Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2017 17:48 - Въпроси към комунистите 21-30
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
0



21. «Допускате ли Вие установяване на работническа власт по мирен път или това е възможно само по-пътя на гражданска война и «червен» террор?»

Борбата на класите — това е обективен закон на общественното развитие в класовите общества. В определени случаи, когато противоречията между класите се задълбочат до предел, те приемат форма нау  гражданска война, въоръжена борба между класите. (Но трябва да се каже, че гражданските войни биват и вътрешнокласови, между различни групи от една експлоататорска класа в страната. Такива са например, войната на Червената и Бяла Рози в Англия през XV век, чеченските войни през 90-те и началото на XXI век, войната в Донбас, която става днес в Украйна, и др.).

Винаги ли става така? Ако отиващата си от историческата арена общественна класа не се поддържа, ако привържениците и вътре в страната са много малко, тя не може да разгърне гражданска война.

Например по време на Октомврийската революция от октомвери 1917 г. до юли 1918 г. няма гражданска война в Русия. Тя бе раздухана от експлоататорските класи — руската буржоазия и помешчици с помоща на чуждия капиталпрез лятото на 1918 година, когато започнала чуждестранната интервенция.

Установяването на работническа власт по мирен път теоретически не е изключено, но практически, ако изходим от по-горе казаното и от всичко, което ни е известно от историята, и това, което имаме в наличие днес, това е малковероятно. Капиталистите без бой властта нямда да дадат. Иначе не може да бъде. Иначе няма да се защитим и винаги ще губим. Иначе няма да  победим. Това неопровержимо е доказала историческата практика.

Да, следствие от революция (вземане на работническата класа на политическата власт в свои ръце) може да стане гражданска война в страната. Но лошо ли това? Не! За работническата класа и трудещите се маси това е свята, революционна война, защото е за свободата на трудовия народ против експлоататорите и угнетителите.

Буржоазните пропагандисти специално внушават на руското население, че всяка война и всякакъв терор това е лошо. Но самата буржоазия, когато за нея войната и терора са изгодни, веднага приемат тези методи в борбата със своите противници.

Комунистите, изразители на коренните класови интереси на работническата класа, считат, че няма лоши методи и средства, а неподходящи в дадени конкретни условия  методи и средства. Но в какви други условия, тези неподходящи днес методи и средства могат да станат единственно възможни и единственно правилни.

Tъй като дадения въпрос е зададен на нас с явна претенция — в него се чувства влиянието на либерално-перестроечните хора, които усилено объркваха революционната работническа класа с «кръвожадните зверове», които си мечтаят, как да закусят с някои славни и мили интелигенти — на автора на въпроса ще кажем следното. Ако тогава, преди 25-30 години съветската работническа класа беше разстреляла няколкото стотин души (даже и хиляди!) продали се на световния капитал гниди, беснеещи по площадите на Москва и истерично говорещи за недостига на «свобода» в страната на Съветите, то стотици милиони съветски хора три десетилетия нямаше да страдат от убийства междунационални конфликти, наркотици, алкохол-менте, отсъствие на медицинска помощи и пр., десетки милиони нямаше да мизерстват и гладуват, а нашата страна щеше да бъде най-могъщата и процветаваща в света. Днес ние (и нашите деца, което е най-страшно!) сме принудени да се разплащаме за това, което направихме преди четвърт век. Ako за нашата свобода се е изисквало тогава «червен терор», то той е трябвало да стане!

Трудовият народ има пълно право да бъде свободен и да живе щастливо, и това свое право той е длъжен да защитава с всички достъпни му способи.

22. «Мога да кажа, че аз не искам войни! Мисля си че не съм сам в това разсъждение. От тук възниква и въпрос. Разбирайки, че всичко стремително се сменя и не се получава да останеш в страната. Искам да разбера какво е станало. Защото в 1991 година болшинството от хората не разбираха какво става — гледали на ставащото в Москва, като на кино, нямащи никакво отношение към слуващото се!»

Работническата класа и комунистите не искат войни. Но същността е в това, че тя се иска от буржоазията!

