Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2019 12:00 - "Излишните хора". Евангелието на Собянин
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 651 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Въпрос: Питам Ви Вас и Вашия колектив какво мислите за информациите, които от време на време се публикуват в СМИ за плановете на капиталистите по съкращение на населението? И за «цифрово то робство» с тотален контрол над личността. Как современный МЛ на эти темы смотрит?

Отговор. За «цифровото робство» ние ще кажем кратко, а за плановете на империалистоите за съкращаване на трудещите се трябва да поговори подробно.

И така у нас отново е радостно. В Русия открито се появи още един малтус.

Неотдавна на една от олигархичните срещи (видеото е тук https://www.youtube.com/watch?v=CIhtHDbfmWY) кметът на Москва Собянин заявил за това, че руското правителство е преброило примерно 30 милиона излишни хора в страната. Тези «икономически неефективни» хора – работници и останалите трудещи се, пенсионери и ученици, живеещи в селските местности и малки градове в Русия.

Защо тези граждани са станали «излишни» за руската управляваща олигархия?

Собянин, един от говорителите на тази шайка, дълго се разпенва на «съвременните технологии», «иновации» и т. н., но след това фактически признал, че на голяма част от територията на РФ, на която и живеят тези «излишни хора», промишленото и селскостопанското производство и системата на осигуряване на живот са разрушени от «ефективните собственици», или скоро ще се доразрушат. Какво говори Собянин, че няма в тези райони производства, даващи печалба на капиталистите (няма «ефективност»), значи и население в тях не трябва да има.

При това този людоед не пояснява, къде и защо за последните 30 години отиде това производство и инфраструктура на 70% от територията на бившия РСФСР, той просто «съпоставя факти» и достига до извод за това, че тези територии трябва да бъдат очистени от хора. По нататък продължава своята мисъл и разсъждава да се дават ли държавни пари на пособия, пенсии, комунални дотации, и въобще на поддържане на живот на «икономически излишното» население във всички тези райони. Это настоящее расточительство, верещит Собянин, поскольку «мировая практика» показывает, что у государства не может и не должно быть средств для «лишних» родившихся (и живущих) ртов. Такое расточительство, дескать, подрывает позиции «великой России» на мировых рынках, а также отнимает ресурсы от «защиты отечества».

А къде ще отиде «неефективното» население?

Собянин от лицето на своята класа отговаря: ще се изградят големи резервации, за което тярбва спред неговото мнение, «да се построят още три Москви». В тези гигантски «ню-москви» ще бъде концентрирана промишленост, търговия и транспорт, което и ще даде работа на всички тези излишни милиони руснаци. Тем самым, по Собянину, экономика вновь станет эффективной, у всех будет работа и кусок хлеба. Всички кризи ще бъдат преодолени, Русия ще излезе напред на световните пазари и ще придобие такава военна сила, че ще може да бие всеки външен конкурент.

Е това което е в ума на империалистите е и на устата им. Речта на Собянин да се преведе не е трудно. За последние 18 лет «эпохи Путина» капитализм так основательно разрушил избыточные для себя производительные силы социализма, что сам сел в лужу, оказавшись в разорённой на 2/3 стране. Нет общественного производства – распадается и общество, при этом армия безработных становится колоссальной, а вместе с ней так или иначе «лишним населением» становятся и все члены семей этих безработных. А това вече не са милиони, а именно десетки милиони население, лишени или почти лишени от най-необходими средства и условия за живот.

У за тези десетки милиони се създава ситуация, когато в прекия смисъсл се дояждат последните запаси храна, когато още имаш жилище, но не можеш да си платиш за комуналката, когато е разрушен транспорт и свръзката, когато децата боледуват, но нямаш средства за лечение, когато трябва да ги изучиш, но за това няма възможности и средства, и т. н. и т. н.

30 и повече милиони трудещи се са се превърнали или ще се превърнат в диви просяци, за които в буржоазна Русия действително няма нито място, нито средства за съществуване.

Олигархията повече не иска да дава от своите печалби за пенсии на бившите работници и други редови трудещи се. Пенсионерите са твърде много и макар, че пенсиите за тях са малки и в болшинството от случаите не дават възможност да се живее даже в полугладно състояние, все пак съвкупно на издръжката на старците се дават стотици милиарди. Какой же интерес путиным, собяниным, сечиным и др. эти миллиарды «выбрасывать в пустоту», тратить их на тех, кто уже искалечен капиталистическим производством, кто выброшен из него и не может более приносить желанную прибыль «эффективным собственникам»?

А какво остава за руската монополистична буржоазия?

Оства силата на държавата да «утилизира» излишното население. За да направи част от него «икономически ефективно», може да вкара «излишните хора» в закрити резервации, където да има за всички трудоспособни условия за робски лагерен труд (без заплати, без лична свобода, за хляб и казарма). В таких условиях «трудовая повинность» десятков миллионов экономит огромную часть капитала, на которую в обычных условиях буржуазия вынуждена покупать у рабочих их способность к труду. Не е трудно да се разбере, че този начин на производство действително ще позволи на руската олигархия да получи максимум печалба, ще позволи да повиши своята конкурентоспособност на пазарите, ще направи себестойността на своите стоки по-ниска, ще произведе повече стоки от своите конкуренти.

Но може и да не се отиде на пълно превръщане на работещия човек във вещ, в собственост на новите робовладелци, а да се остави  малка вратичка за наем и «лична свобода» за да не може работника да напусне пределите на «ню-москва» или друг концлагер, няма да може да получава при това своята нищожна заплата и няма ка да издържа своите деца и старци, които още или вече не са способни на труд. Така от един път се решава «кардинално» проблема с пенсиите и пособията.

Големите трудови концентрационни лагери, за строителството на които говорил Собянин, са хубави и с това, че позволяват да се вземат от тях стотици хиляди нови войници за империалистическите войни, за които усилено готови руската държава и нейните западни «партньори». Защото военната служба – това не е глад лагерен, а усилена дажба и известни ползи за пушечното месо и по разчетите на собяновците това обстоятелство ще доведе до желаещи да излязат от ада на трудовия лагер.

