Формирането на правилни възгледи на съвременния пролетариат към войната би било логично и правилно дасе започне с анализа на първата голяма война, разпалена от империалистите в началото на XX век.
В навечерието
В епохата на империализма в отношенията между капиталистическите страни са станали големи промени. Германия, Япония, САЩ към 1900 година изпреварили в промишлено отношение старите хищници – Франция и Англия. Започнала усилена подготовка към голяма война за «справедливо» преразпределение на света. По мнението на големите национални капиталисти всяка всяка държава е трябвало да има степен на световно богатство, съответстващи на тяхното икономическо и военно могъщество. «Новите» хищници, особенно Германия и Италия, считали, че света е разделен несправедливо, защото у Англия и Франция има много колоний и зависими страни, които те «владеят не по право». Били предприети и конкретни стъпки по изправяне на тази ситуация. Така например, създадената в Германия «Пангерманска лига» считала, че Англия и нейния голям флот са главно препятствие за своето търговско корабоплаване и направила извод за това, че най-добре е да се вземат от нея колониите, а флота да се унищожи.
Англия не останала длъжна. Тя си поставила своя стратегическа задача в близките години да съкруши германското промишлено могъщество с помоща на Франция, с която бил заключен голям анти-германски договор през 1904 година. На втори план стоял сблъсък на интересите на империалистическа Германия и царска Русия.
Германският империализъм активно се стремил към Близкия Изток в Турция и Персия. Германските банки взели в свои ръце строителството на железопътните пътища от Германия в Турция. Офицерите от немския генщаб ръководили организацията и подготовката на турската армия, целейки да я насочат против Русия и Англия. Икономическото и политическо влияние на Германия в Турция правело Берлин фактически стопанин на проливите Босфор и Дарданели.
През май 1911 година царския посланик в Константинопол Чариков съобщил в Петербург, че икономическото и политическо влияние на Германия в Турция и в Близкия Изток е нараснало. Германия усилила сухопътната армия на Турция и особенно военния флот. Укрепването на Германия и Турция заплашвало империалистическите планове на Русия по завладяване на западните турски провинций и проливи, а така също господството в Черно море. Когато в края на май 1911 година с одобрението на Никола II започнало обсъждане на въпроса за засилването на Черноморския флот от три министерства — на външните работи, военното и морското, то се оказало, че да се засили флота, чрез разширение на корабостроенето в пристанищните градове на Черно море е невъзможно поради техническа изостаналост и непоправимо високи цени на кораби, предоставени от собствениците на николаевските и херсонски корабостроителници. Освен това турския флот купувал кораби от Германия и Англия в големи количества. Царското правителство трябвало да купува големи линейни кораби с дебела броня и оръдия с калибър 350–406 мм, а така също да прехвърля част от корабите от Балтийско море. Но закупуването на кораби, както и превода от Балтийския флот, губили всякакъв смисъл, защото турските проливи били «запечатани» за целия руски флот. Затова въпроса за завладяване на турските земи и цели райони около проливите станал за руския империализъм с особена сила.
След поражението на царска Русия в руско-японската война между Русия и Япония бил сключен Портсмутския мирен договор, по който царизма трябвало да изпълни цял ред унизителни отстъпки, в това число и териториални. На Япония се давало половината от остров Сахалин, част от Курилските острови и други руски територии.
След войната царското правителство изпитвало жестока финансова криза. Te се обърнали за помощ към Англия и Франция и в 1906 година0 те предоставили на Русия заем от 2,5 милиарда франка за спасяване на своя стратегически «резерв» от банкрут.
От какво е продиктувана тази щедрост на западните капиталисти?
Работата е в това, че едрата буржоазия в Англия и Франция много се бояли от разпространение на примера на руската революция от 1905 година у себе си, а още повече – в своите колонии, където революционното движение е могло да се съедини с национално-освободителна борба против европейските колонизатори. Империалистите били заинтересовани от пълно ликвидиране на руската революция, и затова те били принудени да отидат на сближаване с царизма, помагайки им да изгладят отношения с Япония.
В същото време японския империализъм не спал. Правителство на Япония продължавало да предявява към Русия с неприемливи искания и заплашвало с възобновяване на войната.
За такава «помощ» царското правителство се задължавало да поддържа френските капиталисти против Германия в техния спор за Марокко. Tо се съгласило на разграничаване сферите на влияние с Англия в Средния Изток (Персия, Афганистан и Тибет).
Политическото значение в англо-руското съглашение се състояло в това, че то (при наличиието на френско-руския договор от 1893 г. и англо-френското съглашение от 1904 г.) завършило със създаването на англо-френско-руски съюз «Съгласие». Това тройно съгласие (или Антанта) имало анти-германски характер и било насочено против другия съюз – съюза на «младите» империалист, състоящи се от Германия, Австро-Унгария и Италия.
След сформирането на двете бандитски шайки, общоевропейската война наближила. Към ускорено начало на голяма война се стремили укрепналата, добре въоръжена и подготвена Германия и нейната съюзница Австро-Унгария. Последната в това време била в състояние на вътрешен разпад. «Смесената империя» на Хабсбургите се надявала да укрепи своето вътрешно и външно положение с помоща на завладяване и грабеж на независимите балкански държави.
През октомври 1908 година се състояла «уговорена среща» между царския министър на външните работи Изволски и неговия австро-унгарски колега фон Ерентал. Те се договорили за това, че царското правителство няма да възразява против насилствено присъединяване (анексия) към Австро-Унгария на Босна и Херцеговина.
