При това ЦИК заявява, че в редица области на Русия вече са проведени експерименти с използване на «изборни» бележки в хода на местните избирателни кампаний. И това дало прирост при избирането с 10%. Станало много вероятно, че в близките дни всички касови апарати в РФ ще започнат да «агитират» несъзнателните купувачи за това, че те не са игнорирали «важното политическо събитие» за 2018 година. Ако ЦИК и по-нататък продължи с подобна изобретателност, то явно ще се стигне до пускането на тоалетна хартия с отпечатани лозунги, портрети на кандидати и датата на гласуването. Защото чека си е чек, а меката хартия – тя е много по-близо до избирателя.
А работата не е смешна. Вездесъщите призиви да се отиде да се гласува, пряко или косвено например във вид на «оповестяване» на бележките — това не е нищо повече от една от духовните, идеологически потискащи трудещи се, тяхната принуда към гласуване.
Защо това е нужно на буржоазията? Изборите за президент или депутат служат с тази цел, както и буржоазната държава — осигуряване на икономическо и политическо господство на буржоазията в обществото. Но тази цел по отношение на избоите се разпада на няколко конкретни съставляващи.
Първо- изборните кампании се организират за да може един път на няклко години да се даде възможност на работническата класа да изрази своето мнение за това, какъв именно капиталист или буржоазен деятел да души, граби и мъчи трудещите се в страната в обозримо бъдеще.
Второ- избоите за президент и т.н. са нужни за да се заблуди и убеди народа в това, че той сам избира своите ръководители, а значи и целия държавен курс за няколко години.
Трето- вътре в самата буржоазна класа върви непрекъсната борба от групи и фракции за влияние над държавния апарат. Избоите в такива условия са своего рода показателно съревнование, в хода на които група буржоазия си мери силите, а класата, като цяло избира от многочисленни претенденти на държавни постове тези, които най-много му подхождат.
Ако финансовия капитал в Русия съществува, то той господства над всички сфери от живота на обществото, и никакви избори същността на това господство не сменя. Действително, за изборните кампании капиталистите мобилизират огромнни пари, СМИ, здания, транспорт, цялаа сила на държавата, и в резултат на тези кампании сядат в държавните кресла именно тези «всенародно избрани представители», които са нужни на буржоазията.
Затова на изборите се определят «избраниците на народа». Изборите както и буржоазния парламентаризъм — това е излизшно надувателство пред обикновения народ. Решението за това, кой с кого ще е в буржоазната държава се приема на съвещания на собствениците на корпорации и банки с участието на най-доверените и богати действащи чиновници. Именно там се извършва истинската политика. При това на тези «тайни вечери» често се издигат няколко кандидата на един и същ пост — за да може в хода на предизборния маратон окончателно да се реши, кой от тях самите е подходящ.
Президентът не е изключение. Ясно е че длъжността председател на държавния комитет по делата на буржоазията е важна длъжност. Затова кандидатурата на нея се определя от тесен висш слой капиталисти – финансова олигархия. Tова означава, че няма, и не може да има при капитализма действително участие на народните маси в управлението на своята страна.
Но всe пак възниква стария въпрос: да отиде ли работника на такива избори или не?
Тук мненията се разделят. Едни работници считат, че на изборите трябва да се отиде, за да се гласува против всички (ако такъв пункт има в бюлетината). Други считат, че е нужно да се отиде да се гласува за да не може буржоазните агенти да не се възползват от празните бюлетини, които остават, ако избирателя не отиде на участъка. Трети са убедени, че е нужно да се отиде да се «гласува за комунистите», или за КПРФ. У четвърти до сега битува мнение, че трябва да се гласува, но само за «старите» чиновници и депутати, защото те са откраднали, и повече няма да крадат».
Що се отнася до първите два случая, то е нужно да бъдеш съвсем наивен човек, за да вярваш в това, че пункта «против всички» или незапълнената бюлетина има някакво същественно значение за резултатите от изборите.
Първо пункта «против всички» е бил въведен не за да се обявят изборите за недействителни, ако болшинството гласува с този пункт. Бюлетиние с отметка «против всички» въобще не оказва влияние на броенето на гласовете, защото се считат за «неутрални», или по статистическо значение са равни на нищо. Пункт «против всички» е нужен за да се усили явката на избирателите на участъците, под камерите на телевизията за да се покаже някакъв протест. Ясное че цената на такъв протест – нула. И най-празните бюлетини, от които «може да се възползва буржоазията», същността на делата не променя. Тя и така може да хвърли в избирателните урни пачки с бюлетини с нужните отметки. Кой ще я контролира, кой ще я накаже?
