Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2018 12:00 - Социалистическата държава
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 389 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВА, но­в, висш тип държава, създадена от Великата Октомврийска социалистическа рево­люция, принципно отличаваща се от всички съвременни и съществуващи преди типове и форми на държавата, явяваща се експлоататорски държави. Въпросът за същ­ността, формата, произхода и развитието на социалистическата държава е разработен в трудовете на класикците на марк­сизма-ленинизма — Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин.

Развитието на учението на марксизма-ленинизма за социалистическата държава. Откритият от Маркс закон за общественото развитие направило за първи път точното, истинско научно обяснение на същността и произхода на държавата. Още в «Немска идеоло­гия» (1845—46 г.) Маркс и Енгелс указвали, че «държавата е форма, в която индивидите, принадлежащи към господстващата класа, провежда своите общи интереси и в която се концентрира… цялото граждан­ско общество от дадена епоха» (Маркс и Енгелс, Съч., том IV, страница 53).

В редица свои трудове Маркс и Енгелс устано­вили, че въпреки твърденията на буржоазните учени,

1) държавата — не е първично явление в живота на обществата, а производно, не базис, а надстройка над икономическия базис на обществата;

2) държавата не същест­вува вечно, тя се явява продукт от определени исторически условия и е обре­чена на изчезване след пълното прекра­тяване на действията на всички фактори и условия, определящи необходимостта от съществува­не на държавата;

3) държавата възникнала в резултат от разлагането на първобитно-общин­ния строй, с възникването на частната собст­веност и разкола в обществото на враждебните класи, като продукт и проявяването на неприми­римост  на класовите противоречия;

4) държавата до буржоазната държава включително, винаги е била и е оръдие на господство на една класа над другите класи, оръдие на политическото господство на експлоататорите, машина за потискане на угнетените и експлоатирани класи. Те «възникват за да държат в юзди експлоатируемото болшинство, в интерес на експлоататорското малцинство» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 604).

Държавата се яв­ява оръдие за закрепване на порядките, угод­ни и изгодни за политически и иконо­мически господстващата класа. «В древ­носта тя е била държава на граждани-робовладелци, в средните векове — феодалнтоо дворянство, в наше време на буржоазията» (Енгелс, Развитие на социализма от утопия към наука, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 542).

Изхождайки от това, Ленин формулирал точно понятие за типа държава. Типът държава се опреде­ля от тази общественна формация, към която­ се отнася дадена държава, неговата ико­номическа и класова основа, т. е. в зависимост от това, коя класа осъществява господството в обще­ството, каквато е господстващата в нея форма на собственост. Така, сменили се един друг типове експлоататорски държави, били робовладелски, крепостнически и буржоазен тип държави. Маркс и Енгелс установили, че преходния период от капитализъм към комунизъм ще съответ­ства и държава от нов тип. Тази държава «не може да бъде нищо друго освен революционна диктату­ра на пролетариата» (Маркс, Критика на Готската програма, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 283).

Ленин, развивайки по-нататък учението на Маркс и Енгелс, използвайки опита на руските револю­ции от 1905 г. и 1917 г., доказал, че държавата на диктатурата на пролетариата се отличава от всички предшестващи я държави не толкова по своя тип, колкото по своя форма. Ленин открил съветите, като най-целесъоб­разна държавна форма на диктатура на пролетариата. При това Ленин «отворил скобки» във формулата на диктатурата на пролетариата, определяйки я като особенна форма на съюз на рабо­тническата класа с експлоатируемите маси непролетарски класи, най-вече със селските трудещи се, под ръководст­вото на работническата класа (виж Сталин, Въпроси на ленинизма, 10 изд., стр. 170). Ленин възстановил и развил по-нататък мислит на Маркс за необходимостта от премахване на държавната буржоазна ма­шина и създаване на нова - на диктатурата на пролетариата.

Следващият важен етап в развитието на учението за държавата е свързано с името на Й. В. Сталин. Той внесъл огромен дан в марксистско-ленинското учение за държавата, разработвайки учение за социалистическата държава, за формите, функциите и фазата на неговото развитие, за устройството на социалистиче­ската многонационална държава, за зна­чението на механизма на държавата, като лост за построяване на комунистическо общество и неговата защита от нападение отвън, за социалистическа демокрация, за съдбата на държавата при комунизма в условия на съхранение на капиталистическото обкръжение.

Социалистическа държава — нов, вис­ш тип държава. Неговите класови ос­нови. Всички съществуващи преди държави от всякакъв тип — робовладелски, фео­дално-крепостни, буржоазни — били оръдие в ръцете на експлоататорското малцинство за потискане на експлоатираното болшинство. Социалистическата държава от първите дни на своето същест­вуване се явила оръдие в ръцете на огромното експлоатирано преди болшинството за потискане на експлоатираното малцинство. Всички съществуващи преди държави от всякакъв тип поставяли в своята задача увековечаване на съществуващия строй експлоатацията — робска, крепостническа, капиталистическа — и класовото господство на експлоататорите. Социалистическата държава с първите дни на своето съществуване поставило задача да ликвидира всякакви форми на екс­плоатация и класово господство, ликви­дация на класи и построяване на безкласово, комунистическо общество, явявайки се едно от важните оръдия към достигане на тези цели, което при условие на изчезване на капиталистическото обкръжение (виж по-долу) ще направи ненужно по-нататъшното съществуване на самата държава.