Услуга за услуга: Австро-Унгарияот своя страна обещала на царя и руските капиталисти да поддържат техните искания за свободен преход на руски военни кораби през турските проливи Босфор и Дарданели. Но всички интереси на царизма в Предна Азия и в източните части на Балканите се натъквали на решителна съпротива от Англия. Това предизвикало взрив от национално негодувание в Сърбия. Нейното правителство се обърнало за помощ към «братушките» — към руския цар. Царското правителство поискало събиране на европейска конференция и обсъждане там на въпросите по анексията и проливите. Кайзер Вилхелм с лично писмо «до брата Ники» и правителството на Сърбия фактически поискал формално да се признае анексията на Босна и Херцеговина. Боснeнската криза от 1908–1909 година едва не довела до въоръжено стълкновение между държавите. Но царизма към новата война не бил още готов, затова ултиматума на германския империализъм в Петербург бил «преглътнат». Към това принудили и Сърбия.
Но в този период руските капиталисти при поддръжката на правителството разгърнало широко железопътно строителство на Балканите, Персия и Турция.
По-големи търговски интереси у руските и френски монополисти били в Манджурия, в частност, в 1908 година в Харбин бил създаден френско-руски консорциум за финансиране на китайски заемчици и още много други предприятия за грабеж на Китай. Завоевателните планове на царска Русия били обширни, но от дипломатични преписи от този период може да се твърди, че никой от ръководителите на външната политика на Русия в 1911 година не е считал за възможно воденето на голяма война. В 1911 година всички те разбирали, че царизма нито на суша, нито в морето може да води война.
Но независимо от това по това време се разразила Агадирската криза, за която ще напишем друга статия (Агадир – малък пристанищен град в Мароко, на брега на Атлантическия океан. От името на този град се е получило името на конфликта между френските и германски монополисти в борбата за контрол над Мароко и други територии от Западна Африка, в която била вкарана и Русия, макар че тя свои интереси в този регион е нямала).
В 1906 година започнала буржоазна революция в Персия. Англия и Русия заедно я подложили на финансова блокада.
Но най-голяма и силна революция в това време на Изток била китайската революция от 1911 година, насочена против китайските феодали и чуждестранни интервенти, грабещи Китай. За унищожаване на революцията бил оперативно сключен блок от шест държави-картели (Англия, Франция, Русия, Германия, Япония, САЩ), които подложили революционния Китай на икономическо удушаване и помогнали на своята марионетка – президента Юан Ши-каю жестоко да а спре.
Отношенията на «съюзниците» в делата по разправа с революционните и национално-освободителни движения били сложни. Руският царизъм имал свои собственни завоевателни и грабителски цели в надигащата се световна война. Но неговото подчинено и зависимо положение в Антантата, неговата икономическа слабост определяли и неговото военно-политическо положение — положение на резерв на западния империализъм. Така на съвещание на началник щабовете в 1911 година френския генерал Фош заявил: «Целта, която трябва да преследва руската войска е да застави Германия да задържи на източната граница възможно по-голямо количество сили». Руското правителство е длъжник и е задължено на своите кредитори: а) да започнат военни действия против Германия по първи сигнал от Париж или Лондон и б) да настъпват, независимо от загубите, докато е необходимо на съюзниците.
На съвещанието на началниците на главните щабове в 1912 година Франция издигнала поредно искане от Русия, постоянно да държи на границата с Австро-Унгария не по-мало от 800 хиляди войници. Тя е трябвало да настъпи към Австрия на 16-ия ден след руска мобилизация, независимо от положението на западния, френско-германски фронт. За тази цел бил получен пореден френски заем от 1,9 милиарда франка на условия, първо за железопътно строителство, и второ- за закупуване на метални изделия и въглища за това строителство от «Продамет» и «Продуголь», които на 40-50% владели френските капиталисти.
Всичко това говори, че царизм стъпка по стъпка губил самостоятелност даже в чисто военните въпроси. Царският военен агент в Париж Игнатиев си спомнил в последствие своя разговор с началника на главния френски щтаб Жофр, състоял се през септември 1912 година, така: «Тойн (Жофр) бил уверен напълно, че ще ръководи всички наши действия във войната от неговия кабинет». По-късно подчертавайки зависимостта на Русия от западните монополисти в този период, Сталин писал: «Царска Русия е била голям резерв на западния империализъм не само защото давала свободен достъп на задграничния капитал, държащ в ръцете си такива решаващи отрасли от народното стопанство на Русия, като гориво и металургия, но и в това, че тя е можела да изпрати в полза на западните империалисти милиони войници». Именно тогава си спомнили за старата и цинична шега от времето на н Павел I, че Англия винаги е готова да воюва до последния руски войник.
Планове
Оказал се в такова незавидно положение, царизма пак считал, че «пътя към Константинопол и турските проливи минава през Берлин», или при военен разгром на Германската империя. Наричайки Англия, Германия и царска Русия «трите велики разбойници на големия път» и главни играчи в световната война, Ленин подчертавал, че войната за преначертаване на света засягала интересите на всички империалистически държави. Изключение нямало, макар, че главен подпалвач на войните в този период принадлежала на Германия.
В хода на подготовката на новото световно разпределяне се оформили грабителските планове на всички участници в боевете. Да ги разгледаме.
Германските монополисти се стремили да създадат велика империя, в която влизала цяла «Средна Европа», Прибалтика и Полша. Те планирали задължително да раздробят западната и югозападна части на Русия, откъснат от нея плодородната Украйна, да подчинят за себе си Балканите и Турция, отнемат от Англия Египет и Индия.
В плановете на едрите австрийски помешчици и капиталисти влизали с помоща на Германия да се завладеят най-добрите селскостопански райони на Сърбия, да присъединят към себе си руската част на Полша, да подчинят за себе си Галиция и Волин, а така също част от Балканския полуостров до границите с Гърция.
