«Информационни технологии» и «информация»

Говорейки за производителните сили, които ще помогнат на пролетариата да унищожи капитализма (по-точно, да унищожи класовото общество въобще, защото капиталистическия обществен строй е последния експлоататорски строй в историята на човечеството), ние имаме в предвид  преди всичко, т. н. «информационни технологии», съкратено ИТ или IT.

И тук следва да се направи една важна забележка, защото тя има пряко отношение към нашата тема за класовата борба.

Работата е в това, че разбирането «информационни технологии» у буржоазната власт и у трудещите се, т.е. обикновените хора, сериозно се отличават. Нормалните хора, в това число работниците в сферата на ИТ, разбират под «информационни технологии», всъщност компютърните технологии, или всички тези продукти и процеси, коитор се създават или усъвършенстват при непосредственна помощ и с прякото участие на компютрите — съвременните изчислителни системи.

Друго разбиране има при буржоазната власт и буржоазната наука. Те разбират под «информационни технологии» следното:

«процеси, методи на търсене, събиране, съхранение, обработка, предоставяне, разпространение на информация и способи за осъществяване на такива процеси и методи».

Така е указано в руския федерален закон № 149-ФЗ «Информация, информационни технологии и за защита на информация» от 27 юли 2006 година. Както виждаме, в понятието ИТ тук са включени всички видове връзки и всички съществуващи или съществуващи форми на взаимодействия! Пощови гълъби, куриери, брезови грамоти, глинени таблички,  библиотеки с ръкописни книги, компютри, хранилища за електронни документи, СМИ, интернет, автопилоти, роботи и т.н. — всичко това преминава под указаното определение «информационни технологий». Всичко е дадено в едно място. Освен това, в това определение няма и дума не смо за изчислителна техника, но и за човешка дейност въобще! Видимо, буржоазният закон на РФ разбира ИТ по-широко, отколкот ние предлагаме.

Тази самата разпиленост на понятието «информационн технологии» има място и в международния ISO/IEC 38500:2008, където ИТ се определят, като:

«ресурси, необходими за събиране, обработка, съхранение и разпространение на информация».[1]

Тук под абстрактни «ресурси» може също да се разбира всичко, което ни е угодно, например, преброяването на населението и т. н. «административен ресурс», или пълномощия и действия на държавни служещи, организиращи каквото и да събиране на информация, и много повече, което нормалния човек никога към ИТ-технологиите ще отнесе.

При такава формулировках даже способността на човека да говори — неговата реч, човешкия език, създаден от хората в процеса на общественото производство специално за общуване (обмяната на информация) и въобще целия човешки живот, цялата окръжаваща ни действителност — това също се получава че са «информационни технологии»!

Глупостта на подобна размитост на понятията от гледна точка на адекватния, мислещ човек е напълно очевидна. Но за съжаление, такова разбиране на ИТ не само не се разобличава от буржоазната наука, а напротив, подава се от «учените лакеи» на буржоазията, като истинско научно знание.

Защот така се получава? Коренът на въпроса туке понятието «информация». Да погледнем как определя това понятие съвременната буржоазна наука.

От съответстваща статия в Голям енциклопедически речник от 2000 година четем, че:

«Първоначално «информация» — сведения, передавани от хората устно, писмено или с друг способ (с помоща на условни сигнали, технически средства и т. н.); от средата на XX век термина «информация» се е превърнал в общонаучно понятие, включващо обмен на сведения между хора, човек и автомат, автомат и автомат; обмен на сигнали в животни и растителния свят; предаване на признаци от клетки към клетки, от организъм към организъм (например, генетическа информация); едно от основните понятия в кибернетиката.»[2]

Руските и международни стандарти на такова понимание «информация» обобщават и се закрепват със закон:

• «сведения, възприемани от човека и (или) специални устройства, като отражение на фактите в материалния или духовен свят в процеса на комуникации» (ГОСТ 7.0-99);
• «знания относно факти, събития, вещи, идеи и понятия, които в определен контекст имат конкретен смисъл» (ISO/IEC 2382:2015).

Значи, ние сме били съвършено прави, когато по-горе говорихме, че за съвременните буржазни науки и глинените таблички, и гълъбовата поща, и животодейността на човека се явяват IT-технологии. Не стига това, а и «информацията» буржоазната наука, а след нея и буржоазното законодателство, отнасят въобще всички връзки между живите организми, машини или машини и човек. И прекият текст указва, че «информацията» в такова широко разбиране устойчиво е свързана с печално известната кибернетика https://work-way.com/blog/2014/09/08/komu-sluzhit-kibernetika/.

Oт всички тези определения само не разбрахме, какво е това информация. «Бащата» на кибернетиката Норберт Винер милостиво ни разяснява:

«Информация — това не е материя и не е енергия, информацията — е информация.»[3]

Ето ти на! Как да го разбираме?

Но ако вие си мислете, че от миналия век, когато Винер писал тези «многомъдри» перли, че нещо в буржоазната наука се е изменило към по-добри, то вие сиьно грешите — даже станало по-лошо. Вижте, какво заявява Игор Н. Бекман — не кой да е я цял професор в МГУ (!), в своя курс от лекций «Информатика» (удебеленият шрифт е на автора— Л.С.):

«Днес има около 500 определения на термина «информация», но нито една – изчерпаеща. Още повече, когато днес информацията се възприема като основна същност на светогледа (наред с веществото и енергията), то нея въобще не може да се определи в какви да е прости термини. Нито днес, нито в бъдеще.