Получава се че не искаш империалистическа война, в която капиталистите за своите печалби да прехвърлят десетки милиони хора, захвърли от своята шия буржоазията и вземи властта в страната в свои ръце. В.И. Ленин бил напълно прав, когато преди сто години издигнал лозунга «Превърни империалистическата война в гражданска».

Днешната ситуация в свта може да се сравни с периода преди Първата световна война, от 1911-1913 година. Събитията на международната арена явно се развиват по аналогичен начин, макар, че действащите лица са различни.

Например, знаейки от историята, в какво се състои за трудещите се маси империалистическата война, днес ние имаме уникална възможност да предупредим за милионните жертви, които непременно ще има, ако тези локални военни конфликти, в които вечее участва империалистическа Русия, прераснат в широкомащабни бойни действия конкуриращи се между себе си групировки на световния капитал. Това може да направи само революционната работниеска класа в империалистическите страни и най-вече руската работническа класа, на която без всякакво преувеличение гледа днес целия трудещ се свят.

Имa и други важни отличия за днешното от нашето не много далечно минало. Например тази гражданска война в Русия вече не може да прерасне в такава мащабна, както е била през 1918-1921 г. 

Защо ние така уверено говорим?

Защото за капиталистите днес няма кой да воюва!

Да, заблудените от буржоазната пропаганда хора у нас днес не са малко, но именно днес, така да се каже, в дадената минута. С развитието на събитията тези заблудени бързо ще се съобразят, че техните собственни класови (разбирай — материални, икономически!) интереси напълно противоречат на това, което ги заставят да правят хитрите буржоа.

Кой ще воюва против самия себе си? Няма да се намерят подобни глупаци.

Но има аргумент по-съществен от съзнанието на хората. Главното, защото за капиталистите няма кой да воюва в Русия — защото отсъстват днес в страната  многомилионна класа от малки собственици-производители (селяни и занаятчий), както е било тогава в началото на XX век! Средствата за производства днес в голямата си част принадлежат на едрия капитал, при това в значителна степен на чуждестранния.

А за по-голямата част от населението на Русия  основа за преживяване днес това е наемния труд. Интересът на тези жалки единици, които усилено се стремят да съхранят, да държат целия народ в нищета и безправие, чужди на всички трудещи се маси, основата на които са пролетариите.

23. «Eто Вие пишете, че революционна ситуация днес се развива, но истински комунисти са крайно малко. Няма лидери, няма партия, които да поведат работническата класа (или ние тях просто не ги жидаме?).»

Въпросът се преплита с предишния въпрос. Но ако, отговаряйки на предишния въпрос, ние говорихме за обективните условия, създаващи възможност да се предотврати империалистическа война, то тук е необходимо да се каже и за субективните условия, без които тази възможност не може да бъде реализирана.

Да, политическа партия на работническата класа тип партия на болшевиките, която би могла да организира работническата класа на Русия и да я ръководи в нейната борба за неговите собственни класови интереси, у нас действително няма. Но това не означава, че тя не може да се появи. Историческата практика показва, че когато възникне остра необходимост от такава партия, когато пролетарската класа е готова към най-сериозна борба с капитала, бойни политически партии на работническата класа се образуват много бързо — за броени месеци. Що се отнася до лидерите, то и те не падат от небето — те се издигат от самата работническа класа, излизат от своите редици.

Да се предотврати световна войнз засега още действително може. Но способа е само един — пролетарска революция.

Мирът днес сто на барутен погреб — капитала всеки момент може да запали клечката. Каква ще е тази световна война? Тук ще бъде не до нея, не до конкурентна борба между себе си — ще преживее ли въобще капитала.

Факт е че и САЩ няма да се задържат на капиталистическото поле — там има същия проблем. Щатите могат да започнат да се отделят един след друг. Защото те се държат само на силата на долара, а той ще рухне веднага, след като вълна от пролетарски революций преминат през света, защото глобализираната световна икономика, така внимателно стои зад капитала, крайно зависима е от процесите, ставащи в страните от третия свят — защото цялото промишлено производство е съсредоточено сега там!

Перспективите на световна революция са очевидни. Но има един сериозен проблем — към пролетарска революция не е готова днес нашата руска работническа класа и кога ще стане готова, не може да каже никой.

