Февруарска революция. Падене на царизма. Образуване на Съвета на работническите и войнишки депутати. Образуване на Временното правителство. Двуевластие.
1917 година започнала със стачка на 9 януари. По време на нея се извършили демонстрации в Петроград, Москва, Баку, Нижни-Новгород, при това в Москва на 9 януари участвали в стачката около 1/3 от всики работници.
«Идеята за всеобща стачка — доносила петроградската полиция — от ден на ден придобивала нови привържрници и ставала популярна, както е била в 1905 година».
Меншевики и есери се стараели да водят със започналото революционно движение в нужните либерални буржоазни рамки. Към деня на откриване на Държавната дума на 14 февруари, меншевиките предлагали да се организира шествие на работници към Държавната дума.
На 18 февруари 1917 година започна стачка на путиловските работници в Петроград. На 22 февруари стачкували работниците в голяма част от крупните предприятия. В Международния ден на работниците, 23 февруаро (8 март) по призив на Петроградския комитет на болшевиките работниците излезли на улицата демонстрирайки против глада, войната, царизма.
На 24 февруари (9 март) демонстрацията се възобновила с голяма сила. Стачкували вече 200 хил. работници.
На 25 февруари (10 март) революционното движение обхванало целия работнически Петроград. Политическите стачки по райони преминават във всеобща политическа стачка в целия Петроград. Навсякъде демонстрации и стълкновения с полицията.
Сутринта на 26 февруари (11 март) политическата стачка и демонстрация започват да прерастват в опит на възстание. Работниците разоръжават полицията и жандармерията и се въоръжават сами.
Генерал Хабалов, командващ Петроградския военен окръг, обявява, че работниците трябва да пристъпят към работа на 28 февруари (13 март), че иначе те ще бъдат отправени на фронта. На 25 февруари (10 март) царя дава заповед на генерал Хабалов: «Заповядвам ви утре да прекратите в столицата безпорядките». Но да се «прекрати» революцията вече е било късно.
На 26 февруари (11 март) 4 рота от запасния батальон на Павловския полк открила огън, но не по работниците, а по градските конни отряди, влезли в престрелка с работниците. Борбата за войската се разгърнала по енергичен и настойчив начин, особено от страна на жените-работнички, които се обърнали непосредствено към войниците, побратинявайки се с тях, призоваващи ги да помогнат на народа да свали ненавистното им царско самодържавие.
Ръководството на практическата работа на болшевишката партия се осъществява в това време от намиращата се в Петроград Бюро на Централния Комитет на нашата партия начело с другаря Молотов. Бюрото на ЦК встъпило на 26 февруари (11 март) с манифест за продължаване на въоръжената борба против царизма, към създаване на Временно революционно правителство.
На 27 февруари (12 март) войската в Петроград се отказала да стреля в работниците и започнала да преминава на страната на възстаналия народ. Още на сутринта на 27 февруари е имало 10 хил. възстанали войници, а вечерта те вече били 60 хил.. Възстаналите работници и войници започнали да арестуват царските министри и генерали, освобождавайки от затворите революционерите. Освободените политически затворени се включили в делото на революционата борба.
На улиците се осъществявали престрелки между граждани и жандарми. Но бързия преход на войските на страната на работниците решил съдбата на царското самодържавие.
Когато вестта за победата на революцията в Петроград се разпространила в другите градове и на фронта, работниците и войниците навсякъде започнали да свалят царските чиновници. Февруарската буржоазно-демократична революция победила.
Революцията победила защото работническата класа била подбудител на революцията и възглавявала движението на милионите маси селяни, преоблечени във войнишки шинели — «за мир, хляб, свобода». Хегемонията на пролетариата обусловила успеха на революцията.
«Революцията е извършил пролетариата, той проявил героизъм, той пролял кръв, той повлякъл след себе си най-широките маси трудещи се и бедното население…», — писал Ленин в първите дни на революцията (Ленин, т. XX, стр. 23—24).
Първата революция от 1905 година подготвила бърза победа във втората революция от 1917 година.
