Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2016 19:51 - Въпроси от комунистите
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 601 Коментари: 0 Гласове:
0



 1. "Защо комунистите днес за основно противоречие считат противоречието между труда и капитала. Не е ли остаряло вътрешното съдържание на икономическите форм и не са ли се сменили противоречията с други?"

Основното противоречие на съвременното общество (а то, както е известно, у нас е капиталистическо) действително е между труда и капитала. Но това опростено име на противоречията е между общественния характер на труда и частнокапиталистическото присвояване. Последното и се явява основно противоречие на капитализма, от което произтичат всички други противоречия на този обществен строй. Например, от него произтичат противоречията между колосалнитебогатства на едни и крайната нищета на други, противоречието между страните-метрополии и колониалните страни и др.

В какво е същността на това основно противоречие?

В това, че в съвременните условия няма нито един произведен продукт (стока), който напълно да се е произвел от един човек— един производител. Всяка вещ, която ние днес ползваме, е резултат от труда на стотици и хиляди работници. Например за да се произведе компютър или мрежов телефон е необходим съгласуван съвместн труд от милиони работници в над 50 страни.  Ето какво ниво е достигнало съвременното обществено разделение на труда! Продуктът се произвежда днес фактически за цялото общество, за цялото трудещо се население. Или труда има обществен характер.  Но принадлежи произведения продукт, както и преди, не на този, който го е произвел, а на единици — собствениците на средствата за производства (заводи, фабрики, рудници, електростанций и т.н.). Това и се нарича "частно присвояване в условия на капитализъм"(частнокапиталистическо присвояване).

Това може да се сравни със средното: вие вървите из гората и берете гъби, набрали сте цяла кошница, и ту към вас пистъпва чичко и ви казва: "Дай гъбите, те са мои, защото гората е моя. Аз ще ти дам една гъба, а останалите са мои"» Самият той не се е навеждал — той и не знае, как да ги събира, кои са яднии кои не. Но от всички гъбари, които влизат в неговата гора, той им взема кошниците с гъби. Разбираемо е, че гъбарите ще бъдат гладни, макар че те по цял ден са ходили в гората и са се уморили. Те няма да имат с какво да нахранят семействата си. А чичкото нищо не правил, само на печката е лежал, но у него с гъби всичките хамбари са пълни! С тях той може да прави каквото си иска —  продаде, подари или просто да ги остави да изгмият. Той тях не ги цени. Той за тях не въртял километри в гората. Той няма за какво да работи — за него другите работят!

Примерът е примитивен, но верен. Това именно днес става повсеместно в капитализма. Примерът показва, какво всъщност се явява източника на печалба на капиталиста — чуждия, присвоен, незаплатен труд.

От тук е понятно, че, независимо от мрежовите телефони, компютри и интернет, принципа на  общественото производство остава един и същ — капиталистически, и противоречието в обществото е предишно, както преди сто,  двеста години назад — между труда и капитала.

  1. "Къде може да се прочете обосновано съвременно положение на нещата между труда и капитала, отчитайки глобализацията, интернета, повишената производителност на труда, съвременния научно- технически прогрес?"

За съжаление, научен анализ на съвременния капитализъм, доколкото ни е известно, за последните 25 години никой не е правил.  За такава работа у нас в страната просто няма марксисти. А никой друг това не може да направи. Буржоазните учени не могат, те са идеалисти, в тяхната работа няма научност, там има само идеология, изгодна на господстващата буржоазна класа. Днес марксистите в Русия се появяват, вузможно е някой да изпълни такава работа — аналог на ленинския "Империализмът, като висш стадий на капитализма", който, въобще говорейки, не е остарял и до днес вярно отразява всички основни, наблюдавани и преди тенденции на развитие на съвременния капитализъм.

  1. "Правилно ли аз разбирам, че комунистическата партия си поставя за цел комунизма, а той ще се формира по пътя на пролетарските световни революции?"

