Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2016 14:18 - Стачки II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
0



 За стачките в Англия в тези години дават представа следните данни:

Табл. 4.

Година Количество стачки Година Количество стачки
1919 1.852 1925 613
1920 1.067 1926 323
1921 763 1927 303
1922 577 1928 302
1923 628 1929 431
1924 710 1930 415

За широкия размах на стачната борба в Германия свидетелстват следните ци­фрови данни:

Табл. 5.

Година Количество стачки Години Количество стачки
1919 3.719 1925 1.766
1920 4.392 1926 383
1921 4.788 1927 871
1922 5.201 1928 763
1923 2.162 1929 441
1924 2.012 1930 336

Не по-малко изразителни са цифровите данни за стачната борба в тези години във Франция:

Табл. 6.

Година Количество стачки Количество участници (в хил.)
1919 2.026 1.151
1920 1317
1925 931 249
1926 1.660 349
1930 1.098 582

 

В стачките след войната работническата класа започнала да използва нови форми и методи. Към тях следва да се отнесе новия метод на стачна борба т. н. "полска стачка"; тази форма на стачка намерила в Полша широко използване. В 1932 г. стачното движение обхванало 202 хил. работници. За първата половина на 1933 г. те били 620 хил. стачници. Образец на завладяване на фабрики, съпровождаваща се с борба на улицата и солидарни стачки, дали в 1932 г. работниците в Пабяниц. Докато 800 ра­ботници завладявали фабриката, 3 хилядна тълпа работници демонстрирала мъжество удържайки натиска на полицията, под фабричните стени.

Методът на "полските стачки" използвали работниците и служещите в Париж по време на пролетните стачки 1936 г.; този метод в значителна степен използвали и японските работници в 1937 и 1938 г.

В стачната борба били въвлечени работници от Япония, Китай, Индия и цел ред други страни. Ново в стачната битка се явило участието на огромни маси безработни и неорга­низирани пролетарий.

Видно място в стаччната борба в послевоения период заема всеобщата стачка, обхващаща едновременно работниците от няколко производственни отрасъла. Към тях се отнасят всеобщите стачки, възникващи на икономическа почва и обхващащи работниците в цели промишленни отрасли, райони или цялата страна, като тук следва да се отнесе стачката на 365 хил. работници от металургията в САЩ през септември 1919 г., стачката на железопътните работници и миньори в Англия през октомври и ноември 1919 г., стачката на миньорите в 1921 и 1926 г. и др.

Методът на масова политическа стачка станал в послевоен­ните години могъщо и най-остро оръжие на работническата класа в класовата борба. Масо­ва политическа стачка била използвана през юли 1919 г. в редица страни от Западна Европа в знак на проте­ст против интервенцията в Съветска Русия: еднодневна всеобща политическа стачка 21/VII провели италианските работници, а така също работниците в Австрия, Норвегия, Югославия; частично стачкували работниците в Германия, Швейцария, Франция и Англия. В Германия след всеоб­щата стачка в януари 1919 г. работниците отново прибегнали към нея в дните на каповския преврат през март 1920 г. Тази стачка прераснала в отделни промишленни центрове (Рурска област) във въоръжено възстание. През март 1921 г. работниците от Средна Германия провели всеобща стачка, отново прераснала във въоръжено възстание. През 1923 г. германския пролетариат, в отговор на настъплението на буржоазията, организирало през август всеобща политическа стачка. Към големите въоръжени вступления следва да се отнесе стачката в Че­хословакия през декември 1920 г. с участието на 1 млн. стачници, проведена под знака на про­теста против заввладяването на социал-демокрацията с поддръжката на правителството на Народния дом в Прага. По време на полско-съветската война през юли 1920 г. пролетариите в Милано и Кре­мона провели масови стачки на протест против превозването на муниции в Полша; в април 1921 г. цяла Италия била обхваната от двудневна все­обща стачка с 1 млн. работници, протестиращи против рацзстрела на работнически митинг в Бо­лоня. Август 1922 г. бил ознаменуван от всеобщи стачки по цяла Италия (3 млн. стачкуващи в т. ч. и железопътни работници) против встъпле­нията на фашистите, прераснали в 4-дневна въ­оръжена и баррикадна борба. Оръжието на всеобщите стачки използвани в периода 1919—26 г. също така имало в САЩ, Япония, Китай, Индия, стра­ните от Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия.

