Баща-йезуит в ролята на критика на диалектическия материализъм

(За книгата на Ветер «Диалектическият материализъм. Неговата история и система в Съветския Съюз». Виена. 1952)

Американските империалисти, удър­жали бълнуващи идеи за установяване на своето господство над света, искат отново да вкарад народите в пропастта на световна война. Но народите в света, по­робени от империализма, както говори другаря Сталин, «не желаят повече да живеят по-старому, вземат съдбата на държавите си в свои ръце, установяват демократични порядки и водят активна бор­ау против силите на реакциите, против под­палвачите на нови войни»[1]. 

Не е удивително, че акциите на йезуитите — отдавнашни агенти на мракобе­сието, проверени от световната реак­ция — особенно високо це­ени на идеологическата борса на империалистите. За това свидетел­ства горещия прием, оказан в книгата на Густав Ветер «Диалектиче­ският материализъм. Неговата история и система в Съветския Съюз»[3] от бур­жоазната преса в САЩ, Англия, Ита­лия и други страни.

Ветер, роден в Австрия, йе­зуит, професор в папския Източен институт в Рим. Италианското мар­ксическо списание «Сочиета» съоб­щава, че този институт има тясно специално предназначение: в него се «под­готвят лица, предназначени за тайна служба на териториите на Съветския Съюз и Източна Евро­па». Не е трудно да си представим, ка­кви «професори» се подвизават в този «институт» и какви «науки» внедряват те в съзнанието на своите слу­шатели. Видимо, техните лекции не подлежат на огласяване. А какво е направил знаменития «труд» на дипломирания йезуит Веттера? Оказва се преподобния отец чете лекции по руска история, особено на съ­ветска философия. В 1948 году тези обработени по съответния начин лекции били публикувани във вид на отделна книга на италиан­ски език. В 1952 година разширено и допълнено издание на тази кни­а излязло на немски език.

В предисловито към немското изда­ние бащата-йезуит призовава към «отбр­анителна война» против «съвет­ския диалектически материализъ­м». Той горчиво се оплаква от това, че след края на втората световна война «болшевишкото влияние на кул­турния живот на Запада чувствително се е усилило» (стр. V). Факт е че този баща-йезуит обяснява заблуждаващата «види­мост на дълбочината», може би присъща на диалектическия материализъм. От тук и произтичат, по негово твър­дение, всевозможни съблазни и грехопадение на много лица, увличащи се от марксическа философия, която, както говори йезуитския пропо­ведник се явява по рождение са­тана.

Отецът-йезуит е осеян от кръста. Той уверява, че неговия, Ветер, няма да по­дведе: той знае руски език, чете съветски списания и в част­ност, списание «Въпроси на филосо­фията». Кой след всичко това може да се съ­мнява в «осведомеността» на Ветер, в «основателността» на неговата спе­циална подготовка?

Реакционната преса изгаря тамян по благочестивия баща: «Осерваторе Романо», официалния орган на Ватикана, атестува книгата на Ветер, като «силен труд», а сарагатовската «Уманита» го препоръчва, като «един от най-добрите трудове за съвет­ския диалектически материализъм». Това не е книга, а «велико благо­деяние», пише английското реак­ционно списание «Филозофи», на­стоятелно се изисква превод на английски език. Този безсрамен прием  оцениява рецензията, като обра­зец за научен «обективизъм». (И днес голямата и нагла лъжа буржоазните пропагандисти ния подават под вид на «обективност». Но по-интересното е друго. Това, че прави се оказали болшевиките, когато критикували и громили всички тези десни и леви уклони в партията, наричайки техните представители, упорно не желаещи да изправят своите грешки и настояващи на своята лъжлива гледна точка, «агенти на империализма»! Ето как техните измислици подхващали идеолозите на капитализма! Защото, именно на тези измислици и била построена цялата «идеология» на Перестройката в СССР и страните със социализъм. Световния капитал нищо ново не е измислил — той просто е използвал всичко това старо, което угодливо му подготвили опортюнистите! Защото не случайно в СССР в перестроечните и постперестроечни години усилено и в огромно количество се печатаха работи на всякакви троцкисти, бухаринци и  пр. разобличени от съветския народ, като врагове на социализма. Но, не знаейки историята на класовата борба в СССР, съветските комунисти, а след тях и целия съветски работнически клас, да се противопоставят на цялата тази буржоазна лъжа не успяха. Резултатът от тази неспособност към борба, ние много добре усещаме днес по себе си. — прим. РП).

