Развитието на учението на марксизма-ленинизма за социалистическата държава. Откритият от Маркс закон за общественото развитие направило за първи път точното, истинско научно обяснение на същността и произхода на държавата. Още в «Немска идеология» (1845—46 г.) Маркс и Енгелс указвали, че «държавата е форма, в която индивидите, принадлежащи към господстващата класа, провежда своите общи интереси и в която се концентрира… цялото гражданско общество от дадена епоха» (Маркс и Енгелс, Съч., том IV, страница 53).
В редица свои трудове Маркс и Енгелс установили, че въпреки твърденията на буржоазните учени,
1) държавата — не е първично явление в живота на обществата, а производно, не базис, а надстройка над икономическия базис на обществата;
2) държавата не съществува вечно, тя се явява продукт от определени исторически условия и е обречена на изчезване след пълното прекратяване на действията на всички фактори и условия, определящи необходимостта от съществуване на държавата;
3) държавата възникнала в резултат от разлагането на първобитно-общинния строй, с възникването на частната собственост и разкола в обществото на враждебните класи, като продукт и проявяването на непримиримост на класовите противоречия;
4) държавата до буржоазната държава включително, винаги е била и е оръдие на господство на една класа над другите класи, оръдие на политическото господство на експлоататорите, машина за потискане на угнетените и експлоатирани класи. Те «възникват за да държат в юзди експлоатируемото болшинство, в интерес на експлоататорското малцинство» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 604).
Държавата се явява оръдие за закрепване на порядките, угодни и изгодни за политически и икономически господстващата класа. «В древноста тя е била държава на граждани-робовладелци, в средните векове — феодалнтоо дворянство, в наше време на буржоазията» (Енгелс, Развитие на социализма от утопия към наука, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 542).
Изхождайки от това, Ленин формулирал точно понятие за типа държава. Типът държава се определя от тази общественна формация, към която се отнася дадена държава, неговата икономическа и класова основа, т. е. в зависимост от това, коя класа осъществява господството в обществото, каквато е господстващата в нея форма на собственост. Така, сменили се един друг типове експлоататорски държави, били робовладелски, крепостнически и буржоазен тип държави. Маркс и Енгелс установили, че преходния период от капитализъм към комунизъм ще съответства и държава от нов тип. Тази държава «не може да бъде нищо друго освен революционна диктатура на пролетариата» (Маркс, Критика на Готската програма, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 283).
Ленин, развивайки по-нататък учението на Маркс и Енгелс, използвайки опита на руските революции от 1905 г. и 1917 г., доказал, че държавата на диктатурата на пролетариата се отличава от всички предшестващи я държави не толкова по своя тип, колкото по своя форма. Ленин открил съветите, като най-целесъобразна държавна форма на диктатура на пролетариата. При това Ленин «отворил скобки» във формулата на диктатурата на пролетариата, определяйки я като особенна форма на съюз на работническата класа с експлоатируемите маси непролетарски класи, най-вече със селските трудещи се, под ръководството на работническата класа (виж Сталин, Въпроси на ленинизма, 10 изд., стр. 170). Ленин възстановил и развил по-нататък мислит на Маркс за необходимостта от премахване на държавната буржоазна машина и създаване на нова - на диктатурата на пролетариата.
Следващият важен етап в развитието на учението за държавата е свързано с името на Й. В. Сталин. Той внесъл огромен дан в марксистско-ленинското учение за държавата, разработвайки учение за социалистическата държава, за формите, функциите и фазата на неговото развитие, за устройството на социалистическата многонационална държава, за значението на механизма на държавата, като лост за построяване на комунистическо общество и неговата защита от нападение отвън, за социалистическа демокрация, за съдбата на държавата при комунизма в условия на съхранение на капиталистическото обкръжение.
Социалистическа държава — нов, висш тип държава. Неговите класови основи. Всички съществуващи преди държави от всякакъв тип — робовладелски, феодално-крепостни, буржоазни — били оръдие в ръцете на експлоататорското малцинство за потискане на експлоатираното болшинство. Социалистическата държава от първите дни на своето съществуване се явила оръдие в ръцете на огромното експлоатирано преди болшинството за потискане на експлоатираното малцинство. Всички съществуващи преди държави от всякакъв тип поставяли в своята задача увековечаване на съществуващия строй експлоатацията — робска, крепостническа, капиталистическа — и класовото господство на експлоататорите. Социалистическата държава с първите дни на своето съществуване поставило задача да ликвидира всякакви форми на експлоатация и класово господство, ликвидация на класи и построяване на безкласово, комунистическо общество, явявайки се едно от важните оръдия към достигане на тези цели, което при условие на изчезване на капиталистическото обкръжение (виж по-долу) ще направи ненужно по-нататъшното съществуване на самата държава.
Социалистическата държава притежава всички необходими елементи и признаци на държава:
- територия, отграничена с твърди и непристъпни граници от капиталистическите държави [«ние стоим за необходимост от държава, а държавата предполага граници. Държавата може разбира се да се намесва в буржоазното правителство, а на нас са ни нужни Съвети. Но и за тях е необходимо да има граници» (Ленин, Съч., т. XX, стр. 277)];
- население;
- власт (imperium).