«Без трите години велика класова битка и революционна енергия на руския пролетариат през 1905—1907 година нямаше да бъде невъзможна толкова бързата, в смисъл на завършване на нейния начален етап, от няколко дни, втората революция», — указвал Ленин (там, стр. 13).
В първите дни от революцията се появили Съветите. Победилата революция се опирала на Съветите на работническите и войнишки депутати.Идеята на Съветите живеела в съзнанието на работничеката маса и те я осъществили на другия ден след свалянето на царизма с една разлика, че в 1905 година били създадени Съвети само на работнически депутати, а през февруари 1917 година по инициатива на болшевиките се появили Съвети на работнически и войнишки депутати.
Докато болшевиките ръководили непосредствената борба на масите на улиците, съглашателските партии, меншевиките и есерите завладели депутатските места в Съветите, образувайки в тях свое болшинство. Това отчасти способствало това обстоятелство, че болшинството лидери на болшевишката партия се намирали в затворите (Ленин се е намирал в емиграция, Сталин и Свердлов в Сибир), докато меншевиките и есерите свободно се разхождали по улиците на Петроград. Така начело на Петроградския Съвет и неговия Изпълнителен комитет се оказали представителите на съглашателските партии: меншевики и есери. Така е било и в Москва и в редица други градове.
Въоръженият народ — работници и войници, издигали за свои представители в Съветите, гледали на тях, като органи на народната власт. Те считали и вярвали, че Съветите на работнически и войнишки депутати ще осъществят всички искания на революционния народ и че в първо ще бъде сключен мир.
Но излишната доверчивост на работници и войници им изиграла зла шега. Есерите и меншевиките и не помислили за ликвидация на войната, за завоюване на света.
На 27 февруари (12 март) 1917 година либералните депутати от Държавната дума със задкулисна уговорка с есеро-меншевишките лидери образували Временен комитет на Държавната дума начело с председателя на IV дума, помешчика и монархист Родзянко. А след няколко дена след това Временния комитет на Държавната дума и есеро-меншевистските лидери от Изпълкома на Съвета на работническите и войнишки депутати тайно от болшевиките се договорили за сформиране на ново руско правителство — буржоазно Временно правителство начело с княз Лвов, който още до февруарския преврат цар Николай II го определил за премиер-министър на своетго правителство.
Излязло така, че есеро-меншевиските лидери на Изпълкома на Съвета създали властта на буржоазията, а Съвета на работническите и войнишки депутати, узнали за това, одобрили го със своето болшинство, независимо от протестите на болшевиките.
Така се образуовала новата държавна власт в Русия, състояща се както говорил Ленин, от представители «на буржоазията и обуржуазили се помешчици».
Но наред с буржоазното правителство съществувало и друга власт — Съвета на работническите и войнишки депутати. Войнишките депутати в Съвета — това били, главно, селяни, мобилизирани във войната.
Така се е получило своеобразно преплитане на две власти, две диктатури: диктатурата на буржоазията, в лицето на Временното правителство и диктатурата на пролетариата и селяните в лицето на Съвета на работническите и войнишки депутати. Получило се е двувластие.
С какво да си обясним, че в Съветите в началото се оказали болшинството от меншевиките и есерите?
С какво да си обясним, че победилите работници и селяни доброволно отдали властта на представителите на буржоазията?
Ленин обяснил това с изкушението към политиката на милиони хора. Това са били голяма част от малките стопани, селяни, работници от скорошни селяни, хора, стоящи по-средата между буржоазията и пролетариата.
«гигантска дребнобуржоазна вълна обхвана всички, объркала пролетариата не само в неговата численост, но и идейно, или заразила, завладяла широки кръгове от работници с дребнобуржоазни възгледи за политиката» (Ленин, т. XX, стр. 115).
Taзи вълна от дребнобуржоазна стихия и изкарала на повърхността дребнобуржоазните партии на меншевиките и есерите.
Ленин указвал, че друга причина се явява изменението на състава на пролетариата по време на войната и недостатъчната съзнателност и организираност на пролетариата в началото на революцията. По време на войната станали значителни изменения в състава на самия пролетариат.
Тези дребнобуржоазни прослойки от работници и се явили питателна почва за дребнобуржоазните политици — меншевики и есери.
