Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2017 12:00 - Телевизията и интернет, като оръжие в класовата борба
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 491 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В края на април 2017 г. социологическата служба ВЦИОМ по поръчка на руската власт провела http://www.interfax.ru/russia/560964 исследование популярности в России средств массовой информации, результаты которого сильно огорчили заказчика. изяснило се че телевизията — основно средство за идеологическо въздействие на трудовия народ на страната, главно оръжие на съвременната буржоазия, с помоща на която тя много дълго време заблуждаваше, престава да работи.

Какво означават тези данни? Че трудещото се население в Русия все по-малко се доверява на действащата власт, отказва се даже да слуша, какво и говорят нейните представители и агенти в лицето на всякакви тележурналисти, експерти и обществени деятели. Болшинството от тези, които днес създават всички национални богатства на нашата страна, а още повече тези които ще извършват това утре, предпочитат да осмислят съществуващата и историческа действителност самостоятелно или заедно с тези, които я познават лично. Това означава, че периода на безразделно господство на буржоазната идеология в Русия отива към своя край и скоро ние ще се окажем в съвсем друга информационна и идеологическа реальност, която ще се управлява еднолично, както това е било в предишните десетилетия, и която господстващата днес буржоазна класа няма да може.

Тенденцията на отказ на трудещите се в Русия от телевизия се забелязва от буржоазните експерти и анализатори и преди, но  сега, видимо придобиват застрашителни за господството на буржоазията размери и верните слуги на капитала «забили камбаната», още повече, че тази тенденция косвенно се подтвърждава и от други данни, в това число от икономически характер:

  • От 2008 г. до 2011 г. търсенето на телевизори в Русия е растяло за сметка на увеличения обем на потребителско кредитиране. В 2012 г. тази мярка е  престанала да помага — темпът на ръст на продажбите на телевизори се забавил.[1]
  • От 2015 година обема на продадените в Русия телевизори са се съкратили на 47% в сравнение с 2014 г., оборота (във валута) паднала на 56%[2].
  • За 2014 и 2015 г. Русия са  напуснали около 60 известни световни брендове  и компании, произвеждащи телевизори. В периода на първата вълна на икономическата криза (2008 г.) тази цифра е била на 50% по ниска.[3]
  • От 2013 г. е започнало намаляване на пазара на кабелните телевизии в Русия[4], които до тогава стабилно разстяли.
  • Пазарът на платена ТВ в 2016 година, макар и нараснала, но съвсем незначително — числото на новите абонати се увеличили само с 3,6%.[5] При това буржоазните анализатори и експерти не крият, че това увеличение е станало в голяма степен за сметка на нарастване на числото на телевизорите у старите потребителски услуги (увеличило се количеството на телевизорите в едно жилище), а не за сметка на поява на нови абонати.

Разбира се тези цифри не могат да служат, като пряко доказателство за това, че руснаците са станали по-лоши към «сини екран», защото основна причина за падането на продажбите на  телевизори и включването към услугите на платената телевзия се явява обедняването на трудещото се население, предизвиквайки дълбока икономическа криза, в която все по-дълбоко се проваля капиталистическа Русия. Но определена взаимовръзка между приведените цифри и изводите на руските социолози се показва, така че хората са считали за себе си получената информация чрез телеекрана, като въпрос на първостепенна важност, или те средства за покупка на телевизори намерили, за сметка на активно развиваните банки, потребителско кредитиране. Но това не става, пазара на най-популярните в страната POS-кредити (в магазините при покупка на стока)  пада — за 4-те първи месеци на 2017 година той вече е загубил почти 1%[6] .

По-надеждно свидетелство за нивото на интерес на руснаците към ТВ — това е информацията на анализаторите медиаринка. Този официален измерител на руската медиа — компанията TNS Russia[7]  в края на април 2016 г. показва, че руските телеканали, в това число крупните федерални  — «Първи канал», «Россия 1» и НТВ, не първа година губят своите зрители.

От гледна точка на марксизма — научния и класов светоглед на работническата класа, усилващия се отказ на трудещите се в страната от буржоазната телевизия — явление напълно закономерно и логично. Така и трябва да бъде. 