Но класовото съдържание и смисъл на тези елементи и признаци коренно се отличават от съдържанието и смисъла на елементите на капиталистическата държава. Територията на Съветската социалистическа държава е държавна територия, където се осъществява властване на съветския народ под ръководството на работническата класа, представляваща нейните земя, вода и недра явяващи се всенародно достояние, обект и сфера на стопанисване на социалистическото общество. Населението на социалистическата държава — това са гражданите на социалистическото общество, свободни труженици в града и селото. Властта на социалистическата държава е власт, принадлежаща на трудещите се, осъществявана чрез Съветите и поставила си за цел построяването на комунистическо общество. На служба на тези задачи се поставя целия мощен механизъм на социалистическата държава, неговите оръдия на власт: армия, съд, картелни органи, разузнаване, управленски апарат.
Социалистическата държава се явява социалистическа с първия ден на своето съществуване. В първите години след Великата Октомврийска социалистическа революция, когато още не били унищожени напълно капиталистическите елементи в града и на село и не били ликвидирани напълно всички форми на експлоатация, социалистическата държава била социалистическа по своята класова природа на диктатурата на пролетариата, по своите цели и задачи.
След ликвидацията на капитализма и победата на социализма социалистическата държава се явява социалистическа, като държава вече с построена основа на социалистическото общество, социалистическа по своята икономическа основа и класова структура. Икономическата основа на социалистическата държава се явява социалистическата система на стопанството и социалистическата собственост на оръдията и средства за производство в нейните две форми: държавна собственост (всенародно достояние) и кооперативно-колхозна собственост (собственост на отделни колхози, собственост кооперативна, обединена). Стопанският живот на социалистическата държава се определя и насочва от държавен народностопански план; осъществен е принципа на социализма: «от всеки според способностите, на всеки според труда».
Пълната ликвидация на експлоататорските класи и социалистическото преустройство на селското стопанство определили изменението на класовата структура на обществото. Наред с иючезвьнето на експлоататорските класи станали качественни изменения вътре в трудещите се класи: изменила се работническата класа, свободна от всяка експлоатация, заедно със старото селячество се появило ново, колхозно селячество, свободно от всякакви помешчици и кулаци и водещи своето стопанство на социалистически начала. В същото време дълбоко се изменила и интелигенцията в нашата страна. Появила се нова, съветска интелигенция, свързана със свои корени с работническата класа и селячеството, плът от плътта и кост от костите на трудещите се. Границата между тези социални групи се измили, старата класова изключителност изчезнала, разстоянието между тях се съкратило, падат и се размиват икономическите и политически противоречия между тях. Класовата основа на социалистическата държава се явява съюза между две дружественни класи — работническата класа и селячеството — под ръководството на работническата класа; СССР е социалистическа държава на работници и селяни, в която «работници, селяни и трудова интелигенция са съвършено равноправни във всички сфери на стопанския, политически, обществен и културен живот на страната» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 526).
Диктатура на пролетариата и социалистическа демокрация. При всички форми на социалистическата държаваа същноста и винаги си остава диктатура на пролетариата, диктатура на работническата класа. «Преходът от капитализма к комунизма, не може да не даде огромно обилие и разнообразие от политически форми, но същността ще бъде при това неизбежно една: диктатура на пролетариата» (Ленин, Съч., т. XXI, стр. 393). Само диктатурата на пролетариата, т. е. осъществяването от работниците на класово държавно ръководство на обществото, може да осигори основните задачи на социалистическите революции: потискане и ликвидация на експлоататорските класи, отбрана на социалистическата държава от капиталистическото обкръжение, сплотяване на широки маси от трудещи се около и под ръководството на работническата класа за построеяване на комунистическо общество. От тук — тези три страни на диктатурата на пролетариата, които по указание на Й. В. Сталина, неразривно са свързани и само в своето съединение дават пълно и завършено понятие на диктатура на пролетариата:
1) потискане на експлоататорите и всички врагове на трудещите се, отбрана на страната от нападения извън, заздравяване на връзките с работническата класа от други страни;
2) съюз на работническата класа със селячеството под държавното ръководство на работническата класа, въвличане на трудещите се и по-рано експлоатирани маси в делото на социалистическото строителство;
3) построяване на безкласово социалистическо общество.
Диктатурата на класата е основен признак, характеризираща класовия тип на държавата. Буржоазната държава при всякаквите нейни форми е и си остава диктатура на буржоазията. Това се отнася в еднаква степен, както към буржоазната демокрация, така и към всякакви открити форми на диктатурата на буржоазията. Една от великите заслуги на марксизма-ленинизма се състои в това, че той, признава историческата прогресивност на буржоазната демокрация, в същото време разкрива класовата същност, а следователно и ограничеността на буржоазната демокрация, неопровержимо доказва, че даже най- «демократична» и републиканска буржазна демокрация се явява само форма на диктатура на буржоазията, ограничаваща и режеща правата на работническата класа и всички трудещи се.
