I. Утопичен социализъм
II. Научен социализъм
III. СССР — страна на социализма
IV. Постепенен преход от социализъм към комунизъм

СОЦИАЛИЗЪМ — прогресивен обществен строй, идващ на смяна на капитализма. Социализмът — първа фаза на комунистическото общество, втората, висша фаза на която е — комунизма (виж. подробно).

Основни производственни отношения при со­циализма се явяват общественната собственост на средствата за производство и отсъствието на експлоатация на человек към човека. При социа­лизма се унищожават експлоататорските класиы, коренно се изменя класовата структура на обществото. Социализмът е свободен от класови стълкновения, анта­гонистически противоречия. Производствен­ните отношения в условията на социализма се намират в пълно съответствие със състоянието на произво­дителните сили, защото общественния характер на процеса на производство се подкрепя от обще­ственната собственост на средствата за произ­водство. Благодарение на това социализма не познава кризи на свръхпроизводство, периодически поотре­саващи капиталистическия свят. Производител­ните сили на социалистическото общество се развиват с ускорени темпове, т.к. съответстващите им производственни отношения дават не­ограничен простор юь тяхното развитие. Стопанският живот в социалистическото обще­ство се определя и направлява от държавен народно-стопански план. Народното стопанство се развива планомерно по законите на разширено социалистическо възпроизводство. Развитието на социалистическата икономика се подчинява на задачите по увеличение на общественното богатство и неуклонен подем на основа мате­риалното и културно ниво на живота на трудещите се.

Социализмът извършва коренен преврат във възгледите на хората на труда. От тежкото бреме, ка­кто то се явява при капитализма, труда в ус­ловията на социализма става дело за чест и слава. Основен принцип на социализма: "От всеки — според способностите, за всеки — според труда му".

Заедно с коренните изменения на обществен­ните отношения при социализма се изменя цялата система на обществената надстройка. Социализмът представлява висша форма на демокрация. Социа­листическата демокрациям не просто формално провъзгласява правата на гражданите, но фактически осигурява цялата мощ на социалистическата държава (виж. подробно).

Социализмът създава широк простор за творчество във всички области на културата. При социализма науката и изкусството стават достояние на народа и служат на народа. Социализмът произвежда дълбок преврат не само във всички слоеве на общест­венния живот, но и в целодневния живот на хората, в техния бит, нравственност, в психологията на хората, в общественото съзнание. Социализмът обуславя хармония на личните и общественни интереси и способства за разностранно развитие на индивидуалните способности и дарования.

За първи път в историята на човечеството социали­стическо общество е било построено в СССР.

I. Утопичен социализъм.

Още в древността са известни фантастични представи за идеалния, съвършен обществено строй, изразяващ социал­ите е идеали на различните класи в античното рабовладелско общество (Платон, Евгемер, Ямбул). Но утопичният социализъм, даващ фантастическо изображение на безкласовото комунистическо общество, в което отсъст­ва частна собственност, се появява едва през XVI-XVIIIв. като спътникна възникналия и раз­вивщ се капитализъм. В мечтите на прогресивните мислители за свобода от експлоатация на обществения строй намирал изразяването на про­тест против господстващия в обществото социален гнет. Представителите на утопичния социализъм в своите теоретически построения за социално преустройство на човешкото об­щество изхождали не от научното разбиране на законите за развитие на обществото, не от развитието на класовата борба, а от мечтата за идеално общество, основано на разум и справедли­вост. Утопичните социалисти "не признавали главната роля на условията на материалния живот на обществото в развитието му и попадайки в идеализъм, построявали своята практиче­ска дейност не на основа потребности от развитие на материалния живот на обществото, а независимо от него и въпреки това те строили на основа “идеални планове” и “подробни проекти”, откъснати от реалния живот на обществото" (Сталин, Въпроси на ле­нинизма, 11 изд., стр. 546). Подлагайки на суро­ва критика съвременния им обще­ствен строй, те главно място в своите произведения отвеждали на изобразяването на идеал­ния строй, рисувайки го във вид на общини (или съвкупност от общини), от където е изхвърлена експлоатацията на човека над човека и където целия живот е основан на общността на интересите и ра­венството нс правата и задълженията. Отхвърляйки кла­совата борба, утопистите се обръщали с пропа­ганда към всичуи членове на обществото, без раз­личие нс класа, вяра, че хората достатъчно разбират преимуществата на изображаемия им строй, за да се откажат от съществуващите форми на общежития и да преминат към нови общест­венни форми.

Най-раннен литературен паметник от този род се явява "Утопия"(1516 г.) Томас Мор (виж. подробно), дал името на цялото разглеждано направление в социализма. В "Утопич" Мор дава рязка критика на политическия порядък и общественния строй в Англия и подробно ри­сува всички страни на общественото и политическо устройство, организацията на труда, условията на раз­пределение на предметите за потребление, битовия живот, принципите на възпитание, военната подго­товка и пр. социалистическо общество, съответ­стващи на това ниво на икономическо развитие, на което се намирала Англия в началото на XVI в. "Утопия", както от страна на критиката, така и от страна на положителното построение служила, като предмет на подражание за последващите автори с подобни съчинения. Друго забележително съчинение на утопичния социализъм от този период се явява "Градът на слънцето" (1602 г.) на италианския мисли­тел и политически деятел Томазо Кампанели (виж. подробно). Със социалното движение на диге­рите от периода на английската революция е свързана утопията Уинстенли (виж. подробно) "Законът за свободата"(1652 г.), в който автора дава рязка критика на съвременото му общество. Отхвърляйки частната собственост, той изисква общество, където няма да има нито богати, нито бедни. В края на XVII в. във Франция се появява социално-утопичния роман "История на Севарамбов" (1675-1679 гг.) на Вераса д’Алле.

