Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2017 20:57 - Младият Карл Маркс-Раул Пек
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 638 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Съществуват периоди, когато за кратко време се извършва качествен скок в познанието за природата и обществата. В естествознанието с такива революции се асоциират имената на Галилей, Дарвин и Айнщайн. В социалните науки такива имена се явяват Маркс и Енгелс.

В течение на няколко години те произведоха безпрецедентна революция в мисленето. Отхвърлиха немския идеализъм и поставили разбирането за обществото на материалистична база. Открили класовата борба, като движеща сила на историята и превърнали социализма от утопия в наука.

imageПостер от филма на немски език

Едва с времето стана възможно да се види пълното значение на това колосално достижение. Марксизмът заложил теоретичната основа за първата масова партия на работническата класа — германската социалдемокрация под ръководството на Бебел, а така също първата победоносна пролетарска революция — Октомврийската революция в Русия, столетието, което честваме тази година.

Независимо от това, че сталинизма успя да ликвидира Съветския Съюз (по това твърдение не мога да се съглася с автора на статията), марксизма днес е актуален и жив, от когато и да било. Глобалната финансова криза, поразителното ниво на социално неравенство, ръста на милитаризма и ръста на крайнодесните, такива като Тръмп в САЩ — всичко това води до това, че много се обръщат към Маркс в търсене на изход от капиталистическата безисходица. Даже противниците на Маркс отново са принудени сериозно да възприемат неговите идеи (по-скоро да ги извратят или нагодят в положение удобно за капитализма).

Родилият се в Хаити режисьор Раул Пек поставил пред себе си задача да запечата в кинолента годините на формиране на марксизма. Той добре осъзнава своевремеността на своята тема. «Докато света пребивава в извънредно състояние поради финансовата криза, към Карл Маркс отново се пробужда неочакван интерес», — написал Пек за своя филм. 25 години след падането на Берлинската стена, може да се «върнем към обсъждането на приноса на Карл Маркс в науката, не изпитвайки чувство на вина». Задачата на филма е в това, «да се разкрие реалния принос, направен от тези учени и политически мислители».

Сътрудничеството на Маркс и Енгелс

Младият Карл Маркс се концентрира на тясно ограничен отрязък от време. Филмът започва с забранения в март 1843 година Рейнски вестник (Rheinische Zeitung), на който Маркс бил главен редактор, и завършва с написването на Манифеста на Коммунистическата партия в края на 1847 година. Тези години, когато Маркс и Енгелс се откъсват от дребнобуржоазната демокрация и залагат теоретичните основи на съвременното социалистическо движение.

imageЖени Маркс (Вики Крипс), Карл Маркс (Август Дил) и Фридрих Енгелс (Штефан Конарске). © Frйdйric Batier, Neue Visionen Filmverleih

Филмът показва събитията от тези години в строго хронологиче порядък и сам съсредоточава вниманието на тясното сътрудничество на Маркс и Енгелс, като се отдава значително място на жената на Маркс- Жени фон Вестфален, а така също на жената на Енгелс Мери Бернс, работничка от Ирландия. В това, че вниманието се фокусира на отношенията между Маркс и Енгелс е силата на филма. Той ясно показва, как два човека се вдъхновяват един друг и се оказват тясно свързани от лична дружба.

Пек, който се запознава с марксизма, като студент в Западен Берлин в 70-те години на миналия век, не се опитва да построи сюжета на контраст между «романтичния» и «таен идеалист» Маркс и материалистическия Енгелс, както това е прието в кръговете на «западните марксисти». Филмът нееднократно показва Маркс, като «велик материалист» и разкрива пред нас революционната основа на дружбата между Маркс и Енгелс — тяхната решимост да не се смиряват със съществуващите отношения на експлоатация и половинчатите мерки на дребнобуржоазните демократи.

Още първата сцена изобразява жестоката въоръжена разправа над тези, които се занимават със събиране на изсъхнали дървета в гората, което се е считало за престъпление по съществуващия по това време закон. Във връзка с това се привежда цитат от статия на Маркс в Рейнски вестник: «Хората чувстват себе си наказани, но те не виждат престъпления. И когато те не виждат никакво престъпление, за което те са наказани, вие трябва да се боите от тях, защото те ще искат да си отмъстят».

Закриването на Рейнски вестник, който е трябвало постоянно да се бори с пруската цензура, довели до бурни дебати между Маркс и младохегелците, които го обвинявали, че причината за закриването била остротата на полемиките на Маркс.

