Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2016 12:12 - Ленин започнал-Сталин продължил, Ленин измислил- Сталин въплътил
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове:
0



 След реставрацията на капитализма и установяването на диктатура на капитала, нашата нова буржоазия започна да използва всички средства за оглупяване на работниците, за да се обезопаси, и по-нататък да ги държи в робство и изтощава с яростни печалби с все по голямо угнетение.

В ход идва ТВ пропагандата, всевъзможни видове опиум за народа (религии, стари и нови реакционни учения, насочени на това, да парализират волята на трудещите се и да се примирят със съществуващия строй и пр.). Въвеждат се картелни мерки за тези, които активно се съпротивяват на властта на буржоазията.  Така също върви безсъвестно изкривяване и преиначаване на историята.

Много исторически митове нащампова буржоазната пропаганда, за да представи черното за бяло и обратно: да замаже своето престъпление, да оправдае унищожаването на социализма и поробването на трудещите се и в същото време да оклевети, очерни "кръвожадните" болшевики, властта на съветите, а заедно с това и работническата класа (тя, по мнението на угнетителите, се явява просто "тъпо говедо, което трябва да се ръководи", и затова не смее даже да мечтае за това, да управлява сама). Всички тези митове постоянно замърсяват телевизията, интернет, пресата… Даже в учебниците подобна митология се дава за истина, което е особенно ужасно!

Но днес пропагандата от лъжи действа по-хитро и коварно. Ако допреди 4 години нашата власт всичко съветско оплюваше, то с идването на небезизвестния Владимир Владимирович, с опитите за укрепване на руската буржоазия на световната арена, преврата в Украйна и възникването на силната криза, обхванала всички буржоазни страни, срочно и се наложи да се надуят великодържавни настроения, шовинизъм и национализъм. Съветският период сега се показва с носталгия, възприемайки се като велик, а Русия като страна, изправена на крака; такава е наследницата на СССР, даваща отпор на "безбожна Америка".

Властта на капиталистите се стреми демонстративно да копира социалистическия Съветски Съюз: въвежда норми на ГТО, провежда паради за 1 май, създава удобна пионерска пародия -РДШ (российское движение школьников).

(A за, това кой е бил истинския стопанин на съветската държава, каква класа управлява страната — естественно, всички мълчат. За това – нито дума. Това е и понятно, не може буржоазията да показва истината. Защото, ако работниците, научат как и защо са ги ограбили, поставили в положение на роби, то няма да останат от тези господа нито рога, нито крака).

Но, сега нашата буржоазия с всички сили се стреми да копира Съветския Съюз, но скрива своята ненавист към Ленин и болшевиките, към Великата Октомврийска революция и социализма, а това в повече от нейните сили. Великият Октомври и социализма, Ленин и болшевиките буржоазията ненавижда, както преди. И както преди те клеветят тях. Но сега го правят по-хитро, стремейки се при това да използват в свой интерес все по-растящата популярност на Йосиф Васарионович Сталин. (В началото на Перестройката те изливаха на него тонове мръсотия. А сега, когато разбрали, че думите на Сталин и уважението към него само растат, решили да поспекулират на неговото име – изобразявайки революционера Сталин, като великодържавен император и с негова помощ да раздухат великодържавен шовинизъм, психологически готвейки ни роля на пушечно месо в назряващия конфликт на империалистите за нов предел на света).

Най-разпространеният мит, който днес използва буржоазията, стремейки се да оклевети Ленин и да използва в свой интерес името на Сталин, звучи така: под ръководството на немския шпионин Ленин гадовете-болшевики разрушили, загубили «великата» империя, а след това към властта дошъл патриота Сталин и започнал да възстановява разрушеното, спасявайки Русия от хаоса, връщайки и великодържавното величие, създавайки наново империята. И пр., и пр.

Тези, които не познават историята и не знаят даже основите на марксизма, може и да повярват на тази лъжа. Но ние ще подходим към този въпрос със знанието на делата и ще разбием този мит на пух и прах. Ние ще покажем, че Сталин е велик революционер, ученик на Ленин и продължател на неговите дела.

