Например, ако запаса от вода във водохранилището пред водноелектрическата станция е голям, то тя се натоварва на пълна мощност, а топлоелектростанцията обраттно се разтоварва икономисвайки въглища, мазут и торф. Или ТЕЦ удовлетворяват постоянното (базисно) натоварване в течение на денонощие, а ВЕЦ се включват в часовете, когато натоварването нараства.
Така e било в СССР, където е била създадена единна енергетическа система в европейската част на СССР. Били построени обединени енергетически системи (ОЕС) Северо-Запад, Юг, Закавказие, Севеер Кавказ, Сибир и Средна Азия. Благодарение на енергосистемите не само се повишаваше икономичността на електроснабдяването, но и значително се увеличаваше нейната надеждност, нарастваше общата полезна изработка на електроенергията. С други думи растеше икономическото КПД на енергопроизводство и енергоразпределение.
С реставрацията на капитализма в нашата страна цялата общонародна собственост — обществените средства за производство, осигуряващи живота и благополучието на съветските трудещи се — била взета от ръцете на работниците. Голяма част от нея се даде на чуждестрания капитал, но и руския капитал припапал немалко. В Русия се образували няколко енергетически монополи. Тавя е, така да се каже «националната гордост» на енергетиката: «Газпром», «Интер РАО», «Росенергоатом», «РусГидро», «Евросибенерго» и още редица по-малки предприятия.
Тези монополисти били подчинени на «великия енергетик» Чубайс. Той започнал да прави «реформи» в РАО «ЕЭС». Целта на тези реформи били следните: намаляване на продажните цени на електроенергия (цените, по които продават своя продукт генериращите станции), оптимизация на цените на дребно на тарифите на киловат, създаване на конкурентна среда и много други «прелести».
Прибирайки в ръцете си огромни обеми изработена електроенергия и целия контрол за нейното разпределение, капиталистите поставили потребителите пред необходимост да купуват киловати по баснословни цени. И избор нямат: или плащаш и купуваш енергия по монополни цени, т.е. по такава, по каквато е дошла в главата на олигарха, или напускаш цивилизацията и отиваш в пещерите.
Основните потребители на енергия винаги са два: промишленост и население. Основната маса от населението — градски и селски пролетариат, трудещи се, служещи.
Но Чубайс и неговите съучастници отидоха по-далеч. Те структурно, финансово и организационно разделили РАО ЕЭС на собствено производство и търговски дом, където и отиват всички пари от електроенергетиката на Русия. Много удобно: цялата висока монополна печалба на РАО ЕЭС отсяда в «търговския дом». При това изрядна част от необходимите производственни разходи — на модернизация на производство, издръжка на електростанций, мрежи и прочие материални производства се възлагат в голямата си част чрез цената на киловата на потребителя и част — на предприятията, произвеждащи електроенергията. «Търговският дом» няма никакви разходи и отговорност не носи. Той само «обира каймака».
От друга страна, предприятията, непосредственно произвеждащи, транспортиращи и разпределящи електроенергията, свои пари нямат — те ги получават до копейки от «търговския дом». Решават там да дадат за ремонт, ТО на оборудването, за заплати и социални плащания. Решават да «разпределят» част от задължителните разходи от своя джоб нищо не дават, но при това ще кажат, че енергията трябва непрекъснато да се произвежда, за да може печалбата също така безпроблемно до влиза в джоба. А как ще бъде с ремонта и прочие необходими производственни разходи, това предприятията-производители сами да се оправят.
Ето как добре се е устроила на наш гръб енергетическата паразитна буржуозия — и народ дере и производствените мощности експлоатира до последно.
И ние с вас, другари, със своите очи виждаме до какви «прелести» доведе тази реформа: цените на електроенергията и на всички останали работи нараснаха в пъти — високата печалба направо излиза от нашите джобове.
Но няма край съвършенството! Чубайс с разбойниците си посегнаха и на още идно лакомо парче — сега те са се захванали с унищожаването на топлоелектростанцийте.