Социалистическата държава притежава всички необходи­ми елементи и признаци на държава:

  • територия, отграничена с твърди и не­пристъпни граници от капиталистическите държави [«ние стоим за необходимост от държава, а държавата предполага гра­ници. Държавата може разбира се да се намесва в буржоазното правителство, а на нас са ни нужни Съвети. Но и за тях е необходимо да има грани­ци» (Ленин, Съч., т. XX, стр. 277)];
  • на­селение;
  • власт (imperium).

Но класовото съдържание и смисъл на тези елементи и при­знаци коренно се отличават от съдържанието и смисъла на елементите на капиталистическата държава. Територията на Съветската социалисти­ческа държава е държавна територия, където се осъществява властване на съветския народ под ръко­водството на работническата класа, представляваща нейните земя, вода и недра явяващи се всенародно достояние, обект и сфера на стопанисване на социалистическото общество. Населението на социалистическата държава — това са гражданите на социалистическото общество, свободни труженици в града и селото. Властта на социалистическата държава е власт, принадлежаща на тру­дещите се, осъществявана чрез Съветите и поставила си за цел построяването на комунистическо общество. На служба на тези зада­чи се поставя целия мощен механизъм на социалистическата държава, неговите оръдия на власт: армия, съд, картелни ор­гани, разузнаване, управленски апарат.

Социалистическата държава се явява социалистическа с първия ден на своето съществуване. В първите години след Великата Октомврийска социалистическа революция, когато още не били унищожени напълно капиталистическите елементи в града и на село и не били ликвидирани напълно всички фор­ми на експлоатация, социалистическата държава била социалистическа по своята класова природа на диктатурата на пролетариата, по своите цели и задачи.

След ликвидацията на капитализма и победата на социализма социалистическата държава се явява социалистическа, като държава вече с построена основа на социалистическото общество, социалисти­ческа по своята икономическа основа и класова структура. Икономическата основа на социалистическата държава се явява социалистическата система на стопанството и социалистическата собственост на оръдията и средства за производство в нейните две форми: държавна собственост (всенародно достояние) и кооперативно-колхозна соб­ственост (собственост на отделни колхо­зи, собственост кооперативна, обедине­на). Стопанският живот на социалистическата държава се определя и насочва от държавен народно­стопански план; осъществен е прин­ципа на социализма: «от всеки според способностите, на всеки според труда».

Пълната ликвидация на експлоататорските класи и социалистическото преустройство на селското стопанство определили изменението на клас­овата структура на обществото. Наред с иючезвьнето на експлоататорските класи станали качественни изменения вътре в трудещите се класи: изменила се работническата класа, свободна от всяка експлоатация, заедно със старото селячество се появило но­во, колхозно селячество, свободно от всякакви помешчици и кулаци и водещи своето стопанство на социалистиче­ски начала. В същото време дълбоко се из­менила и интелигенцията в нашата страна. Появила се нова, съветска интелигенция, свързана със свои корени с работническата класа и селячеството, плът от плътта и кост от костите на трудещите се. Границата между тези со­циални групи се измили, старата класова изключителност изчезнала, разстоя­нието между тях се съкратило, падат и се размиват икономическите и политически про­тиворечия между тях. Класовата основа на социалистическата държава се явява съюза между две дружественни класи — работническата класа и селячеството — под ръководството на работническата класа; СССР е социалистическа държава на работници и селяни, в която «работници, селяни и трудова интелигенция са съвършено рав­ноправни във всички сфери на стопанския, политически, обществен и културен живот на страната» (Сталин, Въпроси на лени­низма, 11 изд., стр. 526).

Диктатура на пролетариата и социалистиче­ска демокрация. При всички форми на социалистическата държаваа същ­носта и винаги си остава диктатура на пролетариата, диктатура на работническата класа. «Преходът от капитализма к комунизма, не може да не даде огромно обилие и разно­образие от политически форми, но същността ще бъде при това неизбежно една: дикта­тура на пролетариата» (Ленин, Съч., т. XXI, стр. 393). Само диктатурата на пролетариата, т. е. осъществяването от работниците на класово държавно ръководство на обще­ството, може да осигори основните задачи на социалистическите революции: потискане и лик­видация на експлоататорските класи, отбрана на социалистическата държава от капиталистическото обкръжение, сплотяване на широки маси от трудещи се около и под ръководството на работническата класа за построеяване на комунистическо общество. От тук — тези три страни на диктатурата на пролетариата, които по указание на Й. В. Сталина, неразривно са свързани и само в своето съединение дават пълно и завършено понятие на диктату­ра на пролетариата:

1) потискане на експлоататорите и всички врагове на трудещите се, отбрана на стра­ната от нападения извън, заздравяване на връзките с работническата класа от други страни;

2) съюз на рабо­тническата класа със селячеството под държавното ръководство на работническата класа, въвличане на трудещите се и по-рано експлоатирани маси в делото на социалистическото строи­телство;

3) построяване на безкласово социа­листическо общество.

