Въпрос: «Чета в момента «Държава и революция», в глава V се описва, как държавата на диктатурата на пролетариата престава да бъде държава в пълния смисъл на думата (всички трудещи се потискат експлоататорите, болшинството потиска малцинството). Докато чета сравнявам с това което беше в СССР (макар за аз не знам много за този период). Отделям няколко фрази в приведени цитати, по които у мен възниква въпрос (виж. после цитат).Ще ви бъда благодарен, ако ми разясните.

1.Преход от капитализъм към комунизъм.

«По нататък, при прехода от капитализъм към комунизъм потискане е още необходимо, но вече потискане на малцинството от експлоататори от болшинството експлоатируеми. Особеният апарат, особената машина за потискане, «държавата» е още необходима, но това е вече преходна държава, това вече е не държава в собствен смисъл, или потискане на малцинството експлоататори от болшинството вчерашни наемни роби, работата ще е толкова сравнително, леко, просто и естествено, че то ще струва много по-малко кръв, разбиване на въстания на роби, крепостни, наемни работници, което ще струва на човечеството много по-малко...

Накрая, само комунизма създава пълна ненужност на държавата, защото няма какво да се потиска, — «някой» в смисъл класа, в смисъл систематична  борба с определена част от населението. Ние не сме утописти и не отричаме възможността и неизбежността от ексцесии на отделни лица, но е необходимо да потискаме такива ексцесии…

2. Висш стадий на комунистическо общество

«Колкото е по-пълна демокрацията, толкова е по близък момента, в който тя става ненужна. Колкото демократичната «държава», състояща се от въоръжени работници и явяващите се «вече не държава в собствения смисъл на думата», толкова по-бързо започва да отмира всяка държава.

И когато всички се научат да управляват и започнат да управляват самостоятелно общественото производство, самостоятелно осъществяване на сметките и контрола на паразитите, мошеници и други «хранители на традицията на капитализма», — тогава избягването от това всенародно отчитане и контрола неизбежно ще станат такива неимоверно трудни, такива редки изключения, ще се съпровождат вероятно от такива бързи и сериозни наказания (защото въоръжени са работниците — хора с практическия живот, а не сантиментални интелигенти, и да се шегуват със себе си те едва ли ще позволят), защото необходимостта да се съблюдават несложни, основни правила във всяко човешко общежитие много скоро ще станат привичка.»

На практика какво означава това? Че при социализма (на първата степен на комунизма, когато вече няма антагонистически класи, няма икономическа база за тяхното съществуване)всеки, който нарушава правилата на човешкото общежитие, веднага ще го накажат въоръжените трудещи се... 

Аз така разбирам, че всички трудещи се трябва да бъдат поголовно въоръжени, трябва сами да съдят, доказват вина и наказват провинилите се.

А ако наказват само особени отряди от въоръжени хора, ако съдят — съдии, а контролират и разследват нарушенията — специални органи, то такава държава остава държава в пълния смисъл на думите — носи функция на обществена власт, т.е. потиска болшинството, защото това не е самото болшинство, което се отчита, контролира, съди и наказва.

Разбирайки че държавата е инструмент на потискане на една класа от други и е неправилно да се говори, че държавата макар и взета сама за себе си някой потиска. Но какво става ако тази държава на капиталисти чрез своята агентура насочва против трудещите се?

Въпросът ми е възникнал от това, че в СССР хората били разоръжени (например след свършването на Гражданската война и след Великата отечествена). Правилно ли е било…? 

Може, би ако гражданите бяха въоръжени, нямаше да се случи и Новочеркаския разстрел?

Ролята на държавата, като особена организация при социализма, както аз разбирам, трябва да се сведе до защита на гражданите от капиталистите, които са останали още в другите страни (управление на Червената армия), външна търговия и общо планиране и управление развитието на производства, логистики и «сфери на услуги» (образование, медицина и т.н.). Функциите на милиция, съд, ОБХСС трябва да изпълняват всички граждани.»