Смисълът на гиганските концентрационни лагери за работещите е и в това, че там е гарантиран пазара на продажба на стоки, гиганска стопанска лавка, в която милиони работници са принудени да купуват три пъти по-скъпи най-отвратителни предмети за потребление, нямайки никакъв избор и изход. Такива «лавки», всъщност вече съществуват днес във форма на крупни търговски мрежи, които стъпка по стъпка монополизират разпределението на стоки от широкото търсене, стеснявайки избора и разорявайкки малата и средна частна търговия.

Но главния мотив за строителството на новите гигански промзони се явява мотива на класовата борба на реакционната буржоазия против пролетариата. Със своето положение издишащата класа е принудена отчаянно да се защити от революцията, а концлагера дава на руската (и световна) олигархия такъв инструмент на борба, която и осигурява и получаване на максимална печалба и пълен контрол над обществото.

Такъв контрол, освен въоръжената и чиновническа сила на държавата, осигурява със всички средства и съвременната машинна техника: тотално и вездесъщо видеонаблюдение и подслушване, използване на електронни четци, зашивани в организма на хората, антени, спътников контрол, спецгривни, пултове за наблюдение, мощни компютри, анализиращи реч, движение и т. н. – подобни набори на полицейско-гестаповската електроника.

Всичко това означава, че докато е в тежки условия лагера на работническото движение не може да се прекрати, но се усложнява и затруднява, а за известно време се забавя революционната работа на трудещите се маси. За монополистическата буржоазия, най-умните и представители които разбират историческата обреченост на своята класа, такова забавяне на революцията е принципно важно – това е тази последна цигара или последна глътка въздух преди съда. За эти «глотки» она и будет отчаянно бороться с рабочим классом.

Апостолите на гладната смърт

По-долу ние ще кажем, защо Собянин е поредния малтус. Не на всички е ясно това сравнение, затова внимателно ще анализираме теорията, която защитава капитализма и, отхвърля обективните закони на природата и историята, оправдава съществуването на  «излишни» хора и проповядва тяхната «утилизация».

Едно от задължителните условия на материалния живот на обществото се явява достатъчното количество хора, съставляващи това общество. Основа на съществуване на човечеството се явява общественното материално производство. Но можно ли говорить о нём, если отсутствует или недостаточна главная производительная  сила – сами люди? Ясно е че не. Да вземем например град, спешно напуснат от жителите му поради евакуация. Что вы видите? Вы видите, что как бы велики и многочисленны ни были предприятия, расположенные в этом городе, без людей они сразу же превратились в бессмысленные нагромождения бетона, стали, стекла и т. д.  Тези предприятия ще престанат да произвеждат продукти, а това от своя страна означава, че и обществения човешки живот в такива условия ше е невъзможен.

За общественото производство не по-малко губително е и недостатъка на трудоспособни хора. В този случай производството  замира не изведнъж, известна част работи, но поради факта че няма прираст на трудещо се население значи е налице загуба, защото и тази част с времето замира.

Но означава ли казаното, че ръста на  населението се явява главна сила, която определя развитието на обществото и типа на обществения строй? Не, не означава. По-долу ние ще обясним, защо.

Наистина много буржоазни идеолози и «учени», борейки се с марксизма, са се опитвали и се опитват да докажат, че именно ръста на населението «сменя всички общественни порядки и заставлява хората да се приспособяват към природата». Именно това едно време е твърдял английския социолог Х. Спенсър.

Освен него за изключителната роля на прираста на населението за историята говорил и френския буржоазен «специалист-обществовед» Ж. Стецел. Той заявявал, че именно прираста и  разхода на население на една или друга страна напълно управлява цялия икономически и политически живот на тези страни.

Със Стецел напълно, почти дума по дума се съгласява един от главните идеолози на руското народничество М. Ковалевский. Той правилно отбелязал, че икономическия начин на живот на обществото не  върви произволно, хода и смяната са подчинени на определен закон. Но главното в тези закони Ковалевский считал «закона за народонаселението», по която и вървяла цялата историческа еволюция на обществото: един или друг начин на живот и политически строй Ковалевский объяснявал с ръста или загубата на население, по-голяма или по-малка «гъстота».

Видимо е че тази троица указва една главна, коренна причина, предизвикваща развитие на обществото, неговото движение  напред. Тази причина – ръста на населението. Также исключительно ростом населения они объясняли характер и структуру всякого общества. Така Спенсер, Стецел, Ковалевский и техните ученици абсолютизирали количественните изменения на населението, виждайки в тези изменения «първопричината» за всички останали общественни изменения.

На другия «полюс» буржоазно-демографската теория на историческото развитие също считали ръста на населението «за главна сила на историята», но разглеждала този ръст не като абсолютно, нито от друго независимо благо, а обратно, като фактор, спиращ развитието на обществото. На този полюс бил и «дядушката» на Собянин – попа Малтус.

Буржоазните идеолози «от школата на Малтус» с всички сили се стараели и се стараят да обяснят вопиющите противоречия на  капитализма, нищетата на трудещите се маси, безработица, грабителските войни на буржоазията, разрушаването и физическото израждане на производителните сили и т.  н.  само с един «прост» фактор – големият ръст на населението.

Самият батюшка Малтус, живял в Англия в края на XVIII–XIX век, веднъж провъзгласил за открит «законът на  историята». По този «закон» прираста на населението става в геометрична прогресия, а средствата за съществуване за населението се увеличават в аритметична прогресия, т. е. много по-бавно. В таком «несоответствии» между  ростом населения и увеличением средств существования Мальтус увидел главную и единственную причину голода, нищеты, безработицы и всяких других бедствий пролетариата и остальных трудящихся масс.

Своите идеи Малтус изложил в книгата «Опитът в закона за народонаселението», която излязла през 1798 г., скоро след френската революция и в разгара на промишления преврат в Англия. Именно тогава се появили крупните предприятия на промишлеността, а буржоазията с ускорени темпове въвела пролетаризация на дребните частни производители, занаятчии (вървял бърз процес на тяхното разорение). Нищетата  в страната придобила огромни размери, растяла безработицата, а тези работници, които «им провървяло» останали във фабриките и заводите, били подложени на чудовищна експлоатация.

В такава обстановка английската буржоазия обосновано се бояла, да не би угнетените нейни народни маси да ги обхване «вълната на френския дух»: защото във Франция решаващата роля в революцията изиграли именно бедните, занятчиите и селяните.

