Главната цел на «поправките в пенсионното законодателство», както засрамено го именуват е фактическото унищожаване в страната на системата на всеобщо пенсионно осигуряване, заявявайки за «ръст на благосъстоянието на пенсионерите и увеличаване на пенсиите в Русия».
Цинизмъм и безпардонна наглост на руските политици, явно считащи целия трудов народ на Русия за клинични идиоти, неспособни да отличат черното от бялото, доброто от злото, загубили всякакви граници. Лъжата и лицемерието на руската буржоазна власт просто подивява. Называть меры, которые не позволяют физически выжить трудящемуся населению страны старшего возраста, «ростом их благосостояния», это нужно уметь! На това са способни само истинските врагове на народа, неговите най-непримирими врагове, които спят и виждат, как повече да изтрият от нашата страна, нейния трудов народ, или да му устроят такъв концлагер, за който и хитлеровите фашисти не са мечтаели. Надеемся, что после подобных инициатив и их одобрения «всенародно избранными» депутатами российского буржуазного парламента рабочий класс России окончательно понял, что враги народа существуют и их даже можно назвать поименно, можно пригвоздить к позорному столбу каждого соучастника этого преступления.
Като оправдание за своята антинародна инициатива руското правителство извежда два основни аргумента:
- че възрастта на излизане в пенсия, а значи и правото на получаване на държавни и социални облаги за старост се увеличават не само в Русия, но и във всички страни от страни и че Русия тук не прави нищо ново, това е «световна практика», «световна тенденция»;
- че продължителността на живота на руснаците се е увеличила и затова трябва да се увеличи и продължителността на периода на тяхната трудоспособност, и това е необходимо да се отрази в законите на страната.
Външно тази аргументация може на някого да не направи впечатление, но на практика тя не струва нищо, защото реалните факти на съществуване на трудещите се в условията на капитализма показват съвършенно друго.
По първа точка руските министри-капиталисти почти не лъжат — капиталът действително настъпва на правата на трудещите се по целия свят, фашизирайки се пред очите ни. Друга работа е че се стремят да създадат в РФ максимално комфортни условия за обогатяване на монополистическия капитал с цел осигуряването му още по-евтина работна сила — това е и истинската цел за увеличаване на пенсионната възраст в Русия! — рускиете власти не съобщават на трудещото се население на РФ «малка» подробност, която принципно показва реално нещата.
Тази «малка» подробност се състои в това, че никъде в света реформите по увеличение на възрастта на излизане в пенсия не са били приети от трудещите се доброволно. Обратно, навсякъде къдетъо такива реформи са се провеждали или където буржоазните правителства са се опитвали да ги провеждат, работническата класа и трудещите се маси са протестирали, отлично разбирайки, че такива закони, като увеличаването на възраста на пенсиониране ги поставят на границата на живота и смъртта, че увеличаването на пенсионната възраст е фактически отмяна на пенсията, унищожаване на завоювани с огромен труд социални гаранции, взети от капиталистите през изминалото столетие в най-пряк смисъл с бой, сила и заплатени с кръвта на хиляди и милиони борили се за своите права работници, защото при повишаване на пенсионната възраст голяма част от трудещите се до пенсия просто няма да доживеят! А те, кому вдруг посчастливится достигнуть его, протянут недолго, ибо «щедрость» буржуазных правительств к рабочим и трудящимся, т.е. к тем, кто обеспечивает существование господ-капиталистов, общеизвестна — пенсионного пособия, выдаваемого капиталистическим государством, на гроб не хватит, не говоря уже о питании и лекарствах, без которых жить в престарелом возрасте физически невозможно
Всъщност, «пенсия ненапразно дават», както се шегуваха едно време в СССР. На 60 и 55 години — съществуваща и днес в РФ възраст на излизане в пенсия по старост за мъже и жени, съответно е установена още в съветско време — хората губят здраве и вече физически не могат да работят така, както са работели на 20-30-40 години. Техният организъм се износва и става неспособен да издържа такива натоварвания, които е необходимо да се предявяват днес към наемния работник практически на всяко работно място, защото степента на интензификация на труда на работниците, обусловена от стремежа на капиталиста-работодател към увеличаване на своята печалба, постоянно се увеличава.
Съществуващият днес в РФ пенсионен рубеж е разчетен за условията на социализма, които, както днес вече е понятно на всички, не може да се сравни с условията, в които е принуден да живее човек и да работи капитала, варварски използващ неговата способност към труда. В условията на капитализма физическото стареене, износване на организма на работниците ста по-бързо, отколкот по времето на СССР, при социализма. Причины тому — жесточайшая эксплуатация, которая к тому же постоянно усиливается; отвратительные условия труда наемных работников, при которых они быстро теряют здоровье и становятся малоспособными или совсем неспособными к труду; отсутствие качественной и всеобщей медицинской помощи; недостаточное питание; плохие условия проживания и отдыха. Все это и многое другое не позволяет рабочим восстановить свои силы, затраченные в процессе труда на капиталистов, а значит, быстрее приводит к старению, изнашиванию их физического организма.
По логикaта на нещата, ако буржоазното правителство действително е мислило за народа, ако се е грижило за благополучието на трудещите се маси, пенсионната възраст при капитализма трябва да се намали с 5-10 години! Но това от правителствата на капиталистическите страни да очакваме не можем — министрите-капиталисти по-добре да се удавят но няма да извършат това. В своих действиях они не руководствуются интересами здоровья и счастья трудящегося населения, им глубоко плевать на народ — «бабы еще нарожают». Буржоазните министри и депутати за загрижени само и изключително за печалбите на господстващата класа буржоазия и преди всичко за свръхпечалбите на монополистите и олигарсите, които всяко даване на работници (личную или от своята буржоазна държава) считат за теч от печалбата от своя джоб.
Получава се че втория аргумент на руската власт също не струва и пукнат грош, както и първия. Още повече, че на всички е известно, на кого е днес статистиката, стараеща се да се подмаже на капитала превръщайки се от наука в тоалетна хартия. Да се нарисува нужната продължителност на живота от спецовете по фалшификация от Росстат не представлява никакъв труд — те с това се занимават вече цели десетилетия.