През XVIII в. идеологически отражение на самостоя­телното движение "този слой, който е бил по-малко или повече развит от предшественниците на съвременния пролетариат" (Енгелс, Анти-Дюринг, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XIV, стр. 18), се явяват комунистическите теории на Морели и Мабли (виж. подробно). В своите съчинения, в съответствие с рационалистическите представи за своето време, те противопоставяли съществуващия нера­зумен общественно-политически строй на ра­зумен строй, произтичащ от "естественните свойства»" на човешката природа. Този есте­ствен строй те са си го представяли във вид на ком­унизъм, основан на "естественното пра­во". В своето съчинение "Природен кодекс" (1775 г.) Морели, изхождайки от тази теория, рязко критикува принципа на частната собственост. Изесква нейната отмяна и преход към комунизъм, дава образец на законодателство "съгласно с намеренията на природата". Макар и примитивен комунизма на Морели е с голямо историческо значение. Названието утопически социализъм се използва и към такива домарксови социалистически теории и систе­ми, което признават революционния (а не изключително мирния) път на осъще­ствяване на своите задачи, но изхожда от идеалистическите предпоставки на "естественото право", особеностите на човешката природа и пр. Такъв е например, комунизма на Гракх Бабeф (виж. подробно), встъпил начело на "заговор на рав­ните" в края на френската буржоазна революция (1796 г.) и изразяващ интересите на нераз­вития френски пролетариат от тази епоха. За Бабеф са характерни всеобщ ас­кетизъм и груба уравнителност.

Най-ярки и влиятелни пред­ставители на утопичния социализъм се явяват Сен-Симон, Фуре и Оуе (виж. подробно) — три мислителя, които по думите на Енгелс, "при цялата си фан­тастичност и утопизъм на своите учения… гениално схванали безчисленото мно­жество от положения, правилността на която ние сега доказваме научно" (Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 142). Техните систе­ми възникват в началния период на развитие на промишления капитализъм. Творците виждат вече противоречията на класите, страданията и бедствията на пролетариата и в своите планове отразяват интересите главно на работническата класа. Но те не виждат в пролетариата самостоя­телна общественна сила, способна да вземе в свои ръце защитата на своите интереси; те се обръщат със своите планове към всички класи и лица и даже преимуществено към богатите и властимащите, обещаващи на всички слоеве на обществото неизчислими изгоди от осъще­ствяването на тези планове. Социалистите-утописти от XIX в. изказали редица ценни идеи, дали правото да се наричат техните предшественници науче­н социализъм. Например у Сен-Симон има опити да се обясни историческия процес със борбата на клас­ите и зачатъци на материалистическо разбиране за развитието на обществото. Сен-Симон изказвал мисълта, че политическата власт над хората трябва в бъдеще да се превръща в управление на вещите, в надзорните процеси от произ­водството, т.е. мисълта от отмиране на държавата на определен стадии от общественното развитие. Фурие, по думите на Енгелс, майс­орски владеел диалектиката; в своята критика на капиталистическия строй той указвал на омагьосания кръг от непреодолими и вечно възоб­новяващи се противоречия, в които се дви­жи буржоазната цивилизация, и дал забележително за своето време обяснение на стоково-промишленните кризи като кри­зи от изобилието. Фурие мечтал за това, труда да се направи отблъскващо привлека­телен и да се постави съревнование в труда за полза на цялото общество на мястото на господ­стващата при капитализма всеобща конку­ренция. Оуен един от пъреите разбрал и обяс­нил същността на промишлената революция в Англия и двойственната роля на машините: като проклятие за работниците в капиталистическия строй и благодеяния при социалистически строй; той крити­кувал разделението на труда, превръщайки ра­ботника в придатък към машината и пропагандирвал общественно възпитание на децата, основано на съединение при обучение с производи­телния труд. Оуен и Фурие издигнали идеи за обединение на физическия труд с ум­ственния и унищожаването на противоположностите между града и селото. Към този кръг от идеи близко бил и Кабе (виж. подробно) ("Пътешествие в Икария", 1840 г.), Лер ("Човечност", 1840 г.), Дезами ("Кодекс на общините", 1842 г.).

Социалистите-утописти били идеалисти в подхода към общественните явления, не познавали законите на общественното развитие. Затова, осъждайки капиталистическия строй като несправед­лив и убеждавайки своите последователи от необходимост от смяна на този строй със социалисти­чески, те не умеели нито да обяснат причините за тези несправедливости, нито да укажат дей­ствителния път към преустройството на обществото на нови начала, нито да намерят тази общественна сила, която е способна да стане творец на новото общество. Те не разбирали историческата роля на работническата класа. За тях пролетариата бил само обект на експлоатацията, страдаща, безсилна маса, за която трябва да се грижат, но не творците на историята, създателите на новия обществен строй. Това били мечта­тели-единаци, чужди на народа и много далеч от него. "Но ако ние — писал Маркс за Фурие, Сен-Симоне и Оуен — не трябва да се отричаме от тези патриарси на социализма, като съвременните химици не могат да се отрекат от своите родоначалници, от алхимиците, то ние сме длъжни във всеки случай да се стараем не да се вгледаме в техните грешки, защото от наша страна те биха били непростителни" (Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 92).