Затова «учението» на Малтус дошло навреме: формално встъпвайки против Великата френска революция 1789–1794 г., Малтус и неговата книга послужили именно на интересите на английските капиталисти. Попът лицемерно, на думи съчувствал на  угнетените, а на дело «теоретически» оправдавал неизчислимите бедствия на  работническата класа в Англия, неговите нужди и безработица. Малтус «отнел» от капитализма цялата отговорност за бедствията на трудещите се и стоварвал проблемите на «естественото окръжение», т. е. на самата природа.

Малтус говорил, че в силата «на природа на нещата» на целия органичен свят са присъщи «стремеж към абсолютно пренаселение». Народите, според Малтус (и Собянин) се размножават по-бързо, в сравнение с ръста на производството на средства за живот. Неизбежно и «естественно» следствие от това положение се явява жестоката борба на хората за съществуване, в резултат на което могат да преживеят(добре да живеят) само немного. А болшинството хора, продължава Малтус, най-вече работници и прочие бедни класи са обречени от «природата» на страдания и измиране.

По-нататък Малтус уточнява своя «закон»: всеки нов човек появявайки се на света, който вече отдавна е зает от други хора, тези, които «са успели да се родят по- рано». И ако този нов човек, родил се, не получил от своите родители или близки средства за съществуване, а така също,ако обществото не се нуждае от него в бъдещия труд, то този нов човек няма права да иска какво да е препитание, защото той е излишен за свта.

А aко човек се е родил «излишен», говори Малтус, то природата със своя «обективен ход»  го призовава да умре, ако не се намерят някои добри хора да му помогнат, като вземат всичките му разходи по издръжка на нещастния.

Какво Малтус предлагал на работниците, като «мярка» в борба с нуждата и безработицата? Малтузианците винаги утвърждавали, че в своята нищета пролетариата и трудещите се са виновни сами,  защото те много бързо се размножават. Затова най-подходящо средство в «борбата с нищетата» Малтус и неговите последователи считали въздържанието от брак и раждането на деца. Освен това тази публика уверявала и уверява работниците в това, че опустошителните войни, епидемии, отсъствие на медицина и всякаква друга диващина и варварство е благо, което «служи само на полза на цялото човечество» (и Хитлер е викал на всички нацистски събрания за това, че войната се  явява «естественно състояние» на човешкия род, следователно, мира между народите, според мнението на фюрера е само «измислица на болшевики и евреи»). Стало быть, рабочие должны «не роптать на бога», а главное – на существующие общественные порядки, а принять эти порядки, как должное, ну и применять побольше противозачаточных средств.

До Маркс и Енгелс тази людоедска теория «на растящата» буржоазия практически не се подлагала на критика. Но още младия Енгелс в 1843 г., разкрил научната несъстоятелност на малтузианството, характеризирал тази «теория», като отвратително издевателство над природата и човека.

По-късно Маркс в «Капитала» нарязъл «учението» на  Малтус на парчета. Той показал, че при капиталистическия способ на производство цялото развитие на това производство и прогрес на техниката винаги се използват от буржоазията против работниците. Технический прогресс не улучшает жизнь рабочих, а раз за разом выбрасывает их из общественного производства. В резултат в обществото се образува относително пренаселение, т. е. масата  безработни–  трудоспособните хора, които нямат възможност да участват в икономическия живот на своето общество.

Това относително пренаселване, създадено от капитала, Малтус и неговите ученици го давали и дават за абсолютно пренаселване, което е предизвикано от «законите на природата».

В същото време развитието на производителните сили, започвайки с втората половина на XIX века и завършвайки днес, нагледно показват, че въпреки всички «закони» на Малтус производителните сили и общественното богатство на човечеството рястат много по-бързо, в сравнение с населението на Земята. Но през целия този период плодовете от растящата производителност на силите на труда се присвоявали и се присвояват от буржоазната класа. Това означава, че истинските причини за нищетата, безработицата, глада и нуждите на работниците се крияю не в измислените «закони на природата», а в законите на капитализма, в самото му негово съществуване. Такое положение полностью  доказывалось практикой строительства социализма в СССР и странах народной демократии: там было покончено с капитализмом и поэтому не могло быть «избыточного населения» и безработицы; чем больше было в СССР рабочих рук и умных голов, тем сильнее и богаче становилась страна.

Ленин, говорейки за малтусианските теории, забелязал, че съзнателните работници са задължени да водят най-безпощадна борба против опитите да се наложи това реакционно и вредно учение за прогресивно, да се съпостави на най-готовите за  великите преобразования на класата на съвременното общество – пролетариата.

Всъщност малтусианските глупости се опровдаха от многочисленни факти от обществения живот. Против Малтус и за правотата на марксизма говори сравнението на темповете на ръст на населението и темповете на ръст на производителните сили. Така например от 1800 со 1938 гг. населението на Европа нарасна от 187 до 517 милиона човека, т. е. примерно в 3 пъти. В същото време производителните сили на европейското общество, определящи неговата способност да създава за себе си средства за живот, да произвежда материални блага – храна, дрехи, жилище, гориво, енергия, транспорт и т. н. – даже в условията на капитализма растяли значително по-бързо.

Никой не може да отрече, че в течение на XIX–XX в. бяха извършени множество научни открития, оказали огромно влияние на развитието на промишлеността и селското стопанство. Нуждите от растящо капиталистическо производство изисквали разкриване на всички нови тайни на природата, те решително изисквали постановка на служба в производство все по-могъщи сили на природата.  Производителните сили ростяли в този период много по-бързо, от европейското население. Този факт признават буржоазните икономисти и статистици, но го използват не против теорията на Малтус, а като «доказателство за вечния прогрес» на капитализма. Това, че при тази «прогресивност» почти целия обществен продукт на могъщите производителни сили се присвоява от малък и нищожен клас от частни собственици – за това тези буржоазни «учени» или глухо мълчат или  се измъкват отивайки на всякаквъ род фалшификации и жонглиране.

А още в началото на XX век било очевидно (тези, които са искали да видят истинското положение на нещата), че на фона на бързото развитие на производство се говорило не за «пренаселване» на Европа, а за недостатъчно население. И тази «липса на население» била резултат не от биологически, а от икономически причини, било следствие от законите на капиталистическата система.

