Измъчени от безпаричие, свързано с задръжка на заплати, руските работници-строители, както преди известно време техните събратя по класа от Южна Корея https://work-way.com/blog/2013/01/23/vozdushnye-protesty-kak-novaya-forma-b/, искат изплащане на дълговете по заплатите, качвайки се на кранове и отказвайки се да слязат, дори заплашвайки, че ще скочат от тях. За последните няколко месеца в град Новосибирск стана цяла поредица от подобни акции на протест.
На 4 август 2017 година двама строителни работници се качили на кран в един от районите на Новосибирск и си поискали полагащата заплата. Но по искане за дошлите спасители и полиция строителите били принудени да прекратят своята акция.
На 31 юли на строителния обект на ул. „Дуси Ковалчук“, 378а 28 годишна жена зсе качила на кулокран http://skoronovosti.ru/novosibirsk/2017/08/01/551711-v-novosibirske-devushka-zalezla-na-bashennyj-kran-za-zarplatoj-supruga.html с искане да се изплати заплатата на мъжа и, който за две седмици до тогава бил уволнен от строителната компания «ПТК-30». Компанията му дължала 40 хиляди рубли.
На 20 юли работник, работещ на строителна площадка в Кировския район на Новосибирска, също увиснал на кран http://skoronovosti.ru/novosibirsk/2017/08/01/551711-v-novosibirske-devushka-zalezla-na-bashennyj-kran-za-zarplatoj-supruga.html, искайки да се погаси неговия дълг по заплати от 157 хил. рубли. Този път протестиращия работник се сдобил със своето, както пишат СМИ, парите му изплатили.
През май на ул. Вилюйска в Октябарски район още един доведен до отчаяние безпаричен работник се хванал за строителния кран http://m.news.ngs.ru/more/50384611/с искане да се погаси задлъжнялостта по заплатата му от 150 хил. рубли. За това платили са му капиталистите, информация няма.
Безусловно, такъв «способ на борба» за своите трудови права е жест на отчаяние от страна на работниците. Вместо да се борят с работодателите колективно някои работници продължават да водят борба поединично, наивно надявайки се че ще се сдобият с отстъпки от обединените между себе си капиталисти със заплахи от самоубийства или загуба на здраве.
Такъв жест на отчаяние едва ли ще трогне буржоазията. Не случайно в гореспоменатите случаи само един протестиращ с такъв способом работник е постигнал своето. А останалите!
Какво ще му е на безжалостния капитал, ако падне някой там работяга, когато капитала в гонене на печалби убива и лишава от здраве хиляди и милиони работници? На мястото не един работник той винаги ще намери десетки други. Защото именно за това капиталистите специално създават грамадна армия от безработни, готови да работят за къшей хляб.
Не просто така буржоазните пропагандисти в СМИ активно пиарят именно такива единични методи на протест на работниците, в това число и гладните. Такъв род акции на протест с нищо не безпокоят капиталистите, те не бият по най-главното за тях — по тяхната печалба и тяхното политическо господство в обществото. Те не заплашват съществуването на капиталистите, а значи и няма за какво да се вълнуват.
За да постигнат своето, работниците трябва да направят така, че капитала да го заболи, да разбере, че той може да загуби всичко. А за да се сдобие с това може само действайки колективно, всички работници заедно, не само даже на ниво обединение на работниците от едно предприятие, но предприятията от целия град, район, отрасъл — цялата страна. Колкото по-широко се обединява работническата класа, толкова по-широки искания може да постави и има по-големи шансове да успее. А ако и това не помогне, то на обединените работници не им оства нищо друго, освен да махнат капиталистите от своята шия.
Вацлав.