Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2017 12:00 - Свердловските машинисти на прага на италианска стачка
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В началото на септември локомотивните бригади от Екатеринбург започнали да се готвят за провеждане на италианска стачка: те мислат да започнат внимателно да изпълняват всички инструкции, което ще доведе до неизлизане на съставите на линиите. Машинистите се борят не толкова за себе си, колкото за безопасността на железните пътища. Причината за стачката станали отвратителното техническо състояние на локомотивите, фактически отсъствието на охрана на труда, отсъствие на инструменти и СИЗ, трудности с получаването на болнични, преработки, извършвани с разрез с 44 заповед на Минтранс за режима на труд и отдих на локомотивните бригади, а така също за предателската същност на съществуващия  жълт профсъюз – Роспрофжела, на които профсъюзни босове знаят за тези проблеми, но даже не мислят да се борят за интересите на железопътните работници, а напротив, всячески пречат на тяхната борба със стопаните-капиталисти.

На форума на уралските железопътни работници машинисти се обърнали към своите другари:

«Нито една машина не трябва да бъде приета от нас. Всяко позвъняване от комсъстава за принуда към работа в нарушение на инструкциите трябва да бъде записана на диктофон. Направеният запись в книгата със забележки и звънене на горещата линия. Всеки инструктор не по форма (без яке, фуражка) трябва да бъде сфотографиран и … в книгата за забележки, докладна, гореща линия. … Може би си мислете, че инструктора (ревизори, проверяващи локомотивните бригади – прим. О.П.) са наши другари. Не у нас повече другари няма от тях. Само врагове. Без талон по електробезопасност да не се допуска на локомотив. … Възможно е ние да загубим заплати този месец, но тези пари ще ни се върнат после. У кого то има кредити и ипотеки, замразете ги за месец».

На 19 септември в СМИ се появи интервю [1] с инициатора на стачката, коятоение привеждаме по-долу.

— Единствената наша възможност да изразим своето мнение, своя протест — да започнем да работим строго по инструкциите. Има много инструкцийна  Минтранс — ПТЕ, ИСИ, ИДП и прочие «страшни книжки». Това, което става на железните пътища, често отива в вразрез с тези инструкции».

 — Как е възможно това?

— Железният път е отделна държава, това е монополист, който всичко може. Да, идват проверки, но истина-неистина всичко се скрива и проблемите не се решават.

 — Кои от тях са най-остри?

— За дизеловите локомотиви няма да говоря защото аз на тях не работя, а парка от електрически локомотиви при нас е такъв, че нито една машина не трябва да излиза на линия. Слушали сте, наверно, за съвременните електровози 2ЭС6 «Синара», 2ЭС10 «Гранит», които се произвеждат във Верхная Пишма в предприятието «Уралские локомотиви»? Много добри, надеждни електрически локомотиви. Но ако се обслужват. Нашето депо (и не само нашето) сключило договор на провеждане на ремонти и техобслужвания на електрически локомотиви с непонятна организация под название «СТМ-Сервис». У тях няма нито обучен персонал, нито резервни части, целия ремонт се заключава в оглеждане и печат. От това се получва, че електрическите локомотиви на 2-3 години са в ужасно състояние. Не така отдавна аз разговарях с представители на «Уралски локомотиви», като им заявих, че голяма част от машините 2ЭС10 «Гранит» са амортизирани: изработили са си своя ресурс за толкова коротък период от време, което е  не повече от 60%. От което следват чести повреди. Аз не говоря за старите ВЛ11, ВЛ10, 70—80-те години производство.