Английските империалисти искали да разбият своя главен промишлен и търговски конкурент – Германия, унищожавайки нейния военен и търговски флот, да завладее германските колонии в Африка и в Югоизточна Азия. От съюзника на Германия – Турция лондонските промишленници и банкери искали да вземат Месопотамия (територията на съвременен Ирак и източната част на Сирия) и Палестина (съвременната територия на Йордания, Израел, Ливан, Синайския полуостров), а така също да присъедини към своите колонии Египет.
Какво планирал Париж? Да отвоюва от немците Елзас и Лотарингия да завладее германските земи на левия бряг на Рейн, лишавайки Германия от важните промишленни и суровинни райони, разделяйки с Англия германските колонии, превръщайки в своя колония централната и югоизточна част на Турция — западния Кюрдистан с неговите богати нефтени месторождения.
В плановете на царска Русия влизали завладяването на проливите-Босфор и Дарданели, района на Мраморно море, контрол на всички източни части на Балканския полуостров. Правителството е разчитало да се присъедини към Русия на Галиция, влизаща в състава на Австро-Унгария.
В Токио желаели да се възползват от голямата война в Европа и да завладеят Китай. В случай на военно поражение на Русия на запад – да завладее руския Далечен Изток и Камчатка.
Анализирaйки плановете на империалистическите държави на оформящата се война, В.И. Ленин писал: «Завладяване на земи и покорение на чужди наций, разорение на конкурентни нации, грабеж на техните богатства, отвличане вниманието на трудещите се маси от вътрешните политически кризи в Русия, Германия, Англия и други страни, разединение и националистично заблуждение на работниците и изтребване на техния авангард с цел отслабване на революционното движение на пролетариата – такова е единственото действително съдържание, значение и смисъл на съвременната война».
Разстановка на силите
След босненската криза царското правителство усилено се стремило да обедини Сърбия, България, Черногория и Гърция в Балканска лига и да я насочи против Турция. Франция искала да превърне големите човешки и материални ресурси на тези страни в резерв на Антантата, затова тя поддържала обединението на балканските държави по икономически и дипломатически път.
Започнали Балканските войни – европейски пролог към първата световна война.
Първата Балканска война започнала през есента на 1912 година. Възползвайки се от това, че Турция от 1911 година водила война с Италия, Балканската лига открила против Турция военни действия. В кратък срок турската армия била разбита. Когато станало време за деленето на «турското наследство» в лагера на победителите започнали разногласия. Поради това през лятото на 1913 година започнала втората Балканска война. България започнала да воюва против Сърбия. Тога ва се образувала коалиция против България, към която се присъединила и Турция. Според Букурещкия мирен договор от
август 1913 година България губи значителна част от своите територии, в това число и района около Адрианопол, завладян от Турция. Сърбия завладяла Албания, но Вена с ултиматум заплашила Белград с война и сръбската армия била принудена да излезе от Албания. Русия в тази война помагала на Сърбия политически и икономически, но войска на помощ на сърбите не дала поради нежелание да се задълбочат отношенията с Германия и Австрия.
Балканските войни завършили с освобождение на балканските славяни от турското иго. Но тези войни били използвани от големите империалистически държави в своите интереси. Железните пътища, идващи от северозапад на югоизток в Турция, били част от важния път Берлин – Багдад и имали огромно значение, както за Германия, така и за Франция. Тук се образувал възел от противоречия за целия европейски империализъм.
Към края на май 1914 година в Европа се сформирали две групи от промишлено развити страни, които се готвили в схватка един срещу друг. Едната група начело с Германия била «Четверен съюз», където влизали Австро-Унгария, България и Турция. Втората група начело с френските и английски монополисти съставяла «Тройственното съгласие», или Антанта. В нея влизали Англия, Франция, Русия, Сърбия и Белгия. По-късно към «Тройственния съюз» се присъединили Япония (в 1914 година), Италия (в 1915 година) и САЩ (в 1917 година).
Войната по този начин била подготовена в течение на няколко предшестващи десетилетия и обхванала интересите на всички империалисти. Тя се явила силово продължение на вътрешните и външни политики на монополистите от различните страни. Непосредственна причина за войната се счита намерението на Австро-Унгария да завладее Сърбия. Този план бил поддържан от Германия, която първо- сама разчитала на завладяване на големи части от Балканите, второ- на превръщане на австро-сръбската война в общоевропейска, което да позволи на Германия да разбие Франция и Русия и да завладее желаните колонии.
Формален повод за начало на войната послужило убийството на австрийския принц Франца-Фердинанд в босненския град Сараево на 15 юли 1914 года. Убийството извършил 19 годишния студент Г. Принцип по заповед на съюза на сръбските офицери. Австро-Унгария (и стоящата зад нея Германия) получила желания повод за агресия и предявила към Сърбия ультиматум. Този ултиматум бил съставен така, че неговото удовлетворяване било невъзможно, не губейки при това национална независимост и суверенитет. Но сръбското правителство по съвет на царския кабинет удовлетворило почти всички искания на Австро-Унгария. Но независимо от това австро-унгарския посланник напуснал Белград, и правителството на Хабсбургите официално обявило на Сърбия война. Правителството на Николай II се намесило в този конфликт след като царя получил телеграма от президента на Франция Поанкаре за готовността на Франция да поддържа Русия и Сърбия против Австро-Унгария.
На 17 юли 1914 година царския министър на външните работи Сазонов огласил меморандум за солидарност на Русия със Сърбия. Веднага след това започнала обща мобилизация. Кайзер Вилхелм по телеграфа поискал от «младежа Ники» да прекрати мобилизацията. Получавайки отказ, Германия на 19 юли обявила на Русия война. В същия ден мобилизация започнала и Франция. Утрото на 22 юли правителството на Англия предявило към Германия ултиматум с искане да се изведе войската от територията на Белгия. Отговор не последвал и в същия ден Англии обявила всеобща мобилизация, а към полунощ британското правителство обявило на Германия война.
