Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2017 21:46 - Карл Маркс и неговото учение и борба с религиите
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 492 Коментари: 0 Гласове:
0



(краткий конспект занятия, составленный по вопросам молодых рабочих)

1.

Другари! Много е трудно за пет минути да разкажа за тази колосална историческа личност, като Маркс.

И така на 5 май 2017 година ще се изпълнят 199 годни от раждането на твореца на комунистическото учение, основоположника на научния социализъм и организатор на борбата за пролетарска революция – Карл Маркс.

Карл Хенрих Маркс е роден на 5 май 1818 година в град Трир (това е бивша Прирейнска Прусия, по-късно земя Рейнланд — Пфалц) в семейство на  адвокат от висшия апелативен съд Хенрих Маркс. В 1836 годИНА Маркс завършва два семестъра в Бонския университет, след което по съвет на баща си решил да продължи занятия в Берлинския университет, където тогава читали лекции най-видните специалисти в областта на правото.

В 1841 година Маркс завършва университета. В 1842 година той става сътрудник, а по-късно главен редактор на опозиционния «Рейнски вестник» («Rheinische Zeitung»). За пропаганда на революционно-демократични възгледи пруското правителство скоро закрило вестника: 18 март 1843 година «Rheinische Zeitung» публикува заявление на Маркс за излизане от редакцията, а на 31 март излязъл и неговия последен брой.

През септември 1843 година в писмо до А. Руге Маркс очертава програма по създаване на печатен орган, който да обедини немските и френски демократи. Революционното списание с цел безопасност е било решено да издава в Париж.

През октомври 1843 година К. Маркс идва във Франция, в Париж, където приема най- активно участие в революционното движение, едновременно издавайки там по-рано замисленото списание «Deutsch-Franzцsische Jahrbьcher» («Немско-френски ежегодник»).

През септември 1844 година в Париж за няколко дни идва Фридрих Енгелс, станал от този момент близък приятел и сподвижник на Маркс. По-късно Ленин пише за тази дружба на двамата велики хора: «Старинните предания разказват за различни трогателни примери на дружба. Европейският пролетариат може да каже, че тази наука е създадена от двама учени и борци, отношения които превъзхождат всички най-трогателни древни приказки за човешка дружба».

В 1845 година по настояване на пруското правителство Маркс, като опасен революционер бил изгонен от Париж. Той отишъл в Брюксел (столицата на Белгия). През есента на 1847 година К. Маркс заедно с Ф. Енгелс се присъединили към революционното тайно общество «Съюз на  комунистите». По поръчение на това общество и бил написан знаменития «Комунистически манифест», станал програмен документ (своего рода конституция – основен закон) на цялото комунистическо световно движение.

Когато се разразили буржоазно-демократичните революции през 1848 година, прмели мръсотията в цяла Европа, К. Маркс по решение на  местните полицейски власти бил изгонен от Белгия. Той отново се преместил в Париж, но скоро се върнал в родината, в Германия, където започнал да редактира «Нов рейнски вестник» («Neue Rheinische Zeitung»).

Европейската буржоазно-демократична революция в Германия от 1848 година била разгромена със съвместните усилия на крепостната монархия и реакционната буржоазия. Маркс бил даден на съд, а на 16 май 1849 година му било връчено разпореждане от пруското правителство за изгонване от Прусия в течение на 24 часа «като чужденец, лишен от права на гостеприимство, поради оскърбяване». Всичко това означавало край на «Neue Rheinische Zeitung». На 19 май излиза последния брой напълно отпечатан в червено.

За нас е забележителна и поучителна първата статия от този брой, написана от Маркс. Той разобличава лицемерната политическа мотивировка на власти за изгонването му от Германия, която се състояла в това, че «в последните броеве на вестника се възбужда презрение към законното правителство и призовава към  насилствен преврат и установяване на социална република». (Тогава още не става въпрос за пролетарска република, а за сваляне на абсолютната монархия, пречеща да се развива капитализма в Германия и установяването на буржоазно-демократична република! Но работническата класа още тогава играела в тази революция видна роля.) В отговор на това Маркс заявил на  своите врагове: «И така, нима «в последните броеве на «Neue Rheinische Zeitung» ние разглеждахме за необходимо явно да се встъпи в социално-републикански дух? Нима вие не сте чели нашите статии за юнската революция и нима душата на юнската революция не била душата на нашия вестник? …Ние сме безпощадни и няма да ви простим. Когато дойде нашия час ние няма да прикриваме тероризма с лицемерни фрази. На монархическите терористи, террористите на милостта на бога и закона, тези терористи на практика са жестоки, презрени и подли, в теорията страхливи, скрити и двулични, и в двете отношения безчестни».