Термин «информация» няма, но има наука «Информатика» и раздел в индустрията «Информационни технологии», в които се изучава и използва някаква субстанция — информация.»[4]

Както се казва, препили! «Изучаем», а главното — «използваме» това, което сами не знаем!

В тези признания на бащата на антинауката «кибернетика» и оракула на другата такава антинаука — «информатика» идеализма е доведен до своя логичен край — до примитивна поповщины. Ако информацията е «основна същност на светогледа», който «въобще не трябва да се определи» «нито днес, нито в бъдеще», то и не трябва да се познае в принцип, значи тази «субстанция» под име «информация» е по-просто говорейки, боженка, определяюща всичко. Амин! И така получаваме агностицизъм, като пряко следствие от крайния идеализъм, към който неизбежно привел последователно провеждания механистически материализъм — класовия светоглед на буржоазията.

Във всички тези определения ясно се проявява класовия подход на буржоазията към оценката на явления и събития — нейния метафизически способ на мислене. Тя предполага, че никакви форми на движение на материя https://work-way.com/blog/2016/06/23/materiya-dvizhenie-prostranstvo-i-vremya/, освен механическо движение, не съществуват, а следователно, не съществуват и обективни закони, свойствени на всички тези форми на движения. Всичко живо, в това число човека и човешкото общество, буржоазията възприема, като механическа машина (система), която е неспособна към самостоятелно развитие. Влиянието на външната среда на развитието на живите организми се отрича. Развитието, според буржоазията, въобще е невъзможно, възможно е само повторението на това,което е (например, «генетическата информация», вечна и неизменна, неизвестно къде, кога и как се е сформирала). (Тук следва да се забележи, че реакционната империалистическа буржоазия, се приспособява към новото класово съотношение на силите в епохата на империализма, под влияние на диалектическия материализъм, единственно обясняваща света с действително научна гледна точка, до известна степен е модифицирала своите възгледи на развитие. Сега тя не отрича «саморазвитието», но го разбира идеалистически, като даденост от горе, като «подарък» все тези свръхестествени сили — божествени, а не като борба на противоположности, присъщи на самия обект на развитие. )

От къде в тези определениях «вятърът духа» е понятно — от тази самата «кибернетика», в 50-60-х г. XX века подавана от буржоазните идеолози, като «наука на науките», или печално известния ни «менделизъм-морганизъм», т.е. идеалистическа генетика.

Ето как определя «кибернетиката» всезнаещата Уикипедия:

«Кибернетика — наука за общите закономерности при получаване, съхранение, предаване и преобразуване на информации в сложни управляващи системи, било то машини, живи организми или общество.[5]

С какво това определение се отличава от приведеното по-горе определение за «информационни технологии» от ФЗ № 149-ФЗ  от 27 юли 2006 година, например? Да практически с нищо! 

На дело тези общи закономерности, които уж имат място за всички форми на движение на материята, тази «наука» за 70 години така и не намери. И това не е удивително — защото просто не съществува в природата! 

Най-печалното е, че гореуказаното определение «информация» е от БЕС 2000 година напълнос съвпада с определението «информация» от БЕС 1979 г. (виж. стр. 505)!  А определението «кибернетика» е взето от Уикипедия е от «Енциклопедия на кибернетиката» под ред. В. М. Глушков[6] 1974 г. Или заблуждаването на съветския трудов народ, с налагания му идеалистически светоглед на контрареволюциония меншевизъм се занимавали още в хрушчовско-брежневско време! 

Като сравнение ще приведем определението «информация» от БСЕ от сталинско време (2 издание, т.18, 1953 г., стр. 331):

«Информация — осведомление, съобщение за за някакво събитии, за някаква дейност и т.н.»

Всичко е просто и понятно. Не влизаш в една спирала от разнородни явления и процеси; не се луташ в причина и следствие; изводите винаги предполагат определенакласова позиция за този който я прави, не пледирайки голословно за самите факти.

Последното е много важно. Защото всеки извод трябва да бъде доказан, да се основава на факти — на сведения за това, какво е станало или става в действителност, точно да я отрази. Изводът предполага изучаване на факти в цялата и пълнота и взаимовръзки с други явления и събития, съставяне от тези факти на логически вериги (или даже вериги, ако е необходимо да разберем различните критерии за оценка), свързващи ги в единно цяло — в някакъв общ процес, за който вече може да се направи заключение — извод.

Ще поясним с прост пример. Едно е да кажем: «Сталин е бил секретар на ЦК ВКПб». И съвършено друго: «Сталин — кървав тиран». Първото ще бъде факт, второто — класова оценка на буржоазията, омразен буржоазен извод, който не може да бъде доказан с факти, още повече неоспорими и логически  обвързани между себе си. А един път този извод изкаран на показ, значи той представлява от себе си лъжа, изгодна на буржоазията по идеологически и политически съображения.