И всички велики дела, които е извършил Сталин се явяват продължение на делото на Ленин. Всички грандиозни сталински начинания, които издигнали Съветския Съюз на такава легендарна висота са били или започнати от Ленин и продължени от Сталин, или измислени от Ленин, теоретически обосновани – и въплътени в живота от Сталин.

  1. Индустриализация

Велико достижение на Съветския Съюз, което с пълно право се дава, като заслуга на Сталин се явява индустриализацията. Да, неизмеримо огромна е ролята на Сталин в индустриализацията на нашата страна, превръщайки я от изостанала селска страна в мощна индустриална държава. Но Сталин, възглавявайки работническата класа в това историческо изпълнение не излизал от ленинския път, не нарушавал ленинските завети, не правил свое лично дело, отделно от делото на Ленин. Обратно – продължил делото на Ленин. Той въплътил в живота това, което замислил, теоретически обосновал и започнал Ленин. Защото именно гениалния ленински план ГОЕЛРО станал крайъгълен камък на бъдещата индустриализация. фундамента, на който в последствие било построено зданието на мощната съветска индустрия.

Грандиозен бил Ленинския план по електрификация на стопанството на Съветска Русия, която до тогава колосално изоставала от напредналите европейски капиталистически държави. ГОЭЛРО — дете изключително на Великата Октомврийска революция и лично на В. И. Ленин. А един от главните идеолози на електрификацията след смъртта на Ленин, този, който превърнал тези планове в живота — бил Й. В. Сталин.

Към края на 1935 г., или с изтичането на втория, по-дълъг срок (15 години), на който бил разчетен плана ГОЭЛРО, програмата на електростроителството била в няколко пъти преизпълнена. Вместо 30 били построени 40 районни електроцентрали, на които заедно с другите големи промишленни станции били инсталирани 6914 хил. кВт мощности (от тях районните 4540 хил. кВт — почти три пъти повече от плана ГОЕЛРО).

В 1935 г. сред районните електростанций имало 13 електроцентрали по 100 хил. кВт и повече всяка. До революцията мощността на най-голямата електроцентрала в Руската Империя — I Московска — била едва 75 хил. кВт; нямало нито една голяма ГЭС. Към началото на 1935 г. общата установена мощност на хидроелектроцентралите достигнала почти 700 хил. кВт! Били построени най-големите за това време в света Днепровска ВЕЦ (434 хил. кВт при пълна мощност от 558 хил. кВт), Свирската 3-та (72 хил. кВт при пълна мощност от 100 хил. кВт), Волховската (тогава 58 хил. кВт) и др.

Както виждаме – Сталин е верен ученик на Ленин, достойно осъществявал мечтата на своя учител – превръщайки Русия в напреднала индустриална държава, която със своята мощ и икономическо развитие нагледно показала на целия свят преимуществата на социализма.

И лъжат тези, които говорят: Ленин разрушил – Сталин възродил. Не, истина звучи по-друг начин: Ленин започнал – Сталин продължил, Ленин измислил —  Сталин осъществил.

 От това съвършенно безпомощно и жалко изглежда и друга лъжа – че Ленин е бил враг на Русия, ненавиждал я и правил всичко възможно да я погуби. Истината е друга – Ленин бил враг на Русия- царска, крепостническа, буржоазно-помешчическа, черносотенно-поповска. Тази Русия, в която трудовия народ бил угнетен и ограбен и работел, като роб у господата, където работниците работили по 14-16 часа в денонощие и живели в нищета, а шепа капиталисти владяла заводите и фабриките и натрупвала огромни богатства за сметка на експлоатация; където имали чисто паразитически клас от помешчици, които въобще нищо не произвеждали, а живели за сметка на собствеността на земята поробвайки селяните и държейки ги в полукрепостна зависимост. Тази Русия, в която алчната и абсолютно безполезна класа от «царственни» готованци гуляла и пирувала за сметка нищетата на народа. А поповете този самия народ въодъшевявали с аромати и ослепявали с блясъка на кръста, провъзгласявайки паразитите за богопомазании и призовавали ограбения народ робски да им се покоряват.  Да – тази Русия Ленин действително ненавиждал дълбоко в душата си. Той действително направил всичко, за да може тази стара, позорна и проклета Русия да се унищожи – за да може на нейно място да се построи нова, славна Русия – социалистическа, работническа, в която ще управляват не шепа експлоататори – а работническата класа, в която всички богатства принадлежат не на единици– а на целия народ.