Отговор:

Всъщност нашия читател — задава въпрос за важния елемент от диктатурата на пролетариата — въоръжения народ, а диктатурата на пролетариата — това е най-сложния въпрос в марксизма, да се осмисли и разбере това явление е необходимо възникващите при прехода от капитализма към комунизма, не винаги е просто.

Ще напомним, че диктатурата на пролетариата — това е същността на пролетарската държава. Формата и може да е различна НДнес са ни известни 3 форми на диктатура на пролетариата — Съвети, народна демокрация и комуна (пример е Парижката комуна). Но същността у тях е една — това е диктатурата на пролетарската класа.

Сложността на въпроса за диктатурата на пролетариата е в това, че да се разбере този процес (а диктатурата на пролетариата е именно процес, а не застинало състояние) може, само имайки твърд поставен диалектически светоглед, с които за съжаление, е било голям проблем винаги — и тогава преди 100 години и днес.

Възможно е нашия другар, задал въпроса, нашето обяснение в тази статия за окончателно разбиране не стига, и ще му трябва по дълбоко да вникне в същността на тези процеси, които отиват при социализма (или при прехода от капитализма към комунизма). А това проникване се достига не веднага. Към дадения въпрос е  възможно да се връщаме не един път и всеки път ние ще го разбираме по-дълбокои по-дълбоко, гледайки ту на една страна ту на друга, проследявайки ту една нитка (тенденция на развитие), ту друга. От това не трябва да се плашим, това е нормално. Така и трябва да е. Марксизмът е много дълбока наука. Там всичко е едновременно и просто и много много сложно.

Нашият читател пише:

«…при социализма (на първата степен на комунизма, когато вече няма антагонистически класи, няма икономическа база за тяхното съществуване) всеки, който нарушава правилата на човешкото общежитие, ще бъдат сурово наказани от въоръжените трудещи се. Но кой именно трябва да бъде въоръжен?

Аз така разбирам, че всички трудещи се трябва да бъдат поголовно въоръжени, трябва сами да съдят, доказват вина и наказват провинилите се.

А ако наказват само особени отряди от въоръжени хора, ако съдят — съдии, а контролират и разследват нарушенията — специални органи, то такава държава остава държава в пълния смисъл на думите — носи функция на обществена власт, т.е. потиска болшинството, защото това не е самото болшинство, което се отчита, контролира, съди и наказва.

Веднага ще забележим, че социализма — това е процес и под него трудещите се разбират не това което се мисли днес при капитализма; днес към него се отнася и дребната буржоазия, която и експлоатира труда на своите наемни работници и работи сама. Но ние говорим в основно построяването на социализма, когато буржоазията вече я няма, в това число няма и дребна буржоазия, няма експлоатация, но обществените класи (неантагонистическите) още съществуват. Между впрочем, Ленин говори за въоръжени работници, а не а трудещи се. И той е прав, указвайки на класовата същност на тези, които господстват при социализма — това са работниците, работническия клас, пролетариата.

Тук трябва още да кажем, че понятието «работник» при социализма е съвсем друго, в сравнение с капитализма. Думата остава същата, но при социализма тя ма друго съдържание. Защото при капитализма работническата класа — това е класа от експлоатирани наемни работници, лишени от собственост на средства за производства. А при социализма — това е господстващ клас, у които в ръцете не е само политическата власт, но и всички основни средства за производства. Ето този момент — диалектиката на формите и съдържанието е нужно да разберем много добре, иначе ще се объркаме в разбирането на тази диалектическа категория и ще възникне и объркване в разбирането на диктатурата на пролетариата и пролетарската държава въобще.