Ето защо не изкушени от политиката широки маси от народа, като вълна на дребнобуржоазна стихия и опиянени от първите успехи на революцията се оказали в първите месеци на революцията в плен на съглашателските партии и съгласявайки се да отстъпят пред буржоазията държавната власт, наивно предполагайки, че буржоазната власт няма да се меси в Съветите водейки своя работа.
Пред болшевишката партия стояла задача — търпелива разяснителна работай в масите, разкривайки империалистическия характер на Временното правителство, разобличавайки предателството на есерите и меншевиките и да покажат, че за мира не може без смяна на Временното правителство с правителство на Съветите.
И партията на болшевиките се заела с тази работа с цялата си енергия.
Тя възстановява своите легални органи на печат. На 5 ден след февруарската революция започва да излиза вестник «Правда» в Петроград, а след няколко дни-«Социал-демократ» в Москва.
Обстановка в страната след февруарската революция. Излизане на партията от нелегалност и преход към открита политическа работа. Пристигане на Ленин в Петроград. Априлските тезиси на Ленин. Установка на партията на преход към социалистическа революция.
Събитията и поведението на Временното правителство с всеки ден подтвърждавали правилността на линията на болшевиките. Те все по-ясно показвали, че то стои не за народ, а против народа, не за мир, а за война, че не иска и не може да даде нито мир, нито земя, нито хляб.
Докато работници и войници сваляли царското правителство и унищожавали корените на монархията, Временното правителство определено теглело към съхранение на монархията. То изпратило тайно на 2 март 1917 година Гучков и Шулгин при царя. Буржоазията искала да предаде властта на брата на Николай Романов — Михаил. Но когато на митинг на железничарите Гучков завършил своята реч с възгласа «Да живее император Михаил», то работниците поискали незабавно арест и обиск на Гучков, говорейки възмутено: «Хрянът не е по-сладък от репичката».
Ясно е било, че работниците неяма да позволят да се възстанови монархията.
Докато работниц и селяни, осъществявали революция и проливали кръв, чакали прекратяване на войната, търсели хляб и земя, искали решителни мерки в борбата с разрухата, Временното правителство оставало глухо към тези кръвни искания на народа. To не могло също така да даде хляб на трудещите се, защото е трябвало да пази интересите на крупните хлеботърговци, трябвало с всички мерки да вземе хляба у помешчиците, кулаците, с което не се решавало да прави правителството, защото то самото било свързано с интересите на тези класи. Не могло също така да даде мир. Свързаното с англо-френските империалисти, Временно правителство не само не мислело за прекратяване на войната, но обратно, опитвало се да използва революцията за по-активно участие на Русия в империалистическата война, за осъществяване на своите империалистически замисли за завладяване на Константинопол и проливите, за завладяване на Галиция.
Било ясно, че доверчивото отношение на народните маси към политиката на Временното правителство скоро трябвало да приключи. Станало ясно, че двувластието, сформирано след февруарската революция, не може повече да се държи дълго, защото хода на събитията изисквал властта да бъде съсредоточена на едно място: или на Временното правителство, или в ръцете на Съветите.
Наистина съглашателската политика на меншевики и есери още имала поддръжка в народните маси. Имало още немалко работещи и още повече войници и селяни, които вярвали, че «скоро ще има Учредително събрание и всичко ще се устрои по-добре», като си мислели, че войната се води не за завладяване, а по необходимост, — за защита на държавата.
Временното правителство не винаги се ограничавало в политика на скрита борба с революционното движение на масите, с политика на задкулистни комбинации против революцията. То понякога правило опити да премине към открито настъпление против демократичните свободи, опити да се «възстанови дисциплината», особенно сред войниците, да се «наложи порядък», тоест да се вкара революцията в нужната за буржоазията рамка.
След февруарската революция организациите на болшевишката партия, работели нелегално в тежките условия на царизма, излезли от нелегалност и започнали да разгръщат открита политическа и организационна работа. Числеността на членовете на организациите на болшевиките в това време била не повече от 40—45 хил. човека. Но това са били закалени в борбата кадри. Комитетите на партията били реорганизирани на начала на демократичен централизъм.
