Начало
Что Октябрьская революция сделала для нас?
1.. Националная система за здравеопазване.
Великата Октомврийска социалистическа революция, която създаде първата в света социалистическа държава и столетието което отбелязваме тази година, донесе със себе си първата в историята система на всеобщо социално осигуряване за всички членове на обществото и сред най-важните от тях достижения беше първото в света напълно безплатно здравеопазване.
До тогава, докато СССР не предоставил със своя пример живото доказателство за това, че това е възможно и реално, капиталистите винаги отказвали да удовлетворяват исканията на работниците за предмети от първа необходимост, такива, като жилище, всеобща заетост, здравеопазване, образование, пенсии и т.н., като много скъпи за да се може да се удовлетворят за всички; че предприятията ще са неконкурентоспособни, а работниците в края на краищата ще загубят работа, ако работодателите започнат да раздават за каквото и да било на основната заработена заплата на работниците.
Но универсалното осигуряване на всички потребности на живота в СССР и постоянно растящото качество на живота на съветските хора, което било достигнато още в 30-те години — достигнато без експлоатация и в условия, когато останалата част от света била обхваната от катастрофална икономическа криза — вдъхновили работници и угнетени хора на труда от целия свят. Те наистина видели, какво може да им даде социализма. Опитът от Великата Депресия, фашистската жестокост на империализма в годините на криза и ужасната война, породена от кризата, довело работниците в целия свят до разбиране от необходимост на пролетарски революции.
Невероятните достижения и героичната жертва на съветския народ в разгрома на нацистска Германия още повече укрепили високия престиж на социализма. Името на Йосиф Сталин- великия учител и ръководител на съветския народ се почитало от работници и селяни в целия свят. Революцията обхванала бившите окупирани територии на Европа, избухнали във всички колонии и полуколонии. От Китай и Корея на изток до европейските народни демокрации на запад, социализмът се разпространил, като могъща вълна.
В империалистическите метрополии капиталистите неочаквано «забелязали», че не само е възможно, но и напълно практично и необходимо да се осигури определен базов минимум за работниците — така се родило «капиталистическото благосъстояние».
Разбираемо е че ние в Британия сме обхванати от нашата държавна система за здравеопазване, нашите местни органи на власт, нашата училищна и университетска система, нашите пенсии и нашите пособии по безработица непосредствено заради Октомврийската революция — примерът, създаден от нея, това вдъхновение и мъжество, което тя дала на работниците от целия свят и този неизказан ужас, който тя напълнила сърцата на капиталистите, виждащи, как основите на тяхното управление се руши пред очите.
«Държава на всеобщо благоденствие» — временна залъгалка
Мерките, приети за работниците в британската «държава на всеобщо благосъстояние» след Втората световна война, подобрили живота в страната практически за всички. Но е поучително да се сравнят тези достижения с това което са имали работниците в Съветския Съюз, за да се види разликата между това, когато цялата държава работи за удовлетворяване потребностите на всички хора и когато на трудещите хвърлят някакви подачки, за да не нарушават особенно класовите интереси на стопаните в капиталистическото общество.
Както ние днес ясно виждаме, отстъпките в сферата на благосъстоянието на трудещите се са били приети от управляващите класи на «цивилизованите» страни под сериозния натиск на масите, защото капиталистическата система се намира в тежка криза и се нуждаела от временни стабилизационни мерки. След следвоения бум реконструкцията спряла, капитализма отново се засмукал в икономическа криза и започнал отказ от идеите на «дърбава на всеобщо благосъстояние».
С разpада на Съветския Съюз на смяна на тези постепенни мерки дошли по-решителни, фактически разрушаващи цялата система на социална гаранция в Британия. Неумолимото усилване на кризата днес води до унищожаване на самите основи на системата на здравеопазване, жилище, образование и благосостояние, за които британските работници някога мислели, че са завоювали завинаги.
Но даже до тази постепенна ерозия на излишъците у капиталистите на социални права и вече съществували определени ограничения по отношение на това, че може да бъде достигнато от работниците при капитализма даже в най-благоприятните за тях условия.
Държавни услуги, сформирани от потребностите на капитала
Всеобщото медицинско осигуряване във Великобритания станала голяма стъпка напред в сравнение с това, до какво точно работниците имали достъп до войната, когато голяма част от медицинското обслужване са били извънредно скъпи и почти всички услуги в тази област зависели от доход или благотворителност. Но и системата за национално здравеопазване — NHS има два много големи минуса.
