Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2018 12:00 - Въпроси и отговори по религия и религиозни вярвания II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 364 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Въпрос. Защо атеистите изобразяват православната църква, като враг на просвещението? Та нали християнството е пренесло в Русия грамотността?

Ответ. Въвеждането на християнството в Рус е било, несъмнено, прогресивно явление. Заедно с християнството и «свещените» книги на Рус проникнали и елементи от по-високата гръко-византийска култура. Това способствало за разпространяване на грамотност сред върхушката на руското общество.

Но едно дело е да се научи човек да чете, пише; съвсем друго — какво е прочел, какви идеи е усвоил. Цялата беда и се заключава в това, че християнската църква разпространявала грамотността в Рус с религиозна цел. Грамотность была нужна для чтения Библии, для церковных служб и душеспасительных чтений житий святых.

С развитието на културата и науката се появила и светската, нецърковна литература; с времето основната маса книги престанала да се посвещава на религиозни въпроси. Но това не е заслуга на църквата. Разпространяването на научни знания и светска литература ставало не благодарение, а въпреки църквата.

Не трябва да се забравя, че православието- вярна слуга на самодържавието се стремило да държи народа в тъмнота и невежество, рязко изказващо се против разпространението на «богопротивни» научни и нерелигиозни книги. Заедно с царските правителства православната църква е отговорна за културната изостаналост на нашата Родина до революция.

В различни родове пособия за учениците се съдържали призиви да се обича «простиню (или простотата), отколкото мъдростта», да се учат само «книгите на благоденния закон», за да се очисти душата от греха.

От гледна точка на църковните идеолози, «богомерзостен пред бог е всеки, любящ геометрията, и всички душевни грехове се учат от геометрията и елинските книги».

Реакционната роля на православната църква в делата на просвещение на народа особенно ярко се проявило в нейното отрицателно влияния в обучаването във висшите и средни учебни заведения.

За църковниците главното се заключавало не в това, учащите да придобият знания, а в това, те да растат набожни, да се възпитават в дух на преданост към цар и църква, в дух на християнски морал. Духовенството изисквало в университетите «всички положения на науките да се основават не на умственни, а на религиозни истини».

Църквата внимателно следила за това преподавателите да не позволяват да встъпват в противоречие с Библията, с християнските догми. «Виновните» в атеизъм и свободомислие се изгонвали от учебните заведения и се подлагали на гонения.

Така например, в 1879 година учителя Егор Костин го уволнили за това, че той «разпространявал безверие както на учащите се, така и в средите на възрастните селяни». В 1880 година, като «човек невярващ», бил уволнен учителя Иван Покровский.

Изразявайки гледната точка на реакционното духовенство, подолския архиепископ Иринарх писал, че «по-добре е да имаш в учебните заведения преподаватели с посредственни способности и познания, но благочестиви, проникнати от духа християнски, вместо учени, но нечестиви, пропити с неверие и свободомислие».

В 1911 година 38 % от всички училища били подчинени непосредствено на синода. Главно внимание в тях се съсредоточавало на това да се «възпитават децата в страх божий,да се вселява любов към църквата и преданост към царя и отечеството». Голяма част от времето в тези училища децата използвали изучавайки «закона божий», църковнославянския език и църковното пенопение. По принцип завършващите тези училища се отличавали с малограмотност.

Църквата с всички сили се стремила да възпрепятства разпространението на образование и научни знания сред трудещите се.

Например в началото на 60-те години на XIX век били закрити неделните училища за възрастни, тъй като духовенството видяло, че характера на преподаване в тях противоречи на учението на православната църква.

Царизмът изцяло поддърживал църквата в тази дейност. Не намирайки пари за развитие на народното образование, царското правителство давало големи средства за процветание на църквата.

Царското правителство и православната църква били непосредственна причина за това, че до революцията в нашата страна на 100 човека население били само 27 грамотни.

Православната църква винаги била спирачка за културния прогрес. Когато на Рус възникнало книгопечатането, църковниците излезли против. Когда появилась первая печатная книга, изданная Иваном Федоровым, церковники объявили ему войну…

По аналогичен начин църковниците се опитвали да се разправят и с такова мощно средство за просвещение и възпитание на народа, като киното. Появата на кинематографията в края на XIX век в Русия било посрещнато от духовенството лошо.

Московският митрополит Владимир се обърнал с молба към градоначалника «да се спре откриването на електрически театри по-близо до църкви и манастири».

В 1898 година религиозни фанатици подпомагани от духовенството изгорили киното в Нижегородския пазар. В 1912 година епископ Варнава едва не предал на анатема тези, които посещавали киното.

Всички тези факти показват, каква мрачна роля играла православната църква в делата на културния прогрес.

Въпрос. Руската православна църква проявила своята преданост към народа по време на Великата Отечествена война, кога тя е помагала на Съветската Армия. Дали това не доказва, че вярата в бога не пречи на хората да бъдат патриоти на своята Родина?

Отговор. Днес православното духовенство в своите проповеди и вступления настойчиво се опитва да внуши на вярващите мисъл за изкония патриотизъм на руската православна църква. Тя говори за това, че православната църква винаги е била с народа, заедно с него се е борила против чуждоземните захватчици, защитавайки Отечество.

Така например във встъпленията на един от ръководителите на руската православна църква се говорило, например, че никога — нито в началния период, нито в «татарщината», нито в «смутното време» — църквата не предавала своето земно отечество на врага, не се ползвало в своите интереси от неговото безсилие.