Но все пак Европа била и си остава една от най-гъстонаселените части на света. А колко пригодни за усвояване земи пустеят във всички останали части от света?

Собянините от всички нации и народи викат, че «не могат да нахранят излишните милиони» хора. А между другото само в Африка площа на неосвоените плодородни земи,  напълно пригодни за селско стопанство със 70 % превишават територията на Европа. В современной РФ заброшенные сельхозугодия также сопоставимы по площади с целым континентом. Накрая, в света има огромни пустинни територии, пустини и полупустни, които  отдавна е можело да се превърнат в най-плодородни области за земеделие.

В сталинският СССР към такова преобразование на пустини и полупустини се готовило още до Великата Отечественна война със световния капитал, а непосредственно пристъпили веднага след края и. Работите на авангардните руски и съветски биолози от школата на Мичурин–Лисенко доказали на практика, че малтусианското «убиване на плодородието» на земите – не «всеобщия обективен закон на природата», а следствие от капиталистическите производственни отношения. Социализмът позволил да се добие плодородието на почвите, при това не по пътя на отравяне със синтетични материали, а чрез ръст на качеството на естественния плодороден слой, с помоща на най-авангардна агротехникя, сеитбооборот и селекция.

Дясно-троцкистската контрареволюция в СССР спряла и разрушила работите по този велик план на комунистическо преобразование на природата.

Така че може ли на фона на всичко това да говорим за «пренаселване» на Земята?

Може да, отговярят малтуси, фогти и собянини. Като илюстрация на своята «правота» те дават Индия, бедните африкански страни, понякога и Китай. Изостаналостта и нищетата на народните маси в Индия и Африка те обясняват с това, че там населението се е «увеличило до невероятни размери», че не е възможно всички да се нахранят.

В действителност населението на Индия за последните 350 години се е увеличило 4,2 пъти. За този период населението на Великобритания е нараснало 8 пъти, а на САЩ – почти 10 пъти. Чо се отнася до производството на продоволствия в Индия, то то за последните 3 века е нараснало 5,5 пъти, т. е. повече от населението, макар че до сега 1/4 от плодородните индийски земи остава неизползвана, а агротехниката в голяма част от индийските щати, където съществува дребно селско стопанство се намира в средновековно положение: волове, дървен плуг, мотика. Если до приобретения независимости до 80% всего производимого в Индии продовольствия и иных материальны благ доставалось английскому империализму, то после завоевания независимости примерно столько же общественного продукта забирает себе крупная и крупнейшая индийская буржуазия. Как говорится, хрен не стал слаще редьки.

Поради тази причина в Индия и до сега ежегодно умират от глад (и от причини, пряко свързани с крайно недояждане) около милион човека, и прироста на население там е значително по-нисък от болшинство европейски страни. Такива са фактите, и затова старата малтусианска легенда за «извънредния» ръст на населението на Индия – това е само лъженаучно оправдаване на стария английски империализъм и «младата» индийска олигархия.

Класиците на марксизма отдавна са доказали, че нивото на развитие на производителните сили вече са достигнати при капитализма, позволявайки да се осигури високо благосъстояние на всички членове на обществото. Техниката на производство напълно позволява това да се направи. Но такому положению мешает сам капиталистический уклад хозяйства и буржуазный общественный строй.

Такa истинската причина за народните бедствия се явява господстващия способ на производство и изостаналия обществен строй, а не измисленото от малтусианците «пренаселване». Това «пренаселване» не само че никъде и никога не е било, но и никога и никъде не може да бъде. Об этом, кстати, говорил ещё наш великий русский демократ Н. Г. Чернышевский. Он отмечал, что не может быть границ росту производительных сил, так как невозможно поставить границы прогрессу, развитию техники и науки. За нищожеството на малтусианството Чернишевски писал така:

«Нима вие мислите да измервате далечното бъдеще с нашите обичаи, понятия, средства за производства? Нима вие предполагате, че вашите праправнуци ще бъдат, като вас? Не се боете, те ще са по-умни от вас…».

Но не всички праправнци се оказаха по-умни от Чернишевски. Независимо от това че  още в началото на XX век самата производственна практика на човечеството опроверга теорията на Малтус, неговите идеи се оказали живи. Эти идеи до сих пор используются монополистической буржуазией разных стран для замазывания кричащих противоречий капитализма, для обоснования «утилизации» своего и чужого трудящегося населения в войнах и концлагерях, для оправдания политики внешних захватов.

Грешката на Дарвин

В разпространена и «научно обоснована» от малтусианството известна роля изиграла и грешката, допусната от Ч. Дарвин. Поради своята буржоазна ограниченост Дарвин не разбрал експлоататорската същност на «закона» на Малтус. Великият английски натуралист в своето учение за развитието на живата природа предположил, че съществува пренаселеност вътре във видовете, което води към борбата на живите организми по между им за съществуване, и че като резултат от тази борба става естествен отбор – преживява най-приспособения за дадените условия на външната среда.

Но трябва да кажем, че честния изследовател Дарвин бил хуманист и поради това той не направил от малтусианството реакционни изводи, а даже срамежливо опровергал тази «теория». Така например той е писал, че нищетата на бедняците се явява следствие не от естествените закони, а от държавния строй. Однако Дарвин, плохо разбиравшийся в вопросах политической экономии, не продумал всей сути этой своей оговорки о государственном строе: для биологии он принял всерьёз мальтусовский «закон перенаселения».

Но Дарвин се заблуждава още и в това, че борбата за преживяване съществува вътре в съществата от един и същ вид. Получава се така: това, което Дарвин не отхвърля, а приема за сведение на «закона» на Малтус – това довело Дарвин до извода за неизбежната конкуренция, борбата между организмите от един вид на почва пренаселване, т. е. на почва недостиг на храна. Но Дарвин така и не привел конкретни факти, свидетелстващи за наличието в природата на вътревидова борба: ученият се опирал на това, че поради несъвършенство на методите на науката много тайни на природата още не са разкрити.