Капитализмът след унищожаването на социализма в СССР и страните от Източна Европа подчинил за себе си всички ресурси на планетата, създал гигантски производителни сили, даващи на човечеството широки възможности рязко вдигнал нивото на живот на всички хора на замята, удовлетворявайки техните най-насъщни потребности. Но възползвайки се от тези възможности капитализма не позволява стария способ на производство, на който той е основан.

Второ десeтилетие капиталистическия свят не може да се освободи от дълбоката икономическа криза, в която той вкара благодарение на своя способ на производство, основан на присвояването на добавена стойност, получавана по пътя на експлоатацията на наемния труд. Мерките, предприети от правителствата на капиталистическите страни и помагащи в  миналото, не дават днес никакъв резултат. Никакиви нови способи за стимулиране на капиталистическата икономика буржоазните икономисти и политици не могат да предложат. В същото времен новите явления, свойственни на съвременните високомонополизирани капиталистически производства, в частност  влошават качеството на произвежданите стоки, нагледно показват, че капиталистическата икономика губи най-главното — способността да се удовлетворяват потребностите на хората. Става все по-очевиден факта, че обществения строй, основан на частната собственост на средствата за производства, вече не може да се развива и движи напред.  Капитализмът умира и надежда на неговата реанимация няма.

Капиталът е главния и единствен виновник за днешната, най-дълбока в историята на капитализма световна икономическа криза, традиционно за себе си се стреми да прехвърли всички незгоди на плещите на хората на труда, влошавайки и без това тяхното тежко материално положение. Трудещите се маси, доведени от гнета на капиталистическите монополи и тяхната власт до краен предел на нищета и безправие, все по решително се надигат на борба за своите човеские права. Исканията за «изменение на системата» звучат повсеместно. Очевидно, че революционизацията на пролетарските маси нараства, заплашвайки да премахнат стария обществен строй от наемния труд..

Господствaта в РФ буржоазна класа с всеки ден все по-сложно удържа политическата власт в своите ръце — тези видове и форми на угнетение, които преди се използвали за потискане на революционната активност на масите, работещи все по-лошо и по-лошо. И има всички основания да се предполага, отчитайки по-горе приведените данни от социолозите, че много от тях ще престанат да работят въобще.

В частност, такава съдьба явно се подготвя за телевизията — мощно средство за идеологическо въздействие, с помоща на която умиращата класа експлоататори повече от половин век удължи своето световно господство. Съдейки по това, руския пролетариат изработва против него нещо като имунитет — определен политически опит, който не позволява на капиталистите така леко, както е било преди да заблуждават работниците в Русия.

Това че отношението на обикновеното население към телевизията е въпрос политически, показват изводите на социолозите от ВЦИОМ, особенно отбелязващи, че най-силно недоверие руснаците към телевизията се проявяват по отношение на тези, касаещи вътрешния живот на страната, нейната икономика, политика и социална сфера. Тук на централните и регионални канали (и официалните, и «независимите») се доверяват по-малко от половината пенсионери и съвсем не се доверява младежта и хората в работоспособна възраст, все по често изключващи телевизора, а понякога и изхвърлящи го от дома си.

Причината е разбираема — трудовият народ на нашата страна на практика със собствения си живот през последните десетилетия се убедил в абсолютната необективност и неприкрита еднозначност на руските СМИ, и особенно на телевизията, играеща главна роля в цялата буржоазна пропаганда. Тотална лъжа, безкрайни потоци мръсотия от телеекрана, разобличаваща самата съществуваща действителност, а след това изменящата се по отношение на руските трудещи се историческа действителност, която буржоазната пропаганда усилено изкривява последните десетилетия.

Ставa все пo очевидно че заблудите дразнят не само работещите граждани на Русия и младото поколение, нямащо никакви перспективи в този живот, но даже доверчивите пенсионери, до неотдавна служещи за наивна опора на контреволюционната буржоазна власт в нашата страна. Друга реакция в условия, когато получаваш пенсия от трохи не стигаща даже са скромно препитание, да не говорим за лекарства и комунални плащания, да очакваш е било сложно.

