Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2017 21:13 - Трябва да попитаме счетоводителя
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове:
0



Общественната организация Oxfam преброила, активите, които принадлежат на осемте най-богати хора в света, равнявайки съвкупното им състояние на бедната половина на човечеството. Изследването на Oxfam публикувано в навечерието на Световния икономически форум в Давос и призвано да обърне внимание на растящото имущественно неравенство в съвременната икономика.

В изследването Oxfam говори, че «изминаха четири години откакто Световния икономически форум е обозначил растящото икономическо неравенство, като главна заплаха за общественната стабилност и три години, от както Световната банка си е поставила за цел борбата против бедността и необходимостта от работа над разпределението на благосъстоянието». От този момент, независимо от това, че световните лидери обещали да следват общи цели в борбата с неравенството, пропастта между бедни и богати само се увеличава. Както подчертал президента Обама на Генералната асамблея на ООН, «свят, в който 1% контролира богатствата на останалите 99%, никога няма да бъде стабилен».

В отчета се отбелязва, че днес осем  най-богати хора контролират около $425 млрд, което се равнява на съвкупното състояние на бедната половина от човечеството, или около 3,6 млрд души. Изхождайки от последния списък на Forbes това са инвеститора Уорън Бъфет, един от основателите на Microsoft Бил Гейтс, основателя на испанската компания Inditex (производство и продажба на дрехи) Амансио Ортега, мексиканския телекомуникационен магнат Карлос Слим, основателя на Amazon Джеф Безос, един от основателите на Facebook Марк Цукерберг, основателя на компанията Oracle Лари Елисон и бившия кмет на Ню-Йорк, бизнесмен Майкъл Блумберг.

Oxfam назовава няколко причини за растящо неравенство в съвременната икономика— това са големите корпорации, които, внасят  несъмнен дан в развитието на бизнеса, нерядко вземащи от своите редови сътрудници или не плащащи данъци. В някои корпорации съществува огромна разлика в заплащането на труда, топ-мениджърите и редовите  сътрудници — Oxfam дава пример с една от индийските телекомуникационни компании, където заплатата на труда на гендиректора е 416 пъти по-висока от средната заплата в компанията. Изследователите подчертават, че ръста на неравенство способства и лобистката дейност на много корпорации, които влияят на държавните органи за приемане на удобни за корпорациите закони.

Изследователите считат, че правителството не трябва да игнорира растящото неравенство, защото това заплашва общественната стабилност, в това число и в техните страни. Във връзка с това Oxfam призовава властта да не се  конкурира една с друга, а да си сътрудничи, слушайки не само влиятелните лобисти или едри бизнесмени, но и тези, които защитават  правата на малоимущните.

Остава да пожелаем успех на обществото Oxfam в борбата с империализма по пътя уговорки, проповеди и увещавания. Т. н. световни лидери и  Световната банка – това са най-подходящите сили за справедливо преустройство в света. Само че става неясно, как капиталистите — главните империалистически държавни и акционерната банка в големите монополисти могат нещо да направят за отстраняване на скандалното икономическо неравенство или да следва «общата цел на борбата с такова неравенство». Ясно е че пчелите са против меда- глупава либерална лъжа.

Но да погледнем цифрите. Осем големи капиталисти притежават  съвокупен капитал, съкровища, лично имущество със стойност около 430 милиарда долара. Oxfam, предполага на дело, че капитала и частната собственост са вечни, прогнозира, че в близките 15-20 години в 500  най-богати семейства ще стане предаване по наследство стойност от 2,1 трилиона долара, което се равнява примерно на сумарния БВП на Индия и Пакистан за 2014 година.

В своите изчисления за «несправедливостта» Oxfam явно скромничи.  Опирайки се на откритите списъци (Forbes и други «таблоиди»), изследователите дават за пример 8 «нови» капиталисти, но забравят да кажат за «старите», капитали които корена им достига до периода между началото на XIX век и втората световна война. За повече от 150 години част от «старите» капиталисти да се разорили, или техните наследници са изчезнали или влачат жалко съществуване на милионери-рантиери. Но, съдейки по косвенни данни, които се появяват понякога от купчината информационна руда, 1/3 от «старите» американски и европейски капитали не само че са живи, но и са  достинали такива размери в сравнение с които целия сумарен капитал на  «осморката» (Цукерберг, Гейтс, Бъфет и пр.) изглеждат, като джобни пари на тинейджъри.

Намирайки се в дълбока тъмнина, не участвайки лично в каквито и да било «клубове», «форуми», «асамблеи», премахнали фамилиите от имената на търговските марки и фирми, изменили самите фамилии, скрили се зад наемни управляващи, съвети на акционери, политически лобита и пр. екрани, истинските лица на капиталистическия свят живеят и действат. «Персоналната уния», при която едни и същи лица — големи хищници – председатеьстват и директорстват в десетки промишленни предприятия и банки отидоха в миналото. Но при това отделни едри капитали, непрекъснато растат на учредителски печалби, днес както преди се явяват «маршали», които командват огромни суми стотици и хиляди «редови» капитали. Фактически, в ръцете на шепа хора се е съсредоточил, контрола над колосалните  средства за производства, над невероятните капитали и съкровища, мащаба на който отдавна е отишъл зад  границите на отделните държави и даже континенти и има световно значение.