« Ние бяхме принудени тогава да сдадем своята крепост, — спомня си Енгелс за последните дни на «Neue Rheinische Zeitung», — но ние отстъпихме с оръжие и снаряжение, с музика, с разветите знамена на последния червен брой».

Маркс отново отива в Париж, но още същата година е изгонен от Франция. Всички следващи години до края на живота си той изкарва в Лондон.

В 1864 г. в Лондон е бил основан I Интернационал — международно обединение на работниците. Маркс изцяло отива в революционната дейност и става идеолог и истински ръководител на Интернационала. 

Карл Маркс през целия си живот е живял на литературни заработки, като е писал статии на икономически теми за буржоазни вестници и  списания, и винаги се е намирал под унизителния гнет на нужди и лишения.  Ако не е била постоянната материална поддръжка от страна на Ф. Енгелс, Маркс,  както казва Ленин, «неминуемо е щял да умре в нищета». В деня на смъртта на великия гений на човечеството неговия приятел Фридрих Енгелс писал: «На него ние сме задължени, за това което станахме; и цялото съвременно движение, каквото е то в момента е станало благодарение на неговите теоретични и практични дейности; без него ние все още щяхме да блуждаем в тъмнинах».

2.

Гениалният Маркс успя да обобщи целия опит на  човешката история, опита на борбата на угнетените класи против своите угнетители, и показал пътя на освобождаване на пролетариата, а с него и на цялата трудеща се маса, от капиталистическото робство, от експлоататорското общество въобще.

Маркс показал, че не добрите пожелания на  отделните исторически личности, а само упоритата класова борба организирана от пролетариата може да освободи трудещите се от всички бедствия и лишения на капитализма.

Благодарeниe на Маркс и Енгелс социализма от мечтание бил превърнат в точна наука, ставайки един от важните раздели на естествознанието. Те са показали, че класовата борба на пролетариата неизбежно води до тържество на пролетарските революции. Маркс с факти в ръце е доказал, че «между капиталистическите и комунистически общества лежи период на революционно превръщане на първото във второ. На него съответства и политическия преходен период и държавата от този период не може да бъде нищо друго освен революционна диктатура на пролетариата».

Учението за диктатурата на пролетариата като преходен период от капитализъм към безкласово общество – комунизъм, представлява революционната същност на марксизма.

С учението за диктатурата на пролетариата е  неразривно свързано учението на марксизма за пролетарските революции. Маркс обосновал това положение, че завоюването на диктатурата на пролетариата никак не може да стане по мирен път, а само с въоръжено възстание на  трудещите се и тяхната гражданска война с буржоазията. 

Учението на Маркс е било развито от Ленин и Сталин и въплътено в действителността на Съветска Русия, по-късно в СССР под ръководството на партията на болшевиките. Ревизията на учението на Маркс, постепенното му изхвърляне, подмяната на марксизма–ленинизма с дребнобуржоазни, меншевистскии теорийки, контрреволюцията «отгоре», провеждана от 1953 година хрушчовските и други наследници и продължителното дело на Троцки, Бухарин, Зиновиев, Каменев, доведоха до 1986-1991 година и реставрацията на капитализма в СССР, както и унищожаването на съветския социализъм, разрушаването на единната държава СССР и разделянето и на части.

3.

Вървейки по строго научен път, К. Маркс за първи път разкрил действителните закони на общественото развитие.

Какво означава това? Tовa означава, че движеща сила на цялото развитие на експлоататорские класови общества се явява борбата на класите. Toва означава, че всички политически, правови, философски и религиозни учения винаги изразяват една от формите на класовата борба. Буржоазното право, религиозния морал и прочие буржоазни и религиозни учения са призвани да пазят и освещават интересите на господстващата експлоататорска класа.

Подлагайки на разрушителна критика основите на капиталистическото общество, Маркс и Енгелс не могли да не засегнат и религията, тази «…религиозна сивуха, в която робите на капитала и давят своя човешки образ, своите изисквания за достоен човешки живот». Маркс свалил от религиите тайнственото покривало и показал нейната мръсна експлоататорска същност. Маркс и Енгелс, изхвърлили на бунището блестящо църковната догма, прикриваща религията, доказали, че «всяка религия се явява нищо повече от фантастическо отражение в главите на хората на тези външни сили, които господстват над тях в техния всекидневен живот, отражение, в което земните сили приемат свръхестественни форми».