Отговаряйки на въпроса, какво е това ленинизъм, отеца-йезуит предлага на вниманието на читателите изказванията на такива врагове на марксизма, като Ряза­нов, Булгаков, Струве и Бердяев. Преподобният «профессор» препоръчва тези «теоретици» като предста­вители на «критичното направление в марксизма» (стр. 94). Богостроите­лите в това изображение са марксисти, считащи мистицизма за необходимо допълнение на научния марксизъм (стр. 101). Така, като теоретици и пропагандисти на марксизма на неизкушения читател се дават зли врагове на мар­ксизма. А реакционната преса на всички лади превъзнася «обективността» и «безпристрастността» на отеца-йзуит. Американското списание «Джорнел оф филозофи» се възхищава от «прекрасния образец на йезуитския стил». Сме­сването на едно място на марксисти и злите врагове на марксизма ни се преподнася, «като най-пълно и доку­ментирано изложение», а припи­сваните на марксизма твърдения на вся­какви ревизионисти и прочие буржоазни фалшификатори — като «остър анализ», изпълнено с «велико изкуство».

Шумът, вдигнат от реакционните философстващи бързописци около това изделие на ватиканската идеологическа кухня, ни принуждава подробно да се спрем на неговото съдържание.

Книгата на Г. Ветер се състои от две части. Част първа претендира на изложение на историята на диалектическия материализъм. Във втората част на речта се говори за «системата» на диалектическия материализъм.

Говорейки за възникването на марксиз­ма, за неговите предшественици, Ветер бегло споменава философията на Хегел и Фойербах и подробно се спира на характеристикте на позитивиз­ма, който и обявява за глав­ен философски източник на диа­лектическия материализъм. Австро­италианският йезуит не е оригинален: той повтаря мислите на чешкия позитивист Масарик, който още в 20-те години встъпва с това «откритие» философския родослов­ен марксизъм.

Както е известно, Маркс и Енгелс извършиха революционен преврат във философията, създавайки истински науч­на философия, не съвместима нито с поповщината, нито с угне­тението на човек над човека. Този ре­волюционен преврат, извършен от Марксизма, «учения» йезуит изобразява,като позитивистко, нихилистичено отрицание на философията въобще. Позитивистите твърдели, че науката не се нуждае в светоглед, че основните въпроси на фило­софията са неразрешими и трябва просто да се отхвърлят. Марксизмът, както е извест­но, разкрил великото значение на на­учно-философския светоглед за науката и практиката и решил «не­разрешимите» философски пробле­ми. Но за всичко товам Г. Ветер мъл­чи. Мълчи и за това как в дей­ствителност се отнесли Маркс и Енгелс към позитивизма и неговия осново­положник Конт. Между другото из­вестно е че Маркс и Енгелс рязко критикували позитивизма. «Аз като партиен човек — писал Маркс — заемам решително враж­дебна позиция по отношение на контизма, а като човек на науката нямам високо мнение за него…»[4]. Енгелс разобличил позитивизма, като «тесен филистерски светоглед»[5]. Всичко това се опитва да скрие от читателя учения йезуит.

Италианското  марксическо списание «Ринашита» отбелязва, че «пози­тивистският произход на марксиз­ма, утвърдено от Ветер, се явява чисто изобретение». Ние мо­жем само да добавим, че такъв род изобретения се наричат просто мошеничество. Основното положение в материализма е призна­нието на съществуване на външен, незави­симо от съзнанието свят, а  позитивизма се трактува, твърдение за съществуване на  нещо «свръхчув­ствено», «духовно» и т. н.

Разобличавайки подобен род кле­вета на материализма, В. И. Ленин преди повече от 40 години писал в работата «Материализъм и емпирио­критицизъм»: «Метафизиците, трябва да кажем наричат материалистите идеалисти и агностики (кантианци и юмисти в това число), защототе си мислят, че има съществуване на външен свят, независимого от съзнанието на чо­века, има изход за пределите на опита»[6].

И така, позитивистите отричат пра­вомерността на съществуването на филосо­фията, те третират материализма с позицийте на субективния идеализъм и агностицизъм. Бащата-йезуит вижда позитивистската еклектическа окраска за философски източник на марксизма. Наистина прекрасен образец на йезуитския стил на изследване и изложение!