Ясно е че такава повърхностна позиция по този въпрос съветската сталинска наука не удовлетворява. Академик Т. Д. Лисенко и неговите ученици точно установили, че в природата няма вътрешновидова борба. В самом деле, было бы глупо утверждать, что зайцы мешают друг другу жить больше, чем им мешают волки и лисы, или что волки вредят друг другу больше, чем им вредят зайцы тем, что, имея тонкий слух и длинные ноги, часто удирают от волков, оставляя их голодными. Съветските биолози доказали, че в природата върви не вътрешновидова, а жестока междувидова борба за преживяване, която заедно с природните условия и служи за своеобразен регулатор на числеността на един или друг вид

Именно благодарение на мичуринската биология (която така ненавижда световната буржоазия и ненавиждала контрата вътре в СССР), очистила, развила и издигнала дарвинизма на висша ступен, станало ясно, че да се признае вътрешновидовата конкуренция – значи да се откажеш от дарвинизма въобще, да се откажеш от естествения отбор.

Защо е така? Защото такава конкуренция неизбежно би довела до подкопаване на всеки вид отвътре, до ослабване на всеки вид в борбата с другите видове и външната среда, към постепенна загуба на полезни признаци, а не към натрупване на такива полезни признаци и способности.  В действительности дело обстоит так, что гибель менее приспособленных и сохранение и развитие более приспособленных организмов, т. е. собственно естественный отбор, – это результат межвидовой, а не внутривидовой, борьбы за существование, и воздействия на организмы окружающих условий жизни.

Малтусите от всички краища, обслужващи интересите на монополи, банки, хитлеристи, чърчилисти, чубайси и собянини, се хванали на тази грешка на  Дарвин, и опирайки се на неговия авторитет, пренесли тази грешка на обществото. Получил се не просто механичен пренос на обществото на законите на биологията, а пренос на обществото на грубата грешка относно биологическите закони на развитие. Буржоазните социолози не престават да твърдят за «социалния дарвинизъм». Те пряко или косвено със словесен боклук поднасят гнилата идея, че страданието на трудещитте се маси са предизвикани не от частната собственост и експлоататорския строй, а от някакъв «универсален закон на човешка борба», над която хората не са властни. Так было и так будет всегда – заявляют они. Больше того, идеологи буржуазии кричат о том, что борьба людей между собой за выживание чрезвычайно полезна – она якобы ведёт к отбору «лучших особей», при этом малоценные, наименее приспособленные к жестокой борьбе (имеются в виду нищие рабочие и другие эксплуатируемые трудящиеся) могут спокойно подыхать. Для них на празднике жизни нет столовых приборов.

На това основание социал-дарвинистите встъпили против фабричното законодателство, против държавната помощ за бедните, даже против обществените работи, които е било нужно да се въведат през 30-те г. на XX в. от правителството на Рузвелт в рамките на пресловутия «Нов курс» (работата достигнала до това, че най-реакционната част от монополистите в САЩ обвинявала Ф. Д. Рузвелт и правителството на страната в болшевизъм разклащайки основите на «американския образ на живот»!). Социал-дарвинистите заявяват, че всяко държавно пособие за бедни, в това число и пенсиите за старците се явява «грубо вмешателство в естествения ход на нещата»: защото, такива мерки пречат на нормалното развитие на обществото, неговото «очистване», или «обезсилва се естествения отбор, който върви в разрез със законите на природата».

Ясно е че тази измислена «теория» на социал-дарвинистите е гнусна измама. В живата природа няма и помен от «закона за пренаселеността», затова не може и да има реч за пренос на несъществуващи явления на обществените отношения.

Антинаучният характер на социал-дарвинизма се състои също така и в това, че той не вижда принципните различия, съществуващи между човешкото общество и животинския свят. Даже действително съществуващите биологически закони не могат да бъдат приложени към човешката история, в която действат свои особенни закономерности, открити от Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Марксизм-ленинизм категорически отвергает все попытки перенести на общественную жизнь биологические закономерности, в том числе и выводы мичуринской биологии. Това е важен момент: развитието на обществото се подчинява не на биологически, а на по- високи, социални закономерности. Поэтому всякое стремление распространить на историю законы животного мира есть стремление принизить человека до уровня зверя.

«Убиващото плодородие» на капитализма

По-горе ние вече споменахме за буржоазната «теория за убиващото плодородие на почвите». Тази теория също е възникнала на почвата на малтусианството. Суть её в том, что уровень жизни человечества якобы неминуемо снижается вследствие непрерывного истощения почвы, и поэтому, мол, гибель цивилизации неизбежна.

Глупостите на това малтусианско твърдение изяснили класиците на марксизма. Те доказали, че никакъв «закон» убиващ плодородието на почвите не съществува. Развитиетo нa земеделиeтo и животновъдството се спира не от някакви закони на природата, а само от капиталистическата стопанска система, разоряваща и тружениците, и варварски опустошаващи самата земя. Ленин, говорейки за тази «теория», отбелязва, че всъщност се увеличава не трудността при производството на храна, а трудността при получаване на тази храна за работника. Объяснять эту растущую трудность существования рабочих тем, что природа якобы сама по себе сокращает свои дары – это значит полностью вставать на защиту эксплуатации и буржуазного грабежа трудящихся масс.

Цялата нелепост на «теорията на убиващото плодородие»  показали работите на изтъкнатите руски и съветски биолози – Тимирязев, Докучаев, Мичурин, Вилямс, Лисенко, Нуждин и много други биолози-мичуринци. Цялата «теория на изтощението» е била опровергана от успехите на съветското селско стопанство в сталинския СССР. С хиляди факти било доказано, че нито самата природа на растенията, нито почвата не поставят «обективни» ограничения за добивите. Размерът зависи само от състоянието на земеделието и нивото на агротехниката. Така, в края на 30-те години авангардното селско стопанство в Съветския Съюз на същите земеделски площи получваха 10–15 пъти повече добиви от тези в царска Русия, при това добивите на полето постоянно и неуклонно растяли – без всякакво «изтощаване» на почвите.

Какво означава това? Това означава, че блестящо се подтвърдило казаното от Маркс, че плодородието съвсем не е някакво природно качество на почвата. Плодородието е тясно свързано с тези общественни отношения, които господстват в дадено време в дадено общество.

Ясно е че появата на «теорията на убиващото плодородие» на почвата е било предизвикано от тези класови причини, както и от появата на цялата малтусианска «теория». «Учението» на убиващото плодородие е клевета към природата, към земята. Её выдумали лжеучёные, чтобы выполнить заказ своих хозяев – капиталистов на одурачивание пролетариата, на продление капиталистического господства всеми средствами идеологии.