Световната империалистическа война започнала.
Отношението на болшевиките към световната война
Болшевиките предвидили неизбежността на световната империалистическа война много преди тя да избухне. Ленин говорил, че грабителските войни се явяват неизбежен спътник на империализма.
В «Кратък курс по история на ВКП(б)» по този повод е казано така: «Войната от 1914 година е била война за преразпределение на света и сферите на влияния. Тя се е готвила отдавна от всички империалистически държави. Виновни са империалистите от всички страни».
Нова голяма война била много изгодна за руската буржоазия. Монополистите се борили за нови пазари. Както се говорило по-горе те се стремили да завоюват Галиция, да подчинят за себе си страните от Близкия Изток, да отнемат от Турция Константинопол.
Буржoазията разчитала да получи баснословни печалби от военни доставки. И нейните разчети се оправдали.
Но започвайки империалистическа война, руската буржоазия разчитала не само да завладее нови пазари, но и да се облажи от военни поръчки. Годините, предшестващи световната война (1912–1914), се характеризирали с нов подем на революционно движение в Русия. На царизма отново и потрябвала «победоносна война». И затова буржоазията искала във война да се спаси от революция, използвайки военната обстановка за унищожаване на революционното работническо движение и разгром на болшевишките организаций.
С началото на войната царското правителство за известно време успяло. Подемът на руската революция бил спрян, но не за дълго.
Буржоазията във всички страни объркала своя народ. Тя внимателно скрила завоевателните, империалистически цели на войната. Всяко правителство заявявало, че именно то се явява жертва на нападение и затова целия народ е бил задължен да воюва «за защита на своята родина». Когато се разразила войната, социал-демократическите партии от II Интернационал подло изменили делото на международната солидарност на пролетариата и открито преминали на страната на своите империалистически правителства.
На 4 август (по н. ст.) 1914 година, 4 дни след обявяване на войната, германските социал-демократи гласували в парламента за поддръжка на войната, за военни кредити за своето правителство. Техният пример последовали болшинството социалисти от другите европейски страни. Изменяйки на делото на социализма, вождовете на социалистическите партий преминали на позицията на социал-шовинизма и защита на «своите» буржоазии.
В първите дни на септември 1914 г. Ленин писал в своите «Тезиси за войната»: «Измяната на социализма от болшинството вождове на II Интернационал (1889–1914) означава идейно-политически крах на този Интернационал». И действително: II Интернационал се разпаднал на отделни социал-шовинистични партии, воюващи по между си и – под флага на защита на отечеството – насъскващи работници от една страна на работници от друга страна.
Руските меншевики и есери, както и социал-шовинистите на Запад, проповядвали класов мир между работници и буржоазията на своите страни, заради войната с народите от другите страни. В самото начало на войната Плеханов се обърнал към работниците с писмо, където доказвал, че Русия води отбранителна война, и призовавал работниците към защита на отечеството. Меншевиките деятелно помагали на буржоазията заблуждавайки народа за истинските цели на войната и разправяйки се с революционното движение на работническата класа. Лозунгът на буржоазията «Война до победен край» станала лозунг на социал-шовинизма. Както ние знаем, точно така стоят работите и днес, когато меншевизма в лицето на всякакви РКРП, КПРФ и т.н. правят всичко възможно за да оправдаят агресивните действия на руския империализъм.
Към началото на войната в целия свят само една политическа партия останала вярна на делото на пролетарския интернационализъм. Тя веднага и без колебание вдигнала знамето на решителна борба против империализма. Това била партията на болшевиките начело с В.И. Ленин.
С първия ден на войната болшевиките учили широките маси трудещи се че войната е започната не за защита на отечеството, а за ограбване на чужди народи в интерес на капиталисти и помешчици. Болшевиките разобличили класовия, грабителски характер на империалистическата война и организирали активна революционна борба за мир, пряко свързвайки делото на мира с победата на пролетарските революции. Затова против предателския меншевистско-есеровски лозунг за «съхранение на гражданския мир» по време на войната болшевиките издигнали революционния лозунг «да превърнем войната от империалистическа във война гражданска». В своето възвание за войната Ленин писал: «Само революционното сваляне на буржоазните правителства и най-вече реакционното, диво и варварско царско правителство, открива пътя към социализма и към мира между народите».
Болшевиките считали, че военното поражение на царското правителство в империалистическата война ще е най-малкото зло за народа, тъй като то би облегчило победата на народа над царизма и успешната борба на работническата класа против капиталистическото робство и империалистическите войни. Затова против меншевишко-есеровския лозунг «защита на отечеството» болшевиките издигнали лозунга «поражение на своето правителство във войната».
Какво означава този лозунг практически?
- Гласуване против кредитите на войната.
- Създаване на нелегални революционни организаций в армията и флота.
- Организация на антивоенни революционни вступления на работническата класа и целяни в тила.
- Поддръжка на войниците воюващи на фронта.
В IV Държавна дума имало само 5 депутата-болшевика: Бадаев, Петровский, Муранов, Самойлов и Шагов. Независимо от жестоките преследвания от полицията, тези депутати в самото начало на войната обхванали редица организаций и встъпили там с доклади за отношението на болшевиките към войната и революцията. През ноември 1914 година болшевишката фракция на Държавната дума провела специално съвещание, на което се обсъждал въпроса за отношението към войната. Съвещанието било следено от полицията и на третия ден от работата арестувано в пълен състав. Болшевишките депутати от думата били изправени пред съд, лишени от права и изпратени в Сибир по обвинение «в държавна измяна».