Преходът на партията на легално положение изяснил разногласията в партията. Каменев и някои работници от московските организации, например, Риков, Бубнов, Ногин стояли на полуменшевишки позиции на условна поддръжка на Временното правителство и политиката на отбрана. Сталин, който едва се върнал от каторга, Молотов и други, заедно с болшинството в партията, отстоявали политика на недоверие на Временното правителстви, били против отбрана и призовавали към активна борба за мир, за борба против империалистическата война.
Чувствало се отсъствието на вожда на партията — Ленин.
На 3 (16) април 1917 година, след дълго изгнание, се върнал в Русия Ленин. Идването му имало огромно значение за партията, за революцията.
Още от Швейцария, получил първите известия за революцията, Ленин писал до партията и работническата класа на Русия в «Писма от далеч»:
«Работници! Вие проявихте чудеса от пролетарски, народен героизъм в гражданската война против царизма. Вие трябва да проявите чудеса от пролетарска и общонародна организация, за да се подготви нащата победа във втория етап от революцията» (Ленин, т. XX, стр. 19).
В Петроград Ленин дошъл на 3 април през ноща. На Финландската гара и на площада пред гарата да посрещнат Ленин се събрали хилядии работници, войници и матроси. Неописуем възторг обхванал масите, когато Ленин излязъл от вагона. Те вдигнали Ленин на ръцете си и така го внесли своя вожд в голямата зала на гарата, където меншевиките Чхеидзе и Скобелев започнали да произнасят от името на Петроградския Съвет «приветственни» речи, в които те «изразявали надежда», че Ленин ще намери стях «общ език».
С издването си в Русия Ленин с енергия се отдал на революционна работа. На другия ден след идването си Ленин встъпил с доклад за войната и революцията на събрание на болшевиките, а след това повторил тезисите в своя доклад на събрание, където освен болшевики присъствали също и меншевики.
Тезисите на Ленин имали огромно значение за революцията, за по-нататъшната работа на партията. Революцията означавала велик прелом в живота на страната и партията в нови условия на борба, след свалянето на царизма, нуждаела се от нова ориентировка, за да може смело и уверено да върви по новия път.
Априлските тезиси на Ленин давали гениален план за борба на партията за преход от буржоазно-демократична революция към социалистическа революция, за преход от първи етап от революцията към втория етап — към етапа на социалистически революции. Цялата своя предшествала история партията била подготвена към тази велика задача.
В областта на икономическите преходни мерки се свеждали: до национализация на всички земи в страната при конфискация на помешчическите земи, към сливане на всички банки в една национална банка и въведение на контрол над тях от страна на Съвета на работническите депутати, към въведение на контрол над общественото производство и разпределение нз продуктите.
В областта на политиката Ленин предлагал преход от парламентарна република към република на Съвети. Това била сериозна стъпка напред в областта на теорията и практиката на марксизма. До тогава марксическит теоретици считали парламентарната република за най- добра политическа форма на преход към социализъм. Сега Ленин предлагал да се замени парламентарната република с република на Съветите, като най-целесъобразна форма на политическа организация на обществото в преходния период от капитализъм към социализъм.
«Своеобразието на текущия момент в Русия, говорил в тезисите, се състои в прехода от първия етап от революцията, дало власт на буржоазията в сила на недостатъчна съзнателност и организованост на пролетариата, — към втори етап, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и бедните слоеве на селячеството» (там, стр. 88).
И по-нататък:
«Не парламентарна република, — връщането към нея от Съвета на работническите депутати би било крачка назад — а република на Съвета на работници, селски работници и селски депутати в цялата страна, отдолу нагоре» (там, стр. 88).
Войната, говорил Ленин, и при новото, Временно правителство остаева грабителска, империалистическа война. Задачата на партията се състои в това, да се разясни това на масите и да им се покаже, че завършвайки войната не насилнически, а истинско демократичен мир не може без сваляне на буржоазията.
По отношение на Временното правителство Ленин издигнал лозунг: «Никаква поддръжка на Временното правителство!».