Какъв е извода? Само един — да работим, не скръствайки ръце, да изработваме за себе си истински комунисти-болшевики и да готвим работническата класа за решаването на стоящата пред нас велика историческа задача.

24. «На страха очите са големи. Официалната статистика говори за легендата за «пълзящата жълта заплаха» в Приморския край е силно преувеличена.»

Не преувеличена. Но не става само въпрос за «жълтата заплаха» — а за чуждестрания капитал въобще.

Що се отнася до китайския капитал, то китайските компаний, работещи на територията на РФ и владеещи тук собственост е много голяма. Работата е в това, че исторически любимата политика на Китай е т. н. «пълзяща експанзия». Китай винаги е избягвал пряк сблъсък с враговете си.

Същото става и днес. Китайците държат немалки територии от Русия. Да се оспорят те е практически невъзможно.

Това, че към това всичко отива, показва динамиката на ставащите процеси не само в Далечния Изток, но и в Сибир. Китайските бизнесмени въртят и извиват местната регионална власт, както си искат. Руската държава това никак не препятства — тя защитава само интересите на «националния» олигархат, а това, видимо е изгодно за това което става с «неусвоените» руски територии — китайското правителство дава за това съответни отстъпки.

Буржоазията винаги много крещи за патриотизма, но на дело винаги и навсякъде продава своята страна и своя народ за долари, марки и фунт стерлинги.

25. «В комунистическите идеи има следната история. Говорят, че следва да се четат класиците. Но те пишат, че непонятното епо-добро. Да вземем Хегел. Писал е той дълги  предложения, коите без бутилка не можеш да прочетеш.»

Интересно, а какво отношение има Хегел към комунистическата идея? Като какъв той влиза в числото на класиците на марксизма?

Хегел, въобще е идеолог буржоазен, краен идеалист, защитник на експлоатацията. Неговата «абсолютна идея», която, по негово мнение, намерила свое въплъщение в пруската държава, станала една от главните идеологически опори на германския фашизъм!

Другарят се жалва на непонятност на хегелевския стил, но такъв стил е свойствен именно на буржоазия, а не на работническата класа. Това е нейния почерк! По друг начин буржоазията е неспособна « да докаже» своето право да експлоатира другите, да ги заблуждава и да се оплита сама. Ето така нейните верни псета-философи се надпреварват един през друг да оправдават експлоатацията, заемайки словесна еквилибристика — да стоят на глава вместо на крака.

На този другар ще препоръчаме да прочете действителните марксисти — идеолозите на работническата класа — например, Сталин и Ленин. Те пишт кротко и просто, и така ясно, че даже полуграмотните работници и селяни са ги разбрали с половин думи. Те прекрасно разбират и се възмущават на Хегел, ако решат да го разберат.

26. «Карл Юнг е издигнал теорията на архетиповете, или такива установки, които ръководят обществото. Юнг обръща внимание на следното:

  1. Християнството разглежда идята за ад и рай. Комунистите — разглеждат концепцията на комунизма. И едното и дрегото е общо взето едно и също.
  2. Християнството разглежда идеята на антихриста. Комунистите — буржоазията.
  3. И едните и другите разглеждат войната, преди да настъпи царството божие. В комунистическите идеи, това е разбира се идеята за пролетарските революции.
  4. В християнството има набор от  догми, а всичко което не се вписва в него се предава на анатема. В комунистическите идеи има същата история.
  5. И едните и другите се опират на най-низшите — безимотни, бедни, обидени, несправедливо унижени.
  6. И едните и другите трябва да принадлежат на църквите-партии и да живеят съгласно църковно-партийната дисциплина.
  7. Правилата на върхушките не съответстват на правилата на обикнавените членове. И единия и другия елит могат да живеят в дворци, да се облажват «с кавото бог е дал», а низините трябва да живеят в простота и покаяние.
  8. Различните представители на църквата не могат да намерят език с другите представители. Представата за света у тях е особено субективна.

Всичко това навежда на мисълта на сходство, на сектантство с комунистите.»