Опасността действително не е малка, защото с освобождаването на трудовия народ от въздействието на буржоазната телевизия се рушат важните опори на господство в Русия на буржоазната класа, отслабва тази идеологическа юзда, с помоща на която буржоазията тридесет години удържа съветската работническа класа, заставяйки я да прави това, което тя не иска — да разрушава своята страна, социалистическия строй, съветската промишленост, селско стопанство, култура, унищожавайки самите теиз гаранции за своето собствено материално и духовно благополучие. Работническата класа в нашата страна, освобождавахйу се от постоянното въздействие на дезориентиращия я мощен източник на информация, започва да прозрява много бързо.

Класиците на марксизма са били прави, когато са говорили, че човек без светоглед, без определена класова идеология го няма и че там, където няма идеология социалистическа, заема място буржоазната идеология. В нашият случай, в случая на страна, имаща богат революционен исторически опит и повече от 70 годишен опит на успешно социалистическо строителство, непременно трябва да се прояви и обратна тенденция — на избавяне от постоянна буржоазна «промивка на мозъци», като тогава работническатра класа в Русия ще започне стремително да възвръща  своя класов светоглед — към идеологията на научния социализъм, към марксизма-ленинизма.

Явлението за назряваната революция вече се забелязва от руските социолози. Буквално преди дни на руския младежки форум «Територия на смисъла на Клязма» главата на Всеруският център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) Валерий Федоров заявил, че в руското общество нарастват революционните настроения, че «хората перестават да търпят и започват да искат», «появява се запитване за промени» и политическата борба борба днес е за какви точно промени става въпрос, «чий образ на промени ще преобладава»[9].

Буржoазията нервничи и с всички сили се опитва да предотврати исторически неизбежното. Мерките са както преди — «затягане на гайките» и усилване на идеологическата обработка на трудещите се, оглупяване и заблуда.

Разбирайки, че монопола на буржоазията на истината става проблематична, буржоазната власт се стреми да постави под свой контрол новосъздадената от капитализма производителна сила — интернет, предполагайки, че в световната мрежа може безразделно да господства  така както в телевизията. Руското правительство приема един след друг сурови закони, като арест на интернет-ползватели, устройва показни съдебни процеси и разпуска слухове за всевластие на своите спецслужби в световната мрежа.

Характерен пример — майския Указ на Путин, получил име «указ за анонимност в интернет». http://www.mk.ru/politics/2017/05/11/putin-podpisal-ukaz-protiv-anonimnosti-v-internete.html В него руското правителство предлага да се приемат мерки, забраняващи анонимността в Интернет, срочно да се разработят способи за поддръжка на традиционните СМИ и да се «регулира дейността на подобни на тях сървъри», към които в закона са отнесени «сайтовете в Интернет». «Регулир» — това означава да замлъкнат тези, които говорят не това, което трябва да чува руската власт. Необходимостта от тези фашистски мерки се оправдава от традиционната буржоазна демагогия, предизвикана от необходимостта да се «формира в Русия информационно пространство, отчитащо потребностите на гражданина и обществото в получаване на качественни и достоверни сведения». Какво означава последното е понятно и без превода — защото искаме да имаме пълен монопол на информацията, а тези които искат да говорят истината на народа- удари по краката.

Още един пример от такъв род. На 21 юли 2017 г. Думата  прие https://lenta.ru/news/2017/07/21/anonymover/?utm_source=rnews законопроект (във вид на поправки в закона «За защита на информацията»), забраняващ средствата на обход на интернет-блокировките — анонимайзери и сървъри VPN. Под действието на този закон попадат всички прокси- и VPN-сървъри, а така също анонимните мрежи Tor, I2P и Freenet. С този законо Роскомнадзор получил право да блокира сайтове с данни за средства за обход на блокировки, а операторите на търсачките сега са задължени да прекратяват даването на територията на Русия препратки на информационни ресурси, включени в черния списък.

Буржуазната власт явно иска да навести в мрежата «свой порядък», токъв, който да закрепи нейното господство в обществе. Но едно е да го измислиш, а друго — да приложиш. Всички тези и подобни закони могат да изплашат само много наивни хора, далеч от разбирането на политикономическата същност на интернет. Някои неудобства на ползвателите руската буржоазна власт да създаде може, спор няма, но да царствоа тук тя не може. Интернет-ползвателите ще намерят хиляди способи за обход на такива закони.

