Затова пък ставащото на «Черния петък» води до пълен възторг капиталистите. Те протриват ръце в предвкусване на огромни печалби. С «Черният петък» започват т. н. «предновогодишни разпродажби», по-точно просто новогодишни продажби и прочие стоки, съвсен не задължително с намаления. В този предпразничен ажиотаж, по принцип допълнително стимулирана с лъжливата буржоазна реклама за някакво немалко намаляване на цените (на някои несъщественни стоки цените действително падат), капиталистическите търговци се надяват «да прекарат» на покупателите всичко залежало, което с месеци не се е продавало.
За искрената радост на капиталистите има и друга причина — социално-политическа. Виждайки пред себе си хиляди обезумели хора, готови за нещо безполезно да се сбият, капиталистите разбират, че засега могат да спят спокойно — тези същества, почти забравили за това, че са хора, още може да се управляват, на тях явно не им е до политически промени в обществото. Колкото по се бият един друг толкова по-радостен е капиталиста.
Доволно дълго, знаейки за подобна лудост в «далечния запад» хора, изкусно превърнати в животни от господата-капиталисти, ние в Русия, не привикнали към подобно самоунижение, цъкахме с уста. Но от 2010 година тази зараза започна да се разпространява и в нашата страна. Така чужденците, фактически подчиняват за себе си значителна част от руската търговия. От тях решила да не изостава и руската капиталистическа медуза. Всъщност първо чернопетънчния ажиотаж в Русия се наблюдаваше само в онлайн-търговията — на улиците на руските градове такова безобразие никой не наблюдавал. Но ето че «цивилизацията дойде», и в офлайн-търговията у нас също се наблюдава стълпотворение. За това с радост съобщава главния рупор на руския бизнес — «Коммерсант»[1]:
«В Русия завърши «Черния петък»: общият оборот в дните на акции превишил 75 млрд рубли. При това по-голямата част от този обем — продажби в офлайн-магазини, както това е и в родината на акцията — в САЩ.»
«През тази година се случи най-главното — преврат в съзнанието на руските граждани. Нашият «Черен петък» накрая стана, като всички «Черни петъци», които стават из целия свят, или според офлановото пазаруване. Например, в Петербург една от станциите на метрото даже не могла да работи нормално, защото гигански тълпи хора се опитали да стигнат до търговски център, изхвърляйки настрани всичко по своя път».
Буржоазните СМИ не скриват своята радост: в най-културния и образован град на Русия — Санкт-Петербург хората едва ли не не се намачкали едни в други стремейки се да «изхвърлят всички стоки по своя път». Ура! И ние в Русия вече сме като другите страни от капитализма, полудели, като американците, на които до оня ден се смеехме.
А имаме ли причини за радост? Разбираемо е че капиталистите имат повод да скачат до небето — за един само ден те са станали на 75 милиарда рубли по-богати, искусно вземайки тези пари от трудещото се население на Русия. А за какво трябва да се радва трудовото население?
Да говорим за мошеничеството и машинациите в магазините с цените, специално разчетени на този изкуствен ажиотаж, за примитивно надутите цени до «гигантската разпродажба» на стоките специално заявявайки после, че са намалени изключително заради «Черния петък», не следва. Това е общоизвестно и не е интересно. В това няма нищо ново. Капиталистът престанва да бъде капиталист, ако той не заблуди и изиграе купувача.
Либерално-перестроечната измислица, че при капитализма «всичко решава купувача», че в капиталистическото общество «всичко се прави заради човека», нищо освен нервен смях предизвиква. По скоро сред тези, които мислят. Даже записаните политтролове — щатните агенти на буржоазната пропаганда, действащи под вид на частни лица се боят сега да повдиат тези теми- толкова истината е станала толкова очевидна. Защото в нашата страна, за разлика от тези самоте САЩ, които на нас нашето буржоазно правителство все ни поставя за пример, още помнят съвсем други времена, съвсем друго общество, където за подобно зверско и цинично отношение към хората и да си помислиш е било невъзможно.
Тъй като ние сме марксисти или се опитваме да сме такива, на нас е интересно днес друго — в какво се изразява политикономическия смисъл на «Черния петък» и въобще такъв род глобални разпродажби?
Ще си кажете че отговора е очевиден. Това е криза на свръхпроизводството — обикновена за капитализма ситуация. Той спокойно и равномерно не може да се развива. Стоките са много и не могат да се продадат и затова се намалява цената за да се избавят от стоковите излишъци. Това е и проявата на регулиращите функции на капиталистическия пазар.
