28. Норма на печалбата

Капиталистът влага своите пари в производство на стоки, само за да получи печалба. На него му е безразлично, какво произвежда: автомашини или дъвки, самолети или напитка кока-кола. Единственото, което го интересува е каква печалба ще получи за всяка вложена за «делото» единица от своя капитал.

Отно­шението на добавената стойност към целия авансирану капитал е нормата на печалбата за капиталиста.

От формулите за нормата на добавената стойно­ст  леко се извежда формулата за нормата на печалбата (p’).Тя изглежда ето така:

Обикновено тази величина се изразява в проценти.

Колебанията на нормата на печалба е обусловена основно от два факто­ра.

Пеъвият фактор — това е нормата на добавената стойност. Ако предположим, че два капиталиста разпо­лагат с единакъв капитал (900 с + 100 v), то нор­мата на печалбата ще бъде по-висока при този, у когото е по-висока нормата на добавената стойност. Например, ако у първия капиталист нормата на добавената стойност е 200%, то стойността на стоката ще е равна на  1200 единици (900 с + 100 v + 200 m). Така не е труд­но да се определи и нормата на печалбата: тя е 20% (При норма на добавена стойност, равна на 300%, стойността на стоката у втория капиталист ще е равна на 1300 единици (900 с + 100 v + 300 m), а нормата на печалбата — 30% ( . Получава се че нормата на печалбата се повишава с увеличаване на нормата на добавената стойност.

Вторият фактор, влияещ на величината норма на печалба, — това е органичния строеж на капитала. Да видим как неговия размер влияе на нормата на печалбата.

Ако органичния строеж на капитал от 1000 рубли е равен на 9 : 1 (900 с + 100 v), то при норма на добавена стойност от 100% нормата на печалбата ще е равна на 10% . Но ако капитал с такъв размер има органичен строеж 800 с + 200 v, то при ед­наква норма на добавена стойност нормата на печалба ще е вече 20% ( ). Следователно, нормата на  печалба ще е по-ниска, ако органичния строеж на ка­питала е по-висок. Получава се че увеличението на степента на постоянния капи­тал понижава нормата на печалбата.

Какво правят капита­листите за да съкратят разходи на средства за производ­ство? Те съкращават разходи на охрана на труда, намаляват разходи за вентилация, на средства по техника за без­опасност и т. н. Тази икономия е една от многото при­чини за бързия ръст на производствен травматизъм, многочислени смъртни случаи сред работниците(виж. цифри в статия 26).  Ето защо в буржоазните вестници се налага често да се чете за взривове на газ в мините поради лоша вентилация, за срутища и други нещастни случаи в производството. И винаги за капиталистите в това са виновни работниците, които «не са съблюдавали техниката по безопасност», а съвсем не  те самите, усилено икономисвали на средства, осигуряващи безопасност на работа на хората. Капиталистическият строй, казва Маркс, «се явява прахосан за хората жив труд, прахосан не само за телата и кръвта, но и нервите и мозъка».

Нормата на печалбата показва степента на доходност на ка­питалистическото предприятие. Затова за получаване на висока норма на печалба и още повече за голям доход капиталиста отива на всичко. К. Маркс в I том на «Ка­питала» привежда подходяща характеристика на капитала, дадена от Т. Данинг- английски профсъюзен дея­тел:

«Капиталът избягва шума и битките и се  отличава с боязлива натура. Това е истина, но не цялата. Капиталът се бои от отсъствие на печалба или много малка печалба, както  природата се бои от пустота. Но сдобие ли се с достатъчно печалба, капитала става смел. Обезпечете 10 процента и капи­тала и съгласен на всякакво приемане, при 20 процента става оживен, при 50 процента положи­телно е готов да си разбие главата, при 100 процента потъпква всички човешки закони, при 300 процента няма такова престъпление, на което той да не рискува, макар и под страх от бесило».

Капиталистическата действителност е пълна с  фак­ти, подтвърждаващи тази истина. Няма такова престъпление, на което да не се реши капитала заради висока печалба!

Далее

К курсу «Политическая экономия капитализма»