(выделения в тексте жирным курсивом — авт., жирным шрифтом — РП)
Марксизм и гуманизм
М. И. Петросян (Ереван)
Извършвайки революционен преврат в науката, марксизма донесе със с себе си също така ново разбиране за същността и призванието на човека, неговите интереси и права, открил пътя на завоевание на истинската свобода и щастие за трудещата се личност. В света на марксизма хуманизма е придобил ново съдържание, неразривно свързано с необходимостта от унищожение на всички форми на експлоатация на човек от човека.
Социалистическият хуманизъм е възникнал и развил в ожесточена борба против откритото и замаскирано буржоазно чолеконенавистничество на практика и в идеологията. В тази борба той критически усвоил всичко прогресивно, което се съдържало в домарксическите хуманистически учения, преодолявайки тяхната историческа и класова ограниченност.
Буржоазният хуманизъм и неговата историческа роля
В периодът на нарастваща борба против отживелия феодален строй идеолозите на прогресивната буржоазия подложили на сурова критика феодализма, който парализирал обществото с безчислени множества на социалния път. Човек с «нисък» произход само в сила на това се лишавал от най-елементарни права и ставал обект на жестока феодална експлоатация. Системата на феодална експлоатация намирала свое оправдание и обоснование в религията. Религиозно-аскетичният феодален светоглед принизявал човека пред бог и други измислени свръхестествени сили. Лицемерно провъзгласявайки човек за «венец на творението», христианския лъжехуманизъм едновремено се опитвал да «обоснове» нищожеството на човека и безсилието на човешкия разум.
Най-добрите умове на изгряващата буржоазна класа били обхванати от желание да избавят човека от сковаващия го път, да му дадат възможност да познае своята сила и красота, да стане стопанин на своята съдба. Започвайки с епохата на Възраждането човек, неговите реални земни интереси и стремежи застават в жентъра на внимание на представителите на напредналата буржоазна култура: философия, литература и изкуство. Хуманистическите идеи пронизват творчеството на Бокачо. С рязко отрицание на аскетичния светоглед встъпва в първаа половина на XV век Лоренцо Вала, който в специален трактат обосновава, че насладата от земния живот се явява истинско благо. С всяко десетилетие със задълбочаването на противоречията във феодалното общество буржоазния хуманизъм ставал все по-радикален по своето политическо съдържание.
Проблемът на човека, неговите свободи, възможности за всестранно развитие са били централен проблем за напредналите философски мисли — за Бруно, Бекон, Декарт, Спиноза. Най-последователен характер буржоазния хуманизъм приел при идеолозите на предреволюционната френска буржоазия: Волтер, Русо, Дидро, Хелвеция, Холбах и други. Выражая протест против феодального порабощения личности, Руссо писал в «Общественном договоре»: «Человек рожден свободным, а между тем он везде в оковах». Тези хуманистически идеали на просветителите от XVIII век изразявали не само умонастроението на зараждащата се буржоазия, но и стремежа и интересите на многомилионните маси от трудещи се, болшичнството от които страдали от игото на феодалната повинност и произвола на кралската власт.
Буржоазният хуманизъм изиграл значителна роля в разобличаването на феодализма и неговата идеология, в частност феодално-религиозната нравственост. Обосновавайки справедливо гибелта на феодалните порядки и тяхната смяна с нови, «разумни порядки», той въоръжил антифеодалното движение с прогресивни лозунги за борба. Достатъчно е да си спомним, че бойния вик на френската буржоазна революция 1789—1794 година — «Свобода, равенство и братство!»— изиграл независимо от цялата своя илюзорност, такава вдъхновяваща роля в свалянето на стария порядък, бил взет от идейния арсенал на буржоазния хуманизъм.
Но даже в епохата, когато буржоазията е била прогресивна, нейния хуманизъм страдал от същественни недостатъци. Буржуазните идеолози никога не са свързвали, а и не са могли да свържат въпроса за освобождението на човека с необходимостта от унищожаване на всякаква частна собственост и всякаква експлоатация. Така буржоазния хуманизъм бил в същност насочен самои против феодалните форми на собственост и феодалните форми на експлоатация на човек от човека и следователно в никаква степен не е влияел на основите на буржоазния порядък. Класовата и историческа ограниченост на буржоазния хуманизъм се изразявал също така в това, че той изходил от идеалистическото и метафизическо разбиране на обществения живот и самия човек. Наистина френските материалисти от XVIII века поставили изменение на интеллектуалния и морален облик на човека в зависимост от изменението на социалната среда, но под последното те подразбирали най-вече политическата форма на управление, не разбирайки това, че самата политическа форма на управление е обусловена от съвкупността на икономическите отношения.
Утопичността на вярата на напреднлите буржоазни хора във възможността да се осъществят хуманистични идеали в частнособственическо общество с особенна отчетливост се вижда след идването на власт на буржоазията. Победилата буржуазна революция довела само до к замяна на феодалната форма на експлоатация на човека с капиталистическа форма. Отстояваните от буржоазния хуманизъм «неотменими» права и свобода на личността в действителност се превърнали в права на буржоата на владение на частната собственост и свобода в експлоатацията на наемния труд.