Маркс им отговарял: «Всички вие мислите за дребни словесни трикове. Вие пишете смутни литературни обзори и смутни резюмета на смутни политически идеи. Вие, младохегелци и свободномислещи, както сами се наричате, искате одобрение [от власта], продължавайте да се  наслаждавате сами на себе си!  Аз се изтощих от борбата. Аз се изтощих от лицемерие. Ние сме забранени. И това е добре».

Спед 16 години Маркс писал за своето развитие в този период: «В 1842–1843 г. на мен, като на редактор на Rheinische Zeitung ми се наложи за първи път да се изкажа за т. н. материални интереси». Дебатите в Рейнския ландтаг за кражбата на дърва «ми дадоха отправна точка по икономическите въпроси».

Маркс встъпил против «отзвука на френския социализъм и комунизъм със слаба философска окраска», която се е слушала в Рейнски вестник, наричайки я «дилетантизъм». Неговите тогавашни знания не позволявали «да се реши на каквото и да било съждение за самото съдържание на френското направление». Ето защо «с голяма охота аз се възползвах от илюзиите на ръководител на Rheinische Zeitung, като се е надявах с по-умерена позиция да се сдобия с отмяна на издаденото ми смъртно наказание, за да напусна обществената арена и да влезя в учебната стая».

Една от основните линий на филма — това е впечатлението на Енгелс, получено в Англия: шивашката фабрика на неговия баща в Манчестър, където той е работел, като упълномощен представител, а така също ужасяващите жилища на работниците, с които той се запознал — му донесли разбит нос, благодарение на своята приятелка Мери Бърнс. Тук той събирал материал за своята книга Положението на работническата класа в Англия, която излязла в 1845 година.

Тази работа станала не само «страшно обвинение към капитализма и буржуазията». Ленин по-късно писал: «Енгелс първи казал, че пролетариата не само е страдащ клас; че именно това позорно икономическо положение, в което се намира пролетариата, неудержимо го влече напред и го заставлява да се бори за своето крайно освобождение».

Филмът съвършенно правилно показва, че именно Енгелс е казал на Маркс на важността на трудовете на класическите английски икономисти. Енгелс публикувал в началото тяхната съвместна работа в Немско-френския ежегодник статията «Бележки към критиката на политическата икономия». Много идеи, станали широко известни благодарение на тази статия, по-късно били по-основно развити от Маркс в Капиталът.

В сцене, която се явява една от най-забележителните във филма, Енгелс, Маркс и Мери Бърнс разговарят в лондонски клуб с предприемача -бащата на Енгелс. Той говори за децата, трудещи се в неговата фабрика, че работата нощно време не влияе на тяхното здраве. «Вие имате в пред вид, че не влияе на вашето здраве» — отговаря Мери на ошашавения работодател.

Раул Пек за изпълняването на главните роли във филма съвместна френско-немско-белгийско продукция избрал немски актьори. Август Дил е убедителен в ролята на Маркс. На екрана неговата проницателност и остроумие се съчетават с мъдростта. Штефан Конарске играе харизматичния Енгелс, на който може би се е запечатало възхищението на самия актьор.

Вики Крипс въплъщава в себе си достоверния образ на Жени Маркс, приела своето положение на дъщеря на знатни родители на съдбата на емигрантка и жена на революционер; за което тя никога не е искала. Хана Стил представлява Мери Бърнс, като метежна и независима ирландка. Енгелс се запознава с нея, съгласно филма, като глава на бунтуващите се работници на фабриката на своя баща, което исторически не се явява достоверен факт.

Добре са подбрани и второстепенните роли. Оливие Гурме въплъщава в себе си немно от тесногръдия Прюдон, а Александър Шеер — непохватния Вейтлинг, който постоянно произнася преувеличени фрази.

Политически конфликти

Маркс и Енгелс изградили своя историческо-материалистически светоглед в навечерието на буржоазните революции — обхванали цяла Европа в 1848 година в ожесточените спорове с представителите на движения, изразяващи интересите на буржоазните и дребнобуржоазни класи и консервативните занаятчии.

Във филма на този конфликт се отделя много място. Сред другите лица, свързани с младохегелците, във филма може да се увидят такива фигури, като Макс Щирнер и Бруно Бауер, редакторът на Немско-френския ежегодника Арнолд Руге, френският социалист Пиер Прюдон, «истинските» социалисти Мозес Хес и Карл Грюн, а така също пълния с ентусиазъм утопист Вейтлинг.