В своята «история» на диалектическия материализъм отец Густав, в съответствие с името на своя опус, отделя главно внимание на лениниз­ма. Следвайки по стъпките на К. Ренер и другите вождове на десните социалисти, Ветер изобразява ленинизма, като чисто руска, национална разно­видност на марксизма, но неприемлив за Западна Европа. С тази одав­на банкрутирала, безмерно лъжли­ва (защото международното значение на ленинизма е исторически факт) идея ватиканския псевдо­учен се опитва да подкрепи нови «аргументи». Следвайки основния тактически принцип на йезуитите — целта оправдава средствата— Ветер твърди, че своеобразието на ленинизма е основано на това, че той е унаследил идеите на руските «нихили­сти» и славянофили.

Преподобният отец великолепно знае, че ленинизма е по-нататъшно творческо развитие на марксизма в епохата на империализма и пролетар­ските революций.

В. И. Ленин и Й. В. Сталин издигнали марксизма на нова, висша степен. Влиянието на марксизма-лениниз­ма расте в целия свят. Но именно тези неопровержими факти и измислил да опровергае учения йезуит. Защото заради тези преки факти, воинстващия мракобес е трябвало да напише тази книжка. Ето защо под прикритието на елейните разсъждения за «безкорыстна и блага люб­ов към истината» бащата-йезуит се опитва да убеди своите читатели в това, че ленинизма е свързан с «мистичната ду­ша» на руския човек и се явява придатък на марксизма на руската национална почва и обработка в дух на «нихилистите» и славяно­филите.

«Нихилисти» се наричат великите руски революционери-демократи, заели рязко отрицателна позиция по отноше­ние към идеализма и религиите. Бойният атеизъм на Н. Г. Чернишевски, пра­вилното разбиране на тяхната класова природа идеалистическия мракобе­с преподнася на читателя, като… вулгарен материализъм. Чернишевски, утвърждава нагло Г. Ветер — «главен представител на руския вулгарен материализъм» (стр. 67).

Впрочем за Ветера, считащ, че философията не трябва да отиде по-далеч от евангелистките легенди, всякакъв материализъм е вулгарна теория. Като типичен прислужник на експлоа­таторските «върхове», Ветер трети­ра материализма, като нефило­софски поглед на света, свойствен­ за основната маса от прости хора. Но тези «прости», не изку­шени във философията хора, несъмнено, правилно решават въпроса за отношението на съзнанието към битието, отколкото дипломираните лакеи на поповщината. Тези «прости» хора и през ум не им минава, че техните чувства, представи се явяват единствена реалност. В. И. Ленин говорил по този повод: «На­ивният реализъм» на всеки здрав човек, не попадал в лудницата или в науката у фило­софите идеалисти, се състои в това, че вещи, среда, свят съществуват неза­висимо от нашите усещания, от нашето съзнание, от нашето Аз и от човека въобще»[7]. Това «наивно», подтвърдено от хилядолетната исто­рия убеждение на човечеството, което­ в своята ненавист към истината се опитва да опровергае Г. Ветер, се яв­ява изходен пункт в научната теория на познанието.

Оклеветявайки руските материали­сти — революционни демократи, а и материализма въобще, уче­ния йезуит започва да ораторства за славянофилските традиции на марксизма в Русия. Ползвайки се с не­осведомеността на западноевропей­ския читател относно славя­нофилството, Ветер се опитва да обяви тази реакционна, крепостниче­ска теория с един от източниците на «руския марксизъм», който не е нищо друго освен учение за особения път в развитието на Русия.

Защо му трябват на Ветер тези псевдоисторически подтасовки, не­лепи аналогии? Всичко това шарлатан­ство му е необходимо, както и на неговите империа­листически стопани за да опорочи благородната борба на марксизма-ленинизма против космополитическата идеология на американ­ския империализъм. Именно затова мастития йезуит в угода на Уол-­стрийт изобразява борбата на съветските хора против презрения космопо­литизъм, като изразяване на славяно­филски традиций. С тези пози­ций той обхваща законния стреме­ж на съветските хора да отстояват прио­ритета на откритията, направени от великите руски учени. Професорът о вати­канския институт никак не може да се примири с това, че именно нашия велик съотечественик Попов, а не италианеца Маркони се явява създа­тел на радиото. Разбирайки, че борбата на съветските хора против нископоклон­ството пред Запада нанася съкру­шителен удар на преживелиците на буржуоазната идеология в СССР, пълна злоба и ненавист към всичко съветско, руско, бащата-йезуит не спира и пред наглата лъжа, като например, приписването от съвет­ските хора твърдение на М. В. Ломоносов «за два века (?!) до Лавуазие открил закона за съхране­ние на масата» (стр. 292).