Мислите за «сходно сектантство с комунистите» може да възникне само у този, който понятие си няма от това какво е комунизъм и в какво се изразява комунистическата теория. Основата на тези мисли, както ние виждаме са спекулативните разсъждения на Юнг. Но те са неверни!  

Нека да разгледаме някои от тях.

Например утверждение № 1. Идеята на комунизма се приравнява до християнската приказка за рая и адя.

Но за това няма никакви основания! Съществуването на ад и рай никак не е доказано, това действително е измислица,  приказка, мит. В същото време, като неизбежност новия обществен строй е бил теоретически научно доказан от К. Марс с хиляди факти от реалния живот на капитализма. Неговото велико изследване «Капитал» така и никой не може да оспори нито в една дума и нито в един извод, независимо от това, че много хора искат това.

Зако? Защото то е основано на данните на самите буржоазни икономисти и социолози! То се опира на реалността, на това, че има на какво да се опреш в даден момент. И затова извода в това изследване е неопровержимо точно така кактовсеки приведен в него факт: комунизмът — това е нещо, към което неизбежно води човечеството капитализма. 

По-нататък за разлика от християнския мит за ада и рая, съществуването и възможността на комунизма е била доказана и практически! 74-годишния историческм опит на СССР! Например комунистически се явяват тези самите прословути и всеобщопризнати съветско здравеопазване и съветско образование, които в СССР действително функционирали по комунистически принцип — «на всеки според потребностите».

Тук в този тезис е и неправилно записана целта на комунизма. Ако за християнската измислица рая е действително «утеха», при това на фона на абсолютно безделие на хората, оказали се в рая, то в комунистическата идея целта е принципно друга, пряко противоположна: целта на комунизма е удовлетворяване на постоянно растящите потребности на хората чрез тяхната собствена свобода от експлоатация на труда! Това означава, че тяхната «жратва» не пада от небето, а хората сами при комунизма удовлетворяват своите потребности, притежавайки всички възможности за това. И  това не е райска клетка, откъдето след седмица ще те махнат или ще увиснеш от скука и безделие, а истинска Свобода на човека, когато той не чака милост от никого, а сам е способен да създаде това, което му е нужно за щастлив живот - физически и духовен.

Разликата, както виждаме е колосална! Просто от небето до земята.

Как е дошло в главата на Юнг и тези, които след него повтарят тези глупости, да уравняват неуравнителното? За Юнг това е било жизнено необходимо — той е изразител на класовите интереси на буржоазната, класа, на която вярно е служил. Такава е била класовата заявка на буржоазията!

А повтарящите Юнг граждани правят това поради крайно политическоо невежество — те просто не знаят какво е това комунизъм! Наслушахме се на буржоазни приказки, опл„ващи комунизма, и им повярвали. А сами да си изяснят и узнаят всичко от първа ръка (да  от работите на тези класици на марксизма или от историята на СССР) не успяха. Така с умен вид повтарят глупости от ниво-детска градина.

Тезис № 2. Уравнява се идеята на  антихриста и буржоазията. 

И тук ние виждаме, че отново се сравнява  несравнимото. Идеята за антихриста е само идея, тсъщо измислена и с нищо не доказана и неподтвърдена. Затова и те са измислили тези идеологически и пропагандистки приказки за «безкласовост» на съвременното общество, че то може би се дели на слоеве, а не на общественни класи, при това се дели по доходи, «по ръст» или «цвят на косите», но не по най-главното, за което е писал Маркс — не по средствата за производства! Тази тайна — откъде се е взела у буржоазията (а и у всички останали експлоататорских класи!) правото да грабят трудовия народ и как се появява у тях възможността да присвояват добавена стойност — буржоазията с всички сили иска да скрие. А това, че ако този завод принадлежи на тези, които работят в него, то цялата произвеждана от него продукция също ще принадлежи на работниците! За да се разбере това не трябва никаква висша математика — достатъчно е просто да  помислиш с главата си. 

