Ето например, КНР, където има истинска екологична катастрофа. Замърсяване на реки, атмосфера, ерозия на почвите, сметища на бреговете на водоемите — всичко тва са бедствия пряко следствие от капиталистическото стопанисване на най-промишлено развитата страна в света. Ако така продължи и по-нататък, то територията на Китай скоро може да стане съвсем непригодна за живот на хора.
Китайската власт се опитва да се бори с влошаващата се екологична ситуация в страната — провежда определени мероприятия, но всички нейни опити са напразни, защото не е решен (и даже не се поставя!) главния въпрос — за истинските причини на тези екологични катастрофи. Буржоазният характер на китайската власт (независимо от нейното «комунистическо» име!) не и позволява честно да признае, че тази причина се явява съвсем не развитостта на китайската промишленост, а капиталистическия способ на производството, отровните последствия които така се отразяват на околната среда.
Това е и разбираемо — защото такова признание би било класово самоубийство за китайската и световна буржоазия, които така биха си признали вредността и порочността на своето собствено съществуване. Буржоазната класа не може това да допусне — те много искат да живеят, независимо от своя упадък.
Затова истинската причина на всички екологически бедствия в съвременния свят (а Китай тук не е единствен, немалки екологически проблеми има във всички капиталистически страни, в това число и в Русия) усилено се скрива, а влошаването на екологията се обяснява с всичко, което е изгодно — с най-нелепи «аргументи», които учените лакеи на буржоазията дават една след друга.
Например най-реакционните от тях заявяват, че за всичко е виновна науката и техниката, така да се каже, «проклетия прогрес», че на съвременния човек е нужно да се откаже от всичко това — той следва да се уповава на бога, да забрави за всички там производителни сили и да премине към натурално стопанство. Тогава, всичко ще бъде забележително, като в РускатаИмперия до идването на болшевиките. (Как именно там е било за трудещото се население, живяло полугладно и ежегодно умиращи от глад милиони, за това те предпочитат да замълчат)
По-умерените пропагандисти на буржоазията призовават народите от всички страни «по-малко да потребяват», «да станат по-отговорни» и т.н. Но последното е нещо като уловка, целта на която е да ограничи производството в една страна, да го освободи така от вътрешния пазар на стоки с местно производство, и да даде възможност да се реализират стоки, произведени в други страни, където производството само расте.
Що се отнася до заявленията на реакционерите, то виновен не е прогреса на науката и техника — виновен е обществения строй, при който прогреса служи само на интереса на печалбата за частния капитал, когато той се използва само за частните печалби на нищожно количество лица, живеещи за сметка на ограбването на милиони и милиарди хора. Виновен е общественния строй, при който максимално ефективната мярка на утилизация на производственните отходи се явява изливането на отровените води в природните водоеми, унищожаването на всичко живо в тях; където за придаване на стоките привлекателен вид плодородната почва се унищожава с отровни химическим вещества; и където в търсене на максимална печалба се произвеждат повече опаковки, отколкото стоки, защото те са еднократни, т.е. съзнателно предназначени за изхвърляне, не разчетени на дълго използване.
Обвинявайки във влошаване на екологията науката и техниката, трябва да разбираме главното, че е важно не това, какво и защо произвеждаме, а в това, КАК и ЗА КОГО се произвежда.
Унищожете капитализма с неговата частна собственост и пазарна неорганизираност на производството, заменете го със социализъм — и вие ще видите, как този прогрес ще изцели планетата, примирявайки човешката дейност и природата. В миг ще заработят на пълна мощност всички тези отрасли, които при капитализма ерозират поради нерентабелност. Нерентабелност именно по причина на капитализма и неговата основа — частнособственическото присвояване, защото в другите общественни условия самото производство става напълно рентабелно, нужно на хората, удовлетворявайки техните потребности.
Преработката на отпадъци е една от тези «нерентабелни» отрасли. Друго направление — безотходното производство, за което капиталистите много говорят, но практически нищо не правят. Защо? Защото такива технологии не са им по силите! Могат да ги измислят, но да ги реализират на практика не се получава. За такова производство човешкото общество трябв да бъде организирано принципно по-друг начин, не по-капиталистически! Главният принцип на функциониране на обществото, способно да използва безотпадни производства трябва да бъде плана, а не пазара с неговата анархия и обърканост.