Голямо събитие в международното работническо движение се явила всеобщата стачка в Англия, обявена в ноща на 3 срещу 4/V 1926 г. Генсъветът в резултат на провокация на пра­вителството на Болдуин по време на героичната борба на работвиците във въгледобивната промишленост против съкращението на работната заплата, удължаване на работния ден и за национализация на отрасъла и участие на работниците в управлението. Стачката била единодушно поддър­жана от основната маса на английския пролетариат. Борбата на английските миньори прераснала в най-голямото по размер и размах движение, обхванало 1 млн. миньори и 1,5 млн. работници в другите отрасли от промишлеността. Движе­нието заплашвало да прерастне в голямо бойно политическо встъпление. Наплашените от бойния характер на движението, ръководители на Генсъвета, не питайки мнението на стачкуващите на 12/V обявили стачката за приключила. Миньорите продължили борбата, независимо от поведението на ръководителите на тред-юнионите и при поддръжката на работниците и трудещите се от Съветския Съюз и револю­ционните работници от другите страни успели да про­държат до ноември 1926 г. Борбата все пак завършила с поражение на миньорите. Огромeн размах достигнала стаччната борба на виен­ските работници през юли 1927 г., прераснала въ­преки волята на социал-демократическите ръководители във въоръжено възстание. Много голямо зна­чение имала всеобщата политическа стачка през 1934 г. във Франция против буржоазната реакция и опасността от фашизъм. Голям интерес пред­ставлява също така еднодневната всеобща поли­тическа стачка-протест на 30/XI 1938 г. във Фран­ция против извънредните декрети на прави­телството на Даладие (отмяната на 40-часовата работна седмица, въвеждането на свръхръчна работа с минимална 5-процентна и 10-процентна надбавка към обикновенната ставка).

Ако в условията на капитализма стачката играе роля на остро и действенно оръжие в ико­номическата и политическа борба на пролета­риата, то в СССР тя, естественно е изгубила всякакъв смисъл. В своя доклад на XVI Конгрес на ВКП(б) Й. В. Сталин отбелязал факта на отсъствие на стачки в СССР и "ръстът на трудовия подем на работниците и селяните, даващи на нашия строй милиони доба­вени работни дни" (виж. Сталин, Въ­проси на ленинизма, 10 изд., стр. 395).

По време на втората световна война, след нападението на хитлерова Германия над СССР, отношението на авангарда на работническата класа към използването на стачките като оръжие в тази борба рязко се изменило. Тъй като войната против хитле­рова Германия носила справедлив характер, освободителна и прогресивна война, защото в огъня на тази война се решавала съдбата на цялото човечество, работническия клас бил дълбоко заинтересован в най-широка мобилизация на военни, усилване на всички свободо­любиви страни. Използването на стачки в борбата за едни или други икономически искание е можело до нанесе сериозен ущърб на успешната мобили­зация и организация на военните усилия на страните от антихитлеристката коалиция. Ръководейки се от това, Генсъвета на британските тред-юниони, Конгресът на производственните профсъюзи на САШ, Американската федерация на труда и незави­симите съюзи на железопътните работници в САШ, Латино-американската конфедерация на труда и профсъюзните центрове на Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Индия и други страни се изказали против използването на стачките по време на войни. Комунистическите партии на Канада, Великобритания, Австралия и дру­гите страни също така се въздържали от използването на С. при разрешаване на трудовите конфликти.

Г. Толмачев.

В отделни страни от "остта", като Италия и в страните подложени на фашистска оку­пация, стачките се оказали често важно средство за борбата на антифашистското движение на съпротивата. Те приемали в редица слу­чаи политически характер и били свързани с актове на саботаж и партизанска борбя. През пролетта на 1943 г. в центровете на военната промишленост в Северна Италия започнали масови стачки, които ръководели нелегалните антифашистски, работнически комитети. Тези стачки завършвали с де­монстрации за мир и против фашизма. След капитулацията на Италия работниците в Милано, Торино, Генуа и други градове с помоща на стачките оказвали съпротива на германската о­купация. Тези стачки преминали във въоръжени стълкновения с немските войски. През 1944—45 г. в Северна Италия нееднократно избухвали стачки против немските окупатори, при това тези стачки били съгласувани с действията на партизаните.

Във Франция работниците още в 1942 г. посредством стачки се съпротивявали на отправянето на при­нудителен труд в Германия. В 1943 г. във въгледобивния район Па-дьо-Кале избухнала стачка, под ръководството но националното движение на съпротивата, обхванала 50.000 миньора. Голямо значение имали стачките на френските железопътни и транспортни работници и други важни категорий във връзка с идването на съюз­ниците през лятото на 1944 г.

В 1944 г. и началото на 1945 г. в Дания се появила нова форма на национал­но съпротивление срещу немско-фашистските окупатори, т. н. "народна стачка". В знак на протест против арестите и преследванията на дат­ските патриоти в много градове прекра­тили работа не само трамвая, пощата и теле­графа, всички заводи и работилнеце, но и учрежденията и магазините.