Какво излиза от казаното? Това, че буржоазията не е антихрист, тя не е паднала от небето на «грешната земя». Буржоазията е реална, тя е необходим етап от развитието на човешкото общество, точно така, както в своите времена са били феодалите и робовладелците. Особено преуспяла в това буржоазията, създавайки машинното производство, заместило в много отношения труда на хората. Трябва да и благодарим и почест да и отдадем, както е писал самия Карл Маркс още в своя «Манифест на Комунистическата партия» почти два века назад. Но днес създадените от буржоазията производителни сили са прераснали в условия, в които само и може да съществува буржоазията: частната собственост на средствата за  производство, стоковото производство и наемния труд. Човечеството може и  трябва смело да отиде по-нататък, да се движи напред по пътя на прогреса и  да реализира накрая своята вековна мечта за общество, което реално осигурява на всички всичко необходимо за щастлив живот.

Утвърждение № 5 за това, че и християнската религия, и комунистическата идея «са за най-бедните, онеправдани, обидени,несправедливо унижени». И тук този грях на Юнг и у разпространителите на неговите гнили идеи — те съдят само по външни признаци, при това ги вземат по отделно и откъсвайки едни признаци от други, тясно взаимосвързани признаци, като множество от всички от тези явления — християнство и комунизъм.

И християнската религия, появила се много хиляди години назад, била при своето рождение съвсем не такава, каквато я знаем днес — тя е започнала, като малка еврейска секта, възникнала в колониалите владения на гиганската Римска империя. В тази секта влезли изостаналите от жестокия свят хора, действително «бедни, онеправдани, обидени и несправедливо унижени» както свои местни национални угнетители и експлоататори, така също и чужди завоеватели — древните римляни.Това е вече ново местно вярване станало eдна от световните религий, когато тя станала по вкуса на самите експлоататори, защото както всяко различно идеалистическо учение, им позволяло успешно да държат експлоатираните.

И комунизма не възникнал в завършен вид, койтони е известен днес, като марксизма-ленинизма. Комунизмът също се развивал, от първите наивни мечти на хората за щастливо и свободно общество, от утопичен социализъм до научен комунизъм — теориите на Маркс, допълнени по късно при построяването на реалното комунистическо общество — В.И. Ленин и Й.В. Сталин.

Какво са искали първите християни? Нормален човешки живот.

Но за кого първите християни искали този «нормален човешки живот»? Само за себе си, своите семейства и своите единомишленици (единоверци) — само за тях е гарантиран райски живот на небето в загробния свят.

И нима първите християни са знаели, как да достигнат този «нормален човешки живот»? Не, не са знаели, защото те не са разбирали, как е устроено това общество, от къде идва гнета и какво да се направи за да се избегне.

Какъв път те предлагали? Отказ от всякаква борба с угнетителите и бягство от света!  

Но нима това предлага научния комунизъм? В никакъв случай, а учи точно противоположното!

Първо- за разлика от христяните, научния комунизъм доказва, че «нормален, човешки живот» е възможен за всички, а не само за някои, при това той е възможен тук на земята, а не там някъде на небето.

Второ- научният комунизъм ясно указва причинителите на бедите и нещастието на хората в капиталистическото общество — това, че то е класово, че хората се разделят на класи породена от частната собственост на средствата за производство.

Tретo- научният комунизъм показва единствено верния и правилен път — не бягайте от света «просветени» и «вярващи», а се надигнете пролетарски и трудещи се маси на борба за унищожаване на частната собственост срещу тези, които се стремят да я съхранят — с тези експлоататори и угнетатели. (Това доказва, че да се упрекват комунистите в сектанство могат само тези, които искат съзнателно да очернят комунистите и да изкривят научния комунизъм.)

Oсвен това научния комунизъм, за разлика от измислените представи на християните за това, каква именно трябва да бъде този «нормален, човешки живот», указва основните политически и икономически принципи на живота в бъдещо действително справедливо общество — комунизма, доказвайки тази реална осъществимост.

Имало ли е по време на появата на християнското вероучение — примерно през I век от н. е. материални условия за «нормален, човешки живот», или за това произведените тогава от обществото продукти е  стигало за всеки? Не, такива условия още не са съществували. Комунистическото общество в тези времена е било невъзможно да се построи, както и не е могла в това време да се появи и теория на научен комунизъм — общество, неговите производителни сили, техника, технологии и наука са се намирали още на много ниско ниво. Такива условия и първото от тях  — машинното производство са били създадени едва при капитализма, като закономерен резултат от неговото развитие.