Първо- цялото социално благосъстояние на трудещите се в Британия се заплащала не само за сметка на налози на заработени заплати на британските работници, но и за сметка на свръхексплоатация на колониите от Великобритания, т.е. с кръв и след това угнетение и безпощадно експлоатиране на работници в целия свят. Второ- социалното осигуряване в Британия винаги се е определяло не толкова от потребностите на работниците, колкото до потребностите на капитала, при това последното постоянно се усилвало, защото баланса на класовите сили се премества в полза на буржоазията.
Създадена в 1948 година новата медицинска система на Британия била профинансирана от налогооблагането от централното правителство. При нея въвеждането на медицинския уход се разглежда напълно безплатно, но вече в началото на 50-те години били въведени ограничения за стоматологията и офталмологията — на британския империализъм са му нужни били средства за участие в агресивна война против корейския народ.
Всеки човек тогава има право на грижа, даже хората, временно живеещи или посещаващи страната, всеки човек може да бъде насочен във всяка болница — местна или по-отдалечена. (Виж Кратка история на NHS Джефри Ривет, nhshistory.net)
Но съгласно статия, публикувана във вестник «Пролетариан» в 2006 година, «от момента на създаване в NHS са се съхранили елементи от частна медицина. В това време с приватизацията на болниците (по пътя на мащабни преговори, а не изземване за държавна собственост), докторите с обща практика, стоматолозите, окулисти и общественни фармацевти ставали «малки предприемачи», частници. Независимите практикуващи лекари сключвали договори на предоставяне на определен обем услуги NHS. И докато консултантите в болниците станали наемни работници, те също работели на договорна основа и са можели паралелно да се занимават с частна медицина. Така богатите хора винаги са можели да получават «особенно внимание» – за пари, а обратния път — към преимущественно частна медицина бил заложен в основата на NHS изначално. Капиталистите просто очаквали условия, благоприятни за нейното възстановяване». («Краят на NHS”, август 2006 г.)
Много било направено в сферата на «равенството на обслужване», което било предоставено на британските работници в периода на разцвет на NHS, и докато равенството, безусловно станало по-голямо, това по никакъв начин не могло да измени разрива между мултимилионерите, собствениците на финансовия капитал, от една страна и трудещите се маси — от друга…
Здравеопазването — това е още и емоционален проблем, който подчертава тежките последствия от бедността, неравенството и експлоатацията при капитализма, прехвърляйки ги в окончателни черно-бели краски- живот или смърт.
Многочислените изследвания показали тясна взаимовръзка между качеството на жилища, образование, хранене, ниво на заработена заплата на хората и тяхното здраве. Но само в социалистическите страни този проблем е бил решен истински.
Когатo Куба обяви за по-нататъшно увеличение на очакваната продължителност на живота на своите граждани (днес тя е 79 години), това е значително достижение, защото не съдържа в себе си разрив между имащи и неимащи. Средната продължителност на живота във Великобритания днес е 81,5 години, но е грешно да се мисли, че това означава, че «всеки човек живее дълго». В бедните слоеве от население на Британия очакваната продължителност на живот за мъжете може да бъде на 25 години по-ниска и има всички основания да се предполага, че диспропорцията ще продължи да расте, защото жестоката икономия и безработица нанасят все по-сериозни удари по трудещите се маси, а бедните във Великобритания стават все по-бедни. (Виж статията «Условия за работническата класа в Британия през XXI век — здрaве»)
NHS в капиталистическa Британия никога не e могла дa повиши реалната заработена заплата, нивото на хранене, да подобри жилищните условия или културния живот на своите пациенти и се оказала не в състояние да се справи с нещастните случаи в производството и стреса, които се явяват стандартни заплахи за живота на наемните работници на всяка капиталистическа страна. Лекарите в NHS могат само да мечтаят за наличието на възможности и време за провеждане на ежегодни обследвания на своите пациенти, регулярни визити по домовете и действително да познават живота на тази част от обществото, която те обслужват. Кой лекар не се чувствал щастлив знаейки, че въвеждането на мерки по безопасност в промишлеността ще бъде отнесено към компетенциите на отдела по здравеопазване, или ако се наложи диетично изменение за подобряване на здравето на пациента, то ще бъде осъществено със субсидиране и проконтролирано?
