Новият ръководител на администрацията на президента Сергей Кириенко заявил на събралите се, че «основният кандидат» трябва да победи с резултат 70% гласове при същия брой (70%) гласували. При това за него трябва да отдадат гласове не по-малко от половината избиратели, които са гласували.
За това съобщи в понеделник РБК.
«Изборите, всъщност, трябва да станат референдум за доверие. На нас ни се каза, че трябва да се състоят през март 2018 година», — разказал един от участниците на този семинар.
Но присъстващите на съвещанието вице-губернатори се разминали в разминали в това, какво именно са обсъждали. Един участник във срещата заявил, че това получаване на 70% от гласовете за кремълския кандидат не трябва да се възприема, като задание — Това е само «учебно упражнение с максимално високи показатели».
Два други участника разбрали получените постановления пряко и считат, че прозвучалите на семинара цифри и резултата — това е реална задача, която поставя Кремъл.
На семинара Кириенко призoвал вицегубернаторите да не разчитат на това, че едни или други «непопулярни мерки ще се заливат с пари».
«Той казал, че икономиката стагнира, и даже ако утре нефта струва $100 за барел, следва да се разчита само на тези пари, които са заложени в бюджета» — казал анонимен участник.
За да се повиши избирателната активност за изборите за президент, властта на места трябва да се «заинтересоват» граждани, но да го правят в рамките на закона, без използване на забранени технологий, — предава думите на куратора на вътрешнополитическия блок РБК. По техни думи, Кириенко казал, че Кремъл «ще бъде в избирателна кампания от пролетта, но да се готви от сега».
Твърдостта на поставените задачи по избирателна активност и резултати предполага, че трябва да спечели именно Путин, а не някой друг, счита буржоазния политолог К. Калачев. Резултат от 70% за президент, по неговите думи може да се получи, «въобще нищо да не се прави» (zic!), но има проблем с изирателната активност.
«Разбираемо е, че ключевата задача на изборите се явява легитимацията на резултата. Властта трябва да демонстрира широка общественна поддръжка за президента, не само да я подтвърди, но и усили неговите позиции», — разсъждава по-нататък експерта.
Но Кремъл се намира между Сцила и Харибда: при «инерционен» (т.е. когато трудещата се държава не е заплашена от, палки, щитове на избирателните участъци. – прим. ред.) сценарии на изборите — а засега, по мнението на Калачев, може да се счита, че той ще бъде именно такъв, — висока избирателна активност може да бъде достигната само за сметка на административния ресурс, което снижава ценноста на резултата. Затова главния въпрос е в това, как «модераторите» на вътрешнополитическия процес искат и висока избирателна активност да се получи, и да не се злоупотребява с административен ресурс.
Не изключен и следния вариант: регионите поставят избирателна активност над оптималната, за да може после да получат приемлив за Кремъл показател, предполага Калачев. Такъв показател, по негово мнение, може да бъде цифрата 60%.
Съгласно буржоазната статистика до сега на президентските избори в Русия никога не е достигала 70%, макар и приближаваща се до нея. В 2012 година е била 65,3%, в 2008 — над 69%, в 2004 — 64,4%, в 2000— 68,7%.
Що се отнася до резултатите на изборите, то 70% за «кандидата на Кремъл» са се получали два пъти. В 2004 году Владимир Путин победил с резултат 71,3%, в 2008 година Дмитрий Медведев получил 70,3% от гласовете (http://www.finanz.ru/novosti/aktsii/kreml-potreboval-ot-regionov-obespechit-70percent-golosov-za-putina-v-2018-godu-1001629237).
Може да се рисува с всякакви цифри и да се оглупява населението с тях. Но да се проверят те не може: истинските данни за избирателната активност и % гласове за кого се е гласувало в буржоазната държава се явява държавна тайна. Te са известни само на висшите длъжностни лица и тесен кръг добре заплатени специалисти, имащи допуск към разработките на тактиките и стратегиите в борбата против нарастващите революции.
Империалистите засега не отиват на пълен отказ от процедури при избор на представители на властта. Днес това им е неизгодно, защото отмяната на всички формални демократични процедури може да предизвикат масово недоволство сред народа и да се ускори революционизацията на трудещите се маси, да се ускори организацията и въоръженото възстание на работническата класа, които в този случай поддържат всички антифашистски сили в обществото. Буржоазията много добре маневрира между фактическата диктатура на едрия капитал и показната демократическа грубост: тя по необходимост отнема от своята «мешка» демократичните играчки и с тяхна помощ още по-удобно се устройва на шеята на работническата класа.
Но 60%, 70%, 80% са предварително заявени гласове… А прякото и открито указание на чиновниците да получат от населението не по-малко определен % гласове на изборите –това е огромна стъпка към пълна отмяна на изборите. Затова изборите за президент (и всички останали гадове) монополистите искат нагледно да докажат на народа, че ето той сам става фюрер, враг и вампир, че фашистското робство и зверство – това е неговия собствен избор и негова собственна воля. Да покаже – че след това при поддръжката на «общественното мнение» може да премахне всякакви избори за ненадеждност. Защо да избира ръководство, ако фюрера предварително знае, какво иска народа.
Надяваме се, че у нашите работници има историческа памет и класово чувство, за да не позволят на фашистите да ни превърнат в евтино и глупаво пушечно месо.
П.К.