Но и Сталин не по малко от Ленин ненавиждал Русия- на царя, дворяните, помешчиците, капиталистите и поповете. Той не по-малко от Ленин се стремил тази, стара, буржоазна Русия, да се унищожи и на нейно място да се построи нова Русия — социалистическа. Това е великата идея за която служил и при живота на Ленин, в бъдеще негов помощник и след смъртта на Ленин, ставайки продължател на делото.

Що се отнася до ненавистта на Ленин не към царска, буржоазно-помешчическа Русия, а за някаква «ненавист» към Русия въобще, то за всеки не съвсем глупав човек е очевидно, че това е бездарна клевета. Ако Ленин беше враг на Русия то защо се е борел за превръщането на страната в могъща индустриална държава с развита икономика? Обратно – той всячески щеше да пречи на индустриализацията, щеше да направи всичко Русия да остане изостанала селска страна.

Ако Ленин ненавиждал руския народ – защо е искал пълна електрификация на страната? Защо е мечтал и в най-крайната къща да засветят електрически крушки? За да може във всеки дом да има подчинена от човека природна сила във вид на електричество, което да служи на хората, да им направи живота по-добър, лек, удобен, красив, възвишен? Разбира се не! Обратно – той се е стремил да остави Русия с керосинова лампа, за да може живота на народа да остане тъмен, труден, оскъден, беден.

Така че буржоазната клевета към Ленин – "Ленин е враг и ненавистник на Русия" —е грубо скроена и зашита с бели конци. Да се вярва в такава откровенна лъжа могат само хора, съвършенно лишени от логика, а съзнателно да пропагандират това могат само враговете на работническата класа.

         2.Колхозно строителство

Друга важна заслуга на Сталин се явява колхозното строителство. Без създаването на колхози  в селото, без преминаване на селското стопанство на социалистически колхозни релси щеше да бъде невъзможен тесния и братски съюз между работническата класа и селячеството, на които се основава съветския строй. А тогава щяха да са невъзможни успехите на съветската икономика, невъзможно щеше да е развитието на социализма  и създаването на материалната база за прехода към комунизъм.

Или създаването на колхозите е велика заслуга на Сталин. Но ние знаем, че Сталин и тук не се откъсва от ленинските завети – обратно, напълно ги следвал. Той въплътил в живота ленинския кооперативе­н план. В. И. Ленин в своя кооперативен план, творчески развил идеите на марксизма за кооперирането на селячеството, обогатил науката и практиката с излагане на конкретни пътища, форми и методи на социалисти­ческото переустройство на селското стопанство. В този план е указан пътя на въвлечане на многомилионните маси от трудещи се селяни в строи­телството на социализма, път към създаване на крупно механизирано со­циалистическо селско стопанство.

В. И. Ленин говорел, че строителството на социализма чрез коо­периране на селячеството се явява "път възможно по-прост, лек и достъпен за селянина". Нужно е да се спомене и това, че всеки дребен селянин може да участва в построяването на социализма. Най-достъпен, понятен и лек път за селянина бил пътя на коопериране от низша форма — oт потребителска кооперация — към висша форма—производственно коопериране — кол­хоз. В. И. Ленин, подчертава "гигантското, необятно" значение на кооперацията в строителството на социализма, указвал, че "у нас, дей­ствително, един път държавната власт е в ръцете на работническата класа, един път в тази държавна власт принадлежат всички средства за производство, у нас единствена, задача остава само коопериране на населението". При това В. И. Ленин разглеждал успехите на кооперирането на селячеството, като тъждественни на успехите в строителството на социализма.  Иначе говорeйки – нашите успехи в строителството на социализма са пряко свързани с успехите при коопериране. Всеки успех в кооперацията е нова стъпка в строителството на социализма. А пълната кооперация ще означава тържество на социализма.

