Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2019 12:00 - K. Маркс "Манифест на КП" (конспект)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 276 Коментари: 0 Гласове:
0



ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ РЕДАКЦИЯТА НА РП

По- долу правим подробен конспект на епохалното произведение на Маркс и Енгелс — «Манифест на Комунистическите партии». И макар, че от момента на първото издание  са минали 170 години, «Манифестът» не е загубил своята острота, своята актуалност. Напротив, для понимания сегодняшнего момента необходимо внимательнейшим образом проштудировать его. «Манифест» настолько глубок, что при каждом новом прочтении непременно открываешь для себя что-то новое, подмечаешь ранее незамеченное, рассматриваешь отдельные положения под другим углом, понимаешь мысль Маркса яснее и точнее. Това произведение е азбука за изучаване марксизма-ленинизма, където кратко, но много точно е изложена самата същност на марксизма.

При това е необходимо да се знае, че «Манифестът» е писан от автори в епохата на капитализма и свободната конкуренция (капитализъм- растящ, надигащ се), и отделни негови положения днес, в епохата на империализма — висш и последен стадии на капитализма, стадии на неговото загниване и умиране — изискват уточнения (такова е например, положението за едновременна победа на социалистическите революции в болшинството от напредналите капиталистически страни). Но, като цяло изложените в текста на «Манифестът» положени за верни и днес.

Този конспект е съставлен преимущественно по пътя на избрано цитиране на текста на «Манифестът». Това е направено с цел да се съхрани диалектико-материалистическото ядро на произведението, последователността и стилистиката на изложението. Выделения авторов «Манифеста» отмечены в тексте жирным шрифтом, выделения конспектирующего — курсивом. Примечания конспектирующего выделены и оговорены отдельно. Также для удобства чтения и изучения конспектирующим текст «Манифеста», в оригинале поделенный на четыре раздела (отмечены римскими цифрами), был разбит на подразделы и параграфы.

*** К. МАРКС и Ф. ЕНГЕЛС МАНИФЕСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (ПОДРОБЕН КОНСПЕКТ)

«В това произведение с гениална ясност и яркост е обрисуван новия светоглед, последователен материализъм, обхващащ и областта от социалния живот, диалектиката, като най-всестранно и дълбоко учение за развитие, теорията на класовата борба и всецяло-историческата революционна роля на пролетариата, творец на новото, комунистическо общество».

Ленин

ПРЕДИСЛОВИЕ К НЕМЕЦКОМУ ИЗДАНИЮ 1872 ГОДА

«Съюзът на комунистите», тайна международна работническа организация, през ноември 1847 г. на конгреса в Лондон поръчала на Маркс и Енгелс да изработят разгърната теоретична и практическа програма на партията — така възниква «Манифестът», издаден през 1848 г.

Актуалност на програмата на «Манифестът»

«Практическото приеманне на основните положения (на «Манифестът». — Прим.) ще бъде навсякъде и винаги ще зависи от съществуващите исторически условия»; на революционните мероприятия (в края на II раздел) не се придава самостоятелно значение.

Условията през последните 25 години силно се изменили, но общите основни положения остават, като цяло съвършенно верни. «Поради огромното развитие на крупната промишленост… и съпътстващия му ръст на партийната организация на работническата класа; поради практическия опит отначало на Френската буржоазна революция през февруари 1848 г., след това Парижската комуна (март—май 1871 г. — Прим.), когато за първи път политическата власт в продължение на два месеца се намирала в ръцете на пролетариата, програмата на места е остаряла».

«…Комуната доказа, че “работническата класа не може просто да овладее на готово държавната машина и да я пусне в ход за своите собственни цели”» (виж К. Маркс «Гражданската война във Франция»).

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ РУСКОТО ИЗДАНИЕ 1882 ГОДИНА

В края на 1847 г. Русия е последния голям резерв на европейската реакция; «емиграцията в Съединените Щати погълнала излишните сили на европейския пролетариат. И двете страни снабдявали Европа със суровини и служели в това време, като пазар за продажба на техните промишленни изделия», следователно, и двете тогава се явявали «защита за съществуващия в Европа порядък». До какой степени изменилось это теперь!

1.Съединените Щати

Европейската имиграция: 1) «способствала за колосалното развитие на земеделието в Северна Америка, която със своята конкуренция притиска крупното и дребно европейско земеделие»;

2) дала на Съединените Щати възможност за експлоатация «на техните богати източници на промишленното развитие в такива размери…, които в кратко време трябва да положат край на промишления монопол в Западна Европа и особенно в Англия» (което и стана! — Прим.). Тези обстоятелства революционно въздействат на Америка:

а) «малката и средна земеделска собственост на фермерите, основа за целия политически строй, побеждава конкуренцията на грамадните ферми»;

б) «в промишленните окръзи за първи път се развива многочислен пролетариат и баснословна концентрация на капитали».

2.Русия

«В периодът на революциите от 1848–1849 г… европейските монархии… и буржоа намирали в руското вмешателство единственно спасение против пролетариата, който започнал да се пробужда». Царят — глава на европейската реакция. Сега Русия е «преден отряд на революционното движение в Европа».

«Наред с бързо развиващаъа се капиталистическа треска и едва образуващата се буржоазна земеделска собственост намираме в Русия половината земи в общинско владение на селяните». Руската общинака собственост — «днес е силно  разрушена форма на първобитно колективно владение на земята» — може «непосредственно да премине във висша, комунистическа форма на земеделие», ако «руската (буржоазна! — Прим.) революция послужи за сигнал на пролетарски революции на Запад, така че двете да се допъплнят».

Има се предвид «некапиталистическия път на развитие», при който селскостопанските труженици при поддръжка от страни или страна на победила социалистическа революция могат от полуфеодализма да премине веднага към социалистическа система на стопанство, не преминавайки капиталистически етап. Както показала практиката — този тезис е верен: народите от Средна Азия в СССР, Монголия успешно преминали по този път. — Прим.

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ 1883 ГОДИНА

(След смъртта на К. Маркса през март 1883 г. това и следващите предисловия са написани от Ф. Енгелс. — Прим.)