Това е така, никой не спори, но при това тук има див ажиотаж? Да се оясни това само с една реклама, ни се струва недостатъчно. Трябва да има нещо политикономическо, лежащо в основата на това явление.
И за да го разберем, ще го погледнем от друг ъгъл.
На всички, вероятно е известен тезиса на защитниците на капитализма, че при капитализма няма стоков дефицит. Външно това утвърждение е безпорно: рафтовете на капиталистическите магазини действително са претъпкани със стоки и това днес може да види всеки. В противовес на такава картина защитниците на капитализма водят «реалния» социализъм — големи опашки и пусти търговски стелажи в СССР в периода на Перестройката и гордо заявяват това различие и то не в полза на социализма.
За зблуждаващия такова «доказателство» е напълно логично, още повече че на всеки ъгъл е пълно с най-различни продажни капиталистически писачи. Но да помислиш е много сложно — това изисква немалки усилия, много по-лесно е да се съгласиш с чуждото «мнение», още повече то се подава от буржоазните СМИ като «общоприето».
Но всъщност всичко е точно обратното. Претъпканите със стока рафтове на капиталистическите магазини още не говорят за това, че в страната няма стоков дефицит. И ето защо.
Първо- колко хора могат да си купят дадена стока, за да удовлетворят някаква своя потребност? У много ли при капитализма има за това необходими парични средства? «Черните петъци» нагледно показват, че степента на такива хора в капиталистическото обществ е малка, защото без грамадни намаления капиталистическите магазини обикновено пустеят, в тях са малко покупателите. Хорското стълпотворение там се случва само в моменти на сериозни разпродажби, такива например, като «Черен петък». Получава се че за грамадно число членове на капиталистическото общество стоки, способни да удовлетворят техните потребности, просто няма. А когато ги няма значи имаме дефицит.
Второ- качеството на капиталистическите стоки. По рафтовете в капиталистическите магазини стои в по-голямата си част боклук в красиви опаковки, а не стоки, действително способни да удовлетворят потребностите на хората. Купена, често даже скъпа вещ може да не реши проблемите на купувача или да му реши проблема в много кратък срок. Вероятно тази вещ бързо ще се развали и купувача ще трябва да купи нова-същата или аналогична, давайки за това допълнителни средства, при това новата съо ще работи недълго. Да се отремонтира повредената част практически е невъзможно, даже ако повредата е незначителна, защото много капиталистически стоки специално са направени така че да не могат да се поправят. Те фактически са еднодневни: ползвал го малко и го изхвърлил, купил ново… Безумно разхищение на суровини, хорски труд, електроенергия. А накрая...! Потребността на хората остава неудовлетворена. Дефицит? Дефицит! Това е явен дефицит от такива стоки, които действително да удовлетворяват потребностите на хората, или да изпълнят своята първична функция — да реализират в себе си потребителска стойност.
Трето- прехваленият капиталистически асортимент. Стоките в магазините са действително са много, а това, което искаш да си го купиш е невъзможно — то няма такива размери, няма нужната пълнота, не е от нужния качествен материал, и т.н., и т.н.
Нагледен пример — хранителните продукти. Тук руския гражданин не трябва да се убеждава, че съветското било многократно по-добро, те са се убедили на собствения си печален опит. Това го разбират даже самите капиталисти, опитвайки на своите продукти да напишат «съветския ГОСТ», «съветско качество» и пр., макар че действителното съветско качество там и не достига. Сега след 25 години капитализъм в Русия, едва ли даже перестроечните любители на колбаси и тоалетна хартия ще предпочетат 100 сорта неядливи капиталистически колбаси пред 10 сорта съветски натурални колбаси от месо (макар че в СССР видовете производими колбаси били не 10, а стотици).
Втори пример — с тази самата, любима на либералите-перестроечници, тоалетна хартия. Ако преди в СССР, тоалетната хартия напълно изпълнявала своята функция, то сега да се намери такава хартия трябва здраво да търсиш. Това, което навсякъде се продава под вид на тоалетна хартия, простете просто се разтваря при опит да се използва по предназначение.
Получава се че и тук има явен и откровен дефицит!
Ние указваме само на три страни от явлението «пълни стелажи» при капиталистическите магазини и всяка от тях в своя корен съдържа стоков дефицит. На практика тази страна е по-голяма. И всички те неопровержимо свидетелстват за едно: отсъствие на стоков дефицит при капитализма — това не е нищо повее от лъжлива пропагандна измислица, разчетена на заблудения работник.