Ленин разобличавал цялата лъжливост и лицемерие на реакционните лидери на II Интернационал до Каутски за това, че диктатурата на пролетариата означава отмяна, изпразване на демокрацията. Ленин и Сталин доказали и подтвърдили на дело, че диктатурата на пролетариата представлява нов тип държава, изваща на смяна на диктатурата на буржоазията и заменящи ограничената буржоазна демокрация с иистинска, социалистическа демокрация, демокрация за трудещите се, че социалистическата държава се явява «държава нова демократична (за пролетариите и неимащите въобще) и по новому диктаторски (против буржоазията)» (Ленин, там).
Социалистическата демокрация означава осъществяване за първата в историята, истинска не само формална, но и фактическа демокрация за широките маси от население. Социалистическата демокрация осъществява в най-пълен и неурязан вид тези изисквания на демократизма, които били някога дадени от най-добрите поборници на буржоазната демокрация, но които никога не са били и не могли да бъдат осъществени в условията на капитализма. Социалистическата демокрация обезпечава всички материални условия за използване на демокрация, права и свободи на всички трудещи се за което не може и да става дума при капитализма, цялата икономическа система която лишава пролетария и полупролетариите от фактическата възможност да се използват демократичните права и свободи даже в този изрязан обем и вид, в какъвто те формално предоставляват буржоазната демокрация на всички граждани на държавата. Диктатурата на пролетариата и се явява висш, нов световно-исторически тип демокрация — пролетарска или социалистическа демокрация. Задачите, преследвани от диктатурата на пролетариата, могат да бъдат осъществени само на пътя на истинска социалистическа демокрация, осигуряваща привличане на широките маси към участие в управлението на държавата, в строителството на социализма. Социалистическата демокрация може да се осъществи само в условия на диктатура на пролетариата, т. е. държавно ръководство на обществото от страна на работническата класа. Линията на развитие на социалистическата държава е линия на непрекъснато разширение и укрепване на социалистическата демокрация. Една от важните задачи на социалистическата държава — «осъществяването до край на демократизацията на политическия живот на страната» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 591).
Неразривна връзка на диктатурата на пролетариата и социалистическата демокрация намира своето изразяване в системата на Съветите, като истински демократични държавни организации на обществата в условия на диктатура на работническата класа. Социалистическта държава е Съветската държава.
Съветската власт — държавна форма на диктатура на пролетариата. Диктатурата на пролетариата е висш тип на държавата, въплъщаваща в най-висш, в смисъл на демократизма, форма на държавна организация. Най- «демократична» форма на буржоазната държава — демократичната парламентарна република се опира на наличието на бюрократична машина, стояща над народа, на наличие на професионално гражданско и военно чиновничество; тя осигурява, използването на фикция т. н. «разделение на властите», всесилие на изпълнителната власт, на този апарат за потискане на масите, и нейната независимост от всякакви изборни — даже буржоазни учреждения. Диктатурата на пролетариата означава изпразване на всички тези отрицателни страни на парламентаризма, махане на буржоазния държавен апарат, създаване на висша форма на демокрация — съветска демокрация — с нов, построен на последователно-демократични начала, държавен апарат. Социалистическата демокрация означава привлечане на широките маси от трудещи се в управлението на държавата; тези демократични органи на държавната власт се явяват боеви масови органи на революционна власт на работници и селяни — Съвети, държавния апарат напълно стои на служба на народа и неговите подконтролни и под отчетни във всички свои действия, състои се от хора, назначаеми и сменяеми по волята на народа.
В работите на Маркс и Енгелс до 1871 г. ние не намираме указания на тази особенна държавна форма, която трябва да установи диктатура на пролетариата след сваляне на буржоазната власт и сваляне на нейната държавна машина. След 1871 г., обобщавайки опита от Парижската Комуна, Маркс указва, че най-целесъобразна политическа форма на диктатура на пролетариата се явява политическата организация тип Парижска Комуна, свободна от всякакви отрицателни страни на парламентаризма, като независимост на изпълнителната власт, безотговорност на депутатите и всемогъщата бюрократична машина. Но това указание не получило по-нататъшно развитие в трудовете на Маркс и Енгелс и било забравено. В 1891 г. в своята критика на Ерфурската програма Енгелс, критиква германската социал-демокрация за отсъствие на ясна постановка на въпроса за монархията, противопоставя монархията на демократическата република като такава форма, която се явява «специфична форма за диктатура на пролетариата» (Маркс и Енгелс, Съч., т. XVI, ч. 2, стр. 109). Това положение на Енгелс е било ръководно начало за всички марксисти до втората руска революция през февруари 1917 г. През април 1917 г. Ленин показал, че в условия на империализъм държавна форма на диктатура на пролетариата се явява не парламентарната република, а републиката на Съветите.