Основната мисъл, прокарваща червен конец през целия «Манифест», принадлежи на Маркс:

«Икономическото производство и неизбежно произтичащия от него строеж на обществото във всяка историческа епоха образува основата на нейната политическа и умствена история; в съответствие с това (со времето на разлагане на първобитно-общинното земеделие) всяка история е била история на класова борба, борба между експлоатиращите и експлоатираните, подчинените и господстващите класи на различни степени на общественото развитие, и че днес тази борба е достигнала степен, на която експлоатирания и угнетен клас (пролетариата) може вече да се  освободи от експлоатиращата и угнетяваща го класа (буржоазията), освобождавайки в същото това време цялото общество заавинаги от експлоатация, угнетение и класова борба».

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ АНГЛИЙСКОТО ИЗДАНИЕ 1888 ГОДИНА

От историята на работническото движение XIX в.

  1. Поражение на парижското юнско възстание 1848 г.

Първата крупна битка между пролетариата и буржоазията. Поражението на пролетариата «за известно време отново забавило социалните и политическите искания на работническата класа в Европа на заден план», политическата борба отново «водили по между си само различни групи от имащата класа; работническата класа била принудена да се бори за политическа свобода на действие и заемайки позиция… на радикалната част от средната класа. Всяко самостоятелно пролетарско движение… безпощадно се потискало». Члены Центрального комитета Союза коммунистов в Кёльне были арестованы и после 1,5 лет тюремного заключения осуждены в октябре 1852 года («Кёльнский процесс коммунистов»), Союз формально распущен. 

  1. Създаване на Интернационала Международно Другарство на Работниците в 1864 г.

Възникнало, «когато работническата класа в Европа достатъчно укрепнало за ново настъпление на господстващите класи». Целта на Другарството — «да сплоти всички боеспособни сили на пролетариата в Европа и Америка», затова «не могло веднага да провъзгласи принципите» на «Манифестът». Программа Интернационала достаточно широка, чтобы быть приемлемой для английских тред-юнионов, последователей Прудона во Франции, Бельгии, Италии, Испании, Лассаля в Германии. Маркс, написавший эту программу, «полагался на интеллектуальное развитие рабочего класса». Процесс борьбы против капитала (причем в первую очередь поражения) неизбежно должен был «подготовить рабочих к более основательному пониманию действительных условий освобождения рабочего класса». Верно: «Когда в 1874 г. Интернационалът прекратил своето съществуване, работниците били вече съвсем други… прудонизмът… и ласалянството… умирали», а консервативните английски тредюниони престанали да се плашат от социализма. Принципите на «Манифестът» получили значително разпространение сред работниците от всички страни.

  1. «Социализъм» и «комунизъм» (към 1847 г.).

Социалисти — 1) привърженици на различни утопични системи: оуенисти (Англия), фуриеристи (Франция), израждаши се в умиращи секти; 2) «всевъзможни социални “знахари”, обещаващи без всякаква вреда за капитала и печлабите и да изцели всички социални недъги». И едните и другите — «хора, стоящи извън движението на работническата класа и търсещи поддръжка… у «образованите» класи» (феодали, буржоа. — Прим.).

Комунисти — «част от работническата класа, която… провъзгласява необходимостта от коренно преустройство на цялото общество». Това е «грубоват, лошо отсечен, чисто инстинктивен комунизъм;… опипващ най-основното» и създал утопичен комунизъм: коммнизмът на Кабе (Франция), комунизмът на Вейтлинг (Германия).

В 1847 г. социализмът — буржоазно движение, комунизмът — движение на работническата класа.

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ ПОЛСКОТО ИЗДАНИЕ 1892 ГОДИНА

С развитието на крупната промишленост, «сред работниците се засилва стремежа да изясни за себе си своето положение, като работническа класа, по отношение към имащите класи… разширява се социалистическото движение и расте търсенето на «Манифестът»». Количеството екземпляри на «Манифестът» — индикатор, както на състоянието на работническото движение, така и степента на развитие на крупната промишленост на страната.

Царство Полско — крупна промишленна област в Руската империя с висока концентрация на предприятия, което способства за бързо разпространение на социалистическите идеи сред работниците.

«Революцията от 1848 г., в която пролетарските борци е трябвало… в края на краищата да изпълнят работата на буржоазията, осъществявайки премхването на реакционерите-охранители на феодализма — Луи Бонапарт и Бисмарк — независимост на Италия, Германия, Унгария. Полша също…когато тя в 1863 г. изнемогвала под натиска на руските сили… предоставила сама себе си. Шляхта не сумела ни отстоять, ни вновь завоевать независимость Польши».

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ ИТАЛИАНСКОТО ИЗДАНИЕ 1893 ГОДИНА

18 март 1848 г. — революции в Милано (Италия) и в Берлин (Германия). Тези нации били преди «отслабени раздробени и с вътрешни раздори и затова попадали под чуждо владичество. Ако Италия е била подчинена на австрийския император, то Германия… — под… осезаем, макар и косвен начин на царя на цяла Русия». «…за времето от 1848 до 1871 г. тези две велики нации били възстановени и им била върната самостоятелността, това е станало, както казваше Маркс, защото, тези хора,, които задушили революцията от 1848 г., били въпреки своята воля нейни изпълнители».

«Навсякъде тази революция била дело на работническата класа: именно тя строяла барикадите и жертвала своя живот. Но едни само парижски работници, сваляйки правителството, имали намерение да свалят и буржоазния строй» (юни 1848 г. Прим.). «Но… нито икономическото развитие на страните, нито умственото ниво на масите френски работници не достигнали още до такава степен, на която да бъде възможно социалното преустройство. …плодовете на революцията били… за класата на капиталистите». В другите страни — Италия, Германии, Австрия — «работниците… само това и направили, помогнали на буржоазията да дойде на власт. Но в нито една страна господството на буржоазията е невъзможно без национална независимост. Затова революцията от 1848 г. трябвало да доведе до единство и независимост» на раздробените и зависими нации на Италия, Германия, Унгария. Сега и на Полша.

«…Ако революцията от 1848 г. и да не е била социалистическа, то тя разчистила пътя, подготвила почва за тази последната».

Буржоазният строй: 1) предизвикал във всички страни подем на крупната промишленост; 2) навсякъде се създавал многочислен, сплотен и силен пролетариат — породен от своите гробари.