Tази подтасовка е нужна на Ветер за да изобрази диалектическия материализъм във вид на особенна теологическа система от възгледи. От друга страна това може да се окаже шега. За него атеизма — същи е рели­гия, но не истинска. Той обявява диалектическия материа­лизъм «еретически» и следователно, религиозното учение, характеризиращо марксистската диалектика, като «типично теологически метод». (Днес на такъв поглед на марксизма и атеизма много активно пропагандират идейните защитници на експлоатацията и властта на буржоазията. И главни негови проповедници се явяват, преди всичко, поповете на РПЦ. — прим. РП) Той предава анатема на марксистско-ленин­ската философия, наричайки я «псев­дотеология», опираща се на религиозно-философското учение на Соловьов, Хомяков и други идеа­листи.

Философстващият йезуит се опитва да убеди читателите в това, че всички об­щественни въпроси, в същността си се свеждат до въпроса за религиозността, а класовите битки — към борба на единна всеспасающа религия против все­възможни ереси. Борбата между пролетариата и буржоазията, борьбата между социализма и капитализ­ма — всичко това е само една види­мост, твърди йезуита. На­учният социализъм се изобразява от йезу­ита, като сатанински светоглед, който «се противопоставя на бог и се стреми да заеме неговото място» (стр. 581). Toзи светоглед, говори с ужас бащата-йезуит, осво­бождава човека от смирение, вну­шава му гордост и вяра в своите собствени сили.

Ние виждаме, че бащата-йезуит изисква смирение с капиталистическите порядки. Борбата против капитали­стическото робство, вярата на трудещите се в реалната възможност за своето осво­бождение се третира от йезуита, като дяволска илюзия. (Класовият корен на абсолютно всички твърдения на съвременните буржоазни пропагандисти в РФ еименно такъв — съгласие на човека със своето робско положение и пълен отказ от стремеж да се измени това. — прим. РП).

Диалектическият материализъм се яв­ява философско обосновано революционно комунистическо преобразование на света. Марксистско-ленинската философия e коренно проти­воположна на религиозната проповед на робското смирение; тази философия на борба против силите и традицийте на ста­рия светоглед е дълбоко про­никнато от жизнеутвърждаващата вяра в човека. «Само философския материализъм на Маркс — подчертава В. И. Ленин — е показал на пролета­риата изхода от духовното робство, в която са прозрели всички угне­тени класи»[8]. Тази мобилизираща, организираща и преобразуваща сила на марксистско-ленинския светоглед и ужасява верните прислужници на империалистите, като Густав Ветер.

Във втората част от своя обемист опус бащата-йезуит се занимава с фалшификация на основните черти на мар­ксическия диалектически метод и марксическия философски мате­риализъм.

Ние няма да разглеждаме тези псевдодълбокомисленни, схо­ластични речи, смисъла на които се свежда до едно: без бог философията е лишена от всякакво съдържание. Ще се спрем само на главния аргумент на бащата-йезуит, на­сочен против материалистиче­ската диалектика. Аргументът не е нов, а е ползван още от Е. Берн­щайн. Той мълчи за факта, че първоначалната, наивна диалектика била свързана също с този наивен материализъм на робовладелската демокрация. За него не съществува и този безспорен факт, че в домарксовата философия свое висше развитие диалектиката получила в ма­териалистичните теории на руските революционни демократи. (А не у Хегел, както полагат някои руски «комунисти»! — прим. РП) Ветер не иска да признае това, че мар­ксическата диалектика до основи е проти­воположна на идеалистическата хегелова диалектика. (Това не могат да разберат даже някои руски «комунисти» — прим. РП) Подобно на анар­хистите, отдавна разобличени от другаря Сталин, Г. Ветер твърди, че «диалектиката е неотде­лима от мистицизма, че тя е метафизика» (в смисъл учението за свръхчувственото). Диалектиката, по думите на бащата-йезуит, подтвърждава ирационализма, тя ни кара да «ви­дим в действителност нещо скрито, тайнствено» (стр. 395 италианското издание). Диалектическото движение е възможно само в сферата на свръхматериалното. Ако реалността се разбира като деятелна, имманентно развиваща се, противоречива, то тя не мо­же да бъде наречена материя. Как може, възмущава се дипломиран­ия агент на Ватикана, «да наречем с име­ материя реалността, надарена със спонтанно съзнание, творческа сила» (стр. 398 италианско изда­ние). Това означава да се приписват на мате­рията «божественни прерогативи» (стр. 569).