Истинската комунистическа партия — политическа партия на работническата класа действително поставя своята цел на унищожение на класовото общество и построяване на общество без класи, т.е. това, което се нарича "комунизъм". Пътят към комунизма преминава през пролетарска революция (революцията е коренно преустройство на обществото в процеса на неговото развитие). Тъй като капитализма днес господства в целия свят, то и да се преустрои коренно е необходимо целия свят— само с такъв способ по пътя на пролетарските революции може да се разреши основното противоречие на капитализма, и човешкото общество може да се развива по-нататък, да се движи по-нататък по-пътя на прогреса.

В какво е същността на пролетарските революции? Те сменят господстващата в обществото общественна класа. При капитализма господства класата на буржоазията и всички средства за производство и принадлежат. (Държавата не е структура, стояща над обществото. Това винаги и навсякъде е апарата на господстващата класа, задачата  на която е да сохранява и защитава доминирането на тази класа в обществото.) В хода на пролетарските революции политическата власт преминава от ръцете на буржоазията в ръцете на работническата класа (пролетариата).

А по-нататък пролетариата разрушава буржоазната държава и създава на нейно място своя, работническа държава, която издържа и защитава интересите на работниците и всички трудещи се маси. С помоща на своята държава — държавата на диктатурата на пролетариата — работническия клас унищожава в обществото всички остатъци от капиталистическите отношения и формира нови отношения между хората в процеса на производство и разпределение на общественния продукт и обществените блага — социалистически. Той унищожава главния източник на експлоатация — частната собственост на средствата за производство (заводи, фабрики, земя, недра, гори, електростанции и т.н.) и предава тези средства за производства в собственост на цялото общество, всички негови граждани (общонародна собственост).

Нямайки вече власт във вид на частнособственическа експлоатация, членовете на социалистическото общество (трудовия народ) получават възможност да построят свое общество такова, каквото им е нужно. В такива условия на пълна и реална свобода те разкриват всички свои таланти и способности, и обществото с огромни темпове на развиване на техниката и технологиите, на всички стадии се движи напред към своята цел — към комунизма, получавайки възможност да удовлетворят всички материални и духовни способности на хората.

Ето един кратък и опростен процес на построяване на комунистическо общество. Той става в целия свят, във всички капиталистически страни, но не едномоментно, някъде по-бързо, другаде по-бавно. Но неизбежно ще стане именно това — комунизма. Защото такива са икономическите закони на капиталистическото общество — те самите водят до комунизъм, към обобществяване на всички средства за производство, или в предаването на всичко от ръцете на отделни частни лица в ръцете на цялото общество, като цяло. Това е и световната пролетарска революция.

  1. "Как да отличим представителната буржоазна класа от пролетариата? Можне ли да се сформулират признаците на съвременния пролетариат? Колко много пролетарии живеят в Русия, САЩ?"

Признаците на пролетариата днес са както едно време при К..Маркс. Ако трябва да го кажем просто, един обществен клас от другия се отличава по своето отношение към средствата за производство.

Средствата за производство — това са, нещата с които се произведат нужните за хората за живота вещи, и това, от което те се произвеждат. Или това са фабриките, заводите, земята, недрата, водоемите, горите, електростанциите, строежите и съоръженията, и т.н. Без всичко това не може да се произведе нито една вещ, която ни е нужна за живота и която ние сме привикнали да ползваме днес.

Буржоазията е владелец, собственник на всички тези средства за производство. Пролетариатът е лишен от тях, у него няма никакви средства за производство.

Забележете, ние не говорим, че у пролетариата няма въобще никакво имущество, никаква собственост — къщи, автомобили, зъбни четки, дрехи и т.н. Това всичко не са средства за производства — това са предмети за потребление. Става въпрос именно за средства за производство, или това, без което не могат да се създадат никакви вещи.

Храната, например, не се появява без земя. Това означава, че за да преживее този, който няма никакви средства за производства, остава само едно — да отиде на пазара на труда и да продава единственно, това което има — това е своята работна сила, или своята способност към труда. И тази работна сила купуват другите — тези, които имат средствата за производства — буржоазията. Защото сами по себе си без приложен към тях човешки труд машините, становете и оборудването нищо няма да произведат — на тях им е нужен човек, който ще работи на тех.

От тук се получава, че тези, които владеят средствата за производство и наемат работната сила — това е буржоазията. А тези, които са принудени да отидат на работа по наем, нямайки средства за производство — това е пролетариата.