«Без възстановяване независимостта и единството на всяка отделна нация е невъзможно нито едно международно обединение на пролетариата, нито мирно и съзнателно сътрудничество на тези наций за достгане на общи цели».

«Значи, битките от 1848 г. не са били напразни».

*** МАНИФЕСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ

«Призрак броди из Европа — призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа са се обединили за свещенно преследване на този призрак…».

1) «Комунизмът се признава вече за сила от всички европейски сили».

2) «Комунистите… вече открито излагат своите възгледи, цели, стремежи…».

I. БУРЖОА И ПРОЛЕТАРИИ

Буржуазия — «класата на съвременните капиталисти, собственици на средствата за обществено производство, използващи наемен труд».

Пролетариат — «класа на съвременни наемни работници, които лишени от собствени средства за производство, са принудени, поради факта, че трябва да живеят да продават своята работна сила».

1.Историческа характеристика на класовите противоречия

«Историята на всички до днес съществуващи общества, започвайки с периода на разлагане на родоплеменния строй е била история на борба на класите».

1) Първобитно комунистическо общество — селска община с общо владение на земята — първобитна форма на общество, от Индия до Ирландия (селска община в Руската империя — архаично нейно ехо. — Прим.).

«С разлагането на тази първобитна община започва разслоение в обществото на особенни и в края на краищата, антагонистически класи». (Подробно виж. Енгелс «Произход на семейството, частната собственост и държавата».)

2) «Добуржоазни» класови общества: угнетяващи и угнетявани (свободен и роб, патриций и плебеи, помешчици и крепостни, майстори и калфи) «се намирали във вечен антагонизъм едни към други, водили непрекъсната ту скрита, ту явна, борба, винаги завършваща с революционно преустройство на цялото общественно здание или общата гибел на борещите се класи».

Древeн Рим: патриции, плебеи, роби;

Средните векове: феодални господа, васали, цехови майстори, калфи, крепостни; плюс почти във всяка от тези класи още градации.

3) Буржоазно общество, излязло от недрата на загиналото феодално общество, не унищожило класовите противоречия:

а) то поставило нови класи, нови условия на угнетение и нови форми на борба на мястото на старите;

б) опростило класовите противоречия: буржоазия и пролетариат — два големи враждебни лагера, противостоящи едни на други класи.

2.Възниквание и развитие на буржоазията

А) От крепостното средновековие → свободно население в първите градове; от това съсловие граждани → първи елементи на буржоазията.

Б) Бързо развитие на революционната буржоазия в разпадащото се феодално общество. Откриване и колонизация на Америка, откриване на морския път около Африка и с него на Ост-индския и китайски пазар, обмен с колониите, увеличеаване количеството и средствата на обмен и стоки въобще дали небивал до тогава размах на търговия, мореплаване, промишленост.

В) Предишната феодална (цехова) организация на промишлеността повече не могла да удовлетвори растящото търсене → изместени са от мануфактурата. Цеховите майстори са изместени от промишленните от средното съсловие; разделение на труда между различните корпорации изчезнало, отстъпвайки място на разделение на труда вътре в отделната работилница.

Г) Все по-голямото увеличение на търсенето (поради растящите пазари) не могла да удовлетвори и манифактурата. Тогава парата и машината произвели революция в промишлеността. Мястото на мануфактурата се заела от съвременната крупна промишленост, мястото на промишленното средно съсловие заели милионерите-промишленници — съвременните буржоа — предводители на цяла промишленна армия от наемни работници.

Д) Едрата промишленост създала световен пазар, подготвен за откритата Америка → колосално развитие на търговия, мореплавание и средства за сухопътно съобщение → разширение на промишлеността → развитие на буржоазията, увеличила своите капитали и отхвърлила на заден план всички класи, унаследени от средновековието.

Е) Всяка от тези степени на развитие на буржоазията се съпровождала със съответстващо политическо положение на буржоазията:

  • феодализъм: угнетено съсловие → трето облагаемо съсловие на монархията (Франция); въоръжена и самоуправляваща се асоциация в зараждащите се градове → независима градска република (Италия и Германия);
  • период на мануфактури — противовес на дворянството в съсловна или в абсолютна монархия и главна основа на крупните монархии въобще;
  • с времето се установява едра промишленост и световен пазар — изключително политическо господство в съвременната представителна държава.

«Съвременната държавна власт — това е само комитет, управляващ общите дела на цялата буржоазна класа».

«Съвременната буржоазия се явява продукт на продължителен процес на развитие, редица преврати в способа на производство и обмена».

3.Революционната роля на буржоазията в историята на развитие на обществото

1) «Буржоазията… е разрушила всички феодални, патриархални, идилични отношения». «…Експлоатацията, прикрита с религиозни и политически илюзии, тя заменила с експлоатация открита, безсрамна, пряка…».

2) «Буржуазията лишила от свещен ореол родовете дейности, които… се считали за почетни… Лекар, юрист, свещенник, поет, човека  на науката, като ги  превърнала в свои платени наемни работници».

3) «Буржоазията премахнала от семейните отношения трогателно-сентименталните отношения и ги поставила на чисто парични отношения».

4) «Буржоазията не може да съществува, не предизвикваща постоянен преврат в оръдията за производство, не революционизирайки, следователно, производственните отношения, а следователно и съвкупността от общественни отношения». Основно «условие за съществуване на всички предишни промишленни класи е било неизменното съхранение на стария способ на производство». Буржоазната епоха от всички предишни се отличава с «непрестанен преврат в производството, непрекъснато разтърсване на всички общественни отношения, вечна неуверенност и движение». «Всичко съсловное и застойно исчезва, всичко свещенно се осквернява и хората достигат накря до необходимост да погледнат трезво на нещата на своето жизнено положение и своите взаимни отношения».

5) «Потребност oт постоянно увеличиваваща се пдоставка на продукти, която се гони от буржоазията в цялото земно кълбо». «Буржоазията чрез експлоатация на световния пазар е напраила производството и потреблението във всички страни космополитическо (наднационално. — Прим.)». «На смяна на старата местна и национално затворена и съществуваща за сметка на продуктите от собствено производство се извършва всестранна връзка и всестранна зависимост на нациите една от друга» (както в сферата на материалното, така и в духовното производство). «Плодовете от духовната дейност на отделните наций става общо достояние».