По-добри са и в добро състояние, отколкото новите електрически локомотиви. В старите повечето е работило на механика, изискват по малко навици за ремонт плюс това са съветско качество. А в новите цялата апаратура (пантографи, спирачки) — всичко е на въздух и на електроника. Тази апаратура е подложена на замърсяване и е много чувствителна на външни дразнители. Ако във въздушната система попадне вода или даже просто конденз, то в зимно време крана може да замръзне, да не сработи в нужното време клапана и композицията да остане фактически без спирачки. Идва зима — как ще работим? На нашите участъци (Екатеринбург — Шаля, Екатеринбург — Дружинино) профила на линиите е много нееднороден: планини — спускания, на места стръмни. В един прекрасен момент може да се повтори катастрофата от 2011 година на линията Ерал-Симская, когато товарна композиция остана без спирачки.

Ако се послушат преговорите в тази локомотивна бригада с диспетчера в крайните минути на техния живот то е просто отчаяние: при сблъсъка скоростта е била под сто километра в час. Композицията— това са шест ХИЛЯДИ тона, и то летящи от планините на такава скорост да се спре е нереално. А ако у вагоните няма спирачки...

 — Но състоянието на локомотивите — това не е ваша отговорност?

—Това е нашия «хляб»: често всеки отказ, всяка повреда на електрическия локомотив на линията остава за бригадата, която е приела този локомотив. У нас такова правило, че локомотивната бригада е виновна за всички грехове. Ако са излезли не е важно, какво е станало — виновни са те.

 — Освен състояниято на локомотивите, какви са другите проблеми?

— У нас има сектор по охрана на труда, там стоят момичета, а какво работят. Но, ако се разработят то ще разберат че целия  инструмент, с който ние работим е непригоден за използване. Започвайки с инструменталните кутии — те у нас са самоделни, железни. Когато ти я вземеш можеш да си отржеш пръста. Аз сам нееднократно съм си срязвал палците.

Сега за чука. Всички знаят, как той трябва да изглежда. А знаете ли какво е железопътен чук? Това е патерица, заварена на желязна ръчка. Влиза инструктора и започва да ти «вика», какъв е този чук. Но у нас нямя свои чукове — има инструмент, закрепен за машина. Но отново е виновен машиниста: защото е приел?

По-нататък — диелектрически ръкавици. У нас напржението на оборудването е 3000 волта. По норми, в бригадата трябва да има по два чифта ръкавици, които да се изпитват един път на половин година. Аз даже съм получавал ръкавици скъсани и мръсни. Дори и без щампи че са преминали преглед.

 — Кой е виновен?

— Началството. Конкретно — началникът на локомотивното експлоатационно депо на Свердловския ТЧ-5 Полюдов Сергей Владимирович. Именно с неговото мълчаливото одобрение и по-долу стоящите началници става всичко. Възможно е висшестоящото началство да не знае за това, може би пред тях това се замълчава? Той (Полюдов) измислил такава схема: искаш болничен —ела от седем до осем сутринта при него в кабинета: той ще уреди нещата. Не отговорил — върви, учи. Oт една страна това, може и да е правилно, но има планови атестации. Ако считате, че аз нещо не зная — назначете извънпланова атестация.

 — Защо е нужно това?

— Не зная, но когато той дошъл при нас в депото заявил: «Аз ще ви отуча да боледувате!». Но хората, естествено, боледуват. Понякога просто да си починат. Знаете, ли какъв е режима на работа? Има 44 заповед на Минтранс за режима на труда и отдиха на локомотивните бригади. Там ясно е написано, колко локомотивната бригада трябва да се намира на работа, в какви условия и колко след това да почива. У нас има т. н. бригадни домове, където ние можем да поспим и да поемем в обратния път. Често се случва човек пътувал 20 часа, сумарно половин ден не е бил удома не се е мил не се е хранил. Връщайки се началника казва: «Скъпи, след 16 часа ела!».

За това време трябва да си отидеш у вас, да се нагласиш, поспиш ако ти остане време и да се подготвиш за следващата композиция. А трябва да имаш не по-малко 30 часа отдих.

 — И вие решихте да започнете «италианска стачка»?