Но това отново е опростено, защото общественните класи са нееднородни, в тях има много слоеве, които не са отделени едни от други с непроницаеми граници. Границата, отделяща един слой класа от друг е размита. Освен чисти пролетарий, например, фабрично-заводската работническа класа, съществуват и полупролетарий, има слой служещи и т.н. Буржоазията също е нееднородна — в нея има малка, средна и едра буржоазия, и има такива представители на тази класа, които се явяват свръхбогати — те са толкова богати, че по тяхната свирка започва да играе цялата буржоазна държава  — това са олигарсите.

Подробно за класите при капитализма може да се прочете тук:
Класовата структура на капитализма
— Класи и класова борба

Сега за числеността на общественните класи. В съвременните капиталистически страни към класата на буржоазията се отнася: в развитите страни не повече от 2-5% от населението, в развиващите се — 5-10%.

В Русия на основа данни от Ростат класата на собствениците на средствата за производство са около 1,5-2% (данните са от 2013 г.). Това е целия клас буржоазия в Русия, в това число дребната!!! С отчитането на присламчването към тази класа на слоевете на висшето чиновничество и висшите управляващи той представлява около 4-5% от населението на Русия.

Класата на буржоазията в това число и в РФ, има тенденция към съкращение. 

Наемните работници в Русия са най-много в Европа — 96,5% (данните са от отдела по социология към РАН РФ). Промишленият пролетариат в Русия съставлява примерно 35 млн. човека (данните са от КПРФ 2015 г.)

Буржоазията в САЩ — 0,2%, заедно с висшите управляващи и висшите чиновници — 1%[1] . Числеността на пролетариата в САЩ е около 256 милиона човека.

  1. "Кой от последователите на комунистическата идеология днес тълкува комунизма правилно?"

Такава постановка на въпроса не е вярна. Марксизмът не трябва да се "тълкува". Марксизмът не е набор от постулати, измислени и правещи човека някакъв. Това не е идеология, като буржоазната, където всеки неин вариант е изпит от палците на пръстите за да оправдае съществуването на тази обществена класа. Буржоазията, за да очерни марксизма, го представя точно така, че да изкара К. Маркс, че не е знаел с какво да се занимава 40 години.

Но това е позицията на идеалистите, отричащи съществуването на обективните закони на развитието на природата и обществото. Има сред тях такива, които все пак разбират, че е сложно да се отрича очевидното и никак невъзможно да се игнорират достиженията на естествознанието, които са реални и осезаеми — ние ежедневно се ползваме с техните плодове. И затова такива буржоазни идеолози се съгласяват с това, че в природата обективните (т.е. независещите от волята на хората) закони съществуват. Но че точно такива закони действат и в човешкото общество, никакви буржоазни философи не се съгласяват.

Защо? Защото тогава те ще бъдат принудени да признаят, че буржоазната класа не е вечна, че капитализма е смъртен и че точно таак е смъртна и частната собственост на средствата за производства. Те са принудени да се съгласят с марксизма, че капитализма ще бъде заменен от друго общество, в което няма да има нито класи, нито частна собственост. Но не го признават— това не им позволява тяхната класова позиция. И затова те са готови да се изплъзнат и изхитрят, жонглират и дъечат, само и само да докажат обратното — че няма никакви закони на общественото развитие, че всичко зависи само от субективната воля на хората или от някакво висше същество (бог, например). На буржоазията и е нужна лъжа, за да оправдае себе си, своето право да съществува, своето право да експлоатира. Тя без лъжи не може, както не може без лъжи нито една експлоататорска класа.

У пролетариата положението е друго. На него за разлика от буржуозията, не се иска да съхрани себе си. Даже обратно — неговата задача е да унищожи класата въобще, и себе си, своята класа в това число.

Да се унищожи класа не означава да се унищожи физически представителите на тази класа. А да се унищожи тази граница, която ги отделя от другите класи, другите големи групи хора. От тук, например, " да се унищожи кулачеството" — това не означава да се заколят, обесят или разтрелят всички кулаци, а да се създадат на кулаците такива условия, при които те да не експлоатират бедните селяни и да престанат да бъдат кулаци.