6) «Буржоазията бързо усъвършенства всички оръдия за производство и безкрайно облегчава средствата за съобщение въвличайки в “цивилизацията” (кавичките са мои. — Прим.) всички, даже най-варварските, нации» — «заставя… да се приеме буржоазния способ на производство». «Евтините цени на стоките — това е тежката артилерия».

7) «Буржуазията е подчинила селото на града. Тя е създала огромни градове», значително увеличила числеността на градското население → «изкарала… значителна част от населението от идиотизма на селския живот».

8) Буржоазията «варварските и полуварварски страни… ги поставила в зависимост от страните на цивилизовани, селски народи — от буржоазните народи, Изтокът — от Запада» (колониална зависимост — Прим.).

9) Буржоазията концентрира население, средства за производство, собственост в ръцете на малко → политическа централизация: «Независимите… области… се оказали сплотени в една нация, с едно правителство, с едно законодателство, с един национален класов интерес, с една митническа граница.

10) Буржоазията създала грандиозни, невиждани до сега производителни сили. «Покорението на силите на природата, машинното производство, използването на химия в промишлеността и земеделието, пароходството, железните пътища… телеграфа, усвояването за земеделие на цели части от света, приспособяването на реките за корабоплаване, цели, извадени едва ли не из под земята маси население…»

4.Съответствие на производственните отношения на характера и нивото на развитие на производителните сили

1) Феодализъм

«…Средстват за производство и обмен, на основа на които се формирала буржоазията, били създадени във феодалното общество. На известна степен от развитие тези средства за производство и обмен, в които ставало производство и обмен на феодалното общество, феодалната организация на земеделие и промишленост, с една дума, феодални отношения на собственност, вече престанали да съответстват на развиващите се производителни сили. Вместо развитие те спирали производството; превърнали се в окови… Трябвало да се разбият и билии разбити.

На тяхно място дошла свободната конкуренция, със сътветстващия обществен и политически строй, с икономическото и политическо господство на буржоазната класа».

2) Капитализъм

«Производителните сили не служат повече за развитие… на буржоазните отношения на собственост» — условие за съществуване на буржоазията и нейното господство. Обратното- производителните сили «са станали неимоверно велики за тези отношения, буржоазните отношения задържат развитието». Кризисы перепроизводства.

Преодоляване на буржоазните кризи:

а) унищожаване на проивзведена продукция и цели маси производителни сили;

б) завоевание на нови пазари и усилване експлоатацията на старите.

Следователно, «те подготвят… съкрушителни кризи и намаляват средствата за противодействието им.

Оръжието, с което буржоазията свалила феодализма се насочва сега против нея самата».

Буржоазията: 1) «изковала оръжието, носещо нейната смърт» (има се в предвид оръдията на производства — машини, станове, оборудване и т. н. — Прим.);

2) «породила хората, които ще насочат против нея това оръжие — съвременните работници, пролетариите».

5.Пролетариат

1) Положението на пролетариата

А) Развива се буржоазията (капитала) → «развива се и пролетариата, класата на съвременните работници, които едва тогава и могат да съществуват, когато намират работа, а я намират само до тогава, докато техния труд увеличава капитала».

Б) Пролетариите, «са принудени да продават себе си, да са такава стока, както и всеки друг предмет за търговия, и следователно са подлоени също на случайност от конкуренция, с всички колебания на пазара».

В) «В следствие на нарастващото използване на машини и разделение на труда, трудът на пролетариите е загубил всякакъв самостоятелен характер, а заедно с това и всяка привлекателност за работника. Работника става обикновен придатък към машината, от него се изискват само най-обикновенни, еднообразни, леки и лесно усвоявани приоми».

Г) «Издръжките на работника се свеждат почти изключително до жизнените средства, необходими за неговата издръжка и продтлжаване на рода».

Д) «…Цената на всяка стока, а следователно и труда (работната сила — Прим.), равна на издръжките на неговото производство. Затова в тази мярка, в която расте непривлекателността на труда, намалява заработента заплата».

Е) С ръстът на използване на машините и разделението на труда «растае и тежестта на труда, за сметка на увеличение на работните часовв, или в следствие наувеличеното количество труд, необходими във всеки даден промеждутък от време (интензификация на труда — Прим.), ускоряване хода на машините и т. н.».

Ж) Масата работници в големите капиталистически предприятия «се организират по-войнишки», подчинявайки се на строга дисциплина.

З) «Колкото по-малко изкуство и сила се изисква от ръчния труд, т. е. колкото повече се развива съвременната промишленост, толкова повече мъжския труд се измества от женския и детския. По отношение към работническата класа се различията в пола и възрастта губят всяко общественно значение».

И) «…Завършвайки експлоатацията на работника от фабриканта и работника получава, накрая наличните за своята заработена заплата, но на него се нахвърлят другите части от буржоазията — наемодателя, лавкаджията, лихваря и т. н.».

К) Пролетаризация на дребните капиталисти: «Низшите слоеве на средното съсловие: дребните промишленници, дребните търговци и рентиери, занаятчии и селяни — всички тези класи попълват редиците на пролетариата», защото.:

1) «техния малък капитал е недостатъчен за борба с големите промишленни предприятия и те не издържат на конкуренцията»;

2) «тяхното професионално майсторство се обезценява в резултат от въвеждането на нови методи на производство».

Пролетариите са «роби не само на буржоазната класа, буржоазната държава. Ежедневно и ежечасно е поробван от машината, надзирателя и преди всичко от самия отделен буржоа-фабрикант. Тази деспотия е толкова дребнава, ненавистна, колкото по-откровено целта муе е печалбата».

2) Степени на развитие на пролетариата

«Неговата борба против буржоазията започва заедно с неговото съществуване».

А) «Отначало борбата се води от отделни работници, след това от работници в една фабрика, след това работниците от един отрасъл в една местност против отделен буржоа».

«Работниците насочват своя удар не само против буржоазните производственни отношения, но и против самите оръдия за производства; те унищожават конкуриращите чуждестранни стоки, разбиват машините, палят фабриките, със сила се опитват да възстановят загубеното положение на средновековен работник».

