Сред буржоазните деятели се появила добра традиция да прехвърлят всички нещастия на капиталистическото общество, всички негови язви на вътрешните качества на хората на това общество.

В частност, проблема на хомосексуализма например търсят не в капиталистическите, частнособственически отношения, разделят хората, правят ги изолирани индивидууми, живеещи само заради себе си и проблема не е в това, че постоянната пропаганда  на хомосексуализма дава за себе си да знае, вглъбила си е в главата подобни идеи така, че човек неволно започва да си задава въпроси: «А аз не съм ли гей?», започват да гледат на представителите на своя пол, като на потенциални «партньори», а… в гените!

Да! Именно в гените. Например, това може да се види във видеото[1] ето този защитник на хомосексуализма, който се основава на «открития» на някакви учени (разбира се буржоазни), «доказват», че не тярбва да се сдържаш, не трябва да се криеш – че от това няма да избягаш, че хомосексуалист се става не с помоща на самоубеждение, а на наличие или отсъствие, развитие или не развитие на «хомосексуални» гени.

Външната правдоподобност на такива «изследвания» налива масло в огъня и дава на «съмняващите се» да застанат на пътя на «разкрепостяване» и «свобода», а не вярващите в подобна аргументация ги заставят да се усъмнят в своята гледна точка и да се замислят. Още повече, че тези измислици се прикриват с имена на «учени» и нормативни актове на световни организации – например Световната Здравна Организация (СЗО).

При това неосведомения в политиката човек не знае, че всяка организация в капиталистическото общество отстоява на някой класовите му интереси и това не са интересите на грамадното, но бедно болшинство, а интересите на незначително, но затова пък богато малцинство. Въпросът с подрържката, в болшинството от случаи се решава сам по себе си – в когото са парите и властта, той и «поръчва музиката». А ако каква да е организация, дори и СЗО реши да прави иначе, то и капиталистите бързо ще ги «поправят» или изгонят. От тук става понятно и «научността» на такива актове, пуснати от тези организации.

От къде се вземат идеите на тези изследвания и провеждащите ги учени? Всичко е просто. Още Маркс в послесловието към второто издание на «Капитала» (К. Маркс и Ф. Енгелс, 2 изд., т. 23, стр. 14) писал за буржоазните учени в Германия през това време:

«Докато у тях е имало възможност да се занимават с политическа, икономическа безпристрастност, в германската действителност отсъстввали съвременните икономически отношения. Когато тези отношения се появили, то налице вече били такива обстоятелства, които вече не допускали възможност за безпристрастно изучаване на тези отношения в рамките на буржоазния кръгозор».

И по-нататък:

«Тък като политическата икономия се явява буржоазна, т. е. защото тя разглежда капиталистическия строй не като исторически преходна степен на развития, а обратно, като абсолютна, крайна форма на общественото производство, тя може да остане научна само до тогава, докато класовата борба се намира в скрито състояние или се забелязва, само в единични прояви».

Или буржоазната социологическа наука отишла в планината, била прогресивна до тогава, докато не разбрала, че всички тенденции на развитие и обективните икономически закони на капитализма с неизбежност водят капиталистическото общество към унищожение, към смяна на неговот обществено устройство до съвършенно друг порядък — комунистическо общество, в която частната собственост на средствата за производство ще бъде унищожена и ще се замени с обществена собственост, която широко ще разгърне всички производителни сили на обществото.

И така от момента, когато учените и общественните деятели, стоящи на служба в държавните и културни учреждения, над които стопани са буржоазията, вместо да се съгласят със законите на общественото развитие и изводи неизбежно произтичащи от това, всячески се стараят да докажат обратно, т.е.  вечност на капиталистическата формация.

Именно заради това разбиране, че хомосексуализма е генетически вродено качество на човека, че не трябва да се изменя, че не трябва да се борим срещу него, че трябва да го приемем за нормално.

Точно така, както е необходимо да приемем «вроденото» робство за едни и вроденото господство на други.

Още повече удивява, че някои хора, наричащи себе си комунисти, попададат на тази въдица и вярват, че борейки се за «свобода» на такива «отношения», те се борят против дискриминацията, за защитата «правата» на хората на «свободния» избор. А тук както винаги и буржоазните учени идват на време със своите «доказателства». Между другото!

Но целите, които преследват подобни «изследвания», стават по-ясни, когато узнаеш от буржоазните СМИ не само за гените на хомосексуализма, но и за гените на варварството[2], гените на самоубийствата[3] (представяте ли си!), жестокости и т.н.

Аз не изключвам, че могат да бъдат «открити» (или вече са «открити») гените на педофилията, гените на некрофилията и т.н., че влечението на възрастния човек към децата ще се признае за  нормално явление, което се явява резултат от действията на гените и които не трябва да се стесняват и скриват от околните. Между другото случаите на, порнография с участието на деца съществуват и активно се разпространяват, вкарвайки в тази мерзост все по-голямо количество нещастни деца и  морално разлагащи възрастните.