«Нужно e да се изведат от експлоатация неефективните паросилови установки с КПД 36%, -заявява Чубайс. — Тази задача е по-важна от въвеждането на нови мощности».[1] По неговите думи, на руския пазар съществва излишък от енергия и унищожаването на ТЕЦ е —«уникален прозорец от възможности» за структурни преобразования. «Енергетиката — вещ много инерционна — продължава Чубайс. — Всички оценки говорят: примерно след 7-10 години в страната ще възникне втора вълна от търсене на електроенергия, в това число на ядрена енергетика и ако ние днес не извършим замяна на неефективните електростанций, то след седем години ние това нямя дя можем да направим».
Виждате ли — пред вас е почерка от работата на типичен класов враг на работническата класа и целия трудов наш народ.
Излишната електроенергия днес може да се появи само защото в кризи капиталистите се стараят да прекратят производство поради неспособността на ограбеното от тях трудещо се население да купува произвежданите стоки. Заводите повсеместно се закриват, а значи се съкращава и значителна част от индустриалните потребители на енергия. В кризи се стараеш по-малко да потребяваш енергия и трудовия народ — няма с какво да плати!
При планово въведение на стопанството това е немислимо. Там потреблението на електроенергия може само да расте, защото интензивно расте промишлеността и селското стопанство, стремейки се по-скоро до удовлетвори всички потребности на трудещото се население на социалистическата страна.
Електроенергията е специфичен продукт. Тя не е захар, не можеш да я оставиш в държавен резерв.
Социализмът не е прахосник, напразно няма да си даде своето гориво работническата класа. И няма да позволи това на никой. Всеки киловат трябва да има минимална стойност при производство при максимална ефективност при потребление. Който е против такъв подход, то той е пряк буржоазен съучастник.
Излишното производство на енергия може да предизвика недостатъци в планирането на производството и разпределението. Но това основно е човешки фактор, който се свежда до минимум с възпитание и осъзнаване на абсолютна и безусловна лична отговорност за общественото благо, т.е. постояни марксистско-ленински технически изследвания, широко политехническо образование, всестранен научен анализ на социалистическото производство и опита на живата планова работа. Това означава, че комунистическите плановици тр,бва да бъдат всички трудещи се в страната или, във всеки случай, болшинството.
По-нататък по заявлението на Чубайс. Излизането от експлоатация на работещи ТЕЦ до тогава, докато бъдат въведени в промишлена експлоатация на нови, заменящи и с по-ефективна мощност, означава съзнателен провал в осигуряването на потребността от електроенергия, който няма да има възможност да се компенсира с нищо.Жилищните домове ще са негодни. Населението ще живее нехигиенично и мръсно. Трудещите се, извинете за прозата, просто ще потънат в лайна. На кого ще е нужен този районен, градски или областен крах на цивилизация? Освен на Чубайс, явно отразяващ някои търговски и политически интереси (И може да се сетим на кого именно! Отчитайки перестроечното минало но този гражданин.), на други не.
Сега за «уникалния прозорец за възможности», за който говори Чубайс. В разбирането на буржоазията старите средства за производство трябва да се унищожат. От машините е отнета тяхната стойност, взета е средната печалба за целия период на «ефективна работа». Ремонти и възстанояване за капиталистите са неизгодни, модернизация по разходи е съпоставима с покупката на нова машина. Това обстоятелство, че старите производства още служат на цялото общество, че те са много нужни на обществото, в разчет капиталистите не вземат, защото кривата на печалба на такива производства за буржоазията постепенно пада и достига под «критично» значение на средната печалба. Частният интерес към такива производства се губи. Частният, но не обществения. На обществото електроенергията е необходима за живота, а значи тя трябва да бъде извън зависимостта от това, изгодно ли е това производство за буржоазията или неизгодно.