От такъв род примерно са и обоснованите «закономерности» на стоковия дефицит при социализма. Превеждат ярка перестроечна картинка на съветските магазини с пустите рафтове и дългите опашки, привържениците на капитализма незнайно защо и дума не казват за това, че това е не е резултат на социалистическата икономика, а резултат от нейното разрушение, резултат от действията на капиталистически елементи и методи, които насилствено се внедрявали в съветската социалистическа икономика от перестроечните «реформатори» (на дело — капиталистически реставратори).
Социалистическата икономика е планова, и този факт, ако малко се помисли, не оставя камък върху камък от спекулациите на буржоазните пропагандисти за стоковия дефицит при социализма, като негова характерна и неотделима черта. Непрекъснат стоков дефицит трябва да съществува и действително съществува не при социализма, а именно при капитализма, защото неговата икономика е построена на анархия на производството, свойствена за капиталистическия способ на производство.
Защо? Защото капиталистите понятие си нямат, колко им е нужно да произведат от един или друг продукт! Те действат на сляпо, опитвайки се да предугадят, колко да произведат от продукцията и да намерят своя покупател. От тук с цялата си неизбежност следва само едно, че при капитализма трябва да бъде или гъсто, или пусто, и не в този смисъл, че днес всичко има за всичко, а утре нещо няма да има, а именно че не достига постоянно — ту едно, ту друго! И тава е самата постоянна недостатъчност ту от едното, ту от другото, или истинския стоков дефицит — който е двигател на капиталистическото производство, двигател на всички капиталистически икономики. Капиталистическата икономика без стоков дефицит да съществува не може въобще! Няма да има стоков дефицит, той просто ще спре — защото капиталиста няма да има никаква възможност да получи най-желаното за него — свръхпечалба! Той просто няма да знае, какво е нужно да произведе, за да стане по-богат, от другите капиталисти, за да победи и завоюва пазара.
Съвсем друго е при социализма. Стоковият дефицит при социализма е чужд по определение, защото неговата цел е да осигури потребностите на хората, а неговия двигател — производствения план, който се изработва на основа научно и внимателно изучаване на потребностите на членовете на социалистическото общество (търсене).
При капитализмa не може да се планира поради съществуването на частната собственост на средствата за производства. Даже ако знаe, какво е нужно да се произведе, все едно частните собственици — собствениците на заводи и пр. ги заставят да произвеждат именно това, а не нещо друго е невъзможно. На те и частните собственици, че самите по собствено усмотрение се разпореждат с всички принадлежащи им имущества, сами решават, какво да произвеждат и в какво количество.
При социализмa e съвсем друго положение — там да се осигурят всички желаещи нужни им стоки не представлява никакъв труд. Цялата социалистическа икономика — централизирана, управлява се от единен център, в който се събира цялата информация за това, кой, какво и колко произвежда и може да произведе, а така също колко е продадено и произведено и колко хора са готови още да купят това, какво може да бъде произведено. И ако преди в СССР изясняването на търсенето е могло да бъде известен проблем, така както сложно е било да се запитат всички граждани на страната по отношение на всичките им потребности, то днес, в епохата на интернет за това да се говори е просто смешно. При това за потребностите на хората за всяка стока може да се узнае за секунди, при това да се узнае точно, до последна единица, ако това се организира централизирано, в общодържавен мащаб. След това просто се разместват завките на съответстващите държавни (общонародни) заводи и фабрики, да се дадат съответстващи разпореждания на транспортните структури и търговски организации и пр. Целият въпрос с осигуряването на членовете на социалистическото общество с нужните им стоки е решен!
Могат да кажат, а защо в късния СССР са видели друго? Тук трябва да кажем, че говорейки за късния СССР, ние имаме пред вид доперестроечния период, т.е. хрушчовско-брежневското време. Тогава явленията на стоковия дефицит в страната също е имало, случало се така, че нещо в съветските магазини нямало. Но това не е било толкова глобално, както по-късно при Горбачев, когато съветския социализъм започнали да го убиват целенасочено, което съзнателно предизвикало недоволството на съветското население от отсъствието в магазините на най-нужните стоки.