От тук е понятно, че светогледа на работническата класа (неговата идеология) не трябва да се декорира  — работническата класа трябва да види света такъв, какъвто е той. Само в този случай той може да изпълни своята историческа задача — да унищожи всички класи. Ето защо марксизма не е просто идеология, а истински научен светоглед, който отразява света действително обективно, в цялата негова пълнота и многообразие — такъв, какъвто се явява и какъвто съществува.

От тук е понятно, че към марксизма не се приема дуната "тълкуване". Всяко "тълкуване" ще е лъжа. Научен светоглед или има или няма. Светогледът на буржоазията е ненаучен, защото е идеалистически, показва света изкривен в угода на буржоасната класа — това е несъществуващ свят, виртуален, можем да кажем. А марксизма-ленинизма отразява реално съществуващия свят и тези обективни закони, които действат в него. Философската основа на марксизма — диалектическия материализъм.

Това, което вие наричате "комунистическа идеология" — това е светоглед на работническата класа, научно изразена от марксизма-ленинизма (или по-друго — болшевизма). Марксизма-ленинизма е един, различен не може да бъде.

Днес истински марксисти-ленинци (истински комунисти — такива, каквито са били болшевики) са малко. Но много има, които себе си така наричат. Затова е важно  да се умее да се отличат истинските комунисти от фалшивите, от тези, които само се кичат с това име.

Защо това става, защо някой се изобразяват, като комунисти? Защото това е изгодно за буржоазията. Така тя заблуждава работническата класа, нейния политически неразвит слой, не позволява на работниците да тръгнат по единствения път, от който могат да ги победят.

Ето защо ние виждаме начело на стопроцентната капиталистическа страна Китай — "компартия" от чисти капиталисти. И в Русия КПРФ — втората по сила и политическа тежест партия в страната, макар че комунисти там няма да видите.

Тази мимикрия под комуниста се нарича "опортюнизъм" — буржоазна политика в работническото движение. Ако при това опортюниста се прикрива от името на Маркс, представяйки себе си за "марксист", то тази форма на опортюнизма се нарича "ревизионизъм". Последното е от думата "ревизия", или преразглеждане учението на Маркс, изкривяване на марксизма. Но всяко изкривяване на марксизма НЕ е марксизъм, а е вече буржоазна идеология, ето как стоят нещата. Защото малко да се отклониш веднага се оказваш под крилото на буржоазията.

Марксизма-ленинизма в Русия отразява днес само МЛД «Рабочий Путь», а и той още се учи. Не всичко у него се получава така, както той иска. Но друго, засега, уви, няма. Възможно е  у нас в страната да има и други групи марксисти-ленинци, но ние за тях за съжаление не знаем.

  1. «Възможна ли е пролетарска революция в отделно взета страна? В каква страна са най- добри условията за пролетарска революция?»

Ако говорим за пролетарска революция, като възстание, в резултат на което пролетариата взема политическата власт от ръцете на буржоазията, то такъв процес ще стане именно като отделна революция в различна страна (възможно, като верига от следващи една след друга революций), а не като едновременен акт в един момент по целия свят. Последното е нереално и крайно малковероятно.

Но ако пролетарската революция се разбира в по-широк смисъл — като построяване на социализма в една страна, то ту въпроса става много интересен. Другарят задал този въпрос може би сам не осъзнава, че е ударил по най-важната точка от цялата история на съветския социализъм.

Работата е в това, че дискусията за възможността да се построи социализъм в една страна е имало в партията от средата на 20-те г. до средата на 30-те г. и завършила с това, което днес буржоазните пропагандисти наричат "сталински репресии". Болшевиките отстоявали в тези дискусии позицията на Ленин, който твърдял, че социализма в отделно взета страна може да се построи. А контрареволюционната опозиция (бившите меншевики, есери, троцкисти, зиновиевци, бухаринци и пр.) стоела на меншевишка гледна точка,  отричайки такава възможност. Всъщност това не е бил теоретичн спор. От едната или другата позиция пряко произтичала съответстваща програма за действие. От позицията на болшевиките пряко е следвало, чепобедилия в Русия пролетариат трябва да приложи всички сили и да направи от аграрната страна индустриална държава, защото само социалистическата икономика ще позволи надеждно да се защити от капитализма и да се вдигне нивото на живот на трудовия народ. А от платформата на опозицията излизало друго — построяването на социализма в една страна е невъзможно, значи, той не трябва да се строи, трябва относо да се върне в страната капитализма и да се живев капитализма, докато съзрее световна пролетарска революция; а след това трябва да се направи поклон на световния капитала, за да може той да индустриализира нашата страна и сам да подготви всички материални условия за бъдещата световна пролетарска революция.  (Нещо подобно много десетилетия по-късно е осъществил Китай под руководството на "компартията" — взел и отдал своята страна на световния империализъм. И днес КПРФ извършва подло предателство на своя народ наричайки това "китайски социализъм"!)