Tрябва да кажем, че в съда болшевиките-депутати се държали мъжественно и умно. Те превърнали съда в трибуна за разобливачане на грабителската, завоевателна политика на царското правителство.
Работа в армията
Голяма революционна работа провеждала в годините на войната болшевишката партия сред армията и флота. На фронта и в близкия тил болшевиките създавали свои явки във воинските части, разпространявали листовки и прокламации с призиви против войната.
Полицията била безсилна да изкорени нелегалните организации. Ние намерихме един от документите в които пише: «Ленинци, придобили доминиращо значение в партията, имащи зад собе си в Русия преобладаващо болшинство на нелегални социал-демократически организаций, се създали с началото на войната в най-големите свои центрове (Петроград, Москва, Харков, Киев, Тула, Кострома, Владимирска губерния, Самара) значително количество революционни възвания с искане за прекратяване на войните, премахване на съществуващото правителство и устройване на република, при това работата има свои осезателни резултати за устройство на работнически стачки и безпорядки».
А ето съхранения фрагмент от секретния рапорт на жандармския ротмистър фон Грейл до директора на департамента на полицията С. Белецки от 2 април 1916 година № 10441:
«В допълнение към мой доклад от 17 февруари тази година …имам чест да ви предоставя по-долу отново доклад от секретната агентура на повереното ми отделение, обрисуваща дейността и близките намерения на местните представители на социал-демократическата нелегалност:
Болшевики-ленинци:
Сред Петроградската социал-демокрация особенно се открояват с активност и бойни настроения «болшевиките-ленинци», имащи свой ръководен орган в Петербургския комитет и заемащи особенно непримирима позиция по отношение не толкова на съществуващия държавен и обществен строй, но даже по отношение към другите социал-демократични течения. Съответно към момента главен и особенно злободневен въпрос в течение на миналата частт от 1916 година, както и в 1915 година, отношение към войната и към съвместна работа с правителственната власт, при което болшевиките-ленинци, остават на гледна точка, не допускащи никакви компромиси с Правителството, открито стоят за незабавно прекратяване на войната и сключване на мир без никакви анексии и контрибуций в духа на Цимервал..» (очевидно, Циммервалдската конференция). По-нататък.
В Кронщадт болшевиките създали «Главен колектив на кронщадтска военна организация», намираща се в тясна връзка с Петроградския комитет на партията. «В кронщадтския колектив работата е поставена много сериозно, конспиративно и участниците – всички са мълчаливи и внимателни хора. Колективът има представители и на брега», доносил началника на петроградската охрана в август 1916 година.
Лошо въоръжена, ръководима от бездарни генерали, а понякога и откровенни предатели, царската армия търпяла поражение след поражение. Всичко това озлоблявало войниците, предизвиквало ненавист към царското правителство. Недоволството постепенно преминавало в глухо брожение, а след това започнали и активни вступления против войните, царя и капиталистите. Войниците се отказвали да изпълняват заповеди, не отивали в настъпление. В едно от писмата до дома редовия от 408-и пехотен Кузнецки полк в северния фронт писал: «Аз в настъпление излизах четири пъти, но нищо не направихме: нашите полкове не ни подкрепиха. Едни тръгваха, а други не излизаха от окопите, така и аз реших да не излизам».
По данни на царската цензура, скриваща писмата от фронта, над 60% от войниците писали до дома за неуклонен ръст на пораженчески настроения в армията. Над половин милион дезертьори броила царската армия в средата на 1916 година.
Настойчиво и неуклонно проввеждаща политика на поражение на своето правителство в империалистическата война, болшевиките водили агитация за братство между войниците воюващи в армията. Лозунгът за братство бил практически съставна част на болшевишкия лозунг за превръщането на империалистическата война в гражданска.
Ето какво разказва за братството на руско-австрийския фронт бившия войник на царската армия П. А. Карнаухов: «На фронта зимата на 1916 година бе спокойно. На предната линия войниците виждаха противника, но не стреляха. Със същото отговаряха и австрийците. Понякога те викаха: «Пане! Спрете войната!» У нас още с октомври 1916 г. на нашия участък започна побратимяване с неприятеля, за което не малко ни биха с камшик офицерите, а през януари побратиняването у нас стана обичйно явление. Даже започнахмде да си разменяме различни различни вещи, например хляб, захар за бръснарски ножчета».
Братание русских и немецких солдат. 1916 г.
Болшевиките използвали всички мерки за водене на борбата не само против империалистическата война, но и за надигане на революционните работници в другите воюващи страни. С първия ден на войната ЦК на партията започнал да събира сили за създаване на нов Интернационал- Комунистически, вместо претърпялия крах II Интернационал.
Цимервалд и Кинтал
Една година след началото на войната през в септември 1915 година, в швейцарския град Цимервалд се състояла първата конференция на интернационалистите. В образуваната от Ленин на тази конференция Цимервалдска лява група само партията на болшевиките заела правилна, последователна позиция против империалистическата война. Ленин наричал Цимервалд «само първа стъпка» в развитието на интернационалното движение против войната.
След още една година под влияние на войната и предизвиканите от нея неизчислими бедствия масите се изместили в ляво.
В 1916 година в Кинтал (Швейцария) се събрала втората конференция на интернационалистите. Taзи конференция също не приела основните положения на политиката на болшевиките: превръщането на империалистическа война във война гражданска, поражаение във войната на своите империалистически правителства, създаване на III Интернационал.
Февруарска революция
Царска Русия влязла в световната война неподготвена. Недалновидни и предателски ръководители от военното ведомство разчитали, че войната ще продължи не повече от 4–6 месеца, затова военните запаси в страната стигнали само за първите 4 месеца от войната. Попълненията често отивали на фронта без оръжия.