Каковы причины и цель этих «открытий»?

Они в следующем. Капиталистическое общество с каждым днём всё меньше и меньше способно обеспечить достойной жизнью громадное большинство трудящегося населения, и с каждым днём всё больше и больше увеличивает разрыв между богатыми и бедными.

Кой е виновен за това?

Марксистите неопровержимо доказали, че причината за това е обществения строй – Капитализма. Именно той способства за това, че едни могат въобще да не работят и живеят в разкош, а други са принудени да се трудят от зори до зори, но при това едва да свързват двата края.

Какво отговарят Капитализма и неговите защитници?

Говорят ли те че марксистите са прави, че причината за всички беди действително се явяват капиталистическите производственни отношения и преди всичко частната собственост на средствата за производство — източник на почти всички човешки беди и нещастия? Да кажат това, то означава да си подпишат смъртната присъда.

Именно затова деятелите на буржоазното общество търсят причините за нищетата, безработицата, глада, смъртта и т.н. не в основата на обществения строй, а в гените, характера на човека. Измисят се всякакви неща само не частната собственост на средствата за производства!

Капиталистът е богат и успешен, говорят те, не защото владее заводи и машини и експлоатира наемния труд на тези които нямат свои заводи и машини, а защото той е по умен от работниците и по-трудолюбив.

А работниците свързват едва едва двата края незащото нямат в своя собственост нещо от средствата за производства, те нямат нищо друго освен да работят по наем на капиталистите за копейки, за това което им предлагат, а не защото са лениви и глупави.

Нищетата и безработицата, предизвикват пиянство, проституция, наркомания, престъпления и прочие и прочие – съществват защото човек е доведен до отчаяние в тези условия, не е по силите му да изтърпи цялата пошлост и мръсотия, той разбира, че у него няма никаква перспектива в този живот, а в продължението си много често достига и до самоубийство.

А буржоазните учени и писачи пишат, че за това са виновни гените! Как всичко е удобно и просто! И капитализма с неговата частна собственост е защитен.

Кражба? Тя е защото майката е крала и нейното дете е взело гените за кражба с млякото от майката… Затова изхода за такива хора е единствен – нищета, затвор, смърт. Какво да направиш с това, след като самата природа те води натам?

Eдно време буржоазията, свалила феодализма, провъзгласила «общество на равни възможности», където всеки ще има възможност да стане богат, осигурен, успешен. Това е бил период на първоначално натрупване на капитал. Но още тогава  равни възможности за всички е нямало, макар че някои, положили немалки усилия, действително могли да се издигнат до върховете на социалната стълбица. Развитието на капитализма все повече разорявало едни дребни собственици, превръщайки ги в наемни работници – пролетарии и все повече обогатявали други, които ставали пълноценни буржоа – капиталисти, наемащи работна сила. Разорението на тези първите и обогатяването на вторите също се обяснявало с това, че първите просто не могли да реализират своите «възможности», а вторите успели да направят това. Но всъщност никой не говорил още, че това по принцип трудно ще стане.

Днес в епохата на империализма, когато концентрацията на промишлеността, търговията и финансите са достигнали необичайни размери, когато нито в една от тези сфери болшинството от трудещи се от населението просто не сe изкачват заради зверската конкуренция от страна на крупния и свръхкрупен монопол – теорията на «обществото на равни възможности» рухнала, като картонена кутия. Защото всеки трудещ се вижда, че никакви равни възможности няма и няма не само за него, нямащ никакви средства за производство, като те практически ги няма и у тези, които имат малки средства за производства — участък от земя, малки магазинчета, кафе и пр., защото те рано или късно ще се срещнат с пълно разорение — всевластните монополи, подчинили за себе си цялата държава с нейните въоръжени сили, няма да дадат да се «издигне» на никой. Те няма да търпят никакви конкуренти, дори и най-дребни, но претендиращи на определена степен от пазара, и използват за тях унищожаване на всички достъпни им средства. Ето защо на смяна на теорията на «обществото на равни възможности» дошла теорията на «вродените качества на «господата» и «робите»», теорията на «гените», закрепваща вечността на господството на едни и робството на други.

Р. Широков

[1] https://www.youtube.com/watch?v=QjzM4auhuTE

[2] http://www.psychologos.ru/articles/view/geny – В самом низу, в разделе «Плохая генетика и воспитание».

[3] https://www.pravda.ru/society/family/medicine/12-05-2003/32806-gen-0/ – Эта статья тем более примечательна, что в ней прямо говорится, что «Ученые развенчали миф о том, что люди кончают с жизнью из-за низкого уровня жизни и ничтожного социального статуса. На самом деле, все наоборот». Оказывается-то, всё наоборот!