Висша форма на домарксов социализъм били ученията на великите руски революционни демократи на XIX в. — Херцен, Белински, Чернишевски, Добролюбов, които виждали ограничеността на ученията на утопистите от Запада, макар и да не са достигнали още до научния социализъм. Херцен указвал, че западните социалисти-утописти "не знаели, как да се изградят мостове от всеобщностите в действител­ния живот, от стремеж в приложение" (Херцен А.И., Писма от Франция и Италия. — От този бряг, 1931 г., стр. 55). Он обръщал внимание на това, че утопистите са откъснати от народа, не му правят програма за ре­волюционна борба. За разлика от Сен-Симон, Фурие, Оуен, руските социалисти-уто­писти са ориентирали не на богатите фи­лантропи, а към народа, най-вече за борещите се за свото освобождение селячество. Великите руски утописти далеч превъзхождали утопичните социалисти от Запада в своите революционни стремежи. "Черни­шевски бил не само социалист-утопист — писал Ленин. — Той бил също така рево­люционен демократ, умеел да влияе на всички политически събития на неговата епоха в рево­люционен дух, преминавайки — през препятствия и цензура — идеята за селската ре­волюция, идеята за борба на масите за сваляне на всички стари власти" (Ленин, Съч., т. XV, стр. 144). В светогледа на Чернишевски и Добролюбов утопичния социализъм се слива с рево­люционния демократизъм в едно неразкъсано цяло. Но в условията на реакция на тогавашната руска действителност и техния социализъм неиз­бежно останал утопичен. те мечтаели за преход към социализъм чрез стара, полуфеодална селска община. "Вярата в особения вид, в общинния строй на руския живот; от тук — вярата във възможността от селска социалистиче­ска революция — ето кое е одушевявало тях, вдигало е десетки и стотици хора на ге­ройска борба с правителството" (Ленин, Съч., т. I, стр. 164). Те не разбирали, че само развитието на капитализма и пролетариата са способни да създат материални условия и об­щественна сила за осъществяване на социализма.

Маркс и Eнгелс, основоположниците на науч­ния комунизъм, за първи път доказали, че социализма — не е измислица на мечтатели, а необходим ре­зултат от развитието на съвременното капиталистическо общество. Те превърнали социализма от утопия в наука. От мечтите на мислителите-единаци социализма се превърнал в знаме на революционната борба на пролетариата от целия свят.

След излизането на марксизма на историческата арена утопичния социализъм станал препятствие за по-нататъшното развитие на социалистическата теория и социалистическото работническо движение. Дейността на утопичните социалисти, упорстващи в своя защита на остарелите, изживели себе си идеи, започнали да придобиват все по реак­ционен характер. Маркс и Енгелс, а в новата историческа епоха Ленин и Сталин, непрекъснато разобличавали реакциоността вся­какъв род утопическа фразеология на анархисти, народници, есери, "истински социалисти", "етични социалисти", "фабиански социа­листи" и вредата им за революционната борба на работническата класа.

II. Научен социализъм.

Великата историческа заслуга на Маркс и Енгелс се състои в това, че те първи са съединили идеите на социализма с работническото движение и са ука­зали на него пътя към прехода от стихийно и неорганизирано встъпление към съзнателна и организирана борба за революционно преобразование на капитализма в коммунизъм. Без това съединение със социализма работническото движение щеше да се движи към целите още дълго, болезнено и мъчително.

До Маркс и Енгелс социализма и работническото дви­жение съществували независимо едно от дру­го. Това разкъсване било характерно не само за Западна Европа, но и за Русия. "И в Русия социалистите блуждаели на сляпо, преди да достигнат до социал-демократическото съзна­ние — научния социализъм. И тук са били социалистите, било е и работническото движение, но те вървели независимо едни от други, сами по себе си: социалистите — към утопична мечта ("Земя и воля", "Народна воля"), а работническото движение — към стихийни бунтове. И двете дей­ствали в едни и същи години (70-80-те години), не знаейки един за друг. Социалистите нямали почва сред трудещото се население, а техните действия били отвлечени, безпочвенни. Работниците нямали ръко­водители, организатори, затова и тяхното движение се изразявало в безпорядъчни бунтове. Това било главна причина за това, че герои­чната борба на социалистите за социализъм остава­ла безплодна" (Сталин, Съч., т. I, стр. 13).

Развитието на капиталистическото общество и задълбочаването на класовата борба опровергали илю­зиите на предишните социалистически учения. Теориите на утопистите претърпели крах, защото нямали дълбоки корени в живота, не били научни, не били свързани с борбата на широките на­родни маси. "За да се направи от социализма наука, той е трябвало да се постави на реална, устойчива основа. И това било направено от Маркс"(Енгелс, Анти-Дюринг, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XIV, стр. 378). Марксизмът има дълбоки корени в самата дей­ствителност, защото е с научно изразени коренни интереси на работническата класа, осво­бождението от което се явява първо и основ­но условие за освобождаване на цялото чове­чество от всякакво икономическо и духов­но поробване. В това се изразява великата преоб­разуваща роля на марксизма, станал оръ­жие в борбата на работническата класа, негово революционно знаме.

Философска основа на теорията на научния социализъм се явява диалектическия материализъм. Теорията на на­учния социализъм логически произтича от философията на марксизма, от диалектическия и историче­ски материализъм. "Марксизмът — това не е само теория на социализма, това е — цел светоглед, философска система, от която само по себе си произтича пролетарския социа­лизъм на Маркс" (Сталин, Съч., т. I, стр. 297).