Но в това и се състои целта на буржоазните идеолози, опитващи се да уравнят фактите и тяхната оценка (изводи), че така да се избави от необходимостта нещо да доказва въобще! Така лъгайки е по-удобно — може да не отговаряш за своите думи. Това което носиш в главата, никак не се основава на реалността!

От тук става разбираемо, защо буржоазията така размива неопределеността на понятия и определения, които днес с в буржоазната наука и буржоазно законодателство присъства, за съжаление, повсеместно. Толкова свободно обръщение с понятия, необосновано широка тяхна трактовка и съзнателно включване в тях на явления и процеси от съвършенно разнородни групи е това средство на класовата борба на буржоазията с трудещото се население в сферата на идеологията. То активно се излзва от буржоазната пропаганда в СМИ, науката и образованието за разрушаване у трудещите се на материалистическия светоглед и логическо мислене, потискане у тях на критическо възприятие на постъпващата информация, без което адекватно разбиране на съществуващата и историческа действителност да се сформира не може!

В основaта на метода «неопределеност на понятията», както вече казахме, лежи необоснованото структуриране, смесване на категорий, родове и видове, съединение на несъединимо (например, зелено със студено, голямо с болно и пр.), причини със следствия, факти и изводи от тях и т.н. И така нарушава се логическото мислене — хората виждат явления и събития, но не са в състояние да разберат, че нищо не означават, не са способни диалектически да ги съединят, да построят от тях логическа верига, да видят тенденция на развитие на тези явления и събития, да разберат към какво те водят. Това е тази политика на дезориентация на трудещите се маси, съзнателно «дебилизираща я», на която буржоазията днес поставя основна ставка в своята борба против нарастващото революционно движение.

И не последна роля в тази политика е отведена на учителите и преподавателите, които в силата на своите професии активно нахвърлят и разпространяват подобни антинаучни типове миислене сред своите ученици и студенти. Жалейки се на ниското ниво на образованост на младото поколение, работниците в сферата на образованието на РФ често не разбират това, че самите те го формират, сами увреждат съзнанието на своите ученици.

Класовата борба е сложна област, в класовото общество тя върви с всички, във всичко и постоянно. Буржоазията просто така нищо не прави — у нея винаги има цели.

Методът «неопределеност на понятията» е крайно изгоден на буржоазията и с друга страна — той развързва ръцете на буржоазната власт, позволявайки, когати и е нужно да нарушава самите свои собствени закони и да приема репресии против тези, които, по мнението на буржоазията, заплашват нейното господство в обществото или и пречат на интересите. Именно затова във всички буржоазни закони, установяващи се в капиталистическото общество удобния на монополистическия капитал порядък, от такъв род «неопределени понятия» се използва много широко. Характерен пример е понятието «тероризъм» и «екстремизъм», установени от антитерористичното законодателство в РФ.

По наше мнение, понятието «информационни технологии» най-правилно е отразено в ГОСТ 34.003-90 «Автоматизирани системи. Термини и определения»:

«приоми, способи и методи на приемане на средства за изчислителни техники при изпълняване на функций на събиране, съхранение, обработка, предаване и използване на данни».

Макар това определение да е било дадено в края на Перестройката (1990 г.), но формулирано, съветските учени и юристи явно са съхранили още тогава адекватността и научността при мисленето. В края на краищата, такова разбиране на ИТ напълно съответства на това, което е всъщност и което се явява общоприето и отбелязва главната особеност на информационните технологии — компютърната техника («изчислителните системи»), без които съществуването и функционирането на ИТ е невъзможно.

Говорейки за ИТ ще разбираме под него именно това, което е указано в това съветско определение и че разбира под него днес всички нормални хора — компютърни технологии, свързани със съхранение, обработка и предаване на информация.

Преди всичко, към такива технологии днес следва да се отнесат Интернет и мобилните връзки. Що се отнася до цифровата телевизия, която също се отнася към ИТ, то тя с прехода на «цифра» не придобива нищо ново от това, което се отнася до нашия разговор — класовата борба; особеността на телевиденията като средство за пропаганда от способ за предаване на телесигнал не се е изменила и затова ние на нея по-нататък няма да се спираме, а ще посветим основната част от нашия разговор преди всичко на Интернет.

Интернет

По своите възможности Интернет превъзхожда всички съществуващи до него изобретения на технически средства и технологии за съхранение, предаване и разпространение на информация — печатни издания, радио, телевизия, кино, телеграф и телефон. Обединявайки в себе си почти всички техни достойнства, Интернет притежава още и редица свои специфични особености, което го прави наистина универсално техническо средство, което може да бъде използвано в много сфери от човешката дейност — икономика, политика, култура, образование и др.