Числеността на лекарите и болничните легла на човек от населението в Британия никога не е било на такова ниво, което се счита за нормално в социалистическото общество. В Куба днес на 10 000 човека има 59 лекаря, във Великобритания – само 27.
Даже на върха на своя разцвет британската NHS била непълна по мащаб и явно недостатъчна. Днес, когато икономическата криза става все по-дълбока капиталистите отчаяно търсят пътища за повишаване на печлабите от инвестиции, ние виждаме заключителните етапи от съществуване на тази система.
Достиженията на социалистическа Куба в областта на здравеопазването и образованието днес са широко известни, но по-мало известно на Запад е че пионери във всеки род на предоставяне на социални услуги на трудещите се са били Съветите. Именно в СССР за първи път бе приет подхода в здравопазването, който касае не само лечението на симптомите и заболяването, но преди всичко тяхната профилактика.
Водено от необходимостта да се грижи за благополучието на всеки човек в обществото, Съветското правителство се съсредоточило на създаване на безопасност и стабилност посредством осигуряване на достойно жилище, образование, заетост и културна достъпност за всеки гражданин на страната. То се стреми да помогне на всеки да чувства себе си полезен на обществото и щастлив, да му се намали стреса и старало се е да осигури всичко, което е необходимо на човека за пълноценен живот.
По думите на помощника на народния комисар по обществено здраве проф. Н. Пропер-Гращенков в този период:
«В СССР… безработица, бедност и нищета са окончателно отстранени на основа отмяна на експлоатацията на човека. За много кратък период от време социалистическата държава успя значително да повиши материалното и културно ниво на цялото население, залагайки здрава основа за успешната работа в областта на общественото здравеопазване» («Здравеопазването в СССР говори само по себе си» , 1941)
Капиталът- обратно оказъл се безсилен да реши проблемите, които СССР решавал с поразителна скорост. Днес много работници даже в най-богатите капиталистически страни са принудени да живеят в условия, които с раждането и до края на живота подкопават тяхното здраве — препълнени и необезопасени жилища, нищета, изолация, лоша храна и замърсен въздух явяващи се основно препятствие за здравето и живота на хората. Даже най-привилегированите работници често не могат да се занимават с любимото дело- не им достига време или възможности за отдих, общуване, свободно време и културни занятия. Вместо това те са принудени да живят и работят в състояние на хронично дълъг стрес и недоспиване. Освен това фундаменталния смисъл и цел на живота, които при социализма осигуряват полезната работа и чувството на общност с другите хора, отсъства в техния живот.
СССР уничтожил бедните квартали, построил водопроводи и канализационни системи в града и селото, електрифицирал и газифицирал цялата страна. Количеството и качеството на храната, достъпни за обикновените хора, постоянно се увеличавали. Още повече съветската държава включила в своята работа в областта на здравеопазването такива ключови фактори, като екологичните мерки (защита на почва, вода и въздух от замърсяване) и организация на общественото хранене на научна и хигиенична основа. Голям акцент бил насочен на това, лекарите постоянно да обновяват своите знания, като постоянно ги информирали за последните достижения на медицинската наука и техника.
До революцията в царска Русия имало 20 000 лекаря; към 1937 година в Съветския Съюз те били вече 132 000. Бюджетът на здравеопазването, като цяло в 1937 година бил 75 пъти по висок от 1913 година, а числото болнични легла се увеличило от 138 000 в 1913 година до 572 000 в 1939 година. Към 1956 година, независимо от разрушителните последствия на войната, в СССР е имало 1,3 милиона болнични легла — 67 на 10 000 човека. Във Великобритания даже днес това число е 28 на 10 000 човека и този показател неуклонно пада. (Централно статистическо управление на СССР, 40 години Съветска власт по факти и цифри, 1958)
Качеството на болниците също претърпяло значителни изменения. Съветските болници били чисти, ярки и приятни места, комплектовани с добре подготвени специалисти, снабдени с най-високите световни стандарти. Те били тясно свързани с научно-изследователските институти и осигурявали не само медицинска, но и качественна, внимателно разработена с позицията на науката, хранително и битова помощ на своите пациенти.
Що се отнася до образованието на новите работници в здравеопазването, то в течение на 20 години след революцията били създадени 14 нови медицински института и 133 средни медицински учебни заведения.