За класовата същност на КПРФ има много материали на сайта РП. Към тях е нужно да добавим следното. Крупните капиталисти не е задължително да се държат в учрежденията на изпълнителната или законодателна власт на членовете на своята група, не е задължително да се занимават с държавни дела сами. Има достатъчно средни капиталисти, чиновници, членове на управление на политически партии, жадуващи да получат длъжност на депутати, министри, губернатор, кмет и т.н. Тези хора са готови да бъдат изпълнители на волята на олигархията на едни или други държавни постове.
За изпълнението на своята воля буржоазията охотно се ползва с представителите на политическите партии, които се наричат «комунистически», «работнически», «леви». Трудещите се се объркват и отиват да гласуват за такива партии на изборите за парламенти, за ръководители на тези партии на избори за президенти и губернатори, поддържащи властта тогава, когато някои от ръководството на тези социал-фашистски партии назначават министри. В такива случаи буржоазията казва на работниците: ето, вие по парламентарен, мирен път сте получили своите законодателни и даже своите «работнически» министри и губернатори. Властта е у вас. Значи, за никакво революционно движение да не си помисляте. Сами виждате, за социализма революция не е нужна, напълно достатъчно е всеобщо избирателно право и мирно гласуване за «работническите депутати».
А за цялата политика на КПРФ в Думата и заксах, действията на членовете на тези партии, назначени на изпълнителни длъжности, с нищо не се отличават от политиката и действията на буржоазните депутати и чиновници. Всяка политика на КПРФ е насочена на защита интересите на капитала и на потискане на работническата класа. Ако тази партия престане да играе роля на «работническо представителство» в Думата и заксах или ролята на «работническо правителство» в регионите и се опита да попречи на един от съществените интереси на капитала, то тя незабавно ще напусне своите топли места и ще се лиши от богато съдържание.
Да се говори, че буржоазията и нейните чиновници могат да се «наядат донасита» и да престанат да грабят трудещите се е смешно и да говорим. Законите на развитие на капитализма са такива, че капитала не може да спре своя ръст. Капиталистът, ако той иска да преживее и по нататък да получи печалба, е задължен непрекъснато да богатее, увеличавайки своя капитал. В условия на свръхпроизводство, хаос на пазара и вълча конкуренция, когато «просто» голямата печалба е малко, а е нужна максимално възможна, даже намалена печалба или кратковременната непечалба се счита загуба и начало на разорение. Отпуснеш ли се и нишата на пазара се заема от конкуренти. И те веднага започват да разоряват своя колега, за да прехванат и присвоят за себе си действащия капитал. Стане ли капиталиста беден – то вече му намалява влиянието на държавните дела. А ако става въпрос за крупния капиталист, заемащ държавен пост, то поради факта че е обеднял, то той става негоден за изпълнение на своите високи длъжности.
Въпрос: кой от капиталистите в такива условия може да се «наяде»? Отговор: никой.
И все пак какво да правим с изборите? Да отиде ли работника да гласува или не?
Да отиде – ако става въпрос за парламентарни избори, в които участва болшевишка партия на пролетариата; ако предизборния процес се използва от работническата класа и неговата партия първо, като трибуна, като инструмент на болшевишка пропаганда и мобилизация на трудещите се за класова борба с буржоазията вътре в парламента; ако става въпрос за използване на болшевишка фракциям от трибуната на парламента за класова борба вътре в парламента, а парламентарните СМИ – за по-широка марксистска пропаганда и агитация.
Но:
— ако става въпрос, кой от олигарсите да приеме длъжност глава на буржоазната държава,
— ако този въпрос е предопределен не от народс, а от управляващата върхушка на господстващата буржоазна класа,
— ако никаква смяна на лицата и означения в буржоазната държава не решава коренните интереси на работническата класа,
— ако на властите е нужен само масов приход на участъците, а не реално гласуван, то на такива избори не трябва да се ходи, защото за работника такъв поход е глупост и предателство на своята класа.
М. Иванов
[1] https://komiinform.ru/news/157798/
