В средата на януари работниците в челябинския ОАО «Уфалейникел», в който влизат и свердловското ЗАО «ПО Режникель» и Серовския рудник, обявили за спиране на производството [1]. Отначало голяма част от персонала ще го отправят по домовете, а след това на три етапа ще последват съкращения. Колко и кого ще уволнят, засега не е ясно, на работниците това не съобщават, така че «писмо на щастието» напрегнато ще чакат 3,5 хил. човека, работещи в тези три предприятия.

На «Уфалейникел» в г. Верхний Уфалей  (Челябинска област) акционерите приели решение за пълно безсрочно спиране на производството на предприятията от 1 април 2017 година. Към този срок всички работници ще бъдат отправени в отпуск с плащане на 2/3 от заплатите. А след това ще започнат да пращат уведомления за уволнения[2]. Такъв «двоен ход» се провежда от ръководството на «Уфалейникел» за да може максимално да се затруднят работниците от провеждане на акций на протест, които не на шега се опасяват собствениците на предприятията. Защо! Работниците са поставени пред факта на безработица и глад, ще се борят за своя живот, за своята работа, за своя завод! На «Уфалейникел», градообразуващо предприятие на град Верхний Уфалей (с население малко над 28 хил. човека), работят около 2 хил. 200 работника, от които над 700 вече са отправени в отпуск. Това е голяма сила и капиталистите я отчитат.

В течение на месец след спирането на комбината ще работи група по консервация на производството. На предприятието ще оставят охрана, със задача да не дадат на работниците да предотвратят консервация, а така също да завладеят предприятието и да установят работнически контрол.

Освен съкращения на «Уфалейникел» в Челябинска област за масови уволнения заявяват още 16 предприятия, които планират да уволнят 2,2 хил. работници [3]. По данни на главното управление по труда и заетостта на населението в областта може да загубят работа още 1,4 хил. човека от 204 организаций. Така че обстановката в областта ще бъде тежка, да се намери работа ще стане крайно сложно.

На «Режникел» в гр. Реж Свердловска област (население 35,5 хил. човека) 900 работника вече са отправени по домовете си от 28 януари и са получили уведомление за съкращение [4]. Колко ще останат да работя на предприятието е неизвестно.

Да се съкратят работниците в «Режникел» се опитали още в 2011 г., но тогава под натиск на профсъюза на миньорите и металурзите ръководствата на предприятията се наложило да се откажат от своите намерения [5].

Сега на върха на икономическата криза частните собственици отново решили да прехвърлят своите проблеми на плещите на работниците. Не умеейки да стопанисват планомерно и стабилно, те отново се опитват да се опрат на работниците, които сами усилено са експлоатирали и ограбвали в предишните години. Като резултат от това ограбване се получава мощна икономическа криза, от която капиталистическия свят не може да се освоби вече поредна година.

Съкращаването на работници от ръководството на предприятията е следствие от тази криза, защото цените на никела паднали на Лондонската борса, печалби няма, «истощеността на рудната база, износеността на основните фондове, ниската ефективност на технологийте» и т.н. Но всичко това е ниска ефективност на капиталистическия способ на производство, а не технологийте и не рудната база. Рудата е нужно да се добива не варварски, както сега, а мислейки и умно, с разчет на бъдещето.

Но капиталиста не може да мисли за бъдещето — на него печалбата му трябва тук и сега, а как ще живее народа него не го интересува.

Какви са истинските причини за спирането на производството и уволнението на работниците?

Toвa e пазара, анархията на капиталистическото производство, неизбежно предизвикващи кризи от свръхпроизводство. Те дават за себе си да се знае следното: пазарът се напълва с никел, цените на него падат, производството за капиталиста става по-малко печелившо или губещо и капиталистите затварят своите заводи, очаквайки, кога пазара «ще узрее» за произведения продукт, произвежданата стока отново се реализира изгодно и производството отново се пуска. Въпросът е в това, че повторното пукане може да започне не там, където е спряло — в дадения случай не в Челябинска и не в Свердловска област на РФ. А там, където за капиталиста се открива по-висока печалба, там където работната сила е максимално евтина, например в Африка или в Югоизточна Азия.

Tова означава, че уволнения днес работник не следва да очаква, когато «всичко се оправи», или когато кризата, накраясвърши и започне поредния икономически подем. Tози подем може да премине покрай тях и «Уфалейникель» спряното днес производство въобще да не заработи. Неговите стопани просто ще изнесат своите капитали от Русия и ще открият такива предприятия в далечни страни. Свердловските и челябински работници трябва да се борят за своите предприятия тук и днес, изисквайки от собствениците-капиталисти отмяна на решението за спиране на производството, а от руското буржоазно правителство — финансова поддръжка на предприятията или национализация.

Последното разбира се също не е панацея, защото производството се съкращава и на държавните предприятия също, в това число на важните за страната-предприятия с отбранително значение. Окончателно решение на проблема за работниците се явява само една мярка — вземане в свои ръце на политическата власт в страната, а заедно с нея и на цялата промишленост, икономика, на всички предприятия. Но това е въпрос на социална революция, а не на реформи. И това ще се постави на дневен ред, когато се подготвят всички условия.

Олег Павлов

[1] http://ura.ru/articles/1036270077
[2] http://www.rosbalt.ru/russia/2017/02/21/1593801.html
[3] http://www.rosbalt.ru/russia/2017/01/26/1586435.html
[4] http://pda.ura.ru/news/1052275413
[5] http://gmprold.ur.ru/librarynew/?id=1104