Но господствaщaта буржоазна класа не разглежда тази нова мощна производителна сила, като средство, способно да подобри живота на цялото общество, като цяло. Широките възможности на Интернет го интересуватсамо от една страна — от страната на получаване на още по-високи печалби за сметка на още по-голямо объркване и оглупяване на трудещите се маси, от гледна точка на укрепване на свото икономическо и политическо господство в обществото. Буржоазията старателно разгръща Интернет против народа, но не разбира при това главното — че така сама копае за себе си гроба, от който няма да излезе. Тази производителна сила, която днес капитала така старателно лелее и развива и която и носи такива огромни печалби (обещавайки в бъдеще да са още по-големи!), накрая неизбежно ще стане надгробен камък на нейната собствена историческа могила. Капиталистите вече не са в състояние да се справят с Интернет — породената от техния класов интерес Световна Мрежа не желае да се подчинява на тяхната воля. Той живее своей собствен живот, ръководейки се от свои собствени закони на развитие, и всички действия на буржоазията в Интернет, така или иначе се обръщат против самата буржоазия.

За да разберем, защо така се получава, ще се опитаме да разберем, какво е това Интернет, какви са неговите свойства и особенни черти, и най-главното, че от тези черти и особености произтича за работническата класа и трудещите се маси.

Какво е това Интернет? Както съобщава на нас «всезнаещата» Уикипедия,

«Интернет — това е световна система от обединени компютърни мрежи за съхранение и предаване на информация»[7].

От това определение следват два важни извода:

първо- системата е световна, или тя не е ограничена от национални и държавни граници;

второ- чрез тази система всеки човек, имащ достъп до каква да е компютърна мрежа, влиза в система, свързана с всички останали хора, имащи такива изходи в своите компютърни мрежи, влизащи в система.

От тук става ясно, че колкото повече компютърни мрежи влизат в тази световна система, толкова повече хора и явно някога ще настъпи момент, когато всеки човек на Земята ще е свързан с Интернет, а значи има и пряка връзка със всички останали хора на земното кълбо.

Ние можем даже примерно да кажем, кога именно това ще стане, ако изясним разпространеността на Интернета в света към днешния ден и отчетем динамиката на това развитие.

По данни на Международния съюз на електромрежи (МСЕ), количеството ползватели на Интернет в света към края на юли 2016 година е съставлявало 3,5 милиарда човека[8]. Отчитайки, че числеността на населението на планетата през 2015 година е била 7,3 милиарда човека (данни на ООН), получаваме, че Световната Мрежа в миналата година е обхванала почти половината население на земното кълбо.

При това тук е интересна разпространеността на Интернет по степен на развитост на страните от капитализма: 2,5 милиарда ползватели на Интернет живеят в развивающите се страни,  1 милиард — в развитите.  В развитите страни обхвата на населението съставлява 81%,  в развиващите се страни — 40%, в слаборазвитите страни (Африка, Близкия ИЗТОК и пр.) — 15% и по-малко (а в страни от Африка Интернет съвсем няма).

Подробное  разпространеностъа на Интернет по континенти и страни може да се разгледа на следната карта:

Не по-малко интересна е и динамиката на ръста на Световната Мрежа.

От 2000 до 2015 година количеството ползватели на Интернет са се увеличили почти на 7 пъти − от 6,5 до 43 % от световното население. При това скоростта на обхвата на Световната Мрежа на трудещи се на планетата с всяка година постоянно растяла, преди всичко за сметка на мобилния Интернет. В света вече има страни, в които световната мрежа ползват всички, например: Южная Корея[9] — 98% от населението, Финландия — 92%, Норвегия — 96%, Дания — 96%, ОАЭ — 91%, Швеция — 90%, Нидерландия — 93%, Великобритания — 92%, Япония — 93% (всички останали страни, освен Южна Корея, данните са за декември 2015 г[10].)

Западните аналитзатори, в частност специалистите от компанията Ericsson, предполагат, че към 2020 година 90% от живеещото население на Земята ще ползва Интернет. Ние не сме толкова оптимистично настроени, отчитайки крайната бедност на населението в някои африкански и азиатски страни и ще дадем на капиталистите не 3 години, а 5, защото те не могат да осигурят обхват на Световната Мрежа макар и на по-голямата част (75-80%) от жителите на нашата планета.

С какво е свързано такова стремително разпространение на Интернета?

С интересите на световния финансов капитала и преди всичко на крупните световни банковски монополи. Банките не само активно използват Интернет за провеждането на своите финансови операции (транзакции) и операции на юридических лица (раличен род предприятия и организации), те искат да вкарат за себе си всички парични средства и преводи на физически лица — цялото трудещо се население в света.

На банките електронните платежи са изгодни и с друга сторона — за тях това е огромна икономия на разходи, които представляват този самия променлив капитал (според Маркс), или заработените плащания на наемните работници в банките и финансовите организации. С прехода на система на електронни платежи, особено онлайн-платежи, функциите на банковските служещи фактически вземат за себе си самите клиенти на банките — представителите на юридически лица и физически лица, а банките просто си слагат пари за транзакциите в своите джобове. Преходът на карти и електронни платежи вече е лишил от работа много от банковските работници. А отказът, анонсиран на близките годиниhttps://ria.ru/economy/20160801/1473353919.html, отказ от карти ще направи безработни още милиони хора в целия свят.

Пролетаризацията на бившите «бели якички» е станала факт за много страни в света, не само в Русия. Социална стабилност в страните от капитализма това, вижда се не е прибавена, отчитайки още и факта, че подобни «оптимизации», в това число във връзка с активното внедряване на автоматизирани системи, също свързани с Интернет вървят повсеместно, във всички по-големи или по-малки капиталистически компании. Това означава, че преса на безработица в близките години рязко ще се усили, нищетата на трудещите се маси значително ще нарасне, и като следствие, неизбежно ще нараства революционизацията на работническата класа.