Поради особенната възприиемчивост на най-малките деца към инфекционни заболявания в първите десетилетия на Съветска власт детските градини за деца на възраст до три и половина години се намирали под контрола на комисариата на общественното здравеопазване. За този период числото посещаващи ги деца се увеличило от 11 000 до 5,75 млн. Държавата организирало за съветските жени безопасно място, където те можели да оставят за времето на работния ден своите деца. В цялата царска Русия е имало само девет детски и родителски центрове; в СССР към 1938 година те са били 4 384. (Виж по-горе указаната работа на проф. Пропер)
В СССР oтначало се стремили, по-бързо да се обхване медицинската помощ за цялото население на страната, а след това започнали да подобряват качеството — благодарение на подобреното обучение на медицинските практици, създаването на нови медицински и научно-изследователски институти и общонационален стремеж да се повишат стандартите в здравеопазването, не само сред медработниците, но и в обществото, като цяло.
Всеки лекар е трябвало един път в месеца да слуша публични лекции по профилактична медицина — в общественни паркове, лекционни зали, медицински центрове и училища, които винаги били подкрепени със съответстващи нагледни материали — плакати, брошури и т. н.
Хиляди и хиляди работнически комитети във фабрики, ферми и други предприятия в страната сътрудничали с местните медицински работници, за да имат обратна връзка и за да подобрят услугите на здравеопазването, да контролират разходите, да следят за хигиеничните условия на работните места, да организират санитарно просвещение. Работници и местни комитети контролирали и проверявали болници и санитарни учреждения, насочвайки информация за забелязани недостатъци в районните надзорни органи или даже в комисариата (министерството) на здравеопазването.
Царска Русия е била огнище на инфекционни епидемически заболявания. По време на Първата световна война ситуацията с епидемиите в страната още повече се влошила. Съветският Съюз започнал работа след революцията така, че коренно да измени — отначало да изкорени чумата и холерата, а след това рязко да съкрати разпространението на тифус и едра шарка, след това спрял разпространението на тироидна треска, скарлатина, дифтерия и други болести — масови убийци.
По време на Втората световна война в страната нямало нито една (!) сериозна епидемия, независимо от страшните лишения, които в това време е бил принуден да живее Съветския Съюз. И това е велико достижение — ярко свидетелство за работата, извършена до войната, която била надеждно осигурена със здрава основа за охрана на здравето на цялото съветско общество.
За 20 години революция СССР достигнал:
- 50 % съкращаване на детската смъртност;
- увеличение на ръста на новородените деца в средно с два инча по дълги в сравнение с преди 20 години;
- съкращение на случаите на заболяване от туберкулеза на 83 %;
- намаление на нивото на заболяваемост от сифилис на 90%;
- намалване на смъртността с 40 %;
- рязък ръст на раждаемостта
- последователно намаляване на производственния травматизъм, професионални заболявания и нещастни случаи. (Виж работата на проф. Пропер)
Тази тенденция на подобряване на здравето на съветските трудещи се продължила и след войната. Огромният икономически подем, като резултат от героичния труд на съветския народ позволил на СССР бързо да възстанови и увеличи довоенното ниво на производство. А заедно с това нараснали и възможностите на съветската медицина. Например в периода от 1934 до 1958 г. ежегодните случаи на малария се съкратили от 9,5 млн. до 2,5 хил.
Основата на тези достижения била заложена в условията на постоянен ръст на благосъстояние на работниците. Например за три години от януари 1934 година до 1937 година цените за хляб и масло паднали повече от наполовина, яйца и захар поевтинели почти на три четвърти, а цените на месото паднали с 1/3. За този период цените в Германия значително нараснали, а заплатите на работниците паднали. (Виж Hewlett Johnson, The Socialist Sixth of the World, 1939)
От друга страна, заработената заплата на съветските работници постоянно нараствала. Например средния работник в СССР заработвал в 1938 година повече от два пъти повече, отколкото преди пет години и то при факта, че цените на предметите от първа необходимост падали. Всъщност реалната заработена заплата на работниците нараснала повече от 2,5 пъти. Всичко това не могло да не окаже дълбоко благотворно влияние на здравето на нацията. Професор Пропер отбелязва, че към 1939 година съветските хора потребявали средно повече от 100 грама белтъци на ден в сравнение с 35-40 грама, потребявани в това време от жителите на Германия.