Разликата между християнството и комунизма, както виждаме е принципна. Няма и няма никакви основания да се поставя знак за равенство между тях, а напротив — тези идеологии са противоположни една на друга: едната — християнството, както и всяка религия е илюзорна и лъжлива, а другата — комунизма е действителна наука, връх на човешкото познание за заобикалящия ни свят  и човешкото общество.

Всички останали по-горе казани утвърждения на Юнг точно така нямат зад себе си никакви основания и съдържат все едни указани ни методологически грешки. Едва ли следва тук да се изразходва време за опровергаване на всяко от тях — нашите читатели сега могат да направят това самостоятелно.

27. «Чита ви и си мисля че пишещи вие попадате под следните членове на НК на РФ:
  Член 278. Насилствено завладяване на властта или насилственно задържаен на властта…
  Член 279. Въоръжен метеж…
  Член 280. Публични призиви към осъществяване на екстремистска дейност…»

При съответно желание на буржоазните чиновници по членовете на Наказателния Кодекс на всяка буржоазна държава, не само РФ, може да попадне всяко действие на всеки представител на угнетената класа — буржoазните закони са специално така написани, че в случай  на необходимост да се притесне когото им е удобно. Това означава, че може да си стоиш у дома и да не си показваш носа навън, боейки се да кажеш излишни думи, но независимо от това все пак ще се окажеш виновен от гледна точка на буржоазните закони. Пита се, какъв е тогава смисъла да се боиш от работническия човек, ако всички наоколо са виновни— виновен «по определение», защото не капиталиста, не олигарха, не елита на руското общество, които могат всичко? Тогава по-добре е да помислиш за себе си, за своето човешко достойнство, отколкото да стоиш и да си кажеш това което мислиш.

Тези закони на РФ прекрасно  доказват това, което се говореше по горе, че държавата е машина за угнетяване, създадена е специално за съхраняване на господство за управляващата общественна класа, в този случай — едрата буржоазия, която в Русия е около 0,2 % от населението на РФ. Целта им е една — по всякакъв начин тези 0,2 % да останат на власт и да имат всички права да правят всичко което им дойде в главата, докато останалите 99,8% да бъдат лишени от всички права.

Законите — това е юридически оформена воля на господстващата класа. Такива закони, както приведените по-горе са този държавен терор, закамуфлиран във вид на кодекси и нормативи. В това отношение особенно показателен е пресловутия закон за «екстремистска дейност» (член 280), под който попадат всички, които са им угодни, даже отстояването на собственни права, гарантирани, уж на всеки гражданин в страната според Конституцията на РФ.

Забележете, че всички закони на РФ публично с народа на Русия не са обсъждани, неговото мнение при приемането им никой не е питал, както не търсели и неговото съгласие по тези закони. Какво означава това?

Историческаята практика показала, че репресии и терор няма да помогнат — трудовия народ в определен момент просто ще отхвърли пречещите му закони и ще установи свои закони, такива, каквито са му нужни. (Фактически ние в Русия вече наблюдаваме този процес — работническата класа и трудещите се маси, не се съобразяват с определени закони,които не им изнасят и буржоазната власт още сега нищо да направи по въпроса.).

30. «Пролетарска революция — каква е тя?»

Каква ще бъде тя никой не може да каже. Известен е само нейния резултат — политическата власт ще премине в ръцета на работническата класа.

Ние можем да узнаем само за това, каква е била пролетарската революция преди сто години, ако внимателно изучим съответните документи и свидетелства. Трябва да ги изучим сами, а не да слушаме мнението на буржоазията.

А тя е възприемана по различно му. Един не я е забелязъл (дребната буржоазия, заета изключително със себе си). Други били щастливи, защот накрая се сдобили с освобождение и сега могат действително да работят за себе си. А други са скърцали със зъби от злоба, разбирайки, че всичко губят и няма да имат възможност да паразитират на другите и той повече нямда да съществува.

Отношението към пролетарските революции, както виждате е класово. И днес към бъдещата пролетарска революция тя ще бъде такава.




Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686530
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031