"Задълбочавайки и развивайки философския мате­риализъм, Маркс го довел до край, разпространил познанието за природата с познанието за човешкото общество. Велико завоевание на научната мисъл се явил историческия материализъм на Маркс. Хаосът и произвола, царстващи до тогава във възгледите на историята и на политиката се сменили от поразително целна и стройна научна теория, показваща, как един вид на обществения живот се разви­ва, в следствие на ръста на производителните сили в друг по-висок" (Ленин, Съч., т. XVI, стр. 350). Обосновавайки тези положения, Й.В. Сталин указва, че "диалек­тическият и исторически материализъм състав­ляват теоретическия фундамент на комунизма" [История ВКП(б). Кратък курс, стр. 99].

За разлика от утопистите, които възник­аенето на социализма разглеждат, като дело на щастлива случайност, марксизмът научно доказал обектив­ната историческа закономерност на социализма. Марксизмът научно доказал, че социализма е закономерен ре­зултат от цялото предшестващо развитие на материалното производство, резултат от наз­рели потребности от развитието на материал­ния и духовен живот на обществото. За разлика от представите на утопистите, от гледна точка на която социализма може да възникне във всяко време, стига някой гений да бъде обзет от  някаква идея за социализъм, марксизмът доказал, че социализма възниква едва на определен етап от развитието на капи­тализма. "Според мнението на Маркс и Енгелс, революция се извършва едва тогава, когато достатъчно съзреят производителните сили" (Сталин, Съч., т. I, стр. 309). Главен елемент на производителните сили се явява самата работническа класа. Следователно, основно условие за възникване на социализма се явява появата и развитието на новата възходяща класа — пролетариата — и неговата борба против капита­листическия строй. Да се спре, а и да се уни­щожи работническото движение, както това безуспеш­но не един път са се опитвали и опитват да направят реакционерите е невъзможно. Реак­ционните стремежи да се предотврати настъ­плението на социализма и да се увековечи капиталистическия строй неизбежно търпят крах, защото тези стремежи влизат в противоречие с назрелите потребности от развитието на материалния обществен живот, със законите за общественно развитие.

За разлика от утопистите и реформистите, които считат, че прехода от капитализъм към социализъм може да бъде осъществен постепенно, еволюционно, ппо пътя на реформи, марксизма на основа единственно правилния научен метод — материалистическата диалектика — учи, че прехода от капитализъм към социализъм може да бъде осъществлен само с каче­ственно изменение на капиталистическия строй, чрез революция. "Еволюцията подготвя революцията и създава за нея почва, а рево­люцията завършва еволюцията и съдейства за по нататъшна работа" (Сталин, Съч., т. I, стр. 301).

Утопистите и реформистите считат, че пре­хода от капитализъм към социализъм може да се осъществи без класова борба, чрез мирно възста­ние на капитализма в социализъм. Марксизмът, обратно, в пълно съответствие с обективните зако­ни на историческото развитие учи, че "класовата борба на пролетариата се явява съвършенно естественно и неизбежно явление. Зна­чи, нужно е не да замазваме противоречията на капи­талистическите порядки, а да ги разкрием и развием, не сперайки класовата борба, а да я доведем до край. Значи, за да не сбъркаме в политиката, трябва да провеждаме не­примирима класова пролетарска поли­тика, а не реформистска политика на хармо­ния на интересите на пролетариата и буржоазията, а не съглашателска политика на “врастание” на капитализма в социализъм" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 541).

Разкривайки законите на икономическото развитие на капи­талистическото общество, Маркс и Енгелс пока­зали, че в недрата на капитализма се подготвят условия за неизбежен революционен крах на капитализма и прехода към комунизъм. Те доказали, че необходимостта от преход към ком­унизъм е обусловено от всичко предшестващо развитието на капитализма, които създават ма­териални предпоставки и субективни фактори за такъв преход. Материалните предпоставки се създават във вид на всестранно обобществяване на труда, грамаден ръст на едрото капиталистическо производство. Създавайки едро машинно производство, събирайки в огромни фабрики и заводи милионни маси работници, "капитализмът предава на про­цеса на производство обществен характер и подкопава по този начин своята собственна база, защото обществения характер на про­цеса на производство изисква общественна собственост на средствата за производство, и защото собствеността на средствата за производство остава частнокапиталистиче­ска, несъвместима с обществения харак­тер на процеса на производство" (Сталин, там, стр. 557). Това непримиримо проти­воречие налира своето изразяване в периодични кризи на свръхпроизводство, съпровождани от масово разрушаване на производителните сили. Единственият изход от конфликта между съзрелите производителни сили и отживелите производственни отношения — това е социалистическа революция, която е призвана със сила да вземе от буржоазията, станала преграда на пътя на постъпателното раз­витие на обществото. Така "капитализмът е изпълнен с революция, призвана да замени днешната капиталистическа собственост на средствата за производство със социалисти­ческа собственост"(Сталин, там).

Разкривайки цялата дълбочина на противоречията, в които се развива капитализма, класиците на марксизма-ленинизма доказали, че в хода на своето раз­витие капитализма сам се убива в лицето на съвременния пролетариат. Те открили нова общественна сила — работническата класа, която се е родила заедно с капи­тализма, укрепнала и израснала в хода на своето развитие и превърнала се в решаваща сила на цялото обще­ственно развитие, като класа, призвана да свали капитализма и построи комуни­стическо общество.

Свалянето на капитализма, спирането на буржоазната държавна машина и утвърждаването на диктатурата на про­летариата представлява първата и основна задача на социалистическата революция.