«При условиe нa пълно кооперира­не — казва В. И. Ленин — ние вече ще сме с едни крака на социалистическа почва».

Следвайки ленинските указания, Й. В. Сталин и Комунистическата партия при ак­тивната поддръжка на селячеството, особенно средняците и бедните, провели твърда колективизация на селското стопанство в Съветска Русия. Огромното значение на колективизация бил подчертан на XVI конгрес на партията. В резолюцията на конгреса "Колхозно движении и подем на селското стопанство" се казва: "Ако конфискацията на земи от помешчиците е била първа стъпка на Октомврийската революция на село, то прехода към колхоз се явява втора и при ­тва решаваща стъпка, която определя важен етап в работите по построяване на фундамента на социалистическото общество в СССР".

Сега, на колхозна основа, съветското селско стопанство било в състояние да изпълни своята задача — "да достигне такъв ръст на селскостопанско производство, който да по­зволи да се удовлетворят потребностите на населението от важни хранителни продукти, рязко да се увеличат ресурсите от селскостопански суровини за да може в изобилие да се осигури населението с хранителни продукти в широ­к асортимент, високо качество и да се удовлетворят всички други по­требности на държавата от селскостопански продукти". Или с други думи, да се направи нова важна стъпка в създаването на материалната база на комунизма.

Опирайки се на ленинския кооперативен план, Сталин гениално разработил теорията на колективизация на селското стопанство и осигурил блестящото и претворение в живота. Сталин внимателно и всестранно разработил въпроса за колхозната форма на социалистическото стопанство в селото, показал, че основно и главно звено на колхозното строителство се явява селскостопанския артел. Сталин обосновал прехода от политика на ограничения и изтласкване на кулачеството към политика на ликвидация на кулачеството, като класа на основа твърда колективизация. Той разкрил значението на МТС, като опорни пунктове в делата на социалистическото преустройство на селското стопанство и оказването на помощ на селското стопанство и селячество от страна на социалистическата държава.

Разрабoтвайки своето учение за колективизацията на селското стопанство, Сталин, както бе казано се е опирал на ленинския кооперативен план. Той гениално развил този план и го претворил в живота, което осигурило тържество и развитие на социализма в СССР.

И тук ние отново виждаме, че лъжат тези, които говорят: Ленин разрушил, Сталин възродил. Ние отново виждаме, че истината е друга: Ленин започнал, Сталин продължил, Ленин заложил фундамента, Сталин на този фундамент построил колосално здание на съветската икономика!

И отново се вижда ясно лъжливостта на мита, че Ленин бил враг на Русия. Ако е било така то той нямаше да се стреми към крупно селско стопанство, на базата на която да стане възможно използването на достиженията на науката и техниката, издигайки селскостопанския отрасъл, нахранване на града и предвижвайки напред промишлиността. Ако Ленин беше враг на Русия – тогава той би постъпил точно обратно: щеше да се стреми да съхрани дребното, раздробено, изостанало селско стопанство, и така да обрече на изостаналост и промишлеността. А това, щеше да доведе до икономически слаба Русия суровинен придатък на империалистическите държави, щеше да бъде смляна и раздробена на части. Или ако Ленин, се стремеше към гибел на Русия – щеше да постъпи така, както днес постъпва крайния мракобес Герман Стерлигов: щеше да прославя селската патриархалност и прокливане на града и промишлеността.  А Ленин, както знаем, действвал обратно — създал Кооперативен план и обосновал необходимостта от крупно селско стопанство, снабдено с най-съвременната техника и действащо по последна дума на науката. И отново е разбираемо – в буржоазния мит за ненавистта на Ленин към Русия могат да вярват само кръгли глупаци, съзнателно разпространявани само от подлеци.