А какви са тези «нови възможности», за които говори Чубайс? Това е едно от перспективните (от гледна точкя на буржоазията!) направления на производство на електроенергия — компактни ядрени установки «лодков» тип, зо които РП-И писа неотдавна в статията за комуналния грабеж на киевляни «Кой е враг на народа?».
Но къде са тези комплекси в сухопътно изпълнение в РФ? Няма ги.
Чубайс не го устройват 36% КПД. Те и болшевиките не ги устройваше. А болшевиките и лед тях и съветските държавници защо съхраниха парните локомотиви ИС, ФЭД и «кукувиците» с КПД от 7% до края на 80-те години.
Защо? Защото са можели да възникнат ситуации, когато ще бъде изгодно или необходимо (или реална ситуация ще принуди) да се използва именно парна тяга на евтини въглища и вода от близкия извор.
Нима, такива ситуаций няма? Форс-мажор не съществува в природата?
Така че какъв трябва да бъде подхода към старите, «парни» технологий?
Преди всичко трябва да се оценят такива технологии към дадена конкретна ситуация. Например, има обширни аварии, засягащи цял район, град или регион. ТЕЦ и парни локомотиви нямя дя се конкурират с АЕЦ и електрическа тяга, а хармонично се допълват към тях, подзастраховка, временна подмяна.
Всякакъв догматизъм в този въпрос трябва да бъде изключен: търсенето и производството на нови, енергетически съвършеннитехники, да, безусловно! Но при това никаква производствена тъпост и самонадеяност по отношение към старата и надеждна техника, работеща на най-прости физически принципи. И да не се изхвърлят безмислено «парните машини» просто защото с тях леко и просто се работи, защото в тях всичко е измислено и отработено. Този номер също не минава, защото утре може да се появи такава техника, по отношение на която мястото на «паровозите» с ниско КПД ще заемат надеждни и компактни ядрени енергетически установки, или нещо още по-съвършенно и ефективно. Всъщност и самите «паровози» могат да бъдат усъвършенствани в бъдеще от комунистическия гений така, че те отново може да се разглеждат като аварийни, допълващи и подзастраховащи мощности.
Отиваме по-нататък. ТЕЦ произвежда не само електрическа, но и топлинна енергия, която се използва за затопляне на масовите жилища. Според Чубайс се получава, че това не е проблем,просто хората ще отидат в дървени бараки, или т. н. "буржоайки».
Ниският КПД на топлинните електростанции — това е дежурно извинение на паразитите и експлоататорите. Градският транспорт също е с нисък КПД, но напълно да се откаже от него буржоазията засега не може — няма с какво наемните роби да стигнат до машините.
А у селските фелдшерско-акушерски пунктове въобще печалбата е никаква. Или в разбирането на буржоата, у тези пунктове КПД е отрицателен.
Фундаменталното различие в подхода за ефективност се състои в това, че работническата класа и неговата диктатура е важна полза за цялото общество, а не за шепа отделни граждани, а диктатурата на буржоазията е нужна само за печалбата, получавана за нищожно число капиталисти. Съответно и въпросите за КПД и ефективността на отраслите, предприятията, станциите, учрежденията или локомотивите възникват у работническата класа само във връзка с желанието да се направи тази полза за трудовия народ още по-добра, достъпна, широка, богата, евтина в себестойност, а у капиталистите — във връзка с неуемното желание да граби трудещото се население.
Топлинните електростанции в зависимост от вида на използваното гориво се подразделят на електростанции, работещи на твърдо гориво (въглища, торф), течно (мазут, нефт), газово (естествен или изкуствен газ) и на вътреатомна енергия. В качеството на първични двигатели на топлинните електростанции се използват основно парови турбини, понякога парови машини, дизели, газови турбини. Паротурбинните електростанции се подразделят на топлоелектростанции кондензационни (ТЕС) и топлофикационни (топло-електроцентрали-ТЕЦ). Кондензационните електростанции са предназначени за снабдяване на потребителите само за електроенергия. На тях се наблюдават значителни загуби на енергия.