Над 6 години (1909–1915) поста военен министър в РИ заемал генерал Сухомлинов. И едва по време на войната се видяла измяната в самото сърце на армията. (Това е за въпроса за болшевиките-«немски шпиони». Кой всъщност е бил шпионин — самото царско семейство, което днес в буржоазна Русия ни карат да се поклоняваме! Ясно защо царската армия е търпяла поражение след поражение.
Към началото на 1917 година продоволственната, суровинна и горивна разруха в Русия достигнала своя предел. Пълната разруха на транспорта още повече задълбочила продоволственната криза.
Недостатъкът на гориво се отразили на производството на чугун и стомана. В 1916 година прекратили работа 36 доменни пещи, а към края на тази година заводите давали само половината метал, необходим за отбранителната промишленост за воюващата РИ.
Империалистическата война разрушила икономиката на Русия. Цялата тежест на войната легнала на плещите на работниците и селяните. Спрели фабриките и заводите. Нараснала безработицата. Населението на Русия и войниците гладували. Всичко това предизвикало усилване на ненавист на трудещите се в градове и села, тил и фронт към царското правителство, което довело страната до крйност. Закономерно се засилило революционното движение на народните маси против империалистическата война и царизма. Царското самодържавие преживявало смъртна криза.
Независимо от преследванията и репресиите, болшевишката партия широко разгърнала своята работа. Оживели в заводите болшевишките кръжоци, смачкани от реакцията в началния период на войната.
През октомври 1916 година Петроградския комитет на болшевиките се обърнал с призив към пролетариата в страната: «С всеки ден живота ставал все по труден… Престъпната война… освен милиони убити и осакатени в себе си и други беди: продоволственна криза и свързаната с нея скъпотия. Страшният призрак Царь-Глад отново се надигнал над Европа. Не може повече да се търпи и мълчи. За да се отстрани скъпотията и спаси от надигащия се глад, вие трябва да се борите против войната, против цялата система от насилие и хищничество».
На 17 октомври 1916 г. в Петербург стачкували работниците от завода «Рено». Започнала масовата демонстрация.
През целия месец стачкували 187 хил. човека, четворно повече в сравнение с предишния месец. Октомврийските стачки носили вечв не икономически, а политически характер.
Началото на 1917 година се характеризирала с още по-голям подем на стачна вълна в РИ. На 9 януари, в деня от годишнината работническата демонстрация от 1905 година, по призива на болшевишката партия в Петроград, Москва и други градове се състояли многохилядни антивоенни демонстрации. «Идеята за всеобща стачка — доносила петроградската полиция — от ден на ден се популяризира, както през 1905 година».
Към революционното движение в града се присъединила и селската беднота. Постоянни реквизиции и многочислени мобилизации накрая подкопали стопанството на бедните и значителна част от средняшките слоеве в селата.
Полицията жестоко се разправила със стачкуващите и бунтовниците. Били проведени масови арести в заводите и фабриките.
На 18 февруари 1917 г. започнала стачкта на работниците в Путиловския завод в Петроград. На 23 февруари (8 март по нов стил) в Международния ден на работниците се състояли внушителни демонстрации против глада, войните и царското самодържавие.
Революцията в Русия започнала да се развива с бурни темпове. На 24 февруари (10 март) в Петроград стачкуват вече 200 хил. работници. На 25 февруари революционното движение обхванало целия град. Командващият войските в Петроградския военен окръг генерал Хабалов получава заповед от царската ставка с подпис от Николая: «Заповядвам утре да се прекратят в столицата безпорядките, недопустими в тежките времена на войната с Германия и Австрия» (много си прилича с инструкциите за служещите в МВД и МГБ в ДНР). Но да се «прекрати» революцията е било невъзможно.
На 26 февруари 1917 година политическите стачки прерастнали в опити за възстание. Работниците разоръжават полицията и се въоръжават сами (отново 1905 година не пропаднал даром, работниците добре осъзнавали необходимостта от въоръжение против въоръжени до зъби класов противник).
На страната на възстаналия народ преминала войската. На 26 февруари 4 рота от запасния батальон на Павловския полк открила огън по конните градски отряди, стрелящи по работниците.
Сутринта на 27 февруари на страната на революцията преминали около 10 хиляди войника от Петроградския гарнизон с лично оръжие, а към вечерта на същия ден тяхното число превишило 60 хил. Възстаналите работници арестували царските чиновници, министри, генерали и освобождават от тзатворите революционерите.
Февруарската буржоазно-демократична революция, стрелец и хегемон, на който бил пролетариата, победила!
Но въпроса за продължаването на революцията и довеждането и до нейния логичен край не бил снет от дневния ред. Февруарската революция дала власт в ръцете на буржоазията, която и не мислила за прекратяване на империалистическата война.
Буржоазното Временно правителство и есеро-меншевишките съглашатели, завзели първо ръководството на Съвета на работническите и войнишки депутати и не мислели да направят това, което искали масите — да се прекрати войната и да се даде на селяните земя, взета от помешчиците. Те се стремили да продължат войната «до победен край» и се бояли да обидят и заплашат богатите земевладелци.
Встреча Ленина на Финляндском вокзале, 3 апр. 1917 г.
как комунистите продават експонати от Ермитажа
как червеноармейци се бършат отзад с листи от Корана
как съветски войници пикаят в църкви, как грабят от църкви
ще прочетете колко неграмотни буквално са червените офицери
как твърдят, че има американски език или не знаят за Петър Велики
ще четете как руснаците грабят Германия след войната
колко германски са вашите фотоапарати от червено време
колко германски са съветските ракети, въоръжение...
