Сред лозунгите, които издигнали участниците, били «Русия без Путин», «Импичмънт» и «Позор». Според съобщения на СМИ, в протестите участвали значително число студенти и ученици в горните класове. Сайт Unia.net цитирал един от участниците в акцията кото казал: «Аз съм сит. Ние вече си изживяхме своя живот, а какво да кажем за младежите? С такива заплати, ипотеки. А те [чиновниците] всички крадат и крадат. Кога ще се наситят?»
Руската икономика изпитва сериозни трудности поради западните санкций, които били въведени от САЩ и ЕС, като акт на икономическа война след прозападния преврат в Киев през февруари 2014 година. Около 25 милиона човека официално живеят под чертата на бедност, но в действителност цифрите са много по-високи.
Докато много участници в протестите изразявали своето недоволство от огромното социално неравенство, крайно дясната прозападна програма на опозиционния политик Алексей Навални няма нищо общо с истинските интереси на широки слоеве от населението. Неговата реализация неизбежно ще се обърне с рязко падане на нивото на живот на маси и още по-силн потискане на техните демократчни права. Именно това е станало в Украйна след прозападния преврат в Киев през февруари 2014 година.
Навални се опитва да апелира към настроения на масово социално недоволство сред работници, младежи и интелигенция. За тази цел служи документалния филм за Дмитрий Медведев със заглавие «Той не ви е Димон», в което е показано приказното богатство на руския премиер-министър Дмитрий Медведев, което изглежда съвершено скандално на фона на болшинството, живеещо в крайна бедност.
Но Навални се явява инструмент в ръцете на части от русиските олигарси, недоволни от безконтролното могъщество на путинското окръжение, и изразява интересите на благополучните слоеве от горната средна класа. Те искат не благосъстояние, свобода и демокрация за всеко общество, а само по-значителна и «справедлива» — по тяхно мнение — част от печалбите на крайно тесните управляващи елити и съответно, по-голямо участие в политическата власт.
В същото време програмата на Навални съответства на интересите на влиятелните кръгове на международния, в частност, американския империализъм. Управляващите елити във водещите страни от Запада се стремят да извършват в Русия операция по «смяна на режима» за установяване на свое пряко господство над природните и хорски ресурси на страната, разчленяването и на редица безсилни и зависими образования и в крайна сметка, превръщането на най-големите от бившите републики от Съветския Съюз в своя полуколония.
Toва дълбоко противоречие, съществуващо между програмата на прозападната опозиция и мотивите на протестните настроения в обществото, обясняват характера на политическата кампания на Навални и приомите, които използват неговите хора в опитите да се намери масова поддръжка.
Преди всичко става въпрос за крайно разпиляна формулировка на искания — в този случай, осъждане на корупция — оставаща главна, основна част в тяхната програма («свободен пазар») на тъмно. Те се опитват да използват този факт, че властта се бои от всяко публично изразяване на критика по отношение към нея, давайки това за причина, заставяща ги да избягват по конкретни лозунги.
В своите корупционни разобличения ФБК (Фонд за борба с корупциеята) на Навални никога не касае крупния бизнес, а само чиновници. Между другото и едните и другите са неразривно сляти в единна мафиозна система на постсъветския капитализъм. Бюрокрацията, разбира се «обира» бизнеса, но в крайна сметка тя самата е генерирана от тях, а не се е взела от нищото.
Неистовата корупция се поражда непрекъснато, ежечасно най-характерна за руския капитализъм, неспособна не само да развие страната, но даже просто да поддържа на повърхността остатъците (от съветското минало) на базовата промишлена инфраструктура и социални завоевания.
Политическата еволюция на Навални отразява плъзгане в дясно, характерна за управляващите елити на Запад и Русия в течение на последните две десетилетия.
Той е започнал своята политическа активност в началото на 2000 година в редица либерално-демократичната «Яблока». Когато настъпило време за «цветни революций» на постсъветското пространство, в които ултранационалисти от всички слоеве встъпили, като ударен отряд на прозападните сили, той се насочил към крайно десните руски националисти и фашисти, нееднократно приемайки участие в техните шествия и издигайки лозунги от типа «Русия за руснаците» и «Трябва ли да храним Кавказ». За това бил изключен от редиците на «Яблока».
В 2010 година той преминал специален половингодишен курс в Йелския университет в САЩ по програма за подготовка на «нови световни лидери и расширение на международното взаиморазбиране» — фактически, програма на ЦРУ и Държавния департамент по формиране на бъдещи американски дейци в различни страни от света.
След завръщането си в Русия започнала неговата необикновено бърза и успешна кариера на блогер, разобличаваща корупцията във висшите эшелони на властта. Още първата му гръмка публикация за корупция в държавната «Транснефт» в края на 2010 година показала неговата връзка с влиятелни кремълски кръгове, без помоща на които той нямаше да може да получи достъп до тези документи.
След година, през декември 2011 година, когато избухнаха масови протести против мащабните фалшификаций на изборите за парламент, Навални бил изпратен в редица самопровъзгласили се ръководства на тези протести наред с други деятели на либералната опозиция, където се опитал да вземе лидерството.
На 6 май 2012 година, ден преди инаугурацията на Путин, като президент, Навални се опитал да организира «Майдан» в центъра на Москва, което станало повод за ареста на няколко активиста и осъждането им по т. н. «Блатно дело». Самият Навални бил скоро обвинен по няколко дела за разхищение на средства и осъден условно.
Това не му попречило да вземе участие в изборите за кмет на Москва през лятото на 2013 година, като набрал над 27 % от гласовете, което станало допълнително основание за неговите претенций да бъде главен политически представител на «градската креативна класа».
Прозападният преврат в Киев през февруари 2014 година и присъединяването на Крим към Русия през март същата година рязко изменило политическите настроения в страната. Прозападната либерална опозиция се оказала в състояние на растяща изолация, което намерило своето подтвърждение в хода на последните парламентарни избори през октомври 2016 година, на която тези сили претърпяли съкрушително поражение и загубили представителство в Държавната Дума.
Обявявайки за начало своята президентска предизборна кампания в края на миналата година, независимо от отказа за официална регистрация, Навални активизировал усилия, надявайки се да привлече към себе си внимание на фона на ръста на протестните настроения в страната.
Един от елементите на неговата кампания станало откриването на «щабове» в много региони на страната, а така също появата на документалното разследване за корупционните машинации на премиер-министъра Дмитрий Медведев. В коментари по повод този филм се отбелязва, че там са били използвани снимки на охранявани от спецслужбите резиденций, направени с безпилотници, което едва ли е възможно без поддръжка от страна на високопоставени кръгове от кремълската администрация.
Корупция, пронизваща всички части от икономическия живот на Русия се явява пряко следствие от разпада на СССР и реставрацията на капитализма, проведени от ръцете на сталинистската бюрокрация (!), която безогледно разхищавала богатствата, създадени от съветската работническа класа в течение на много десетилетия. Работническата класа на Русия може да се бори за по-добри условия на живот и против заплаха от война с американския империализъм, а така също против установяването на прозападен марионетен режим, само усвоявайки необходимите уроци от предателството на сталинизма и разпада на СССР и обръщайки се към социалистически и интернационалистични програми.
www.wsws.org