Лъжехуманизъм и човеконенавистничество — неизбежен продукт на капитализма
Със задълбочаването на противоречията на капиталистическото общество буржоазния хуманизъм все повече се изразява в средство за оглупяване на трудещите се маси с помоща на лъжливи призиви като «любов и братство» между угнетените и угнетителите, лицемерни фрази за възможните достижения на обществения прогрес по пътя на нравствено «самоусъвършенстване» и «самоочистване» на личността, в средство за маскировка на човеконенавистническата природа на капиталистическия строй.
Сам по себе си се разбира, че този лъжехуманизъм е необходимо строго да се отличава не само от хуманизма на идеолозите на прогресивната буржоазия от XV—XVIII век, но и от хуманизма на издигналите се деятели на културата, които в условията на капитализма водят борба за човека и човечността. В произведенията на Юго, Франс, Дикенс, Марк Твен, Толстой, Чайковски, Репин и много други видни хуманисти живее светла мечта за добро бъдеще на човечеството.
На смяна на идеите на «Декларацията на правата на човека и гражданина», провъзгласени от френската буржоазна революция, в епохата на империализма дойде ницшеанската декларация на правата на «свръхчовека-звяр», проповядващ агресивен индивидуализъм и мизантропия, национализъм, шовинизъм и расизъм. Крахът на буржоазния хуманизъм се съпровождал с ръст и процветание на открити човеконенавистнически идеи и теории, прославящи експлоатацията, проповядващи завладяващи войни, тотално изтребление на всички, които се съпротивяват на финансовата олигархия.
Тези идеи и теории отразили същността на капиталистическата система, защото човеконенавистничеството в края на краищата се корени в самите буржоазни производственни отношения, явяващи се отношения на експлоатация и ограбване на многомилионни маси от трудещи се от шепа собственици на средствта за производство. Основното противоречие в капитализма — противоречието между обществения характер на производството и частната форма на присвоение — неизбежно поражда нарастващо обнищаване на народните маси, катастрофални кризи, безработица, кървави империалистически войни. Потреблението е нужно на капитализма само за извлечане на печалби. «Извън този въпрос потреблението губи за капитализма смисъл. Човек с неговите потребности изчезва от полезрението» (Й. В. Сталин «Икономически проблеми пред социализма в СССР», стр. 77).,
В търсене на максимална печалба монополистическия капитал с изпреварващи темпове осъществява настъпление на жизненото ниво на трудещите се маси, обричайки милиони хора на недояждане, преждевременна смърт. Числото на напълно безработните в САЩ в началото на 1954 година се е равнявало на 3,7 милиона, а частично безработни — 13,4 милиона човека.
Известният американски журналист Кенеди в специален меморандум, представен в комисията на ООН по принудителен труд, привел огромен фактически материал, подтвърждаващ наличието на робство в САЩ. «Аз бях свидетел — пише Кеннеди — на престъпления, които американския народ счита за отминали… Хората ги хващат насила, купуват ги и продават в робство, при това цената се колебае от 5 до 500 долара за човек. Мъже и жени са подложени на изтезания и бой, заставяйки ги да живеят за къшей хляб и да работят под въоръжена охрана, заковават ги във вериги, както поединично, така и в групи. Пазителите на закона самоволно обвиняват хора по обвинение в скитничество и ги заставят да работят на всеки бял, който е готов да заплати за него глоба». По заявление на Кеннеди, в южните щати на САЩ над 5 милиона човека се намират в истинско робство. (Това в средата на XX век! — прим. РП).
Многочислените факти на всекидневния живот на трудещите се в капиталистическите страни нагледно показва с какви чудовищни форми на безчовечност води капиталистическия строй. Например в Англия безработния моряк от търговския флот Чарлз Силиф, баща на седем деца, поместил във вестник «Рейнолдс нюз» обява за продажба на своите очи. Объяснявайки своята постъпка, Силиф писал: «Неотдавна аз прочетох за големите успехи на медицината, благодарение на която може да се извърши пресаждане на очна роговица на сляп човек. И аз съм готов да пожертвам своите очи за по-добро бъдеще на моето семейство. Нали може, надявам се слепия човек, който вземе моите очи да даде на моите деца възможност на достоен живот». (Днес продажбата на свои органи е станала едно от направленията на официалния «бизнес», това, което е било изключение в средата на XX век е норма в началото на XXI век — прим. РП) Във Франция се наблюдава огромен ръст на самоубийствата: в Париж и предградията в 1949 година са били регистрирани 2 471 самоубийства, в 1950 — 2 891, в 1951 — 3 297 и в 1952 — над 3 600. «Тези мрачни цифи— писал вестник «Юманите» — растат видимо с ръста на стойността на живота. И колкото по-висок е той толкова по-малко струва човешкия живот». (В РФ в 2015 година официално за регистрирани почти 25 хил. самоубийства[1]. Реалните цифри са по-високи. Но даже официалните да се намерят е сложно — статистиката по години ги крие. Видно, ситуацията е толкова плачевна и показателна, за да я крие буржоазията — прим. РП).
