Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2017 09:02 - "Индустриализация не планираме"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На 21 април в Белгород на изнесено заседание на някакъв Обществен съвет при Минстрой  първия замминистър Л. Ставицкий заявил, чв в промишленните зони на руските градове няма да се създава промишленост. Но тъй като пустеещата земя  в големите градове е силен раздразнител за капиталистите, то, по думите на чиновника, тя трябва да бъде застроена с жилищни сгради и съпътстващи обекти.

Toва трябва да се разбира така- на територия, предварително подготвена и удобна за разполагане на промишленни обекти (т.е. приближени до източник на суровини, енергия, транспортни магистрали, комуникации и работна сила) властта планира да построи не производства, а скъпи «ипотечни» жилища, а заедно с капиталистическия начин на живот и бизнес-центрове, спа-салони или супермаркети.

Правителството е преброило 1100 такива участъци с обща площ над 238 хил. ха. Ето всички тези «хектари» и искат да ги отдадат на строителните монополи, в рамките на проекта «Ипотека и арендно жилище» и «за радост на щастливите новодомци».

Но, щастливи новодомци ще са малко. Да се радоваш на скъпоструващи апартаменти и магазини, построени на «развалините» на разрушените заводи и фабрики — това си е идиотизъм.  Обществото не може нормално да живее, ако нищо не произвежда. С този постулат са съгласни всички нормални хора. Но тогава защо днес руската власт упорито не желае да използва промишленните зони в своето пряко предназначение – за строителството на промишленни предприятия?  Защото на пръв поглед, е безмислица: всички висши чиновници,  започвайки от Путин, крещят за суверенитет на страната, за независимост от импорта, за съхранение на отбранителната способност и други подобни неща, които са немислими без собствено производство. При това не просто собствено производства вообще, а без предприятия от група А — т.е. без тези предприятия, които произвеждат средствата за производства — станове, машини, промишлено оборудване, всички тези средства, с помоща на които се произвеждат други машини, стоки и продукти.

Но викат – крещят, а на дело се получава следното. Използват под жилищни и търговски застройки готови промишленни площадки – това е забиване на гвоздей в микроскоп. Или да се хранят свинете с октоподи и омари. Чудовищно неефективно и шизофренически глупаво от позициите на разположение на производителните сили. Въобще, за това трябва да се убиват, като врагове на народа. Но именно така е принудена да постъпва руската буржоазия и нейната държава. За тях е интересна не ползата за обществото, а голямата печалба — тя и само тя е и смисъла и съществуването и целта на тяхнта дейност и залог за преживяване в хаоса и стихията на пазара. И ако за получаването на тази печалба се изисква да се унищожат отделни предприятия, промишленни райони или цели промишленни отрасли – те няма да се колебаят, ще отидат на деиндустриализация на собствената си страна, а значи на национално предателство и пълна зависимост на своя народ от страна на индустриалните, произвеждащите, промишлено развити.

Да, в путинското обкръжение има хора, които стоят на входа на импорта на машини и оборудване за промишлеността. Ето това е радостно! Но на дело се получава нова зависимост от чуждестранните производители,  защото внесените станове и машини се износват, и изискват ремонт и в края на краищата, замяна на нови, по-съвременни машини. А от къде да се вземат? А отново ще се закупят отвън, защото без собствени машиностроителни заводи и КБ друг изход няма.

Без машини, произвеждащи машини, не може. Това е обективно. Тези машини в голямата си част се в Русия се продават от развитите страни на Запад, които са на монополи – конкуренти на руските монополи. С тези държави Кремъл вече воюва, а с други се кани да воюва. Това означава, че във всеки момент западните партньори могат да спрат да продават даже зъбни колела за машините.

По нататък. Тъй като става въпрос за отказ на руската власт от строителство на средства за обществено производство, т.е. от отказ от средства за поддържане на живота на своя народ, то всеки от нас трябва да разбере, че приоритет в  икономиката на държавата е отдаване не на производство на продукти за потребление,  което води нашето общество към смърт.

Защо? Ние не потребяваме доменни пещи, машини и прокатни станове, а предмети за потребление. Но първо ако у нас вместо заводи на всички промплощадки растат казина, бутици и прочие клоаки, то ние няма да има къде да произвеждаме за себе си даже продукти и други предмети от първа необходимост!

Второ-едно от основните свойства на  капиталистическото производство се явява разширеното възпроизводство.  Това е когато във всеки следващ цикъл на производство се увеличава количеството  (или се повишава продуктивното качество) на действащите средства на труда и произвежданите продукти на труда. Тъй като капиталистите винаги се стремят към  максимална печалба, те се стремят да изкарат на пазара все повече и повече стоки. Но за да пускат все повече и повече стоки е нужно постоянно да обновяват парка от станове и машини за производство, заменяйки старото оборудване с по-съвършенно и производително. При това не трябва да се забравя и за количественния ръст на новите машини. Просто казано, разширеното възпроизводство постоянно изисква и качественно и количественно увеличение на средствата за производства. А тъй като всяко производство започва не с крайния продукт, а с оборудване, суровини и енергия за неговото производство, то закона за разширеното възпроизводство се явява закон за изпреварване ръста на производство на средства на производства по отношение към производството на предмети за потребление. Този факт, че руската власт този закон игнорира, доказва нейната престъпна умисъл по отношение към болшинството от народа – трудещото се население, а именно: руската олигархия умишлено  давайки ни всички нас в робството на международния капитал, съзнателно превръща Русия в колония, а нейните граждани в зависими и безправни роби.

