Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2018 12:00 - Първите декрети на Съветската властII
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1510 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Борба с вътрешната контрареволюция

Свaлените от революцията експлоататорски класи оказвали на диктатурата на пролетариата отчаяна и ожесточена съпротива. тази съпротива в първите месеци на съветската република се изразявали във форма на заговор, саботаж, срив на производство, игнориране указите и декретите. По сути дела, почти сразу же после Октября партия кадетов становится настоящим штабом гражданской войны, которую буржуазия и монархисты разворачивали против власти рабочих и крестьян.

«Кадетите — говорил Ленин на заседание на ВЦИК на 14 декември 1917 г., — прикривайки се зад формално демократичен лозунг, лозунг на Учредително събрание, на дело открива гражданска война».

Какво станало? Кадетите, проправяйки си път към Таврическия дворец, се опитали самочинно да открият заседанието на Учредителното събрание. Когато номера не минал, те организирали контрареволюционна демонстрация. Тогава СНК отговорил на този демарш  с Декрет «За арест на вожда на гражданската война против революцията»[22]. Декретът бил предложен от В.И. Ленин  и приет на заседание на СНК на 28 ноември (11 декември) 1917 г. Във ВЦИКе този декрет  се обсъждал на 1 декември във връзка с протестите на левите есери против арестите на братята по класа – кадетите. Тем не менее, декрет был одобрен и принят большинством голосов. Текстът на документа глассял:

«Членове на ръководни учреждения на партията на кадети, като партия на врагове на народа подлежат на арест и съд от революционния трибунал.

На местните съвети се възлагат задължително особен надзор за партията на кадетите във вид на нейната връзка с корниловско-калединската гражданска война против революцията».

***

В същият ден 28 ноември 1917 г., Съветът на Народните Комисари се обърнал с правителственно съобщение «Към всички трудещи се и експлоатирани»[23]. В съобщението подробно се говорило за заговора на Корнилов, Каледин и Дутов, които цялата буржоазия поддържала с пари, продукти, оръжие и военно имущество, с кървавите стълкновения на революционните отряди на Червената гвардия с войските на заговорниците, с опитите да се използва Учредителното събрание в контрареволюционните интереси на кадетите – партията на буржоазията.

Довеждайки до сведение на работническата класа и всички трудещи се за заговора на кадетите и метежниците, СНК съобщил, че

«…няколко десетки лица,нарекли се депутати… влязоха вечерта на 28 ноември в съпровождение с въоръжени белогвардейци, юнкери и няколко хиляди буржоа и саботажници-чиновници в зданието на Таврическия дворц. Задачата на кадетската партия се състояла в това, уж да създаде някакво «законно» прикритие за кадетско-калединско контрареволюционно възстание. С гласовете на няколко десетки буржоазни делегати те искаха да се представят за глас на Учредителното събрание».

СНК предупреждавал, че се създава ситуация, когато

«…всички завоевания на народа в това число – близкия мир са поставени на карта… Малка нерешителност или слабост на народа може да завърши с разгром на Съветите, разгром на делото на мира, гибел на земеделската реформа, ново всевластие на помешчици и капиталисти».

И затова

«…В пълно осъзнаване на огромната отговорност, на която разчита Съветската власт за съдбата на народа и революцията, СНК обявява кадетската партия, като организация на контрареволюционен метеж, партия враг на народа (выдел. – ред. РП).

СНК казва да се вдигне оръжие в борба против кадетската партия и нейните каледински войски. Политическите вождове на контрареволюционната гражданска война ще бъдат арестувани. Буржоазният метеж ще бъде потушен, каквто и да ни струва…

Долу буржуазията! Враговете на народа, помешчици и капиталисти не трябва да бъдат на местата в Учредителното събрание. Да спаси страната може само Учредителното събрание, състоящо се от представители на трудовите и експлоатирани класи от народа…».

Отчитайки факта, че контрареволюцията по места все повече надигала глава, Съветът на Народните Комисари издига няколко декрета, обръщения към трудещите се казаци, местни съвети и флота. В декретите правителството изисква най-решителни мероприятия по укрепване на новата власт по места.

***

Наред с разяснениеето за създалата се опасна обстановка от гражданска война и организация на масите в борбата с буржоазията и нейните генерали, СНК продължава в редица декрети да дава на работниците и селяните максимално ясни представи за тази политика, която водели и както ще се води от болшевиките.