Частично отговора на този въпрос вече е даден — защото не е имало в това време такива технически средства, с помоща на които може бързо да се отреагира на реалното търсене на населението на съветската страна в една или друга стока. Не съществували тогава още Интернет, който дава огромни възможности на човечеството да усъвършенства своята обществена организация, в това число напълно и бързо да удовлетвори своите потребности. Не знаейки точно реалното търсене на населението на едни или други стоки, да се планира техното производство може само общо, «на очи», само приближавайки се на основание някакви косвенни параметри към правилната цифра на обема на едно или друго.
Вторият, най-главен проблем на несъвършенното планиране в СССР била недостатъчната степен на обобществяване на средствата за производства в страната. Защото освен общонародна собственост, която се управлявала от единен център, съществувала още и колхозно-кооперативна собственост, на основа която също се произвеждали немалко стоки и отчитайки целия обем можело само ориентировачно, приблизително да се планира. Това било най-вече хранителни продукти.
Има и трети проблем, който, когато се говори за стоковия дефицит в хрушчовско-брежневския СССР, също следва да се отнесе към важните. Това са съзнателните действия на вредителите не само в органите по планиране в СССР, но и в партийното, съветско и стопанско ръководство на страната. Вредителите, за съжаление, били немалко. А това, че те съществували и действали, добре е доказано не само от многочислените факти от това време, историческите факти от сталинския период, но и по-късно при Перестройката.
Вредителите (преди тях справедливо ги наричали врагове на народа) не са можели да са в страната на социализма, докато СССР все още се е намирал в капиталистическо обкръжение. Самото съществуване на тази страна, в която политическата власт и цялата собственост принадлежала на трудовия народ, постоянно заплашва съществуването на капиталистическата световна система. Капиталистите не могат да гледат спокойно на това, как стремително се развива съветската икономика, оставяйки далеч назад капиталистическите страни с техния доисторически, примитивен способ на производство, с неговите неразрешими икономически и социални проблеми и периодични катаклизми във вид на кризи. Те всячески вредили на Съветския Съюз и другите социалистически страни винаги, активно подържали вътре в тези страни контрареволюцията във всякакви форми и даже внедрявали тук хиляди свои собственни агенти.
В сталинско време с тези врагове на народа се водила непримирима борба, разобличавали ги и наказвали, в това число в органите на Госплана (виж например, процеса «Промпартия»). А в хрушчовско време, обратно, започнали тайно да ги поддържат и помагат, едновременно стараейки се да отвлекат трудещото се население на страната от борба с контрареволюционните елементи лъжливо заблуждавайки ни за това, че в страната няма никакви врагове на народа и не трябва да се борим стях; че класи вече няма, а капитализма зад граница — е пред разпадане; че социализма у нас е построен окончателно и вечно, и ние без труд и особенни усилия сами по себе си ще преминем към комунизъм; че главното е да не се месим, защото ръководството на страната знае, какво прави. До какво доведе такава политика на крайна небрежност, ни е известно — страната я разделиха на части, а социализма унищожиха. Агентите на световния капитал действали умело и постепенно: на СССР не давали нормално да се развива, с всички способи спирали неговата икономика, а значи и нивото на осигуряване на потребностите на неговите граждани; затова, осъзнавайки, че вредителските мерки не помагат да се унищожи съветския социализъм, пристъпили към неговото открито и откровенно бракуване, което и бе осъществено в годините на горбачовската Перестройка, когато тези самите врагове на народа, които уж ги нямало в страната, изпълзявали от всички краища при пълното съдействие на съветското правителство, съветската армия и най-главмо — от съветската работническа класа, която така и не разбра, какво става, докато не се оказа в положение на безправен наемен роб на господата-капиталисти.
Трите названи причини са напълно достатъчно за да се наблюдава известен дисбаланс в стоковото осигуряване на населението на СССР. При това следва да се удивяваме, колко устойчива се оказала съветската социалистическа икономика, ако всички тези причини, всяка от която е съществена, привели само до недостатъчна организованост на съветското производство и търговия, а не до нещо по-сериозно.
Последнoото наше твърдение се доказва много просто — този самия факт, който не оспарват даже буржоазните пропагандисти: че, независимо от това, че в съветските магазини не винаги «всичко е имало», то в домовете у съветските трудещи се действително е имало всичко и особенни затруднения с удовлетворение на своите потребности в СССР не е изпитвал никой. (Магазините в СССР са били не единствено място на разпределение на стоки, подробно виж тук https://work-way.com/blog/2013/11/15/o-prichinax-tovarnogo-deficita-v-sssr/). Имало е известен дискомфорт, но това още не е комунизъм!