Създателите на теорията на научния комунизъм, основавайки се на откритите от тях закони на историческото развитие, установили, че комунизма не може да бъде построен веднага от победилия пролетариат, той се създава в течение на целия исторически период — преходен период от капитализма към комунизма. "Между капиталистическите и комунистически общества лежи период на революционно превръщане на първото във второто. На него съответства и поли­тическия преходен период, и държавата през този период не може да бъде друга освен революционна дикта­тура на пролетариата"(Маркс, Критика на Готската програма, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 283). В тече­ние на преходния период се създава нов, социалистически способ на производство, създават се всички предпоставки за безкласово комунистическо общество. Това коренно положение на теорията на комунизма е насочено както против анархи­стите, отричащи необходимостта от диктатура на пролетариата, така и против реформистите и всички други встъпващи против пролетар­ските революции и установяването на политическо господство на пролетариата. Практиката на социа­листическото строителство в СССР напълно подтвърди правилността на учението на марксизма-ленинизма за революционно преобразование на капи­тализма в социализъм и опровергала легендата на реформи­стите за възможно мирно "израстване" на капитализма в социализъм.

Обосновавайки и развивайки теорията на научния комунизъм в "Критика на Готската програмя" (1875 г.), Маркс установил теоретически, че комунизма в своето развитие преминава две степени, или фази: първата, или низшата — социализъм и втората, или висшата — пълен, развит комунизъм. Социализмът и комунизмът — това не са две различни общественно-икономически фор­мации, а две фази в развитието на едно и също в общественния строй. "Научното различие между социализмь и комунизмь е в това, че първото слово означава първа степен на израстнало от капитализма ново обще­ство, второто слово — по-висока по-нататъшна степен" (Ленин, Съч., т. XXIV, стр. 336).

Общото между социализма и комунизма — това е от­съствието на частна собственост на средствата за производство, ликвидация на експлоатацията на чо­век към човека, осъществявайки по принципа — всеки работи според способностите си, планово въведение на народното стопанство, отсъствие на анархия на производството, кризи, безработица, гос­подство на социалистическата идеология.

Различието между двете фази на кому­низма — в степента на икономическа зрелост на ко­мунизма и в нивото на развитие на комунистическата съзнателност на масите. Социалистическото общество, като първа фаза на комунизма, "едва излиза от капиталистическото обще­ство и… затова във всички отношения-икономически, нравственни и умственни, съхранява още родими петна със старото обще­ство, от недрата на което е дошло"(Маркс, Критика на Готската програма, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 274). Различието между двете фази намира свое конкрет­но изразяване преди всичко в основния принцип на социализма и комунизма. "Принципът на социа­лизма се състои в това, че в социалистическото общество всеки работи по своите способ­ности и получава предмети за потребление не по своите потребности, а по тази работа, която той е произвел за обществото… Прин­ципът на комунизма се състои в това, че в кому­нистическото общество всеки работи по своите способностии получава предмети за потребление не по тази работа, която той е произвел, а по тези потребности на културно ­развития човек, за които той има нужда" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 495).

Характеризирайки пълното комунистическо об­щество, Маркс и Енгелс в "Манифест на Ко­мунистическите партии" са писали: "Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство се съсредоточи в ръцете на обеди­нени в асоциация от индивиди, тогава пуб­личната власт ще загуби своя политически характер… На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови про­тивоположности ще дойде асоциация, в която свободното развитие на всеки ще се явява условие за свободното развитие на всички" (виж. изд. 1940 г., стр. 40-41).

Маркс и Енгелс можели само в общи чер­ти да охарактеризират комунистическото обще­ство. За по-конкретна характеристика у тях не е имало материал. "Не трябва да се изисква — говорил Й.В. Сталин на XVIII Конгрес на ВКП(б) (1939 г.) — от класиците на марксизма, отделени от нашето време с период от 45-55 години, за да може те да предвидят всички случаи на зигзаг в историята във всяка отделна страна в далечното бъдеще"(Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 603).

Ако Маркс и Енгелс превърнали социализма от утопия в наука, то Ленин и Сталин, развивъйки марксизма по-нататък претворили идеите на научния социализъм в реална действителност. Ръководейки борбата на работниците и селяните за социализъм, Ленин и Сталин, изхождайки от принципите и основите на марксизма, от същността на марксистския метод, по-новому поставили редица въпро­си, конкретизирали и развили по-нататък теорията на научния комунизъм, издигайки я на нова, висша степен, творчески раз­вивайки, задълбочавайки и обогатявайки марксизма. Ленин писал: "Ние въобще не гледаме на теорията на Маркс като на нещо завършено и непри­косновено; ние сме убедени, обратно, че тя е положила само крайъгълния камък на тази наука, която социалистите трябва да развият по-нататък във всички направления, ако те не искат да изостанат от живота" (Ленин, Съч., т. II, стр. 492).

Изучавайки развитието на капитализма в новите исторически условия в епохата на империализма и разкривайки особеностите на тези епохи, Ленин и Сталин придвижили напред марксизма, в това число и теорията на научния социализъм.

Велико завоюване на научния социализъм се явява ленинско-сталинската теория за възмож­но построяване на социализма в една страна. Обектив­ната възможност за построяването на социализма в една страна възниква в епохата на империализма. Откритият и обоснован Ленински закон за неравномерното икономическо и политическо развитие на капитализма в епохата на империализма е бил изходен пункт в теориите за възможно построяване на социализма в една страна и невъзможност за едновременна победа на социализма в всички страни. "Това била нова, завършена теория на социалистическата революция, теория за възможността на победа на социализма в отделни страни, за условията на тази победа, за перспективите на тези победи, теорията, основи които са дадени от Ленин още в 1905 година в брошурата "Две тактики социал-демокрация в демократическите революции” [История на ВКП(б). Кратък курс, стр. 163].