Контрaреволюционната опозиция в тази дискусия (по-точно, дискусии, защото те са били много, една следвала след друга, жестока борба имало на всеки конгрес, на всяка конференция) загубила— партията (партийните маси) не била поддържана, от по-голямата част от болшинството гласове одобрявайки линията на болшевиките. Но опозицията не се смирила, не сложила оръжие — тя преминала към съвсем други форми на борба против политиките, проводими от болшевишката ЦК на партията — към създаването на тайни контрареволюционни терористични организации, тясно свързани със спецслужбите на капиталистическите страни, към шпионаж против СССР, вредителство, саботаж и терор, в това число към убийства на видни ръководители на партията и съветската държава. След убийството на Киров в 1934 г. контрареволюционните организации на опозициите, където влизали такива бивши белогвардейци и всички контрареволюционни утрепки от анархисти до меншевики, били разобличени и разгромени. Резултат от тяхната ликвидация и станали известните открити процеси от 30-те г. , които защитниците на капиталистическия строй именуват "големия терор". Тяхното възмущение е напълно понятно — тогава съветския народ и партия здраво ги ударили през ръцете. Тях диктатурата на пролетариата ги "замразила" така, че те и ходейки се страхували.

На сайта на РП има материали на два процеса — 1937 и 1938 г. Материалите от първия процес — троцкистско-зиновиевския (1936 г.) — не намерихме нито в Ленинке, нито в Англия, което само по себе си е интересен въпрос — какво е имало в тях, че така добре са почистили хрушчовците? А това какво е имало в тях ни показват материали от два други процеса. Печално e да сe осъзнаве, че в Перестройката, последователите на тази контра направили именно това, което тя е планирала- да раздели страната на части.

Да се почувства в пълна мярка цялата обстановка от това време може да помогне художественния филм «Великият гражданин» (1937 г.). В този филм има много добри сцени, където главните герои обсъждат този въпрос — за възможността на построяване на социализма в една страна, фактически излагайки се позицията на двете страни в тази партийна дискусия: болшевиките и опозицията, встъпили на пътя на контрареволюцията.

Според нас, този филм просто е потресаващ, както с художественна, така и със съдържателна гледна точка. Днес буржоазните пропагандисти (както и цялото кино от сталинско времен) оплюват. Но достатъчно е да се прочете литература от 30-те г.,  например, обикновена периодика, за да се обясни, че във този филм много вярно е отразен духа на тази епоха, че там е цялата истина, от първата до последната дума. Нашите деди и прадеди действително са били такива, макар че днес ни ги представят, като хора от друга планета. Но именно те, тези "извънземни" и са създали всичко това, на което ние днес живеем — построили Великия СССР и спечелили Великата Отечественна война. Не ние — ние нашата война засега загубихме, не можахме да защитим, това което те са създали.

Tрябва да се каже, че въпроса за възможността да се построи социализма в една страна в хрушчовските времена бил повдигнат отново. Открити дискуссий тогава в страната партията не е водила — победилата контра се бояла, знаейки, че трудещите се маси няма да я поддържат, но икономическата линия на сваляне на социализма се е провеждала в живота неуклонно, макар, че видимо се получавало всичко не така бързо, както и се искало на контрареволюцията.

