Трябва да отбележим, че подобни «новини» се появяват на страниците на руските буржоазни (и не напълно буржоазни) вестници с завидна регулярност, а самия този рейтинг се обновява даже ежедневно. Какво ни показват?
Сменят се местата в таблицата, появяват се и изчезват фамилии, непрекъснато се изменят сумите на капитала. Сменят се всички и вестниците с удоволствие ни поднасят тези безпокойни скачащи цифри, като вярно отражение на пулса на икономическия живот, като вести от тайнствен и далечен финансов свят, с неговите малки и големи трагедии.
Но така ли е това? Явява ли се такава новина факт, че шепа финансови брокери са погълнали останалото човечество? Може ли някой да се удиви, съобщавайки му, че и в Русия, и в бившите съюзни републики има абсолютно неработещи и при това баснословно богати хора? Кой не се е убедил още в това, че колкото по-богати и свободни стават те, толкова по-бедни и безправни стават всички останали? Всичко това, уви отдавна вече не е новина. А списъкът с фамили богати хора далеч още не отразява истинския икономически живот на страните.
Но публикация за историята от живота на «светило» от финансовия свят и неговите «самостоятелни» икономически победи все пак не е безполезна. Тя е напомняне на работниците, че империализма е съревнование на едрите капиталисти с крупните. Че ролята на работниците в това състязание е да бъде главно оръдие на обогатяване на монополите и оставайки в сянка, да проливат пот и кръв за поредното ярко и шумно удовлетворение чийто потребност е таблицата в рейтинга…
Само че за работниците е малкоинтересен рейтинга на богаташите. Каква e разликата, когато се едни се обогатяват повече от другите, присвоавайки им техния труд? На тях им е ясно, че това се прави от буржоазната класа, собствениците на средствата за производство, на които работят работниците. За работническата класа е важно да знае, как да се бори с тези паразити, как да спре техните апетити, а най-добре знае как да се избави въобще от тях. И тук рейтинга на протестите и стачките или сводката, отразяваща реалното състояние на работническото движение в Русия, ще е по-интересна и полезна. Но да се състави такава сводка може само с помоща на самите работници — никой друг за тях няма да направи подоно нещо. Няма да направи не защото не иска, а защото не може — физически не можеш да бъдеш в курса на всичко, което става в работническата среда в цялата страна.
На работническата класа в Русия е нужен свой работнически информационен орган — свой работнически вестник (сайт). Информацион орган не за работниците, а за самите работници! Който да се създава и пише от самите работници.
Успеят ли работниците да създадат такъв орган, значи ще се получи и по-добре ще се борим, ще се появи възможност да обединим своите сили в борбата с угнетяващите и техния капитал и държава. А значи у работниците ще има шанс да победят капитализма и след това задължително и регулярно ще започне да излиза и друг вестник — за нормален човешки живот, за обикновени хора, техните победи в завода и на полето, вестник, в който рейтинга на протестите ще отстъпи място на славните трудови рекорди!
К. Октябрьский, март 2017
Село Габаре. Църквата и пещерата
Документи: Ваксините на Pfizer срещу Ков...