Но даже ако високата продължителност на живота има място в реалността в някои отделни капиталистически страни, това не доказва извода, който се прави от този факт от инициаторите от руската пенсионна реформа — че уж от нарасналата продължителност на живота пряко следва увеличение на периода на трудоспособност на човека.
В това е и работата, че не следва! Периодът нa трудоспособност нa работника зависит само от условията на съхраняване на неговите «жизнени сили», или от неговото физическо и морално здраве. А по тези въпроси във всички капиталистически страни, даже най-развитите има «голямо напрежение». Капиталистте нито в една страна от света не желаят да дават пари за качественна и достъпна за всички трудещи се медицина, за тяхното физическо развитие, осигуряване на безопасни за здравето на работниците условия на труд, намаляване на неговата интензивност, на качественна храна и пълноценен отди за работниците. А всичко това е жизнено необходимо на работниците за пълно възстановяване на своите сили, изразходвани за обогатяването на капиталистите! От къде тогава се вземат «жизнените сили» у работещия човек, ако те варварски не се дават на капитала, койо се грижи само за едно — за своята печалба, при това печалба тук и днес, в дадената конкретна минута?
Това означава, че още днес на 55 и 60 години — съществуващата засега в РФ пенсионна възраст, по достигането на която може днес да се разчита на получаване на държавни пособия по старост, голяма част от руските работници вече не са способни пълноценно да работят. Те вече имат болести, които им лишават силите и изискват сериозно лечение и рехабилитация, които да им възстановят силите. А с увеличение на възрастата на пенсиониране, която е 5 години за мъжете и 8 за жените, тези работници вече даже няма да могат да преживеят физически — те просто няма да могат да живеят през тези допълнителни години! Ведь продавать капиталисту свою рабочую силу они уже не смогут — ее у них просто не осталось! Всю их прежнюю рабочую силу (способность к труду) до последней капли высосали из них ненасытные кровососы-капиталисты. Использовав миллионы людей для своего обогащения, выжав их, как лимон, капиталисты в лице своего правительства теперь отбрасывают рабочих, как старую тряпку, не желая нести никакой ответственности за их существование в старости!
Това означава, че цялото бърборене за увеличаване трудоспособния период на живот на съвременния наемен работник свързано с увеличената средна продължителност на живота е зашита с бял конец. То е нужно на капиталистическите правителства, в това число и руското правителство, само за декорация, за да прикрие ярко антинародния, човеконенавистен характер на провежданите от тях реформи.
Отлично разбирайки това, работническата класа в капиталистическите страни от целия свят встъпили и встъпват категорично против увеличението на пенсионната възраст.
Борбата на световния капитал, стремящ се да лиши работниците от права на държавно осигуряване при старост, особенно активно се разръща в последното десетилетие. Глобалната икономическа криза от 2008-2009 г. вкара световната капиталистическа икономика в дълбока яма, от която тя и до днес не може да излезе. Соответственно спаду производства и многолетней депрессии капиталистической экономики обострились и все противоречия капитализма, прежде всего главное из них — между трудом и капиталом. Капиталисты традиционно для себя пытаются вылезти из кризиса методом еще большего ограбления трудящихся масс, перекладыванием на их плечи всех его тягот, всех своих убытков. Пусть лучше сдохнут миллионы рабочих, чем капиталисты потеряют часть своих миллионов, награбленных у трудового народа! Под таким девизом и ведется наступление класса буржуазии в лице верных ему правительств на социальные завоевания рабочего класса — «оптимизация» и сокращения персонала, уменьшение зарплат, урезание и отмена государственных пособий, увеличение возраста выхода на пенсию и др.
Но работническата класа не е съгласна с такава политика на капиталистите. Тя активно се съпротивява на приетото от буржоазната държава насилие, ограничаваща или лишаваща неговите завоювани от преди в жестока класова борба права и свободи.
Ето няколко примера от борбата на работници и трудещи се в различните страни от света против пенсионната реформа, урязваща техните права на получаване на пособия по старост.
24 септември 2010 г. Франция.
«Протести против пенсионната реформа във Франция.
Френските власти преброили около 1 млн протестиращи, запълнили улиците в един от четвъртъците на септември 2010 г., за да заставят президента Никола Саркози да се откаже от своя план за вдигане на пенсионната възраст до 62 години (с 2 години). Подобно на други европейски лидери, Саркози се старае да убеди страната в необходимостта от съкращаване мащабите на щедри социални плащания след гръцката дългова криза, изпарило доверието към еврото. Тъй като поколението на бейби-бума достига пенсионна възраст и продължителността на живота расте, консервативното правителство настоява на повишаване на пенсионната възраст, предсказвайки в противен случай крах на пенсионната система към 2018 г.
Но мощните профсъюзи във Франция считат излизането в пенсия на 60 години почти за священо право. В страната преминали над 230 протестни демонстрации. Высшие чиновники безуспешно пытались запугать протестующих высоким уровнем угрозы террористических атак.
Стачки обхванали летища, гари и училища. По-малко от половините линии на парижското метро работели нормално, били отменени около половината маршрути. Стачкували пощите даже и оперите. Над 25 % от учителите приели участие в стачката». https://www.seattletimes.com/business/1m-protest-in-france-over-retirement-age/
23 декември 2013 г. Португалия.
«Масова опозиция блокирала пенсионната реформа в Португалия.
Под непрекъснат натиск от Тройката, състояща се от Комисии на ЕС, ЕЦБ и МВФ, правителството на Португалия отишло на беспрецендентни анти-социални мерки под обещание да се получи пореден транш заем от МВФ. През ноември 2013 година правителството предприема крупно за последните 30 години намаляване на социалните плащания от бюджета за предстоящата година: разходите на социални нужди се намаляват с 3,9 млрд евро, което е 2,3% от БВП на страната. Сверх того, что социальная поддержка государства снизится на миллиарды евро, рабочих ожидает немедленное повышение стоимости жизни. Недавние доклады действительно показывают, что плата за коммунальные услуги возрастёт в будущем году, и увеличение счетов за воду и электричество затронет более 1 млн. потребителей. Националният оператор за улично осветление анонсирал програма по икономия на пари за спиране на уличното осветление в цели градски райони. Планирали се масови уволнения и 12% намаляване на заплатите в държавния сектор.