Диктатурата на класата е основен признак, характеризираща класовия тип на държавата. Буржоазната държава при всякаквите нейни форми е и си остава диктатура на бур­жоазията. Това се отнася в еднаква степен, както към буржоазната демокрация, така и към всякакви открити форми на диктатурата на буржоазията. Една от великите заслуги на марксизма-ленинизма се състои в това, че той, признава историче­ската прогресивност на буржоазната демокра­ция, в същото време разкрива класовата същ­ност, а следователно и ограничеността на буржоазната демокрация, неопровержимо до­казва, че даже най- «демократична» и републиканска буржазна демокрация се явява само форма на диктатура на буржоазията, ограничаваща и режеща правата на рабо­тническата класа и всички трудещи се.

Ленин разоб­личавал цялата лъжливост и лицемерие на реак­ционните лидери на II Интернационал до Каутски за това, че диктатурата на пролетариата означава отмяна, изпразване на демокрацията. Ленин и Сталин доказали и подтвърдили на дело, че диктатурата на пролетариата предста­влява нов тип държава, изваща на смяна на диктатурата на буржоазията и заменящи ограничената буржоазна демокрация с иистинска, социалистическа демокрация, де­мокрация за трудещите се, че социалистическата държава се явява «държава нова демократи­чна (за пролетариите и неимащите въобще) и по новому диктаторски (против буржоазията)» (Ленин, там).

Социалистическата демокрация означава осъществяване за първата в историята, истинска не само формална, но и фактическа демокрация за широките маси от население. Социалистическата демокрация осъществява в най-пълен и неурязан вид тези изисквания на демократизма, които били някога дадени от най-добрите поборници на бур­жоазната демокрация, но които никога не са били и не могли да бъдат осъществени в условията на капитализма. Социалистическата демокрация обезпечава всички материални условия за използване на демокрация, права и свободи на всички трудещи се за което не може и да става дума при капитализма, цялата икономическа система която лишава пролетария и полупролетариите от фактическата възможност да се използват демократичните права и свободи даже в този изрязан обем и вид, в какъвто те формално предоставляват бур­жоазната демокрация на всички граждани на държавата. Диктатурата на пролетариата и се явява висш, нов световно-исторически тип де­мокрация — пролетарска или социалистическа демокрация. Задачите, преследвани от дикта­турата на пролетариата, могат да бъдат осъществе­ни само на пътя на истинска социалистиче­ска демокрация, осигуряваща привличане на широките маси към участие в управле­нието на държавата, в строителството на социализ­ма. Социалистическата демокрация може да се осъществи само в условия на диктатура на про­летариата, т. е. държавно ръковод­ство на обществото от страна на работническата класа. Линията на развитие на социалистическата държава е линия на непрекъснато разширение и укрепване на социалистическата демокрация. Една от важните задачи на социалистическата държава — «осъществяването до край на демократизацията на политическия живот на страната» (Сталин, Въп­роси на ленинизма, 11 изд., стр. 591).

Неразрив­на връзка на диктатурата на пролетариата и социа­листическата демокрация намира своето изразяване в системата на Съветите, като истински демократи­чни държавни организации на обществата в условия на диктатура на работническата класа. Социалистическта държава е Съветската държава.

Съветската власт — държавна форма на диктатура на пролетариата. Диктатурата на проле­тариата е висш тип на държавата, въплъщаваща в най-висш, в смисъл на демокра­тизма, форма на държавна организация. Най- «демократична» форма на буржоаз­ната държава — демократичната парла­ментарна република се опира на нали­чието на бюрократична машина, стояща над народа, на наличие на професионално гражданско и военно чиновничество; тя осигурява, използването на фикция т. н. «раз­деление на властите», всесилие на изпълнителната власт, на този апарат за потискане на масите, и нейната независимост от всякакви изборни — даже буржоазни учреждения. Диктатурата на про­летариата означава изпразване на всички тези отрицателни страни на парламентаризма, махане на буржоазния държавен апарат, съз­даване на висша форма на демокрация — съветска демокрация — с нов, построен на последователно-демократични начала, държавен апарат. Социалистическата демо­крация означава привлечане на широките маси от трудещи се в управлението на държавата; тези демократични органи на държавната власт се явяват боеви масови органи на ре­волюционна власт на работници и селяни — Съвети, държавния апарат напълно стои на служба на народа и неговите подконтролни и под отчетни във всички свои действия, състои се от хора, назначаеми и сменяеми по волята на народа.

В работите на Маркс и Енгелс до 1871 г. ние не намираме указания на тази особенна държавна форма, която трябва да установи диктатура на пролетариата след сваляне на буржоазната власт и сваляне на нейната държавна машина. След 1871 г., обобщавайки опита от Парижската Комуна, Маркс указва, че най-целесъобраз­на политическа форма на диктатура на проле­тариата се явява политическата организация тип Парижска Комуна, свободна от вся­какви отрицателни страни на парламентаризма, като независимост на изпълнителната власт, безотговорност на депутатите и всемогъщата бюрократична машина. Но това ука­зание не получило по-нататъшно развитие в трудовете на Маркс и Енгелс и било забравено. В 1891 г. в своята критика на Ерфурската програма Енгелс, критиква германската социал-демокрация за отсъствие на ясна по­становка на въпроса за монархията, противопоста­вя монархията на демократическата република като такава форма, която се явява «специфична форма за диктатура на пролетариата» (Маркс и Енгелс, Съч., т. XVI, ч. 2, стр. 109). Това положение на Енгелс е било ръководно начало за всички марксисти до втората руска революция през февруари 1917 г. През април 1917 г. Ленин показал, че в условия на империализъм държавна форма на дик­татура на пролетариата се явява не парламен­тарната република, а републиката на Съветите.