«На тази сепен работниците образуват разсеяна в цялата страна и раздробена от конкуренцията маса». Сплотяване на работническата маса — в следствие от обединение с буржоазията, водещо движението на целия пролетариат за достигане на своите собствени политически цели. «…Пролетариите се борят, следователно не със своите врагове, а с враговете на своите врагове — с остатъците от абсолютната монархия, земевладелци, непромишленни буржоа, дребни буржоа».

Б) С развитието на промишлеността и пролетариата и расте численно, и се сплотява в големи маси, силата му расте.

«Интересите и условията на живот на пролетариата все повече се уравняват поради факта, че машините все повече изглаждат различията между отделните видове труд и почти навсякъде довеждат заработената заплата до еднакво ниско ниво».

Нарастващата конкуренция между буржоата, зачестяващите търговски кризи → «заработената заплата на работниците става все по-неустойчива». «…Непрекъснатото усъвършенстване на машините прави жизненото положение на пролетариите все по-малко осигурено».

«Сблъсъкът между отделните работници и отделните буржоа все повече приема характер на сблъсък между две класи. Работниците… образуват… професионални съюзи против буржоата; те встъпват в съобщества за защита своите заработени заплати… На места борбата преминава в открити възстания.

Работниците от време на време побеждават, но тези победи са само преходни. Действителен резултат от тяхната борба се явява… разпространяващото се обединение на работниците. За това способства все по-растящите средства за съобщение, създавани от едрата промишленост… А тази връзка и се изисква за това, за да може да се централизират местните огнища на борба… и да се слеят в една национална, класова борба» → борба политическа.

«Тази организация на пролетариите в класа, и още повече в политическа партия, ежеминутно разрушава конкуренцията между самите работници. Но тя възниква отново и отново, ставайки всеки път по- силна, крепка, могъща. Тя заставя да се признаят отделните интереси на работниците в законодателен порядък, използвайки за това раздорите между отделните слоеве буржоазия. Например, законът за десетчасовия работен ден в Англия».

«…Сблъсъците вътре в старото общество… способстват процеса на развитие на пролетариата. Буржоазията води непрекъсната борба: отначало против аристокрацията, после против тези части от самата буржоазия, интересите на която са в противоречие с прогреса на промишлеността (непромишлената буржоазия — Прим.) и постоянно — против буржоазията на всички други страни. Във всички тези битки тя е принудена да се обръща към пролетариата» → «въвличайки го… в политическо движение» → «сама предава напролетариата… оръжие против самите себе си».

В) «…Прогресът на промишлеността вкарва в редиците на пролетариата цели слоеве от господстващата класа или в края на краищата поставят под заплаха условията на техния живот. Това също носи на пролетариата голямо количество елементи на просвещение».

Г) «…В тези периоди, когато класовата борба се приближава към развръзка, процесът на разложение вътре в господстващата класа, вътре в старото общество приема такъв бурен характер, че малка част от господстващата класа се отрича от него и се промъква към революционната класа, към тази класа, на която принадлежи бъдещето» → «част от буржоата-идеолози, които се възвишават до теоретично разбиране на целия ход на историческото движение», преминава към пролетариата.

3) Класи, противостоящи на буржоазията

А) Пролетариат — единствен действително революционнен клас. «Всички останали класи са в упадък и се унищожават с развитието на едрата промишленост, пролетариатът е неин собствен продукт».

Б) Дребни буржоа (средни съсловия): дребни промишленници, дребни търговци, занаятчии и селяни — «борят се с буржоазията за да спасят своето съществуване от гибел, като средни съсловия. Те, следователно, не са революционни, а консервативни… реакционни: те се стремят да върнат назад колелото на историята». Революционни са «защото им предстои преход в редиците на пролетариата, защото те защитават… своите бъдещи интереси».

В) Лумпен-пролетариат, «това е пасивен продукт от гниенето на най-низшите слоеве от старото общество, на места се въвличат от пролетарската революция в движение, но в сила на своето жизнено положение те са по-скоро склонни да се продадат на реакционните сили».

4) Революционност пролетариата

А) «Жизнените условия на старото общество вече са унищожени в жизнените условия на пролетариата»:

  • «у пролетариата няма собственост»;
  • «неговото отношение към жените и децата няма повече нищо общо с буржоазните семейни отношения»;
  • «съвременният промишлен труд, съвременния негов капитал», са еднакви за всички страни, «свалили от него всякакъв национален характер»;
  • «закони, морал, религия — всичко това за него не повече както буржоазни предрасъдъци, за които се крият буржоазните интереси».

Б) «Всички предишни класи, завоювайки за себе си господство, се стремят да запазят вече придобитото им положение в живота, подчинявайки цялото общество на условията, осигуряващ им техния способ за присвояване. Пролетариите могат да завоюват общественните производителни сили, само като унищожат своя собствен предишен способ за присвояване, а след това и самия и целия съществуващ до сега способ за присвояване,като цяло. У пролетариите няма нищо свое, че да го охранява, те трябва да разрушат всичко, което до сега се е охранявало и осигурявало частната собственост».

В) «Всичко до сега ставащо в движението е движение на меншенството или се е извършвало в интерес на меншенството. Пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното болшинство в интерес на огромното болшинство».

Г) «Ако не по съдържание, то по форма на борба пролетариата против буржоазията се и явява отначало борба национална»: «първо да се погребе собствената буржоазия».

Д) «Всички досегашни съществуващи общества се основават на антагонизъм между класите угнетяващи и угнетени. Но, за да се угнети каква да е класа е необходимо да се осигурят условия, при които той да влачи, в края на краищата, своето робско съществуване… Съвременният работник с прогреса на промишлеността не се издига, а все повече потъва в условията на съществуване в своята собствена класа… става паупером» (беден. — Прим.) → буржоазията повече е «неспособна да господства… нейният живот е несъвместим повече с обществото».

Е) «Основно условие за съществуване и господство на буржоазната класа се явява натрупването на богатства в ръцете на частни лица, образуване и увеличение на капитала. Условие за съществуването на капитала се явява наемния труд. Наемният труд се държи изключително на конкуренцията на работниците по между им. Прогресът на промишлеността е неволен носител на който се явева буржоазията… поставяйки на място разединените работници, конкуренцията революционно ги обединява посредством ассоциации… Тя произвежда свои собственни гробари. Нейната гибел и победата на пролетариата саеднакво неизбежни».