Другарят, говори за «въоръжени трудещи се», разбира това понятие плоско, примитивно, както всички граждани, които се трудят при социализма (едновременно предполагайки, че някакъв бандит или престъпник НЕ се труди и по определение НЕ се труди, се вижда, че се явява изходно изкуствено и не съответства на реалната действителност на построение —  на дело всичко може да бъде съвсем не така и даже често все пак не е така) и които едновременно имат лично в ръка някакво оръжие. И ако някой от трудещите се такова смъртноубийствено оръжие няма, то той НЕ е «въоръжен трудещ се».

Но това е схема- проста, която в реалността се среща много рядко. Всяка армия, и днес и преди 100 години има вътрешно разделение на труда. Едни реално притежават оръжие и стрелят (например, войниците), а други осигуряват тяхното съществуване и оптимални условия за това военните действия да се водят ефективно (армейска кухня, интенданти, санитарна част, свързочници, щабни работници и т.н.). Първите без вторите не могат да изпълнят своите бойни задачи добре. Кой тогава воюва? Войниците или вспомагателните служби и ръководители?

За да отговорим правилно на този въпрос е необходимо да приемем не метафизическа логика «или-или», а диалектическа — «и едната и другата заедно». Съответно, верния отговор ще бъде следния: те воюват заедно — цялата армия воюва, но една без друга не могат, а съществуват, като армия, като единно цяло, не може, не може да изпълни своите бойни задачи и да достигне поставените цели.

Същото е и с «въоръжените трудещи се», по-точно по ленински — въоръжени работници. При социализма работническата класа точно така използва разделението на труда, поръчвайки на едни да извършват една част от общото дело по защита на революцията и властта на пролетариата от недобития класов враг, а другите — с другата част. Но това не означава, че след това тези части ще застанат над самата работническа класа, както това е станало при капитализма.

Защо? Защото при капитализма господстващата малочислена буржоазия започва за пари от угнетените и експлоатирани трудещи се тда подбира тези, които са готови да угнетяват останалите трудещи се само заради някакви буржоазни блага. И тези измислени (чиновници, военнослужещи), представляват точно тази машина за угнетение, която се нарича държава, зависят само от волята на тези, които са ги наели — от буржоазията, но никак не зависят от трудовия народ. (Именно затова във всички капстрани армията е договорна или наемна. Призивна армии като такава там няма, за крайно редки изключения. Призивната армия е останала само в постсъветските страни като остатък от социализма, а и това постепенно се унищожава. Призивната армия — това е и въоръжения народ. В СССР например  абсолютно всички граждани на страната от мъжки пол, освен освободените по здравословни или други сериозни причини, са били длъжни да служат в армията, или задължени да се научат да владеят съвременното оръжие.)

Какво имаме при социализма? Ние имаме държава от съвсем друг род. Тук също съществуват чиновници, но първо те са по-малко, отколкото при капитализма, и функциите им са многократно намалени и ограничени и второ най-главното — те не се назначават на работа, те господстващата работническа класа поръчва да изпълни една или друга работа по каквито и да било части от управлението на народното стопанство на страната. (Именно каква да се част, защото управлява страната самата работническа класа и трудещите се маси, например, чрез своите обществени организации, които са множество при диктатурата на пролетариата.) И трето, тези държавни чиновници са самите работници или трудещи се! И те са пряко заинтересовани в това да изпълнят поръчението на трудовия народ на социалистическата страна делото по защита на пролетарското отечество и неговата собствена власт по-добре.

При социализма никой чиновник сам по себе си нито един закон не може да приеме! Той може само да помогне в изпълнението на тези закони, които е приела работническата класа заедно с трудещите се от цялата страна. При това как работи този или онзи чиновник, постоянно се следи от целия трудов народ — защото от милиони очи не можеш да се скриеш! И ако нещо не е така, то такива чиновници се махат, а полученото им дело се поръчва на други работници или трудещи се — тези, които може да се справят със задачата, така както това е нужно за целия трудов народ на страната.