Съветската форма на държавна орга­низация, като принципно нова и особенна форма, предполага сваляне на старата държавна буржоазна машина, като най- целесъобразна политическа форма дикта­тура на пролетариата, като «пряко изразяване на диктатората на пролетариата» (Сталин, Въп­роси на ленинизма, 11 изд., стр. 119), като вис­ш тип на демократция е била открита и издигната от Ленин през април 1917 г. на основание изучаване опита на руската революция от 1905 г. и революцията от февруари 1917 г., породила нова форма на политическа организация на трудещите се — Съвети на работнически и селски де­путати (виж. Съвети). «Републиката на Съветите се явява, по този начин тази търсена и намерена, накрая политическа форма, в рамките на която трябва да бъде извършено икономическо освобождение на пролетариата, пълна победа на социализма» (Сталин, там, стр. 35).

Какви са характерните черти на съветската ор­ганизация?

Съветската власт се явява най-масова и най-демократична от всички съществуващи държавни ор­ганизаций, като по самата своя структура облегчава делото на ръководство на широките трудови маси от страна на пролетар­ския авангард; тя ликвидира незави­симостта на изпълнителната власт, стояща над народа и ползваща се с особенни при­вилегии от бюрократичната машина, ста­рия бюрократичен централизъм, установявайки нов, демократичен централизъм, съвмещаващ единно ръководство от центъра с широката инициатива и права в областта на изпълне­нието и последователна изборност на всички местни органи, тя установява най-тясна връзка между държавния апа­рат и народа, установявайки контрол на масите над дейността на органите на властта и управлението, съединявайки «проверката отгоре с проверката отдолу» (Сталин, За недостат­ъците на партийната работа и мерките по ликвидация на троцкистските и други лицемери, 1937, стр. 37); тя превръща армията в оръдие на властта на народа; тя привлича масовите организации на трудещите се към постоянно, безусловно и непосредствено участие в управлението на държавата, разгръща ре­волюционна енергия, инициатива, творческа потенция на масите в борбата за построяване на комунизма. «Съветите се явяват социалисти­ческа форма на политическа ор­ганизация» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 издание, стр. 404).

Но Съветите все пак се явява само форма. «Работата не е толкова в Съветите, колкото във формата на организация, макар че самата тази форма представлява велико революционно завоевание. Работата е преди всичко, в съдържанието на работата на Съветите, в характера на работата на Съветите в това кой именно ръководи Съветите» (Сталин, там, стр. 404—405). Съответствието на съдър­жанието на работа на Съветите с тяхната революционна форма осигурява ръководството на комунистическата партия, явяваща се авангард на работническата класа, «авангарден отряд на трудещите се в тяхната борба за укрепване и развитие на социалистическия строй и представляващ ръководно ядро на всички организации на трудещите се, както орфанизационни, така и държавни» (Конституция на СССР, 1936, ст. 126). Комунистическата партия се явява ръко­водна и направляваща сила на съветския народ, сила осъществяваща чрез Съве­тите ръководството на всички дела на социалистиче­ското строителство, сила обединяваща и налагаща цялата дейност на органите на Съветската държава и масовите органи­зации на трудещите се, изпълняваща роля на «ос­новен ръководител в системата на диктатурата на пролетариата» (Сталин, Въпроси на лени­низма, 11 изд., стр. 120). В дните на Великата Отечественна война против фашистска Германия партията била вдъхновител и организатор на победоносната борба с фа­шистските окупатори. След войната партията повела съветския народ в борбата с възстановяване и по-нататъшно развитие на народ­ното стопанство.

Многонационална социалистическа държава. Победата на социалистическата революция и успешното строителство на социализма в огро­мна степен зависят от правилната поли­тика и тактика на пролетариата по националния въпрос, както в периода на подготовка на революцията и борбата за власт, така и след вземането на вла­стта от работническата класа.

«Революцията в Русия нямаше да победи и Колчак с Деникин нямаше да бъдат разбити, ако руския пролета­риат нямаше съчувствие и поддръжка от страна на угнетените народи от бившата Руска империя» (Сталин, Марксизмът и национално-колониалния въпрос, 1939, стр. 191).

В условията на Великата Октомврийска социали­стическа революция националния въпрос стоял, като въпрос за взаимо­отношенията между руския пролетариат и селячеството, с националностите. Само правилното решаване на въпроса за тези вза­имоотношения е могло да осигури сплотяване на всички националности около руския пролетариат, победа на пролетарската рево­люция на националностите, образуване на мощна и нова социалистиче­ска многонационална държава. Побе­дата на революцията и установяването на социалистическа държавност във формата на Съветска вла­ст усилва среди нациите, отдръпване от империализма, стремеж към съединение на своите усилия в делото на строителство на социа­лизма и неговата защита от всякакво нападение отвън.