В началото на месеца правителството завършило приватизацията на португалската поща. За привличане на инвестори, от 2012 година, около 1000 работни места са били съкратени. Целый ряд протестов и однодневных забастовок были организованы в этом году, но профсоюзы всё время добивались несогласованности этих протестов друг с другом. За неделю до распродажи, 28.11.2013, в одном из почтовых отделений Лиссабона произошли столкновения бастующих работников Почты с полицией.
Отговор на приетия анти-социален бюджет през 2014 година била седмицата на масови стачки и протестни акций, включително митинг около официалната президентска резиденция в Лисабон, където митингуващите искали от президента Анибал Кавако Силва да спре някои текстове от панирания за следващата година и да се отложат за по-късвн срок и да се пренесе на по-ранен срок изборите, които трябвало да се състоят през 2015 г.
По-късно вечерта конституционния съд отменил планираната пенсионна реформа, уравняваща пенсиите в държавния и в частния сектор. Това е четвърти път от 2013 година, когато конституционния съд отменя проекти от анти-социалните реформи, включително априлското решение, което препятства плановете да се намали еквивалента на месечните заплати на работниците в държавния сектор. При этом суд не препятствует усилению анти-социальных реформ, а, лишь опасаясь ответной реакции, требует от правительства более тонких методов атак на социальные права трудящихся. Например, предишната отмяна от конституционния съд за намаляване на заплатите била компенсирана от правителството за сметка на увеличение на работната седмица от 35 до 40 часа, като това да не се отчита за увеличение на заплатите». https://www.wsws.org/en/articles/2013/12/23/port-d23.html
28 юли 2014 г. Сърбия.
«Сръбският парламент провел пенсионна реформа.
През 2013 г. под натиск от МВФ в катастрофална икономическа ситуация (падане на БВП, масова безработица — 25% и над 50% сред младежите, най-висок в Европа бюджетен дефицит) сръбския парламент приел ново трудово законодателство (като част от «широкомащабни структурни реформи»). Новите закони облегчават работодателите при уволнение на работници, намаляване на плащания при отпуски и изменение на продължителността на срочните договори. Уменьшены также выплаты по больничному листу и отпускам. В трудовом договоре более не требуется оговаривать оклады и часы работы. Увеличен возраст выхода на пенсию для женщин – с 60 до 65.
Профсъюзите, встъпващи за «партньорство и социален диалог», поддържащи «интеграцията на Сърбия в европейските процеси» и прехода към пълна пазарна икономика, независимо от това провели пред стените на парламента акция на протест против новото трудово законодателство. Акцията демонстрирала отсъствие на масова поддръжка към профсъюзите от страна на трудещите се (вместо заявените «над 10 000 участника» дошли около 4 000). Президент Альянса независимых профсоюзов Любисав Орбович заявил, что профсоюзы «за реформы», цинично добавив, что они не должны проводиться за счет наемных работников. Профсъюзните бюрократи канализирали широкото недоволство от реформите в петиция за провеждане на референдум по някои пункта от реформите, особенно тези, които се отнасят към изменението на колективните договори и заплашват привилегиите им. Протестът против реформите бил поддържан и от псевдолевите групи». https://www.wsws.org/en/articles/2014/07/28/serb-j28.html
08 ноeври 2014 г. Белгия.
«Масова стачка на протест против твърдите правителственни мерки изплашила новата белгийска власт.
Новият кабинет на министрите в Белгия продължил антисоциалната политика на старото, като отива на поредно рязко ужесточаване. В списъкът с програми правителственни мерки: вдигане на пенсионната възраст до 67 години, 10% намаляване на фонда работна заплата в държавния сектор, намаляване на държавните разходи за здравеопазване и даже планове да се заставят безработните, в случай че те продължително време не могат да си намерят работа, да отработват пособия по безработица! Правителството също така анонсирало планово замразяване на индексациите на заплатите, с помоща на което разчитат да облегчат джобовете на трудещите се с 3 млрд. евро. Средно на работник това ще струва 336 евро на година.
Белгийските работници на 6.11.2014г., под егидата на Белгийските профсъюзи, отговорили с мащабна протестна акция в Брюксел. Приблизително 130 хил. човека от всички краища на страната преминали с марш в един от крупните за Белгия масови протести след всеобщата стачка през 1960-61г. Рабочие химической, фармацевтической, стальной и аэрокосмической промышленностей, порта, общественного и грузового транспорта бастовали и присоединились к протесту.
Жестоки стълкновения избухнали между полиция и група демонстранти, докери от Антверпен, откъснали се от марша на основната колона. Полицията използвала водни струи и гумени патрони. Несколько десятков демонстрантов были ранены. Сериозни травми получили двама полицаи. Минимум 30 демонстранта били арестувани.
Независимо от публичните призиви към по-нататъшни протестни акции и към общонационална стачка, администрацията на профсъюзите заела традиционно предателска тактика по отношение на работниците. Oщe в самия разгар на демонстрациите тя водила задкулистни преговори с правителството, уговаряйки го да не отменя антисоциалната програма, а само да и придаде по-пригледен вид. Ръководството на профсъюзите не крие своята солидарност с правителството и своя страх пред успехите на организираните от тях стачки и други акций на протест: «Ако това правителство не отстъпи под натиска на протеста, ние се опасяваме, че ние няма да можем да контролираме нашите сили». https://www.wsws.org/en/articles/2014/11/08/belg-n08.html
17 декeмври 2014 г. САЩ.
«Пенсионната реформа в САЩ.