Топлоелектроцентралите са предназначени за електро и топлоснабдяване на промишлени предприятия и битови потребителей. На ТЕЦ се съвместяват производственни процеси по изработка на топлинна и електрическа енергия. Топлоснабдяването се осъществява благодарение на отбора отработена пара от кондензатори. Тази пара или непосредствено постъпва в системата за затопляне, или се използва за подгряване на топлоносителя в специални бойлери.
Водните електростанции (ВЕЦ) изработват най-евтината електроенергия. При строителството на съоръженията се решава цял комплекс народностопански задачи: подобряване условията на корабоплаване, напояване и т.н. Но първоначалната стойност, това е стойността на съоръженията, които значително превишават стойността на съоръженията на топлоелектростанциите с еднаква мощност. Това е свързано с огромния обем строителни работи при строителството на ВЕЦ. Значително продължителни са и сроковете на тези съоръжения, но експлоатационните разходи, в края на краищата са,по-ниски. Значи и стойността на производство на 1квт/ч енергия е по-ниска.
На атомните електростанции първичен двигател също се явява паровата турбина. Парата на голяма част от руските АЕЦ се образува в главните парогенератори, скачени с корпуса на реактора. Запасите от природен уран-238, технологиите по обогатяване на уран–235, съвременните конструкции на ядрените реактори, високия енергетически КПД на установките — всичко това в съвкупност прави ядрената енергетика една от най-ефективните и надеждни по пътя на производство на евтина електроенергия.
Да, действително на тoплинните електростанции се наблюдава загуба на мощност и КПД в последно време рядко достига 40%. Да, действително, при съвременото ниво на производство да се изгарят въглища и мазут за получаване на електроенергия – това е чиста диващина, отчитайки, че те могат да се употребяват за други цели, получавайки немалко полезни за човека вещи. (Наистина Чубайса и тези, около него ги интересува съвсем не това). Болшевиките поставили въпроса за прехода на нови източници на енергия още в края на 40-те — началото на 50-те и само буржоазната контрареволюция, известна като Перестройка, ни върна дремещата мерзост на капитализма, не позволявайки да се откажем (в основно) от изгаряне на въглеводородите.
Но днешната реалност и нейните факти са такива, каквито са. Новите технологий за производството на електроенергия у нас няма. Няма и желание у капиталистите. Ня у тях желание и да приемат тези, които има днес — хидравлични и атомни технологии, защото те не искат да влагат в развитието на руската промишленост, а обратно- правят всичко възможно да я унищожат.
ТЕЦ днес са едни от важните източници, те снабдяват нас не само с електроенергия, но и с топлина. При социализма натоварването на електростанциите се разпределяло така, че да се получи максимална и многосторанна изгода за цялото общество. Днес в съответствие с законите на капитализма, много ТЕЦ се обявяват за «неефективни» станции, не взирайки се на изключителната социална важност и нужност на такива станций за цялото общество.
Правителствена комисия дава на «нефективна станция» статус «принудителен енергиен генератор» (Самата тази формулировка — пряк билет към нищото! Или зад решетките при властта на победилата работническа класа, което е много по- надеждно и полезно за обществото) и утвърждава по-високи такси, позволяващи изрядно да се очистят джобовете на трудещите се.
Между другото, нито една ТЕЦ частните собственици за цялото време, преминало от момента на реставрация на капитализма, не построили (!!!). Не искат те да затоплят апартаментите на трудовия народ.
Така че какво те предлагат в замяна на ТЕЦ?
На преминал гайдаровски форум, където, в това число се е обсъждало идеята за закриване на няколко ТЕЦ-а, Векселберг, например, предложил проект за ветрови станций в Уляновска област. А ако държавата помогне (а тя задължително ще помогне, в това може да не се съмневате!), то той...!