Усилията на капиталистите по отношение на пълното подчинение на себи си на интернета се суети по определение, защото интернет — това е общественна собственост, тя е създадена от самите ползватели и за тях се използва, без ползватели интернет не съществува, и да съществува не може. Но буржоазията това не разбира, тя наивно предполага, че тоталния контрол в интернет, т.е. нещо вродено в частна собственост в световната мрежа — напълно реално дело.

Субективизмът на буржоазията и играе зла шега. Защото в сила на своя идеалистически светоглед тя е убедена, че и Земята се върти около нея. Законите на общественото развитие са обективни и не зависят от волята на хората, даже стоящи на самия връх на политическия и икономически Олимп и са облечени в един или друг исторически момент с огромни властни пълномощия.

Ние живем в епоха на преход от капитализъм, последния в историята на човечеството класово общество, към комунизъм — общество без класи. Това е доказано не само от теорията на марксизма-ленинизма, но и от историята на последния век и особено десетилетия. Дните на буржоазията, последната експлоататорского класса, господството на която действащата в Русия власт се опитва да съхрани, действително са преброени и действително, както е предсказал Маркс, не кой друг, както самия този обществен клас създава всички условия и материални сили за своето собствено унищожение. Фактически тези материални сили за окончателното унищожение на капитализма, за който говорил Маркс, вече са създадени.

Eднa oт тези материални сили се явяват самите информационни технологии, които съвременния капитализъм през последните десетилетия пеел осана и които сега буржоазната класа се надява напълно да подчини на своята воля. Уви, тези надежди са не повече илюзии, приказки, в които исторически отживелата класа иска да вярва. Отваряйки кутията на Пандора, надявайки се на това, че освободените от теб могъщи сили можеш да отхвърлиш назад е повече от наивно. В известния древногръцки мит това се оказало не по силата даже на всесилните богове.

Информационните технологии са създадени от империалистическата буржоазия за свои собствени цели, най-вече за по нататъшно оглупяване и ограбване на пролетарските маси, неизбежно ще станат (вече стават!) мощно оръжие на самите маси в борбата със своите угнетители и експлоататори. Пролетариатът, получил в свои ръце това оръжие, задължително рано или късно  ще го обърне против тези, които не му дават нормално да живее, който с всички способи го души и угнетява.

За да може нашите читатели да им е по-понятно, за това което говорим, ще поясним немного, как са се развивали събитията в нашата недавна история.

Целият XX век капиталистическия свят балансирал на границата на световните пролетарски революции, началото на които положил Великия Октомври. Успешното развитие на СССР, неговите велики победи и достижения не оставяли на световния капитализъм никакви шансове нито в икономиката, нито в политиката, нито в преките военни стълкновения (това доказали двете войни: чуждестранната интервенция през 1918 —1921 г. и Великата Отечествена 1941-1945 г.), нито в социалната сфера. Построеното от социалистическото общество в СССР с неговите безпримерни в историята на човечеството социални блага за всички граждани на страната станало огромен стимул за трудещите се маси от целия свят, които така, както и руските работници се стремили към избавление от капиталистическия гнет и експлоатация.

Световната буржоазия, желаейки да задави революционното движение на работническата класа в своите страни и удържайки в своите ръце политическата власт, в качество на последно средство за самосъхранение прибегнала до най-зверската реакция — фашизма, който представлява неприкрит държавен терор, важна съставна част, от която се явява идеологическата война против своя собствен народ. Тази война се е водила не само с пролетарската идеология — научния комунизъм, не само с правдивата информация а революционната история на СССР и съветската действителност, но даже с историческата памет на народите на самите капиталистически страни — с всички прогресивни и революционни, които са били в техните собствени истории. Научното знание станало за империалистическата буржоазия опасно, то я разобличавало. Като пряко следствие на това — непримирима борба на фашизма с материализма, гонения на науката, тържество на идеализма и антинауката.