Не e трудно да се разбере съкровенния смисъл на този йезуитски кон: подменяйки идеалистическото разбиране за материята, Ветер изисква ние да признаем, съответно това разбиране, неспособността на материята към движение, развитие на основа вътрешно присъщите и противоре­чия. Във всички времена идеалистите счи­тали, че материята е нещо застояло, мъртво, излишно самостоятелно движение, чуждо на творческата сила и нуждаеща се от изтласкване на «двигате­л», «ентелехия», «монади» и т. н. Такъв род тълкуване на материята (като «материал» за творческа дейност на свръхприродния дух) има напълно определена цел, блестящо разобличена от В. И. Ленин в неговия труд «Материализъм и емпириокритицизъм». Ленин писал: «…опитът да се мисли движение без материя кара мисълта да се отделена от материята а това е и философски идеализъм»[9].

Така се вижда, че новопоявилия се «борец» срещу материа­лизма се оказва неспособен да произведе буквално нито един нов довод против материализма. Ста­рите, отдавна опровергани от естество­знанието и материалистическата фи­лософия идеалистически твърде­ния за инертността на материята оконча­телно са дискредитирани. 

Марксизмът-ленинизмът е доказал, че научната диалектика е диалектика материалистична, непримирима нито с идеализма на Хегел, нито с ира­ционализма на неохегелианството. Науч­ната диалектика в пълно съгласие с материалистичните виждания разглежда света именно така, както той съществува сам по себе си, без неприсъщи, свръхприродни, мистиче­ски добавки. «Диалектическият метод говори — учи ни другаря Сталин — че живот е нужно да се разглежда именно така, какъвто е в действителност. Ние виждаме, че живота се намира в непрестанно дви­жение, следователно, ние трябва да разглеждаме живота в неговото движение и да поставим въпрос: къде отива живота? Ние видяхме, че живота представлява картина на постоянного разрушаване и съзидание, следователно, наше задължение е да разглеждаме живота в неговото разрушаване и съзидание и да постави въпрос: какво се разрушава и какво се съзи­дава в живота?»[10].

Всички тези основни положения на диа­лектическия материализъм съзна­телно се извращават, мистифицират от Ветер. Ще разгледаме по-нататък, неговите аргу­менти против марксическата фило­софия на материализма.

Преди всичко ватиканския пропо­ведник обвинява марксистско-ленин­ската философска наука в смесване на материализма и…. реализма. При това се вижда, че Ветер, не желае да се позове на действителното съдържание на материалистичната философия и се стреми да облегчи изпълнението на своите «критични» зада­чи, приписвайки на материализма ото­ждестение с всичко съществуващо с материя, вещество. Материалистите, вещае бащата-йезуит, не признават нищо нематериално, идеалного. Не трудно да се види, че Ветер про­сто клевети материализма въоб­ще и особено диалектическия материализъм. Енгелс в «Лудвиг Фойербах» разобличил подобен род клевета на материализма от ст­рана на буржоазните прислужници, об­явили, че материалистическата теория се явява оправдание на кори­столюбието, чревоугодието и прочие пороци (както е известно, присъщи на са­мите буржоа), в същото време идеа­лизма представлява философия на добродетелния образ на живот. Сега, когато буржоазните философи-идеалисти изострят в проповедите човеконенавистничеството, възхвалявайки «американския образ на живот», кле­ветническият характер на тези нагли обвинения против материализма стават напълно очевидни.