През декември 2014 г. Конгреса на САЩ одобрил пенсионна реформа, която сериозно намалява пенсионните права на промишленните и други работници от частния сектор, с които са се ползвали в течение на 40 години. Новата мярка открива широка възможност за намаляване на пенсиите в цялата страна и във всеки сектор на икономиката. Тя ознаменува по-нататъшното настъпление на социалната контрареволюция на всичко завоювано от трудещите се, които са си добити през ХХ век. Постановлението е било поддържано от крупните корпорации и профсъюзи, които съвместно управляват пенсионните програми, покриващи 10 млн пенсионера и активни работници в товарните превози, въгледобива, строителството и други отрасли от промишлеността. Подаваното, като средство за спасение от намиращите се в трудно финансово положение пенсионни фондове и за защита на пенсионните пособия, законопроект позволява на предприемачите и профсъюзните попечители да отрежат пенсионни плащания от 10-30%. Платежеспособным пенсионным фондам разрешено делать упреждающие урезания пособий, если считается, что фонд находится в «критическом состоянии». Урезание пенсий на 10-30% означает бедность и раннюю смерть для сотен тысяч пенсионеров, доходы которых и без того невелики: например, среднегодовая пенсия 410 000 бывших водителей грузовиков и оптовых торговцев, которую выплачивает им Teamsters Central States pension fund, составляет всего $15,000.
Позицията на ръководствата на профсъюзите по въпроса за спасяване на пенсионните фондове е била заявена още в съвместния документ от 2013 г.: за поддържане на платежеспособността на пенсионните фондове трябва да плати работническата класа. Такава позиция на профсъюзите не удивлява, защото в продължение на много години профсъюзите бяха съучастници в ограбването на пенсионните фондове и използването им в различни финансови мошенничества». https://www.wsws.org/en/articles/2014/12/17/pers-d17.html
6 април 2015 г. Виетнам.
«Мащабна стачка във виетнамските обувни фабрики.
В 2012 година в юнския доклад на Световната Банка Виетнам е бил посъветван да приеме «съвременна» пенсионна система и да съкруши «щедрите пенсионни плащания», които получават виетнамските работници. В съответствие с тези призиви и със «загрижеността» във Виетнам се извършило поредното настъпление срещу съществуващата пенсиона система.
Същността и се състои в приемането на изменения в закона за социалното застраховане. По старото законодателство, в случай на уволнение на работника до достигането му до пенсионна възраст, той може да получи веднага общата сума от пенсионния фонд, в който е внасял вноски. Это даёт рабочему финансовое облегчение на период поиска новой работы. Новая редакция закона запрещает эту опцию, так что рабочие смогут получить доступ к деньгам лишь по достижении ими пенсионного возраста и только частями на ежемесячной основе. Пенсионный возраст правительство тоже планирует поднять. Всё это окончательно подрывает доверие у рабочих к Пенсионной Системе, которое и без того весьма слабое: власти не скрывают, что Пенсионная Система Вьетнама столкнётся с дефицитом к 2021 г. и будет полностью опустошена к 2034 г., хотя рабочие обязаны делать в неё ежемесячные взносы. Възмутени работници от новия закон се излели в мащабна стачка, започнала на 26 март 2015 година. 90 хил. работници от обувните фабрики в Хошимин, които освен протест по повод лоши условия на труд, издигнали и политически искания за отмяна на новия закон.
Протестиращите работници се придържали към тактика на мирна демонстрация и стояща стачка на териториите на фабриките. Стачката била обявена без съгласуване с профсъюзите и Виетнамската Конфедерация на Труда, които, напълно застанали на страната на властите и чуждестранните стопани на завода, убеждавайки работниците в това, че те просто не разбират, колко е добре това за тях, когато своите пари не може да си ги получиш всичките и веднага, обвинявайки в организацията на стачките някакви «лоши елементи» и умолявайки работниците просто да се върнат към своите работни задължения.
За да привлекат внимание към своите искания, протестиращите няколко пъти спирали движението по близката автомагистрала. Правителството продължило да игнорира исканията на стачкуващите и изпратило да разпръсне протестиращите на автомагистралата крупни полицейски сили, въоръжени с гумени куршуми. Ръководствата на компаниите натравало на протестиращите своите служби за безопасност, които от провокации преминали на втория ден от стачката към заключване на част от работниците в цех и ги атакувала с електрошокове. Четирима работници получили електротравми.
Исканията на стачкуващите били «чути» от правителството едва след седмица, на 1 април, след като в стачката се включила още една обувна фабрика, разположена в съседната провинция. Изплашено от по-нататъшно разрастване на стачното движение, правителство признало исканията на стачкуващите за «легитимни» и обещало, че в Националното събрание на 20 май ще преразгледа измененията в закона за социалното застраховане».https://www.wsws.org/en/articles/2015/04/06/viet-a06.html
Участвали над 90 хил. човека. http://www.industriall-union.org/ru/vetnam-90000-uchastnikov-zabastovki-potrebovali-socialnyh
И работниците победили.http://rkrp-rpk.ru/2015/04/03/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8C-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B9-%D0%BA%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%88%D0%B0%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B0/
23 януари 2016 г. Гърция.
«Пенсионната реформа в Гърция
През януари 2016 г. в страната преминали масови протести против планираното от правителството на СИРИЗА намаляване на пенсиите. В замяна Гърция трябвало да получи малък транш от МВФ и ЕС от €5.7млрд.
Правителството планирало не само намаляване на пенсиите до 30%, но и увеличаване на пенсионните вноски. Такива, вноски от фермерите в пенсионния фонд трябвало да нараснат от 7 до 20% от техния доход. Для некоторых самозанятых работников – более чем на 100%.
От 2010 г. това било 12 по ред намаляване на пенсиите: за този период средната пенсия намаляла от €1,355 до €833.
В акциите на протеста против реформата приели участие различни групи трудещи се: фермери, моряци, лекари и юристи. Хиляди фермери на трактори нееднократно парализирали движението по крупните транспортни възли. Забастовка моряков парализовала паромное сообщение. К забастовке присоединились и служащие министерства судоходства. Протестуя против реформы, на улицы вышли врачи, юристы, фармацевты и другие самозанятые.