II. ПРОЛЕТАРИИ И КОМУНИСТи 1.Отличителни черти на комунистическите партии

1) «Комунистите не се явяват особенна партия, противостояща на другите работнически партии. У тях няма никакви интереси, отделни от интересите на пролетариата, като цяло».

Комунистите се отличават от останалите пролетарски партии:

а) «в борбата пролетариите от различните нации те отделят и отстояват общи, не зависещи от националността интереси на целия пролетариат» (интернационализъм — Прим.);

б) «на различни степени от развитието, чрез които се извършва борбата на пролетариата с буржоазията, те винаги се явяват представители на интересите на движението, като цяло».

«Комунистите, следователно, на практика се явяват най- решителна, винаги събуждаща към движение напред част на работническите партии от всички страни».

2) «Близката цел на комунистите… формиране на пролетариата в класа, сваляне буржоазията от господството и, завоюване от пролетариата на политическата власт».

3) «Теоретичните положения на комунистите… се явяват само общо изразяване на действителните отношения ставащи класова борба».

4) «Отличителна черта на комунизма се явява не отмяната на собствеността въобще, а отмяната на буржоазната собственост».

«Унищожаването на преди съществуващите отношения на собственост не се явява нещо присъщо изключително на комунизма. Всички отношени на собственост са били подложени на постоянна историческа смяна… изменения.

Например, френската революция отменила феодалната собственост, заменяйки я със собствена буржоазна».

«Съвременната буржоазна частна собственост е последна и най-пълно изразява в такова производство и присвояване на продукти, които се държат на класовия антагонизъм, на експлоатация на болшинството от малцинството.

«В този смисъл комунистите могат да изразят своя теория с едно положение: унищожаване на частната собственост».

2.Критика на буржоазната «критика» към комунистите

1) «Комунистите искат да унищожат собствеността на лично придобиване, добит от своя труд; собствеността, образува основата на всяка лична свобода, дейност и самостоятелност».

Дребнобуржоазна, дребноселска собственост, която предшествала буржоазната? «Развитието на промишлеостта я е унищожила и унищожава от ден в ден».

Съвремената буржоазна частна собственост? Трудът на пролетария — наемният труд — не му създават собственост! «Той създава капитала, т. е. собствеността, на експлоатиращия наемния труд, собственост, която може да се увеличава само при условие, че тя поражда нов наемен труд, за да може отново да го експлоатира».

Противоположност между капитала и наемния труд:

А) Капитал — «колективен продукт и може да бъде приведен в движение само със съвместна дейност на много членове на обществото, а в края на краищата… на всички членове на обществото.

Капитал — не лична, а общественна сила.

Следователно, ако капитала бъде превърнат в колективен, ако на всички членове на обществото принадлежи собствеността, то това няма да бъде превръщане на личната собственост в общественна. Ще се измени само обществения характер на собствеността. Тя ще загуби своя класов характер».

Б) Наемен труд.

Среднaта цена на наемния труд (работната сила. — Прим.) е минимум заработена заплата, т. е. сума от жизнените средства, необходими за съхранение на живота на работника, като работник. Следователно, това което наемния работник присвоява в резултат на своята дейност, едва достига за възпроизводство на неговия живот.

Ние съвсем не искаме да унищожим това лично присвояване на продуктите от труда, служещи непосредственно за възпроизводство на живот. Ние искаме да унищожим само жалкия характер на това присвояване, когато работника живее само за да, увеличи капитала и да живее само до толкова, доколкото изискват интересите на господстващата класа.

В буржоазното общество живия труд е само средство за увеличаване на натрупания труд. В комунистическото общество натрупания труд е само средство за разширяване, обогатяване, облегчаване на жизнения процес на работниците.

…В буржоазното общество капитала притежава самостоятелност и индивидуалност, докато трудещия се индивид е лишен от самостоятелност и е обезличен».

«И унищожаването на тези отношения буржоазията нарича изпразване на личността и свобода!.. Действително, става въпрос за ипразване на буржоазната личност, буржоазната самостоятелност и буржоазната свобода».

Частната собственност в «днешното буржоазно общество е унищожена за девет десети от неговите членове»; тя съществува именно благодарение на това.

Следователно, «Вие ни упреквате в това, че ние искаме да унищожим вашата (буржоазна. — Прим.) собственост. Да, ние действителноискаме това.

С този момент, когато не трябва повече труда да се превръща в капитал… в общественна сила, която може да монополизира, т. е. с този момент, когато личната собственост не може повече да се превръща в буржоазна собственост — от този момент, заявяватее вие, личността ще е унищожена.

Вие осъзнавате, следователно, че личността вие не признавате за никаква, освен за буржоазна. Такава личност действително трябва да бъде унищожена.

Комунизмът от никого няма да отнеме възможността за присвояване на общественни продукти, той ще отнеме само възможността посредством това присвояване да се поробва чужд труд».

2) «С унищожаването на частната собственост ще се прекрати всякаква дейност и ще се възцари всеобща ленност».

«В такъв случай буржоазното общество трябва отдавна да е агинало от ленност, защото тук този, който се труди, нищо не придобива, а този, който придобива, не се труди».

3) «Унищожаването на класовото образование е равносилно на унищожаване на образованието въобще».

Буржоазното образование «се явява за грамадното болшинство превръщане в придатък към машината».

Буржоазните идеи «сами се явяват продукт на буржоазните производственни отношения и буржоазните отношения на собственост».

Така също буржоазното право «е само изведена в закон воля на вашата (господстваща — Прим.) класа, воля, съдържанието на която се определя от материалните условия на живот на вашата класа».

4) «Унищожаване на семейството».

Съвременното, буржоазно семейство основано «на капитала, на частната експлоатация»; свое допълнение намира в безсемейността на пролетариите и в публичната проституция — всичко това ще изчезне с изчезването на капитала.

5) «Заменяйки домашното възпитание с общественно, комунистите искат да унищожат най-скъпите за човека отношения».

Възпитанието на човека се определя от общественните отношения, определят се «от преките или косвенни вмешателства на обществото чрез училището и т. н. Комунистите… само ще изменят характера на възпитанието, извеждайки го от влияние на господстващата класа.