Ленин указвал, по-нататък в тезисите, че нашата партия засега намираща се в Съвета в малцинство, че там господства блока на меншевики и есери, провеждащи буржоазно влияние на пролетариата. Затова задачата на партията съставлявала:
«Разяснението на масите, че Съвета на работническите депутати е единствено възможна форма на революционното правителство и че затова нашата задача е засега правителството да се поддава на влияние набуржоазията, може да се яви само търпеливо, систематическо, настойчиво, приспособяваща се особенно към практическите потребности на масите, разяснение на грешките на тяхната тактика. Засега ние сме в малцинство, ние водим работа по критика и изясняване на грешките, проповядваме в това време необходимост от преход на цялата държавна власт към Съвета на работническите депутати…» (там, стр. 88).
Това означавало, че Ленин не призовавал към възстание против Временното правителство, ползвайки се в дадения момент с доверието на Съветите, не искал неговото сваляне, а търсел пътя на разяснителна и вербовална работа за да завоюва болшинството в Съветите, да измени политиката на Съветите, а чрез Съветите — да измени състава и политиката на правителството.
Това е било установка на мирно развитие на революцията.
Ленин искал по-нататък да изхвърли «мръсното бяло» — отказвайки се от названието на партията, като социал-демократична. Социал-демократи се наричали себе си и партиите от II Интернационал и руските меншевики. Ленин предложил да се нарича болшевишката партия комунистическа партия, както са наричали своята партия Маркс и Енгелс.
Накрая, Ленин искал в своите тезиси създаването на нов Интернационал, създаването на III Комунистически Интернационал, свободен от опортюнизъм, от социал-шовинизъм.
Тезисите на Ленин предизвикали яростен вой сред буржоазия, меншевики, есери.
Меншевиките се обърнали към работниците с возвание, което започвало с предупреждение, че «революцията е в опасност». Опасността, по мнението на меншевиките е била в това, че болшевиките издигнали искане в преход от власт към Съветите на работници и войнишки депутати.
Плеханов в своя вестник «Единство» поместил статия, в която нарекъл речта на Ленин «нелепа реч». Плеханов се опирал на думите на меншевика Чхеидзе, който заявил: «Извън революцията ще остане един Ленин, а ние ще продължим по свой път».
На 14 април се състоялаа Петроградската общоградска конференция на болшевиките. Тя одобрила тезисите на Ленин и ги положила в основата на своята работа. След известно време местните организации на партията също одобрили тезисите на Ленин.
Цялата партия, с изключение на няколко единични типа- Каменев, Рикова Пятаков, приели тезисите на Ленин с огромно удовлетворение.
Начало на кризата на Временното правителство. Апрелска конференция на болшевишката партия.
Докато болшевиките се готвели към по-нататъшно разгръщане на революцията, Временното правителство продължавало да твори своето противонародно дело. На 18 април министъра на външните работи на Временното правителство Милюков заявил на съюзниците за «всенародния стремеж да се доведе световната война до решителна победа и намерението на Временното правителство напълно да съблюдава задълженията, приети по отношение към нашите съюзници».
Така Временното правителство се клело във вярност на царските договори и обещало да проле още толкова народна кръв, колкото искат империалистите за достигане на «победен край».
На 19 април това заявление («нотата на Милюков») станала известна на работниците и войниците. На 20 април Централния Комитет на партията на болшевиките призвал масите на протест против империалистическата политика на Временното правителство. На 20—21 април (3—4 май) 1917 година работническите и воински маси (около 100 хил.човека), обхванати от чувство на възмущение против «нотата на Милюков», излезли на демонстрация. На знамената били лозунги: «Публикувайте тайните договори!», «Долу войната!», «Цялата власт на Съветите!». Работниците и войниците вървели от крайните квартали към центъра, към Временното правителство. На Невски и други места станали сблъсъци с отделни групи буржоазия. Най-откровенните контрареволюционери, като генерал Корнилов, призовавали към разстрел на демонстрантите и даже отдали съответни заповеди. Но воинските части, получили такива заповеди се отказали да ги изпълняват.