Що се отнася до приемането на закони, то това се осъществява при социализма не от чиновници, а от избрани представители на работническата класа и трудещите се маси. Право на придвижване на депутати във всички нива на властта в СССР имали обществените организации на трудещите се и трудовите колективи, или фактически самите работници избирали кого от своята собствена среда да се избере (напомняме, става въпрос за времената на основното построяване на социализма, виж. Конституцията от СССР 1936 г.). При това тези избрани (депутати) не са получавали за своята законодателна работа никакво възнаграждение и не са се освобождавали от своята основна работа — те така и продължавали да работят на своите работни места, както са работели до своето избиране във властта. Депутатите само няколко пъти в годината се събирали заедно за своята законотворческа дейност (на сесии), а след това, приели нужните за работническата класа и целия трудов народ на страната закони, се връщали на своите работни места и там продължавали своята работа, като представители на пролетарската власт.

Както се вижда в пролетарската държава няма «разделение на властите»! Властта е единна и се намира в едни ръце — в ръсете на държавническата работническа класа. (Собствено, и в буржоазната държава няма разделение на властите, там всяка власт се намира в ръцете на буржоазията и нейните представители. Само че се прикрива тази власт от нищожното малцинство над болшинството с лъжата за «разделението на властите», което не съществува в природата.)

Точно така при социализма изглежда и пролетарската съдебна власт. Въпросът за нея се поставя още до пълната победа на социализма (т.н. «революционна законност») ние сега няма да я разглеждаме — това може да се разгледа в историята на партията и историята СССР (което фактически е едно и също). Кратко ще разкажем как е бил устроен съда в СССР в периода на построения социализъм.

Заседанието на всеки съд се е водело от един народен съдия и двама народни заседателя. Съдиите при социализма (така са се наричали «народните съдии») са се избирали на териториален принцип, както и депутатите на определен срок. Народните заседатели са се избирали от събранията на трудовите колективи. Или отново е отсъждал и нареждал самия трудов народ, работническата класа.

Така устроена държавата (тук още следва да се добави и структурата на диктатурата на пролетариата, добре описана от Сталин в работата «Към въпросите на ленинизма») не може да потиска болшинството, защото това «болшинство само отчита, контролира, съди и наказва» — перефразираме другаря, задал ни своя въпрос.

По-нататък другаря пише:

Разбирайки че държавата е инструмент на потискане на една класа от други и е неправилно да се говори, че държавата макар и взета сама за себе си някой потиска. Но какво става ако тази държава на капиталисти чрез своята агентура насочва против трудещите се?

Не, както не един казахме: държавата това е остатък от експлоататорските общества и затова тя е опасна, защото може да бъде разгърната против самата трудеща се маса. Да се направи това е много сложно, но историята на гибелта на СССР показва, че при определени условия все пак може, ако господстващата работническа класа не е много съзнателна. Пътят на такова «прераждане» (неудачна дума, но така е възможно да се разбере по-добре) е само един — да се подчини партията, като главна ръководна сила на диктатурата на пролетариата на интересите на световната буржоазия, да се дезориентира дезорганизира и насочи постепенно по лъжлив път е изгодно на световната буржоазия. Това може да се направи само с помощта на опортюнизма и то при условие на ниска политическа съзнателност на работническата маса (най-вече на партийните маси). (Под политическа съзнателност ние разбираме твърдата класова позиция на работническата класа, диалектико-материалистическия светоглед, знанието на законите на общественото развитие, опита на световното работническо и комунистическо движение и историческия опит на своята собствена партия. Само политическата съзнателност ще ни позволи да се научим да отличаваме класовия враг от приятелите.)

С държавата като оръжие и средство за построяване на комунизма в преходния от капитализма към комунизма период става така, както и с много други. От една страна, без нейна помощ не може да се унищожи капитализма и построи комунизма, а от друга страна, от нея може леко да се порежеш, ако загубиш бдителност и внимание.

Социализмът и по-нататък комунизма това са общества, изграждани и управлявани съзнателно. В последното следва добре да се замислим. Това е крайно важно!