Особенна тема били средствата за широка информация. На 27 октомври 1917 г. излязъл ленинския «Декрет за печата»[24]. Декрет был направлен против буржуазной и контрреволюционной прессы, которая воспользовалась свободой для того, чтобы «отравлять умы и вносить смуту в сознание масс». Декрет указывал, что

«…буржоазната преса е едно от могъщите оръжия на буржоазията. Особенно в критични моменти, когато новата власт, властта на работници и селяни започва да се създава е невъзможно да оставим това оръжие в ръцете на врага в това време, когато то е не по-малко опасно от бомбите и пулемьотите. Ето затова бяха приети временни и екстренни мерки по пресичане на потока от кал и клевети, в които охотно щеше да се потопи младата победа на народа в жълтата и зелена преса».

Когато в края на ноември есерите започнали да се възмущават от «притискане на свободата на словото», Ленин отхвърлил всички обвинения в узурпаторство:

«Ние и преди заявявахме, че ще затворим буржоазните вестници, когато вземем властта в свои ръце. Днес съществуването на тези вестници – значи да се престане да се наричаш социалист».

***

Огромна роля по същество и по своето пропагандно значение изиграл Декретът «За унищожение на съсловието и гражданските чинове»[25], написан от Ленин и Свердлов и излязъл на 11 (24) ноември 1917 г. Декретът извършил преврат във всички представли за съсловната йерархия и юридически закрепил фактическото разрушение от революцията на цялата чиновно-съсловна стълбица на старото общество. Этим декретом были упразднены все существовавшие в России сословия и сословные деления граждан, все сословные привилегии для «цвета общества» и ограничения для «чёрного люда», всякие звания (дворянина, купца, мещанина, крестьянина и пр.), всякие феодальные титулы «высоких особ» (княжеские, графские и пр.). Отменялись гражданские чины (коллежские регистраторы, действительные, тайные и иные советники и пр.). Декретом устанавливалось только одно звание для всех – гражданин Российской республики.

***

Борейки се с контрареволюцията на всички фронтове и укрепвайки съветската власт, болшевиките непрестанно разяснявали и усъвършенствали основите на съветската демокрация. В тази връзка Ленин обръщал особенно внимание на правото на трудещите се на отзоваване на своите депутати от съветите. Така, в Декретът «За правото на отзоваване на делегатите»[26], написан собственоръчно и публикуван във ВЦИК, Владимир Илич разяснил:

«Каквото и да е избрано учреждение или събрание на представителите може да се счита истински демократично и действително представляващо волята на народа само при условие на признание и приемане на права по отзоваване от избиратели на своите избрани. Това основно, принципиално положение е истинския демократизъм, отнасящо се за всички без изключение на събранията на представителите, отнася се също така и до Учредителното събрание».

Защитавайки проекта на този декрет във ВЦИК, Ленин указвал, че

«въпросът за преизбирането —  това е въпрос на действително осъществяване на демократичното начало».

***

С първите дни на Октомври е било необходимо да се прекърши държавната машина на експлоататорската класа – органът на господство и насилие, заменяйки го с апарата на диктатурата на пролетариата. Силен удар по терористическите органи на буржоазията бил Декретът на Съветската власта «За съда»[27]. Этим декретом был ликвидирован институт мировых судей и заменён институтом местных судей, избираемых на основании прямых выборов, а до организации таковых выборов назначаемых советами и их исполкомами.

Този декрет премахнал институтите на съдебните следователи, прокурорския надзор, а с това и буржоазните институти на частната адвокатура. Като обвинители и защитници на декретите се допускали всички неопорочени граждани и от двата пола, ползващи се с граждански права. Суды, таким образом, постепенно начинали проводить политику победивших трудовых классов, а не волю и юридические «заказы» буржуазии.

Важна част от съдебния Декрет била т. 8, която ясно показвала, до каква точка е достигнала класовата борба в обществото и в същността си предвиждал необходимост от особенна Извънредна комисия по борба с контрареволюцията, спекулата и саботажа:

«…За борба против контрареволюционните сили във вид на приемане на мерки по ограждане от тях на революцията и нейните завоевания, а и за решаване делата по борба с мародерството и хищничеството, саботаж и прочие злоупотреби на търговци, промишленници, чиновници и прочие лица, се учредяват работнически и селски революционни трибунали в състава на един председател и шест зам. заседатели, избирани от губернските или градски Съвети на работнически, войнишки и селски депутати.