Отстраняването на експлоататорските клас­и ликвидира важното препятствие на пътя на обединение на народите. Съветската социалистическа многонационална държава се основава на напълно доброволен съюз, на признание правата на нациите на само­определение. Гаранция на доброволния ха­рактер на съюза се явява правото на всяка съюз­на република на излизане от Съюза. Социалистическата държава се основава на принципа на суверенност и ра­венство на всички нации, на изключване на всякакви национални привилегия и ограничения, на осигуряване за всички националности права на свободно национално развитие. Не се ограничава осигуряването за всяка нация на формално равноправие, социали­стическата многонационална държава създава материални условия за използването на равноправие, ликвидиране на изоставането и водене на борба за фактическо икономическо и културно изравняване на националностите. Само неуклонното осъще­ствяване на тези основи на ленинско-сталинската на­ционална политика ще осигури истинска дружба и братско сътрудничество между народите в рамките на единна социалистическао много­национална държава.

Опитът на Великата Октомврийска социалистическа революция в Русия показал, че най-целесъобразна форма на обединение на народите в рамките на единна социалистическа многонацио­нална държава се явява съветския федерализъм, т. е. такава форма на държавно устройство, която осигурява от една страна пълнота на суверенните права за отделни влизащи в Съюза републи­ки, а от друга — създават най-тясно единство между тях на база демократичен централизъм, което се явява необходимо усло­вие за най-успешно и ефективно социалистическо строителство и осигуряване на безопасност и независимост на съветските на­роди — в интерес на цялото съветско обще­ство, като цяло и всяка от съставляващите я националности по отделно.

Принципите на съветската социалистическа държава издържали су­рово изпитание на Великата Отечественна вой­на 1941—45 г., доказвайки своята жизненост, своята твърдост, своята целесъобразност. През ноември 1943 г. Й. В. Сталин заявил: «Съвет­ската държава никога не е била толкова устойчива и твърда, както сега… Уроците на войната говорят за това, че съветския строй се е оказал не толкова добра форма на организация на ико­номическия и културен подем на страната в годините на мирно строителство, но и най-добрата форма на мобилизация на всички сили на народа на отпор на врага във военно време. Създадената преди 26 години Съветска власт в кратък исто­рически срок превърнала нашата страна в непревземаема крепост… Няма съмнение в това, че Съветската държава излиза от войната силна и още по-укрепнала» (Сталин, За Великата Отечественна война на Съветския Съюз, 5 изд., стр. 120). Тези думи на Й. В. Сталин напълно се оправдали. Те са подтвърдени от всички развити социалистически държави в после­воения период.

Изменение на формата и функцията на социалистиче­ската държава. Формите на социалистическата държава, т. е. държавното устрой­ство, способа на образуване, структура и прин­ципите на дейност на органите на държавата, взаи­моотношенията между държава и гражда­ни, остава в рамките на съветската орга­низация и социалистическата демокрация, не се явяват неизменни. Тя се мени във връзка с общия ход на развитие на социалистическото об­щество и държавата, обусловени от неуклония преход към по-висока степе­н на социалистическа демокрация във връзка със смяната на фазата на развитие на социалистическата държава.

Изменениeто на формата на държавата непосредственно е обусловена от из­менението на неговата функция. Функцията на държавата това са отделните страни от дейността на държавата, определяне на основните зада­чи, поставени от обществото, в лицето на неговата господстваща класа, пред държавата в един или друг период от неговото развитие.

Съгласно учението на Й. В. Сталин за функци­ята на държавата, цялата експлоататорска държава осъществява две основни функ­ции: вътрешна функция — главна функ­ция на потискане на експлоатираните класи и външна функция — функция на защита от територията на държавата от нападение отвън и разширение на своята територия за сметка на другите страни. Тези функции били присъщи на робовла­делската, феодална и буржоазна държава.

Социалистическата държава на първата фаза на своето развитие, докато още не са ликвидирани напълно на експлоа­таторските класи, осъществява две основ­ни функции, външно напомнящи указаните функции на експлоататорската държава: функция на потискане на свалените класи вътре в страната и функция на военна защита на страната от нападение итвън. Но между тези функции на социалистическата държава и съответните функции на буржоазната държава има принципно и ко­ренно различие:

1) вътрешна функция- функция на потискане в социалистическата държава насочена против експлоататорското малцинство в името на интересите на трудещото се болшинство и осъществявано при активната поддръжка на огромното болшинство на населението. Функцията на потискане е намерила своето изразяване в ликви­дацията на класата на помешчици, капиталисти, прекупвачи и спекуланти, в ограничаване на експлоататорските тенденции на кулачеството и в после­дващата ликвидация на кулачеството, като класа.

2) Функция на военна защита на страната от на­падение отвън насочена на защита на завоюваното от трудещото се болшинство, докато експлоататорските държави защитават в такива случаи богатството и привилегиите на експлоататорското малцинство.

Ликвидацията на кулачеството означава «дълбоко революционен преврат, скок от старото качественно състояние на обще­ството в новото качественно състояние» [Исто­рия ВКП(б). Кратък курс, стр. 291]. Това естественно, определило и новата фаза в развитието на социалистическата държава. На тази втора фаза функ­циите на социалистическата държава се подлага на същественни изме­нения. Функцията на военно потискане на експлоататорските класи вътре в страната от­падат заедно с изчезването на тези класи; победата на социалистическата стопанска система пораждат нова функция, функция на охрана на социалистическата собственост от врагове и разхитителите на народното добро; съхранява се напълно функцията на външна воен­на защита на социалистическата държава от нападението отвън. Пълното развитие полу­чава функция на стопанско-организаторска и културно-възпитателна работа на държавните органи, превръщи в глав­ната функция на социалистическата държава вътре в страната.

