На марша във Вроцлав на 11 ноември, в деня на 100годишнината от независимостта на Полша, 9 хил. националисти се събраха, за да преминат по града и да покажат своя «патриотизъм», крещейки «Смърт на Жидам», «Да се просим с комунизма», «Да се разделим с брюкселската окупация». Макар че кмета на Вроцлав да се опита да спре този марш, съдът отклонил неговото решение и позволил на расистите-националисти да го проведат, както са си го намислили.

С движението си тълпата, ослепена от идеолозите на полския национализъм и слугите на крупния чуждестранен капитал,започнали да викат всякакви вулгарности и пеят оскърбителни песни. Запалили факли, след което полицията блокирала марша, но незадълго. Повярвайки на словото на организатора (Пьотр Рибак), «казал» на масите да потушат факлите и да престанат да скандират расистски фрази, така полицията разрешила продължението на марша. Следвайки по замисления маршрут и достигайки до пазара, националистите продължили да викат срещу евреите и прочее. 

П. Рибак:

«Ние не можем да спрем тази левичарска власт, тази тълпа (hołotę – от лозунга Raz sierpem, raz młotem czerwoną holotę – да ударим по сърпа, да ударим по чука по червената тълпа — прим. пер.), която иска да отнеме нашата полящина. Искаха да ни затворят устата, за да не говорим. Добре е че стигнахме до пазара, а този отстъпчив евреин направил всичко, възможно за да не стигнем! Ние с Яцек се заклеваме, да запазим нашата полящина».

Възниква въпроса. Ако тази власт за тях е лява, то какво за тях се явяват десните? Подобна риторика встъпва в противоречие с буржоазния парламентаризъм, губещ ефективност на фона на задълбочаваща се класова борба и широка «инвазия» на масите в политиката.

След видяното, наблюдателите от кметството постановили да се завърши марша, но националистите игнорирали тяхното постановление и го завършили тогава, когато и планирали. Тогава какво може да ги спре, ако решат да вземат властта в свои ръце?

Спекулирайки на политическата неопитност и предрасъдъците на определена част от населениео вярното куче на американския капитал председателя на Европейския съвет Доналд Туск заявил, че е необходимо да се борим със «съвременния болшевизъм», подразбирайки за това управляващата партия ПиС.

Независимо от това, че партията се счита дясно-центристска (в пълна степен изразяваща интересите на експлоататорската класа), а болшевизмът — тактика на непримирима пролетарска класова борба, от която ПиС е далеч, както Аляска от Мадагаскар, бившия полски премиер-министър продължава да вещае за победата на Полящината над болшевизма в 1920 гоидина и необходимостта да се борят със съвременния болшевизъм. Обещает либералам, что можно похоронить ПиС, но для этого нужна «безграничная вера в целостность и нераздельность Европейского Союза и НАТО».

Това е и неудивително. На приказките на капиталистите- привърженици на свободното предвижване на труда и капитала между границите (Шенгенската зона), в нейните «задължения» влиза пропагандата на вяра в ЕС и НАТО.

«Който днес в Полша встъпва против нашата позиция в Обединена Европа, всъщност встъпва против нашата независимост» — заявява Туск.

Маскировката на класовата същност на политиката е важна за стопаните на Туск в условията на криза на защитавания от тях строй. Затова му се налага да прибягва до популистска риторика.

Зависимостта от пазарите в другите страни и зависимостта от армията на НАТО говори за това, че Полша не е независима. Колкото и футболни екипи с «национални герои» да си купите, колкото и да се лее пропаганда за независимост и суверенитет на всяка държава, полският трудов народ все пак се явява зъбно колело в механизма на получаване на печлаби за националните или задгранични капиталисти. А если что-либо пойдет не по их плану, то дубинка Мирового Полицая «починит» этот механизм, крича, что идёт «красная угроза».

Натискът на чуждестрания монополистичен капитал е в полза на обединение на всички десни сили в Полша под егидата на националистите, като този процес само ще се засилва на фона на усилване на класовата борба, предизвикано от падането на жизненото ниво на полските трудещи се. Монополите ще продължат да търсят изход от кризата за сметка на народните маси, така ще се продължи с отнемането на буржоазно-демократични отстъпки за пролетариата.

Лекс, собкор РП в Польше

1) https://strajk.eu/11-listopada-we-wroclawiu-9-tys-ludzi-przeciw-brukselskiej-okupacji-i-lewackiej-wladzy/

2) https://strajk.eu/stulecie-niepodleglosci-tusk-wzywa-do-walki-ze-wspolczesnym-bolszewizmem/