Затова по въпросите на военното наследство на класиците трябва да обърнем особенно внимание.
Така се е получило, че по военните въпроси е писал главно Фридри Енгелс, който можем да наречен водещ военен теоретик на пролетариата. Ленин го нарича «велик експерт по военните дела».
По военни науки той се интересувал от рано. Неговите статии за юнското възстание на парижските работници и за унгарското революционно движение от 1848 година свидетелства за неговия талант, като военен теоретик. Военно дело Енгелс продължил основателно да изучава някъде от ноември 1850 година, или с отиването в Манчестър. На 19 юни 1851 година той пише до Йосиф Вайдемайер: «…с идването ми в Манчестър, започнах да чета военни науки….»
Всички войни и национално-освободителни движения, по времето на Енгелс, намирали в неговите трудове ненадминати военни и политически анализи. Енгелс написал цял ред военно-исторически работи и работи по теория на военното изкуство. Например това са,статиите «Армия», «Пехота», «Кавалерия», «Артилерия», «Фортификация», «Флот», «Ауштерлиц», «Бородино» и редица други. В редица други статии той дал подробна характеристика на състоянието на съвременните армий на различните държави.
Военните статии на Енгелса произвели голямо впечатление на съвременниците му даже на военните специалисти. Статията «По и Рейн», която излязла без подписа на автора, пруския генералитет считал за анонимен труд на голям военнен специалист-професионал. Известно е че в близкия кръг Енгелс понякога го наричали «Генерала».
Военните статии на Енгелс високо оценил Маркс. На 5 януари 1854 година той писал на Енгелс по повод на неговата статия за кримската война, които се печатали във весник «Ню-Йорк Хералдтрибун»: «…твоите статии предизвикаха голяма сензация. В Ню-Йорк ходи слух, че гие писал генерал Скот» (МиЭ, Соч., т. 22, стр. 1).
Висока оценка Маркс дал за статията «Армия». На 25 септември 1857 година той пише на Енгелс: «Твоята «Армия» е великолепна. Историята на «Армията» нагледно, подчертава правилността на нашите възгледи на връзката между производителните сили и общественните отношения… Цялата история на буржоазните общественни форми е изразена тук в сгъстен вид с поразителна ясност» (МиЭ, Соч., т. 22, стр. 239-240).
Можe смело да кажем, че работите на Енгелс дават на нас основите на марксистската военна наука, истинската наука, защото истнската военна наука може да се създаде само на базата на марксизма. Всъщност при изучаването на военното дело Енгелс за първи път използвал марксистски принципи.
Какво означава това? Че тя не се разглежда, като застинала във вековете, като един път дадена, а движение. Енгелс разрушава догмит за вечност на военните «истини», отхвърля всяка «поповщина във военното дело». Развитието на военното дело е следствие от развитието на обществото. Организацията на армията, нейния вътрешен строй, въоръжение, тактика в боя отразяват за себе си класовата структура, историческото ниво на развитие на обществото, част от която се явява армията. В съответствие с развитието на производителните сили се изменят общественните отношения, изменя се и армията. Военната техника, въоръжението на армията зависят от нивото на развитие на производителните сили на обществото. Организацията на армията, нейната тактика и стратегия се определят в края на краищата в нивото на развитие на военната техника.
Военният гений на Енгелс ярко се проявява в статиите за френско-пруската война от 1870–1871 г. Към анализа на събитиятаот тази война Енгелс подходил не като тесен военен специалист, а като пролетарски революционер, като вожд на борещ се пролетариат.
До разгрома на Втората империя (Франция) войната от страна на Германия Маркс и Енгелс считали за отбранителна, защото Германия се е борила за своето национално обединение. Националното обединение на Германия било прогресивно дело за германското работнческо движение. На 21 юли 1870 година, или на втория ден след обявяването на войната, Маркс писал на Енгелс: «Французите се нуждаят от тупалка. Ако победят прусаците, то централизацията на state power (държавната сила) ще бъде полезна за централизацията на немската работническа класа» (МиЭ, Соч., т. 24, стр. 355).
След свалянето на Втората империя и установяването на републиката във Франция Маркс и Енгелс призовавали немските работници да не допускат превръщането на войната от отбронителна от страна на Германия във война против фреския народ.Те искали сключване на почетен мир с Франция и признаването на републиката, възникнала на 4 септември 1870 година.