Ние виждаме това с примера на изборите в САЩ. Защото явно, преди около половин година именно представителите на тези 30-40 семейства и групи решили, че в натрупаната обстановка ще им бъде по-удобно на поста президент да се издигне парвенюто Тръмп, а не неуравновесената истеричка Клинтън. Милиардер, назначен на пост главен управител на капиталистическа държава — този факт говори за това, че в действителност политическата власт в САЩ, а и в другите развити страни, принадлежи на цялата буржоазна класа и даже не тези 1/3 от тази класа (милионерите), а тънкия социален «слой» на повърхността на тази класа. Този «слой» е нееднороден, неговото отношение с цялата буржоазна класа е сложен и разнообразен, и в него има включени групи от «новите» капиталисти. Но, както се вижда, главната дума в нея принадлежи всички тези Мелони, Вандербилдци, Моргани, остатъците от Стинеси, Дюпони, Крупи, Дюи, Ферфакси, Рокфелери, «западните» клонове на Ротшилдови и някои други.

В 1939 година, давайки свидетелски показания в сенатската комисия Къртис – Венк, Рокфелер-младши се затруднил веднага да отговори на въпроса за това, какво е неговото лично състояние. «Трябва да попитам счетоводителя» —казал  той. Не е трудно да се изчисли, че за непълни 4 години Рокфеллер лично е  «заработил» 842  милиона. «Лично» — значи, министерството на финанситена САЩ отчита печалбата само на тези предприятия, официални собственици, съвладелци или длъжностни лица, на които е бил «малкия Джони». Това е огромна сума, съпоставима в това време с годишните бюджети на два-три богати щат на изток. Не изоставали в грабежа на работническата класа и останалите колеги – милиардерите, които след като започнали да живеят в  разкош  «на процент с проценти с проценти с процент», внимателно се интересували само от факта на постоянен ръст на своя капитал и отделните конкретни цифри, превишаващи милион.

Следва да се каже, че «старите» капиталисти приказно се развиха през втората световна война и епохата на «маршализация на Европа», когато бяха унишожени някои мощни европейски конкуренти, а техните капитали разделени и погълнати.

Какви изводи следва да се направи от анализа, проведен от общественната организация Oxfam? Животът на не по-малко от 5 милиарда човека зависи, в края на краищата от волята, желанията и капризите на стотина частни лица. Статистически се получава, че всеки от тези стотина деъжи в своите ръце 50 милиона живи хора. Така че статистически излиза, че на тези стотина принадлежи над 80% от цялото световно общественно богатство, както създадено от природата, така и това, което е било създадено от цялото световно общественно производство и съществува към дадения момент в една или друга форма.

Как така? Нали в центъра на общественното производство е стоял и стои главното действащо лице на историята – непосредствения производител, роб, крепостен селянин, пролетарии.

Още повече тези стотина души, считащи себе си собственици на всички източници на живота на обществото, днес не само не са в лудницата но, обратно, дават им да се разпореждат с всички тези богатства така, както им е изгодно, а не както на обществото.

Карл Маркс е бил абсолютно прав, формулирайки в своето време закона за абсолютното и относително обедняване на пролетариата. Говорейки в «Капитала» за промишлената резервна армия, той отбелязал, че развитието на капитализма води до това, че с натрупване на капитал на единия полюс на буржоазното общество се съсредоточават огромни богатства, расте разкоша и паразитизма, разточителството и празнината на експлоататорската класа; на другия полюс е обществото, което все повече се експлоатира, расте безработица и нищетата на тези, които със своя труд създават всики богатства. Маркс изразил действието на всеобщия закон за съхранение на веществата и енергията — в общественото развитие, нарекъл го абсолютен закон на капиталистическото натрупване: ако в затворена икономическа система някъде силно се спечели, значи, в другото място ще има силна загуба. Или, иначе казано, колкото повече и тежък е труда на работника, толкова по-лошо той живее.

Всеобщият закон за капиталистическото натрупване също така изразява действиетп на основния икономически закон на капитализма – закона за добавената стойност. Именно безкрайното гонене от капиталистите на добавената стойност води до преразпределяне на всички човешки богатства в тяхна полза, а значи, към нищета на стотици милиони, а от друга страна приказния разкош на единици –  за сметка на нищетата на тези милионо, от друга. Продуктът от общественния труд на милиони хора постъпва в частната собственост на отделитех лица. Това и ние виждаме в отчета на Oxfam.

Абсолютното обедняване на пролетариата се състои в прякото намаляване на неговото жизнено ниво. Абсолютно обедняване на работника се проявява в много форми.

И до къде стигаме? До извод, че пътя на развитие на капитализма е път на обедняване, полугладно, полудиво, полуживотинско съществуване на абсолютно болшинство от трудещи се.

Самото съществуване на шепа общественна класа, присвояваща за себе си благополучието на милиарди хора, добре отгоеарят, в частност, на въпроса, който днес често задават работниците: «Къде са нашите пари?»  Сега ние много добре знаем, къде са те. И ако днес някой провокатор каже да работниците, че в своя жалък живот са виновни те самите, защото лошо работят, леняйстват, пият, явяват се нещастни и неудачни, сило се размножават и т.н., то съзнателните ще им отговорят в този смисъл, че те действително са виновни – но само в това, че до сега не са махнали цялата  буржоазна шайка.

Испанец 

 

Источник: http://kommersant.ru/doc/3194043?utm_source=kommersant&utm_medium=economic&utm_campaign=four




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686732
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031