Съветската форма на държавна организация, като принципно нова и особенна форма, предполага сваляне на старата държавна буржоазна машина, като най- целесъобразна политическа форма диктатура на пролетариата, като «пряко изразяване на диктатората на пролетариата» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 119), като висш тип на демократция е била открита и издигната от Ленин през април 1917 г. на основание изучаване опита на руската революция от 1905 г. и революцията от февруари 1917 г., породила нова форма на политическа организация на трудещите се — Съвети на работнически и селски депутати (виж. Съвети). «Републиката на Съветите се явява, по този начин тази търсена и намерена, накрая политическа форма, в рамките на която трябва да бъде извършено икономическо освобождение на пролетариата, пълна победа на социализма» (Сталин, там, стр. 35).
Какви са характерните черти на съветската организация?
Съветската власт се явява най-масова и най-демократична от всички съществуващи държавни организаций, като по самата своя структура облегчава делото на ръководство на широките трудови маси от страна на пролетарския авангард; тя ликвидира независимостта на изпълнителната власт, стояща над народа и ползваща се с особенни привилегии от бюрократичната машина, стария бюрократичен централизъм, установявайки нов, демократичен централизъм, съвмещаващ единно ръководство от центъра с широката инициатива и права в областта на изпълнението и последователна изборност на всички местни органи, тя установява най-тясна връзка между държавния апарат и народа, установявайки контрол на масите над дейността на органите на властта и управлението, съединявайки «проверката отгоре с проверката отдолу» (Сталин, За недостатъците на партийната работа и мерките по ликвидация на троцкистските и други лицемери, 1937, стр. 37); тя превръща армията в оръдие на властта на народа; тя привлича масовите организации на трудещите се към постоянно, безусловно и непосредствено участие в управлението на държавата, разгръща революционна енергия, инициатива, творческа потенция на масите в борбата за построяване на комунизма. «Съветите се явяват социалистическа форма на политическа организация» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 издание, стр. 404).
Но Съветите все пак се явява само форма. «Работата не е толкова в Съветите, колкото във формата на организация, макар че самата тази форма представлява велико революционно завоевание. Работата е преди всичко, в съдържанието на работата на Съветите, в характера на работата на Съветите в това кой именно ръководи Съветите» (Сталин, там, стр. 404—405). Съответствието на съдържанието на работа на Съветите с тяхната революционна форма осигурява ръководството на комунистическата партия, явяваща се авангард на работническата класа, «авангарден отряд на трудещите се в тяхната борба за укрепване и развитие на социалистическия строй и представляващ ръководно ядро на всички организации на трудещите се, както орфанизационни, така и държавни» (Конституция на СССР, 1936, ст. 126). Комунистическата партия се явява ръководна и направляваща сила на съветския народ, сила осъществяваща чрез Съветите ръководството на всички дела на социалистическото строителство, сила обединяваща и налагаща цялата дейност на органите на Съветската държава и масовите организации на трудещите се, изпълняваща роля на «основен ръководител в системата на диктатурата на пролетариата» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 120). В дните на Великата Отечественна война против фашистска Германия партията била вдъхновител и организатор на победоносната борба с фашистските окупатори. След войната партията повела съветския народ в борбата с възстановяване и по-нататъшно развитие на народното стопанство.
Многонационална социалистическа държава. Победата на социалистическата революция и успешното строителство на социализма в огромна степен зависят от правилната политика и тактика на пролетариата по националния въпрос, както в периода на подготовка на революцията и борбата за власт, така и след вземането на властта от работническата класа.
«Революцията в Русия нямаше да победи и Колчак с Деникин нямаше да бъдат разбити, ако руския пролетариат нямаше съчувствие и поддръжка от страна на угнетените народи от бившата Руска империя» (Сталин, Марксизмът и национално-колониалния въпрос, 1939, стр. 191).
В условията на Великата Октомврийска социалистическа революция националния въпрос стоял, като въпрос за взаимоотношенията между руския пролетариат и селячеството, с националностите. Само правилното решаване на въпроса за тези взаимоотношения е могло да осигури сплотяване на всички националности около руския пролетариат, победа на пролетарската революция на националностите, образуване на мощна и нова социалистическа многонационална държава. Победата на революцията и установяването на социалистическа държавност във формата на Съветска власт усилва среди нациите, отдръпване от империализма, стремеж към съединение на своите усилия в делото на строителство на социализма и неговата защита от всякакво нападение отвън.
Отстраняването на експлоататорските класи ликвидира важното препятствие на пътя на обединение на народите. Съветската социалистическа многонационална държава се основава на напълно доброволен съюз, на признание правата на нациите на самоопределение. Гаранция на доброволния характер на съюза се явява правото на всяка съюзна република на излизане от Съюза. Социалистическата държава се основава на принципа на суверенност и равенство на всички нации, на изключване на всякакви национални привилегия и ограничения, на осигуряване за всички националности права на свободно национално развитие. Не се ограничава осигуряването за всяка нация на формално равноправие, социалистическата многонационална държава създава материални условия за използването на равноправие, ликвидиране на изоставането и водене на борба за фактическо икономическо и културно изравняване на националностите. Само неуклонното осъществяване на тези основи на ленинско-сталинската национална политика ще осигури истинска дружба и братско сътрудничество между народите в рамките на единна социалистическао многонационална държава.