колко кораби, заводи, учени германски са после руски
как преди Хитлер, руснаците са искали да превземат целия свят
кой първи е изнасял съветска „демокрация” десетилетия преди САЩ
как Деня на Съветската армия всъщност е ден на поражение
как руски комунисти предават другарите, семействата си
как руснаци избиват и децата на осъдените
как комуниста коли комунист
Няма по-голяма радост, няма по-приятна музика,
от хрущенето на трошящи се кости и животни.
Ето от какво се палят нашите очи
и започва да кипи в нас страстта.
Искам да напиша вашата присъда
едно категорично: "До стената! Разстрел!"
„стих” творение на руски комунист
През 1922 г. в страната върлувал страшен глад и епидемия от холера. Сводките на ОГПУ съобщавали примерно за Самарска губерния: "Наблюдава се глад. Хората влачат от гробищата трупове за ядене. Починалите деца не се отнасят в гробищата – изяждат ги." За Тюменска губерния: "В Ишимск от 500 000 жители гладуват 265 000 …" Италианският консул докладвал в Рим:
"Всяка нощ в Харков събират по 250 трупа на умрели от глад и тиф. Забелязвам, че голямо число от тях нямат черен дроб… от него приготвят пирожки и ги продават на пазара!"
За сравнение през 1933 г. промишленото производство в САЩ спада до 64% в сравнение с нивото от 1929 г., в Англия спада до 88%, в Германия – до 65%. Световната търговия се съкращава до над 60%, числото на безработните в капиталистическия свят достигнало до 30 милиона човека. Случаи на людоедство/човекоядство там обаче НЕ се случили!
(Проблема явно не е само в глада, а и в човека на запад и "човека" на изток)
От дневника на писателя Владимир Галактионович Короленко, 29 март 1918 г.:
"Разговарям със заместник началника на ЧК в Украйна за масовите разстрели без съд:
- Другарю Короленко, но това е за благото на народа! – и изпитателно гледа към мен."
От романа на Андрей Платонович: "В града останаха само 11 жители… Слънцето грее високо, и в Челенгур в днешното утро настъпи комунизма."
Ако някой мисли, че писателят много е сгъстил краските, нека погледне документите за далекоизточния град Николаевск на Амур. Там комунистите са разстреляли, обесили, заклали, удавили в Амур, запалили или закопали в земята, убили с палки до смърт 90 процента от гражданите, включително децата, а също и чужденците.
Да се разстреля достатъчно число представители на духовенството, гигантските богатства на манастири и лаври отдавна привличали Ленин и той заявил: "Прекрасно нещо са революционното насилие и диктатура, ако се прилагат както трябва и против когото трябва."
(И днес вие българите сочите западните църкви като зло или "по-лоши", а вие православните сте винаги по-добри?! Вашия клир беше агентура, вашата църква служи на руската, а руската беше КГБ след 1917г. Вие българите и руснаците не изчистихте църквата си, не се покаяхте за 45 години атеизъм о вие смеете да сочите някой друг?! Боклуци сте вие!)
С ограбените от духовенството средства не са закупени нито хляб, нито грам брашно, а са похарчени за 60 000 комплекта кожено обмундирване за доблестните чекисти, със злато е бил подпомогнат турския аскер на Мустафа Кемал (Ататюрк) и с останалите пари е бил заплатен паметника на Маркс в центъра на Лондон. Усилено размишлявали над въпроса да помогнат със злато и винтовки на Индия.
Всички богатства на ограбената до кокал страна били хвърлени за провокиране на хаос в разорената от война Европа. Потоци комунистическо злато и оръжие потекли чрез болшевишките емисари към Германия, Унгария, Австрия, Финландия и Швеция. През 1923 г. съветското ръководство отделило 300 милиона златни рубли за осъществяването на "германския октомври". Апотеоз на подривната дейност трябвало да се превърна въстанието в Берлин на 7 ноември 1923 г. за 6-годишнината на червения ноември. Работническата класа на Германия, незнайно защо, не подкрепила комунистите и мащабни боеве не се получили. Правителствените войски под ръководството фон Зект бързо разгонили работническото правителство на Саксония и Тюрингия, пръснали червеноармейците на Телман в Хамбург и заедно с това разпръснали бирения пуч на Хитлер в Мюнхен. Поредната авантюра се провалила, както и въоръженото въстание през същата година в България. Погром претърпял и опитът за държавен преврат в Естония през ноемв
За да разполагат с валута червените започнали да разпродават съкровищата на Ермитажа, Кремъл и няколко музейни колекции. На вежливите въпроси от западните дипломати, които били изумени как от стените се свалят шедьоври на Ботичели и Тициан:
"Не ви ли е жал?", усмихнатият Анастас Иванович Микоян отговаря: "Нищо, след победата на световната революция всичко отново ще бъде наше." Както е известно, Ленин през 1923 г. предлага на японците да купят съветската част на остров Сахалин. Не се разбрали за цената.
Председателят на Изпълкома на Коминтерна Г. Е. Зиновиев обявил, че буквално след година цяла Европа ще бъде комунистическа и още: "Борбата за комунизъм ще се пренесе в Америка, а може би и в Азия, и в други части на света."
Ленин телеграфира на Сталин: "Зиновиев, Каменев, а също и аз мислим, че трябва да поощрим революция още сега в Италия. Моето лично мнение е, че преди това трябва да съветизираме Унгария, Чехия и Румъния."
СССР започва война срещу Полша, която обаче губи. Наложило се московските комунисти да се умият с кръв, да подпишат с поляците мирен договор, естествено да се обявят за победители, но да изплатят на "победената" Полша пет милиона златни рубли контрибуция.
През май 1927 г. Великобритания къса дипломатическите отношения със СССР, след като се разбира, че всеобщата стачка на английските миньори е финансирана от агенти на Коминтерна – скандалът станал грандиозен.