Съгласно тези теории, победата на социализма в световен мащаб, в силата на закона за неравномерното раз­витие на капитализма, не може да бъде едновре­менен акт, а се натрупва от разновре­менни победи на социализма в отделните страни. Те се натрулват от разнородни процесси: от чисто пролетарски революций, от буржоазно-демократически революций, перра­стващи в социалистически, от национално-освободителни войни и колониални револю­ций. Едва накрая този рево­люционен процес в своето постъпателно развитие стига до пълна и окончателна победа на социализма във всички страни.

Ленин и Сталин показали взаимната връзка и обусловеност на различните страни на сложния и противоречив процес на крушение на капитализма и възникнването на комунизма, взаимозависимостта и обусловеността на окон­чателната победа на социализма в една страна и победата на комунизма в световен мащаб. Ленинизмът изхожда от факта, че отделни капиталистически страни съществуватт не изолирано една от друга, а представляват звено от една верига световен фронт на империализма. Затова победата на революцията в една страна лени­низма разглежда "преди всичко, като ре­зултат от развитието на противоречията в световната система на империализма, като резултат от разкъсване веригите на световния империалистически фронт в една или друга страна"(Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 19).

Победоносната социалистическа революция в СССР се явила късане на веригите на империализма в нейното слабо звено и означавало разкол на света на две системи. Тя положила началото на въз­никването на нов строй и край на безраздел­ното световно господство на буржоазията. Тя започнала нова ера в историята на човечеството, ерата на социализма.

Развивайки теорията на Ленин за възможността за построяване на социализма в една страна, Сталин ясно разграничил две различни страни на този въпрос — вътрешните отношения и външните, международни отношения. Давайки дълбок анализ на класовите отношения в СССР, Сталин показал, че тук има всички условия и възможности за построяването на социализма.

Работническата класа в съюз със селяните е способна не само да победи капитализма политически, но и икономически  да разбие собственната буржоазия и построи напълно безкласово общество. Но пълното построяване на безкласово общество в една страна още не означава окончателна победа на социализма, защото окончателната победа на социализма е свъзана с между­народната страна на въпроса, т.е. с отноше­нието между страните от социализма и капиталистическите страни. СССР като първа и единственна социалистическа държава се намира в обкръ­жение на капиталистически държави. И докато съществува система от капиталистически държави, ще съществува възможност от военно нападение на социалистическата държава отвън. Нападението на хитлеристка Германия на СССР, поддържана от международната реакция, с цел унищожаване на социалистическата държава и възстановяване на капитализма в СССР показало, каква сериозна опасност за съществува­нето на социалистическата държава представлява капиталистическото окръжение.

Ленин и Сталин въоръжили партията и работническата класа с конкретна програма на борба за социализъм. Ленин дал дълбоко обоснова­на нова икономическа политика (неп) (виж. подробно), като единственно правилна политика на проле­тарската държава в преходния период. Той разработил гениален план по превръщане на Русия неповска в Русия социалистиче­ска на основа създаване в страната на крупна социалистическа индустрия и преминаване на много­милионните маси селячество на социа­листически път на развитие.

Ръководейки се от ленинските учения за ико­номическото преобразование на страната на базата на социализма и развивайки това учение в новите исторически усло­вия, Й.В. Сталин разработил и обосновал съветския метод на индустриализация, осигуряване на най-бързо развитие на произ­водителните сили в СССР, и план за колективи­зация на селското стопанство. Сталин разработил въпроса за преимуществата на социалистическата систе­ма на стопанството пред капиталистическата, разкрил и обосновал важните икономически закони на социализма.

Обобщавайки богатия опит от социалистическото строителство в СССР, конкретизирайки, уточ­нявайки и развивайки по-нататък положенията на марксиз­ма, Й.В. Сталин предначертал пътя на пре­хода от социализъм към комунизъм в условия на капита­листическо обкръжение, дал теоретическо обоснова­на възможност за построяването на комунизма в една страна. Сталин доказал, че при социализма е необ­ходимо изцяло да се укрепва държавата, като основно оръдие за построяване на комунизма, че държавата остава и при комунизма, ако съществува опасност от нападение отвън.

Комунизмът е безкласово общество. Пълното изчезване на класовото деление на обществото прави излишна и държавата. Необходимостта от държава не произтича от вътрешната природа на комунистическото общество. Но при наличието на опасност от военна интервенция отвън, от страна на буржоазните държави, комунизма изисква наличие на сил­на държава, като оръдие за защита от всички посегателства на външните врагове, като важно условие за осигуряване на окончателна победа на комунизма. Изводът на Й.В. Сталин за възможността на построяване на комунизъм в СССР при необходимост от съхраняване на държавата и всестранното и урепване се явява дълбоко научно изразяване на новите исто­рически условия на развитие на социалистическите обще­ства. Ръководейки борбата на съветския народ за построяване на социализъм и комунизъм, Сталин издигнал учението на научния комунизъм на нова, висша степен.

III. СССР — страна на социализма.

Основните положения на теорията на научния ко­мунизъм на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин са осъществени на практика. От мечти, увлечени от най-прогресивната част от чове­шкото общество, социализма се превърнал в действи­телност.

Великата Октомврийска социалистическа рево­люция в 1917 г., свалила властта на капита­листите и помешчиците и установила диктатура на пролетариата в СССР, открила нова ера в световната история на човечеството. ВОСР за първи път в историята разрушила до основи държавния апарат на експлоатиращите кла­си и вместо него създала държава от нов тип — Съветите като форма на диктатура на проле­тариата. "Републиката на Съветите се явява, тази така търсена и намерена накрая, политическа форма, в рамките на която трябва да бъде извършено икономическото осво­бождаване на пролетариата, пълна победа на социализма" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 35).