В търсене на максимална пеалба империалистите заробват и подлагат на систематично ограбване колониите и зависимите страни. В африканските владения на Англия — Нигерия, Кения, Танганика — съществува робски труд.
Кумар Гошал в своята книга «Народите в колониите», говори за детска смъртност, указвайки, че на хиляда родени умират в Нигерия 300, в Северна Уганда — 350, в Кения — 400 деца. Смъртността сред майките и новородените в колониите в много пъти е по-висока от метрополиите, където тя е също много висока в бедните маси от трудещи се и безработните.
Историята на буржоазните общества за последния половин век показа на целия свят, пише френския икономист Анри Клод, че капитализма е престанал да бъде просто режим на експлоатация на човека от човека, а се е превърнал в режим на изтребване на човек от човека (виж. Анри Клод «На кого е нужна войната», стр. 110. 1949). През първата световна война за загинали около 10 милиона човека, а във втората — 50 милиона.
Колкото по-безжалостно империалистическите хищници поробват трудовия народ, погазват неговите права и свободи, толкова по-настойчиво някои идеолози на империализма твърдят за хуманизъм, демокрация, «свобода на личността» и «права на човека».
На книжния пазар в капиталистическите страни се появяват все нови и нови работи за хуманизма. При това етикетка «хуманизъм» трябва да заблуди доверчивия читател, на който вече са му набили в главите различните теории на някакви неомалтусианци, расисти, ратуващи за тотална атомна война. Новопоявилите се «хуманисти» с особено усърдие се опитват да излязат от понятието хуманизъм неговото социално-политическо съдържание, да свърже проблемите на хуманизма към психологически, абстрактно-етични и прочие проблеми.
Защавайки идеалистическия тезис за това, че формирането на личността е може би чисто духовен процес, протичащ независимо от материалните условия на живот, съвременните буржоазни лъжехуманисти се опитват да отвлекат простите хора от борбата за своите икономически интереси и политически свободи, внушавайки им религиозно-морални догми. Идеологически център на разпространение на тази религиозно-морална измислица се явява Ватикана — враг на демокрацията и прогреса. В условията на растяща експлоатация и обедняване на народните маси в капиталистическите страни, открито потъпкване на елементарни права на човека теоретиците на съвременния буржоазен лъжехуманизъм проповядват пред трудещите се идеали на средновековен аскетизъм, отричане от земни блага и земни радости. Показателна в това отношение е книгата на декана на социалното отделение в Харвардския университет Питирим Сорокин «Човек и общество в бедствие». Призовавайки угнетените да се ограничат в търсенето на «духовно спасение», Тя е провъзгласена от вестник «Ню-Йорк таймс» за настолна книга за всеки американец. (А днес в Русия този човеконенавистник се почита като пророк, виж. — прим. РП)
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD,_%D0%9F%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BC_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Съзнавайки умората на пропагандата от такава стара лъжа, като християнските догми за първородния грях, прошката и т. н., трубадурите на воинстващия католицизъм, както и идеолозите на протестантските църкви, се стремят да реформираат отдавна банкрутиралия християнски «хуманизъм» с помоща на модните реакционни философски направления, като например, екзистенциализъм и персонализъм. Характерни в това отношение се явяват християнския екзистенциализъм на Габриел Марсел, а така също «новия хуманизъм» на Н. Бердяев, съгласно които проблема на хуманизма може да се възроди отново само на база… «ново християнско съзнание» (N. Вегdjajеv «Alte und neue Wege des Humanismus». «Theologishe Zeitschrift», Marz— April. 1946). (И с Бердяев в съвременна, все повече фашизираща се Русия се отнасят, като с писната торба. — прим. РП)
Съвременният буржоазен лъжехуманизъм се явява само форма на прикритие на чоловеконенавистническата политика и практика на съвременния империализъм. Неговата социална задача е да се засилят масите, «да се спасят от влиянието на комунистическите идеи», да им попречат правилно да разберат реалните пътища на достигане на човешки свободи и щастие.
Лицемерните проповеди на идеолозите на умиращия капитализъм за хуманизма се рзпространява наред с откритата и все по-цинична пропаганда на човеконенавистничеството. Най-реакционните представители на буржоазията не скриват своятао крайно презрително отношение към хумаността и призовават съвременните робовладелци да не се отпускат, да не добиват човеколюбиви фикции, предназначени само за «черни дни».
Встъпването против благородните идеали на нравственост, изобразяването на човешкия род,като въплъщение на «нищожеството и подлостта» — това е една от най- типичната черта на съвременната реакционна буржоазна литература и изкуство. Техните «основни герои» са станали морално разложени остатъци, провокатори, убийци, сутеньори, проститутки, шизофреници, предатели. (В постсъетска Русия на всичко това народа не случайно е дал вярно име — «чернуха». — прим. РП).
