В този момент преминават мощни стачки в Нов порт, Надим, Ети-Пуровск. Към стачкуващите се присъединяват работниците от Ханчейското месторождение.

Работодатели в лицето на най-разнообразни фирми и фирмички не плащат на работниците от август 2015г.! Днес протестиращите вече няколко дни стоят без дневни. Но при това не мислят да се предават.

Те са настроени решително. Работите по монтажа на обектите са изпълнени на 100%. Цялата изпълнителна документация е готова, но решението на трудовите колективи е непреклонно: докато не бъдат изплатено всичко до последната копейка на всеки работник, който е бил задействан на  обектите, изпълнителната документация няма да се передаде на поръчителя («Новатек»), нито на формалните работодатели, каквото и име да имат («Проминдустрия», «Пургазстрой», Трест СЗССМ и др.).

Капиталистите се опитват да се договорят с работниците, щедро раздавайки им нови обещания. Но вяра вече няма — работниците искат пълен разчет по дълговете тук и сега.

Tези дни делегация от протестиращи работници ще излети в г.Тарко-Сале, където ще бъе подадено колективно заявление в  прокуратурата, трудовата инспекция и пр. Работниците прекрасно разбират, че руската държава навсякъде и във всичко прикрива интересите на капитала, рабира се няма, но счита, че такива мерки в тяхната непримирима борба с работодатели, цинично и нагло плюещи на интересите на работниците, вреда в борбата няма да донесат.

И това е правилно решение. Отстоявайки своите класови интереси, работниците трябва да използват всякакви и всички способи на борба със своя класов противник, в това число и тези, които им е милостиво позволила самата буржоазия. Защото това «законопослушание» даже няма да стане решаващ фактор в победата на работниците, но определена нервост в редиците на капиталистите ще внесе и възможно да стане коз в конкурентната борба на капиталистите един към друг. Последното даже е към по-добро. Защото капиталистическите паразити са се вкопчили един в друг в борба за печалби, за право да експлоатират работната сила, за това, кой от тях да присвоява прибавената стойност, създадена от работниците. Работниците нямат никакъв интерес да защитава в тази борба «своите» капиталисти — те имат свой класов интерес: да се избавят от всякакви паразити и захребетници и като първа стъпка към решаването на тази историческа задача — да избират от своите работодатели това, което те трябва и са длъжни да отдадат на работниците за използване на тяхнта работна сила.

Рабкор с Ямала