Във връзка с изменението на функцията на държавата се изменят характера и задачите на отделните държавни органи и части от държавния меха­низъм. Например дейността на картелните орга­ни е насочена на първата фаза на главния образ против вътрешните врагове на народа, на втората фаза е насочила своето острие отвън, против капиталистическото обкръже­ние и на внедрени или вербувани вътре в страната агенти.

Така социалистическата държава се явява първа и единственна в света държава, в която:

1) отпада функцията на военно потискане вътре в страната;

2) съществува самостоятелна функция по охрана на социалистическата собственост.

Ако в условията на капитализъм охраната на господстващата система от собственост, т. е. собствен­ността капиталистическа, представлява част от функцията на потискане на експлоатираните клас­и, т. е. болшинството от народа в интерес на малцинството и се изчерпва до потискане, то в условията на социализма охраната на господст­ващата система от собственост, т. е. соб­ственост социалистическа се изразява в особенна функция, съчетаваща в интерес на цялото общестото на потискане на ексцесите от страна на отделни лица и малки групи с голяма възпитателна работа;

3) разви­ва се като самостоятелна функ­ция, стопанско-организаторска и културно-възпитателна работа, между това как в условия на капитализма, ако и може да се говори за някаква мярка на дейност на държавата в областта на икономика и култура, то преимущественно само като за съставна част от функцията на потискане на експлоатираните класи или военна функция (икономиче­ска и идеологическа подготовка на война).

Изчезването на експлоататорските класи, дълбокото изменение в работническата класа и осо­бенно при селячеството, тържество на социали­стическата система на стопанисване, изменение функцията на държавата — всичко това обуславя изме­нението на държавната форма към по нататъшен небивал разцвет на демокрацията във втората фаза на развитие на социалистическата държава. Тази фаза се харак­теризира с по-нататъшно разширение на базата на диктатурата на работническата класа, по-нататъшно спло­тяване на целия народ около Съветската власт и комунистическата партия — предния от­ряд на трудещите се, ръководеща държавата и насичваща дейността на всички държавни и общественни организа­ции. Социалистическата демокрация, която в първата фаза е демокрация за огром­ното болшинство от населението, става де­мокрация за всички. Отпадане на функцията на воен­но потискане вътре в страната води до отмяна на стществуваща на първа фаза на ограничение на всеобщото избирателно право (лишаване на избирателни права на нетрудови елементи). Измененията в селячеството, във връзка с победата на колхозния строй, снемат необходимостта от известно неравенство в нор­ми на представителството на работническата класа и селячеството, съществуващи на първата фа­за от развитието на социалистическата държава.

Сталинската Конституция въвела най-демократичната избирателна система, основана на всеобщи, рав­ни и преки избори при тайно гласуване. Сталинската Конституция осъщест­вила най-пълно и последователно демократизма в структурите на органите на власт, упра­вление и съд, в порядък на взаимоотношения между тях, зафиксирала основните права и задължения на гражданите, в това число на такива важни права, като правото на труд, отдих, образование и т. н. Конгресите на Съвета на работници, селяни и червеноармейски депутати — районни, областни, републи­кански, всесъюзни са заменени с непосредст­венно избираеми трудещи се районни, областни Съвети на депутати трудещи се, републикански и общосъюзни Върхов­ни Съвети. Така става «по-нататъшното развитие на съветската система във вид на съединения на непосредствено избрани местни съвети с непосредствени избори на своего рода съветски парламенти в републиките и общосъюзния съветски парламент» (Молотов, За изменението в Съветската Конституция, 1935, стр. 28).

Развитието на функциите на стопанско-организаторските работи в държавата намират своето изразяване в огромния ръст и диференциация на апарата на държавното ръководство на стопанството, в изменение във връзка с тези и органите на държавното управление. Така ако до 1932 г. ВСНХ ръководил цялата промишленост, то в 1946 г. се наброявали редица съюзни, съюзно-репуб­ликански и републикански министерства, ръководещи отделни промишлени отрасли.

Във втората фаза, на основа укрепване на дружбата между народите се развива по-нататък също така структурата и форма на съветската многонацио­нална съзна държава. При при­емането на Сталинската Конституция били обра­зувани пет нови съюзни републики, пет нови автономни републики; нови съюзно-­републикански и републикански наркома­ти (министерства). Сталинската Конституция укрепила правовото положение и стопанската самодеятелност на съюзните републики и другите национално-държави в образуването на социалистическа многонационална държава. В 1940 г. били образувани нови съюзни републики: Карело-Финска, Литовска, Латвийска, Естонска и Молдавска ССР. В 1944 г. съюзните републики получили право на непосредственни външни сношения с чужди държави и право на образува­не на свои войскови формирования (за устройството на социалистическата държава според Сталинската Конституция виж Съюз на Съветските Социалистически Републики, Държавен строй). Всичко това означава, че «ние имаме сега съвършенно нова, социалистическа държава, неви­ждана още в историята и значително отличаваща се по своята форма и функции от социалистическата държава от първата фаза» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 606).