Независимо от широкия обществен протест, гръцкото правителство било решително настроено да изпълни исканията на МВФ и ЕС. Крупните профсъюзни федерации ADEDY и GSEE поддържат намерението на правителството и анонсирали през февруари всеобщата стачка, че има за цел да «изпусне пара».» https://www.wsws.org/en/articles/2016/01/23/gree-j23.html
20 февруаро 2018 г. Бразилия.
«Победа за профсъюза: по време на всеобща стачка Конгреса спрял гласуването по пенсионната реформа.
Мощнитe протестни акции и стачки на профсъюзите в Бразилия се опитват да сдържат натиска на правителството на пенсионните права на трудещите се. Серията крупни стачки, започнали с най-мащабната стачка в историята на страната на 28.04.2017г., насочена против приетия от Конгреса проект за реформи на пенсионната система на страната, принудили правителството да отсрочи гласуването в Конгреса за по-добри времена. Последний раз такая отсрочка по голосованию была принята в декабре 2017 г.
Поредната общонационална стачка против пенсионната реформа профсъюзите провели на 19.02.2018 г. Милиони бразилци под лозунга «Аз искам пенсия!» взели участие в нея. Вот некоторые детали забастовки.
Десетки главни автомагистрали и булеварди били блокирани от горящи гуми, включително улица Авенида Интерлагос в Сау-Паулу, блокирана от протестиращи работници от химическите фабрики, и автомагистрала №101 към Рио-де-Жанейро.
Работниците от автомобилната, химическа, фармацевтична, нефтохимическа промишлености, транспорт, правителственни и банкови служещи в десетки градове в цялата страна не отишли на работа.
Уличните протести обхванали цялата страна. Имало протести в летищата на градовете Сау-Паулу, Бразилия и Порто Алегре.
Членовете на профсъюза «Централен съюз на трудещите се» съвместно с членовете на Движението на безимотните селяни устроили протестни акции пред зданията на пенсионните министерства на различните щати и сътрудниците в министерствата останали без работ в знак на солидарност с протестиращите.
Конгресът анонсирал, опирайки се на военното положение в Рио-же-Жанейро, спешно обявено в навечерието на стачката, която, по конституция спира цялата законотворческа активност в страната, че ще спре гласуването по проекта за пенсионна реформа до края на годината». http://www.brasilwire.com/union-victory-pension-reform-vote/
Както може да се види от приведените примери, класовата борба на работниците носи своите плодове. Работниците, ако са организирани и обединени, ако са начело на мощното протестно движение на широките маси от трудещи се, непременно ще вземат от буржоазната власт желаеното — те ще отидат на отстъпки, разбира се няма да се откажат при това от своите намерения, но в краен случай , забавяйки своите антинародни мерки за неопределен срок, което също е съвсем не-лошо. Это, конечно, не решает окончательно проблемы, потому что окончательное решение — это только пролетарская революция, политическая власть в руках рабочего класса и уничтожение частной собственности на средства производства — главной причины всех бед угнетенных и эксплуатируемых. По положение рабочих и трудящихся улучшается или хотя бы не ухудшается, что в условиях глобального мирового кризиса и еще недостаточной политической сознательности рабочего класса уже серьезный успех.
По представените примери от борбата на работническата класа зад граница може да се направят няколко важни извода.
Първо. Очевидно е че успеха в борбата за своите права работниците ще постигнат едва тогава, когато те не играят по правилата, установени за тях от буржоазните правителства, а когато те водят самостоятелна класова политика, когато те сами определят «правилата на играта» — форми и рамки на своите протестни встъпления, не съгласувайки ги със своя класов враг.
Второ, встъплението на работническата класа и трудещите се маси в защита на своите права трябва да имат такава форма, при която на капиталистите може да се вземе «най-важното», или да се удари по най-важното за тях — по тяхната печалба. Само в този случай капиталистите и техните правителства ще «чуят» гласа на трудовия народ и само в този случай те ще реагират на възмущението и исканията на трудещите се маси. Във всички останали случаи, при всички други форми на борба капиталистите не обръщат внимание на акциите на протеста на трудещите се, защото не носят никаква заплаха.
И трето най-важното. Работниците и трудещите се ще се сдобият с победа над своиите угнетатители, само ако са добре организирани и твърдо знаят, с какво искат да се сдобият, ако те се научат да отделят предателите и провокаторите от своите редици и да ги изхвърлят от числата на своите ръководители. Историческая практика доказывает, что если организаторами протестов рабочего класса и трудящихся масс выступают реформисты или «желтые» профсоюзы, то такие протесты никогда не достигают цели — вся борьба рабочих, сколь бы искренней и самоотверженной она не была, оказывается впустую. Требования рабочих остаются невыполненными, и все лавры победы достаются капиталистам.
***
Сега, когато ние примерно знаем, как работниците от другите страни се борят с подобна проблематика, която днес стои и пред нашата работническа класа, следва да се погледне на това, как е реагирала на «пенсионната» инициатива на руското правителство трудова Русия.
За съжаление, много ни се иска, но трябва да кажем че масови протести, стачки и демонстрации, нямаше. Засега всичко е скромно. Ще си кажете че руските работници, знаещи не от чужди думи, как може и трябва да живее свободния трудов народ, да обясняваш необходимостта от солидарен масов работнически протест против действията на антинародното правителство не трябва. Однако, сознательность российских рабочих еще не столь высока, как у их товарищей по классу за рубежом. Пока мы видим только следующее.
Кабинетът на министрите на РФ излязъл с предложение да се повиши пенсионната възраст на 14 юни 2018 г.
От 16 юни в страната започнали протестни акции. За две седмици те преминали в 66 града на Русия, участие в тях взели около 28 хил. човека. Самые крупные состоялись Омске, Вологде, Орске, Миассе, Барнауле, Красноярске, Перми, Кургане, Челябинске, Томске, Биробиджане и др. В Москве, Петербурге и ряде других городов акции были запрещены под предлогом, что сейчас в этих городах проходит Чемпионат мира по футболу, и ради безопасности иностранных туристов, которые понаехало в Россию действительно немало, никакие протестные акции и выступления не допускаются. На тех, кто с этим решением российских властей был не согласен, оказывалось жёсткое давление со стороны властных структур – от МВД до Министерства науки и образования, муниципальных чиновников и даже работников ЖКХ.