Обществените столове и ресторанти предлагали на съветските граждани специална храна за тези, които били принудени да съблюдават диета и това давало възможност да се контролират такива заболявания, като диабет или сърдечни болести. Храната била област на интензивно изучаване в съветската система на здравеопазване, принципите и правилата на обществено хранене били внимателно разработени. Диетичните магазини също помагали на трудещите се да се придържат към тези специални диети, предоставяйки им необходимите продукти за домашно потребление. (Хенрих Сигерист «Общественната медицина в Съветския Съюз», 1937)
Такa можe да се види, че Съветския Съюз не само разбирал, че достатъчното осигуряване на предмети от първа необходимост се явява крайъгълен камък за достойния живот на хората, но и приемал реални и конкретни мерки за да може такова положение да бъде достигнато за всички.
За здравето на промишлените работници са следили особенно внимателно. Тези, които са работели с опасни вещества, работели със съкратен работен ден, те преминавали допълнителни медицински прегледи и получавали допълнителни продукти. Комисариатът по здравеопазване също така отделял голямо внимание за съкращаване числото на производствените аварии, защото
«тази работа е насочена на защита живота и здравето на работещия човек, най-ценния актив на Съветския Съюз».
Техника на безопасност била въведена повсеместно и задължително се съблюдавала, а пунктовете за първа помощ и клиниките били създадени пряко на работните места — в заводите и фабриките на страната. Teзи медицински учреждения не само оказвали помощ на пострадалите, но и следили за условията на работа на хората и внедрявали мерки по съкращение числото на нещастни случаи и профзаболявания. (виж проф. Пропер)
За разлика от това, във Великобритания отделни кампании под натиска на работниците довели до отделни мерки по защита на труда, но те са малко и са въведени не за всички работници. Първият закон за безопасност и хигиена на труда в страната е бил приет едва в 1974 година. Изпълнителният орган по охрана на труда и техника на безопасност, който трябва да осигурява съблюдение на законодателството в областта на охраната на труда и техниката на безопасност във Великобритания, справедливо се критикува от десетилетия, но от това нищо не произлиза. Сега и от него е останала само бледа сянка. В резултат смъртността и числото на травмите на работното място отново растат, а работниците, които протестират против опасните условия на труд, рискуват да бъдат уволнени. (виж «Графика на охрана на здравето и безопасността», Британски съвет по безопасност, 19 август 2014 година)
В СССР сътрудниците в учрежденията по здравеопазване в производството постоянно следили за общото състояние на здравето на работната сила, тези работници, които по тяхно мнение се нуждаели в поддръжка за здравето се насочвали у дома за почивка или в санаториуми. Към 1939 година над два милиона работници ежегодно провеждали своя отпуск в красивих курорти и домове за отдих, предоставяни от съветската служба по здравеопазване. (Виж Работата на проф. Пропер)
В същото време грижата на Съветския Съюз за околната среда също била ненадмината. В СССР били въведени строги нормативи за изхвърляне на опасни газове в атмосферата с отчитане на явления на натрупване на малки дози вредни вещества в атмосферата. Например в СССР било прието допустимо ниво на съдържание на циановодород във въздуха в 40 пъти по-малко, в сравнение със САЩ.