Характеризирайки състоянието на американската литература, Самиел Силен пише: «Класиците с техните хуманизъм и стремеж към истината — това е пряка заплаха за паразитиращия клас». Съдържанието на произведенията на съвременната реакционна американска буржоазна литература, както указва Силен се явяват еротиката, садизма, убийствата. Така например един от модните американски писатели, Спилейн, в книгата «Самотна нощ» призовава за безпощадно да се убиват радикалите. «Запознайте ги с отвратителния вкус на неочакваната смърт… — пише той — Убивайте ги наляво и надясно, покажете им, че ние не сме мекушави. Убивайте, убивайте, убивайте, убивайте!». В този дух пише Раймонд Ченслър и други.
Реакционните писатели Хенри Милер, Андре Малро и други възпяват цялата враждебност към човека, опитват се да потиснат у хората надежда за по-добро бъдеще. В един от своите романи Хенри Милер провъзгласил: «…Ние сме обречен на гибел, у нас няма повече никаква надежда! Но дайте да разразим страшните последни воини с язвителни издевателства, с боен вик. С жалби! Надолу с елегия и погребални песнопения! Надолу с биография и исторически изследвания, библиотеки и музеи! Нима мъртвите погребват своите мъртъвци! Тези, които са още живи, дайтете да изтанцуваме над кратера нашия последен чудовищен танц!» (Йазаното е преди повече от половин век, има пряко отношение към това, което виждаме днес в нашата страна — в Русия. Великите произведения на класиите на литературата, в това число и руската, да не говорим за съветската, усилено се замълчават. Лев Толстой — световно известния писател, един от столовете на световната литература, в буржоазна РФ практически не знаят и не четат. Писатели от такова ниво са станали опасни за загниващата буржоазна класа, която, умирайки самата иска целия свят да вкара със себе си в гроба. — прим. РП).
Човеконенавистнata американска литература усилено се експортира в други капиталистически страни. Против този идеологически терор встъпват прогресивните деятели и прости честни хора.
Буржоазната идеология, започнала с прославата на човека, като висша ценност, утвърждаваща, че той е роден за щастие ратуващ за свобода, равенство и братство мебду хората, свърши с кончает безсрамно отношение към човека, човешкия разума, прослава на жестоко насилие на шепа «избрани» над многомилионните маси.
Марксизъм-ленинизъм — теоретична основа на
социалистическия хуманизъм
Носител на истинските хуманистически идеали, последователни борци за претворяването им в живота се явява в съвременната епоха работническата класа. Хуманизмът и е обусловен от дълбоката човеколюбива историческа мисия: да освободи човечеството от всякакви форми на угнетение на човек над човека. Ако всички предишни прогресивни класи, унищожавайки една форма експлоатация и угнетение, принасяли със себе си нови окови за болшинството от човечеството, то работническата класа, унищожавайки капиталистическата собственост и капиталистическата експлоатация е призвана завинаги да премахне частната собственост и всяка експлоатация. Затова той се явява единствен клас, целта на която съвпада с интересите на цялото трудещо се човечество. Самите условия на живот и борба на работниеската класа изработили в нея дълбоко чувство на хуманност към всички угнетени и изгонени, непоколебима решимост да се свърши с унижението и поробването на човека. «Не ги развалила дори и най-жестока съдба — писал Енгелс за работниците — и затова те могат да съчувстват на тези, които живеят лошо. За тях всеки човек е човек — докато за буржоата работника въобще не е човек» (К. Маркс и Ф. Енгелс. Соч. Т. III, стр. 416).
Присъщо е на работническата класа дълбокото и действенно чувство за хуманност намерило свое научно изразяване в марксизма-ленинизма. Марксизмът научно е обосновал разрешаването на такава велика и истинска хуманна задача, като унищожаването на последния експлоататорски строй и построяването на комунистическото общество.
За разлика от разнообразните направления на буржоазния и дребнобуржоазен хуманизъм марксическия, социалистически хуманизъм, като решаващо условие за освобождаването на личността счита унищожаването на частната собственост и експлоатацията на човека от човека. Господството на частната собственост, по определението на Маркс, неизбежно води до натрупването на богатства и разкош на единия полюс и неизбежно натрупване на нищета, робство, невежество на противоположния полюс.
Основaвайки се на материалистическото разбиране на историята, идеолозите на социалистическия хуманизъм свързват осъществяването на човеколюбивите устои на живота и утвърждението на истинската хуманна нравственост с унищожението на капитализма — последната форма на антагонистическото общество. Те разкриват несъстоятелността на всякакви опити да се установят хуманни отношения между хората в буржоазното обществе по пътя на «нравствено усъвършенстване», «религиозно очистване», «демократизация» и «хуманизация». Но така буржоазията не води обществото към хуманизация, а към фашизация. (Което ние виждаме във всички страни от капиталистическия свят. — прим. РП). Само унищожаването на антагонистическите производственни отношения на капитализма, станали окови за прогреса на човечеството, ще доведе до освобождение на масите. Социалистическият хуманизъм счита утопичния и реакционен буржоазно-индивидуалистичен призив към «спасение поединично», отхвърля лицемерните в условията на капиталистическото общество заверения, че «всеки човек е ковач на своето щастие». Историята убедително свидетелства, че всички буржоазно-хуманистически, опиращи се на индивидуализма концепции с техния култ към «свободна», «суверенна» личност не приближават трудещата се личност към истинска свобода. Игнорирайки обективните закономерности на развитие на човешкото общество, надявайки на личността свръхестественни сили за «свободно» утвърждение на своето «аз» и «произволно» разпореждане на своята съдба, буржоазния индивидуализъм само разоръжава хората пред лицето на стихийните, господстващи над тях общественни сили.