Буржoазните разговори за семейството и възпитанието, за нежните отношения между родители и деца още повече предизвикват отвращение, колкот повече се разрушават семейните връзки в средите на пролетариата… толкова повече децата се превръщат в прости предмети за търгуване и работни инструменти».

6) «Комунистите искат да въведат общност от жени».

«Буржоата гледат на своята жена, като на просто оръдие на производство».

Напротив, «става въпрос за такава организация на положение на жените, когато тя се явява обикновено оръдие на производство». Но общността на жените е съществувала почти винги! (Проституция неофициална (буржоата използват жените на работниците и жените на другите буржоа) и официална. — Прим.).

7)  Комунистите «искат да отменят отечество, националност».

«Работниците нямат отечество. От тях не може да се отнеме, нещо което го нямат. Тъй като пролетариата трябв преди всичко да завоюва политическо господство, да се издигне до положение на водеща класа от нациите, конституирайки се като нация, той самия засега е национален, макар и не в този смисъл, както го разбира буржоазията.

Националната обособеност и противоположност на народите все повече и повече изчезва дори с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, световния пазар, с единообразието на промишленото производство и съответстващите му условия на живот.

Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване. Обединение усилията, най-вече цивилизованите страни е едно от първите условия на освобождение на пролетариата.

С унищожаването на експлоатацията на един индивид от друг, ще бъде унищожена и експлоатацията на една нация от друга.

Заедно с антагонизма на класите вътре в нацията ще паднат и враждебните отношения на нациите по между им».

8) Обвинения, издигнати от религиозни, философски и въобще от идеологическа гледна точка.

«…Заедно с условията на живот на хората, с техните общественни отношения, с тяхното общественно битие се изменят същ така и представи, възгледи и понятия — с една дума, тяхното съзнание». Историята доказва, че «духовното производство се преобразува заедно с материалното».

Господстващите идеи на всяко време са били винаги идеи на господстващата класа.

Възникването на революционизиращи цялото общество идеи отразява «само този факт, който вътре в старото общество се образуват елементи от новото, че стъпка по стъпка с разлагането на старите условия на живот се разлагат и старите идеи».

Древниият свят клонял към гибел → древните религии били победени от християнската религия. Феодалното общество през XVIII век водило смъртна борба с революционната в това време буржоазия → християнските идеи загивали под удара на просветителските идеи.

9) «Религия, нравственост, философия, политика, право винаги се съхранявали» в хода на историческото развитие. Комунизмът отменя вечните истини (свобода, справедливост и т. н.), религия, нравственост; «следователно, той противоречи на целия предшестващ ход на историческото развитие».

«Историята на всички досега съществуващи общества са се движели от класови противоположности», които в различните епохи имали разна форма. «…Експлоатацията на една част от обществото над друга се явява факт, общ за всички минали столетия. Не е удивително затова, че общественото съзнание във всички векове се движи в определени общи форми… които напълно ще изчезнат с окончателното изчезване на класовите противоположности.

Комунистическата революция е най-решителното разкъсване с унаследените от миналото отношения на собственост; не е удивително, че в хода на своето развитие тя с най-решителен начин скъсва с идеите, унаследени от миналото».

3.Пролетарска революция

Първа стъпка — «превръщане на пролетариата в господстваща класа, завоевание на демокрацията.

Пролетариатът използва своето политическо господство за да вземе от буржоазията стъпка по стъпка капитала и, да централизира всички оръдия за производство в ръцете на държавата… и възможно по-бързо да увеличи сумата на производителните сили».

Пролетарска държава — «пролетариатът е организиран, като господстваща класа».

Мероприятията, като «средство за преврат във всички способи на производство» — вмешателство в правото на собственост и в буржоазните производственни отношения (мероприятия различни в разните страни, по-долу първите. — Прим.):

  1. «Експроприация на земеделската собственост и обръщение на земеделската рента на покриване държавните разходи.
  2. Висок прогресивен данък.
  3. Отмяна правото на наследство.
  4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници.
  5. Централизация на кредита в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с изключителна монополия.
  6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.
  7. Увеличаване числото на държавните фабрики, оръдия за производство, разчистване за пасища и подобряване на земите по общ план.
  8. Еднакво задъление за труд за всички, учреждение на промишленна армия, особенно за земеделие.
  9. Обединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенно отстраняване на противоположностите между града и селото.
  10. Общественно и безплатно възпитание на всички деца. Отстраняване на детския труд във фабриките в съвременната му  форма. Съединение на възпитанието с материалното производство и т. н. и т. н.».

Парижската Коммуна доказала: «работническата класа не може просто да овладее на готово държавната машина и да я пусне в ход за своите собственни цели» (виж. К. Маркс «Гражданската война във Франция»). — Прим.

«Когато в хода на развитие изчезнат класовите различия и производството се съсредоточи в ръцете на асоциация от индивиди, тогава публичната власт ще загуби своя политически характер.

Политическата власт — «организирано насилие на една класа за потискане на друга».

Ако пролетариата в борбата против буржоазията непременно се обедини в класа, ако по пътя на революция той се превърне в господстваща класа и като господстваща класа със сила премахне старите производственни отношения, то заедно с тези производственни отношения той ще унищожи условията за съществуване на класовата противоположност, ще унищожи класите въобще, а с това и своето собственно господство, като класа.

На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови противоположности ще дойде асоциация, в която свободното развитие на всеки се явява условие за свободно развитие на всички.

III. СОЦИАЛИСТИЧЕСКА И КОМУНИСТИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА 1.РЕАКЦИОНЕН СОЦИАЛИЗЪМ

а) Феодален социализъм

Буржоазията още един път нанесла поражение на френската и английска аристокрация (феодали. — Прим.) в хода на френската юлска революция 1830 г. и в английското движение в полза на парламентарните реформи. «За сериозна политическа борба не могло ида става дума. За тях (аристократите. — Прим.) оставало само литературната борба». «Аристокрацията трябвало да се прави, че тя вече не се грижи за своите собственни интереси и съставя своя обвинителен акт против буржоазията само в интерес на експлоатираната работническа класа».

«Аристократията размахала бедняшката маса от пролетариата, като знаме, за да поведе след себе си народа. Но всеки път, когато той следвал зад нея, той забелязвал на нея старите феодални гербове и се разбягвал с гръмогласен и непочтителен смях».