        3.Държавно планиране

Грамадна е заслугата на Сталин, че е осъществил важния принцип на социализма – плановост на икономиката. Както е известно, без планиране няма социализъм. Както анархията на производството се явява главна особеност на капитализма, така и нейната противоположност – плановостта се явява главен икономически принцип на социализма.

Сталин това отлично е разбирал. Знаел е че без планиране в мащабите на страната не е можело да се изпълни нито една задача, стояща пред младата социалистическа държава. Затова, започвайки от 1928 година, след завършването на НЭПа, в страната започнали да се разработват и приемат петгодишни планове, по които предстояло да живее и развива съветската икономика. Идеята на преминаване на съветската икономика изцяло на планова основа е защото общия държавен план ще позволи да се открие и пусне в ход огромните, и до този момент неизползвани резерви, достигайки нечути икономически висини —тази идея завоювала своето място не от само себе си. Сталин и неговите съратници я отстоявали в ожесточена борба с тези партийни кръгове, които представлявали дребнобуржоазната стихия и противили се на пълномащабното планиране. Главен идеолог на тези кръгове бил Бухарин. Той издигнал хвостистската идея за това, че не трябва насилствено да се прешпорват темповете на развитие на икономиката – трябва да се остави тя да се развива по свои закони, самостоятелно да еволюционира. Не трябва се поставят много смели планове – трябва първо да се отчита това което е. Така Бухарин отричал съзнателния елемент в развитието на социалистическата икономикиа отричал ролята на волевото начало – ръководната роля на партията, значението на енергията и ентусиазма на освободената работническа класа. Това е било просто дребнобуржаазна капитулация пред стихийността. Изхождайки от това Бухарин изисквал да бъде продължен НЕП-а и встъпил против пълномащабното планиране. Противниците на Бухарин били Кржижановски и Куйбишев. Те рязко критикували бухаринския хвостизъм. Те убеждавали партията, че към новата социалистическа икономика не трябва да се подхожда с предишните мерки. Защото при нас при Съветската власт има това, което никога и никъде не е било в предишните икономики. У нас има първо- възможност да се обединят всички производителни сили на обществото, второ — ръководната, дисциплинираща и вдъхновяваща роля на комунистическата партия и накрая, което е най-важно – у нас има ентусиазъм на победоносната работническа класа, завършила с експлоатацията и за първи път в света строяща социализма.  Всичко това, говорили Кржижановски и Куйбишев, придавайки такъв мощен подем на нашата икономика, какъвто е непознат в буржоазните страни. Затова ни е нужно не бавен преход към планиране в мащабите на цялата страна и да не се боим да планираме смело и с размах, да не се боим да поставяме пред себе си грандиозни задачи – за съветската работническа класа те са възможни!

Сталин горeщо поддържал позицията на Кржижановски и Куйбишев, решително встъпил за сваляне на НЕП-а и преход към планова икономика в мащаба на страната.

***

Да, въвеждането на държавно планиране е велика заслуга на Сталин. Но нима Сталин в това е действал извън ленинските принципи? Нима той и в това не е следвал ленинските идеи, не е продължавал неговото дело? Защото именно Ленин научно обосновал необходимостта от планова икономика и именно той е стоял в началото на държавното планиране в Съветския Съюз. Ленин придавал първостепенно значение на планомерната организация на социалистическата икономика. В първата Програма на РСДРП, приета с ленинско участие на II конгрес в 1903 година, една от задачите на социалната революция била да се извърши "планомерна организация на общественно-производителния процес за осигуряване на благосъстояние и всестранно развитие на всички членове на обществото"(Програми и Устави на КПСС. М., 1969, с. 21). Това е било провъзгласено 14 години преди Великата Октомврийска социалистическа революция и 17 години преди плана ГОЭЛРО. Целевата установка на първата Програма на планомерно икономическо развитие била повторена във втората Програма на РКП(б), приета на VIII конгрес на партията през март 1919 года. В нея, като задача е дадено да се осигури "максимално обединение на всички стопански дейности на страните по единен общодържавен план" (там, стр. 49).