Всъщбост и на магаретата е ясно, че «ветряците» — не са алтернатива на ТЕЦ, а само слабо допълнение към другите, по-мощни и надеждни електростанции, дори и към самите тези ТЕЦ. Повтаряме още един път: всяка закрита «неефективна» ТЕЦ по елементарна логика, ако се мисли за интересите на обществото, трябва да бъде предварително компенсирана с равна или по-голяма мощност на електростанция, при това задължително условие, че производството на енергия няма да бъде силно зависимо от природните фактори.
А ветряците зависят и още как!
За справка: в СССР ветровите електростанции широко разпространение в стопанството не получили. И не случайно, а именно по тези самите, по-горе указани причини.
В капиталистическите страни също не стоели със скръстени ръце. От началото на 70-те години там, след СССР, пристъпили към разработка и реализация на дълготрайни национални енергетически програми, насочени на ефективно удовлетворяване на потребностите в енергия и преодоляване на енергийните кризи за сметка на собствени ресурси. Тъй като горивото в капиталистическите страни постоянно поскъпвало, проблема се опитвали да решат чрез подобряване на използваните традиционни видове гориво, повишение на КПД на енергийните установки, намиране на принципно нови методи на получаване и преобразуване на енергия, разширение на мащабите на използване на нетрадиционите енергоресурси. Такава стратегия била характерна за много капиталистически страни. В рамките на тези програми голямо значение се придавало на възобновяемите енергоресурс, най-вече на енергията на слънце и вятър, топлината от земните недра. Идеята е хубава. Но какво от това?
Тя не е радваща. До сега основа на електроенергетиката на водещите капиталистически страни представляват тези ТЕЦ, АЕЦ и ВЕЦ.
Екологическата енергетика заела своето вспомогателно място и свой тесен сегмент на точково енергоснабдяване. Много малка мощност, несъвършенни технологии и голяма зависимост от случайни фактори при получаване на «екологически чистата» енергия.
Но най-главното — капиталистическата конкуренция изключва разработката и внедряване на мощни, евтини и неизчерпаеми източници на електроенергия. Къде ще отидат тогава «Ексон Мобил», «Шелл», «Елф», «Дойче коул»? Да те ще фалират всеки, който предложи да се заменят техните «услуги» на по-ефективни технологии, които има навсякъде. А и монополистите от ядрената енергетика също не са останали настрана.
Възобновяема, безкрайна енергия за трудещите се е нужна. Но за високо ниво на генерация трябва социалистическо производство, когато падат оковите на частния интерес, когато интересите на цялото общество и свободния труд дадат тласък на гениални идеи за използване на неизчерпаеми природни енергий.
Так че какво «технически» предлагат векселберги?
А eто какво. Стойността на изработваната ветрова електроенергия трябва да бъде в пъти по-скъпа от енергията на «неефективните» ТЕЦ (!). Цялото това ветро-електростопанство ще заема огромни площи и ще бъде в пълна зависимост от наличието на «промишлени» ветрове, които може и да ги няма със седмици даже в най-ветровитите места. Началните разходи от бюджетните (взети от работниците) пари ще бъдат колосални, а отдаването ще клони към нула. При това ще бъдат обхванати плодородни територии където средногодишната скорост на вятъра се колебае в диапазон 6,3-9 м/с.
Taзи гора от «ветряци» ще и е необходим ремонт и обслужване, които ще е нужно да се извършват на височина до 120 метра. Това ще са квалифицирани алпийски работи, на които просто така и за копейки желаещи може и да се се намерят — там специалисти са нужни. А да се плати на немците и техния профсъюз на алпинистите за такива работа, а нашите местни не (а откъдр да ги вземем, ако ПТУ отдавна ги закрихме и промишлеността в Русия е на командно дишане вече трето десетилетие), нужно до е отново да увеличим стойността на киловата. И Накрая, «ветряците» непосредствено не дават топлинна енергия за затопляне на жилища и някои производства.
