Ето относително благополучна Германия, икономически лидер на Европь.  В старинният немски град Манхайм ( Mannheim) е разположено предприятието на американската транснационална корпорация General Electric Сompany (по-нататък — GEС). Тази фирма с мъртва схватка се е нацелила на германския пазар и националната електротехническа промишленост още в 1945 година, когато американския империализъм започнал усилена «маршализация» на европейските страни, отслабени от Втората световна война. Отделението GEС в Германия получило името GE Power AG. Днес то представлява цял промишлен отрасъл по производство, транспортиране и даставяне на електроенергия. Ще си кажете, какво може да заплашва такава индустриална машина на едрия монопол, на продукцията на която се базират всички  останали промишленни отрасли? Защото без електроенергия днес живота на цивилизацията е невозможна. Но не. Собствениците на GEC своето монополно положение на пазара на електрическа енергия вече не ги удовлетворява. Обикновените средни печалби за империалистите са малко.Затова освен войни едни срещу други за пазари и източници на суровини, освен ограбване на днешните полуколоний и зависими страни, монополистите не се гнусят и на «лов на работници за пфенинги». На тях е нужна «пределна оптимизация» —  изтискване вътре във фирмата на всички възможни парични поточета и капчици, които до сега не са били отчетени и не присвоени. Как това да се направи по-просто е известно отдавна: значително съкращаване на работническия колектив, а задълженията на съкратените се прехвърлят на плещите на останалите работници. И без всякакво увеличение на заплатите. В резултат на такава «оптимизация» на стопанина на предприятието, както се казва,  «без особенно напрягане», в джоба му влизат изрядна степен от заплати, или тези средства, на които самата природа на капитала е предназначила за покупка на работна сила. Ето и енергетическия концерн ще «оптимизира», или по-друг начин казано, ще съкрати 1066 работни места. Ясно е че работниците в GE Power AG  това не ги устройва. По инициатива на работниците профсъюза на предприятието започнал преговори за бъдещето на трудовия колектив с представителите на администрацията на концерна. Но тези преговори се оказали безуспешни. Никакви, даже най-умерени и компромисни доводи профсъюза на енергетиците от собствениците на GE Power AG не били чути. Тогава трудещите се поискали от администрацията публично обяснение на създалата се ситуация.  Но топ-мениджърите на AG от всякакви заявления се отказали да отговарят пред работниците и дребните служещи на техните преки и законни въпроси.  Тогава 800 трудещи се се отказали да се смирят с това положение, излезли на демонстрация. В ситуацията с голяма неохота било принудено да се намесва буржоазното правителство на Баден-Вюртемберг. Те сформирали правителственна група, пред която била поставена задача да се намери алтернативно решение на планираното съкращение на работните места. Но ръководството на предприятието не се бои от «правительствените групи» и смята по-бързо да осъществи планираното уволнение на работниците. Профсъюзът пък заявява, самите работници да се борят за своите работни места до край. Те са много възмутени от такова отношение към себе си от страна на работодателя, защото за последните 30 години такова нагло отношение и игнорирани на работническите интереси от страна на фирмата не е било. Хората не разбират, защо трябва да бъдат съкратени: първо- в енергетиката се трудят грамотни и квалифицирани работници, златния фонд на пролетариата, иначе и не може да бъде. Второ- немския енергетичен гигант — това не е бедeн приют, съществуващ на случайни пожертвания. В концерна се въртят стотици милиарди евро, и работниците справедливо не вярват в това, че за тях няма заплатена работа. Но на двора е империализма, а той не иска работи нито със здравата логика на работническата класа, нито с какви да е интереси освен собствените. Какво следва по-нататък? Производственният съвет на работниците в General Electric Power AG (GE) не се надява на това, че правителственната група ще направи нещо. Затова профсъюза планира допълнително да протестира решението на работодателя за съкращенията в местния съд по трудовите спорове, а ако решението не устрои колектива, то работниците ще се обърнат във федералния съд. Профсъюзът счита за необходимо да продължи да оказва натиск на работодателя и не позволява на концерна да стъпва върху правата на наемния работник.  Но постепенно немските работници разбират, че да чакат милост от капиталиста-работодател или помощ от буржоазното правителство е безмислено. Никой на работещите хора няма да помогне, освен самите те на себе си.

Сергей