Ще кажете нищо ново — всичко това винаги се е използвало за оправдаване и удължаване на своето политическо господство в обществото на всяка експлоататорска класа в историята на човечеството. Но в условия на крайна империалистическа реакция (фашизъм) всички тези методи се използват в глобален мащаб и най- главното — те са били усъвършенствани и многократно усилени с помоща на технически средства, създадени от капиталистическия способ на производство. Правилно са говорили класиците на марксизма-ленинизма — капитализмът за съхранение на своето господство в обществото използва против революционната работническа класа всички имащи на разположение производителни сили, всички възможни средства и методи на борба.

Aко в периода на растящ, надигащ се капитализъм основно техническо средство за буржоазната пропаганда била печатницата (печатарската машина) — книги, вестници и списания, то в епохата на империализма опорни технически средства на идеологическа обработка на населението станали радио и кинематограф — технологии, създадени в края на XIX в. — началото на XX в. и активно използвани от германските и италиански фашисти. След Втората световна война палма на първенството по обработка на масовото съзнание завладява телевизията — технология на предава не на информация (движещо се изображение и звук) на големи разстояния, фактически съединявайки в едно лицето на достойнствата на радио и кинематографа и, както следствие, многократно превъзхождаща със своите възможности и ефективност, особенно след това, както то станало цветно.

Навярно, никой днес в Русиия няма да оспорва твърдението, че телевизията в периода на горбачовската Перестройка немалко способствала победата на «либералите и демократите» над съветската работническа класа.  Но в какво конкретно се състояла тази задача?

Отговорът на този въпрос лежи в политиката на «гласност», проводима от КПСС в Перестройката с подаването от нейния инициатор — буржоазния «реформатор» М.С. Горбачов. За първи път термина «гласност» прозвучал в реч на Генералния секретар на ЦК КПСС 1986 г. на XXVII конгрес на КПСС.

Никаква «откритост на приетите решения» не се появили, защото никакви мерки в това отношение не се предприемали. Буржоазната контра, укрепила се в годините на хрушчовско-брежневския опортюнизъм в партийното и държавно ръководство на страната и не събирайки се да прави достояние на съветската общественост своята «кухня», на която се готвили поредните контрареволюционни «подаръци» на съветския народ.

Няма да гадаем тук, то и така е ясно, на кого този процес е бил изгоден — световният капитал начело със САЩ. Възгледите за «демократизация» на СССР нужн были именно на тях и неговите агенти вътре в СССР (имената им и до сега се крият) само за прикритие, за да може под шума за «разширениие на демокрацията» (всъщност на дело рязко ограничена, защото пролетарската демокрация, която съществувала в СССР — това е демокрация на болшинството от населението, докато в буржоазната демокрация — демокрация на нищожното малцинство) да проведат важни контрареволюционни реформи — отхвърляйки съветската работническа класа от политическата власт и да откъсне от съветския народ всички средства за производства.

Открито такива кардинални реформи да се осъществят е било невъзможно — съветските трудещи се, в това число болшинството от комунистите и представителите на Съветската власт, това никога нямаше да позволят. Единствено средство за контрареволюция било идеологически да се неутрализира съветския народ, да се доведе до състояние на дълбок психологически шок, или да се омотае в лъжлива информация и оглупи главата, за да не може нищо да разбере в ставащото, а, следователно и не може да окаже съпротива на своя непримирим класов враг.

Taзи и «идеологическа неутрализация» е тярбвало да изпълни прословутата «гласност», под която се подразбира нищо друго освен тотална буржоазна лъжа, изливаща се ежедневно с огромен помиен поток на главите на нищо не подозиращия съветски трудещ се. Главна роля в това дело се давало на телевизията.

Идеята за «идеологическа неутрализация» на съветския народ е американска. САЩ са я разработили и под нейно ръководство тя била въплътена в живота на СССР и другите страни от социализма. Световният капитал разбрал, че науката и техниката дали в ръцете му мощно оръжие против работническата класа и трудещите се маси, на порядък превъзхождащ по своята ефективност всичко, което е съществувало до това преди в разпореждане на експлоататорските класи.

Потресаващата ефективност на телевизията, като средство за пропаганда за осигурява редица особености.

Първо- ТВ позволява от един източник мигновено да се обърнеш до милиони хора, намиращи се далеч едни от други. Такава способност преди притежавало само радиото.