Знаменитият ленински план ГОЕЛРО, за който вече се говори, станал първи перспективен план на нашата държава, заложил основите на планомерното нейно развитие в бъдеще. Планът ГОЕЛРО бил приет в декември 1920 година, а през февруари 1921 година Ленин подписал декрет за създаване на централен планиращ орган – Госплана. Госплана, както и самия процес на социалистическото планиране, преминало под непосредственното ръководство на Ленин.

Както виждаме – Сталин и тук не излязъл от ленинските принципи, а ги следвал. Значи, подло ни лъжат тези, които ни вбиват в главите формулата: Ленин разрушил, Сталин възродил. Не, всичко е на обратно!

Ленин измислил – Сталин въплотил, Ленин започнал, Сталин продължил! Ленин заложил фундамента – Сталин на този фундамент построил здание!

И отново ще укажем на това, което е очевидно за всеки здрав човек. Ако Ленин в действителност е бил враг на Русия – той нямаше да настоява за плановост на съветската икономика. Обратно, щеше да отстоява безплановост, стихийност, хаос, щеше да се бори за икономика, пусната на самотек. И това отново щеше да доведе до гибел на страната. Но, както ние виждаме, Ленин и в това е постъпил обратно –с всички сили се борил за държавно планиране, което и станало залог на икономическия полет, създало мощна промишленост, дало на нас възможност да се въоръжим, направила нашата социалистическа родина непобедима за враговете.

Така че колко струва вражеската клевета на Ленин? Пукнат грош не струва! Това е ясно на всеки, освен на съвсем безмозъчните или съвсем непоправими негодяи, готови за подавани от буржоазията трохи да се продадат.

4.Създаване на мощна отбранителна промишленост, боеспособна Червена Армия и победа във Великата Отечественна война.

За всички тези заслуги нашата руска буржоазия (всъщност, известна нейна част) – днес е превъзгласен Сталин. Но той се превъзнася, естественно, не с позицийте на работническата класа, а от своите буржоазни позиций. Не говори тя за това, че непобедимостта на Червената Армия се заключава преди всичко в силата на нейния боен дух, в това, че Червената Армия – това е работническо въоръжение, което за първи път в историята воева за своите собственни интереси, а не за интересите на експлоататорите, отстоява своята работническа държава, а не държавата на капитала. Не говори буржоазията и за това, че Великата Отечественна война е била война на две антагонистически класи. От едната страна – революционната съветска работническа класа, която поставила своята цел — световна революция, победа на комунизма в целия свят, освобождаване на пролетариата на цялата планета. А от другата страна – реакционната, империалистическа немска буржоазия, която поставила своята цел – световна контрареволюция, удавяне на революциите във всички страни, открита терористична диктатура над пролетариата на цялата планета. За това тя първо се стремила да унищожи Съветския Съюз – опора на световното революционно движение, пътеводна светлина за пролетарийте от всички страни.

И главната историческа заслуга на съветския народ – това е факта, че той не позволил на фашистката буржоазия да достигне своите цели, отстоявал съветската работническа държава и помагал на пролетарийте от другите страни да свалят властта на своите капиталисти и да създадат свои социалистически държави.

За това нашите буржоазни патриоти не говорят нито дума. Всичко се представя в такъв дух, че воювали нашите войници не за справедлив обществен строй, не за своята работническа власт, не за да отстояват своята революция и за да помогнат в победата на революциите в целия свят. А воювали те, по уверение ня дипломираните лакеи на капитала, или за имперско величие, за великодържавност, или "за своя дом, за своето семейство". В първия случай съветските воини се оказват не бойци за делото на световната работническа класа – а имперци наподобяващи нашите буржоазни патриоти. А второ – не борци за победата на комунизма в целия свят – а примитиви, които нищо освен техните лични интереси не ги вълнува. А да се разобличи тази лъжа не представа никакъв труд. Достатъчно е да се прочетат писмата на съветските войници и командири. От тях се вижда, че почти всички те добре са разбирали: войната е класова, над нас е надвиснал класов враг, който иска да изтреби социализма на планетата, а нашата борба е за това, за да се отстоява нашия строй, нашия образ на живот, да се съхрани социализма за човечеството. И обратното, в писмата на много немски войници и особенно на офицерите е видно, чи те също отлично са разбирали, защо воюват – за да унищожат социализма, за да съхранят на планетата господствота на капитала.