Разгърнатите военни действия Енгелс анализира с изключителна дълбочина и майсторство. В самотo начало на войната той първи разгадал стратегическите замисли на воюващите страни. Луй Наполеон е бил принуден внезапно да навлезе в пределите на южните германски държави и да разбие немската армия по части. Но в първите дни от кампанията този план се провалил. За мълненосен удар армията на Луй Наполеон не била готова. Особенно лошо било снабдяването на армията. «Във войската имало малко походна посуда и друго походно снаряжение, месото било гнило, а хляба нерядко плесенясал» — пише Енгелс в «Записки за войната» (стр. 18). Продажността и гнилостта на ръководството на Втората империя се отразили на армията: тя бързо губила своята боеспособност.
След като Луй Наполеон не успял да нанесе на своя противник кратък и силен удар, за бонапартистска Франция настъпил втори етап от войната – подготовка на голяма и продължителна кампания. «От този момент шансовете на императора за безусловен успех започнали да падат» (там, стр. 8).
Планът на пруското командване се състои в това, пише Енгелс, «че главния удар на немците ще бъде нанесен от техния десен фланг между Мец и Саар-луи, по направление на долината на горна Нида» (там, стр. 15). Този план предполагал съсредоточаване на цялата германска армия между Вогезите и Мозел. За плановете на прусаците Енгелс писал на Маркс в писмо от 31 юли 1870 година: «Скъпи Мавр! (така Енгелс понякога наричал мургавия Маркс) Моля те незабавно вземи кеб (градски пътнически фургон — прим. М.З.) и го занеси в «Pall Mall Gazette» (там се печатали статиите на Енгелс), за да се появи в понеделник вечер. Защото във вторник събитията могат да се разгърнат толкова далеч, че всяко магаре ще може сам да си представи за себе си по нататъшния ход на делата… Аз даже се гордея до известна степен от тази история, защото не е лесно да се разгадае този план» (МиЭ, Соч., т. 24, стр. 363-364).
Eнгелс пише за това, че ако плана на немците успее, това ще им позволи да отрежат френската армия от Париж. Тази прогноза на Енгелс напълно се подтвърдила.
Енгелс разкрива и причините за поражението на френската армия. Той казва, че неудачите на французите се обясняват с неизбежните последствия на режима на Втората империя, че тя е претърпяла поражение, в същност, поради самата себе си. Френското командване при ръководството на военните действия изхождало от политически съображения, а не от военни, а това вече говори за това, че армията е наполовина разбита. Както и преди Луй Наполеон се стараел да поддържа своя клатещ се трон с външни авантюри, както и сега във френско-пруската война, той своя престиж се стараел да поддържа с известия за мними победи, театрален звън на оръжия, настъпления въпреки здравия смисъл (същото можем да кажем и за «светия» Николай Верьовкин, който настоявал на голямо лятно настъпление на Барановичи в 1916 година. По неудачно място и време и по-отвратителна подготовка към настъпление и до сега е трудно да си представим). Това били т. н. «алжирци», проявили доблест и направили «успехи» само в картелни експедиции против лошо въоръжени тълпи от африкански възстаници.
За няколко дни до Седанската катастрофа Енгелс предсказал нейната неизбежност. На 26 август 1870 година той пише: «Войската на Мак-Магон ще и се наложи да се бие в тази тясна ивица от френската територия, която се врязва в Белгия между Мезер и Шарлемон-Живе. В най-добрия случай те могат да се спасят от отстъпление в северните крепости…» (Ф. Енгелс «Бележки за войната», стр. 58).
Енгелс също така предсказал поражението на Бурбаки и неизбежното му отстъпление в Швейцария.
Тези примери говорят за огромната проницателност на Енгелс. Те говорят също така и за това, на какво е способна военната наука на пролетариата, въоръжена с диалектически материализъм.
В статиите за френско-пруската война напълно са се разгърнали познанията на Енгелс във военното дело. Наред с анализа на хода на военните действия той дава и редица ценни екскурзииз в различните отрасли от военното дело: за крепостната война, фортификация, артилерия, по военна история и т.н.