За производството на тези дела предварителното следствие при тези Съвети образува особенни следственни комисии…».

Такa на белия терор нa буржoазиятa диктатурата на пролетариата била принудена да отговори с червен терор.

***

Конфискувайки средствата за производства и имуществото на буржоазията, разкривайки нейните банкови сейфове и предавайки всички средства на баланса на Съветите, арестувайки буржоазните саботажници и организатори на гражданската война, лишавайки буржоазията и нейните привилегии, чинове, звания, давайки нейните дворци и жилища на работници, градска и селска беднота, Съветската власт въвела също така и трудова повинност за тези, които и до тогава смятали  че правото да се трудиш се явява «привилегия» само низшите класи. Редица декрети за трудовата повинност установили здрав институт по трудово задължение за всички, което още повече вбесило буржоазията и нейната агентура, разделила я и показала непримиримата част, която се надявала на външна помощ и се готвила да продължи войната против народа в най-остри форми. Чем закончилась для «непримиримых» эта война – известно.

Заключение

В статията «Към четиригодишнината от Октомврийската революция» Ленин указвал, че

«…непосредственна и близка задача от революциите в Русия била задача буржоазно-демократична: да се премахнат остатъците от средновековитето, да се премахнат до край, да се очисти Русия от това варварство, от този позор, от този велик тормоз на всяка култура и всякакъв прогрес в нашата страна».

Ленин отбелязва, че за 10 седмици, от 7 ноември до разпръскването на Учредилката, болшевиките очистили тези «авгиеви конюшни» хиляди пъти по-добре, в сравнение с това което направили за 8 месеца своя власт кадети, есери и меншевики. Болшевиките извършиха тази средновековна чистка

«…много по-решително, бързо, смело, успешно, широко и дълбоко от гледна точка на въздействие на масите в сравнение с Великата френска революция от преди 125 години».

Но главната задача на Октомври е  друго. Прочистването от средневековното самодържавие макар и да е задължителна, но по пътя напред това трябва да се достигне до социалистическа, пролетарска революция. По този повод Ленин пише:

«…За да се закрепим за народите на Русия завоеванията на буржоазно-демократичната революция, ние трябваше да продължим още по-далеч и ние се придвижихме напред».

През 1917 г. стана прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа. Това прерастване не бе гладко. Оно шло в процессе ожесточённой классовой борьбы, измен и предательства внутри партии (Зиновьев, Каменев, Шляпников и т.п.). Были и неудачи.

«…Не може без грешки и неудачи в такова ново, за цялата световна истории ново дело, като създаването на невиждано още  тип държавно устройство»[28].

Работата е в това, че болшевиките детайлно и подробно да се учат няко от кого. Милиони работници и селяни едва влизали в голямата политика, едва започвали да се занимават с пролетарска демокрация. Но болшевиките под ръководството на Ленин, още в 1915 г. указал на възможността (при неравномерно развитие на капитализма) за победа на социализма в една страна, водели трудещите се напред, към построяването на социалистическо общество.

По-късно анализирайки резултатите от първата петилетка, която се провела на пътя на пролетарската диктатура, основа на която били заложени в първите дни и месеци на Октомври, от първия Декрет за мира, Сталин отбелязал:

«Резулататите от петилетките показали, че е напълно възможно да се построи в една страна социалистическо общество, защото икономическия фундамент на такова общество вече е построен в СССР. Тези резлултати показват на съветския народ и целия свят, колко далеч е достигнал СССР на пътя от първия декрет от Октомври… Предлагайки мир в 1917 година, ние бяхме беззащитни, безпомощни във военно отношение страна, а днес ние сме водеща индустриална държава, готова на всякакви случайности, страна, способна да произвежда в масов мащаб всички съвременни оръдия за отбрана и да снабдим с нея своята армия в случай на нападение отвън».

Съветската власт започнала нов стопански живот с Декрета за земята с неговото уравнително землеползване, и още към 1933 година на основа мощното развитата индустрия и завършване на социалистическата революция на село в СССР бил здраво установен колхозен строй, строй крупното социализирано селско стопанство.