Идеалистическите концепции за свобода на волята на човека, рекламирани от съвременните буржоазни лъжехуманисти като възвишаващи човешката личност, придаващи и «ценност» и «творческа» значимост, на дело закрепвят и осветяеат социалното поробване на трудещите се. Не случайно подобни теории за абсолютна свобода на човека завършват в съвременната буржоазна философия фарисейска проповед за примирение с капиталистическото робство, защото то е доброволно «избрано» от самите хора.
В борбата против идеалистическите концепции на буржоазния хуманизъм марксизма е обосновал тази непреложна истина, че истинската свобода и щастие на човека, неговото всестранно развитие, установяване човешки отношения между хората са възможни само в общество, където няма частна собственност, където са унищожени всички форми на икономически, политически и духовен гнет над трудещата се личност, където господстват производственни отношения на другарско сътрудничество и братска взаимопомощ на свободни от експлоатация хора.
За разлика от утопичния социализъм марксизма е обосновал историческата необходимост от победа на комунистическото общество не съобразено с отвлечена справедливост, хуманност и тем подобни морални съображения. Той доказал, че победата на комунизма е обективен от волята на хората, не зависещ процес, подготвен от целия ход на развитието на капитализма и заедно с това представляващ велик хуманен акт, победа на истинското човеколюбие.
В «Немска идеология», критикувайки загубените идеалистически представи на Бруно Бауер по този въпрос, основоположниците на марксизма употребяват понятието «хуманизъм» като синоним на комунизма: «Реалният хуманизъм, т. е. комунизма…» (К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч. Т. IV, стр. 60). Това определение следва да се разбира в смисъл, че само в условията на комунизъм, включително и неговата първа фаза, човешката личност напълно се избавя от социалното поробване, получава реална възможност за удовлетворяване на своите материални и културни нужди.
истинският хуманизъм се проявява не в либералните и абстрактни мечти за човешко щастие, не в дребнобуржоазната филантропия, пуста, сантиментална и лицемерна жалост към човека, а в революционната борба за унищожаване на социалните условия, правещи човека нещастен. Великият хуманист Максим Горки е писал: «Човечеството не може да загине от това, че някакво незначително малцинство творчески се е разложило и от страх пред живота и от болезнена, неизлечима жажда за вечен живот. Гибелта на това малцинство е акт на велика справедливост» («Статий и памфлети», стр. 310. 1948). (Не e удивително, чe в буржoазнa Рuсия зa Горки- великия руски и съветски писател, величина от световно ниво, не се говори. Той на буржоазията преряза гърлото — прим. РП).
Комунистическата партия винаги последователно е разобличавала тези, които са загасявали класовата ненавист на пролетариата към своя враг. В статье «Памет за граф Гейден», в работите, посветени на критическия анализ на творчества великия руски писател Л. Н. Толстой и редица други В. И. Ленин дал истинска критика на абстрактния, чужд на пролетариата хуманизъм. Тези фалшиви теории стрували неимоверни страдания и потоци кръв на тези, които били заблудени от социал-предателите.
Хуманизмът в социалистическия строй
Победата на социализма в СССР, успешното социалистическо строителство в страните с народна демокрация неопровержимо подтвърдили на практика истинските теоретически положения на научния комунизъм за реалните пътища на освобождение на човека, осигуряването на неговата свобода, благополучие и щастие.
Икономическа основа на социалистическия хуманизъм се явяват социалистическите производственни отношения — отношения на братска взаимопомощ и сътрудничество на свободни от експлоатация трудещи се. Социализмът е погребал жестокия, безчовечен принцип на капиталистическата конкуренция, с принципа на унищожаване на слабия от силния и утвърдил проникнато с хуманизъм социалистическо съревнование.
Дълбоко човешката природа на социалистическия строй се изразява в самия характер на основния икономически закон на социализма. Докато в капиталистическото общество трудещите се служат само като средство за производство, а крайната цел на производството се явява извличането на печалби, в социалистическото общество целта на производството се явява максимално удовлетворяване на постоянно растящите потребности на трудещите се на основа на неуклонен ръст и усъвършенстване на социалистическото производство на база висшите техники. Производство не за обогатяване на нищожна част привилегирована каста от експлоататори, а в интерес на цялото общество, в името на неуклония подем на материалното и културно благосъстояние на трудещите се — ето я обективната икономическа основа на истинските човешки отношения между хората в социалистическото общество. Такиа възвишеното хуманистическо искане никога не разглежда човека като средство, а като цел, която може да се превърне в реалност само в условия на социализъм, където човек е висша ценност, където се осъществява принципа: всичко за човека, всичко в името на удовлетворение на неговите жизнени интереси.