Против живота

Виждаме, че старите и нови малтусианци се чудят какво да измислят само и само да скрият от трудещите се маси  факта, че капитализма е несъвместим с планомерното и правилно използване на природните ресурси, че капиталистическия способ на производство и обществения строй отдавна вече несъвместими с нормалния ход на живот на Земята.

В гонене на печалба капиталистите от всички страни варварски експлоатират природните богатства, земята, малко мислят за рационално използване на селското стопанство, за селекция, агрокултури, за борба с ерозия, с измиване на почвата. Всичко това, заедно с чудовищното отравяене на почвите с химикали и всякакъв род ускорители на ръста, водят до изтощаване на плодородния слой, в резултат на което най-богатите селскостопански райони се превръщат в пустош, в полупустини, а понякога и в истински пустини. Эти процессы «грабежа почвы» уже давно идут в такой развитой стране мира, как США, особенно в южных штатах, где наблюдается постоянное падение урожайности, которое идёт, несмотря на все ухищрения «генетиков», «селекционеров», химиков и других учёных лакеев из лабораторий «Монсанто», АГЕ, «Юнайтед Фрут» и других пищевых монополий.

Там силно се стоварват и «черни бури», които достигат катастрофални размери и отнасят със себе си стотици хиляди тонове скъп хумус (няма защитни горски пояси, почвите не са структурирани по научен образ, няма правилен сеитбооборот, подбор на растения, напояване и т. н.). Днес и най-отявлените защитници на империализма са принудени да признаят, че за последните 200 години Северна Америка се е лишила примерно с 25% свои най-добри селскостопански почви.

Същата история става и в съвременна РФ.

Но нима хищническото разрушаване на почвите и другите естественни богатств в нашата страна се явяват обективни закони на природата?

Не, такова разрушение е свойственно само за капитализма. Ето какво пише Маркс по този повод:

«…целият прогрес в капиталистическото земеделие е прогрес не само в изкуството да подлага работника на ограбване, но заедно с това и в изкуството да се ограбва почвата. Всеки прогрес във временното повишаване на нейното плодородие е в същото време прогрес по разрушаване на постоянния източник на това плодородие».

Затова не е неудивително, че в сталинския СССР, където държавата на работническата класа е било кърваво заинтересувана в най-авангардно и научно организирано земеделие, пустините се превръщали в плодородни области. А в САЩ или в съвременна РФ се наблюдава противоположна картина, където плодородните земи се превръщат в запуснати пустини, и в тази връзка собянинците говорят че «няма с какво да нахраним 30 милиона излишни хора».

В сталинският СССР бил започнат и успешно осъществен грандиозен план по преобразуване на природата, който бил най-съкрушителен удар по малтусианско-фашистските глупости за безсилието на човека съзнателно да управлява стихиите на природата. Именно социализма, снел всички бариери на развитиена производителните сили, позволил да се пристъпи към завоюване господство над природата. Такова господство не е по силите на разнебитения и беден капитализъм, зашото за управление силите на природата, както е писал Енгелс, се изисква нещо повече от обикновено познаване на неговите закони. Изисква се пълен преврат в съществуващия способ на производство и заедно с това в съществуващия обществен строй.

Реалната действителност опровергала и опровергава всички измислици на малтусианците. Капиталистите, стремящи се да осигурят високи цени и така да увеличат своите печлаби, периодично унищожават «излишните» средства за производство и продукти от труда – машини, заводи, фабрики, пътища, земи, зърно, захар, месо, яйца, памук и т. н. И всё это делается именно тогда, когда нужда рабочего класса, нужда народных масс принимает наибольшие размеры, т. е. во время кризисов капитализма, мировых войн, стихийных бедствий, эпидемий. Но на само уничтожение части средств общественного производства и сотен тысяч тонн хороших продуктов, которые могли бы прокормить миллионы голодных и полуголодных людей, также затрачиваются труд, ресурсы и огромные суммы денег. Това задълбочава и без това огромните загуби на обществено богатство по вина на буржоазията. И в это же время представители милллиардерской верхушки, вроде Собянина, или их учёные холуи хором твердят своё – о нехватке средств существования, о пресловутом избытке населения, о том, что земля не может всех прокормить, и поэтому народ России надо согнать в лагерь и слегка сократить – миллионов на 20–30.

Говорейки за унищожаването на средствата за производства и продукти от труда, нужно е да уточним, че това явление е било в капиталистическия свят не само във времената на довоенната «Велика криза» с края на 20-те – 30 те г. В началото на 50-те години на XX век, когато финансовата олигархия в САЩ призрачно забогатяла от войната и нейните последствия, задуши с миризма от  керосин залетите картофи, захар, зърно, кафе цяла Америка. Сотни тысяч тонн ценных продуктов не только сжигали или топили в океане, но и выбрасывали на свалки, предварительно облив ядами или нитрокрасками, чтобы безработные и нищие не могли использовать эти продукты в пищу. В 80-те години на миналия век бразилската едра буржоазия нееднократно изхвърляла в океана десетки хиляди тонове месо, милиони птици – и всичко това за да не допусне падане цените на тези продукти, което е предизвикано от свръхпрозводство.

Днес в РФ се унищожават цели полета овощни грдини – за да няма за трудещите се хубави и безплатни плодове. Олигархията измисля всякакъв «птичи» и «свински» грип и под тази глупост  унищожава милиони глави добитък и птици. Буржуазное государство всеми силами заставляет народ платить за всё то, что могло доставаться бесплатно и хорошего качества, причём, не просто платить, а покупать гадкие вредные продукты только у промышленно-торговых монополий, которые принадлежат российскому и иностранному финансовому капиталу. Если на полях большой урожай, но плохая конъюнктура капиталистического рынка, то перепахиваются тысячи гектаров вместе с урожаем. Если российской олигархии становится выгодно (или к тому её вынуждают западные «партнёры»), то уничтожается сельское и пищевое (и всякое другое) производство целых областей, и вот тогда у собяниных вдруг откуда ни возьмись появляются миллионы «лишних» людей.