Ролята на социалистическата държава в по­строяването на комунистическо общество. Ролята на социалистическата държава е огромна още в първата фаза на неговото развитие и още повече нараства във втората. Социалистическата държава — това е това оръдие, с помоща на която трудещите се в СССР преустроили стопанство, технически превъоръжават страната, създали мощна тежка индустрия, превъоръжили селското стопанство и построили социализма. Социалистическата държава осигурила правилно и единно ръководство през цялото дело на строителство на социализма, организация на усилието на цялото общество за достигане на тази цел, огромна работа по превъзпита­ние и политическа просвета на масите трудещи се в дух на социализма и внедряване на социалистическа идеология, безпощадна борба с нарушителите на трудовата дисципли­на, безделници, кариеристи, разхитители на народното богатство, разгром на враговете на народа, изменници и предатели, агенти на империалистическото разузнаване. Социалистическата държава се  явява важно оръжие, с помоща на която трудещите се в СССР създали мощни въоръжени сили и военно-стопанска организация и отстоя­вали своите социалистически завоевания в ожесточена и безпримерна четиригодишна война с въоръжена до зъби хитлеристка Гер­мания, унищожили заедно със съюзниците германската и японска военна машина, спасили човечеството и цивилизацията от фа­шистско поробване.

В условия на установила се социалистическа система на стопанството социалистическата държава се явява сила, ръководеща целия стопански и култур­ен живот на обществото. Завършването на построяването на безкласово социалистическо общесто и започване на преход от достигнатите вече низши фази на комунизма към висши възлагат на социалистическата държава особенно отговорни задачи в областта на стопанско-организаторските и културно-възпитателните дейности на държавните органи. Войната от 1941—45 г. по­ставила допълнителна задача по възстано­вяването на народното стопанство, пострадало от войната. Огромно значение съхранява въпроса за усилване и осигуряване на отбранителна способност на СССР. От тук става напълно понятно това огромно значение, което цялото съветско общество придава въпроса за максималното укрепване на социалистическата държава.

Укрепването на социалистическата държава и опростяването на съветския строй означават най-сплотен и приближен властови апа­рат до масите, непрекъснато привеждане в живота на социалистическата конституция, строго съблюдение и внедряване на социалистическа законост, осъществяване до край на демо­кратизацията на целия политически живот, укреплване на морално-политическото единство на съветското общество, дружествено сътрудничество между ра­ботници, селяни и интелигенция, дружба между народите в СССР, култивиране на съветски патриотизъм, укрепване на трудовата дисципли­на, подобряване построяването и работата на държавния меха­низъм, органите на властта, упра­вление, съд, картелни органи, усилване авторитета на държавната власт, по-нататъшно укрепване на отбранителната мощ на Съветската държава, осигуряване на неговата външна безо­пасност.

Изискването за укрепване на социалистическата държава и неговия меха­низъм се определя от ролята на съветската държави в работите по организация на социалистиче­ското общество и осигуряване на най-успешния преход от социализма към комуни­зма. Укрепването на социалистическата държава е необходима за осъще­ствяването на великата задача — построяването на комму­нистическо обществи и неговата защита от напа­дение отвън.

Социалистическата държава е необходима до тогава, докато не бъде достиг­ната висшата фаза на комунизма и докато съществува капиталистическообкръжение, яв­яваща се източник на постоянна заплаха за комунистическото общество на всяка фаза от неговото развитие. До тогава всякакво бърборене за отми­ране на държавата или даже за отслабане на социалистическата държава се явява вред­ни и враждебни на интересите на борбата за ком­унизъм, използвани от враговете на социа­лизма в своите реакционни цели.

Развивайки учението за отмирането на държавата, Ленин винаги е подчертавал, че принципното положение за неизбежното отмиране на държавата остава «съвършено открит воъпрос за срока или за конкретните форми на отмирането, зашото материали за решаване на такива въпроси няма» (Ленин, Съч., том XXI, стр. 436).

Враговте на работническата класа и пролетарската държава прилагат всички усилия към това, за да се изкриви и изврати учението за отми­рането на държавата в интерес на своята предателска политика, за да се «изтълкува» това в смисъл на необходимост от отслабване на държавата. Такаа, ренегата и предател Бухарин про­тивопоставял на ленинската формула за «отмира­не» на държавата анархистската формула за «взрива» на държавата, проповядвайки «принци­пиално враждебно отношение» към всяка държава, в това число и към държавата на диктатурата на пролетариата. Бухарин считал, че «първо ще отмре армията и флота…; след това системата на картелните и репресивни орга­ни; по-нататък — принудителния характер на тру­да». Тази «теория» на Бухарин била осмеяна и разобличена от Ленин в неговото историческо замечание: «не наобратно: отначало „по-нататък», след това „после" и накрая „отначало»?» (Ленин­ски сборник XI, 1929, стр. 400). Бухарин­ската «теория» въвела към разоръжение на социалистическата държава пред лицето на капиталистическото обкръжение, подрив на държавната мощ на диктатурата на пролета­риата. Тази цел преследвали бухарин­ските подгласници в областта на теорията на правото и държавата, проповядващи, че Съветската държава започнала да отмира с първите дни на своето съществуване, в следствие на което паднал въпроса за укрепването на държавата, защото укрепването на държавата уж противоречи на марксическата прогноза за крайното отмира­не на държавата. «Теорията» на бухаринската школа била до край разобличена от Й. В. Сталин в редица работи и встъпления. В своята реч на Пленума на ЦК ВКП(б) през април 1929 за десния уклон в ВКП(б) Й. В. Сталин показал, че позицията на Бухарин е «пози­ция на отричане на държавата в период, пре­ходен от капитализма към социализма» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 249), чв тя представлява пропо­вед на принципно-враждебното отношение към държавата на диктатурата на пролетариата.