Но защо руския финансов капитал упорито се отказва от възстановяване на промишления фундамент на страната? Не е ли самоубийство това? Не. Такива са просто  икономическите закони на капитализма. Буржоазиятас всички сили спасява «свещения» институт на частната собственост на средствата за производство и така се спасява, като обществена класа. Получавайки завод или фабрика в частна собственост, собственика получава право да се  разпорежда по свое усмотрение. Но усмотрението у такъв собственик е само едно – придобитата собственост трябва да му носи лично на него печалба, максимално възможна в дадените условия. Ако му предложат да закрие или взоиви своето предприятие заедно с всички машини в него в обмен на печалба, превишаваща текущата стойност на предприятието и цялата негова разчетена печалба, да кажем, за 5 следващи години, той ще го взриви или завори, на интересувайки се от интересите на цялото общество. С позициията на буржоа той ще постъпи правилно, защото ще застави собствеността да изпълни своето единствено предназначение – да донесе лична изгода на своя стопанин.

Ако предположим, че руската олигархия заедно със своята държава изведнъж реши с бързи темпове да строи заводи, фабрики, рудници, шахти, пристанища, станции, пътища и т.н., то тя самата ще се самоубие. При мащабна индустриализация ще възникнат много работни места, ще изчедне безработицата и нищетата на работните маси — това е  обективно, защото количеството на работните места и цената на «рабтните ръце» пряко зависят от размаха на индустриализацията. Но ако това е така, то нито един работник няма да се съгласи да работи на капиталиста за копейки, и нито един капиталист няма да му се получи да иска да му работят при падаща заплата и заплаха, че «зад вратата такива, като теб, хиляди стоят, и всички те са съгласни да работят на моите условия». А как буржоазията ще получи максимум печалба,  ако цената на работната сила превиси нейната стойност, ако не се отдаде да се застави работника да работи за двама трима, ако работника загуби всякакъв интерес към  преработка и всякакъв страх да се откажат от тях? Никак няма да се получи. Тогава всяка индустриализация ще се отмени, а на промплощадките ще се строят източници на бързи пари — небостъргачи и търговско-развлекателни заведения.

За руската буржоазия е изгодно да провежда политика на неоколониализъм, откривайки вътрешния пазар за реализация на чуждестранни стоки в обмен на възможност да се реализират суровини и природно гориво зад граница. Така, едно от главните условия за продажба на руски газ и нефт в Европа се явява изискването към властите на РФ всячески да спират производство на средства за производства в самата Русия. Защото в противен случай всички необходими продукти може да се произведат в РФ, а не да се внасят зад граница, т.е. ще изчезне основата на колониалната зависимост на Русия от най-развитите и силни империалистически западни държави. Олигархията и от двете страни е против това,защото за «старите» монополисти ще бъде загубена огромна богата колония с огромен пазар, а за руските монополисти ще бъде отрязяня възможността да търгуват с ресурсите на страната и да получават свръхпечалби.

Не трябва да се забравя и това, че на местната олигархия е по-лесно и изгодно да строи предприятия «от нула» там, където производствените издръжки са минимални в сравнение с руските, а печалбите съответно, максимални:  в Южен Китай, Виетнам, Камбоджа, Бирма и т.н. В тези страни е топло и работната сила е много евтина, а значи много по-голяма печалба. И затова руския олигархат, напълнил джобовете от разпродажбата на руските ресурси, убива заводите в Русия и открива два завода в Югоизточна Азия, Африка или някъде в Латинска Америка.

И така. Жилищното капиталистическо строителство в промзоните е сигнал за това, че безработицата в страната ще продължава да се увеличава, нови работни места няма да се създават. Нивото на образование, култура, наука и техника в страната ще пада,  защото няма нужда от добри специалисти — промишленост няма, и не се планира създаване. Но най-главното: без разнообразни и мощни средства производства работническата класа в нашата страна не сможе да живее добре, не може материално да подобри своето положение,  защото тези предмети, които са му нужни за живот, той сам не произвежда и затова е принуден да е доволен от това което му дават отвън.

Такова е положението на работническата класа –  твърди противоречия: тя всичко може да създаде сама, но буржоазията не само го лишила от средства за създаване на всичко, но и «по правото на частната собственост» методически унищожава материалната основа на неговия живот. Тя всичко може да създаде сама, но е принудена да потребява чуждестранна отрова и боклук.  Toй може да създава чудеса от техника, но днес го заставят да работи едва ли не с мотика. Той потенциално е пълен със съзидателна работа за  хиляди години напред, но при това търпи безработица. Той е приказно богат,  защото сам извлича от земята нейните несметни богатства, но при това тънат в нищета, студ и глад.

Как да се разрешат тези и маса други противоречия?

Отговорът на този въпрос отдавна е готов и  е работен — социалистическа революция, общонародна собственост и диктатура на пролетариата. Властта трябва да бъде в ръцете на работническата класа и трудещата се маса. Тогава всичко ще си отиде на своите места.

С. Агапченко, М. Иванов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1658846
Постинги: 2344
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031