Сега към отговора на зададения въпрос възможно ли е да се построи социализъм в отделно взята страна: да, възможно, и историческата практика това го е доказала — в СССР социализма е бил построен и отлично работел. Той доказал също и друго — че дълго единично този социализъм не пребивава, че след него следва освобождение на работническата класа и в други страни. Всяка страна има свой път към комунизма, но основните закони на построяване на социалистическото общество са еднакви, и трябва да се знаят силно. Просто процеса на строителство на новото общество не е прост и затова трябва да се учим. Грешките по този път са неизбежни, но паника и спуснати ръце не трябва да има — грешките трябва да се оправят и отново да се движим напред, към комунизма. Само така.

Що се отнася до втората половина на въпроса, то подходящи условия за пролетарски революции има днес в много страни. Но в какви страни тези условия ще се реализират в пролетарски революции е рано да се каже.

Обективните (т.е. независещите от волята на хората) условия за такива революции или има или назряват в значителни части от страните по света. И това не е удивително, защото ние живеем при империализма — в епохата на умиращия капитализъм и пролетарските революций. Но същността е в това, че едни обективни условия за това, че пролетарска революция е станала са малко. Иска се още и субективно условие — за да може революционната класа в съвременната епоха — работническата класа да осъзнае своите исторически задачи, да разбере своята цел и да бъде организиран в своя политическа партия, която да ръководи неговата борба, да го води към тези цели. Такава партия може да бъде само истинската марксистско-ленинска партия по типа на партията на болшевиките. Такова субективно условие засега няма в нито една страна по света. За съжаление, опортюнизма е разял комунистическото движение не само в Русия и в бившите съветски републики — той го е разял в целия свят, превръщайки бившите комунистически партии в лакеи на буржоазията, защитници на буржоазния строй. Toва е пряко следствие от опортюнизма в КПСС, който започнал да доминира в партията от времето на Хрушчов. И това е задържало развитието на пролетарските революций в света повече от половин век.

Ситуацията е неприятная, но не безнадеждна. Процесът на възраждане на световното комунистическо движение върви и може да не се съмнявате в това, че опортюнизма ще бъде победен — такв е обективния закон на общественното развитие. Вместо опорочили себе си комунистически и работнически партий ще се появят нови компартии, действително отразяващи коренните класови интереси на пролетарските маси, които ще поведат революционния световен пролетариат на нов щурм срещу капитализма. Историята показва, че такива партии могат да израстнат достатъчно бързо — за няколко месеца, ако те познават своята история и класа са готови за своето господство.

  1. «До колко пролетарската революция в Русия може да съответства на интересите на реакционните световни буржоазни кръгове?»

Пролетарска революция в Русия няма да съответства на интересите на световната буржоазия. И тук съвсем не е задължително да се говори за "реакционна" буржоазия — днес цялата буржоазия е реакционна, още повече, когато става въпрос за пролетарските революции, които да я унищожат като обществен клас и напълно да противоречат на нейните коренни класови интереси. Буржоазията е била прогресивна и даже революционна класа, когато се е борила с феодализма. Но това време отдавна е минало. Сега главната задача на буржоазната класа не е да завоюва господство в обществото — тя отдавна го е завоювала, а да я съхрани — да я съхрани, дори с цената на жесток террор. Което ние виждаме и във всички страни от света, където процеса на фашизация върви с бързи стъпки.

  1. «Ще доведе ли пролетарската революция до още по-голяма бедност на народа?»

Окбръжаващият ни свят се състои не от вещи и неизменни състояния, а от процеси. В света всичко се движи и всичко се изменя, и няма нищо, което да се намира в състояние на покой. Следователно, отговора на зададения въпрос пряко ще зависи от това, какво именно се разбира под "пролетарска революция" и как именно тя се разглежда.

Ако революцията се разбира като кратковременен акт, като възстание на пролетариата с цел завладяване на властта, то след отстраняването от власт буржоазията, като класа няма да изчезне веднага, тя няма да се смири със загубата на своето господстващо положение и с всички сили ще се съпротивява, ще се опита да си върне загубеното доминиращо положение в обществото. За това той ще започне да използва всички способи, ще се стреми да заблуди пролетариата и укрепи своята власт, да затвърди своето господстващо положение. В частност, буржоазията  непременно ще дезорганизира производството и цялата икономика на страната, старейки се да създаде максимална сложност за своя класов противник.