Капиталистите след себе си оставят пустини, защото към това ги подтикват обективните закони на икономическото развитие на капиталистическото общество. Друго не може да бъде, защот главната цел на всяка производственна дейност се явява преследването на максимална печалба. Капиталът не може да преживее иначе, защото постоянно расте във все по-големи размери и поради това той не се съобразява с никой — нито с хората, нито с природата. В развития стадии на своето развитие неговите неотменими спътници — това са милиардите нищи и гладни хора, отровените реки и затрупени с боклук огромни територии от суша, морета и океани.
На трудещите се е нужна здрава и цветуща планета. Те искат да живеят и да се радват на живота. И те са в състояние този живот да осигурят за себе си, ако махнат от шията си тези, които му пречат да живеят нормално— това е ненаситния капитал.
Трудовият народ прекрасно разбира, че научно-техническия прогрес не може да бъде източник на беди, или само като инструмент в ръцете на този, който използва тези достижения. Капитализмът като умиращ обществен строй го използва, като вреда на цялото човечество, а работническата класа е способна да я използва за благото на човека и природата, осигурявайки така всички потребности на всички хора на земята, съхранявайки и осигурявайки околната среда, в която те живеят.
Историческaта заслуга на капитализма, независимо от нейния варварски експлоататорски характер се явява това, че нейната основа — едрото машинно производство позволило в грамадни размери да се развиват производителните сили на човечеството. Преследвайки печалбата на определен етап на общественното развитие станала движеща сила, която провоцирала взривно развитие на наука и техника (научно-техническа революция), в резултат на което човешкото общество получило в свое разпореждане такива ефективни технологии и такава високопроизводителна техника, която позволила да се удовлетворят всички потребности на всички хора, живеещи на нашата планета. Но този стадий от общественото развитие вече е преминал, капитализма повече не е способен да стимулира общественото производство, обратно, той вече става спирачка не позволяваща на човечеството да се движи напред. Днес човечеството е задължено да направи следващата стъпка — да ликвидира остарелите общественни отношения, пречещи на развитието му и да удовлетвори своите потребности. То трябва да отхвърли капитализма, изхвърляйки по пътя си историческия боклук — изживелия обществен клас от експлоататори (буржоазия).
Що се отнася до призива да се върнат към патриархалния начин на живот, към натуралното стопанство, то не трябва да им обръщаме внимание, ако в нашето общество не се намират хора, които се отзовават на тези призиви. Тези хора толкова са отвикнали да мислят със своите глави, че не само сериозно се увличат по подобни измислени идеи, но още и се опитват да го претворят в живота, поставяйки така под заплаха своето здраве и здравето на своите деца.
Анастасийци, родновери и прочие подобни секти (иначе и не можеш да ги назовеш, защото основа на техния светоглед се явява голата вяра без никаква степен от разум) продават своитежилища в града и отиват с цялото семейство да живеят сред природата, наивно надявайки се на това, че те са способни да преживеят в природните условия далеч от цивилизацията само и изключително за сметка на своя труд без всякакви използвания на «световни», т.е. тези или други достижения на съвременната наука и техника. Резултат от подобни експерименти винаги е един — реалния живот бързо им поставя главите на място и те се връщат в града опустошени и болни, нерядко вече и неизлечими.
Какво е движело тези хора е понятно — те са избягали от капитализма, надявайки се че далеч от градовете те ще могат да живеят с колективен труд и солидарно общество. Или това е своего рода неосъзната тяга на хората към комунизъм, които в сила на политическото невежество на трудещите се маси буржоазните пропагандисти със своите призиви към натурално стопанство насочват в безопасна за капиталистите страна. «Колкото повече тези «стихийни комунисти» отиват в дън гори и безкрайни полета, толкова по-далеч е революцията!» — ето истинската същност на подобни призиви към наторалното стопанство! У тези призиви класовите корени са същите — буржоазни, отразяващи класовите интереси на буржоазията.
«Стихийният комунист» да се разбере по-човешки може — ние всички искаме да живеем в такова общество, където хората да не бъдат вълци едни към други, а да си помагат и поддържат един на друг. Но трябва да се движим напред, а не назад!
Да се избяга от капитализма е невъзможно, още повече от наука и техника — тя може само да се преодолее!
Да допуснем, че човечеството по някакъв начин (как именно, това е отделен въпрос, защото в реалността да стане това не представлява възможно!) извърши историческа реакционна стъпка назад — достиженията на науката и техниката за последните 300 години бъдат унищожени.
Какво ще стане пред човешкото общество?
