Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2017 10:51 - Как и защо са се появили в християнството иконите
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1243 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Иконите в християнската религия не са се появили веднага. Ако погледнем назад във вековете, то ние ще видим, че техните далечни предци са почитали растения и животни, камъни, огън, вода, или това което човек е виждал пред себе си и от което зависел тогава живота му.

Огромно впечатление им правели лошите природни стихии — огън и вода. Те давали топлина, давали живот на полята. Разбърканите езици на племената и вечно бягащата вода им се видели такива живи същества, както и те самите. На огъня и водата се приписвала магическа сила на изцеление на хора и животни от болести и защита от хитрините на злите духове.

Широко било разпространено поклонението на свещенни дървета. Дървото давало на хората храна, материал за жилища, укривало ги от хищни зверове.

Със свещен трепет се отнасяли в древността към «камъните от небето» — метеорити, а така също към камъни, отличаващи се с необикновенна форма (спомнете си камъка с дупката — «пилешки бог»), сходство с животни или хора.

С времето парчета камъни и дървета им придавали определена форма. Няколко драскотини или рисунки с бои ги правели подобни на хора или животни. Така постепенно се появили идоли и идолопоклоничество. Хората вярвали, че в идолите пребивават духове или богове и и се поклонявали. Идолите се считали за живи същества, способни да се предвижват, плуват и даже да летят по въздуха.

На смяната на идолоти и дошли иконите. И това не е удивително. Човек се  труди, човешкото общество се развивало. Това, което го е плашило преди, престанало да бъде тайнственно. Лошите стихии на огъня и водата все повече се подчинявали на хората, а дърво и камък станали послушни материали в  техните ръце. Могъщият дух също се преобразил. Той си сменил местожителството — по волята на самите хора се преселил от огъня, водата, камъка и дървото в идолите, а след това в иконите.

С нескрито презрение се отнасят православните и католически църковници към вярванията на древните хора, покланящи се и принасящи жертви на огън и вода, животни и растения, камъни и идоли. Наричайки ги езичници, священниците се стремили да подчертаят възвишеността на предметите от християнския култ, особенно иконите. Тя внимателно скривали техния действително родословен произход от «свещенните» камъни, дървета и идоли.

Много, много езичество има в християнските икони!

Такa, свeтия Христофор се изображался на иконите с кучешка глава, а евангелистите — във вид на животни: Лука в образ на бик, Йоан в образ на орел, Марк в образ на лъв. Toва е станало от древното почитане на животните. Даже самия Христос дълго време се е изобразявал във вид на овца или риба, и първите христяни носели малки амулети във вид на риба на шията.

В първите векове след появата на християнството неговите идеолози се стремили да направят новата религия отлична от предишните, да и придадат възвишен характер, да покажат, че само християнската вяра се явява истинска. Бащите на църквата се стремили да освободят християнството от "най-грубите" преживелици от миналото, в частност от идолопоклоничеството, а към него те приравнявали в това време и почитанието на икони.

Ожесточена борба против иконите някога са водили даже такива видни бащи на църквата, като Климент Александрийски, Епифаний Кипърски и Евсевий Кесарийски.

Бащите на църквите против иконите?! Против тези самите икони, които учат дасе покланят от страх и смирение днешните православни пастири? Във Византия, родината на православието, една от важните части на християнството, до средата на IX век  съществувало цяло движение, насочено против почитането на икони — иконоборчество. Имало е периоди, когато почитането на икони в тази страна законодателно било забранено.

Аналогична борба имало и в Западната част на християнския свят. У католиците почитането на икони се утвердило също в средата на IX век, макар че в епохата на Реформацията (средата на XVI век) за иконоборческото течение са си спомнили отново. С иконоборческото възтание в 1566 година, в хода на който се унищожавали икони и свети статуи в католическите храмове и манастир, започнала първата в света буржоазна революция в Нидерландия.

Интересно, че за подкрепа на своите аргументи против иконите  богословите-богоборци използвали Библията, в която се говори: «…не си създавай кумир и никакво изображение от това, нито на небето горе, и някой на земята долу, и във водата, под земята, не се покланявай и не им служи» (Изход, гл. XX, ст. 4—5). Обичали те да цитират и на посланието на библейския пророк Йеремия, където той говори за иконите: «Безкраките се носят на рамена, показвайки при това нищожността на хората… в случа на падане на земята, самите те не могат да се предвижват; така също ако някой ги постави пряко няма да могат да се движат, а ако се наклонят-няма да се изправят… От смърт човека не избавят, нито на слабия от силния ще дадат; на човек сляп няма да дадат зрение; човек в нужда няма да помогнат; на вдовите състрадание не окажат, и сираците няма да направят добри. Както плашилото на оградата нищо не спестява, така и… дървените, изпратени в злато и сребро богове» (Послание на Йеремия, ст. 25—26,35—37, 69).

Може да възникне въпрос: защо християнските свещенослужители, стоящи против иконите, след това изменили своята позиция?

В този случай, както и винаги те се ръководели от особенни практически класови цели. Убедили се че иконите се явяват мощно средство за въздействие на съзнанието на експлоатираните, църквата въвела култ към иконите в християнството. Били изфабрикувани много «нерукотворни» и «чудотворни» икони, които започнали да нсят на църквите огромни доходи.

Но иконите не само съхранили следите от миналото езичество, но и приели всички тези магьоснически функции, които преди приписвали на камъни, дървета, източници и идоли. Иконите встъпват в християнството, като някакви живи същества, способни да виждат, слушат и предвижват. 

В езическите времена идолопоклонници  закачали цветни парцали в свещенните дървета, давали пари в чудотворни ручеи, палили огньове пред идоли и ги обличали в злато и сребро. Те плясали около своите «могъщи» покровители,  целували ги, редели заклинания. 

Нелепо и смешно, вярно? Но и християните извършват до сега подобни действия: за да задобрят своите богове, те окичват иконите в злато и сребро, украсяват ги със скъпоценни камъни, палят пред тях свещи, молят се и се кланят. По време на суши те носят иконите по полята, потапят ги във вода и пръскат земята със «светена» вода. (В Русия поповете даже космическите ракети «осветяват»! Комедия!)

A за да покажат безсилието на  езическите идоли, християнските мисионери ги забивали на колове пред очите на смаените езичници. Но живота е доказал пълното безсилие и християнските икони. 

Така че има ли разлика между суеверието на идолопоклонничеството и «истинската» вяра на иконопочитателите? Разбира се че не. 

Това е родословието на християнските икони. И  това неопровержимо доказва на нас, колко далеч са отищли иконите от своите предци — дървените будали-идоли, главната задача която, както и иконите е била да помага на угнетителите да поробват угнетените. 

О.В.




Гласувай:
1



1. bogolubie - Тази публикация ваша рожба ли е,
24.01.2017 11:18
или сте я копирали отнякъде? Някои думи са с руски правопис.
Ако е копирана, добре е да напишете източника, а още по-добре е да копирате и линка, за да не ви обвинят в кражба на чужд труд.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660420
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031