Материалистите считат материята за първична, а съзнанието за вторично, производно. Oт това се вижда, че материалистите признават съществува­нето на съзнание, но то е резултат от материята, не се отъждествява едното с другото. Диалектическият мате­риализъм, правилно решава въпроса за отношението на материята и съзнанието, непрестанно се бори с вулгарния материализъм, отъждествявайки съ­знанието с материята. Известно е че Маркс и Енгелс нееднократно са подлагали на критика възгледите на Бюхнер, Фогт и други представители на вул­гарния материализъм. В. И. Ленин, встъпвайки против всякакви отстъпки на вулгарния материализъм, указал на грешните твърдения на Дицген за това, че всичко съществуващо се явява материя. «Да се нарече мисълта материална — писал той — значи да се направи грешна стъпка към смесване на материализма с идеализма»[11]. Й. В. Сталин в своя труд «Анар­хизъм или социализъм?» дълбоко обос­новал марксическото разбиране за ма­терия и съзнание, доказвайки, че «…в света съществуват идеални и мате­риални явления, но това въобще не означава, че те се отричат едни сдруги. Обратното- идеалната и материална страна са две раз­лични форми на една и съща при­рода или общество…»[12]. Така диалектическия материализъм не само не отрича съзнанието, а на­против, разкрива неговата основа, про­изход, съдържание, разглежда неговото развитие и т. н. От тук е ясно, че всичко това, че Г. Ветер лъжливо приписва на материализ­ма се явява буржоазна клевета на материализма, идеалистично отъждествяване на материализма с вулгарния материализъм, извра­щение на самото понятие материализъм в духа на буржоазния аморализъм.

Известно е че в домарксическата философия термина «реализъм» имал много неопределено съдържание. Така, например, реалисти са се наричали себе си привържениците на крайния средно­вековен идеализъм. Терминът «реа­лизъм» често се употребява и за обозначаване на материализма. Пол­звайки се с това, буржоазните философи-идеалисти се опитвали да замаскират своите реакционни теории, наричайки ги «критически реализъм», «нео­реализъм» и т. н. Г. Ветер върви по утъпкан път: той нарича «реализма» отъждествение на обек­тивната реалност с чувствени възприятия, усещания, т. е. субективен идеализъм.

Сега вече е разбираемо, до какво се свежда изсмуканото от пръстите на Г. Ветер обвинение на диалектическия материа­лизъм в смесването на материализма с «реализма». Бащата-йезуит се опитва да докаже, че марксистите, от една страна, твърждят, че всичко е материя, а от друга страна, че реалността съвпада с чувствени възприятия. По-нататък диа­лектическия материализъм учи, че «материята е това, което, действа на нашите органи на чувствата, произвежда усещане; материята е обектив­на реалност, дадена ни чрез усещането»[13]. Това положение на марксическата философия на материализма не противоречи на положе­нието за материалното единство на света. Още повече е нелепо да се разглежда положението на марксизма за това, че «материята е обективна реал­ност, дадена ни чрез усещането» като отъждествение на материята с «чув­ствено-дадено», к което е и насочен фокуса на Г. Ветер.

Ленин, изхождайки от определението за материя и съзнание, дадено от Енгелс и обобщавайки достиже­нията на нов естествознанието, дал разгърнато философско определе­ние на материята, като обективна реал­ност, съществуваща извън и незави­симо от съзнанието и отразяваща се в нашите усещания, представи, понятия. Само злостните фалши­фикатори на материализма могат да отри­чат единството между тези определения, които са били дадени от Енгелс и Ленин. На бащата-йезуит са добре из­вестни тези класически положе­ния в сталинския труд «За диалекти­ческия и исторически материализъ­м». Но работата е в това, чр на него му е чужда елементарна добросъве­стност, макар той и да се кланя в «без­користна и благовоена любов към истината». Ка­кво е делото на бащата-йезуит, че философията на марксизма я разглежда, като материя, като съществуваща извън и независимо от съзнанието, т. е. независимо от това, съществува ли или не съзнанието! Ветер предпочита софистични аргу­менти; те му се струват най-убе­дителни, защото целта му е да изкриви истината.

В противовес на диалектико-мате­риалистическото учение за движението като форма на битието на материята, неотдели­ма от нея, бащата-йезуит, заявява, че това не се съгласува със съвременото естествознание, признаващо само относителното движе­ние (стр. 325). Съвременото естествознание Ветер приплел, видимо за да хвърли прах в очите и да продемонстри­ра «съответствие» на своите възгле­ди д последната дума на науките. 