Второ- ТВ задействовало едновремено два основни канала за получаване от човека на информация за околната среда — звукова и зрителна, което не осигурявали нито радиото, нито печата. Радиото, както е известно използва само звуков канал на въздействие на човека, печата е само зрителен.

У телевизията ролята на зрителния канал е била многократно усилена в сравнение с най-добрите печатни издания, защото телевизията показва и движение, а не статическа картинка. Във връзка с което у хората, гледащи телесюжет за някакви събития по ТВ, възниквало чувство на лично присъствие на мястото на събитието. Това означава, че специално сформирания видеоред може леко да внуши на хората, че подадената им чужда мисъл се явява тяхната собствена мисъл — извод, направен от тях самостоятелно. Да се преубедят след това такива хора е много сложно, защото те «самите са видели», «сами са били там».

Аналогична е способността да се въздейства веднага на два канала на възприятия на информацията на човека — звуков и зрителен, притежава още кинематографията, предшестваща телевизията. Кинематографията също показва движение, предизвиква същата психологическа реакция на усещане на присъствие на човека на мястото на събитията («ефект на присъствие»), с което е бил интересен още и германския фашизъм. Но у кинематографа (става въпрос за традиционно, изполвания кинопроектор) има сериозни недостатъци:

1) не може мигновено да предаде информация (изображение и звук) на далечни разстояния, във връзка с това има малък обхват на аудитория,

2)  обемът на предавана информация е ограничен от обема на видеоклипове,

3) не позволява оперативно предаване на информация,

4) изисква материални носители за съхранение на кинофилми и тяхното възпроизводство, което не е много надеждно и дълготрайно, което е толкова съществено при многократното възпроизводство на кинопродукция,

5) за обслужване на кинотехниката са необходими значителни количества рабтна сила,

6) за възпроизвеждане на кинофилми са нужни определени условия, които не винаги може да се организират (голям екран, помещение, транспорт и т.н.).

Телевизията, възприема всички достойнства на кинематографа е било лишено от недостатъци. А присъщите му собствени недостатъци капитала успял да обърне в своя полза.

В частност, един от недостатъците на телевизията се явява това, че телевизионното предаване е дело крайно скъпо и трудоемко.Да се организира то в рамките на обхват на значителни територии е по силата само на държавата или крупните капиталистически монополи. Като следствие, телевизията повсеместно се оказала в частна собственост на олигарси и буржуазна държава и станала вярно да служи на своите стопани.

Друг  недостатък на телевизията била необходимостта да осигури на телезрителите специални средства за преглеждане на телепрограми — телеприемници. При това за да може да въздейства на цялото трудещо се население на страната, такива телеприемници (телевизори) трябва да бъдат достъпни на пролетариите, а значи да се произвеждат в огромни количества и да струват достатъчно евтино. Но и този минус на капитала бързо се обърнал в плюс.

И така в ръцете на у империалистите се оказало мощно средство за борба със социалистическата идеология, която до тогава буржоазната идеология достойно да се противопоставя не могла. Както е известно, социалистическата идеология напълно се базира на научното знание, на реалния живот на самите хора, отразява съществуващата действителност такава, каквато е. Сега имайки в своите ръце телевизия, империалистическата буржоазия получила необходимата «основа» за своята идеология — във вид на никога не съществуваща (виртуална) реалност, която трудещите се маси, благодарение на телеефекта «лично присъствие», възприемали като истинска, реално съществуваща. Ето този психологически феномен от телевизията и използвал умиращия клас буржоазия, като оръжие против революционната работническа класа, успявайки с нейна помощ да продължи своето господство в света още няколко десетилетия.

Това оръжие е мощно, няма какво да говорим, но и не трябва да го преувеличаваме— то далеч не е абсолютно, и може да му се противопоставим.

За да може буржоазната пропаганда, даже да използва такова мощно средство, като телевизията, за да сработи така, както се изисква от империалистите, за да вярват хората във фашистските лъжи се необходими две същественни условия:

  1. доверието към източника на информация у тяххтрябва да бъде на много високо ниво;
  2. а образоваността трябва да бъде, колкото се може по-ниска, особено политическата.

