В руските СМИ често се срещат спекулации, активно разпространявани от опортюнистите и идеолозите на буржоазията, описващи всички цветове на дъгана за "китайския социализъм", който толкова много е подобрил положението на китайските наемни работници, че те няма повече за какво да мечтаят. Ето хайде да разгледаме за какво мечтаят китайските работници или за истината там.

Мястото на пребиваване на нашите другари — гр. Хейхе, провинция Хейлунцзян КНР. Разположен е на брега на р. Амур, срещу град Благовещенск, с който е свързан регулярно речно съобщение. Енергоосигуряването на града се осъществява напълно от импорт на електроенергия от Русия. Предава се тя по ЛЕП 500 кВ "Амурска — Хейхе" с подстанция на Амурска Амурскaта ПМЭС, а на подстанцията постъпва от Зейската ВЕЦ и Бурейската ВЕЦ, построени още в СССР. Аналогично ще стане и с газта — скоро тя ще бъде от Русия. За тогва и днес се строи газопровода "Сила Сибири"[1], който активно се рекламира в централната телевизия. А на Русия тя не трябва — за руското правителство промишлеността и селското стопанствода се развива в Русия не е приоритет. Тя предпочита да зависи от целия свят и по продоволствие, машини, електроника— да, по всички позиций. А за да скрие своята крайна зависимост, а следователно и абсолютна уязвимост, руската власт заблуждава обикновените слоеве от населението на Русия, убеждавайки ги, че трябва да са роби. Уви, намират се и не малко, които им вярват. Болшинството просто се боят да се замислят, над това, което виждат, не решавайки се да погледнат истината в очите.

Tакa e и с положениетo нa китайските работници. По-леко е и по-удобно да се вярва в това, че у тях там всичко е добре, както разказват опортюнистите, говорещи за "китайския социализъм", вместо да им кажат истината, както стоят нещата.

А то не е така добро, както ни казват буржоазните пропагандисти. Думата е на наш другар, често пребиваващ в Хейхе.

"Когато влизаш в гр. Хейхе, веднага в погледа вижда скъпите и нови автомобили. Красиви улици и ще си кажеш че всичко изглежда добре, но оказвайки се в задния двор или по-далеч от центъра, веднага се вижда нищетата. А та е толкова много и толкова потриса, че ти се иска да си закриеш очите, за да не виждаш целия този ужас, в който живеят хората. А те живеят в икономика, която едва ли не задминала американската, що се отнася до промишлеността.

Икономическата криза ударил по Китай силно. Много хора се разориха. Милиони работници бяха изхвърлени на улицата. Много предприятя бяха закрити. Станала не изгодна и търговията. Днес не са останали почти никои от тези които внасяха стоки в Русия. А в Хейхе това е бил един от начините да преживееш. Не живеят шикарно, но все пак преживяват.

Преди да се обезцени рублата, от Китай в Русия внасяли всичко и продукти в това число! Това е било много изгодно, защото руснаците купували — китайското е било по-евтино от родното-руското.Днес, когато курса е 1 юан=10 рубли (преди бяха 5 рубли), то всичко е станало обратно — сега от Русия внасят в Китай, и то всички тези продукти! Бонбони, мед, кондензирано мляко, пиво. Днес в Хейхе на всеки ъгъл има наши продукти, наши лекарства. Аз там съм виждал и капки за нос, хапчета за кашлица и т.н. В китайските лавки (малки магазинчета) лежи просто всичко хаотично, по-простому това са магазини за бедни. У богатите, всичко е друго. Но основната част от китайското население към богатите не се отнася и е загрижена, както и у нас в Русия, само с едно — как да преживее. Днес стоките от Русия са по-евтини, защото курса на рублата е нисък и данъци не се плащат, а в Русия китайското няма да е по джоба на човека.

Нашите работници в този Благовещенск гледат на китайските работници и мислят, когато умножават по курса от 10 рубли за юан, ето те печелят добре. А буквално преди половин година курас беше 5 рубли за юан, и заплатата на китайците не им се виждаше толкова добра! У нас ситуацията се влоши, но за китайците нищо не се промени! Какви са били цените у тах, такива и са останали, това в най-добрия случай, а това че у нас са нараснали това е друг въпрос!

Работниците са малко, безработицата е висока. Успех ще е да се закачиш някъде. В близките до руската граница места работят, по принцип в търговияъа — там всичко е по-просто, а и промишленните предприятия са малко.

В централен Китай (говоря за слоевете китайски другари, които там живеят и с които аз постоянно общувам) реалната ситуация със заплатите и работата е такава. На фабрика за обувки работника получава примерно 4000-5000 юана. При това работаи не по малко от 10 часа на ден, почивни дни рядко — често даже не всяка неделя. Шофьори, строители и други работници — 3500-5000 юана на месец. Портиери- заплата от 1500-1800 юана, но има работещи, които по принцип, стари хора, които вече не могат да работят никъде другаде.

В Хейхе ситуацията е значително по лоша  — средната заплата 1-2 хиляди юана в месец.

При това разходите съвсем не са малки.

Наем на жилище в най-добрия случай за 500 юана на месец (средно 2000-3000 юана, в централен Китай), но по принцип се извършва предплащане за 6 месеца, а такива пари имат малко хора. Затова и в отделни квартири живеят немного. В Китай има не малко домове с 3 етажа под земята. Слънце там няма, естествено, но затова пък има непрекъсната влага, плъхове. Именно в тях живеят значителна маса китайски работници. Но и такова жилище не е безплатно — 200-300 юана за него се искат.

Комуналните разходи заесно с интернет — 400-500 юана.

Хотел на вечер 100-300 юана, ние платихме колкото за посетители, но естественно, живяхме не в разкошните стаи на хотела, а в обикновените.

Храна — 10-30 юана за блюдо (300 грама), ако купиш. Ако готвиш у дома то ще тие по-евтино, но все пак 50 юана на човек за 1-2 дена.

За дрехи цените са различни, за пример джинси — 80 юана, якета — от 150 юана.

Обществен транспорт: метро 3-5 юана (зависи от разстоянието), автобус – 1-2 юана. Такси — 10-20 юана в града.  Бензин – в зависимост от марката от 6 до 8 юана за литър. 

Социални гаранции трудовия народ в Китай почти няма. Пенсии имат само държавните служители. Останалите — или сам се осигурявай за старост, или умирай, ако не се грижат за теб децата.

Медицината е платена и много скъпа. Затова болни и неспретнати хора, например, с развалени зъби, вие в Китай ще видите навсякъде. 

Образование – платено. Във вузовете, стойността на обучение е достъпна само за достатъчно състоятелни китайци — елита на обществото, предприемачи и висши чиновници. За бедняцитенищо.

Какво забравих?

Навярно, изострените форми на експлоатация, които се използват в Китай. Една от тях — предоставяне на работа заедно с жилище и храна. Това на пръв поглед ще се каже че е "цивилизовано". На дело това е двойно ограбване на работниците. На тях им се дават най-евтините и некачественни продукти, и то за немалко пари. 

Кактп се вижда за свой дом и за своя кола в Китай обикновения работник не мечтае — това за него е недостижима приказка. Затова да се сравнява китайския работник със СССР е много сложно. Те не вярват, че може работнически  човек да живее така добре, както ние живяхме. А ние действително живяхме…

Виктор»

[1] http://www.gazprom.ru/press/news/2016/august/article282091/