Действието на основния икономически закон на социализма, закона за разпределението според труда, планомерното (пропорционално) развитие на народното стопанство, както и други икономически закони на социализма, разкриват дълбоката хуманност на социалистическия икономически строй. При социализма целия произведен от обществото национален доход се връща при самите производители и се разпределя сред тях съгласно принципа «от всеки според способностите, на всеки според труда», за изключение на средствата, необходими за осигуряване на разширено възпроизводство и укрепване на отбранителната способност на страните, което представлява около четвърт от националния доход и в ккрая на краищата също е насочен на ръст на благосъстояние и охрана на жизнените интереси на трудещите се.
Eдно време идеологята на възходящата буржоазия провъзгласила лозунга «свобода, равенство и братство», насочен против съсловния птт и феодалните форми на поробване. Но в условията на капиталистическия строй този лозунг остава в най-добрия случай прекрасно пожелание, а в най-лошия — съзнателно объркване на масите, защото капитализма в самата своя същност се явява пряко отрицание, както на свободата на личността, така и на равенството и братството между хората. Реалната свобода, истинското равенство, действителното братство се осъществява след победата на социализма, защото само в процеса на строителство на комунистическото обществи то придобива своята икономическа основа.
Реалната свобода на личността означава не произвол, а умение да се действа със знание, в съответствие с познаването на обществото и използването на обективни икономически закони. Само в условия на социализъм силите, управляващи хода на историята, постъпват под контрол на човека и хората започват съзнателно да творят своята история.
Равенството, осъществявано в социалистическото общество, няма нищо общо с дребнобуржоазната уравниловка, с пренебрежението към потребностите и вкуса на хората. То означава равно освобождение на всички трудещи се от експлоатация и поробване, равна за всички отмяна на частната собственост на средствата за производства, равно за всички задължение да се трудиш по свои способности и равно право за всички трудещи се да получават за това по начало от труда (при социализма), а след това по потребностите (при комунизма).
Духът на действения социалистически хуманизъм е проникнат от цялата Конституция на Съветския Съюз, от всеки неин параграф. В осъществяване на вековните хуманистически начинания тя е предоставила на гражданите на СССР най-широки права на труд, на отдих, на образование и материално осигуряване в старост. В съответствие с изискването за последователен хуманизъм при социализма мястото на човека в обществото се определя не от имущественото му положение, не от националния произход, не от пола, а от личните способности на човека, неговия полезен за обществото труд.
Едно от важните условия за развитие на личността се явява равенството на жените с мъжете. Жената в условията на социализма е напълно освободена от и до днес съществуващите в страните от капитализма безправия или непълноправия.
Друго важно условие за развитие на личността при социализма се явява ликвидацията на националния гнет и поробване, равноправие и дружба на съветските народи. Равноправие на гражданите на СССР, независимо от тяхната националност и раса, във всички области на стопанския, държавен, културен и обществено-политически живот явяващ се задължителен закон. Свещен принцип на пролетарския интернационализъм, на Съветската държава е безпощадно да разкрива тези отделни носители на буржоазна идеология, врагове на съветския народ, които се опитват да раззтворят съветското общество, споено с морално-политическо единство с чувство на национална вражда.
За разлика от капиталистическите страни, където записаните в конституцията права постоянно се нарушават, в Съветския Съюз суверенните права на личността се гарантират от закона. Тяхното осъществяване се обезпечава от цялата политика на Комунистическата партия и Съветската държава, с огромното бюджетно разпределение на народно образование, здравеопазване, социално осигуряване и т. н. Достатъчно е да отбележим, че в СССР с различни видове обучение са обхванати около 60 милиона човека. Това означава, че почти всеки трети съветски човек се учи. Неотменима черта на съветския начин на живот се явява систематическото намаляване на цените на дребно на продоволственните и промишленни стоки за широко потребление; днес цените на важните стоки в СССР са 2—3 пъти по-ниски от 1947 година. Ярко изразяване на хуманистическата същност при социалистическия строй се явява тази упорита борба, която се води в СССР за здравето на човека, за неговия живот. В резултат смъртността в Съветския Съюз в 1953 година падна в сравнение с 1913 година три пъти и е 8,9 на хиляда, което е значително по-ниско от САЩ и наполовина по-ниско от Франция. Тези изразителни цифри с пълно основание може да наречем статистика на социалистическия хуманизъм.
Ново свидетелство на грижа на Комунистическата партия и Съветската държава за човека, за неговите коренни интереси, за неговото бъдеще служи курса на подем на селското стопанство, на развитие на производствата на предмети за народно потребление на база по-нататшно преимуществен ръст на тежката промишленост. Грижа за материално-културното благосъстояние на народа — закон за дейността на Комунистическата партия и Съветската държава.
Социалистическият хуманизъм нанира свое въплъщение във внимание към потребностите на човека, в грижа за неговите интереси, уважение към неговия труд. Партията и правителството водят безпощадна борба с всякакъв род прояви на бездушен, формален подход към хора, с всички, които считат нуждите на трудещите се за второстепенни, забравяйки, че съществуването на самото производство, неговото развитие в социалистическото общество са подчинени на интересите на човека, явяващ се най-важния и ценен от всички имащи се на света богатства.