Но световния капитал не унива, той наивно предполага, че и този път ще успее да съхрани за себе си политическото и икономическо господство в обществото и да потисне нарастващата революционна вълна от възмутения пролетариат. Той разчита на това, че електронните платежи, а след тях и отмяната на наличните пари и замяната им на обикновени традиционни пари «електронни пари»[12], ще даде на банките неограничена власт над трудещото се население в капиталистическия свят. Имайки пълен контрол над финансите на работниците, финансовия капитал ще може да контролира и поведението на всеки пролетарии, само ако иска той да не остане гладен. Империалистите също така са абсолютно убедени, че технологиите на манипулации на масовото съзнание (по-прост казано, методите на тотална дезинформация и измама) и в Интернет-пространството ще работят така добре, както са работили последните десетилетия в традиционните СМИ, а значи може да се управляват пролетарските маси така леко и просто, както това се правело до сега. В това и се състои глобалната икономическа и политическа цел, която финансовия капитал желае да достигне с помоща на Интернет. Тя и заставя изцяло да се активизира разпространението на Световната Мрежа на територията на цялата планета.

Ще се отдаде ли на капитала да достигне това, за което той така страстно мечтат? Да обхване Световната Мрежа на 90% (или на 75–80%) от населението на Земята у него точно ще се получи. И банките ще могат напълно да преминат на електронни транзакции, отменяйки привичните ни на всички нас налични пари и поставяйки вместо тях електронни записи за пари в своите компютри (последното ние наричаме «електронни пари»). Те могат даже да пробват да преминат на имитации на пари, например криптовалути — биткойни  или нещо подобно, които съхраняват цялата история на операцийте с тях и може би правят финансовия пазар «прозрачен». (Криптовалютите и в частност, биткойните, а така също технологията на тяхното създаване — «блокчейн» ще бъдат разгледани в отделна статия на РП, която в момента се подготвя.)

Но с какво тези резултати ще се обърнат за капиталистите? С огромна скръб към последната експлоататорска класа в историята на човечеството и велика радост на пролетарските и трудещите се маси всичко това може да завърши с пълен крах на цялата капиталистическа система. Революционните пролетарии остава само да я изхвърлят, като ненужен боклук.

И виновни в този крах ще бъдат, преди всичко, самите империалисти, които с цялата своя дейност, своята безудръжна гонитба за печалби този крах усърдно подготавят. Такава е диалектиката на развитие на всички противоречия на капитализма, достиженията на които накря неизбежно ще се обърнат против самата нея.

Това е забелязано още от класиците на марксизма- важна закономерност от развитието на капиталистическото общество ярко проявена в епохата на Интернет.

Особености на Интернет

Интернет — това не е съвсем обикновена производителна сила, тя сериозно се отличава от това, с което капиталистите се сблъскват до днес.

Ще отбележим важните и основни особености на Интернет.

                1) Наличието на обратна връзка.

Във всички съществувавщи до изобретяването на Интернет технологии на масово разпространение на информация получателя на информация не е имал възможност да предаде своя отговор, още повече да го предаде оперативно. Активната страна при ТВ, кино, радио и печат се  явява източника на информация, получателя е винаги пасивен — той е принуден «да потребява, каквото дават».

Собствена позиция (гледна точка) получателя на информацията чрез традиционните СМИ да изрази не може практически никак. Теоретически може да се опита да напише писмо в редакцията на печатното издание, радио или телеканал със слаба надежда, че ще го напечатат в новия номер на вестника/списанието или ще го отбележат в поредното радио или телепредаване, но вероятността за това е толкова нищожна, отчитайки на кого принадлежат днес всички традиционни СМИ, че сериозно да говорим няма смисъл.

Отразяват своята позиция всички получатели на информация веднага, изказват всички своята гледна точка, още повече я изказват оперативно, в традиционните СМИ е невъзможно по определение. Невъзможно е защото получателите на информация, т.е. трудещото се население, няма в своите ръце тези технически средства, които притежаватъ собствениците на традиционни СМИ и които са способни не само да приемат информация, но и да я предават, т.е. станции за теле- и радиоразпръскване, киностудии, печатници и т. н.

Пряко следствие от тези технологически особености на традиционните СМИ произтича важно общественно явление — те не могли да не служат на господстващите в обществото общественни класи. В съветско време в своите ръце традиционните СМИ държал работническия клас — и чрез тях, в това число той провеждал своята идеология. В днешно време всички традиционни СМИ принадлежат на буржоазната класа, и затова навсякъде и във всичко слушаме и виждаме само класовата гледна точка на капиталистите. А гледната точка на пролетариата и трудещите се маси в радио, телевизия, кино и преса няма и няма да има никога, докато традиционните СМИ се намират в ръцете на буржоазията.