Опитът на Великата Октомврийска социалистическа революция в Русия показал, че най-целесъобразна форма на обединение на народите в рамките на единна социалистическа многонационална държава се явява съветския федерализъм, т. е. такава форма на държавно устройство, която осигурява от една страна пълнота на суверенните права за отделни влизащи в Съюза републики, а от друга — създават най-тясно единство между тях на база демократичен централизъм, което се явява необходимо условие за най-успешно и ефективно социалистическо строителство и осигуряване на безопасност и независимост на съветските народи — в интерес на цялото съветско общество, като цяло и всяка от съставляващите я националности по отделно.
Принципите на съветската социалистическа държава издържали сурово изпитание на Великата Отечественна война 1941—45 г., доказвайки своята жизненост, своята твърдост, своята целесъобразност. През ноември 1943 г. Й. В. Сталин заявил: «Съветската държава никога не е била толкова устойчива и твърда, както сега… Уроците на войната говорят за това, че съветския строй се е оказал не толкова добра форма на организация на икономическия и културен подем на страната в годините на мирно строителство, но и най-добрата форма на мобилизация на всички сили на народа на отпор на врага във военно време. Създадената преди 26 години Съветска власт в кратък исторически срок превърнала нашата страна в непревземаема крепост… Няма съмнение в това, че Съветската държава излиза от войната силна и още по-укрепнала» (Сталин, За Великата Отечественна война на Съветския Съюз, 5 изд., стр. 120). Тези думи на Й. В. Сталин напълно се оправдали. Те са подтвърдени от всички развити социалистически държави в послевоения период.
Изменение на формата и функцията на социалистическата държава. Формите на социалистическата държава, т. е. държавното устройство, способа на образуване, структура и принципите на дейност на органите на държавата, взаимоотношенията между държава и граждани, остава в рамките на съветската организация и социалистическата демокрация, не се явяват неизменни. Тя се мени във връзка с общия ход на развитие на социалистическото общество и държавата, обусловени от неуклония преход към по-висока степен на социалистическа демокрация във връзка със смяната на фазата на развитие на социалистическата държава.
Изменениeто на формата на държавата непосредственно е обусловена от изменението на неговата функция. Функцията на държавата това са отделните страни от дейността на държавата, определяне на основните задачи, поставени от обществото, в лицето на неговата господстваща класа, пред държавата в един или друг период от неговото развитие.
Съгласно учението на Й. В. Сталин за функцията на държавата, цялата експлоататорска държава осъществява две основни функции: вътрешна функция — главна функция на потискане на експлоатираните класи и външна функция — функция на защита от територията на държавата от нападение отвън и разширение на своята територия за сметка на другите страни. Тези функции били присъщи на робовладелската, феодална и буржоазна държава.
Социалистическата държава на първата фаза на своето развитие, докато още не са ликвидирани напълно на експлоататорските класи, осъществява две основни функции, външно напомнящи указаните функции на експлоататорската държава: функция на потискане на свалените класи вътре в страната и функция на военна защита на страната от нападение итвън. Но между тези функции на социалистическата държава и съответните функции на буржоазната държава има принципно и коренно различие:
1) вътрешна функция- функция на потискане в социалистическата държава насочена против експлоататорското малцинство в името на интересите на трудещото се болшинство и осъществявано при активната поддръжка на огромното болшинство на населението. Функцията на потискане е намерила своето изразяване в ликвидацията на класата на помешчици, капиталисти, прекупвачи и спекуланти, в ограничаване на експлоататорските тенденции на кулачеството и в последващата ликвидация на кулачеството, като класа.
2) Функция на военна защита на страната от нападение отвън насочена на защита на завоюваното от трудещото се болшинство, докато експлоататорските държави защитават в такива случаи богатството и привилегиите на експлоататорското малцинство.
Ликвидацията на кулачеството означава «дълбоко революционен преврат, скок от старото качественно състояние на обществото в новото качественно състояние» [История ВКП(б). Кратък курс, стр. 291]. Това естественно, определило и новата фаза в развитието на социалистическата държава. На тази втора фаза функциите на социалистическата държава се подлага на същественни изменения. Функцията на военно потискане на експлоататорските класи вътре в страната отпадат заедно с изчезването на тези класи; победата на социалистическата стопанска система пораждат нова функция, функция на охрана на социалистическата собственост от врагове и разхитителите на народното добро; съхранява се напълно функцията на външна военна защита на социалистическата държава от нападението отвън. Пълното развитие получава функция на стопанско-организаторска и културно-възпитателна работа на държавните органи, превръщи в главната функция на социалистическата държава вътре в страната.
Във връзка с изменението на функцията на държавата се изменят характера и задачите на отделните държавни органи и части от държавния механизъм. Например дейността на картелните органи е насочена на първата фаза на главния образ против вътрешните врагове на народа, на втората фаза е насочила своето острие отвън, против капиталистическото обкръжение и на внедрени или вербувани вътре в страната агенти.