Практиката на социалистическото строителство е опровергала лъжливите мисли на защитниците на капиталистическия строй за това че социализма води до потискане на личността, до стандартизация на човека, неговото нивелиране и т. п. Социализмът означава освобождаване на човека от оковите, които му пречат да си развива своите дарования, да види в себе си творческите възможности. Ежегодно в Съветския Съюз се внедряват в производството около милион рационализаторски предложения и технически усъвършенствания.
Развитието на личността в СССР се явява пряк резултат от социалистическото преобразуване на обществото. Ликвидацията на експлоататорските класи, утвърждаването на морално-политическото единство на народа доведе до унищожаване на непримиримите противоречия между личността и обществото, към установяване на хармонично съответствие между личните и общественни интереси. Личността в СССР черпи сили от неразкъсаното единство с колектива, с масата, с обществото. Укрепването на съветското общество, неговото възходящо развитие се явява непременно и решаващо условие за по-нататъшния разцвет на личността, ръста и благополучието и щастието на трудещия се човек. Практиката на социализма е показала глупостта на идеалистическите представли, съгласно които силата на личността се определя уж от това, колко тя рязко се противопоставя на колектива, колко тя е в състояние да игнорира «външните» за себе си сили, подчинявайки ги насвоята «суверенна» воля. Обратно -преодолявайки егоизма, индивидуалистично-анархистическите представи, свободата на личността се разглежда от съветските хора, като едно от важните изисквания за истинския хуманизъм.
Хуманизмът пронизва цялата идеология на социалистическото общество, неговия морал, наука, литература, изкуство. Признанието на трудещия се човек е висша ценност, действителна любов към него и ненавист към неговите врагове, грижа за неуклонно повишение на неговото материално осигуряване и ниво на култура, които представляват главен смисъл и съдържание на съветската култура.
Благодарeние на непрекъснатата политико-възпитателна работа Комунистическата партия и Съветска държава постигнаха огромни успехи във възпитанието на хората в дух на социалистическа хуманост. Но, независимо от това че съветското право, комунистическата нравственост, цялата система на съветското общество стоят на страж на интересите на човека, у нас има нерядки случаи на проява на антихуманизъм от страна на бюрократически елементи, откъснали се от народа. Комунистическата партия и Съветската държава изскват пълно изкореняване на тези позорни явления, най-решително пресичане опитите да се игнорират потребностите на съветския човек, нарушаване на великите хуманни принципи на Съветската Конституция, намаляване достоинството на личността.
Социалистическият хуманизъм изключва сантиментално-жалостливото, снизходително отношение към слабостите, недостатъците и порока в човека. Непримиримото отношение към отрицателните качества на човека, решителната борба за тяхното преодоляване са продиктувани от истинския хуманизъм.
Докато управляващите кръгове в империалистическите държави се опитват да използват науката за създаване най-вече на средства за масово унищожаване на хора, в Съветския Съюз науката работи над това, да се използва атомната енергия за мирни цели, да се съдейства за създаване на обилие от материални блага, да се заздрави човека и удължи живота му.
Човеконенавистнаата буржоазна литература и изкуство се противопоставят на литературата и изкуството на съветския народ, които възпитават в хората най-хуманни чувства, ратуват за дружба и братство между народите, възпитават велика съзидателна деятелност на хората, насочена на построяване на комунистическо общество. Един от героите на романа на А. Фадеев «Млада гвардия» по следния образ изразява отношението на човека, утвърдил се в съветската литература и изкуство: «Какво ни е най-скъпото на света, за което си струва да живееш, трудиш, умираш? То това са хората, човека! Та има ли на света по-красиво нещо от човека?!»
Важно и актуално търсене на хуманизма в съвременните условия се явявая изискването за мир и дружба между народите. Борбата за мир, против опасността от нова световна война, против средствата за масово изтребване на хората, носи широк, международен характер.
Истинският хуманизъм се явява характерна черта не само на вътрешната, но и на външната политика на Съветската държава, поставяща своята цел да предотврати войните, да укрепи безопасността и световното икономическо и културно сътрудничество на всички народи. С цялата своя последователност СССР демонстрира своята добра воля към мирното разрешаване на спорните международни въпроси, настойчиво борейки се за забрана на атомното, водородно, бактериологическо и прочие оръжия за масово изтребване на хората. (Всичко е така, но «добра воля към мирно разрешаване на спорни въпроси» не трябва да се абсолютизира, да става синоним на безкрайни отстъпки пред класовия враг, както се е правило в хрушчовско-брежневските, а още в по-голяма степен в горбачовско време. Класовата борба никога не се предава, тя само придобива други форми — за това не трябва да се забравя, ако се налага да се живее в капиталистическо обкръжение. Иначе «добрата воля» неизбежно ще се превърне в предателство към своя народ и делото на социализма, както това се случило в послесталинския СССР. — прим. РП).
Ръководени от Комунистическата партия и Съветската държава, народите в СССР играят огромна роля в могъщото хуманистическо движение на съвремеността, в движение към мир. Със цялата си присъща енергия и настойчивост съветския народ прави всичко възможно за да свали плановете за подпалване на войни, да спаси човечеството от нависналата опасност от нова кървава война.