Съветската власт с първите дни на своето съществуване е провела големи рево­люционни преобразования в областта на иконо­миката. 26 октомври (8 ноември) 1917 г., т.е. на другия ден след вземането на властта, II Конгрес на Съветите приел декрет за земята, според която помешчическата собственост на земята се отме­няла незабавно и без всякакъв откуп. Частната собственост на земята се отменила завинаги и се заменила със всенародна, държавна собственост на земята. По­мешчическите, специфичните и манастирски земи би­ли предадени в бзсплатно ползване на всички трудещи се. Всички недра на земята (нефт, въглища, руда и т.н.), гори, води също преминали в собственост на народа. След национали­зацията на земята била осъществена експроприа­ция на частната собственост на едрата буржоа­зия. За сравнително кратък промеждутък от време, от октомври 1917 г. и до края ня първото полугодие на 1918 г., Съветската държава съсредоточила в своите ръце основните икономи­чески командни висоти на народното стопанство. Били национализирани едрата промишленост, банки, железницата, търговския флот, установена монополия на външната търговиа. Така капитализма бил победен в СССР не само политически, но и била подкопана стопанската мощ на свалените експлотаторски класи и положено началото на новия, съветски социалистически строй. Уста­новяването на общественна собственост на сред­ствата за производство в решаващите отрасли от народното стопанство се явило важно за победата и господството на работническата класа в СССР. "Господството на пролетариата — говорил Ленин — се изразява в това, че се отнема по­мешчическата и капиталистическа собственост" (Ленин, Соч., т. XXV, стр. 104).

Но в първия период след победата на ВОСР ико­номиката на СССР била разнотипна. Наред с авангардното и водищо социалистическо стопанство създадени на основа национализация на про­мишленните предприятия, транспорт и т.н., съществували още съхранили се от старото общество на капиталистическото стопанство и милиони мал­ки и дребни изостанали селски стопанства. Съществували елементи от пет различ­ни икономически форми: социалистическа, държавнокапиталистическа, частнокапиталистическа, дребностокова и патриархална. Това съе­динение на старото и новото не могло да не доведе до борба "между победения, но не унищожен, капитализъм и родилия се но съвсем още слаб, коунизъм" (Ленин, Съч., т. XXIV, стр. 507). С първите стъпки след победата на ВОСР работническата класа на младата Съветска република, пристъпила към творческа работа по построяването на социализма, била принудена да отстоява своето политическо и икономическо господство в условията на ожесточена класова борба. Разбитите, но не унищожени окончателно капиталистически елементи (остатъци от буржоазията, помешчиците, кулачеството) използвали в борбата против дик­татурата на работническата класа всевъзможни методи и средства — от открита гражданска война до саботажи, вредителство, шпионаж, дивер­сия и терор.

Започналата в първата половина на 1918 г. гра­жданска война и чуждестранната военна интер­венция завършили с пълен разгром на контраре­волюционните сили. Още в този период се про­явила силата на Съветската власт. Съветското правителство и комунистическата партия сумели да вдигнат народа на отечественна война против вътрешните и външни врагове на социалистическата държава. Наличието на командни икономически висоти в ръцете на Съветската държава му позво­лили най-ефективно да използва немногочисленните икономически ресурси, с кои­то тя разполагала. С цел мобили­зация на всички сили и ресурси на страната бил въведен военен комунизъм (виж. подробно); целия тил бил поста­вен на служба на фронта. Своевременния пре­ход при това от политика на неутрализация на средното селячество към политика на устойчив съюз с него изиграло решаваща роля в успеш­ния изход на гражданската война.

След двършването на гражданската война под ръководството на комунистическата партия бил извършен исторически преврат от политика на военен комунизъм към нова икономическа политика (неп) (виж. подробно), разчетена на ликвидация на класите и построяването на социализма. Изчерпано класическо определение на същността на новата ико­номическа политика дал Й. В. Сталин на XIV конгрес на ВКП(б). Той говорил: "Неп е особенна политика на пролетарската държава, разчетена на допускане на капитализма при нали­чие на командни висоти в ръцете на пролетарската държава, разчетени на борба с капиталистическите и социалистиче­ски елементи, разчетена на нарастване ролята на со­циалистическите елементи в ущърб на капиталистическите елемен­ти, разчетана на победата на социалистическите елементи над капиталистическите елементи, разчетена на унищожение на класите, на построяване фундамента на социалистическата икономика". [Сталин, Политически отчет на ЦК XIV Конгрес ВКП(б), 1935 г., стр. 252-253]. Само на пътя на непа е можело да се осъществи програмата на социалистическото строителство в СССР, да се ликвидират капиталистическите еле­менти в страните и осигури победата на социализма над капитализма.

Още в началото на непа са били достигнати значи­телни успехи в това направление. В течение на 5 години на възстановителния период (1921-1925 г.) работническата класа в СССР възродила разрушената в годините на първата световна и гражданската война промишленостна страната и привела в движение преди бездействащи фабрики и заводи. Към 1925 г. едрата промишленост в СССР вече давала почти 3/4  от продукцията на довоенната промишленост. Обемът промишленна продукция се увеличила в СССР за 5 години над 5 пъти. Селското стопанство на страната в 1924/25 стопанска година дало вече 87 % от довоенното ниво на продук­цията. Значително се укрепили позициите на социализма в борбата с капиталистическите елементи в промишлеността и търговията. Но за строителството на социализма не е достатъчно просто възстановяване на довоенно ниво, защото това е било нивото на изостаналата аграрна страна, зависима от други големи индустриални страни. По­строяването на социализма в СССР изисквало преодоляване на противоречията между най-авангардния в света политически строй и изостаналата икономическа база.