Такива са дивите закони на капитализма. Абсолютно прав е бил болшевика Сталин, когда казал, че системата на стопанство, не знаеща, къде да остави «излишъците» от своето производство, и е принудена да ги изгаря, когато сред масите цари нужда и безработица, глад и разорение – такава система на стопанство сама си произнася смъртната присъда.

Фирма «Фогт и синове»

Макар че малтусианството отдавна е опровергано, все пак западни малтуси, а и руски ученици от типа на Чубайс, Лахов, Собянин и др., вече много години плашат човечеството със заплаха от пренаселване, което уж е «неизбежно» води до войни – масово унищожение на хора.

От плеядата сиятелни малтусианци през XX век особенно място заемат американските лъжеучени професорите Бърч и Пендл. Особеност на техните теории било не това, че с помоща на приказки за пренаселване те се опитват да оправдаят германския и италиански фашизъм, а с това, че те обърнали наопаки малтусианската теория, заявявайки, че режимите на Хитлер и Мусолини са поощрявани от високата раждаемост, но при това тези режими са били лишени от пространство за разполагане на своите народи. Отсюда профессора делали вывод о том, что прирост населения вполне допустим, но при этом население, организованное «сильной рукой» просто обязано идти завоёвывать себе новые земли, т. е. начинать войну, которая, в свою очередь, сама по себе «отрегулирует» нужное количество людей.

Но най-изтъкнат малтусианец в този ред по право се счита чикагския мракобес Уйлям Фогт. Този идеологна фашистската буржоазия се старел да използва малтусианската «теория», преди всичко, за вътрешнополитическицели, за класова борба против американския пролетариат, за затъмняване на класовото съзнание на трудещите се в САЩ. В своите буйни опуси Фогт писал за това, че човечеството постоянно се намира в тежко положение и затова всички трудещи се трябва това да разберат и «…да престанат да се жалват на икономическите системи, климат, лош късмет и безсърдечие». Такая пассивная позиция рабочего класса, по Фогту, и будет «началом премудрости» и первым шагом в длинном пути к счастью всего человечества. Фогт открито провъзгласява своя главен лозунг: «Не се жалете на капитализма, а го приемете такъв, какъвто е ».

Вторaта стъпка «към всеобщ благодат» Фогт считал намаляването на населението, по-точно, избавянето от «икономически ненужното население». В хода на всякакви родове измамни разчети той достигнал до извода, че съществуващата земеделска площ, пригодна за селско стопанство е, «недостатъчна», и че в Америка живеят много хора. В середине XX века Фогт утверждал, что территория США уже «перенаселена», «битком набита»: якобы в стране к 1950 году «накопилось» 40 миллионов человек, которые своим существованием и претензиями на часть общественного продукта мешают другим 100 миллионам американцев хорошо жить.

Заявявайки за «излишните» 40 милиона, Фогт, както и неговите последователи в днешна Русия, оправдават империалистическата политика на правителствата (за народа е станало тясно да живее в своята страна) и едновременно се сили да докаже, че в дадени условия на земята е възможно да се нахрани само  пресловутия «златен милиард». Всъщност наистина Фогт «мислил», т. к, в световен мащаб, докато чубайси и собянини засега са заети със съкращаване «на излишни уста» в Русия.

Единственият път за «спасение на човечеството» людоеда Фогт виждал в рязкото намаляване на населението на различните страни по пътя на глад, епидемии и изтребителни войни с «умерено» използване на оръжия за масово поражение. В една от своите статии Фогт пряко писал за това, че всеки опит на правителствата да ликвидират глада и да се борят против епидемии в извънредно населени страни може да завърши с катастрофа.

Фогт болезнено реагирал на успехите на медицината и много скърбял за това, че такива прости приоми по охрана на здравето, като почистване и вряща вода, лична хигиена, отвеждане на канализацията в подземни системи и т. н., способстват за ръста на населението. Той за разлика от днешните «лакирани» капиталистически людоеди, погребали здравеопазването, разсъждаващи за инновации и за «защита на отечеството», честно говорил, че обществото, получило възможност да се бори с много болести, достигнало до това, че «най-действенната причина, спираща извънредния ръст на населението», започнал да изчезва. Фогт отдавал себе отчёт в том, что никак не может «организовать» голод и эпидемии в сталинском СССР, поэтому большую часть своих «теорий» он предметно посвящал Китаю и Индии: голод в Китае, заявлял Фогт, не только желателен, но и необходим.

Справедливо трябва да се отбележим, че в своята книга «Път към спасението» Фогт се опира на обширни «изследвания» на американските малтусианци Пирсон и Харпър, които получавали щедри грантове от финансовата олигархия на САЩ за това, че още от времената на Великата депресия плашели целия буржоазен свят със «световен глад». Те дружно уверявали, че към 1950 година на Земята ще има половин милиард «излишни» хора, които е необходимо да се съберат в огромни резервати за «постепенна нормализация на тяхното число», а така също да се съкращават с «всички други  приемливи пътища». Резервации и «другие приемлемые пути» сокращения «экономически бесполезного населения», по Пирсону и Харперу, – это всё те же пути, которыми сегодня Собянин предлагает сокращать трудящихся России: война за расширение «жизненного простора», безработица, голод, болезни, высокая детская смертность, каторжный рабский труд. Разрушив средства производства и почти всю материальную структуру обеспечения жизни на огромных территориях, присваивая себе более 90% всего общественного продукта, буржуазия и её идеологи сваливали и сваливают последствия своего варварства и грабежа на «быстрое размножение рабочих».

Делото на Фогт развли и продължили американския «биолог» Кук и британския «учен» Фаусет. Първият твърдял, че «проблема с пренаселването» е бил и винаги ще бъде «зловеща тъмнина на нашето бъдеще», ако разбира се, «отговорните класи» и «ефективните стопани» (разбирайте, финансовата олигархия) не предприеме «извънредни мерки». За характера на тези мерки говорил колегата на Кук, доктор Фаусет: ако не ограничим раждаемостта, то на човечеството ще остане само един изход – «да апелира на древната троица – войни, болести и глад».