Тържеството на социалистическия хуманизъм в СССР служи, като вдъхновяващ пример за другите народи, на цялото трудещо се човечество. «Велик е образът на СССР — писал Хенрих Ман — Една само Октомврийска революция установила принципа, че човек може и трябва да достигне до своето щастие, даже с цената на тежка борба. Защото знае Съветския Съюз, какъв хуманистичен пример е показал на света. Където и да се борили хората за своята свобода, за правото сами да строят своето щастие — навсякъде с тях е стоял великия образ на Съветския Съюз». (И винаги ще стои, като фар, на който може и е нужно да се ориентират всички угнетени — прим. РП).
Под влияние на опита в строителството на социализма в СССР и страните с народна демокрация се усилва критиката на античовешките теорий и практики на капитализма. При това показателно е че не само комунистите, но и безпартийните учени и писатели отстояват идеи, близки до марксиското разбиране нза хуманизма.
Интереснa oт тази гледна точка се явява работата на професора от Колумбийския университет Корлис Ламонт «Хуманизмът, като философия», издадена в Ню-Йорк в 1949 година и критикуваща религиозно-идеалистическите концепции на хуманизма. «Висша етична цел се явява — утвърждава Ламонт — дейностите за щастие на човека на земята». В името на тези реални интереси на човека Ламонт признава необходимостта на далеч отиващите социални преобразования, призовавайки към осигуряването на мира и използването на достиженията на науката за благото на човечеството.
«Докато материалистите-марксисти по редица въпроси рязко се разминават с мен и други, които се считат себе си за хуманисти — пише Ламонт — те несъмнено са хуманисти в основните принципи на своите теории, отхвърляйки свръхестественото и всички религиозни авторитети, считайки за висша цел благото на човечеството на земята, опирайки се на науката и нейните методи» (С. Lamont «Humanism as a philosophy». N. Y. 1949, pp. 36—37).
На рязка критика се подлага съвременния буржоазен лъжехуманизъм също така в сборника «Тетрадки за свободно изследване на хуманизма», издаден от прогресивни слушатели и преподаватели в Свободния университет в Брюксел. Английският историк А. Мортън в статията «Социалистически хуманизъм» разкрива принципните отличия на социалистическия хуманизъм от буржоазния (виж сборник «Обществените деятели на Англия в борбата за авангардна идеология». ИЛ. 1954).
Опирайки се на достиженията на СССР, водещите чуждестранни мислители свързват истинския хуманизъм със социализма. В статията «Съществува ли още буржоазен хуманизъм?», публикувано във френското списание «Пансe», швейцарския учен Ханс Мюлщайн пише: «Отдавна няма буржоазен хуманизъм — той не може да живее в условия на монополистически империализъм. «Буржоазният хуманизъм» — това е мъртво понятие, което може да се употребява само необмислено, защото е свързано с две съвършено несъвместими понятия. Това е все едно да съедините огън с вода. Това, което се явява днес буржоазно, трябва непременно да бъде антихуманистично, а това, което действително се явява хуманизъм, трябва непременно да бъде днес антибуржоазно, т. е. социалистическо…» («La Pensee», № 17, 1948, p. 54).
* * *
Победата на социализма се явява важно събитие в утвърждаването на хуманизма, в победата на истински човешките отношения и морал. Но социалистическото общество се явява само първа фаза на комунизма, то «…във всички отношения, в икономическо, нравствено и умствено, съхранява още рождените петна на старото общество, от недрата на които то е дошло» (К. Маркс и Ф. Енгелс «Избрани произведения». Т. II, стр. 13). Создавая несравненно более высокую, чем при капитализме, производительность труда, социализм, тем не менее, не в состоянии еще создать изобилие продуктов, необходимое для полного и всестороннего удовлетворения потребностей людей. Только при коммунизме исчезнет разница в оплате квалифицированного и неквалифицированного труда, и все люди независимо от своих способностей, от количества и качества своего труда будут одинаково вознаграждаться соответственно своим потребностям. Это будет высшая форма равенства людей, это будет означать достижение новой, высшей ступени в развитии гуманизма. Социализм уничтожил противоположность между городом и деревней, между умственным и физическим трудом, но еще имеются существенные различия между условиями городской и деревенской жизни, между людьми физического и умственного труда. Коммунизм снимет и эту форму неравенства между людьми. Победа коммунизма приведет к максимальному облегчению человеческого труда путем механизации и автоматизации всех трудовых процессов, к существенному сокращению рабочего времени, к созданию идеальных в санитарно-гигиеническом отношении условий труда.
Изобилиeто на материални блага при комунизма ще бъде съпътствано с изобилие от духовни блага; при комунизма ще бъдат създадени условия за това, всички хора да са овладели основните достижения на култура за своето време, максимално разширили своя кръгозор. А това ще се съпровожда с невиждани в историята всестранно и хармонически развита личност на човека, мощен разцвет на таланти и способности и окончателно тържество на истински хуманистически отношения между хората.
[1] http://www.rbc.ru/society/10/02/2016/56ba00a79a79474ccbd2bccb