От самото начало на своето възникване религията е играела в общественото развитие най-реакционна роля. Не е имало такива гнуснаост и мерзост, творими от угнетяващите класи, които религията да не е осветява и оправдавала.

В частност, говорейки за християнството, лицемерно проповядвайки човеколюбие, Карл Маркс писал:

«Социалните принципи на християнството оправдавали античното робство, превъзнасяли средневековното крепостничество и умеят също така в случай на нужда, да защитят ако се наложи с жалка гримаса съвремения  пролетариат.

Социалните принципи на християнството проповядват необходимост от съществуванр на класи -господстващи и поробени — и за последно у тях се намира само благочестиво пожелание, за да може първия да благодетелства.

Социалните принципи на християнството пренасят на небето обещаното от консисторските съветници възнаграждение за всички изстрадани на земята мерзост и още повече сами оправдават продължаването на тази мерзост на земята.

Социалните принципи на християнството провъзгласяват цялата гнусност на угнетителите против угнетените или справедливо наказание за първородния и други грехове, или изпитания, които господ в своята премъдрост изпраща изкуплението на хората.

Социалните принципи на християнството превъзнасят малодушието, презрението към самия себе си, самоунижение, подчинение, смирение, с други думи всички черни качества, но за пролетариата, който не желае, него да третира, като с второ качество хора, за пролетариата смелост, самосъзнание, чувство на гордост и независимост са по-важни от хляба.

На социалните принципи на християнството лежи печата на инсинуациите и фанатизма, пролетариата  – на революцията».

Маркс и Енгелс разкрили цялата лъжливост на попските твърдения за «божествения» произход на религиите, за религиите  като «вродено чувство» и т.м. В eднa oт своите ранни работи Маркс писал за същността и произхода на религиите: «…Човекът създава религиите, религията не създава човека. Религията е самосъзнание и самочувствие на човека, който или още не е намерил себе си, или отново е загубил себе си. Но човека – не е абстрактно, извън света витаещо същество. Човек – това е света на човека, държавата, обществото. Тази държава, това общество създават религията, превратния светоглед, за себе си – превратен свят… Религията е въздишка на угнетените твари, душа на безсърдечния свят, дух на  бездушното безвремие. Тя е опиум за народа.

Премахването на религиите, като призрачно щастие на народа, е изискване за неговото действително щастие.  Изисква се отказ от илюзиите за своето положение, изискване да се откажеш от положение, което се нуждае от илюзии. Критиката на религиите  е следователно, в ранна критика на тази долина на плача, свещен ореол, който се явява религията».

Пролетариатът се бори против капиталистическия свят, против поробването и експлоатацията, и затова той не може да не се бори против религиите, които се явяват любима слуга на капитала.

Нужно е винаги да се помни, че общество, построена на частна собственост и експлоатация нa една обществена класа над друга, не е вечно. Социализмът вече е побеждавал, а значи и смъртта на световния капитал не само е възможна, но и необходима. 

Ето защо трудещите се в страните от социализма нямали никаква нужда да си правят илюзии относно «другия свят», «този свят» и всякакъв «райски живот». В резултат от победата на социализма, разцвета на материалния живот и култура за годините на Съветска власт, реално се подобри живота на хората, тук и днес милиони трудещи се избягали от религията — тя им станала просто не нужна!

Но това не става изведнъж. «Родилните петна» на капитализма, остатъците от мракобесието на експлоататорите не са изчезнали и не изчезват от само себе си. С това трябва да се борим съзнателно. В.И.Ленин в статията «Отношението на работническата партия към религиите» формулирал този метод по следния начин: «подчиняването на борбата с религията с борбата за социализъм»[1]. Това означава, че само притеглянето на най-широки маси от население в класовата борба, в съзнателна и революционна общественна практика ще освободи угнетените маси от гнета на религиите.

Верността на този способ за борба с религиите е била доказана от историята. Той определя и нашия днешен път: не само с водене на борбата против религията по пътя на по-широка антирелигиозна пропаганда — пропаганда материалистична, единствено, чрез научен светоглед, но най-главното — широко да се привличат работници и трудещи се към участие в класовата борба с угнетатителите и експлоататорите.

