Обща численост на персонала към март 2016 година — около 115 300 човека
Основнен капитал в 2007 година — $63,16 млрд.
Основана още през XIX век и от тогава в Швеция винаги е разполагала със значителна степен на най-наукоемките производственни площадки Ericsson. Но вече няма да е така — ръководството на компанията е приело решение за закриване на последното производство в Швеция. 3000 работници ще бъдат съкратени.
През тази година ще прекратят работа заводите в градовете Бурос и Кумла, където работят около 1200 човека. По-нататък Ericsson ще премахне изследователи и разработчици — още 1800 чоовека най-висококвалифицирания персонал.
Прави се това по една причина — пресловутата "оптимизация на разходите", или да се вземе максимум печалба в криза, когато печалбата на капиталистите трябва да е висока, а разходите за нея по-ниски, като това се постига чрез заплащането на наемните работници, като единствен източник на добавена стойноост.
В 2014 году Ericsson решила «сэкономить» 9 млрд шведских крон (1,05 млрд долларов) к 2017 году. И теперь усиленно «экономит», закрывая дорогие для ее кармана производства в Швеции и открывая аналогичные в развивающихся странах, где платить наемным работникам надо на порядок меньше. (Вот они реалии «шведского социализма»! Все тот же капитализм со всеми его непременными атрибутами в виде безработицы и нищеты.) Только за прошлый год рабочих мест в компании лишились более 2000 человек.
Преследвайки максимална печалба големите монополи се отказватот от производства, разположени в развитите капиталистически страни, превеждайки ги там, където работната сила е значително по-евтина и по-малко капризна — в развиващите се страни. Фактически тава е цената, която заплаща работническата класа в "цивилизованите" страни с висок жизнен стандарт за този свой висок жизнен стандарт.
Процесът на пренос на производството, ставащ в целия свят не първо десетилетие, доказва правотата на К.Маркс, че работническия клас в рамките на капиталистическия способ на производството не може да се радва на никаква "социална държава" и социални блага, защото тези социални блага винаги ще бъдат временни — рано или късно буржоазията ще ги отнеме. Защото такива са обективните икономически закони на този способ на производство, основано на частна собственост на средствата за производство.
Само унищожаването на частната собственост на средствата за производство може завинаги да се свърши с безработицата — с този бич на съвременния свят, когато нито един човек в капиталистическото общество, било той и квалифициран не е и не може да бъде защитен от загубата на своето работно място, а значи всякакви средства и възможности за съществуване.
Да се спре това варварско отношение към човека може само истинския социализъм с неговата общественна собственост на средствата за производство. И борбата за него — главното дело в живота на всеки работник, всеки наемен работник, не желаещ ето така, както работниците на Ericsson, да се оказжат зад вратите на своите работодатели.
С.Агапченко