Й. В. Сталин при това подчертавал, че ленинското учение за държавата — това не е тео­рия на празната държава, а теорията «на създаване на нова държава след свалянето на буржоазията, а именно — държава на проле­тарска диктатура» (Сталин, там). Й. В. Сталин доказал, че неизбежно в края на краищата отмирането на държавата не само не се изключва, но обратно, предпола­га според своите условия укрепване на държавата, защото само укрепената социа­листическа държава може да осигури осъществяването на основната задача — построяването на коунизма, след което, едва след ликвидацията на капиталистическото обкръжение се създават необходимите условия за начало на процеса на отмиране на държавата. «Ние сме за отмиране на държавата. И ние заедно с това стоим за усилване на диктатурата на проле­тариата, представляваща най-мощната и най-могъща власт от всички съществуващи до сега държавни власти. Висшето развитие на държавните власти с цел подготовка на условията за отмиране на държавната власт — етоя марксистката фор­мула. Това  „противоречиво ли е?» Да, „противоре­чиво». Но противоречието е жизнено и то изцяло отразява марксистката диалектика» (Сталин, Въпрос на ленинизма, 10 изд., стр. 427). От тук излиза, че «отмиранито на държавата ще стане не с отслабване на държавната власт, а чрез нейното максимал­но усилване» (Сталин, Въпроси на ленини­зма, 11 изд., стр. 394).

В своя доклад на XVIII Конгрес на ВКП(б) през март 1939 г. Й. В. Сталин, развива по-нататък учението на марксизма-ленинизма за държавата, показвайки, че положението на Енгелс за отми­рането на държавата при комунизма:

1) има в пред вид вътрешното развитие на  социалистическата държава, разглеждането в цел на удобство за изучаване на изо­лирано от капиталистическото обкръжение;

2) из­хожда от предположението за една или няколко едновременни победи на социализма във всички или болшинство страни.

Но последното предположение вече не се явява приложимо към епохата на империализма, когато господства закона за неравномерното политическо и икономическо развитие, изключващо възможност за едновременна победа на социализма навсякъде или в болшинството страни. Изхождайки от този открит ни закон, Ленин доказал въз­можността за победа на социализма в една, от­делно взета страна, намираща се в капи­талистическо обкръжение. Развивайки по-нататък учението на Ленин, Сталин доказал теоретически и на практика победоносното строителство на социализма и започналия постепенен преход към комунизма възможността за победа на комунизма в Съюза на ССР в условия на ка­питалистическо обкръжение, т. е. възможността за построяване на комунизъм в една страна. Това означава, че след победата на комунизма за­дачата на въоръжената защита на комунистическото об­щество от капиталистическото обкръжение ще стои до тогава, докато съществува капиталистическо обкръжение. В условия на съвре­менна военна техника, изискваща силна и технически въоръжена постоянна армия, способна да даде необходимия отпор на врага във всеки момент и на всяко място, при наличие на империалистическо разузнаване, пращащо в СССР шпиони и диверсанти — функция на въоръжена защита и борба със шпионажа и диверсиите може да се осъществли само с помоща на мощна държавна органи­зация. От тук произтича и желязната логиче­ска последователност на сталинския оговор на въпроса, съхранява ли се държавата при комунизма:

«Да, съхранявасе ако няма ликвидирано капиталистическо обкръжение, ако не бъде унищожена опасността от воен­но нападение отвън, при това е понятно, че формите на нашата държава отново ще бъдат изменени, съобразно с изменението на вътрешната и външната обстановка.

Не, няма да се съхрани и ще отмре, ако капиталистическото обкръже­ние бъде ликвидирано, ако то бъде заменено с обкръжение социалистическо. Това ще се случи със социалистическата държава» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 606).

И. Левин

БСЭ, 1 издание, т.52, к.262-277

Литература:

Ленин В. И., Соч., 3 над., т. XXI («Удержат ли большевики государственную власть?», «Государство и революция»), том XXIII («Проле­тарская революция и ренегат Каутский»), том XXIV («О государстве. Лекция в Свердловском университе­те»);

Сталин И.В., Вопросы ленинизма, 11 изд., [М.], 1946; Марксизм и национально-коло­ниальный вопрос. Сб. избранных статей и речей, [Л.], 1939; О недостатках партийной работы и мерах ликвидации троцкистских и иных двурушников. Доклад и заключит, слово на Пленуме ЦК ВКП(б) 3—5 марта 1937 г., [М.], 1937;

Молотов В. М., Об изменениях в Советской Конституции. Доклад на VII съезде Советов Союза ССР 6 февраля 1935 г., [М.], 1935; Конституция социализма, [М.], 1937; Третий пятилетний план развития народного хозяйства СССР. Доклад и заключит, слово на XVIII съезде ВКП(б), [М.], 1939;

Конституция Союза ССР и Конституции Советских Социалистических Республик, М., 1937;

История Всесоюзной коммунистической партии (большевиков). Краткий курс, под ред. Комис­сии ЦК ВКП(б), [М.], 1946;

Вышинский А. Я., Советское государство в Отечественной войне, [М.], 1944.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686672
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031