— Да, но ние като работници никак не сме защитени. У нас има гигантски профсъюз — Роспрофжел, който е престанал да изпълнява своите функции по защита на своите работници, той отдавна се е превърнал в туристическо бюро, където ти можеш да получиш подарък за детето за Нова година и почивка в санаториума, но реални стъпки за подобряване условията на труд в локомотивната бригада няма. Нарушено е главното правило на профсъюза — независимост от работодателя.

 — Създайте свой профсъюз!

— На форума имаше много недоволства от началството, но когато аз се обърнах, от целия народа съгласие изрази само един. Останалите или ги устройва това, или се боят да говорят: «У нас кредити, ипотеки, ако ни уволнят какво ще правим?» Докато заплатите у нас не са толкова големи: помощник машинистите получават 35-38 хил. рубли, машинист — 40-45. А премиите 7-10 хил.

 — Представата за железопътния транспорт се е влошила…

— Говорят, че железопътния транспорт е най-безопасен. Нищо подобно. На инструктажите до нас постоянно се дава информация за т. н. нещатни ситуации — нарушения на безопасността, всякакви извънредни ситуации. Това не става всеки път, но два-три пъти в седмицата — точно. Част от това се скрива, замълчава. Има и смъртни случаи. На нашия участък имаше сблъсък на товарни влакове на линията Решети — Ревда (преди три години) и сблъсък на пътнически с товарен на станция Сабик.

Профсъюзният работник от Качканарския ГОК «Ванадий» Александър Баданин такакоментира конфликта на машинистите и ръководството на железниците: «Преди министерството на пътищата и съобщенията беше полувоенна организация със строга дисциплина и ясно съблюдение на всички правила, норми и регламенти, в това число по замяна на резервните части (При социализма това министерство беше част от държавата а работниците инструкциите съблюдаваха, защото работническата класа е заинтересована в безопасна, безаварийна работа на железопътния транспорт – прим. О.П.), — говори той. — Днес всичко е преминало  на капиталистически релси: компаниите гонят печалби и икономисват от всичко (Капиталистите не са заинтересовани в безопасна работа на транспорта, те са заинтересовани само от максимална печалба тук и днес – прим. О.П.)».

Александър Баданин от името на профсъюза  наГОК «Ванадий» на думи изразил солидарност с  машинистите-железничари: «Момчета браво, ние трябва да поддържаме тяхното начинание. На пътя на капиталистите могат да застанат само такива работници. Нашият опит по провеждане на италианска стачка на Качканарския ГОК говори за това, че това е оптимален способ (Не винаги, това зависи от конкретни условия и разстановка на силите – прим. О.П.) заяви своите искания и привлечи вниманието на всички — СМИ, надзорни органи. На комбината ние успяхме да ндвием администрацията, ако момчетата от РЖД направят същото ще има огромен резонанс: спирането на товаропотока заплашва със сериозни последствия».

Профсъюзният бос Евгений Куликов, ръководител на «Межрегионалния профсъюз на железничарите», като истински защитник на буржоазията, побързал да разубеди машинистите в собствените им сили, в успеха на борбата, да ги заплаши с терора на държавата: «Провеждането на италианска стачка е по-трудно от нормална стачка. В моята практика имаше такива случаи и аз съм длъжен да предупредя инициаторите. Те правилно са обезпокоени от безопасността на движението на влаковете и своето здраве, но ако утре те прекратят да приемат локомотивите с с явни нарушения, а вдруги ден отново започнат да ги приемат, то към тях после ще се появят въпроси в прокуратурата».

Профсъюзният бос Куликов призовава уралските машинисти да се откажат от борбата със стопаните-капиталисти за подобряване на своето положение, и вместо това да встъпят в неговия «независим» профсъюз. «У нас има способи да се повлияе на РЖД», — говори Куликов. Само че къде той и неговия «независим» профсъюз бяха преди?

Олег Павлов

 

[1] https://ura.news/articles/1036272291




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659786
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031