Фогт и другите негови колеги по малтусиански бандитизъм считали за необходимо да разработят детайлен план «за съкращаване на населението на земното кълбо». Всъщност, тогава, в края на 40-те – началото на 50-те г. на XX век, те не са имали в предвид да се съкрати населението на САЩ и Британия. Своят «план» тези «учени» насочвали най-вече към държавите, «където господства комунистическа идеология». Например  попа Фогт бил много огорчен заради факта, че хитлеристите унищожили в СССР «много малко хора». По его мнению, население Советского Союза нужно было сократить до 100 миллионов человек. В противен случай, болшевиките «издърпват за себе си и потребяват недопустимо много общи световни ресурси».

След около 30 години тези думи по адрес на съветския народ ще произнесе английската премиерка М. Тачър, а след още 15 американския държавен секретар М. Олбрайт ще заяви за това, че в «нова Русия» трябва да има само 40–50 милиона «икономически ефективно население», а природните богатства и недра на Сибир и Далечния Изток «да принадлежат на цялото човечество», т. е световния финансов капитал.

Всичко това е налудничево, но е факт, че е част от политиката и идеологията на международните империалисти. Но съвременните буржоазни идеолози отишли много по-далеч от Малтус. Если старый «классик» проповедовал рабочим лишь поменьше рожать детей, то его вчерашние и сегодняшние последователи требуют массового «сокращения» трудящихся масс путём насилия, войны, одичания и жестокой эксплуатации их труда. Такъв пряк призив за унищожаване и концлагери е предизвикан от това, че и олбрайтите, и собянините живеят в период на обща криза на капитализма, която непрекъснато се задълбочава, хвърляйки своите главни «автори» към историческата могила. Чем острее и глубже этот кризис, тем труднее буржуазии становится убедить трудящихся в том, что капитализм прочен и дан «на века». Но колкото по-тотална и по-сложна става лъжата на собянини, толкова по-силен е техния вой за «излишното население». Общата криза и закона на максимална печалба (законът за оцеляване на олигархията в съвременните условия) отново хвърлят империалистите към световна война, в която те виждат своето спасение от гибел. Они надеются продлить своё существование и господство, потопив все язвы капитализма в крови и спрятав революционные силы в концлагеря. Затова отново и отново на преден план излиза «теорията за излишното население».

Но появата и развитието на людоедските «теории», широката тяхна пропаганда  в Русия и другите страни се явява признак за неизлечима слабост и обреченост на капиталистическата система. Империалистите и техните идеолози се стараят да докажат с «разчети», че войната е неизбежна, чи всички престъпления на капитала се явяват «обективни закони на природата». Но Ленин давно говорил, что нельзя рассчитывать правильно, когда стоишь на пути к гибели.

А как трябва да бъде?

Ние видяхме, че в цялата малтусианска теория няма и не може да има наука. Тя служи само като идейно прикритие, ширма и оправдание на империалистическата реакция, фашизма. Развитие общества не объясняется только и исключительно ростом или убылью народонаселения. Рост или убыть, взятые по-буржуазному, сами по себе и в отрыве от всех остальных факторов исторического развития, не могут объяснить ни структуры общества, ни причин смены одного хозяйственного уклада другим, строго определённым экономическим и общественным укладом.

Всъщност ако има ръст на населението то това се явява главната сила на развитие на обществото, то по-високата плътност на населението трябва да предизвика към живот и по-висок тип общественно-икономически строй. Но това в живота не се наблюдава. Например, в 1952 году плотность населения Голландии была в 14 раз выше, чем в США, и в 21 раз выше, чем в СССР. Но при всём этом США стояли выше Голландии в экономическом и общественном развитии, а от переходившего к коммунизму Советского Союза буржуазная Голландия отстала, так сказать, на полторы исторических эпохи. Так что плотность населения не может определять характер общественного строя той или иной страны.

Действителното значение на ръста или недостатъка от население за историята се състои в това, че ръст или недостиг облегчава или забавя развитието на обществото. От плътността на населението и скоростта на неговия прираст в определена мярка и при прочие равни условия зависи военната мощ на една или друга страна, възможност за усвояване на нови земи и природни богатства, темпове на икономическо развитие. Така например, в сталинския СССР за усвояване на всички богатства на Сибир, Далечния Изток, Крайния Север, Средна Азия бил нужен значителен прираст на население, увеличение на неговата плътност. В условиях социализма такой рост ускорял темпы развития страны, увеличивал размеры народного богатства, так как в этих условиях, когда все трудятся на общее благо, рост населения – это прирост трудящихся, главной производительной силы, прибавка бесценных умелых рук и умных голов.

Ръстът на населението, както ние виждаме, не се явява само биологически фактор, не зависещ от обществените условия. Приростът на население се ускорява или забавя в зависимост от характера на обществения строй и степента на неговото развитие. Маркс установил, что каждому способу производства свойственны свои особые законы народонаселения. В условиях капитализма темпы роста производительных сил сдерживают рост населения, численность населения падает. В условия на социализъм развитието на производителните сили не спада, затова той стимулира и ръста на населението. Така, за десетилетието от 1931 доо 1941 г. СССР давал по-висок естествен прираст на население, в сравнение с буржоазна Европа. Това е било пряк резултат от социалистическия обществен строй, при който трудещите се избавени от кризи, безработица, нищета и бедност. Раждаемостта уверено превишавала смъртността, и никой от глад не е умирал. Наоборот, статистка показывала, что прирост способствовал ускоренному развитию социалистического производства.

Що се отнася до непосредственното производство на храна, то за положението на нещата в това направление нееднократно докладвали съветските учени. Така, критикувайки поредния взрив на малтусианството и теорията на «убиващото плодородие на почвата», академиците Опарин и Паладин докладвали, че съветската сталинска наука не на слова, а на милиони хектари обработваеми земи показала, че живата природа таи в себе си такива възможности, които при тяхното  умело използване удовлетворяват потребностите на цялото население на земното кълбо докато  числеността на това население бъде непрекъснато растяло. Въпросът е само в това, да се очисти цялото земно кълбо от капитализма, който е станал глобална спирачка на продължаването на живота на планетата.

Такова е накратко положението на делата с «излишните хора».

Подготовил М. Иванов                                                    




Гласувай:
1
0



1. bven - В цял свят се готвят такива лагери.
28.01.2019 11:57
ЕС е един от тях, с най-важна цел - източно европейските страни и конкретно България.
Какво се предлага?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686625
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031