Диалектическият материализъм при­знава и относителния и абсолютен характер на движение в противополож­ност на идеализма, отделящ ма­терията от движението. Какво струват след това хитроумните аргументи на бащата-йезуит против положението на диалекти­ческия материализъм за абсолютния характер на движение? Същността на тези аргументи отдавна са разобличени от В. И. Ленин: «Идеалистът и не мисли да отрича това, че света е движение, именно: движение на моите мисли, представли, усещания»[14]. Връзката на движението с материята — ето това, въпреки естествознанието и всекидневния човешки опит, отхвърля идеалиста.

Бащата-йезуит протестира против марксическото разбиране за движение, защото то изключва прословутия «първодвигател». Отрицанието на това идеалистично «първоначало» Ветер, никак не се смущава, да го нарече характерен признак на меха­ницизма, макар че е общоизвестно, че ме­ханистическия материализъм изцяло и редом преминал към деистическо признание на първоизточника. Така с коренна противоположност на марксическия материализъм идеали­стическото разбиране за природата той нарича «ограниченост», а ма­териалистичното разбиране за приро­дата — едва ли не преживяна меха­нистическа концепция на светогледа. Ветер всячески се опитва да докаже, че това, кой признава съществуването на движението е само във времето и про­странството, неизбежно оказва се в плен на механистическото разбиране за движението, като преместване. С други думи, Ветер изисква, освен при­знаване на съществуване на триизмерно единствено реален свят, при­знавайки съществуването на духовно, задгробно царство. Отецът-йезуит буквално е впит от «основно и непреодолимо противоречие», свойствено на диалектико­материалистичното разбиране за ма­терия, движение, пространство и време. Между другото всичко се свежда до това, че той подменя диалек­тическия материализъм с механистиче­ски, метафизически разбирания за материя, движение, пространство и време, обявявайки тяхното единствено възможно в рамките на материалисти­ческата философия. 

Ние виждаме, че бащата-йезуит дей­ства съгласно италианската посло­вица: «Свии опашка, ако главата не слуша». Такa, Ветер лицемерно празнодумства за това, че в известен смисъл марксическите понятия за про­странство и време са напълно приемливи и за схоластиката: «В своята основа понятието пространство и време в диа­лектическия материализъм съвпа­да с понятието схоластика, за кои­то време и пространство се явяват абстракции с веществено съдържание» (стр. 338). Ветер заявява даже, че в редица въпроси диалекти­ческия материализъм «прави поло­жителен опит да проникне в дълбочината на реалността» (стр. 392 италианското издание). Бащата-йезуит не е съ­гласен «само» с твърдението на диа­лектическия материализъм за невъз­можността за съществуване на нещо, което не е било извън времето и простран­ството, защото това положение предпола­га, че света по природа е свой мате­риален, и отхвърля мистичните твърдения относно духовния свят. Йезуитът отново се опира на съвремен­ното естествознание, като си позволява да направи заключение, че «световния процес има начало и се стре­ми към край» (стр. 330). Важен аргумент на «съвременото» естествознание в полза на това неле­по твърдение се оказвае отдавна опроверганата от Ф. Енгелс, а така също от цялото последващо развитие на есте­ствознанието теория на топлинната смърт на вселената (така както тази теория се замърсява от буржоазните идеолози до днес). Опирайки се на тази теория и на изказаните от някои съвре­менни буржоазни физици-идеалисти, ватиканския пропагандист «преборил», че вселената била съ­здадена от господ бог преди пет—десет милиарда години. Във все­ки случай, заявява бащата-йезуит, на на­уката не са и известни каквито и да било природни явления с възраст превишаващи пет—десет мили­арда години. 

«Диалектиката говори — учи ни другаря Сталин — че в света няма нищо вечно, а всичко е преходно и изменчиво, изменя се природата, изменя се обществото, сменят се нра­ви и обичаи, сменят се понятията за справедливост, сменя се самата исти­на — затова и диалектиката гледа на всичко критично…»[15].

В книгата на Ветер има специална глава «Диалектически  материа­лизъм и съвременно естествознание».

В тази глава ревностния йезуит, опи­райки се на идеалистическите изказвания на Джинс, Едингтън, Джордан, Шредингер, а така също на папските енциклики, «доказва», че диалек­тическия материализъм е несъвместим с новите данни от естествознанието. Тези твърдения са основани на съвършено съзнателни идеалистиче­ски тълкувания на новите открития във физиката.

Съвременната поповщина, възглав­явана от Ватикана, иска с естествознание да се занимават евангели­ческите проповеди. И ако няко­и буржоазни физици, скатали се в блатото на идеализма, доказват, че атомната енергия се явява божествена еманация, а атомнато бомба — изпълнение на евангелските предначертания, то това гово­ри само за разлагащото въздей­ствие на съвременния капитализъм на науката.