Съвършенно друга работ е Интернет. Там реакцията от получената информация е предусмотрена от самите технологически устройства на Мрежите. В Интернет са обединени всички положителни черти и свойства на всички съществуващи до него технологии на предаване на информация: и традиционните СМИ (преса, радио, телевизия), и технологиите на комуникации (телефон, телеграф). За да се получи и предава информация в Интернете не се изискват огромни скъпоструващи здания и съоръжения, мощна апаратура и оборудване, а е нужен само персонален компютър и включване към Интернет, а достъпността практически за всеки трудещ се осигуряват не кои да е , а самите капиталисти — мощното развитие на производство на изчислителна техника и широко разпространение на Интернет-връзки в целия свят.

                2) Интернет позволява почти мигновено да се съединат между себе си хора, намиращи се на много големи разстояния един от друг, при това съединявайки ги не по вдойки, както телефон или телеграф, а на веднъж много хора.

Основата на Интернет — това е връзката между хората. Той в голяма степен е технология на комуникация, отколкото средство за масова информация, макар и способен да изпълнява и тази функция, всъщност с особен образ и при определени условия. И помага за тази работа самата буржоазия. Противоречията в нейните действия по отношение на Интернет се проявяват не по-малко ярко, отколкото в отношенията на производство.

От една страна, буржоазията съединява в огромни предприятия (или чрез този Интернет) хиляди и десетки хиляди работници, а от друга страна се бои от тяхно обединение и солидарни действия, и с всички сили — икономически, изкусственни организационни мерки и идеологически се старае да разедини пролетариите. Примери за действия на капиталистите от такъв род на производство у всички пред очите им. Това са различните заплати на работниците в едно предприятие, изпълняващи еднаква работа; изкуствено разделение на работниците по метода на постоянно сменящи по свойства състав на бригадите; широко използване на изместващ метод, не позволяващ на работниците в свободно от работа време (по време на почивните дни и отпуски) съвместно да помислят за своето положение и да изработят средства за противодействие на усилващата се над тях експлоатация; и т. н.

Тук, към методите на разединение на работниците се отнасят и унищожаването от буржоазията в РФ и бившите соцстрани на всички предишни форми на обединения на работници, започвайки от профсъюзните организации, заводски и фабрични комитети, производственни съвещания, и се завърши с кръжоците по интерес, спортни секции и прочие обединения на трудещите се в извънработно време.  Преживели Перестройката и реставрацията на капитализма в страната само тези работнически организации, които капиталистите успели да «одържавничат», включвайки ги в своята система на угнетение на трудещите се маси, т. е. такива работни организации, ръководството на които напълно е преминало на страната на работодателите-капиталисти и буржоазната държава, отказвайки се от защита на класовите интереси на работниците.

Фактически буржоазия оставя за отдих на трудещите се маси само два варианта: лениво «нищоправене» — влизаш у дома на диване, ако нямашт пари, а ако имаш отиваш по магазини. От последното и да възникнали огромните търговски центрове (хипермаркети) като основен вид «отдих и развлечения» на трудещите се маси в съвременното капиталистическо общество.

А какво? Логично изразяване на класовите интереси на капиталистите!

А и нищо не може да се прочете в съвременните книги — мътилост и безумие. Киното е примитивизирало до край и се явява нищо повече от омразна буржоазна пропаганда, как и останалата «духовна храна», която предлага днес на трудещите се от буржоазията. 

От тук и хипермаркетите, като едва ли не единствена форма на развлечения и отдих на трудещите се маси. На едрия монополистически капитал те са много изгодни — позволяват им да хващат два заека: да стимулират обема на покупки, макар и ненужни за хората (капиталистите не ги вълнува, какво ще стане след покупките с продадените стоки, не те давват за създаването на тези стоки със свои сили, а работниците), и предоставят на «работещите говеда» безопасна за «господа» форма на провеждане «на развлекателни дейности». От тук фактически провоцираната от политиката на капиталистическите монополи на психическа болест у някои части от трудещите се, получили в последно време широко разпространение, особенно в развитите страни от капитализма — синдром хроническо пазаруване.

На всичко останало, в това число на почти всички форми на духовното обединение на трудещите се е наложена негласна забрана.  Може да гледате котенца или златни рибки, ако имате пари и време, а що се отнася до обсъждането на насъщните въпроси за вашия живот, то тогава извинете. 

Отчитайки непрекъснатото въздействие на  буржоазната пропаганда, тоталното «нищоправене», сложността да се общува реално и усещането за своето безсилие нещо да се измени в този живот водят до изкуствен свят от илюзии сред определена част от трудещите се — в религия, наркомания, пиянство, компютърни игри и пр. Това също е крайно изгодно за буржоазията — безопасна виртуална реалност вместо опасното  за «господ» осмисляне на съществуващите реалностит плюс немалка (а и огромна!) печалба.

Реакционната империалистическа буржоазия усилено се опитва да използа и Интернет също против трудещите се маси, за тяхното разделяне и отчуждение. Взетата от нея на въоръжение идеология на субективен идеализъм создала за това не лоша методологическа основа. Ключовата концепция на съставната и част е плурализма — «множество мнения вместо истини» подадена от буржоазията се реализира в Интернете, например, в т. н. «интернет-блогове» — нова своеобразна форма на изразяване от хората на своите позиции. Организирани са ецели огромни интернет-ресурси, например, Livejournal.com («Жив журнал», кратко — ЖЖ), който позволява на всеки регистриран в него ползвател да води нещо като публичен дневник или монолог. По данни от статистиката на 5 декември 2012 година в LiveJournal.com са били регистрирани над 40 млн ползватели от много страни в света. Най-популярен е ЖЖ в САЩ (5,6 млн.) и в Русия (2,6 мл.) човека.