Казаното означава, че сам по себе си социализма и от него комунизма няма да се построят!!! Той трябва да се строи, както се строи дом, внимателно мислейки, какво се прави и как. И никак иначе. А за това трябват знания. При това не от единици, а от масите — милиони работници и трудещи се — тези, които строят новото общество! И това не е пусто и наивно пожелание, това е историческа необходимост, задължение на пролетариата, като революционна класа на съвременната епоха, ако той не иска вечно да гние при капитализма.

Само с високо ниво на съзнателност, може да не се загуби бдителността, навреме да се разпознае класовия враг и да не се позволи да се внедряване в партията на агенти на световната буржоазия. Отсъствието на необходимото ниво на съзнателност на партийните маси и работническата класа в СССР станало тази благодатна среда, която осигурила възможността за победа в КПСС на ревизионистите — дребнобуржоазните контрареволюционери, които закономерно довели до буржоазна контрареволюция.

Съветската «държава капиталистите, чрез своята агентура и насочили против съветските трудещи се», точно насочили партията (част от държавата), която със своята мощ разрушила пролетарската държава СССР.

По-нататък нашия другар пише:

Въпросът ми е възникнал от това, че в СССР хората били разоръжени (например след свършването на Гражданската война и след Великата отечествена). Правилно ли е било…? 

Безспорно, правилно разоръжили.

При социализма да се говори за «законопослушност» е странно. Послушанието може да бъде в този случай, ако някой бъде заставен да прави нещо против волята му и да го хвалят за това, че не се е съпротивявал. А при социализма всички закони  са в интерес на трудещите се маси. Те не са по нравите само на класовия враг на работническата класа, остатъци от капитализма, противопоставящи себе си на цялото общество, целия народ. За тях «законопослушност» от пролетарската държава няма. Те може само със сила да се заставят да се подчинят. И главната сила против класовия враг — това не е това оръжие, което веднага си представяме — пистолетавтомат или нещо огнестрелно, главната сила при социализма — това е обществеността, обществената активност на масите. Този елемент е зародиш на комунистическото самоуправление — тенденция, която много силно се е проявила в съветския социализъм.

В СССР милицията е ходила без оръжие, а положените по устав пистолети с години са стоели в участъковите сейфове. Защо? Защото оръжие не е трябвало! Не е трябвало и много полицаи, нито гумени куршуми, нито водомети, нямало е ОМОНа Росгвардия и прочие картели. Ако е ставало нещо извънредно, то всички хора са се стичали да помагат на работническата милиция. А нерядко сами без милиционери ловили престъпниците и ги водили до близкото отделение. За съветските граждани това не е било сложно — всички мъже са служили в армията, а там са се учили на ръкопашен бой. И никой не се е боял от престъпниците — наоколо е имало хиляди помощници! Затова и са се страхували самите престъпници — бояли са се много до ужас — ето това е самата общественост.

Когато буржоазията говори за тоталитаризма в СССР тя има предвид именно това — че класовия враг без всякаква прокуратура, милиция и КГБ самите съветски граждани веднага залавят, защото знаят кой е техния враг.

Характерен пример — отношението в СССР към фашизма. Авторът на статията, живял в СССР в съзнателната си възраст, просто не може да си представи картина, някой в Съветският Съюз до Перестройката да рискува да извика на улицата «Хайл Хитлер!» или да нарисува свастика. То този човек място няма да си намери. Без милиция и прокуратура. Там на улицата ще го убият. При това всеки, който е станал свидетел на тази сцена или узнал за нея. За подлеца нито  един защитник няма да се застъпи. Само си помислете, как в такива условия ще извършиш нещо противоправно — против всички, против народа? Да никак. Само свръхтайно, за да не може никой да не е видял и не знаел. Ето защо и престъпност в Съюза почти нямаше (нищожно малко в сравнение с капстрани).