Протестните акции преминали общо взето в руслото на позволеното от буржоазната власт. Основни организатори били КПРФ, отново възникнала от небитието във връзка с връщането на своя безсмъртен лидер Удалцов от «Левия фронт», навалновци, редица профсъюзни и пенсионерски организации, ЛДПР, партия «Яблоко» и пр. Числеността на всяко мероприятие средно не превишавала няколко стотин човека, макар че само профсъюзите, ако са сериозно заинтересовани да противодействат на запланираната от правителството пенсионна реформа, смело могат да призоват на улицата милиони и даже десетки милиони хора.
В началото на юли протестите против анти-пенсионния закон в Русия продължили. Включили се нови градове – Новосибирск, Ангарск, Барнаул, Нов Уренгой, Ижевск, Иваново, Елита, Дзержинск, Вологда, Пенза, Киров, Ярославъл, Тюмен, Саратов, Череповец, Самара, Чита, Улан-Уде, Бийск, Стерлитамак и др. Формата на акция и числеността на участниците същата, като през юни.
Средата на юли, 2018 г. Русия.
«Към средата на юли 2018 година в много региони на Руската Федерация продължавали акциите на протеста против повишаването на пенсионната възраст.
За последната седмица митинги и манифестации се състояли в повече от 20 града на Русия. Най-масов бил митинга в Уфа, където приели участие пет хиляди човека, в Перм — над две хиляди, Курган — около половин хиляди, в Красноуфимск — хиляда, Верхнея Салда — около седемстотин човека. Также многочисленные акции состоялись в Якутске, Ижевске, Абакане, Охе, Ангарске, Иркутске, Калаче-на-Дону, Сыктывкаре, Ханты-Мансийске, Кирове, Карымском, Кстово. Пикеты прошли в Гаврилов-Яме, Архангельске, Астрахани, Ангарске, Писковичах, Вятских Полянах. Все акции организуются и проводятся территориальными отделениями политических партий, региональными профсоюзными объединениями и общественными активистами». https://work-way.com/blog/2018/07/23/rossiya-i-mir-rabochij-klass-protiv-pensionnoj-reformy/industrialconflicts.ru
19 юли 2018 г. в Москва в Госдумата се състояло първото слушане по законопроекта на правителството за повишаване на пенсионната възраст за трудещите се в Русия. Имало ли е въздействие на депутатите от страна на народа? Да. Вот такое:
«По време на обсъждането (става въпрос при обсъждането в Госдумата на 19 юли законопроекта за пенсионната реформа — прим. РП) пред зданието на Госдумата били организирани единични протести против повишаването на пенсионната възраст. В тях участвали няколко депутата от КПРФ, лидера на «Комунистите в Русия» Максим Сурайкин, представителя на «Яблоко» Сергей Митрохин, координаторът на движението «Левой фронт» Сергей Удалцов…
Аналогична акция се състояла на 18 юли в сряда и в Санкт-Петербург. На ъгъла на Невски проспект и Мала Садова улица ктдето се събрали около 300 човека». http://www.1rre.ru/142014-pensionnaya-reforma-vyzvala-volnu-protestov-v-rossii.html
20 юли 2018 г. Русия.
«Съгласуван митинг против изменението на пенсионното законодателство в Русия се състоял на 18 юли в московския парк «Соколники». Заявител на акцията станало движението «Гражданска солидарност». В мероприятии приняли участие главным образом профсоюзы и политические организации левой направленности». http://www.1rre.ru/142014-pensionnaya-reforma-vyzvala-volnu-protestov-v-rossii.html
За количеството участници в този митинг в столицата узнаваме от други източници – присъствали на него около 3 000 – 4 000 човека. За многомиллионна Москва това е капка в морето.
Фото с акцията на протеста ще приведем няколко, да вземем първата попаднала, без указание на мястото и времето на действие. Да детайлизираме не виждаме смисъл – те всички са стандартни, нищо нового, уви. Все те же бесконечные флаги партий и партиек, плакаты с сомнительными лозунгами, а то и шутками-прибаутками, демонстрирующие не столько гнев и возмущение тех, кто их держит, сколько отчаянное стремление к самовыражению (пресловутую и набившую уже оскомину «креативность»). Ну и лица участников соответствующие – отнюдь не гневные и возмущенные, а скорее равнодушные, иногда даже вполне себе веселые, или скучающие: люди были заняты своими делами, а тут их куда-то потащили, и они ждут – не дождутся, когда все это закончится… Мы пересмотрели сотни фото, и везде такая картина. Виждаме объркване, защото в Русия не протестират, а играят протест. За сравнение всеки наш читател може сам да се разходи в интернет, да намери и сравни фото от чуждестранни протести и руски – лицата на протестиращите трудещи се зад граница са съвсем други, на тяхната целеустременост и съсредоточеност, готовност да се борят до край, каквото и да им струва. Може би затова работниците там се сдобиват с нещо, докато театралните протести в постсъветска Русия още не довеждат до положителен за техните участници резултат?
Чисто работнически протести, или организирани и проведени от самите работници или техни пълномощни организации ние засега в Русия не виждаме, независимо от това, че работниците антипенсионната реформа ги касае пряко. Защото те и се експлоатират значително повече от другите слоеве трудещо се население в Русия и условията на труд у тях са несравнимо по-лоши в сравнение с условията на труда на другите наемни работници — служещи, интелигенция и пр. Это значит, что организм рабочих изнашивается гораздо в большей степени. Пенсия рабочим жизненно необходима, ибо при их грошовых зарплатах надеяться скопить к старости на сносную жизнь им явно не приходится.