Защо този странен ресурс, всъщност дава възможност за изказване на хората в пустота (не винаги едно или друго «списание» има свои читатели)  се оказал търсен?

Защото блоговете — това не санищо друго освен вик на душата, страдаща от единачество между хората, опит по този начин да се удовлетвори своята важна потребност от духовно общуване.

Буржоазната идеология отрича обществения характер на човека, неговата зависимост от обществото, невъзможността на човека да съществува извън обществото. Светогледът на буржоазията е такъв, че тя разглежда всички хора точно так, както тя самата себе си.

Политиката на «атомизация» на трудещите се маси, проводима от империалистите за увеличение на своите печалби и съхранение на своето господство в обществото, довела до това, че важната човешка потребност — потребността от свободно общуване, обмяна на свои мисли и разговори с други хора практически престанала да удовлетворява. Усилено борейки се с колективистските тенденции в обществото, буржоазията не ги приела на сериозно.

Но реалнaта свобода на словата никой на народ да предоставя и не мислел. Всички тези «комуникативни интернет-проекти» — са нищо освен печално известната в историята на Русия политика на «зубатовщината» («полицейски социализъм»). Външно — свобода, а на дело — откровен идеен терор. Общуване може, но да се излезе на определени, ясно очертани рамки, не се препоръчва.

Излиза, че победата е била на страната на буржоазията, тя доволно е потрила ръце — успяла е още един път да заблуди пролетарските маси. Но обективните закони на общественото развитие продължават да действат.

първо- те започнали да създават собствени интернет-ресурси, неконтролирани от буржоазната власт, още повече, че Интернет позволява това;

второ- съобразили, как да се използват в свои интерес подконтролираните от буржоазията ресурси например тези социалнми мрежи се научили да разпознават и колективно да се борят с политтроловете, и сега те не се чувстват себе си толкова изгодно, както преди;

трето- масово са се научили да заобикалят различен род блокировки и забрани в Интернет;

четвърто- започнали съвместно да осъществяват сериозни колективни проекти (нелош пример тук е  istmat.info) и все по-често започнали да оформят своето идейно единство организационно;

и в пeтo-най-главното- лишени от възможността свободно да общуват във виртуалното пространство, тет излезли в реалния свят, и излизат вече относително обединени.

Последнoто е много сериозно. Това е вече преход на класовата борба на улицата, от която до  борбата за политическата власт е съвсем близо, особено при правилен идеен вектор.

Като пример може да се даде многоползвателските компютърни онлайн-игры. Поначало буржоазията много се радваше — защото в нея «висяха» милиони деца, избягващи по-този начин от проблемите на окръжаващия ги живот, от реалността на битието им. Но спецификата на Интернет ги довела до това, че на тази, общо взето «крива» почва, хората започнали да се обединяват между себе си. Чатовете, съпровождащи всяка онлайн-игра, станали за много участници не просто едно средство за игра, но средство за общуване между себе си по много други въпроси и преди всичко, по най-важните от живота — от безработицата, постоянния ръст на цените до историята на СССР и международната политика.

За какво говори това?

За това, че против волята на буржоазията Интернет е станал могъщо техническо средство, способстващо обединение на пролетарските и трудещи се маси, позволяюващи им сред огромното количество хора, имащи до него достъп да се намерят единомишленици. Не отрязан от някакви държавни или национални граници, Интернет позволява да се организира оперативна връзка с най- съзнателните и мислещи (революционни) елементи от работническата класа не само в една страныа но и в различни страни. Може да се каже, че Интернет — това е техническо средство за въплъщение в живота на известния лозунг на К. Маркс «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!».

Oт особеността на Интернет да осигурява оперативна обратна връзка между източника на информация и неговия получател произтичат две други важни черти на Интернет, които сериозно могат да помогнат на пролетариата в борбата с буржоазията:

                3) Равноправие на източника и получателя на информация.

И като следствие:

                4) Интернет няма един източник на информация — всеки ползвател на Интернет сам се явява такъв източник.

Възможността за обратна връзка, предоставяна от Интернет, уравнява в правата източника на информация и неговия ползвател (получател). Всеки от ползвателите на Световната Мрежа е способен  създаде свой интернет-ресурс и да стане така сам собственик на своего рода средства за масова информация, чрез което той може да дели своите мисли и знания с всички останали ползватели в Мрежата. Нищо особено хитро-мъдро за това не се изисква, нужен е само един компютър с вход към Интернет и известно количество знания, получени и усвоени от всеки способен човек с ученическо образование. Още по-прост способ — това е да се възползваш от услугите на социалните мрежи, любезно предоставяни на трудещите се от самата буржоазия. Своя страничка в соцмрежите или свой блог може също да стане нещо подобно на СМИ, защото както и своя собствен сайт, позволяват да си делите своята информация с множество други ползователи в Световната Мрежа.

