Затова понякога случайно забелязване в спора, комментар на другар или идеологически противник, незапланиран преход по прочетено произведение изведнъж откриват неясни въпроси или поместват на своите места преди никак не натрупали се в единно цяло фрагменти от познавателната картина.

Именно така и стана с мен. Възможно е някой мъчително да търси отговори на въпроси и затова пиша този текст.

Извънпланово ми се наложи да изучавам работата на Ф. Енгелс «Принципи на комунизма» (ПСС, изд. 2, т. 4, стр. 322-339). Работата е построена във форма на «въпрос-отговор». Стигнах до тук в търсене на отговора на въпроса, защо положението на пролетария е по-лошо от положението на роба или крепостния селянин, разбира се, съотнесено със своите обществено-икономически формации. Ще прочета заинтересовавното дословно.

«7 въпрос: С какво се отличава пролетария от роба?

Отговор: Робът е продаден един път завинаги, пролетария трябва сам да се продава себе си ежедневно и ежечасно. Всеки отделен роб се явява собственос на определен господин и в следствие на заинтересованост от последния, съществуването на роба е осигурено, макар и жалко, но е сигурно. Отделният пролетарии се явява, така да кажем, собственост на цялата буржоазна класа. Неговият труд се купува само тогава, когато на някой му потрябва, и затова неговото съществуване не е осигурено. Съществуването му е осигурено само на пролетарската класа, като цяло. Робът стои извън конкуренция, пролетария се намира в условия на конкуренция и усеща на себе си всички нейни колебания. Робът се счита за вещ, а не член на гражданско общество.

Пролетарият се признава за личност, член на гражданското общество. Следователно, робът може да има по-сносно съществуване, в сравнение с пролетария, но пролетария принадлежи към общество, стоящо на по-висока степен на развитие и сам стои на по-висока степени, в сравнение с роба. Робът е освободе сам за себе си още повече, че от всички отношения частната собственост унищожава едни само отношения на робство и благодарение на това става пролетарии, а; пролетария може да се освободи, само като унищожи частната собственост въобще.

8 въпрос: С какво се отличава пролетария от крепостния?

Отговор: Във владение и ползване на крепостния се намират оръдията на производството, парче земя и за това той отдава част от своя доход или изпълнява редица работи. Пролетария работи с оръдия за производство, принадлежащи на друг, и произвежда работа в полза на този друг, получавайки в замяна част от дохода. Крепостниятй отдава, пролетария дава. Съществуването на крепостния е осигурено, съществуването на пролетария не е осигурено. Крепостният стои извън конкуренция, пролетария се намира в условия на конкуренция. Крепостният се освобождава или като отиде в града и стане занаятчия или като дава на своя помешчик вместо работа или продукти пари, става свободен арендатор, или като прогони собствения си феодал, сам става собственик. На думи той е освободен, но все пак влиза в класа владееща собственост и встъпва в сферата на конкуренцията. Пролетарият е свободен само когато се унищожи конкуренцията, частната собственост и всички класови различия.»

Думите на Енгелс ние днес изпитваме на собствения си гръб, а не както преди,когато ги изучавахме в учебните заведения.

Действително, пролетария трябва да  продава себе си, своята работна сила. Който един път се е оказвал без работа знае с каква буржоазно-идеалистическа лъжа се явяват тези прагове за изучаване и подаване на резюме, безсъдържателни и глупави събеседвания и други прелести на пазара на труда. При това продават себе си пролетариите за бъдеща работа на принципа «намерих работа — търся работа».

Безправният пролетарий роб ли е? Безусловно. Защото роба гарантирано е имал къшей хляб, а пролетария при неудачна продажба на себе си остава и без това.

Крепостният селяни макар и прикрепен към земята, но има в свое разпореждане собственни продукти на труда. У пролетария продуктите на труда напълно се отчуждават на капиталиста. И само нищожна част от произведеното, определена стойност е необходима за преживяването на пролетария (а в «тази страна»© по-долу), капиталиста го връща под формата на заплата.

Безимотният пролетарии крепостен ли е? Безусловно. Защото крепостния има в свое разпореждане собствен произведен продукт, а пролетария няма и това.

В какво е причината за всички тези беди? Може би защото пролетария лошо или малко работи?

Енгелс разкрива и причината: законът за конкуренция и анархията на производството. Или при поредна криза, а и при анархия на производството, които са неизбежни и регулярны, трудещите се са отправени «на улицата». Натрупвания не можеш да направиш, защото конкурентната борба на капитала за печалба позволява на тебе да получш средства в размер «от заплата до заплата».

Ето так разреших за себе си въпрос, поставен в една дискусия и на който аз дълго не можах да отговоря.

Но как пролетария да премахне оковите на буржоазното робство? Това е сложен въпрос: защото от всички отношения частната собственост е в основата на робството. Сложно е и с крепостния: защото той влиза в класата на собствениците и се включва в конкуренцията.

Пролетарият за да се освободи е необходимо да унищожи и частната собственост и конкуренцията и всички класови различия.

Сложна ки е тази задача? Невероятно сложна. Но и освобождението е пълно, с едновременото създаване на нови способи на производства и нови обществено-икономически формации вече без всякакви експлоататори и угнетения.

Така също в статията на Енгелс крайно интересни са били за мен въпросите 16, 17, 20, а и всички останали разбира се. За лицемерните попове и лакоми поборници на буржоазния морал по въпросите на семейството (фактически насаждащи проституция), препоръчвам да се запознаят с въпрос 21, в който кратко се разглежда изменението на семейството и семейните ценности при комунизма.

В заключение искам да цитирам определението комунизъм извън това разглеждане, като обществено-икономическа формация.

«1 въпрос: Какво е комунизъм?

Отговор: Комунизмът е учение за условията на освобождаване на пролетариата.»

Аз съм работник.

Другари работници!

Изучавайте комунизма — това е нашето истинско оръжие в борбата с капитала. Само овладели знание и обединени, ние ще успеем да построим справедливо, светло, истинско хуманистично общество.

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Иван Петров.