Новите методи на сондиране, обширна вентилация и други мерки по борба с праха били въведени в мините, те се съпровождали със задължителни медицински прегледи на всички миньори с цел съкращаване и изкореняване на преди разпространени у миньорите заболявания. В същото време в съветските градове били въведени мерки по контрол за нивото на шума: от приглушаване на промишлените установки до забрана на използване на автомобили в застроените жилищни райони
Както отбелязал Хюлет Джонсън («Червеният декан» Кентербери):
«Науката в Съветския Съюз разглеждала здравето и красотата, а така също и материалното производство. Това помага и на художника и на доктора. Науката… газифицира въглищата и при минимална помощ на човека, осигурява на потребителите светлина, топлина и електричество, предотвратява потреблението на необработени въглища в открит огън, замърсяване на въздуха, гниене на зданията и излишно ултравиолетово лъчение. Въглищните пожари са отговорни за рахит и много други болести. Те са отговорни за уродливостта в промишлените зони… Чисти небеса и домове очакват съветските работници!» (Хюлет Джонсън, «Социалистическата една шеста част от света», 1939)
Следва да се знае, че всичко това става по време, когато в капиталистическия свят се е смятало, че замърсяването се явява неизбежно следствие от всяка промишленна дейност на човека. В Британия Закона за чистия въздух, който най-накрая поставил край на известния смог над Лондон, встъпил в сила едва в 1956 година. Законодателство по защита на миньорите от болести във Великобритания не съществувало до 1975 година и даже тогава, когато го приели се оказал неизпълним за капиталистическата система. (виж «Британия на работа: Здраве и безопасност» Дейв Лидън, unionhistory.info, 2012)
За разлика от това в СССР съвременните технологии били поставени на служба на хората, и това е довело до появата на нови, най-напреднали световни технологии във всички сфери от науката и техниката. Хюлет Джонсън привел един пример от този род от света на медицината. Той разказва за това, как новата първопроходническа съветска технология на съхранение на кръвта прокара напред световната медицинска наука и дала възможност да се спасят животите на много хора.
«Президентът на Международния конгрес по преливане на кръв подчерта, че Съветския Съюз заема лидиращо положение в науката за преливане на кръв. Именно съветските учени за първи път изясниха, как може да се съхранява кръвта за бъдещото и използване. До откритието преливането на кръв се осъществявали само при непосредствен контакт на донора и получателя. Съветите предали знанието на своя метод на световната наука, помагайки на испанските републиканци в тяхната борба против фашиската агресия».
Към 1937 година в СССР е имало 830 районни пункта по преливане на кръв и не е имало недостатък от доброволци, желаещи да я дадат. Разказът на един донор е описана в книгата на Джонсън:
«Таня Барова е спасена, чрез преливане на кръв. Сега тя от благодарност за своето спасение предлага своята собствена кръв на другите хора. Седем лекаря проверяват, добра ли и е кръвта и достатъчни ли е силна за да я дели с други хора.
Нейната кръв е обявена за подходяща и от нея вземат около 200 грама кръв. Специално хранене я въстановява и я връща отново в донорския пункт след 6 седмици, за да може още един път да помогне на другите хора». (Hewlett Johnson, там)
Планиране: ключ към успеха на социализма
Социалистическата медицина е основана на потребностите на хората, а способността да се удовлетворяват тези потребности се опира на способността на социалистическото общество да планира.
Социалистическото планиране придобива голяма сила в този смисъл, че то се използва не само на всяка отделна област от живота, но и към всички взети заедно, това е комплексен, цялостен подход, отчитащ взаимовръзките на всички аспекти от живота на хората, при които правилно се оценяват например връзките между жилище, заетост, хранене и здраве на населението.
Eфективността на британската NHS в годините на нейния разцвет била основана на «аналогично интегриране на структурата под ръководството на централизираните органи на здравеопазване, функцията на която включвала в себе си планиране разпределението на ресурси и предоставяне на услуги в съответствие с научни статистически знания за фактическите и прогнозирани клинически потребности на голяма регионална основа». («Краят на Националната служба по здравеопазване», «Пролетариан», август 2006 г.)
Тази способност да се планира била голяма сила на NHS, но неспособността да се разшири планирането на цялото общество, да се обхванат всички аспекти от живота на британците или да контролират всички аспекти от здравеопазването в рамките на системата NHS от самото начало била нейна велика слабост. Затова една от най-важните стъпки по демонтаж на системата на NHS станало унищожаването на способността на тази система да планира на национално ниво, делене на нейните ресурси и предаване на части от нейната отговорност с нейните подразделени на места, които все повече започнали да се превръщат в отделни самостоятелни предприятия.
Даже от кратката информация, представена ни от тази статия е ясно, че съветската система на здравеопазване е много по-добра всяка, която е способна да ни предложи капитализма.
В светa oт всички имащи доказателства следва само един извод — капитализмът убива! Ако ние в Британия искаме да създадем достойна и безопасна система на здравеопазване, ние трябва не само да възстановим системата NHS, но и да ликвидираме в страната цялата капиталистическа система. Пътят към нейната ликвидация – това е пътя на Октомврийската революция!
«Пролетариан», февраль 2017 года
Перевод с английского И. Потылицыной.
http://www.cpgb-ml.org/?secName=proletarian&subName=display&art=1314