Докато диалозите в значителна степен са основани на оригинални източници, често не така добре се разбират, за какво става дума. Отчасти това става поради драматичността на събитията. Филмът се опитва да представи живота на двамата своих главни герои — нямащи още и тридесет години, от всички страни: любов, раждане, гуляи, материални трудности, конфликти с родители и т.н. Режисьорът Пек искал по неговите думи отдели от образа на  Маркс, като «брадатия старик» и да го покаже, като «приключението на това блестящо трио... във взривоопасна Европа, намираща се под пресата от цензура в преддверието на буржоазно-демократичните революции».

В следствие на това смисъла на конфликтите често се замъгляват. Пред това, как протича една сюжетна линия, следва вече друго събитие. Тук е необходимо разказа да се забави. Филмът е хубаво да се гледа два пъти.

Концентрацияята в eдно действиe на събитията, развиващи се в течение на  продължителен период, също създава трудности при възприемането. Този радикален ход е възможен, оправдан, но прави филма повърхностен.

В реалната история Маркс и Енгелс се сближават един с друг в течение на дълъг период от време. Енгелс с Маркс вече са се срещали в Кьолн, когато последния още е възглавявал Рейнски вестник, а Енгелс също е писал статии за това издание. Тяхната първа среща в Кьолн е била  хладна, защото Маркс в това време вече е скъсал с младохегелците,  докато Енгелс продължавал да ги поддържа. А в Париж започнала тяхната дружба, дала смисъл на живота им, те вече знаели и ценили работите си един на друг.

Във филма Маркс и Енгелс, освен случайната среща в Берлин се срещат още и в парижската квартира на Арнолд Руге, където в течение на един ден отначало жестоко се ругаят, след което се обсипват с комплименти и накрая укрепват своята дружба с игра на шах и обилно изпит алкохол. Всичко това изглежда изкуствено и не много убедително.

imageМаркс и Енгелс стават приятели, играейки шах. © Kris Dewitte, Neue Visionen Filmverleih

Още по-тривиално е изобразено това, как след другарски запой те пияни, вървят по улиците на Париж. Маркс, озовавайки се в канавката, мърмори: «Ти знаеш ли какво разбрах: всички философи само по различен начин обясняват света, но работата се заключава в това, че той трябва да се промени». Това е най-нелепата и неуместна сцена в целия филм.

Eдинaдесетте тезиса на Маркс за Фойербах, цитирани във филма, означавали огромна стъпка напред в изработката на светогледа на историческия материализъм. Маркс и Енгелс се обърнали към материализма на Фойербах в противопоставяне на идеализма на Хегел и младохегелците. Материализмът на Фойербах бил пасивен и съзерцателен. Както говорил Маркс, «той [Фойербах] не разбира… значението на “революционната”, “практически-критическа” деятелност».

Маркс не противопоставял въпроса за преобразуване на света порди необходимост от неговото обяснение, изказвайки някакъв сляп активизъм, както предполага тази сцена. Той подчертавал, че напротив, света може да бъде изменен само съзнателно, на основа осъзнанто участие на човека в практическата дейност.

«Съюз на справедливите»

Последната третина на филма касае участието на Маркс и Енгелс в дейността на «Съюз на справедливите». Тук е показано, как енергично двамата се стремят даже в това време да построят международна партия на работническата класа. В Брюксел те създали «Комунистически кореспондентски комитет», който се свързал с няколко страни. В началото на 1847 година те се присъединили към «Съюза на справедливите», основан в 1836 година от немските работници и докери, живеещи в емиграция. Съюзът бил за политическа и социална революция и имал отделения в няколко страни.

imageМаркс на конгреса на «Съюз на справедливите». © Frйdйric Batier, Neue Visionen Filmverleih

Маркс и Енгелс се съсредоточили на разработка за членовете на Съюза на смислена научна програма. Това изисквало изучаването на различни дребнобуржоазни тенденций, които оказвали голямо влияние на Съюза. Филмът реконструира политически сражения, бушуващи на събранията на Съюза. Тук още един път е вижда ка в споровете, често се отвличат от съществените въпроси, стоящи на обсъждане.

Конфронтацията с Прюдон е отразена в много сцени. Вече в Париж Карл и Жени Маркс посещават банкет, на който встъпва този известен дребнобуржоазен социалист и предшественик на анархизма. Маркс оспарва неговата знаменита фраза «собственостъа е кражба», докато Жени саркастически забелязва, че това означава да «режешклона на който стоиш». Защото ако собствеността е кражба, то какво е тогава самата кражба, неправилно присвоена собственост?