Така социалистическата държава се явява първа и единственна в света държава, в която:
1) отпада функцията на военно потискане вътре в страната;
2) съществува самостоятелна функция по охрана на социалистическата собственост.
Ако в условията на капитализъм охраната на господстващата система от собственост, т. е. собственността капиталистическа, представлява част от функцията на потискане на експлоатираните класи, т. е. болшинството от народа в интерес на малцинството и се изчерпва до потискане, то в условията на социализма охраната на господстващата система от собственост, т. е. собственост социалистическа се изразява в особенна функция, съчетаваща в интерес на цялото общестото на потискане на ексцесите от страна на отделни лица и малки групи с голяма възпитателна работа;
3) развива се като самостоятелна функция, стопанско-организаторска и културно-възпитателна работа, между това как в условия на капитализма, ако и може да се говори за някаква мярка на дейност на държавата в областта на икономика и култура, то преимущественно само като за съставна част от функцията на потискане на експлоатираните класи или военна функция (икономическа и идеологическа подготовка на война).
Изчезването на експлоататорските класи, дълбокото изменение в работническата класа и особенно при селячеството, тържество на социалистическата система на стопанисване, изменение функцията на държавата — всичко това обуславя изменението на държавната форма към по нататъшен небивал разцвет на демокрацията във втората фаза на развитие на социалистическата държава. Тази фаза се характеризира с по-нататъшно разширение на базата на диктатурата на работническата класа, по-нататъшно сплотяване на целия народ около Съветската власт и комунистическата партия — предния отряд на трудещите се, ръководеща държавата и насичваща дейността на всички държавни и общественни организации. Социалистическата демокрация, която в първата фаза е демокрация за огромното болшинство от населението, става демокрация за всички. Отпадане на функцията на военно потискане вътре в страната води до отмяна на стществуваща на първа фаза на ограничение на всеобщото избирателно право (лишаване на избирателни права на нетрудови елементи). Измененията в селячеството, във връзка с победата на колхозния строй, снемат необходимостта от известно неравенство в норми на представителството на работническата класа и селячеството, съществуващи на първата фаза от развитието на социалистическата държава.
Сталинската Конституция въвела най-демократичната избирателна система, основана на всеобщи, равни и преки избори при тайно гласуване. Сталинската Конституция осъществила най-пълно и последователно демократизма в структурите на органите на власт, управление и съд, в порядък на взаимоотношения между тях, зафиксирала основните права и задължения на гражданите, в това число на такива важни права, като правото на труд, отдих, образование и т. н. Конгресите на Съвета на работници, селяни и червеноармейски депутати — районни, областни, републикански, всесъюзни са заменени с непосредственно избираеми трудещи се районни, областни Съвети на депутати трудещи се, републикански и общосъюзни Върховни Съвети. Така става «по-нататъшното развитие на съветската система във вид на съединения на непосредствено избрани местни съвети с непосредствени избори на своего рода съветски парламенти в републиките и общосъюзния съветски парламент» (Молотов, За изменението в Съветската Конституция, 1935, стр. 28).
Развитието на функциите на стопанско-организаторските работи в държавата намират своето изразяване в огромния ръст и диференциация на апарата на държавното ръководство на стопанството, в изменение във връзка с тези и органите на държавното управление. Така ако до 1932 г. ВСНХ ръководил цялата промишленост, то в 1946 г. се наброявали редица съюзни, съюзно-републикански и републикански министерства, ръководещи отделни промишлени отрасли.
Във втората фаза, на основа укрепване на дружбата между народите се развива по-нататък също така структурата и форма на съветската многонационална съзна държава. При приемането на Сталинската Конституция били образувани пет нови съюзни републики, пет нови автономни републики; нови съюзно-републикански и републикански наркомати (министерства). Сталинската Конституция укрепила правовото положение и стопанската самодеятелност на съюзните републики и другите национално-държави в образуването на социалистическа многонационална държава. В 1940 г. били образувани нови съюзни републики: Карело-Финска, Литовска, Латвийска, Естонска и Молдавска ССР. В 1944 г. съюзните републики получили право на непосредственни външни сношения с чужди държави и право на образуване на свои войскови формирования (за устройството на социалистическата държава според Сталинската Конституция виж Съюз на Съветските Социалистически Републики, Държавен строй). Всичко това означава, че «ние имаме сега съвършенно нова, социалистическа държава, невиждана още в историята и значително отличаваща се по своята форма и функции от социалистическата държава от първата фаза» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 606).