Новите достижения в областта на естествознанието многостранно под­твърждават диалектическия материа­лизъм. Физиката на вътреатомните про­цеси е доказала несъстоятелността на механистическото свеждане на всяко  движение до преместване и е погребала метафизическите представи не само за атома, но и за електрона, разрушила противореча­щите идеи за развитие на представите за неизменост на масата и т. н. Откриването на вътреатомната енергия се явила нагледно подтвърждение на по­ложението на материалистическата диалек­тика за движението като вътрешно състояние на материята, за самодвижение на материята и т. н. Съвременната наука доказва правилността на известните ленински думи: «…Как ни «странно» отсъствието у електрона на всякаква излишна маса, освен електромагнитна, как ни необичайно ограничението на механиче­ските закони за движение от одна само област от природни явления и под­чинение на по-дълбоки закони на електромагнитни явления и т. н., — всичко това е само подтвържде­ние на диалектическия материализ­ъм»[16]. От това бащата-йезуит, не се гнуси да изкаже об­ратното. Този философстващ при­служник на империалистическите вар­вари с всички средства се опитва да увери своите читатели, че не научните, а «психологическите» осно­вания ни принуждават нас съветските хора, да следваме диалектическия материализъм. Страхът пред идеализма и още повече «страхът пред бог» ни принуждават да отидем «в обятията на идола», т. е. материализма. Ние не се страхуваме от страшно възмездие и затова отричаме битието на бога. Абсурдни са тези разсъждения на попския профес­ор, преподаващ на своите учени­ци — бъдещи шпиони — уроци по идеологическа диверсионна дейност. Съветските хора, построили под ръководството на Комуни­стическата партия Съветския Съюз социализма, удържали световноисторическа победа във Великата Оте­чественна война, уверено гледат в бъдещето, което принадлежи на комунизма.

Другарят Сталин в своето истори­ческо встъпление на XIX конгрес на КПСС казал: «Преди буржоазията си позволяваще за себе си да либералничи, застъпвайки се за буржоазно-демократични свободи и така създавайки си за себе си популярност в народа. Сега от либерализма не остана и следа. Няма вече и т. н. «свобо­да на личността», истината е че личност се при­знава само този, ко­йто има капитал, а всички останали граждани се считат за суровинен чове­шки материал, пригоден само за експлоатация. Смачкан е прин­ципа на равноправие между хората и нацийте, като е заменен на принципа на пълноправно експлоататорско малцинство и безправно експлоатируемо мнозинство от граждани. Знамето на буржоазно-­демократичните свободи е изхвърлено зад борда»[17]. Тази характеристика на съвременната империалистическа бур­жоазия може да бъде отнесена, в част­ност и до съвременната буржоазна философия.

Нека помнят за това бащите-йезуи­ти и техните стопани — империалистите от всички страни!

МАТЕРИАЛИСТ

[1] Журнал «Большевик» № 9 за 1946 год, стр. 1—2.
[2] См. И. В. Сталин. Экономические проблемы социализма в СССР, стр. 30.
[3] G. A. Wetter. Der dialektische Маterialismus. Seine Geschichte und sein System in der Sowjetunion. Wien. 1952.
[4] К. Маркс и Ф. Энгельс. Избран­ные письма, стр. 266. 1948.
[5] Там же, стр. 479.
[6] В. И. Ленин. Соч. Т. 14, стр. 51.
[7] В. И. Ленин. Соч. Т. 14, стр. 57.
[8] В. И. Ленин. Соч. Т. 19, стр. 8.
[9] В. И. Ленин. Соч. Т. 14, стр. 255.
[10] И. В. Сталин. Соч. Т. 1, стр. 298.
[11] В. И. Ленин. Соч. Т. 14, стр. 231.
[12] И. В. Сталин. Соч. Т. 1, стр. 312.
[13] В. И. Ленин. Соч. Т. 14, стр. 133.
[14] В. И. Ленин. Соч. Т. 14, стр. 254.
[15] И. В. Сталин. Соч. Т. 1, стр. 304.
[16] В. И. Ленин. Соч. Т. 14, стр. 248.
[17] И. В. Сталин. Речь на XIX съезде партии, стр. 11—12. 1952.