Независимо от това отношенията с Прюдон остават приятелски. На работата на Прюдон в 1846 година Философия на нищетата Маркс отговорил с работата Нищетата във философията. В тази книга освен критиките на теориите на Прюдон за първи път систематически е изложен историческия материализъм.

Много място е отделено на разногласията с Вейтлинг, който изиграл водеща роля в създаването на «Съюза на справедливите». Вейтлинг ратувал за комунистическите идеи, които той искал да реализира, използвайки утопични методи. Маркс и Енгелс се старали да убедят работническата класа в необходимост от научна теория, а не просто в пропаганда, апелирайки изключително към неговите емоции.

В края на краищата, те се оказват на границата на открито разделяне с Вейтлинг. Вейтлинг обявява на събранието, че «сто хиляди въоръжени пролетарии при съдействието на четиридесет хиляди престъпника» ще са достатъчни, «а да се сложи край на тиранията на буржоазията». На това Маркс отговаря, че той «се стреми да призове работниците към действие, не предлагайки им учение, което да ги организира, демонстрирайки така нечестна и високомерна игра на въодошевен пророк — от една страна и с безмълвна и слабоумна маса от друга».

Дълбоко оскърбеия Вейтлинг се опира на хиляди писма, «доказващи, че моя скромен труд представлява за делото повече, отколкото салонната доктрина, далеч от страданията на хората». Маркс в отговор сърдито вика: «Никога още невежеството на никого не е помогнало!»

Вейтлинг напуска стаята с думите: «Аз ще бъда първата жертва на гилотината. След това ще дойде вашия ред. След това на вашите другари. Критиката ще унищожи всичко, което съществува. А ако няма нищо ще унищожи себе си».

Тази сцена е двусмислена по своя характер. Тя може да се интерпретира, като критика на борбата на Маркс за програмна и теоретична ясност. Пек, както това е ясно от неговия филм, няма нищо общо с тези, които възлагат на марксизма вина за престъпленията на сталинизма. Заедно с това в коментари към филма то изразява недоверие към «всички догми, даже касаещи “марксизма”», — без по-подробно обяснение, което той разбира под «марксизъм» в кавички.

Също така поразително е че в титрите във филма, вървящи под песента на Боб Дилан, в бърза последователност на сменящи се една след друга картини от бедствия, ключови събития, политически фигури и протести за последните сто години, но в кадрите се появяват Че Гевара, Патрис Лумумба и движението «Окупирай», а не Октомврийската революция, Ленин и Троцкий (последният защо го коментират не знам). А самия автор прославя именно тази дребнобуржоазната политика, която, както добре е показана във филма, напълно се откъсва от Маркс.

Раул Пек се е родил в Хаити, живеел е в Заир (Конго), САЩ и Франция и учил в Берлин. Политически той винаги е бил близо до антиимпериалистическите националистически движения, отколкото към революционния марксизъм. Два от неговите най-известни филма разказва за съдьбата на Патрис Лумумба — първия премиер-министър на независимо Конго, убит  отк агенти на ЦРУ станало, когато Пек е бил дете. От 1996 до 1997 година Пек е бил министър на културата на Хаити.

Неговият съавтор Паскал Боницер бил в течение на дълго време свързан с френските «леви». Той е играл видна роля в списанието за кино Cahiers du Cinema в този момент, когато то е преминало през маоистската и постструктуралистска фаза във своята история в началото на 70-те години.

Поради тази причина следва да се предполага, че някои недостатъци във филма се явяват не само следствие от трудности, свързани с проблема за адекватно предаване на сложни теоретични аргументи в рамките на двухчасов художествен филм, но и резултата от определено несъгласие на неговите създател с марксизма, като такъв.

Това между впрочем не оказва влияние на края на филма. Маркс и Енгелс постигат големи успехи в «Съюз на справедливите» , който в 1847 година бил преименуван в «Съюз на комунистите», а неговия лозунг «Всички хора са братя» е бил заменен на «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!» Вторият конгрес на «Съюза на комунистите», в който приели участие представители на 30 отделения от седем страни, включително Съединените Щати, възложил на Маркс и Енгелс, също така така участващи в работата на конгреса, написването на програма по организация — Манифест на Комунистическите партии.

Филмът завършва с това, че Маркс, Енгелс и Жени се трудят в напрегната работна атмосфера над Манифеста, четейки един на друг абзаци от този забележителен исторически документ.

Ако тоз филм, независимо от своите слаби страни, помогне на маодежите да намерят път към изучаването на марксизма, то той ще изпълни важна задача.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1661275
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031