В денят на столетието от революцията в цялата страна се разкриват капсули на времето, голяма част от които са заложени преди 50 години, в деня на петедесет годишнината от Великата Октомврийска революция. Едно от тях е зазидано в стените на училище № 19 гр. Серов. Как са си представяли своето и нашето с вас бъдеще съветските ученици в 1967 година? Какво са искали те да предадат на своите потомци, живеещи в 2017 година?

Скъпи другари потомци, хора от 2017 година!

К Вас, хора от бъдещото поколение е нашето слово!

Ние живем в бурно, вълнуващо, интересно и завладяващо време. Часовете по история неумолимо отбиха 50 години Съветска власт. В 1917 г. Великия Октомври открил нова ера в развитието на човечеството. Над света засвети звездата на социализма. С гигантски седем милни стъпки въви нашата Родина от плътна вековна изостаналост к ъм прогрес, светлина, мощ. Преди 50 години царска Русия произвеждала 4,2 млн. тона стомана. Днес ние преминахме рубежа от 100 млн. тона. Преди 10 годни ние първи излязохме в космоса, пуснахме изкуствен спътник на земята, а днес нашата автоматична станция «Венера-4», премина разстояние от около 350 млн. км, първа извърши меко кацане на далечната и загадъчна планета Венера. Днес съществува световна система на социализма, където влизат 14 страни. Социализмът стана велика притягателна сила, надежда и светък лъч за милиони хора на нашата планета.

Пред очите ни с усилията на живеещите поколения се руши и загива световния империализъм – старият свят на частна собственост, експлоатация, насилие и заблуда, свят на вълчи закони, национални роздори, расови предрадсъдъци. Новият свят в страните от империализма фалшифицира класовите битки на международния пролетариат. Разкъсаха оковите на колониалното робство болшинството от народите с векове терзания в Азия и многострадална Африка.

Но стария свят – света на капитала – не си отива без бой. Още се лее кръв в далечен Виетнам, народ който води свещенна война за свобода и независимост с въоръжена до зъби армия от насилници – империалистите от САЩ. Още на много места на планетата се разпалват опасни огнища на войната.

Но ние дълбоко вярваме – силите на социализма и света са неодолими. Не може да се върне колелото на историята, не може да се задуши прогреса на човечеството. Рано или късно историята ще се произнесе окончателно и ще отхвърли стария свят.

Скъпи другари потомци!

Ние виждаме нашия град след 50 години с население от 500 хил. човека, 10-20-етажни домове, 3 института, 10 техникума, 2 театъра, прекрасни краеведски музей, картинна галерия със съетски художници, Дворц на спорта, 10 дома за отдих, разгърнато тролейбусно движением, цветни телевизори и видеотелефони, стартова площадка за свръхзвукови пътнически самолети-ракети, град-грдина в зеленина и цветове, с умни и образовани, душевни, физически развити и морално чисти хора.
Ние малко ви завиждаме на Вас! Младото поколение на комунистическото утре!

Ценете това, което е добито с кръв, добито със страдания, добито с потта на Вашите предшественици.

Винаги помнете, в какви мъки се е раждал новия свят, помнете и ценете завоюваното!

Здраво дръжте в свои ръце славното Червено знаме – знамето на Маркс, Енгелс, Ленин.

Помнете! Под Червените знамена в света се извършва всичко свято, добро, човечно.

Бъдете щастливи, скъпи другари потомци!

Г. Серов. Средно училище № 19.

28 октомври 1967 г.

Забележително е че буржоазните СМИ в статията[1] привели само едно от тези послания – за това, как виждат своя роден град серовските ученици през 1967 година, най-безобидни за капитализма, царящ навсякъде в нашата страна.

Тъжно ни е да четем това писмо. И не заради това, че днес ние живеем в съвършенно друго общество, загубили всичко това, за което проливали кръв и отдавали своя живот наши деди и прадеди. И не толкова за това, че ние подведохме тези деца, които писали това писмо именно на нас, своите потомци.

Тъжно и болно ни е за тях — за тези, които са писали това писмо — за учениците от 1967 година и техните учители, без които това писмо нямаше да го има. Говорейки за «комунистическото утре», те не видяли и не забелязали това, че тяхната любима и скъпа страна ето вече почти 25 години въврви в съвсем друга сторона — върви към реставрация на капитализма, а не към комунизма. Те не разбирали за това, че «комунистическото утре» в 2017 година няма да го има, ако те днес в своята 1967 година, не водят за него непримирима борба с тези, които това «утре» се боят, като огън.

Хвалейки се, без съмнение с великите победи и достижения на СССР, те нито дума не упоменават за този, без когото нямаше да бъдат постигнати тези победи и достижения — Й.В.Сталин! В 1967 година той за тях вече не е съществувал. И пътят към комунизма, указан от Сталин, същое вече не съществувал — съществували само красиви, правилни думи за «комунистическото утре», нямащи вече комунистическо — болшевишко! — съдържание. И никой, както тези ученици, пораствайки, приложили всички усилия към това, това «комунистическо утре» у нас днес да го няма.

А те това не са го разбирали — не разбирали това, което творили в 70-те и 80-те години. Както не разбирали, възможно и техните учители, отговорни за 50-те и 60-те години. Но същността на това не променя— и тези и другите, обърканите от ревизионистска пропаганда, действали в интерес на своя класов враг и против своите собствени класови интереси, в резултат на което съветския социализъм бил унищожен, а СССР бил разрушен.

Но нашата задача днес не е в това, да се търсят виновни за случилото се. А в това, да се осмисли печалния опит на тези поколения и в бъдеще да не допускаме подобна безпочвеност, ясно да разберем, че социализма, докато не е разпространен в целия свят, трябва да се защитава винаги, а това може да се осигури само тогава, когато умееш да  разпознаваш своя класов враг във всяка негова форма, че без сериозно политическо знание това е невъзможно.

[1] http://m.e1.ru/news/480957