По друг начин стоели нещата със стачките по вре­ме на войните в страните от антихитлеристката коали­ция. Всички прогресивни сили били заинте­ресовани в широка мобилизация на масите за военните усилия. За справедлив и освободителен характер на войната профсъю­зите и работническите организации на тези страни се застъпили за решаване на възникващите тарифни и трудови конфликти, чрез вмешателст­во на държавата. Влиятелните групи на моно­полистическия капитал, както в САШ, така и в Англия, Канада, Австралия се стремили да използват военната конюнктура за по­вишаване на своите печалби и намаляване жиз­неното ниво на работническата класа. Не заинте­ресовани в бърз и пълен разгром на агресорите империалистическите кръгове в тези страни провоцирали стачки. Така например през лятото на 1943 г. американ­ските наказателни тръстове с помоща на реакцион­ния лидер на минните работници Люис инициирали стачка, обхващаща половин милион миньора. Стачното движение в САЩ във военните години се явява в следната картина:

Година Число стачки Число уча­стници Общо число загуба нарабо­тни дни
1942 2.968 840.000 4.183.000
1943 3.750 1.900.000 23.000.000
1944 5.000 2.100.000 8.500.000

 

АФТ и КПП се изказвали в годините на втората световна война против използването на стачна борба. След войната стачното движение приело небивал обхват. Особенно широк размах стачките приели в САЩ в 1946 г., обхващайки важни отрасли от про­мишлеността. В Англия също се наблюдава увеличение на числото на стачките, макар и не така значително, както в САЩ. Например, злост­ния саботаж на собствениците на мини срещу справедли­вите искания на работниците довело още до края на войната, в март 1944 г., към стачки на 100.000 миньори в Южен Уелс.

След войната характера на стачките по коренен начин се изменил. Първата половин година след войната (от средата на 1945 г. до края на 1946 г.) се характеризира в капиталистическите страни, за изключение на страните от новите демо­крации (Полша, Чехословакия, Югосла­вия, България), с подем на стачната вълна.

В САЩ причина за крупните стаччни вступления се явил стремежа на тръстовите магнати да разгромят профсъюзите и да лишат работниците от техните предишни завоевания. Само за периода от февруари до юни 1946 г. в САЩ били регистрирани 1.795 стачки, т. е. 5 пъти повече, отколкото за периода от 1935—39 гг.. За тези 5 месеца числото на стачкуващите достигнало 2,3 млн. чомека. Лятото на 1946 г. стачка на 360.000 железопътни работници парализирала железопътното движение; през есента на 1946 г. стачка обявили 200.000 моряци и докери. Тези стачки принадлежат към числото на най-големите в историята на американското работническо движение.

Във Франция, Италия, Белгия и други страни, където единните профсъюзи станали голям фактор на общественно-политическия и ико­номически живот, причина за многочисленните стачки в послевоенния период се заключава в органи­зирана съпротива на работническата класа срещу настъпващата реакция и нейните опити да се прехвърли цялата тежест по възстановителните ра­боти на плещите на трудещите се. В Япония много­численни стачки в следвоенния период се явяват оръжие в борбата против ползващите се с покровителството на американските окупаци­онни власти едрокапиталистически моно­полий и жестока експлоатация на труда. Като ця­ло в редица случаи стачките се съпровождали с поли­тически демонстрации против реакционните правителства на Сидехара и Йосида. Работниците оставали на завода толкова часове, колкото те считали за нужни, изхождайки от ниските та­рифни ставки и слд това колективно напускали предприятията. Въпреки обявената от американския главнокомандващ Маккартър забрана на стачките през октомври 1946 г. избухнала всеобща стачка на миньорите на о-в Хокайдо, обхванала над 100.000 човека.

В колониалнитe и полуколониални стра­ни числото на стачките в след военното време е свързано с общото национално-освободително дви­жение. Особен размах стачките приели в Индия, където в 1946 г. станали големи стачни встъпления на текстилни работници, сондьори, шофьори, железопътни работници, десетки хиляди учители и студенти, а така също носилите политически характер стачки със солидарност с възстаналите матроси в индийския флот. Освободителната борба на индонезийския на­род срещнала в 1945 г. поддръжкат от страна на австралийските пристанищни работници, няколко пъти прекратявали работа в знак на протест против отправянето на войски и военни материали в Индонезия. През есента на 1946 г. стачкували холандски работници против отправянето на войници за потушаването на национално-осво­бодителното движение в Индонезия.

Съвсем друго е било положението в Полша, Чехословакия, България и Юго­славия, където работническата класа активно участвала в демократичното обновяване и икономическото възс­становяване на тези страни. Стачките там отстъпили място на масовото трудово съревно­вание на последователно повишаване на производи­телността на труда.

Стачката продължава да остава в капиталистическите страни остро оръжие в борбата в защита на политическите, икономически и правови интереси на работническата класа.

БСЭ, 1 изд., т.52, к. 798-812




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686625
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031