Малка група членове на Петроградския комитет на партията (Багдатиев и други) встъпила по време на демонстрациите с лозунг за незабаавно сваляне на Временното правителство. ЦК на партията на болшевиките рязко осъдила поведението на тези «леви» авантюристи, считайки такъв лозунг за несвоевременен и неправилен, пречещ на партията да завоюва болшинството в Съветите на своя страна и противоречащ на установката на партията за мирно развитие на революцията.
Събитията от 20—21 април означавали начало на кризата във Временното правителство. Това била първата сериозна пукнатина в съглашателската политика на меншевики и есери. На 2 май 1917 година под натиска на масите от състава на Временното правителство били изведени Милюков и Гучков.
Образувало се първо коалиционно Временно правителство, в състава на което наред с представителите на буржоазията влезли меншевики (Скобелев, Церетели) и есери (Чернов, Керенский и др.). Така меншевиките, отричали в 1905 г. допустимост на участие на представители на социал-демокрацията във Временното революционно правителство, намерили сега за допустимо участие на свои представители във Временното контрареволюционно правителство.
На 24 април 1917 година се открила VII (Априлска) конференция на болшевиките. За първи път времето на стществуване на партията открито се събрала конференция на болшевиките, която по своето значение заема в историята на партията такова място, както и конгреса на партията. Всеруската априлска конференция показала бурен ръст на партията. На конференцията присъствали 133 делегата с решаващ и 18 със съвещателен глас. Те представлявали 80 хил. организирани членове на партията. Конференцията обсъдила и избрала линията на партията по всички основни въпроси на войната и революцията: за текущия момент, за войната, за Временното правителство, за Съветите, за аграрния въпрос, за националния въпрос и т. н.
В своя доклад Ленин развивал положения, вече изказани по-рано в Апрелските тезиси. Задачата на партията се състояла в това, да се осъществи преход от първия етап на революцията, «дала власт на буржоазията… към втория етап, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и бедните слоеве от селячеството» (Ленин). Партията трябвало да вземе курс на подготовка на социалистическа революция. Като близка задача партията на Ленин издигнала лозунг: «Цялата власт на Съветите!».
Лозунгът «Цялата власт на Съветите» означавал, че е необходимо да се премахне двувластието, или с разделението на властта между Временното правителство и Съветите, че е нужно да се предаде цялата власт на Съветите, а представителите на помешчиците и капиталистите да се изгонят от органите на властта.
Конференцията установила, че една от важните задачи на партията се явява непрестанното разяснение на масите на тази истина, че «Временното правителство по своя характер се явява орган на господство на помешчици и буржоазия», равно на разобличение на пагубността на съглашателската политика на есери и меншевики, заблуждаващи народа с лъжливи обещания и подвеждащи го под ударите на империалистическата война и контрареволюция.
На конференцията против Ленин встъпили Каменев и Риков. Те като меншевиките повтаряли, че Русия не е съзряла за социалистическа революция, че в Русия е възможна само буржоазна република.
Зиновиев встъпил на конференцията против Ленин по въпроса за това, ще остане ли болшевишката партия в Циммервалдското обединение или ще напусне и ще създаде нов Интернационал. Както показали годините на войната, това обединение, водейки пропаганда за мир, фактически било с буржоазните отбранители. Зиновиев предложил да се остане с цимервалдците. Ленин решително осъдил това встъпление на Зиновиев, наричайки неговата тактика «архиопортюнистическа и вредна».
Априлската конференция обсъдила също така аграрния и национален въпрос.
По доклада на Ленин за аграрния въпрос конференцията приела решение за конфискация на помешчическите земи с предаване в разпореждане на селски комитети и за национализация на всички земи в страната. Болшевиките призовавали селячеството на борба за земя и доказвали на селските маси, че партията на болшевиките се явява единствена революционна партия, помагаща на дело на селячеството да свали помешчиците.
Голямо значение имал доклада на другаря Сталина по националния въпрос. Ленин и Сталин още до революцията, в навечерието на империалистическата война, разработили основите на политиката на партията на болшевиките по националния въпрос. Ленин и Сталин говорили, че пролетарската партия трябва да поддържа национално-освободителното движение на угнетените народи, насочено против империализма. Във връзка с това болшевишката партия отстоявала правото на нациите на самоопределение до отделение и образуване на самостоятелни държави. Тази гледна точка защитавал на конференцията докладчика на ЦК другаря Сталин.