Или на буржоазната пропаганда с всички нейни «технологии на управление на масовото съзнание» напълно може да се противостои, ако критически се подходи към тази информация, която предоставят буржоазните СМИ. За това е нужно само твърдо да се стои на класова гледна точка от работническата класа и да се помни, че телевезията (както и болшинството от всички останали СМИ при капитализма) се намира в ръцете на непримирим класов враг на пролетариата и трудещите се маси. Даже еднообразно подбран видеоред (виртуална реалност) леко може да се разобличи, разбирайки, че няма никакво отношение към съществуващата и историческа действителност, ако имаш даже минимум политическо и общонаучно  знание, ако познаваш законите на общественото развитие.

Получава се че надеждна защита от всякакви идеологически манипулации може да бъде само диалектико-материалистическия (истински научния) светоглед. А ако такъв светоглед няма, ако той отдавна е идеалистически или еклектически, ако няма и достатъчно политически знания, а доверието към източника на информация е почти абсолютно (например, защото «държавата партия не можеш да я излъжеш»!), то да се удивлява от победата на класовия враг над тобе няма да може.

За съжаление, именно така и се получи у съветския народ по време на Перестройката.

Към средата на 80-те г. телевизори в СССР бяха практически у всички. Доверието към партията, от името на която действаше горбачовската контра, било в съветското общество безгранично. Да се вярва на това, което говорят по телевизора е невъзможно, да не се вярва не трябва, защото това самата партия говори! Първото условие, както виждаме е било налице.

За съжаление, второто условие също присъствало в пълна степен.

На нас може да ни кажат, как така, а най-доброто в света съветско образование? А марксизма-ленинизма, който се изучаваше в СССР от всички, от малките до големите — и в училище, и в института, и на производството, в различните политкръжоци и политшколи?

Да, общокултурното и политехническо образование в късния СССР било действително високо — нито една капиталистическа страна няма такова образование, още повече за всички, дори да се похвали не може и до сега (и никога няма да може!). А що се отнася до политическото образование, т.е. знанието за марксизма-ленинизма, историята на партията и класовата борба в СССР, то в тази област у съветските хора през 80-те години е бил огромен провал.

Тази опасна идейна демобилизация на работническата класа и трудещите се маси в СССР не била случайност. Тя е резултат от целенасочената политика, проводима в страната от 1953 година от проправили си път към високите постове в партията и съветската държава контрареволюционни еементи начело с Хрушчов и прочие.

Един от основополагащите принципи на историческия материализъм гласи, че хората не действат, ако у тях в главата няма идеи. На този принцип винаги са се опирали болшевиките, стремейки се да въоръжат пролетарските маси с научно разбиране на съществуващата действителност и пътищата за нейното изменение. Ето защо изучаването на марксизма-ленинизма и историята на партията (по-скоро, политическата борба на работническата класа за своето освобождение и за построяването на социалистическо общество) в ленинско-сталинския период се придавало огромно значение. Болшевишката партия се стремила към това, за да може съветската работническа класа, трудещите се маси да разберат, какво правят и защо го правят.

Eксплoататорските класи винаги постъпват обратно — те се борят с научните знания, в най-добрия случай го правят достояние само на привилегировани слоеве от обществото, и винаги са препятствали разпространението сред трудовия народ. Буржоазията тук не е изключение. Ако тя в сила на особеностите на капиталистическия способ на производство, основан на машинната техника, и е принудена да дели с пролетариата определени технически и естественонаучни знания, то тя винаги се старае тези знания да ги ограничи, давайки на работническата класа минимум. Тя винаги се противи на широкото общокултурно и политехническо образование на трудещите се маси. (Тук лежат причините за унищожаването на съветското образование в капиталистическата РФ — то заплашва господството на буржоазията, защото развива критическо мислене у народните маси.) В областта на обществените науки буржоазията винаги разпространява само удобни и изгодни на нея лъженаучни теории и доктрини, дезориентирайки работническата класа и трудещите се маси, лишавайки ги от воля към борба.