Превъзнасяйки Сталин за победата във войната, буржоазните идеолози отнова все така действат в руслото на тази самата клевета – че Ленин разрушил, а Сталин възродил, немския шпионин Ленин с болшевишка пропаганда разложил армията – а патриота Сталин я възкресил.

Но всъщност Сталин наравно с Ленин помагал да се "разложи" царската армия – или водил пропаганда против империалистическата война. Сталин също обяснявал на войниците, че те не са длъжни заради печалбите на руските капиталисти и помешчици, заради амбицийте на руския цар да се убиват немски работници и самите те да загиват – а трябва те с немските работници да се борят, а оръжието да се обърне против своите собственни угнетатители – против царя, дворяните, помешчиците и капиталистите. Така че Сталин бил същия враг на империалистическите войни, како и Ленин.  Той също с всички сили се стремил да унищожи царската армия, създадена за поддържане господстото на експлоататорите над трудовия народ, за да я замени тази армия с работници и селяни, която ще осъществява властта на трудещите се над експлоататорите.

Що се отнася до създаването на мощната Червена Армия, успяла да разгроми страшния враг – хитлеровския фашизъм – да, заслугата на Сталин в това дело е огромна. Но Сталин и тук продължил делото на Ленин? Нима не Ленин е бил главен идеен вдъхновител на создадената могъща работническо-селска армия, която да удави контрареволюцията и защити революционните завоювания на работническата класа?

Създаването на Червена Армия и военно ръководство за защита на социалистическото Отечество —това е главна заслуга на Ленин.

Ленин пръв от марксистите идейно обосновал правото на млада работническа държава да се защитава от враговете. Той дал научно обоснована военна доктрина на победоносните пролетарски революции и определил важните принципи на организация на отбрана на социалистическото Отечество.

Ленин провел колосална работа по обобщаване опита на войните, революциите, възстанията, буквално "се ровел" във всичко което са писали по този въпрос К. Маркс и Ф. Енгелс, изучил много трудове по военно изкуство. Свидетелство за това служи факта, че в неговата библиотека в Кремъл има над 80 книги по история на войните и военното изкуство, и в Горка — 156 книги по военни въпроси. Ленин притежавал дълбоки военни знания, станали научен фундамент в разработката на военната доктрина на социалистическата държава. Ленин блестящо използвал тези знания на практика, осъществявайки подготовката и ръководството на Октомврийското възстание. Анализът на военно-политическата обстановка, оценката на противника, точното отчитане насъотношението на силите, избора на време за начало на настъплението, способ на действията, определение на главните направления при настъплението и разпределение на силите, използване на фактора внезапност — всичко в своята съвокупност дало победата на възстанието практически без загуби. 

На общоармейския конгрес на 30 декември 1917 г. по писмо на Ленин било прието "Положение за организация на социалистическа армия" и "Обръщение към войници, работници и бедни селяни" с призив да влязат в редициоте на новата армия. В "Декларация правата на трудещите се и експлоатирания народ", утвърден на 25 януари 1918 г. на III Всеруски конгрес на Съветите, било декретирано "въоръжаване на трудещите се, образуване на социалистическа червена армия от работници и селяни…".

Основните положения на Декларацията били развити в декрета на СНК от 28 януари "Организация на Работническо-Селската Червена Армия". В нея били изложени главните принципи при строителството на въоръжените сили на социалистическата държава. На 11 февруари 1918 г. на заседание на СНК бил приет аналогичен декрет за организация на Работническо-Селски Червен флот. Главен вдъхновител и автор на тези декрети бил Ленин.

