Работническият контрол в навечерието на Великата Октомврийска социалистическа революция се ялва необходимо мероприятие на работническата класа, вървяща към властта в условия на стопанска разруха и луд контрареволюционен саботаж, който организирала буржоазията с цел да задуши революцията с" костеливата ръка на глада". В противовес на масовите локаути, на срив на производства, скрити суровини и готова продукция, разрушение на оборуд­ване или извеждане зад граница, предаване на пред­приятията на безценица на чуждестранни спекулан­ти, закритие на предприятия и т. н. пролета­риат организирал работническия контрол по пред­приятия, встъпил като борец за съхранение на индустрията, за съхранение на националното бо­гатство на народите в бившата царска Русия.

Лозунгите на болшевиките за работнически контрол били подхванати от работническите маси и проведени в живота на практика. Към Октомври 1917 г. почти на всички крупни предприятия в Русия съществували конт­ролни комисии, особенни депутатски групи, които съвместно с фабрично-заводските комитети (местните комитети), опирайки се на въоръжените отряди (фабрични, учре­жденчески) на Червената гвардия, осъществявали на практика болшевишките лозунги за работнически контрол.

Работническият контрол се провежда без предварителен поряд­ък. Буржоазията и нейните защитници — меншевиките и есерите — яростно се опълчили против работническия контрол и издигнали в противовес на него идеята за държавния контрол, който при буржоазното правител­ство на дело се явява фикция, т. к. контрол­ните функции се предавали в ръцете на самата буржоазия, нейните представители, влизащи в ор­ганите на властта, т. е. организаторите на глада и раз­рухата. Естественно, че идеята за държавен контрол срещнала поддръжка от страна на всички слоеве от буржоазията, англо-френския капи­тал и одобрена от Временното правителство. В Икономическия съвет, създаден от Времен­ото правителство за установяване на държавен контрол, били въведени до де­вет десети представители на буржоазията и око­ло една десета социал-съглашатели.

Още в разгара на ожесточените класови битки след юлските събытия от 1917 г., когато буржоазията уси­лила саботажа и своята подривна работа с цел организация на глада, работническите маси били принудени в много предприятия да преминат от работнически контрол към работническо управление, към пуск на закрити от буржоазията предприятия без старите стопани. Но едва след ВОСР бил публикуван декрет за работнически конт­рол, който оформил и узаконил това, което фак­тически се провеждало на практика в живота.

В своите гениални работи "Заплашващата ка­тастрофа и как с нея да се борим" и " Ще удържат ли болшевиките държавната власт?" Ленин писал, че установяването на работнически контрол над производството и разходване на цялата про­извеждана продукция се явява една от главните мероприятия на пролетарските рево­люции.

"Главната трудност на пролетарските ре­волюции е осъществяването на всенароден мащаб на точния и съвестен контрол, работнически контро­л за производството и разпределението на про­дуктите" (Ленин, Съч., т. XXI, стр. 259).

Подчертавайки, че работническия контрол може да бъде осъществен до края само на пролетарската революция, Ленин нееднократно указвал на пролетарския, социалистически характер на това мероприятие. Лозунгът на работническия контрол бил свързан с борбата за власт, и после­дователното му провеждане би ло непосредст­вено свързано с установяването на диктатура на про­летариата. Лозунгът за работнически контрол — гово­рил Ленин в работата "Ще удържат ли болшевиките държавната власт?" — се поставя "винаги редом с диктатурата на пролетариата, винаги след нея" (там). В условия на дикта­тура на пролетариата "работническият контрол мо­же да стане всенароден, всеобхватен, вездесъщ, точен и добросъвестен с отчитане на производството и разпределението на про­дуктите" (Ленин, там).

Работническият контрол се явява могъщ лост на диктатурата на пролетариата в борбата за приобщаване на работническата класа към упра­влението на промишлеността.

Лозунгът на работническия контрол се явява съставна част от икономическата програма, приета на VI Конгрес на партията. "Революцията влиза в сферата на производство — поставяйки въпроса за контрола" — говорил др. Сталин на VI Конгрес на партията [Ленин и Сталин. Сборник от произведения за изучаването на история на ВКП(б), т. I. 1937, стр. 844].