До феодалния строй — до помешчици и крепостни, ангария и оброк, защото такова ще е стопанството, разползагащо само с лопата и кирка. Основа на икономиката ще стане земята — само тя ще е способна да произвежда храна, без която човек не може да съществува. Но ръчно не можеш да произведеш в големи количества. Голяма част от населението на населението на Земята ще умре и от 7,5 милиарда населението ще се стопи до половин миллиард.
Но главното не е това, а че неумолимите закони на общественото развитие, и в частност — обективните икономически закони на феодалното общество отново ще породят тази самата стихия на пазара (частната собственост не е унищожена, само че сега тя не се разпространява на заводи и фабрики, които ги няма, а на земя и средства за нейната обработка!), която заставя за необходимо да се отдели слой от занаятчии (оръдия на труда все някой трябва да произвежда!) и търговци (те съществуват във всички класови общества, защото съществува частна собственост и пазар) развиващи производителните сили на обществата с цел извличане на печалби. Так или иначе, те ще финансират специално определени хора за занятия за научни изследвания и за усъвършенстване оръдията на труда. Тези изследвания отново ще доведат до изобретяването на двигател (тип парна машина) и елементарни механизми, заменящи труда на хората или увеличаващи неговата производителност (тип тъкачен стан). Развитието на капитализма ще започне отново, и като следствие отново ще има анархия на производството, закономерно довеждаща до логичния край, който ние днес имаме — милиардни маси полугладни и безправни хора (пролетариат), нищожен брой богати, живеещи за сметка и трудещите се (буржоазия) и тотално за околна среда.
Ще се появят и нови стерлигови, зовещи обществото назад — отново къ феодализъм, в този стадий на общественото развитие, който човечеството вече е преживяло и преодоляло.
От къде се взеха? И какво правят? Тяхната цел е една — да увековечат капитализма и частната собственост на средствата за производство, или правото на едни да присвояват за себе си резултата от труда на другите. Защото по добре е безкрайно движението по кръг, отколкото гибелта на последната експлоататорска буржоазна класа, към които те самите принадлежат!
Но има и друг вариант за развитие на човешкото общество — прогресивен.
Да предположим, човечеството е успяло да извърши исторически-революционна стъпка напред — да съхрани достиженията на научно-техническия прогрес и унишожи частната собственост на средствата за производство. Какво ще стане тогава?
Ето какво — тъй като средствата за производство са общонародна собственост, стихията на пазара ще бъде унищожена, производството (селскостопанското и промишленото) ще станат организирани —то ще действа и развива по план, отчитайки потребностите на всички хора. Катo следствие от изчезването на различните икономически интереси и необходимостта да преживееш на пазара, конкуреницята ще изчезнат, а преследването на печалбата на всяка цена от капиталистите нанасят колосален ущърб на природата и обществото. Достиженията на научно-техническия прогрес ще бъдат освободени от оковите на варварската капиталистическа експлоатация и ще служат на човечеството, увеличавайки неговата власт над природните сили. Наука и техника ще направят огромен скок напред, все повече удовлетворявайки растящите потребности на хората. Човечеството ще започне да отглежда здрава храна, ще възстанови и подобри природата — средата за своето обитание, разрушени при капитализма и стихията на пазара, които грозят с гибел целия живот на нашата планета.
Разликата видима лие? Желаната цел — солидарно общество е достигната, защото в отсъствието на частната собственост на средствата за производство хората няма каквода делят по между си, продуктите от труда ще са достатъчни за всички.
Но най-главното тук е това, че в този принципно друг обществен строй — в комунистическото общество достиженията на НТР от средства за унищожаване на природата, както при капитализма, стават средства за разумно управление на природата в интерес на хората. Те престават да бъдат врагове на човека и околната среда, не я разрушават, а подобряват!
Наука и техника — те са като оръжие, в зависимост от това, в чиито ръце тя се намира, в такава страна тя и ще стреля. Днес те са в ръцете на последната в човешката история експлоататорска класа — класата на буржоазията, а трябва да ги вземе в свои ръце работническата класа и тогава ние няма да имаме този пробле с екологията и унищожаването на околната среда, които днес имаме. И тогава нашата планета Земя действително ще стане цветуща градина, и даже там, където днес е ледена пустиня, ще растат цветя и плодови дръвчета.
Какво трябва да се направи за това?
Известно е — социалистическа революция. Работническата класа трябва да вземе политическата власт в свои ръце и с нейна помощ да се унищожи частната собственост на средствата за производства, предавайки ги в собственост на цялото общество, и на тази основа да се построи ново общество — комунистическо, където човек за човека ще е приятел, а не враг.
Тов. Святов, А.Танаян