Равноправие на източника и получателя на информация още ярко се проявява в новото и много непознато за буржоазията явление — коментарите. Сега много ползватели на Интернет не само четат статиите в интернет-СМИ, в това число и крупните, официални, а значи буржоазни, колкото коментарите на другите читатели към тези статии. Тези коментарии и се явяват за тях, всъщност тази информация, заради която те влизат в този ресурс.

Това явление нагледно е показало противоречивостта на действията на буржоазията, нейната неспособност при цялото си желание да измени обективните закони на общественото развитие (наличието на които, както ние знаем, тя отрича). Оказва се че в Интернет, благодарение на нейната особеност и специфични черти, тази самата политика на заблуда на масите, известна като «мас-пропаганда» или «технологии на манипуляции на масовото съзнание» https://work-way.com/cikl-zanyatij-burzhuaznaya-propaganda-i-kontrpropaganda-kommunistov/, успешно проводима от буржоазията с помоща на традиционните СМИ, не работаи! В Интернет тя дава съвършенно друг резултат, крайно неприятен за буржоазията. Именно към това водят тези процеси, за които ние говорихме по-горе:

• прогресивен отход на трудещото се население от «синия екран»;
• рязко намаляване на интереса към буржоазната преса и книжните издания;
• загуба на популярност на радио и в определена степен на кино, които все повече се заменят от видеоклипове, създавани от самите интернет-ползватели;
• и, накрая широкото разпространение на Интернет в целия свят, който способства самата буржоазия.

Това, че всеки ползвател на Интернет сам се явява източник на информация, позволява да се направи от всеки интернет-ползвател източник на истина, борец против буржоазната лъжа, която усърдно се разпространява от експлоататорските класи във всеички средства за масова информация и не в малка степен служи за укрепване на нейното господство в обществото. И ако преди против буржоазните СМИ, особенно такива мощни, като телевизия, работническата класа е било почти невъзможно да се бори или крайно сложно, то сега у него в руцете има не по-малко, а и много по-мощно и ефективно, отколкото традиционните СМИ, средство — Световната Мрежа, чрез която тя може да се свързва практически с всеки трудещ се на земята.

Разбира се това е само техническа възможност. Как конкретно да се използва силата на Интернет в интерес на работническата класа е необходимо да се обмисли.

Но това не означава, че този самия метод, само с такава голяма ефективност, не може да се приложи против буржоазията от самата работническа класа, разобличвайки  буржоазната лъжа и разпространявайки истината. У него това ще се окаже много по-ефективно — и в силата на огромната численост, и в силата на това, че неговата истина ежедневно се доказва от реалния живот на всеки трудещ се човек!

В това е важното дело в борбата с буржоазната пропаганда на работническата класа, което ще се окаже много полезно и още една особеност на Интернет:

                5) Интернет позволява да се съхраняват и предават огромни обеми информация — електронни книги, документи, фото, видео, таблици с данни.

Тази особеност позволява рязко да се ускорят процесите на очистване съзнанието на пролетарските и трудещи се маси от буржоазна и дребнобуржоазна идеология, повишаване на тяхната култура, съзнателност и организованост. Използвайки електронните информационни хранилища, създавани от буржоазията (архиви, библиотеки и пр.), съвременните и предишни поколения борци за социализъм, може леко да разобличат буржоазната лъжа и демагогия на опортюнистите, доказвайки с многочисленни факти от историята и реалния живот верността и истиността на идеологията на работническата класа; може оперативно да се осигури работническо обединение на необходима литература и видеоинформация; да се снабдят работническите СМИ с важни материали, разобличаващи престъпленията на буржоазията (защото тя се бои от широк оглас!); организирайки работнически електронни библиотеки, и т.н.

В.Кожевников

Продолжение следует

[1]                       ISO/IEC 38500:2008, Corporate governance of information technology: resources required to acquire, process, store and disseminate information

[2]                     Информация // Большой энциклопедический словарь / 2-е изд., перераб. и доп. — М.: Большая Российская энциклопедия, 2000. — 1434 с

[3]                     Винер Н. Кибернетика, или управление и связь в животном и машине; или Кибернетика и общество/ 2-е издание. — М.: Наука; Главная редакция изданий для зарубежных стран, 1983. — 344 с.

[4]                     http://www.studfiles.ru/preview/4392521/ , более приглаженный вариант, но мысль та же — http://beckuniver.ucoz.ru/index/inf_lec2_soderzhanie/0-55

[5]                     https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

[6]                     «Энциклопедия кибернетики» под ред. В. М. Глушкова, т.1., Киев, 1974 — с. 440.

[7]                     https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82

[8]                     http://www.bizhit.ru/index/polzovateli_interneta_v_mire/0-404

[9]                     https://wek.ru/k-2017-godu-internet-oxvatit-polovinu-zemnogo-shara

[10]                   https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D0%BF%D0%BE_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%83_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B9_%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0

[11]                   http://krasnews.com/world/327436/

[12]                   https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%B3%D0%B8#.D0.92_.D0.A0.D0.BE.D1.81.D1.81.D0.B8.D0.B8