На това основание църковниците правят извод, че вярата в бога не препятства проявата на истинско патриотично чувство, любов към Родината, към своя народ.

Може ли с това да се съгласим?

Преди всичко да видим въпроса за «изкония патриотизъм» на православната църква. Историческите факти неопровержимо свидетелстват, че с подобни твърдения църковниците изкривяват историческата истина. Да вземем, например поведението на православното духовенство в периода на татаро-монголското иго.

Когато татарите нападнали Рус, много църковници, стараейки се да съхранят своя живот и богатства, се поставили в услуга на завоевателите, започнали да се молят за тях в църквите, призовавайки народа към покорност и смирение. За това татарските ханове освобождавали духовенството от данъци, от т. н. татарско излизане. В одном из ханских ярлыков, предоставлявших льготы русскому духовенству, было написано: «Да правым сердцем богови за нас молятся и за племя наше молятся и благословляют нас».

Православната църковна йерархя оценила любезността на «неверните и нечестиви царе» и се опитала да използва поддръжката на татарите за борба с князете.

Църквата вярно и преданно служила на татарските ханове, докато руския народ не встъпил против завоевателите. Разбрали, че времето на господство на татарите е преброено, църковниците побързали да поддържат московските князе в тяхната борба против татарите, в тяхната обединителна политика.

В продължение на много векове православната църква вяро и правдиво служила на царското самодържавие. В бъдеще самата тя крупен земеделски собственик — феодал и безпощаден експлоататор на селячеството, църквата с името на бога се стремила да освети този строй от  робството и угнетението.

Неговата преданост към «земното отечество» било преданост към отечеството на царя и помешчицитев, отечеството на експлоататорите и угнетителите на трудовия народ.

Истинският характер на «патриотизма» православните църковници проявили в годините на революцията и гражданската война, когато работническата класа и трудовото селячество свалило властта на помешчиците и капиталистите и унищожили ненавистния царизъм.

В това време много ръководители на православието заедно с белогвардейците и чуждестранните интервенти се нахвърлили против Съветската власт, против революционния народ. В 1921 година, когато Съветското правителство решило да се изземат църковните ценности за закупуване на хляб, за да се окаже помощ на гладуващото население от Поволжието, патриарх Тихон се обърнал към вярващите с призив да се окаже съпротива на това мероприятие. Реакционная часть духовенства рассчитывала, что голод поможет свержению Советской власти.

Убедили се в силата и устойчивостта на Съветската власт, в поддръжката на нейния трудов народ, в това число и болшинството от вярващите, лидерите на православната църква решили да се откажат от антинародната политика и признали Съветската власт.

Що се отнася до Великата Отечествена война, то действително болшинството от православното духовенство в това време е проявило своята лоялност по отношение на съветския обществен и държавен строй. Ръководителите на местните органи се обръщали към вярващите с патриотични призиви да се помогне на Съветската Армия в борбата с агресора, събирали пари във фонда на отбраната.

Но ние не трябва да забравяме и това, че много представители на православното духовенство стъпили на пътя на предателството и сътрудничали с фашистите на временно окупираните територии.

Така например, част от реакционното духовенство в Беларусия при поддръжката на окупационните власти обявила автокефалност (или независимост) на православната църква в Беларусия. Това решение било утвърдено със специален църковен събор, състоял се в 1942 година в Минск. Этот собор послал приветственную телеграмму Адольфу Гитлеру с благодарностью «за освобождение Белоруссии от московско-большевистского безбожного ига» и пожеланием «быстрейшей полной победы» немецкому оружию.

Патриотичната дейност на голяма част от православните служители към култа по време на Отечествената война в СССР 1941-1945 г. нямала никакво отношение към същността на православното религиозно учение. Честните свещенослужители на православната църква изпълнили своя граждански дълг пред Съветската Родина и съветския народ именно защото те на практика отхвърлили религиозните заповеди за «любов към врага», за «християнското смирение» и «всепрощение», за «несъпротивата на злото с насилие».

Трябва да кажем, че целия християнски православен морал, целия християнски светоглед са несъвместими с духа на истинския патриотизъм, с героичната борба за свобода и щастите на своята Родина.

Така например съвременните православни свещенници и сега виждат своята задача в това « да научат стадото в самия зенит на материалния прогрес да намират истинския смисъл на своя живот все пак след гроба, а не тук». Нима могат такива идеи да способстват за развитието на истински патриотични чувства у вярващия пролетарий, който е необходимо длъжен да осъзнава своята класова позиция и да се бори за осъществяване на своите коренни класови интереси?

Религията обезценява земния живот и труда на човека, сковава неговата воля, гаси обществената активност.

Човекът от гледна точка на религията е странник, гост на земята. Не земните нужди и интереси, а усърдната подготовка към смъртното небесно блаженство — ето какво според учението на църквата, трябва да бъде главното в живота на вярващия човек. Всички тези идеи се намират в непримиримо противоречие с истинския пролетарски патриотизъм.

Действителен патриот на своята Родина може да се направи от човек разбрал, че неговата истинска родина се явява не буржоазната Родина, а освободената Родина от експлоатация над работническата класа — свободна Родина за целия трудов народ на страната, възраждане, щастие и процветание което той трябва да отдаде с всички свои сили.

Использованная литература:

  1. «Ответы верующим». Издательство политической литературы. Москва. 1964 г.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659880
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031