Против Ленин и Сталин встъпил Пятаков, който заедно с Бухарин още в годините на войната заемал по националния въпрос национал-шовинистическа позиция. Пятаков и Бухарин били против правата на нациите на самоопределение.
Решителната и последователна позиция на партията по националния въпрос, борбата на партията за пълно равноправие на нациите и за унищожаване на всички форми на национален гнет и национално неравноправие и осигурили симпатии и поддръжка на угнетените националности. Ето текста на резолюцията по националния въпрос, приет на Априлската конференция:
«Политиката на национално угнетение, наследство от самодържавието и монархията, поддържано от помешчици, капиталисти и дребна буржоазия в интерес на охрана на технте класови привилегия и разединение на работници от различни народности. Съвременият империализъм усилва стремежа към подчинение на слабите народи, явяващ се нов фактор на задълбоаване на националния гнет.
Доколкото достижимо в капиталистическото общество за отстраняване на националния гнет, е възможно само при последователно-демократично републиканско устройство и управление на държавата, осигуряващо пълно равноправие на всички нации и езици.
За всички нации, влизащи в състава на Русия, трябва да бъде признато правото на свободно отделение и на образуване на самостоятелна държава. Отричането на такова право и неприемане на мерки, гарантиращи това практическо осъществяване е равносилно на поддръжка на политика по завладяване или анексия. Само признаване на пролетариатото право на нациите на отделение осигурява пълна солидарност на работниците от различните нации и способства за действително демократично сближение на нациите…
Въпросът за правото на нациите на свободно отделение не трябва да се смесва с въпроса за целесъобразността на отделение на една или друга нация в един или друг момент. Този последен въпрос партията на пролетариата трябва да решава във всеки отделен случай съвършено самостоятелно, от гледна точка на интересите на цялото обществено развитие и интересите на класовата борба на пролетариата за социализъм.
Партия търси широка областна автономия, отмяна на надзора отгоре, отмяна на задължителния държавен език и определени граници на самоуправление и автономни области на основание отчитане на самото местно население на стопанските и битови условия, национален състав на населението и т. н.
Партията на пролетариата решително отхвърля т. н. „културно-национална автономия», т.е. изземване от държавата на държавното училищно дело и т. н. и предаване в ръцете на своего рода национален сейм. Работници, живеещи в една местност и даже работещи в едни и същи предприятия, културно-национална автономия изкуствено се разграничават по принадлежност към една или друга „национална култура», т.-е. усилват се връзките на работниците с буржоазната култура на отделните нации, докато задачата на социал-демокрацията се състои в усилване на интернационалната култура на световния пролетариат.
Партията изисква включване в конституцията на основния закон, като недействителни каквио и да било привилегии на една от нациите, защото това е нарушаване правата на националните малцинства.
Интересите на работническата класа изискват сливане на работници от всички национальности на Русия в единни пролетарски организации, политически, профессионални, кооперативно — просветителски и т. д. Само такова сливане в единни организации на работници от различни национальности ще даде възможност на пролетариата да води победоносна борба с международния капитал и с буржоазния национализъм» [ВКП(б) в резолюции, част I, стр. 239 — 240].
Така на Апрелската конференция била разобличена опортюнистическата, антиленинска линия на Каменев, Зиновиев, Пятаков, Бухарин, Рков и техните немногочислени единомишленици. Конференцията единодушно застанала зад Ленин, заел ясна позиция по всички важни въпроси и водещ линия на победа на социалистическата революция.
Продолжение следует
[1] Ниже мы печатаем следующие извлечения из Краткого курса истории Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков), под редакцией Комиссии ЦК ВКП(б): 1) из главы VI раздел 5, стр. 168—173; 2) из главы VII разделы 1—8, стр. 174—214.
В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ИМАЛО "ПАРТИЗАНСКО ...
ТЕЗИ, КОИТО ПОРЪЧАХА ТЕРАКТА В МОСКВА, С...