Ролята на социалистическата държава в построяването на комунистическо общество. Ролята на социалистическата държава е огромна още в първата фаза на неговото развитие и още повече нараства във втората. Социалистическата държава — това е това оръдие, с помоща на която трудещите се в СССР преустроили стопанство, технически превъоръжават страната, създали мощна тежка индустрия, превъоръжили селското стопанство и построили социализма. Социалистическата държава осигурила правилно и единно ръководство през цялото дело на строителство на социализма, организация на усилието на цялото общество за достигане на тази цел, огромна работа по превъзпитание и политическа просвета на масите трудещи се в дух на социализма и внедряване на социалистическа идеология, безпощадна борба с нарушителите на трудовата дисциплина, безделници, кариеристи, разхитители на народното богатство, разгром на враговете на народа, изменници и предатели, агенти на империалистическото разузнаване. Социалистическата държава се явява важно оръжие, с помоща на която трудещите се в СССР създали мощни въоръжени сили и военно-стопанска организация и отстоявали своите социалистически завоевания в ожесточена и безпримерна четиригодишна война с въоръжена до зъби хитлеристка Германия, унищожили заедно със съюзниците германската и японска военна машина, спасили човечеството и цивилизацията от фашистско поробване.
В условия на установила се социалистическа система на стопанството социалистическата държава се явява сила, ръководеща целия стопански и културен живот на обществото. Завършването на построяването на безкласово социалистическо общесто и започване на преход от достигнатите вече низши фази на комунизма към висши възлагат на социалистическата държава особенно отговорни задачи в областта на стопанско-организаторските и културно-възпитателните дейности на държавните органи. Войната от 1941—45 г. поставила допълнителна задача по възстановяването на народното стопанство, пострадало от войната. Огромно значение съхранява въпроса за усилване и осигуряване на отбранителна способност на СССР. От тук става напълно понятно това огромно значение, което цялото съветско общество придава въпроса за максималното укрепване на социалистическата държава.
Укрепването на социалистическата държава и опростяването на съветския строй означават най-сплотен и приближен властови апарат до масите, непрекъснато привеждане в живота на социалистическата конституция, строго съблюдение и внедряване на социалистическа законост, осъществяване до край на демократизацията на целия политически живот, укреплване на морално-политическото единство на съветското общество, дружествено сътрудничество между работници, селяни и интелигенция, дружба между народите в СССР, култивиране на съветски патриотизъм, укрепване на трудовата дисциплина, подобряване построяването и работата на държавния механизъм, органите на властта, управление, съд, картелни органи, усилване авторитета на държавната власт, по-нататъшно укрепване на отбранителната мощ на Съветската държава, осигуряване на неговата външна безопасност.
Изискването за укрепване на социалистическата държава и неговия механизъм се определя от ролята на съветската държави в работите по организация на социалистическото общество и осигуряване на най-успешния преход от социализма към комунизма. Укрепването на социалистическата държава е необходима за осъществяването на великата задача — построяването на коммунистическо обществи и неговата защита от нападение отвън.
Социалистическата държава е необходима до тогава, докато не бъде достигната висшата фаза на комунизма и докато съществува капиталистическообкръжение, явяваща се източник на постоянна заплаха за комунистическото общество на всяка фаза от неговото развитие. До тогава всякакво бърборене за отмиране на държавата или даже за отслабане на социалистическата държава се явява вредни и враждебни на интересите на борбата за комунизъм, използвани от враговете на социализма в своите реакционни цели.
Развивайки учението за отмирането на държавата, Ленин винаги е подчертавал, че принципното положение за неизбежното отмиране на държавата остава «съвършено открит воъпрос за срока или за конкретните форми на отмирането, зашото материали за решаване на такива въпроси няма» (Ленин, Съч., том XXI, стр. 436).
Враговте на работническата класа и пролетарската държава прилагат всички усилия към това, за да се изкриви и изврати учението за отмирането на държавата в интерес на своята предателска политика, за да се «изтълкува» това в смисъл на необходимост от отслабване на държавата. Такаа, ренегата и предател Бухарин противопоставял на ленинската формула за «отмиране» на държавата анархистската формула за «взрива» на държавата, проповядвайки «принципиално враждебно отношение» към всяка държава, в това число и към държавата на диктатурата на пролетариата. Бухарин считал, че «първо ще отмре армията и флота…; след това системата на картелните и репресивни органи; по-нататък — принудителния характер на труда». Тази «теория» на Бухарин била осмеяна и разобличена от Ленин в неговото историческо замечание: «не наобратно: отначало „по-нататък», след това „после" и накрая „отначало»?» (Ленински сборник XI, 1929, стр. 400). Бухаринската «теория» въвела към разоръжение на социалистическата държава пред лицето на капиталистическото обкръжение, подрив на държавната мощ на диктатурата на пролетариата. Тази цел преследвали бухаринските подгласници в областта на теорията на правото и държавата, проповядващи, че Съветската държава започнала да отмира с първите дни на своето съществуване, в следствие на което паднал въпроса за укрепването на държавата, защото укрепването на държавата уж противоречи на марксическата прогноза за крайното отмиране на държавата. «Теорията» на бухаринската школа била до край разобличена от Й. В. Сталин в редица работи и встъпления. В своята реч на Пленума на ЦК ВКП(б) през април 1929 за десния уклон в ВКП(б) Й. В. Сталин показал, че позицията на Бухарин е «позиция на отричане на държавата в период, преходен от капитализма към социализма» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 249), чв тя представлява проповед на принципно-враждебното отношение към държавата на диктатурата на пролетариата.