Но работническата класа, като класа засега протестит против пенсионната реформа не проявил. Работническото движение в Русия засега е в стадии на създаване. Оно расколото и еще не пришло в себя после жестокого поражения, нанесенного советскому рабочему классу в Перестройку. К тому же законсервировать в состоянии раскола рабочее движение в России помогают всеми способами верные лакеи буржуазии — реформистские политические партии (прежде всего, КПРФ) и продажные «желтые» профсоюзы (ФНПР, КТР и др.). Именно они, как мы видели, являются организаторами практически всех протестных выступлений против задуманной российским правительством пенсионной реформы. И именно поэтому все эти «протесты» заведомо пусты и бессильны. Ведь всё делается под строгую дирижерскую палочку российской власти! На всех этих разрешенных буржуазной властью акциях протеста охранки, вероятно, больше, чем участников (учитывая сотрудников силовых структур в штатском).
Не е удивително затова, че към реформистите на помощ — «за да попротестират» в рамките на позволеното! — разпръснали се и буржоазните партии, от тези, които усурдно се изобразяват, като опозиция на действащата власт — всякакви навални, националисти и прочие реакционна, профашиска и либерална измет. И така в сюрреализма на антипенсионните митинги редки — десни, леви, десновати и левовати, ултрадесни и ултралеви — всякакви твари по цвят. Не видно, не слышно там только рабочего класса…
Ето такива сюрреалистични «акций на протест» против пенсионната реформа се провеждат днес в Русия. Практически всеки ден ту в един град от страната, ту в друг някой ще «протестира». Только толку от этих «протестов» чуть. Они не трогают ни рабочие массы страны, которые действительно искренне возмущены действиями вконец обнаглевшей российской власти, ни саму эту власть. Ее представители — депутаты Госдумы ничуть не испугались этих «протестных» комариных писков и преспокойно приняли в первом чтении подготовленный правительством законопроект об увеличении пенсионного возраста.
Ние не случайно говорим за «протестите» в кавички, защото сериозно да считаме протестните встъпления разрешени от действащата власт и фактически подготвени от нея в смисъл указване на място, време, порядък на провеждане и даже типа «протестно» мероприятие, провеждани от реформистите и продажната профбюрокрация. Това не са протести, а жалка карикатура на тях, извън зависимостта от това, че много от редовите участници на тези акции преминават на тях искрено, с желание да противодействат на политиката на антинародната власт.
Но какво те са чули от главните руски «протестанти» — КПРФ, «жълтите» профсъюзи, навални и пр.? Как те предлагат да се борят руските трудещи се против антинародната пенсионна реформа и прочие антинародни мерки?
Традиционният набор, за последните години явно ни втръсна — позволени от властта протести и митинги в хайд-паркове, по-далеч от хорските места; гадни петиции, от които на никого не му става нито горещо нито студено и сега още референдум, на който буржоазната власт съзнателно мърси (достатъчно е да си спомни нейната реакция на Всесъюзния референдум през 1991 година — те просто го изхвърлиха в тоалетната чиния! — и веднага става понятно, как тя ще отреагира на референдума този път.).
Самите форми на акции на «протеста» — електронни петиции, митинги, говорилни с имена «митинги» — до безкрай жалки, повече приличащи не на протести, а на искане от капиталистите милост. И в добавка към всички — отчаяно четене на организаторите за непременния мирен характер на встъпленията против проводимата от руската власт политика, все едно някой се е въоръжил до зъби и е готов да отиде да щурмува Кремъл!
Не е удивително, че тези мероприятия, повече приличащи на театрални спектакли, отколкото на възмутени народни маси, активно се опитват да се използват за самопиар на всички политически и околополитически партии и организации. Последното е главно- да се фотографираш с флага на своята партийка на фона на «народните маси», държащ в ръце традиционен театрален реквизит — агитационни плакати с глупави, често даже унизителни за работния човек слогове.
Именно затова всеки път тези фалшиви акции на реформистите и слугите на буржоазната власт събират все по-малко и малко участници — хората не искат да участват в поредното представление. Те са искренно възмутени, но засега не знаят, как да изразят своето възмущение правилно, по-ефективно и действенно, така, че властта не само да чуе гласа им, но и сериозно да се изплаши, да се замисли и да отиде на отстъпки.
Ако от джобната парламентарна КПРФ акций на «протест» да се очаква е сложно, то поведението на формално работническите организации — професионални съюзи в лицето на техните ръководства е потресло, вероятно, много работници, които са се надявали, че тази организация в някаква степен ще застане на защита на техните жизнени интереси и трудови права. Само че не е така! Профсоюзы РФ сделали все, чтобы не допустить распространение анти-пенсионных протестов на рабочие коллективы. Те не само че не призовават към стачка — чисто пролетарска форма на борба, достатъчно действенна винаги, във всички времена активно използвана от работническата класа против гнета на буржоазията, те даже се боят да споменат за това! Макар, че отлично знаят, че именно тази форма на протест може в значителна степен да отрезви от безнаказанност руското правителство, измислило да постави работниците в старост на гладни ясли. Разбирайки, че ситуацията е много сериозна и възмущението на работническата маса е реална, че без акций на протест няма да мине, ръководството на продажните руски профсъюзи избрало най-безобидната и пуста форма — митинги-говорилни. И при това направили всичко за да може за тях никой да не узнае от редовите членове на профсъюзите, за да не може работниците да отидат на тях и да ги превърнат в митинги-бойни работнически акции на протест!
Един от подобните примери, станали в гр. Омск е описан в «Образцово сливане на митинга в изпълнение на придворните профсъюзи», и той, за съжаление не е единичен — това е система из цяла Русия, където професионалните организации на работниците, не контролируеми отдолу от работническите маси, защитават не правата на работниците, а по-скоро правата на техните работодатели — капиталисти. Макар че автора на тази статия сам е от аналогичния профсъюз — МПРА, такъв «жълт», като ФНПР и прочие, но които на определена част от левите се харесват да се подават като «боеви класов профсъюз», съобщавайки им информация заслужава внимание. Още повече че това се подтвърждава от свидетелствата на классовия враг на работническата класа (подчертани в текста — РП):
«Встъпленията против пенсионната реформа, видимо, първоначално са били разгледани със сценарии за техните ее реализации, предполага близък до Кремъл събеседник на «Ведомости».