Само по себе си това явление е много странно, по логиката на заблуждаващите така не може да е било — в магазините дефицит, но у всички има храна и абсолютно няма гладни, бездомни и безработни. Това е явно противоречие, според идеята хората трябва да се замислят. Тук нещо не излиза. А трябва да е съвсем обратно: ако нямат в магазините, то не трябва да има нищо у дома, в хладилниците, а значи в страната тябвало да е имало гладни, бедни и безработни! И това щеше да бъде правилно, защото ако действително в страната са се произвеждали недостатъчно стоки, те не достигат до всички (дефицит), значи, няма на кого да се достави, за някого не е стигало. А в СССР таковва не е било!
(Ние в този случай нямда да говорим за личните автомобили, видеомагнитофони и пр., или някои вещи от тези, които се отнасяха в СССР към разкошните предмети. И не следва да се удивляваме от това: автомобилът в Съветския Съюз при свръхразвития обществен транспорт бил просто не нужен — до всяка точка на страната можеше да се добереш или с автобус, или с влак, или със самолет, или на унищожения днес речен транспорт. При това за броени копейки. Или предвижването по огромната страна било достъпно за всички без изключение граждани на страната без всякакъв личен автомобил. А днес имайки личен автомобил не можеш да стигнеш далеч, защото ще ти трябва прилично количество пари.)
Какво означава това? А това, че празните рафтове в магазините — съвсем не е показател за количеството произведено и най-главното — потребявано в страната. Действителният показател — това е че у всички «е имало всичко», че за всички практически всичко има, а значи страната е произвеждала напълно достатъчно, за да осигури на всички свои граждани всички необходими и даже не особено необходими, защото някои преживявали за липсата на това, което се отнасяло в Съветския Съюз към разкошните предмети.
Тук има и друга страна на въпроса — платежеспособността на съветското население. Ядосвали са се на «стоковия дефицит» в СССР, преди всичко, защото у хората е имало свободни пари, и те искали да изхарчат, купувайки повече, отколкото преди. Да кажем, месото е можело да се купи един път на три дни, може и през ден, а може и всеки ден. Мож да ядеш пилешко, а може всеки ден говеждо. И ясно, че ако всички в страната изведнъж поискат всеки ден именно говеждо месо да купуват, то такива потребности (повече приличащи на капризи) едва ли е способна да удовлетвори всяка страна в света. Разумното ограничаване на своите потребности е също фактор и то немаловажен, макар и съвършено непонятен за заблуждаващия. Той иска неговите желания да се удовлетворяват мигновено, и не особено се замисля над това, что потребностите му постоянно растат, и за да може социалистическата икономика да успее бързо да му ги удовлетвори, то той самия е длъжен да приложи за нейното развитие всички свои способности и сили. Когато човек разбере това- ето това вече ще е Комунизъм, и заблуждаващия ще престане да бъде заблуждаващ, а ще стане човек на комунистическото общество.
Защо ние повдигнахме въпроса за платежеспособността на съветското население? По една проста причина — рафтовете в съветските магазини щяха да се напълнят мигновено с най-разнообразни стоки, ако съветското правителство просто бепе вдигнало цените на стоките, както това го правят капиталистите. Ето тогава в СССР щеше да се наблюдава следната картина: рафтовете се накланят от стоки, а хората ходят около тях и се облизват. По мнението на привържениците на капитализма, това е «отсъствието на стоковия дефицит». Истината е че тогава това нямаше да е СССР, а примитивна страна от капитализма.
Ние не искаме тук да кажем, че е хубаво рафтовете да са празни, а че не в магазините и не в техните рафтове е работата, а в това, удовлетворяват ли се потребностите на хората или не. Ако се удовлетворват, значи е добре, извън зависимостта от това, как именно се решава този въпрос — чрез магазин или не. А ако не се удовлетворяват, то и напълнените със стоки магазини няма да помогнат, както ние и виждаме днес при капитализма.
Защото в СССР в домовете у всички «е имало всичко», значи, достатъчно в страната е произвеждала съветската промишленост стоки и като общо и цяло, търсенето съответствало на предлагането. Ето защо и в СССР нямаше разпродажби, подоби на мерзкия «Черен петък». Намаленията на цените били и то същественни — 30%, 50% и 60%, при това цените се снижавали не за един ден, а завинаги. Съответно нямало е див, животински ажиотаж, и хората не си разбивали един на друг лицата, желаейки непременно да получат за себе си дадена стока днес, защото утре ще е на друга цена.