Ето я тази истинска общественост (ще я назовем засега само като явление) и е нагледна проява на процеса на отмиране на държавата. С ръста на културното ниво (научно-технически и политически знания) за хората в социалистическото общество държавния апарат действително ще стане ненужен, излишен, както излишни стават картелните органи (милиция и т.н.) — въоръжените хора , «няма кого да потискат», защото всички ще са съзнателни. Аналогични прояви в бъдещото комунистическо общество се наблюдаваха в СССР и в управлението на икономическите процеси и даже в науката, но за тях ще говорим друг път (това въобще е голяма и интересна тема — елемент на комунизма в съветския социализъм).

Нашият другар по-нататък пише:

«Може би гражданите ако бяха въоръжени, нямаше да се случи и Новочеркаския разстрел?»

Днес е много сложно да се говори, какво е станало тогава. Защото достъпната информация за това е от перестроечните времена, а значи и истината е премесена с лъжа и трябва да се отдели зърното от плевелите. Доколкото съм чел в интернет (РП специално с тази тема не се е занимавал), то известно количество работници от местния завод, възмутени от ръста на цените на някои хранителни продукти в града и едновременно понижение на разценките в завода, подстрекаеми от съмнителни личности, започнали да громят в града магазините и даже градския изпълком (орган на местната изпълнителна власт в града, тип не днешната градска администрация).

Ако всичко е било именно така, то използването на оръжие против тази тълпа от гледна точка на диктатурата на работническата класа е съвършено обосновано. У тези работници в ръцете им е имало огромни лостове на въздействие на своите избрани депутати, местни представители на властта, които са можели и е било нужно да решат спорния въпрос пи съвсем друг път — тяхната власт е била в страната. А разгромът на изпълкома — изпълнителния орган на градския Съвет, избрано от всички трудещи се в града — това е противопоставяне на собствените интереси на цялата работническа класа в града и страната, като цяло. Това са действия на класовия враг, за които трябва да има строго наказание. Напълно е възможно, някои малкосъзнателни работници от Новочеркаск, да са се разбунтували в този ден на улицата и да попаднали под тяхно влияние. Помни се че са писали за участието в разгрома престъпници. Те могат да устроят подобна провокация — те леко се продават на когото им е угодно.

Тук трябва да се каже, че без знанието на детайли, без точно документално потвърждение да се говори окончателно е невъзможно.

И последно:

Ролята на държавата, като особена организация при социализма, както аз разбирам, трябва да се сведе до защита на гражданите от капиталистите, които са останали още в другите страни (управление на Червената армия), външна търговия и общо планиране и управление развитието на производства, логистики и «сфери на услуги» (образование, медицина и т.н.). Функциите на милиция, съд, ОБХСС трябва да изпълняват всички граждани.»

Да попитам за кой стадии на социализма става въпрос. Ако е за този за когото ние разглеждаме — в основно за построения социализъм, то функцията на потискане все пак остава, макар неговото значение да намалява. Защото в условия на капиталистическо обкръжение буржоазните агенти ще са не само извън страната, но и вътре. Това ще е задължително, защото още остават преживелици от капитализма в съзнанието на някои хора в социалистическото общество (съзнанието, уви, върви според битието — това е едно от основните положения в историческия материализъм), и световния капитализъм задължително ще се опита да използва такива хора за своите цели.

Друго е когато капиталистическо обкръжение няма. Тогава навярно, някои функции на диктатурата на пролетариата ще отмрат значително по-бързо, отколкото са отмирали в СССР. Много по-бързо ще се сменя и съзнанието на хората на страните при социализма, избавяйки се от преживелиците от капитализма и ставайки все повече и повече комунистически.

По-подробно за диалектиката на функциите на пролетарската държава при прехода от капитализъм към комунизъм може да се прочете в книгата на Д.Чесноков «Съветската социалистическа държава», 1952 г., станала хит практически веднага след излизането си от печат (има я на сайта в раздел «Литература»).

Л.Соколский, май 2017 г.