Една от видните партийни фигури – Матвей Муранов никъде и никога не е учил, в графа "образование" написал "самоучка". За сметка на това обаче бил натоварен с правото да разпорежда със съдбите на хората. Неговата длъжност е била "член на Върховния съд на СССР". От него се изисквало само едно – да бъде безпощаден към "враговете на революцията и партията".
10 февруари 1934 г. Пленумът на ЦК на ВКП (б) – политбюро в състав:
И. В. Сталин – генерален секретар на партията
В. М. Молотов – завършил реално училище, председател на СОВНАРКОМА на СССР; същият лично подписал над 7000 смъртни присъди
Л. М. Каганович – самоук
М. И. Калинин – два класа селско училище
С. К. Орджоникидзе – фелдшерско училище
К. Е. Ворошилов – един клас селско училище
С. М. Киров – техническо училище
А. А. Андреев – два класа селско училище
С. В. Косиор – начално заводско училище
В. В. Куйбишев – един семестър във ВУЗ
Кандидати за членове на Политбюро:
А. И. Микоян – завършил духовна семинария, по-малко от година учил в духовна академия, там сменил мирогледа и встъпил в партията.
Г. И. Петровский – два класа градска гимназия
П. П. Постышев – самоук
Я. Е. Рудзутак – два класа училище
В. Я. Чобарь – техническо училище
После в състава на Политбюро били включени:
А. А. Жданов – реално училище; Р. И. Ейхе – начално училище; Н. И. Ежов – той сам си е написал "незавършено низше"; Н. С. Хрушчов – рабсак.
Предалият всички свои другари и ученици М. И. Бухарин написал: "Разстреляха мерзавците – отлично: въздухът веднага се изчисти… Сякаш аз видях духа на Илич високо над нас да ни води."
Скоро обаче дошъл реда и на самия Бухарин – морално той бил мъртвец. В килията си съчинява писма с любов към Сталин, стихове за щастливия живот в СССР и обръщение към "бъдещото поколение ръководители на партията":
"Моля, новото, младото и честно поколение партийни водачи да прочете моето писмо на пленума на ЦК, да ме оправдае и възстанови в партията. Знайте, другари, че това знаме, което вие носите победоносно на всяко шествие, върху него има и капка моя кръв."
И още нещо от Бухарин:
"В революцията побеждава този, който пробие черепа на другия."
Самият Бухарин се надявал до последно, че ще съхранят живота му, и сам молил:
"Пратете ме в Печора и Колыма, в лагер, където аз ще построя университет, институти, картинна галерия, зоо- и фотомузей."
Георги Пятаков се задъхвал от ненавист:
"Нямам думи, с които най-пълно да изразя своята ненавист и омерзение. Това са хора, изгубили последните си човешки черти и облик. Те трябва да бъдат унищожавани, унищожавани, като мърша, която заразява чистия и свеж въздух."
Какво пък, скоро унищожили и него – действително и той бил мърша. Антонов-Овсееко се разпенил, пишейки статия в "Известия", за "специален отряд фашистки диверсанти, с които е възможно само един разговор – чрез разстрел!" и славословил "другаря Сталин, който с орлов поглед съзира там перспективата, осигурява нашето единство и превърна СССР в могъща гранитна скала."
Явно Владимир Александрович бил забравил за своето троцкистко минало, когато е писал това, но много скоро му го напомнили и също го изправили до стената.
"Моят извратен болшевизъм се превърна в антиболшевизъм и през троцкизма аз стигнах до фашизма. Троцкизъм – това е разновидност на фашизма."
Зиновиев, Каменев, Смирнов, Мрачковски, Райнхолд… тях всички ги убили на 26 август през нощта. След това убили и децата им.
Андрей Януариевич Вышински, генерален прокурор на СССР:
"Цялата страна, от малкия до стария, очаква и иска само едно: изменниците и шпионите, продали на врага нашата родина, да се разстрелят като мръсни кучета! Иска нашият народ: да се размаже проклетата гад! Ще мине време. Гробовете на ненавистните изменници ще обраснат с бурен и плевел, ще се покрият с вечно презрение от честните съветски хора, от целия съветски народ. А над нас, над нашата щастлива страна отново ясно и радостно ще блести със своите светли лъчи нашето слънце. Ние и нашият народ отново ще крачим по изчистената от всякаква нечист и мерзост земя, начело с нашия любим вожд и учител – великият Сталин – напред и все напред към комунизма!"
Върхушката била обхваната от страх. Всички се съревновавали да донасят и топят бивши приятели, лъжели един за друг, предавали баща си и майка си, дори понякога и децата си, само за да демонстрират лоялност към "мустакатия". Хората очаквали ареста си ден след ден и лъжели сами себе си, даже пишели лъжи в дневниците си, надявайки се, че когато тези дневници попаднат в милицията, те ще бъдат прочетени на следствието и ще им помогнат.
"Щастлив е този човек,
който се е родил в Съветския век!"
по-горе написал един руски комунист, а аз след него:
НРБ УМРЯ - СССР Е ГРОБ
Личен реванш с Гьобелсови думи и снимки, за ИЗГУБЕНИТЕ ВОЙНИ от Германия.
Полезно е да ни се напомня, че има и такива РЕВАНШИСТИ.
Поздравления за доблестния НАУЧЕН труд на автора. Рядкост в пропагандните джунгли.
КВАЛИФИЦИРАШ ЛИЧНОСТТА МИ, НО НЕ СПОРИШ С АРГУМЕНТИТЕ МИ
а тен не са мои - те са историческа истина изследвана от премного изследователи - ЗАБЕЛЕЖИ И ТО РУСКИ