Известно e чe социално-икономическите фор­мации се отличават една от друга не само по способа на производства съеди­нени със средствата за производство, но също така и със средствата на труда осъще­ствявайки производството. Всяка форма на собственност съответства на определен харак­тер и ниво на средства за производства.

Материалната база на социализма се явява едрата машинна индустрия. Ленин нееднократно указвал, че социализма трябва да създава по-съвършенна техника, атколкото капитализма, че важна задача на пролетариата на СССР се явява осигуряването на максимално развита промишленост въобще, тежка промшленост по-точно. "Единственната материална основа на социализма — писал Ленин — може да бъде крупната машинна промишленост, способна да реорганизира и земеделието"(Ленин, Съч., т. XXVI, стр. 434). Само на тази база работническата класа може победоносно да осъществи строителството на социализма. На XIV Конгрес на ВКП(б) (декември 1925 г.) Й.В. Сталин провъз­гласил историческата програма по индустриализация на страната, превръщайки СССР в могъща инду­стриална държава. "На нас ни е нужно — говорил Сталин — 15-20 милиона индустриални пролетарий, електрификация основни райо­ни на нашата страна, коопериране в сел­ското стопанство и високо развита метална промишленост. И тогава ние няма да се страхуваме от нищо" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 9 издание, стр. 133). XIV Конгрес на ВКП(б) приел сталинския план за индустриализация на страната. Център на тежестта в борбата за построяване на фундамента на социалистическата икономика се преместил в страната на индустрията. Индустриализацията на страната и осигурила икономическа независимост, укрепнала обо­роноспособност. Създаваната от Съветската вла­ст социалистическа индустрия трубвало не просто сама да се превъоръжи на съответстветна авангардна техническа база, но и да осигури реконструкция на цялото народ­но стопанство и преди всичко реконструкция на селското стопанство с напреднала съ­временна техника.

Социалистическото строителство в течение на опре­делено време се базирали на две раз­лични основи: на основа най-крупната со­циалистическа индустрия и малкото, едно­лично, изостанало селско стопанство. Необходимо било да се създаде единна социали­стическа стопанска система, необходимо било под селското стопанство да се създаде базата на социалистическата индустрия и да се насочи развитието на селското стопанство на социалистически път, на път на колекти­визация. Социалистическата индустриализация, по този начин се явила основа за социално-икономическото преобразование на селското стопанство.

Сталинските петилетки успешно решили тези задачи. В течение на първата петилетка, разчетана на 1928/29-1932/33, трябвало да се извършат грандиозни задачи, издигащи страната далеч напред по пътя на осъ­ществяване на строителството на социализма. Основните задачи на първата петилетка се състояли в това, че да се пренасочи страната с нейната изостанала техника на рел­ите на нова, съвременна техника, превръщайки СССР от страна аграрна и немощна във ви­сока индустриална, могъща, независима държава, создавайки в страната на икономическа база за построяване на социалистическо общество, макси­мално издигайки отбранителната способност на страната.

И така успешно изпълнения план на пър­вата петилетка в СССР построи фундамента на социалистическото общество. За 4 години и 3 месеца, в течение на който е бил изпълнен пети­летния план, в СССР били създадени нови грамадни промишленни отрасли, при това в такива мащаби и размери, които не знаели стра­ните в Европа. В резултат капиталистическите елементи били премахнати от промишлеността окон­чателно и безвъзвратно. Единственната фор­ма на индустрията в СССР станала социалистическата индустрия. СССР се превърнала от аграрна страна в индустриална страна. В това време според плана на първата петилетка сел­ското стопанство в СССР било основно преустроено на социалистически начала. Господстващо положение в селското стопанство заели колхозите. Съветският Сйюз от страна с дребно и малко земеделие се превърнала в страна със световно крупно земеделие. На основа колективизация било ликвиди­рано кулачеството, като класа.

Характериpайки историческите победи на СССР в годините на първата пятилетка, Й.В. Сталин указал на основните сили, определили тези победи. "Това било преди всичко, активността и самоотвер­жеността, ентусиазма и инициативата на милионите маси работници и колхозници, развиващи заедно с инженерно-техническите сили колосална енергия по разгръщане на социалистическо съревнование и ударничество… — Второ, твърдото ръковод­ство на партията и правителството, водещи масите напред и преодолявайки всичките и всякакви труд­ности на пътя к целите. И накрая особенните достойнства и преимуществата на съветската систе­ма на стопанство, таящи в себе си колосални възможности, необходими за преодоляване на всечки и всякакви трудности" (Сталин, Въ­проси на ленинизма, 11 изд., стр. 396).

Успешното изпълнение на плана на първата пети­летка създало условия за по-нататъшен, още по-мощен ръст на социализма в СССР.

Втората петилетка — петилетка на построяване на социалистическо общество. Основната политическа задача на втората петилетка (1933-37 г.) се състояла в окончателна ликвидация на всички експлоататорски класи, в унищожаване на причините, пораждащи експлоатацията на човека от чо­века и делението на обществото на експлоататори и експлоатирани. Основната стопанска задача се състояла в завършване на техническата рекон­струкция на народното стопанство, създаването на но­ва техническа база за всички отрасли на на­родното стопанство.