Овладяването на промишлеността започнало с работническия контрол на предприятията. А вече в края на първата петилетка работническата класа не само възстанови промишлеността, а и и напълно я овладя, реконструира я и я превърна от аграрно-суровинна в първата тройка индустриално-развити държави. При этом капиталистические элементы были вытеснены из промышленности окончательно и бесповоротно, а социалистическая промышленность стала единственной формой индустрии в СССР.

Болшевиките, завоювали властта, започнали с Декларация на правата на народите на Русия, а към 1936 г. СССР, в която се провеждала ленинска национална политика, национална по форма и социалистическаа по съдържание, станал мощен и неразкъсан съюз от многочисленни народи, които били освободени от експлоатация и строили безкласово социалистическо общество.

Съветската власт започнала със свалянето на капиталистите и помешчижите, а към 1934 година в страната бил ликвидиран последния експлоататорски клас на селската буржоазия – кулачеството и остатъците от всички имущни класи.

Болшевиките започнали с търпеливо и постоянно разясняване на трудещите се в Русия същността и значението на Съветската власт. Към края на първата петилетка Съветска Русия се превърнала, по израза на Сталин, в ударна бригада на световната пролетарска революция. Это означало, что правоту Советской власти поняли и признали рабочие и большинство трудящихся во всём мире.

Ленин не един път говорил, че болшевизма не е чисто руско явление и не е «сектантство». Болшевизмът е явление световно, образец за всички работници във всички страни. Поэтому первые декреты Октября, превращение революции буржуазно-демократической в революцию социалистическую являлись образцом для всех братских компартий, входивших в Коминтерн.

Декретите на Съветската власт не са загубили значение и днес, няма да загубят своята роля и утре, защото дават пример за последователна, разбираема и убедителна провеждана политика на работническата класа в първите, най-трудни на установяване на новата социалистическа власт.

Подготовил М. Иванов      

 

[1] Ленин, ПСС, т. 27, стр. 255-256.

[2] Декреты Советской власти. Том 1. 25 октября 1917 г. – 16 марта 1918 г. М.: Госполитиздат, 1957 г., стр. 8-9.

[3] Декреты Советской власти. Том 1, стр. 12-16.

[4] «Борьба классов», № 11, 1933 г., стр. 19.

[5] См. подробнее: Сборник договоров России с другими государствами (1856-1917). М.: Государственное издательство политической литературы, 1952 г., стр. 12-16, 303-454.

[6] Декреты Советской власти. Том 1, стр. 17-20.

[7] Ленин, ПСС, т. 22, стр. 20.

[8] Там же, стр. 90.

[9] Ленин, ПСС, т. 22, стр. 49.

[10] Ленин, ПСС, т. 21, стр. 259-260.

[11] Декреты Советской власти. Том 1, стр. 78-85.

[12] Ленин, ПСС, т. 22, стр. 145.

[13] Декреты Октябрьской революции. Правительственные акты, подписанные или утверждённые Лениным как председателем Совнаркома. Ч.1. «От Октябрьского переворота до роспуска Учредительного собрания». Под ред. М. Орахелашвили и В. Сорина. ИМЭЛ. М.: Партиздат, 1933 г., стр. 68-72.

[14] И. Сталин. Об Октябрьской революции, стр. 7.

[15] Декреты Советской власти. Том 1, стр. 113-115.

[16] Декреты Советской власти. Том 1, стр. 174-176.

[17] Там же, стр. 176-178.

[18] Декреты Советской власти. Том 1, стр. 178-179.

[19] Там же, стр. 250.

[20] Там же, стр. 298-299.

[21] Декреты Октябрьской революции. Правительственные акты, подписанные или утверждённые Лениным как председателем Совнаркома. Ч.1.  «От Октябрьского переворота до роспуска Учредительного собрания», стр. 110-111.

[22] Декреты Советской власти. Том 1, стр. 161-163.

[23] ЦГАОР, ф. 130, оп. 1, д. 20, л. 43-44.

[24] Декреты Советской власти. Том 1, стр. 24-25.

[25] Там же, стр. 71-72.

[26] Там же, стр. 115-120.

[27] Там же, стр. 124-126.

[28] Ленин, ПСС, т. 27, стр. 27.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659707
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031