В хрушчовско-брежневския период контрареволюцията в СССР не могла да действа с такива кардинални методи на заплитане на марксизма и очерняне на всичко съветско минало, както тя действала по-късно по време при Перестройката. Тогава, в средата на 50-те г., съветския народ това нямаше да го разбере и те щяха да разберат кой е пред тях. Нивото на политическите знания и политическия опит на работническите маси и редови партийци тогава още е бил доволно висок. Хрушчов се опитал да започне решително настъпление на съветската идеология и политика (на XX конгрес на КПСС, секретния доклад на Хрушчов с критика към Сталин и неговата болшевишка линия), но бързо разббрал, че това може лошо да завърши за него и цялата контрареволюция. Хрушчовско-брежневските ревизионисти, усърдните помощници на световния капитал, десетилетия туширали  революционното социалистическо съзнание на съветските трудещи се, разпространявали под вид на марксизма-ленинизма дребнобуржоазни, меншевишки идеи, вдигнали на щит всичко гнило, което отхвърлили през 20-30-те години от «опозицията» и което било към онзи момент напълно разгромено от болшевиките, изкривили историята на партията и съветската страна, безсъвестно скрили много важни факти от историята класовата борба в СССР, привнесли антинаучни буржоазни идеи в сферата на естествознанието, докато накрая се добили до това, че политическото знание на съветските трудещи се при външното признание на верността на марксизма-ленинизма станали просто нищожни. К средата на 80-те г. идейна почва за решителното настъпление на контрареволюцията била подготвена  (ние говорим сега само за класовата борба в СССР в сферата на идеология, икономически и политически въпроси ще бъдат разгледани в други статии — прим. В.К.).

Повтаряме, успеха на тази идеологическа диверсия на световния капитал (както днес гордо заявяват буржоазните слуги — буржоазните пропагандисти с различни цветове, «победта в Студената война») се оказал възможен само защото, инициатор на всички контрареволюционни мероприятия при Перестройката встъпвала комунистическата партия (КПСС), на която съветския народ се доверял безуговорочно. «Ръководещата и направляваща сила на съветското общество» класовия враг насочил против самото това общество.

Ще си казжете, че разрушавайки СССР и унищожавайки съветския социализъм, световната буржоазия може спокойно да почива на лаврите си и вече да не се бои за своето капиталистическо бъдеще. В Русия и във всички постсъветски републики външно били относително спокойни — новия буржоазен държавен апарат бил построен, картелните структури в лицето на армия, полиция, служби за безопасност, омоновци и росгвардия били наготово получени, печалбите от унищоженото съветско народно достояние и извличането на националните богатства на страната текли, като река.

Но да се радва буржоазията дълго не могла. Съветският народ превърнал се  в примитивен капиталисти потребител се променял трудно, като постоянно сравнявал «до и после», и през цялото време се обръщал назад — в социализма.

Още повече подвели буржоазията икономическите закони на най-скъпото и на сърцето- способът на производството. Оказало се чео законите на общественото развитие действително са обективни, и не зависят от волята не само от конкретни хора, но даже от цели общественни класи. Глобалният характер придобил и противоречия между труда и капитала, тясно свързан в единна верига икономическите, а следователно и политическите отношения на целия световен пролетариат. Комунистическият лозунг «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!» в условията на глобален капитализъм придобил съвсем друг смисъл, в сравние с преди, безмерно плашейки буржоазията с неизбежността на нейното историческо поражение. Още повече, че тя самата дала в ръцете на пролетариата нови, създадени от капитализма, производителни сили, способни да я унищожат окончателно. Целият въпрос се заключава днес само в това, кога пролетариата, осъзнал себе си като единна световна сила, да се научи правилно да я използва в борбата с буржоазията.

В.Кожевников

Продолжение

[1] http://marketing.rbc.ru/research/562949980384223.shtml

[2] http://www.mrcplast.ru/news-news_open-316251.html

[3] Там же

[4] https://professionali.ru/Soobschestva/telekommunikacii/rynok-kabelnogo-televidenija-v-rossii/

[5] http://www.cableman.ru/node/26734

[6] http://www.allcredits.ru/1/65726/

[7] http://www.sostav.ru/publication/tns-21943.html

[8] Там же.

[9] http://www.rbc.ru/society/08/08/2017/59897e829a79478857e79e6b?from=newsfeed




Гласувай:
1
0



1. zaw12929 - Много трудно за разбиране- неле...
26.10.2017 19:26
Много трудно за разбиране- нелечима болест
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686695
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031