На 6 юли станало известно, че депутатите, влизащи в Законодателното събрание на Красноярския края, вдигнали http://varlamov.ru/2460715.html заплатите си два пъти, примерно до 200 хил. рубли, а така също увеличили заплатите на местните министри, глави на райони и градове. Приетото на сесията решение подписал главата на Красноярския край Виктор Толоконский.

Но да скрие такава наглост от обществеността не се получило и сега тези буржоазни подмазвачи спешно се оправдават: «Ние обсъждахме тази законодателна инициатива в комитета, но тя касаеше не депутатите, а държавните служители, ръководителите на общинските предприятия, библиотекари, лекари и т. н., а станала ето тази подмяна на понятията. Вие знаете тези групи от депутати, които приемат такива закони. Голяма част от тях са депутати от „Единна Русия”», — заявил Иван Серебряков, един от депутатите.

Ето и какво се е получило! Застъпвайки се за учителите, библиотекарите и лекарите, но неочаквано увеличили собствените си заплати. Опитът да се прехвърли цялата вина на депутатите от «Единна Русия» пък е съвсем несъстоятелна — за повишението на заплатите гласували всички депутати единогласно.

А колежката на Серебряков, депутатката от заксъбранието Людмила Магомедова, встъпила, като автор на законопроекта, не се стеснява: «Лично аз като председател на комитета, представляващ град Норилск, казвам че у нас всеки директор на театър получава три пъти повече, отколкото председателя на комитета, контролиращ пет министерства, а значи владеещ всички тези въпроси. Затова темата е много актуална. Затова аз не се боя да говоря по този въпрос». С други думи, депутатите са недоволни, защото защитават интересите на буржоазията, а официално получават по-малко магистрите управители-директори. Ето каква несправедливост! Нужно е срочно да се изправи тази несправедливост от джоба на трудовия народ!

Тази история е отличен пример за това, че депутатите в днешната избирателна система, в тя е капиталистическа — държавата, защитава не интересите на хората на труда, а само интересите на крупните капиталисти, получавайки за предателството и заблудата на трудещите се маси немалки заплати (от джобовете на тези трудещи се!) и възможността самите те да са капиталисти, ползвайки се с поддръжката на държавата, създавайки за своя «бизнес» най-добри условия.

На работниците не са им нужни депутати-предатели, подмазващи се пред грабителите-бизнесмени, не е нужна властта на експлоататорите-капиталисти и тяхната буржоазна държава. На работниците са нужни свои депутати, изразяващи волята на своите трудови колективи, отчитащи се пред тях, отзовавайки се във всеки момент, получаващи заплати за времето на изпълнението на своите задължения в размер на средна заплата на работниците, които са го издигнали. На работниците е нужна своя власт — власт на работническата класа, свои органи на властта.

Олег Павлов