На основа тези документи се разгърнала напрегната организационна работа по формиране на отрядите на Червената Армия и частите на Червения Флот. Те проведи Всеруските колегий по формиране на Червената Армия, воинските комитети, военните отдели на местните Съвети. Ленин постоянно следил за това, как преминавало формирането на частите в градовете,  промишленните райони и на фронта.

Примерно към март 1918 година Червената Армия била сформирана. С нейна помощ на голяма част от територията на Русия се установила Съветска власт. Но през 1919 година, благодарение на интервенцията на 14 държави се разгърнала и  трягнала в настъпление вътрешната контрареволюция. Работническо-Селската Червена армия застанала на защита на революцията, приготвила се да даде отпор на интервентите и вътрешната контрареволюция. Тогава и западните империалисти започнали да обвиняват младата социалистическа република в "червен милитаризъм".

Ленин с негодование се присмивал на претенциите на империалистическите държави.

Те първо организирали против нас военна интервенция, поддържайки вътрешната контрареволюция. А когато работническата класа се въоръжила за отпор – тогава западните империалисти започнали да се възмущават от "червен милитаризъм".

Ленин показал, какво стои зад това възмущение, разобличил лицемерието на тези викачи. А в заключение решително заявил, че обвиненията в червен милитаризъм много малко трогват съветските работници. Ние имаме право да се защитим – и ние ще се защитим и ще се защитим със всякакви средства. На нас е нужна армия – и тя у нас ще бъде и тази армия ще бъде безпощадна към враговете на революцията. Вътрешните и външни контрареволюционери могат колкото си искат да се оплакват и възмущават от червения милитаризъм. Възмущавайте се свободно, негодувайте колкото си искате – ние заради това няма да се иткажем от своята защита. Не се надявайте, че ние ще стоим със скръстени ръце, докато вие се стараете да ни удавите!  Не — ние ще се въоръжим и разгромим вас!

Такъв е бил отговора на Ленин на обвиненията в "червен милитаризъм", които му хвърлили враговете –първо, чуждестранните империалисти, и второ, есерите и меншевиките, преминали на страната на контрареволюцията.

От това е видно, че и в създаването на Червената Армия, и в победата на работническата класа над контрареволюцията – неоценимо велика заслуга има Ленин.

И отново е очевидна лъжата на тези, които обвиняват Ленин в ненавист към Русия. Ако Ленин ненавиждаше Русия, той нямаше да отдаде с толкова труд, нямаше а приложи такива титанични усилия за да създаде армия и защити държавата от враговете. Ако Ленин беше враг на Русия – той щеше да направи всичко възможно да няма армия, за да може тя да стане придатък на империалистическите държави. Но така е постъпвал не Ленин, а тези, които днес се наричат патриоти, воини на "Светая Рус" — контрареволюционните бели генерали. Те биха дали 3/4 от страната на западните държави, лизали ботушите на интервентите– само и само да им помогнат да удавят работническата класа ида си върнат властта и собствеността.

Ясно e на всички, освен на буржоазните лъжци: неприлично клеветящи, които отричат заслугата на Ленин в създаването на военната мощ на нашата държава, кой говори: Ленин разрушил, Сталин възродил. Не – Ленин започнал, Сталин продължил, Ленин, глава на Съветската държава, ръководил създаването на Червената Армия, а Сталин- негово съратник, червен пълководец, който му помагал.

Това може да се каже за всички велики деяния на Сталин.

Във всичко, което Сталин е построил – ние виждаме ленински фундамент. Във всички осъществения на Сталин — ленински замисъл, който Сталин гениално развил и въплътил в живота. 

Ленин и Сталин — двама велики революционера, два вожда на световния пролетариат. Те са неразривно свързани. Това е ясно на всеки човек със здрав ум.

                                                                       ***

А на кого е удобно да се отделят те един от друг, а и да се противопоставят? Ясно на кого – на враговете на работническата класа. Само те могат да разкъсат Ленин и Сталин, да ги противопоставят един на друг, за да може после да оклеветят революцията.

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 691150
Постинги: 1635
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031