Мощна ветроелектростанция може да се използва, като икономайзер, като средство за икономия на гориво, или като средство за «подхват» при рязко повишаване на натоварването на основните станции. При сравняване с енергоустановките, използващи, като гориво въглища или мазут, ветровата електроустановка с мощност 1500 кВт днес се оказва абсолютно неконкурентоспособна: тя се получава гигантска, тежка, много скъпа и зависима от капризите на времето.
Или ветровите електростанции не могат да се сравнят с ТЕЦ, които руския олигархат е решил да унищожи. Тогава в какво се изразява интереса на буржоазията?
Kорените на проблема са все така класови, капиталистически — печалба и печалба! Под крокодилските сълзи за «защита на екологията», «икономисване от нефт и въглища» чубайсите и векселбергите искат следното:
1) да създаде в страната остър дефицит от електроенергие, към което неминуемо ще доведе закриването на редица ТЕЦ и което ще доведе до колосален ръст на цените на нея;
2) ще лиши значителни маси от трудовото население на достъп до евтино централно отопление, в резултат на което те ще трябва да използват за своите жилища, първо- индивидуални системи на отопление, а второ- други източници на топлина, на които тези системи работят, например на електричество или газ, което още повече ще увеличи търсенето не само на електроенергия (а значи и на нейната цена), но още и на газ, стойността на които също ще нарастнат;
3) да освободи за продажба на експорт значителна част от ценната въглеводородна суровина и да не я дава на някакви си трудещи се;
4) да подели енергийния пазар в полза на стопаните на водните ядрени електростанций («РусГидро», «Росатом», «Газпром» и др.), в които има немалко чужденци, което ще доведе до ръст на могъществото на тези енергетични монополи и още по-голямо подчинение на чуждия капитал на цялата руска икономика.
Ето това се наричат причините от първо ниво, непосредственни, текущи. Но капиталистите, стоейки на края на своята историческа гибел се опитват да гледат в бъдещето и се стремят «да си постелят слама» за «черни дни»:
5) да осигури тотален енергетически контрол за огромните територии на Русия и големите маси от трудещи се, мощен протест от които в случай леко да се потисне, просто лишавайки местното население от електроенергия;
Например някъде избухне народно възстание против векселбергите и путинците. Но в този регион е планирано унищожаването на местната ТЕЦ и цялата електроенергия ще се подава от други региони на страната, подконтролни на буржоазията. Никакви «ветряци», които могат да построят капиталистите на всички околни хълмове, няма да помогнат да се пусне даже един стругарски цех, който може много да потрябва да възстаналите работници.
6) пределно да се затрудни победилата работническа класа с бърз промишлен подем на страната след неговата неизбежна победоносна революция.
Тогава в кратки срокове огромно количество електрическа енергия ще бъде жизнено необходимо на новата съветска страна, и всяка ТЕЦ ще и трябва. Ще и потрябва бързо да се натрупат производство на храна, топлина, оръжие, боеприпаси. На революцията ще са и нужни стратегическо производство, връзки, транспорт. А всичко това без електроенергия не функционира!
Ето колко надалеч гледа буржоазията, научена от печалния за нея опит на Великия Октомври. И затова те бързат да «подготвят общественото мнение» към безпроблемно провеждане на тази варварска фашистска политика, с цялото си острие насочено против трудовия народ на Русия.
«Уникалният прозорец от възможности» за Чубайс — това е подла и цинична буржоазна лъжа, прикриваща престъпленията на капиталистическите монополи против стотици милиони трудещи се, унищожение в Русия на производства и разрушаване на една от фундаменталните основи на материалния живот на нашето общество. Векселберги, чубайси, кириенковци упорно ни водят «към източниците», «към традициите», к сърпа и мотиката, или в наследственото робство.
У нашия народ няма традиции към варварските наказания на електрическия стол. Но, честно казано, ако трябва да кажем по кого плаче този гаден стол, то това е по нашата «еергетическа» буржоазия.
Тове е нейния път.
Вадим, рабочий
[1] https://news.rambler.ru/articles/35852487-chubays-ostavit-rossiyu-bez-tsentralnogo-otopleniya/?plista&updated=news