След свалянето на Втората империя, както вече се говори, Енгелс от друга гледна точка освещава събитията от френско-пруската война. Неговите симпатии са на страната на Франция. Той говори, че само разгръщането на народна война против пруската агресия може да спаси Франция. Тази война «трябва да бъде в действителност война на изтребление, война подобна на испанската война против Наполеон, война, в която противника с никакви разстрели и подпалвания не може да сломи духа на съпротивата» (там, стр. 225).
Eнгелс писал, чe даже след падането на Париж Франция има шансове на победа. Той скицирал в общи черти стратегическия план на война против прусаците в новите условия.
Немците заели само 25% от територията на Франция, или площ от 16 хил хектара с население от 12,5 милиона човека. Оставали не завоювани территории от 35 хил. хектара с население от 25 милиона. Голяма част лежи южно от линията Нант–Безансон и образува твърд масив, прикрит с три страни с море или неутрални граници и само северната линия е открита за пруско настъпление. Тук е силата на националното съпротивление, тук тярбва да бъдат намерени хора и средства за продължаване на войната, ако тя се възобнови. Ако там се разгърне действително народна война, когато всяка педя земя, всеки дом отчаяно се защитава, то за завоюване на тези територии у немците няма да са им достатъчни всички налични сили. Германия просто ще загуби в тези операции, точно така, както безславно загубили в Испания наполеоновските корпуси на Жюно, Дюпон и Монсей.
При това освен южна Франция, били още не завоювани Бретан, Котантен и още два северни департамента. В разпореждане на Франция останал флота, който можел да се използва за прехвърляне на войска на север и на запад за да се принудят немците да разпилеят своите сили и да отслабят своя натиск на юг.
Но какво правят буржоазните републиканци, тези самите бъдещи «версайци» — палачите на Парижката Комуна?
Те дошли на власт след буржоазната революция на 4 септември 1870 година и от този ден се бояли от своя народ повече, от «всички Бисмарковци взети заедно». Те били неспособни и не искали да възглавят народна война. Те станали «правителство на националната измяна».
Как всичко това ни е познато! Опитът на Парижската Комуна е показал, че в борбата с класовото движение на революционните трудещи се експлоататорите забравят своята националност и конкурентен роздор и встъпват в единен фронт, като един империалистически «интернационал».
В «Бележки за войната» Енгелс дава интересна статия под заглавите «Как да разбием прусаците». Той пише, че при обяснението на своята победа Наполеон I обикновено е говорил така: «Провидението е винаги на страната на големите батальони». Така при малка постоянна армия Прусия имала голямо количество обучени войници. В 1813 година тя успяла да възстанови огромна армия от 250 хил човека при 4,5 милиона население. Действайки по наполеоновски принцип, тя успяла «с волята на провидение» да я насочи в своя страна. В сравнение със своя противник Прусия успяла да мобилизира двойно по-голямо количество войници при същото количество население.
В това е бил и главния секрет на нейните военни успехи. Преходът към система на ландвер Прусия застанала на пътя на въвеждане на всеобщо воинско задължение, но на практика напълно то никога не се е осъществявало. Всеобщата воинска повинност означавала въоръжение на целия народ. Те се оказали пред неразрешима задача: завоевателна външна политика изисква създаването на масови армии, а вътрешната политика – класова борба с трудещите се в своята страна – исисква се малка, изолирана от народа «професионална» армия, – отряди от картели и наемни убийци. Пруската монархия избрала средния път.
Затова да се победят прусаците ще може тази нация, която на дело осъществи всеобщо воинско задължение, т.е. въоръжи своя народ. Тогава потенциално въоръжените сили колосално се увеличават, а армията в мирно време ще е малка. Всъобщото въоръжение на народа се изразява в това, че всеки гражданин счита за свой пръв дълг да защити своята страна и при това има за това специална подготовка. В капиталистическите страни болшинството граждани считат себе си квартиранти на птичи права, а квартирантите да защитават временното пристанище не са задължени.
Идеята за всеобщо въоръжаване на народа е особенно добра за периода на борба на работническата класа с буржоазията. В това се убедили работниците в 1904-1905 година и доказано в 1917 г..
Подготовил М. Золин
