Възниква закономерен въпрос, ако по утвърждението на либералите антисъветчици, Съветската власт и болшевиките унищожили всички църковни храмове, то откъде са се взели в страната толкова религиозни постройки, че и от най-древни времена? Защото XII-XIII век е много отдавна!
А отговоръ на този въпрос е прост: буржоазните СМИ, антисъветчиците-либерали и на техните подръжници не им е нужна истината, у тях е друга задачата — да облеят с мръсотия, да очернят, изкривят съветското минало, да намерят и измислят всякакъв аргумент, порицаващ властта на трудовия народ. Наистина болно красноречиво показва у нас в Русия днешната действителност дейността на управяващата олигархическа буржоазна класа по унищожаване на великото съветско наследство. И как тя се оправдава, ето тя какво измисля— болшевиките събаряли църквите, а ние, погледнете — строим! Ние капиталистите сме юнаци, ето за народа мислим, не както болшевиките. А това, че на трудовия народ в Русия не му тярбват църкви, а детски градини, болници, заводи…, културни домове, където възрастните и техните и деца да имат възможност да се занимават с нещо през свободното време, с нещо полезно за своето развитие, това буржоазната класа не я вълнува, замо това, което и носи печалби!
Още повече, съвременните СМИ скриват факта, че по време на управлението в Русия на Романови в църквите и храмовете от средновековието и по-древни епохи са били унищожени ценни ръкописи, фрески, мозайки, живопис. Кирка, длето, чук добре работели у тези деятели, които днес е прието да построят лицето на светите и да леят по тях крокодилски сълзи.
Но да се върнем в началото на двадесети век и да видим, какви са били работите в действителност. След победата на Великата Октомврийска Социалистическа Революция Владимир Илич Ленин собственоръчно подготовил план за широка пропаганда на национално-историческото наследство в страната. В него, в частност се предлагало да се издигнат в Москва и други градове на страната монументи на изтъкнати писатели, художници и други деятели на великата руска култура.
Ето какво си спомня за В. И. Ленин В. Д. Бонч-Бруевич. Владимир Илич, изучил книгата на Бартенев С. П. «Московският кремъл», извършил преминаване по Московския Кремъл. Оглеждайки кремълските здания — дворци, палати, катедрали, преминал по стените на Кремъл, той забелязал, че една от кулите била разбита от артиллерия, видял разрушения и на други кули. И отдал разпореждане за възстановяване и реставрация. Това е било първото указание на Владимир Илич по възстановяването на кремълските старинни паметници. След това последвало лично разпореждане за реставрация на храма на Василий Блажени.
В книгата на този Бартенев Илич прочел, че едното крило на катедралата близо до канбанарията на Иван Великки по времето на Николай I е зазидано и превърнато от царската власт в сарай за фураж. Владимир Илич с негодование казал, че ето каква епоха е била – истинска аракчеевщина, всичко се е обръщало в сараи и казарми, че за Романови е била безразлична историята на нашата страна. Че трябва сега това крило да се открие и реставрира, вижте колко е интересно, съдейки по чертежите, които приложил в книгата си Бартенев.
Обърнал вниманием Ленин и на Успенската катедрала. Работите по нейната реставрация в Кремъл продължила дълго и Владимир Илич често се заглеждал в катедралата, внимателно разглеждал великолепните фрески от XV–XVI век, които неочаквано се появили при реставрационните работи — при царската власт тях просто ги боядисали поради непотребност!
Разбира се, всички тези факти буржоазните СМИ премълчават — защото те свидетелстват за съвършенно друго отношение на Съветската власт и болшевиките към руската национална култура, не такава, за която две десетилетия безпардонно лъже буржоазната пропаганда. Само че истината не е скрита, а е затрупана с лъжа. Но тя все пак ще си пробие път. Самият живот днес показва, кой цени националното достояние, в това число нашата национална култура и кой е готов да я закопае и залее с мръсотия, желейки се че нашия народ е забравил своето велико минало.
Завършвайки бих искал да цитатирам част от реч на В.И. Ленин на III конгрес на комсомола, за да повторим неговия велик и верен завет на нашата младеж: «Комунист може да станеш тогава, когато обогатиш своята памет със знанията на всички тези богатства, които е натрупало човечеството!».
Познаването на историята на своята страна, истинската, а не лъжливата, знанието на своята национална култура, цялата световна култура — това е велико дело, без което не можеш да достигнеш до добър живот.
Данил Греков