Тази жена от горе я наводняват, водата стои в стаята и — да се живее в нея просто е невъзможно! Управляващата компания не може да разбере, къде е теча, инженерите-санитарни техници, които това по длъжност трябва да направят — вдигат ръце. Говорят, помог бы специальный прибор — течеискатель воды, но в УК, в ведение которого находится бывшее общежитие, а теперь жилой дом, такого прибора нет. Вот женщина и просит у администрации Адлерского района помощи. Отива, както е по закон да търси защита от властта, защото сама да се справи със своя проблем не може.
Началникът на отдела по общински жилищен контрол на администрацията и отговаря, като в глупар американски филм: колко ми е жалко Бил, че твоята къща е прокапала, но не можем да ти помогнем. Може да пробваме да глбим УК, ако желаете. Можете сами поменять УК, если та, что управляет вашим домом, не устраивает. Для этого собирайте собрание собственников и вперед. Правда, другигие 13 УК в Адлере тоже без течеискателя воды, так что смена УК не поможет вам решить вашу проблему. Что касается администрации, в которую вы пришли, то у нас не предусмотрены статьи расходов на закупку всяких приборов для управляющих компаний. Ведь УК ведет коммерческую деятельность и получает прибыль за эксплуатацию общедомового имущества. Администрация же не может вмешиваться в дела коммерческих предприятий. И вроде в такой ситуации УК должна найти и устранить утечки, но и не обязана.
Жената пита, какво да се направи, да се живее е невъзможно! Чиновникът отговаря, вървете в съда, подайте иск на съседите отгоре или живейте във вода.
Но нали е ясно, че докато там в съда върви бюрокрацията, самия проблем няма да се реши — жената все пак ще продължава да живее във водата.
Бедната пенсионерка говори, че е мислела да се обади на пряката линия с «царя»-президент, но и станало мъчно да повдига там такъв нищожен въпрос. И се отказала.
Само че аз си мисля не трябва ли да стане мъчно не на нещастната възрастна жена, а на президента и всички негови чиновници, които пръсти не си помръдват за да помогнат на човека в най-обикновената и примитивна ситуация!
Накрая, жената в отчаянието си задава напълно верния въпрос: а защо сте в администрацията, след като нищо не можете да направите?
Началникът отговаря: ние имаме камари друга работа за вършене, за която ни се плаща заплата.
Общо взето около 10-15 минути продължава разговора в следното направление: възрастната жена пита, какво да прави и ка ще живее по-нататък, тя е инвалид и пенсионер, а в нейното жилите има вода. Началникът от администрацията отбелязва, че нищо не може да направи.
Накрая, жената не издържала и заплакала казвайки, че в съветско време, ако тя се обърне в районната или градска администрация (тогава те се наричаха изпълком на Съвета на депутатите на трудещите се), веднага щаха да и помоггнат и всичко мигновенно да се реши. На това чиновника на администрацията и възразил казвайки, че днес съветските времена ги няма и структурата на властта е друга.
В края на краищата, так и си отишла пенсионерката нищо не направила.
След това този началник беседва със своите подчинени и се оправдава, че наистина искал да и помогне, но не може да и купи детектор за течове със своите средства! Защото трябва да се храня! Иначе три месеца ше гладуеам, ако и подаря нужния прибор.
Може и да му е мъчно на чиновника и наистина да му е жално за пенсионерката, но ако помислим обективно, то да го ругаем за безсърдечие няма смисъл— това с нищо няма да помогне на пенсионерката. Работата е в това, че буржоазния държавен апарат, а и цялата буржоазна държава, в това число администрацията на града и района, нищо не управляват! Нет у них таких функций! Te не са замислени за това в системата на буржоазната власт. Държавният апарат при буржоазията само обслужва капиталистите, осигурявайки им най-добри условия за вземане на печлаби от трудещото се население на страната. А вот как-то влиять на действия капиталистов, заставлять их что-то делать, они не могут — нет у них таких рычагов в руках.
Буржоазната държава – това е система от насилие над трудовия народ, а не система на управление.
Какви ли не приказки не съчиняваха буржоазните слуги за «прелестите» на капитализма, самия живот стъпка по стъпка показва истината на народа, че да чака помощ от буржоазната държава не може. Никой чиновник, добър или лош, нищо не решява в подобни ситуации. Не решит и Путин, если только он не расщедрится подарить из своего собственного кармана прибор-течеискатель той самой коммерческой УК, которая заведует домом несчастной пенсионерки. Но какой коммерсант станет что-нибудь дарить какому-то другому коммерсанту, тем более ради какой-то пенсионерки? Они потому и коммерсанты, что каждый тянет одеяло на себя, каждый под себя гребет прибыль, а не делится ею с другим.
Това означава, че корена на проблема, с който се е сблъскала пенсионерката, и с който се сблъскват днес хиляди граждани на Русия — обикновени трудещи се е частната собственост на средствата за производства!
Трудящите се трябва да унищожат частната собственост на средствата за производство — основата на този безумен бардак, в който ние живеем. И тогава подобни проблемите, като този на адлерската пенсионерка, лесно ще се решават.
Защот? Защото всички средства за производство в страната, всички заводи, фабрики, електростанции, земя, гори, езера, пътища, тръбопроводи и комуникации, а така също жилищните многоквартирни домове ще станат собственост на целия народ — общонародна собственост. И управлять этой собственностью будет сам народ России, объединенный в Советы. Это и будет советским государством — государством трудящихся. И оно действительно будет управлять — мгновенно решать любые проблемы, потому что ему не нужно будет ни к кому бежать и кланяться, кого-то о чем-то просить и умолять.
Народът, обединен в Съвети, сам ще решава какво къде и какво да прави. Ще трябва например на домоуправителите детектори за течове, значи те ще бъдат веднага доставени за всички домуправления в страната — и пари за това мигновено ще се намерят и хора и техника. Защо? Защото тази пенсионерка е също стопанин на страната, на цялото имущество. Тя владее цялото достояние на страната заедно с всички останали граждани на страната — пенсионери, работници, служещи, селяни и пр. И като стопанин тя сама решава, как цялото това имущество, в това число протеклата стая най-добре да се разпореди, кога и как да се отстранят течовете, как да се изправят грешките, какво да се подобри, замени, отремонтира — как да се направи така че да не тече!.
В такава държава — държава на трудещите се нито една пенсионерка няма да стои и да плаче на прага на своята неизвестно от къде квартира при пълното бездействие на властите, защото тя самата е власт! Сама е стопанин на страната и сама определя своя живот.
М. А. Китов, читатель РП