След победата на ВОСР СНК приел положение за работнически контрол на 14/XI 1917 г., в което било записано: "В интерес на планомерното регулиране на на­родното стопанство във всички промишленни, тър­говски, банковски, селскостопански, транс­портни, кооперативни, производителни другарства и пр. предприятия, имащи наемни работници или даващи работа по дома, въвежда се работнически контрол над производст­вото, купуването, продажбата на продукти и суровини, съхранение, а така също над финансовата страна на предприятия" (Събрание узаконе­ние… Работническо и Селско Правител­ство, 1917, № 3, ст. 35).

Така за­дачите, поставени пред работническия контрол, били многостранни.

Работническият контрол се осъществявал от работниците чрез за­водски, фабрични комитети, съвети по старост и т. н., обхващайки цялата страна на работа на пред­приятията. Работниците контролирали цялата доку­ментация и книги на предприятията, запасите от суровини, продукти и други материали, създавали въоръжени дружини за охрана на предприя­тията от вредителски действия на капиталистите, извършващи съпротива на про­веждането на работнически контрол на предприятията.

Въвеждането на работнически контрол срещнало гореща поддръжка от страна на работниците. Само в една Московска област към 1/III 1918 г. на 326 предприятия (със 132 165 работници) имало 222 контролни комисии.

Бур­жоазията виждала, че работническия контрол се явява само първата крачка към окончателната експро­приация на нейната собственост. Затова тя с всички сили саботирала нормалната работа на про­изводството. За нарушаване на декрета за работнически контрол Съветската власт конфискувала от капита­листите предприятията.

Първият декрет на Совнаркома за национализа­цията на заводи и предприятия с акционерно об­щество на Богословския окръг от 7/XII 1917 г. гласил: «Поради отказа на Заводоуправле­нието на Акционерното Общество на Богословския Минин Окръг да се подчини на декрета на Съвета на Народните Ко­мисари за въведение на работен контрол над производството, Съвета на Народните Комисари постановил да се конфискува цялото имущество на Акционерното Общество на Богословския Минен Окръг, в каквото и имущество, то да се състои и да се обяви то за собственост на Руската Република» (там, 1917, № 6, ст. 95). Така Съвет­ското правителство постъпило с акционерните общества на Симските минни заводи, Люберец­кото металургично общество, акционер­ното общество на Кимштимския минен окръг, заводо за аероплани «Анатра» в Симферопол и много др. предприятия, собствениците на които саботирали работническия контрол.

В процеса на провеждане на декрета за работническия контрол работниците взели опита от управлението на промишлеността, получили на­вици, необходими за прехода към работното управление. Работническият контрол послужил за преходна  сте­пен към работническото управление, към организацията на стопанския живот на нови, социалистически на­чала. Той се явил прекрасна школа за управле­ние, издигайки хиляди талантливи ръководи­тели, организатори на социалистическото стопанство, социалистическата индустрия. "Ние счи­таме за най-важно и ценно това, че за това управление са се взели самите работници, че с работническия контрол, който трябваше да бъде хаотичен, раздробен, за бунището, не­пълен във всички главни отрасли от промиш­леността, ние стигнахме с работническото управление на промишлеността до общонационален мащаб"(Ленин, Съч., т. XXIII, стр. 251).

Работническият контрол "изиграл голяма роля при перехода към нацио­нализация на едрата промишленост" [Исто­рия на ВКП(б). Под ред. Комисия на ЦК ВКП(б), 1938, стр. 189].

Разгръщайки процеса на наци­онализация на крупната промишленост както в случаи на отказ да се подчиняват на въведение на работнически контрол, така и по мотиви на икономическа целесъобразност, наред с национализацията на банки, транспорт, външна търговия и т. н. работата на работническия конт­рол бил обявен за недостатъчен, "остарял". 28/VI 1918 бил издаден декрет за национализация на промиш­леността (виж).

БСЭ, 1 изд., т.47, к.878-880