Историческата практика показва, че това е било именно така. При това не само в условия на пролетарски революции. Така е постъпвал всеки господстващ обществен клас, който си е отивал от историческата арена. И буржоазията едно време на живот и смърт се е борила с феодалите, които не искали да губят своето господство в обществото. От тук е понятно, че буржоазията с всички способи ще влошава положението на трудещата се маса, за да предизвика сред дребнобуржоазните граждани, несъзнателните части от трудещото се население възмущение и недоволство от новите порядки — така тя ще се надява да ги обедини около себе си, за да може с тяхна помощ да свали новата политическа власт в страната. Обвинявайки във влошаване на положението на трудещата се маса буржоазията ще стовари всички проблеми на победилата работническа класа. Тя винаги така прави — прехвърля своята вина на пролетариата и неговата партия. Типичен пример — Перестройката, която буржоазните пропагандисти и идеолози днес ни представят, като "неспособност на социалистическата система да осигури материално собственото население", макар че всъщност дезорганизацията на производството и провалите в системата на разпределение в СССР в края на 80-те г. са били предизвикани изключително от мерките на буржоазията и нейните агенти по дезорганизация на съветската икономика,  т.е. съзнателно и целенасочено са я разрушавали.

Победилия пролетариат ще му трябва известно време, за да вземе в свои ръце и икономическата власт в страната, или да вземе от буржоазията най-важните средства за производство. След това положението на трудещите се маси бързо ще се нормализират, а по-нататък ще се бодобрят с бързи темпове.

Колко дълго ще продължи този период от известна материална неустроеност на трудещото се население и икономическа разруха в страната (собственно, разрухата в значителна степен я има — тя се вижда от развиващите се пред нашите очи икономическа криза и участието в империалистическите войни) да се кате е сложно. Това зависи от активността и съзнателността на самите трудещи се маси и в немална степен — от международната обстановка, която ще съществува към този момент.

Затова краткия отговор на зададения въпрос ще звучи така: отначало да известно време, материалното положение на трудовия народ може да се влоши, или в крайна сметка да се влоши (тук трябва да се разбира, че революциите стават винаги тогава, когато положението на трудещите се маси стане нетърпимо), а след това с гигански стъпки става подобряване — защото народа сам започва да управлява своята страна и знае, какво му е най-добре и какво първо да направят.

  1. «Как да отличим пролетарска революция от преврат, който са извъриеле бившите или настоящи комунисти, например в Украйна?»

В Украйна няма комунисти. И няма от преустройката насам. Както и в Русия. Членът на КПСС — още не е комунист. По-горе ние обяснихме, че трябва да умеем да отличаваме формата от съдържанието. Даже пословица такава има: «Не всичко, което блести е злато». От тук и трябва да изходим. Хората и политическите партии следва да се оценяват по делата, по постъпките, а не по думите — не по дрехите, които те носят на гърбовете си.

Пролетарската революция от вътрекласов преврат (пресловутия Майдан и бил такъв вътрешнокласов преврат — преврат вътре в господстващата буржоазна класа) се отличава с това, че политическата власт в страната преминава от ръцете на буржоазията в ръцете на друга общественна класа — пролетариата. В резултат на Евромайдана в Украйна властта е останала в ръцете на буржазната класа. Тя само е преминала от ръцете на една група олигарси в ръцете на друга група и нищо повече. Ето защо за трудещите се маси в тази република нищо принципно не е станало — както те са живели в безправие и нищета, така и живеят.

  1. «Съществува ли днес понятие партийна дисциплина? Какви задачи задачи днес обкома (крайкома) е поставил пред нейните членове?».

Днес в Русия няма истинска комунистическа партия. Но когато тя се появи, партийната дисциплина задължително ще бъде една от най-важните принципи при нейното съществуване и функциониране. Защото без жестко централизъм тази партия не може да стане истински пролетарски щаб, способен да ръководи борбата на работническата класа за своето освобождение.

Продолжение следует

[1] http://prousa.info/social_classes

window.post_1476973254737_8 = function(win,msg){ win.postMessage(msg,"*"); } window.post_1476973263183_50 = function(win,msg){ win.postMessage(msg,"*"); }



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1658934
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031