«Профсъюзитe могат да вземат на себе си инициативата, да притиснат другите сили – оппозиционни партии и извънсистемни организации. И в значителна степен да канализират протеста. Ако им се удаде да станат основни преговарящи с властта по повод параметрите на реформата, те могат да играят пас с Кремъл по повод смегчаване на законопроекта. За профсъюзите това е възможност да си върнат влияние, частично да възстановят своите позиции», – говори още един събеседник, близък до администрацията на президента.
Присъединяването към протеста на дружественни до властта профсъюзи преследва цел контролирано изпускане на пара от недоволни граждани, съгласен е друг човек, близък до администрацията на президента».
«Още един събеседник, близък до администрацията, обяснява, че профсъюзите могат да провеждат акции в таквае време, че на тях дя ходят по-малко хора: «Съгласувайки митингите, може да се откажем от други: искате да протестирате – вървете на профсъюзен митинг. Освен това ще ви покажат, че протеста има, но той е за себе си: профсъюзите призвали към митинг, като дошли осем човека»». http://rf.biz/2018-00-00/16422-reaktsiya-kremlya-na-protestyi-protiv-pensionnoy-reformyi-04.html
Продажните профсъюзи, «сливащи» борбата на работниците, съществува, както виждаме не само в другите капиталистически страни (за Сърбия в 2014 г. и др. ние писахме по-горе), но и в Русия.
Добре се вижда тактиката на буржоазните правителства, използвана при провеждането на такъв род антинародни закони. Тя се състои в следното:
- Приемането на тези закони е нужно тогава, когато трудещите се маси с нещо са отвлечени, например, лято, отпуска, вила или например Световен шампионат по футбол. Запалянковците- основната част от които са трудещи се няма да им е до политика, те няма веднага да съобразят, каво, къде, защо им прави собственото правителство.
- Пристъпването към приемането на антинародни закони не става веднага, а с години периодично се раздухва проблема, започва дискусия, пускат се «фишеци» в буржоазните СМИ, че ще се приемат такива закони, но на практика никой не иска да ги приема. А след това, когато народа постепенно привикне към самата възможност от неприятни нововъведения, действително се приемат нужните закони, нарушаващи правата на трудовия народ. Тогда они уже никого не удивят, и градус народного возмущения будет не слишком высок — с ним легко можно будет справиться.
- Необходимо е да се подготвят квалифицирани и опитни провокатори, имащи определено влияние в масите, които ефективно да «размиват» работническите протести. Тяхната задача е активно да имитират протестна дейност, но да я водят в такава форма, която априори да не позволява да се пренесе протеста в сериозно и опасно за капиталистическото правителство русло.
- Най-главното. При приемането на реакционни антинародни закони крайно важно е да се лиши работническата класа (главно революционната сила и основната степен от всички протестни встъпления на трудещите се маси, без които те са безсилни в борбата с капитала!) важна своя опора — своите работнически организаций. Неорганизираните работници не представляват никаква опасност за капиталистите и техните свръхпечалби. Прежде всего, необходимо перетянуть на сторону капитала самые массовые рабочие организации — профсоюзы. Проще всего это сделать через подкуп их руководителей, который легко осуществить, если рядовые члены рабочих союзов не слишком активны, если они не участвуют в деятельности своих организаций.
Както виждаме, тактиката е разумна, точно разчетена. И тя работи — носи на капиталистите нелоши плодове. Но това става само защото работниците и трудещите се маси често не възприемат своите протестни встъпления като класов бой, който те дават на капиталистите. В наивной надежде, что все можно изменить «мирным путем», то есть уговорами, просьбами, взыванием к совести и т.п., трудящиеся сдают свои позиции капиталистам одну за другой.
Продажното ръководство на работническите организации — това е разбира се голяма беда. Но това не значи, че нищо не може да се измени. Все в руках самих рабочих, в степени их активности и сознательности. В тях е силата напълно да се замени ръководния състав на своите профсъюзни организации, а след това строго да се контролира дейността на избраните от тях нови профлидери по пътя на активно участие в профсъюзните дела, превръщайки ги така в истински боеви организации на работниците.
Да, това няма да бъдат политически организации на работническата класа, без тях да се освободим от експлоатация е невъзможно. Но да се заставят профсъюзите да се борят за правата на работниците е напълно реално. Объединенный в профессиональные союзы рабочий класс немалого может добиться от капиталистов.
Ако придадем на професионалните съюзи и другите работнически организации пролетарски политически вектор, т.е. да се постави всичко под контрола на политическата организация на работническата класа — неговата марксистско-ленинска, болшевишка партия, ако изхвърлим буржоазната измислица за «независимостта» на профсъюзите, то работническата класа ще има в свои ръце такава сила, която да му позволи еко да свали от шията си всякакви капиталистически правителства с техните антинародни закони.
Схемата на действие е фактически изложена, и с това може да свършим статията и да се заемем активно с работа. Но у нашите читатели може да се появят възражения, да кажат, това е работа на бъдещето, а какво да правим днес? Ведь ясно же, что протестные акции против анти-пенсионной реформы в России будут продолжаться. К примеру, реформистская КПРФ анонсировала на 28 июля чуть ли не Всероссийскую акцию протеста, пообещав своим сторонникам митинги и шествия (в большинстве городов России демонстрации, скорее всего, не разрешат). Участвовать в них или не участвовать всем, кто искренне хочет и готов бороться за социализм?
Ще отговорим на този въпрос така — в карикатурните мероприятия тип стачки, събиране на подписи под петиции, обръщения и пр. да се участва може и да не си струва (а и то е нужно да се гледа по конкретни обстоятелства във всяко конкретно място). А в останалите акции на протест, например в митинги и особенно демонстрации да се приема участие е нужно задължително, но не поединично, а организирано в трудов колектив. Последнее — самое главное. Сумеем этого достичь, значит, сделаем немалый задел в той большой работе, которую нам нужно совершить на пути к восстановлению в нашей стране социалистического общества.
Л. Сокольский, 23.07.2018 г.
Перевод с иностр. языков — добровольные помощники МДРД РП.