Й. В. Сталин при това подчертавал, че ленинското учение за държавата — това не е теория на празната държава, а теорията «на създаване на нова държава след свалянето на буржоазията, а именно — държава на пролетарска диктатура» (Сталин, там). Й. В. Сталин доказал, че неизбежно в края на краищата отмирането на държавата не само не се изключва, но обратно, предполага според своите условия укрепване на държавата, защото само укрепената социалистическа държава може да осигури осъществяването на основната задача — построяването на коунизма, след което, едва след ликвидацията на капиталистическото обкръжение се създават необходимите условия за начало на процеса на отмиране на държавата. «Ние сме за отмиране на държавата. И ние заедно с това стоим за усилване на диктатурата на пролетариата, представляваща най-мощната и най-могъща власт от всички съществуващи до сега държавни власти. Висшето развитие на държавните власти с цел подготовка на условията за отмиране на държавната власт — етоя марксистката формула. Това „противоречиво ли е?» Да, „противоречиво». Но противоречието е жизнено и то изцяло отразява марксистката диалектика» (Сталин, Въпрос на ленинизма, 10 изд., стр. 427). От тук излиза, че «отмиранито на държавата ще стане не с отслабване на държавната власт, а чрез нейното максимално усилване» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 394).
В своя доклад на XVIII Конгрес на ВКП(б) през март 1939 г. Й. В. Сталин, развива по-нататък учението на марксизма-ленинизма за държавата, показвайки, че положението на Енгелс за отмирането на държавата при комунизма:
1) има в пред вид вътрешното развитие на социалистическата държава, разглеждането в цел на удобство за изучаване на изолирано от капиталистическото обкръжение;
2) изхожда от предположението за една или няколко едновременни победи на социализма във всички или болшинство страни.
Но последното предположение вече не се явява приложимо към епохата на империализма, когато господства закона за неравномерното политическо и икономическо развитие, изключващо възможност за едновременна победа на социализма навсякъде или в болшинството страни. Изхождайки от този открит ни закон, Ленин доказал възможността за победа на социализма в една, отделно взета страна, намираща се в капиталистическо обкръжение. Развивайки по-нататък учението на Ленин, Сталин доказал теоретически и на практика победоносното строителство на социализма и започналия постепенен преход към комунизма възможността за победа на комунизма в Съюза на ССР в условия на капиталистическо обкръжение, т. е. възможността за построяване на комунизъм в една страна. Това означава, че след победата на комунизма задачата на въоръжената защита на комунистическото общество от капиталистическото обкръжение ще стои до тогава, докато съществува капиталистическо обкръжение. В условия на съвременна военна техника, изискваща силна и технически въоръжена постоянна армия, способна да даде необходимия отпор на врага във всеки момент и на всяко място, при наличие на империалистическо разузнаване, пращащо в СССР шпиони и диверсанти — функция на въоръжена защита и борба със шпионажа и диверсиите може да се осъществли само с помоща на мощна държавна организация. От тук произтича и желязната логическа последователност на сталинския оговор на въпроса, съхранява ли се държавата при комунизма:
«Да, съхранявасе ако няма ликвидирано капиталистическо обкръжение, ако не бъде унищожена опасността от военно нападение отвън, при това е понятно, че формите на нашата държава отново ще бъдат изменени, съобразно с изменението на вътрешната и външната обстановка.
Не, няма да се съхрани и ще отмре, ако капиталистическото обкръжение бъде ликвидирано, ако то бъде заменено с обкръжение социалистическо. Това ще се случи със социалистическата държава» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 606).
И. Левин
БСЭ, 1 издание, т.52, к.262-277
Литература:
Ленин В. И., Соч., 3 над., т. XXI («Удержат ли большевики государственную власть?», «Государство и революция»), том XXIII («Пролетарская революция и ренегат Каутский»), том XXIV («О государстве. Лекция в Свердловском университете»);
Сталин И.В., Вопросы ленинизма, 11 изд., [М.], 1946; Марксизм и национально-колониальный вопрос. Сб. избранных статей и речей, [Л.], 1939; О недостатках партийной работы и мерах ликвидации троцкистских и иных двурушников. Доклад и заключит, слово на Пленуме ЦК ВКП(б) 3—5 марта 1937 г., [М.], 1937;
Молотов В. М., Об изменениях в Советской Конституции. Доклад на VII съезде Советов Союза ССР 6 февраля 1935 г., [М.], 1935; Конституция социализма, [М.], 1937; Третий пятилетний план развития народного хозяйства СССР. Доклад и заключит, слово на XVIII съезде ВКП(б), [М.], 1939;
Конституция Союза ССР и Конституции Советских Социалистических Республик, М., 1937;
История Всесоюзной коммунистической партии (большевиков). Краткий курс, под ред. Комиссии ЦК ВКП(б), [М.], 1946;
Вышинский А. Я., Советское государство в Отечественной войне, [М.], 1944.
"Развитието" на България
КАК ВЪЗПРИЕМАМ АЗ МУЗИКАТА НА БЕТХОВЕН -...