Друга работа е при капитализма. За постоянно намаляване на цените тук никой не е и чувал вече десетки години, при това намаление същественно. Докато правителствата на всички капиталистически страни се хвалят едни други, колко добре им расте производителността на труда — главният фактор, определящ себестойността на стоката. По идея ако производителността на труда расте, то цените на стоките трябва да падат. А не! При империализма, при господството на монополите и стремежа им към свръхпечлби, цените, обратно- през цялото време се повишават, повишават се на всичко и постоянно, и най-главното — повишават се най-вече на това, на което особенно много се нуждаят хората — храна, комунални услуги и пр. Цените се повишават даже при кризи, когато и така е ясно, че трудещото се население вече е ограбено до неузнаваемост.
И така какво се получава? Че капиталистическия кръговрат започва да буксува — стоките вече не могат да завършат своя кръгооборот, т.е. превръщат се в пари, капиталистическото производство спира, нямащо възможност да работи по-нататък — защото не се продава даже това, което вече е произведено! Кризата на капитализма става глобална, и изход от него, отчитайки нежеланието на монополие да се откажат от своите свръхпечалби, няма.
Но това съвсем не означава, че стоките произведени от капиталистите са повече, отколкото могже да потребява трудещото се население — основен и главен потребите на всички стоки. В това е и работата, че това свръхпроизводство съвсем не означава удовлетворение на потребностите от тези стоки за всички членове на капиталистическото общество, а само на тези от тях, които могат да заплатят за тези стоки дадената цена, установена от производителите-монополисти заедно с търговците-монополисти. Отчитайки, че освен тях тези стоки никой не произвежда и не продава, монополистите, ползвайки своето монополно положение, дават на стоките значително по-висока цена, отколкото е реалната обменна стойност на техните стоки, и така сами свиват своя пазар, съкращавайки количествотона тези хора, които биха могли да купят от тях тези стоки.
От тук се получава, че свръхпроизводството при империализма — това не е свръхпроизводство в смисъл излишно производство на стоки, нужни на хората, а само излишно производство на стоки, които хората могат да купят по дадена цена! А глобалните разпродажби от типа «Черен петък» — е фактически приведено завършени монополни цени на своите стоки в съответствие с тяхната реална обменна стойност- доближаване до нея. Разпродажбите веднага разширяват на монополистите пазара на пласиране. Но ги разширяват самод до време, защото от своите свръхпеалби монополистите не искат да се откажат и след няколко дни те отново връщат цените на място, а и ги повишават още повече.
Отчитайки, че «черните петъци» не осигуряват стоки за всички желаещи и способни да ги купят се получава, че стоков дефицит при капитализма не само съществува, но и съществува в глобален мащаб. Стоковият дефицит е хроническа болест на капитализма, негова неотделима черта, особенно усилваща се в епохата на господство на монополите, или при империализма.
«Черните петъци» и прочие разпродажби — това са фактически показател за това, как ще изглеждат рафтовете в капиталистическите магазини, ако монополистите не преследват свръхпечалби, ако цените на техните стоки съответствали на техните реални стойности. Рафтовете в капиталистическите магазини щяха да са съвършенно празни, а опашките- огромни, защото капитализма не е способен да удовлетвори потребностите на всички, живеещи в неговите условия хора.
Единици при капитализма живеят нелошо, но затова пък милиони откровено бедстват, нямайки възможност да позволят за себе си даже най-елементарното, това което просто е необходимо на човека за преживяване, макар че съществуващата техника и технологии напълно позволяват да се осигури потребност на всички граждани на капиталистическите страни, в края макраищата, на техните основни и главни потребности. Не дават това да се направи са обществените отношения — тази самата пресловута частна собственост на средствата за производство, която виси над всички в капиталистическия свят, периодически спускайки се на главите на тези, които го държат на своите плещи — работническата класа и трудещите се маси.
Какво може да се направи, отдавна е известно — този товар от нашите плещи просто трябва да го изхвърлим в историческото сметище, унищожавайки частната собственост, заменяйки я с общественна и тогава такова безобразие, като «черни петъци», унижаващи човека, ще заминат заедно с експлоататорските класи и тяхната неутолима жажда за печалби.
В. Кожевников, 29.11.17 г.
[1] https://www.kommersant.ru/doc/3479976