Нова партия от болшевишки тип, създанието на която е задача в близкото време, трябва да помни, как Ленин е учил да се борим с религиите:

«Ние трябва да се борим с религиите. Това е азбука на целия материализъм и  следователно, марксизма. Но марксизма не е материализъм, основаващ се на азбуката. Марксизмът отива по-далеч. Той казва: трябва да умеем да се борим с религиите, а за това трябва материалистически да се обясни източника на верата и религиите у масите. Борбата с религиите не трябва да се ограничава с абстрактно-идеологическа проповед, не трябва да се свежда до такава проповед; тази борба трябва да се постави във връзка с конкретната практика на класовото движение, насочено към отстраняване на социалните корени на религиите. Защо се задържа религията в бедните слоеве на градския пролетариат, в широките слоеве на полупролетариата, а така също в селячеството? На невежеството на народа, отговаря буржоазния прогресист, радикала или буржоазния материалист. Следователно, долу религията, да живее атеизма, разпространяването на атеистични възгледи е главната наша задача. Марксистът казва: не е истина. Такъв възглед е повърхностно, буржоазно-ограничено културничество. Такъв възглед е недостатъчно дълбок, не материалистически, а идеалистически обяснява корените на религиите. В съвременните капиталистически страни тези корени са главно социални. Социалната спирачка на трудещата се маса, пълната безпомощност пред слепите сили на капитализма, който причинява ежедневно и ежечасно в хиляди пъти повече страдания, от най-диви мъчения на редовите работнически хора, отколкото някакви извънредни събития, като войни, земетресения и т. н., — ето къде е най-дълбокия съвременен корен на религиите. «Страхът създава боговете». Страхът пред сляпата сила на капитала, която е сляпа, защото не може да бъде осигурена масите, която на всяка стъпка от живота на пролетария и дребния стопанин заплашва да доведе или принесе «внезапно», «неочаквано», «случайно» разорение, гибел, превръщане в нищо, в бедняк, в проститутка, гладна смърт — ето го корена на съвременната религия, който трябва да знае материалиста, ако не иска да остане материалист от капиталистическата класа. Никаква образователна книжка не изтрива религиите от забрава на капиталистическата каторга, зависеща от слепите разрушителни сили на капитализма, докато тези маси сами не се научат обединено, организирано, планомерно, съзнателно да се борят против този корен на религиите, против господството на капитала във всички форми.

Следва ли от това, че образователната книжка против религиите е вредна или излишна? Не. От това следва съвсем не това. А че атеистичната пропаганда на социал-демокрацията трябва да бъде подчинена на следната основна задача: развитие на класовата борба на експлоатираните маси против експлоататорите.»[2]

Но какво означава  «борбата с религиите трябва да бъде починена на класовата борба»?

Ленин в статията дава пример- на известен завод става стачка, в която участват и съзнателни работници — атеисти и известна част вярващи работници.  Марксистът е задължен д постави на преден план задачата на победа в стачката, а не да постави въпроса кой е вярващ и невярващ сред работниците, и да не се занимава в дадения конкретен пример с атеистична пропаганда.

«Марксистът трябва да бъде материалист, т. е. враг на религиите, но материалист диалектически, т. е. поставящ делото на борбата с религиите не абстрактно, не на отвлечена почва, чисто теоретически, а конкретно, на почвата на класовата борба, вървяща на дело и възпитаващи масите повече и по добре» — казва Ленин.

Там Ленин разяснява въпроса и за приемането в болшевишката партия на вярващите работници (имайки предвид условията на капитализма, разбира се): «Ние сме длъжни не само да допускаме, но и да привличаме всички работници, съхраняващи вяра в бога, в с.-д. партия, ние сме безусловно против дори и най-малко оскърбяване натехните религиозни убеждения, но ние ги привличаме тях за възпитание в духа на нашата програма, а не за активна бораба с нея. Ние допускаме вътре в партията свободата на мнения, но в известни граници, определяни от свободата на групировката: ние не сме задължени да сис стиснем ръцете с активните проповедници на взгледите, отхвърлени от болшинството партии.»[3]

Т.е. партия може и трябва да приеме в своите редици активни, но още засега вярващи в бога работници, с тези, че да се превъзпитат в хода на  партийната работа, не позволявайки така на работниците да водят религиозната пропаганда вътре в партията.

Подготовил М. Иванов
(Все выделения в тексте — М.И.)

[1] В.И.Ленин , 5 изд., ПСС, т.17, стр. 425

[2] Там же, стр.419-420.

[3] Там же, стр. 422.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707741
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031