«Ако феодалите доказват, че техния способ на експлоатация бил от друг род, в сравнение с буржоазната експлоатация, но те забравят, че те експлоатирали при съвършенно други, вече отживели… условия. Ако те указват, че при тяхното господство не съществувал съвременен пролетариат, то те забравят, че на съвременната буржоазия те са били необходим плод за общественния строй».

Реакционният характер на критиката. Главното обвинение против буржоазията — «при нейното господство се развива класа, която ще взриви на части стария обществен порядък». «…Упрекват буржоазията в това, че тя поражда революционния пролетариат», а не «пролетариата въобще».

«В политическата практика рабират участието във всички насилственни мероприятия против работническата класа».

«…Както попа винаги е вървял ръка за ръка с феодала, така и поповския социализъм върви ръка за ръка с феодалния». «Да се придаде на християнския аскетизъм социалистически оттенък» просто: христианството «също е против частната собственост, против брака, против държавата»; проповядва «благотворителност и нищета, безбрачие и убиване на плътта, манастирски живот и църква».

Представители: Дизраели, Томас Карлайл.

б) Дребнобуржоазен социализъм

Феодалната аристокрация — не е единственната класа, «условията на живот на която в съвременното буржоазно общество са се влошили и отмират».

Среднoвековnoто съсловие от граждани и съсловието на дребните селяни — предшественници на съвременната буржоазия — още едни разрушени от буржоазията класи. Още съществуват в по-слабо развитите в промишлено и търговско отношение страни.

В развитите страни се образува — и «постоянно отново се образува — нова дребна буржоазия, която се колебае между пролетариата и буржоазията. Но конкуренцията постоянно изправя принадлежащите към тазиу класа лица в редиците на пролетариата»; те съзнават, че «с развитието на едрата промишленост с усъвършенстването и ще изчезнат, като самостоятелна част на съвременното общество и в търговията, промишлеността и земеделието ще бъдат заменени от надзиратели и наемни служещи».

Дребнобуржоазният социализъм «прекрасно умеел да подменя противоречията в съвременните производственни отношения. Той разобличил лицемерната апологетика на икономистите… неопровержимо доказал разрушителното действие на мaшинното производство и разделението на труда, концентрацията на капитали и земеделието, свръхпроизводството, кризите, неизбежната гибел на дребните буржоа и селяните, нищетата на пролетариата, анархията в производството, вопиещото неравенство в разпределението на богатството, изтребителната промишленна война на нациите между себе си, разлагането на старите нрави, старите семейни отношения и старите националности».

Реакционност и утопичност: «стреми се или да възстанови старите средства за производство и обмен, а вместо с тях и старите отношения на собственост и старото общество, или — отново насилственно да свие съвременните средства за производство и обмен в рамките на старите отношения на собственост».

Цеховата организация на промишленост и патриархалното селско стопанство — ето неговото последно слово.

Главен представител — Сисмонди.

в) Немски, или «истински», социализъм

«Социалистическата и комунистическа литература във Франция, възникнала под гнета на вече господстващата буржоазия… била пренесена в Германия в това време, когато буржоазията там едва започначала своята борба против феодалния абсолютизъм». Същност на урязаната френска социалистическо-комунистическа литература. «Престанала да изразява борбата на една класа против друга», станала «надкласова», отстоява «вместо интересите на пролетариата — интересите на човека въобще, човека, който не принадлежи на нито една каква да е класа» и съществува само във философските фантазии.

Оръжие в ръцете на правителствата против заплашващите с настъпление немска буржоазия, изразител на реакционните интереси на немската дребна буржоазия — основа на съществуващия порядък. Проповедта на «народната маса е че в това буржоазно движение тя не може нищо да спечели, но рискува всичко да загуби».

Откритото вступление «против “грубо-разрушителното” направление на комунизма» и декларираното от това, че той (немският социализъм. — Прим.) «стои над всякаква класова борба».

Революционната буря от 1848 г. изхвърлила това гнусно направление. Представител: Карл Грюн.

2.КОНСЕРВАТИВЕН, ИЛИ БУРЖОАЗЕН, СОЦИАЛИЗЪМ

«Известна част от буржоазията жела да излекува общественните недъзи за да опрости съществуването на буржоазното общество», «но, без тези елементи, които го революционизират и разлагат. Те биха искали да имат буржоазия без пролетариат», изисквайки пролетариата да се смири със своето положение.

Отнася се за: «икономисти, филантропи, поборници за хуманност, радетели за благото на трудещите се класи, организатори на благотворителност, членове на общества покровителстващи животните, основатели общества за трезвеност, дребни реформатори от разнообразни видове» (като че ли днес е написано! — Прим.).

Пример — «Философия на нищетата» Прюдон.

Друга «по-практична форма на този социализъм се стреми… да внуши на работническата класа отрицателно отношение към всякакво революционно движение, доказвайки, че ще му бъде полезно не… политическо преобразуване, а само изменение на материалните условия на живота».

«Социализмът спред буржоазията се заключава в твърдението, че буржоата се явяват буржоа — в интерес на работническата класа.

3.КРИТИЧЕСКО-УТОПИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ И КОМУНИЗЪМ

«Перви опити пролетариата непосредственно да осъществи своите собственни класови интереси… в период на преобръщане на феодалното общество, неизбежно търпели крушение в следствие на неразвитостта на самия пролетариат, а така също в следствие отсъствие на материални условия на неговото освобождаване, защото тези условия се явяват само продукт от буржоазната епоха».

Революционната литература от този период неизбежно реакционна, «проповядва всеобщ аскетизъм и груба уравнителност». Представители: собственно социалистически и комунистические системи, системите на Сен-Симон, Фурие, Оуен.

Те «виждат противоположност на класите,… действие на разрушителни елементи вътре в самото господстващо общество», но «не виждат на страната на пролетариата никаква историческа самодеятелност, никакво свойственно му политическо движение», «не могат още да намерят материални условия за освобождение на пролетариата».

Същността е «надкласова»: «да се подобри положението на всички членове на обществото» → обръщение «преимущественно — към господстващата класа»: «достатъчно е само да се разбере и повярва в тяхната система, за да се признае като добър план на общественното устройство».

«Те отхвърлят затова всяко политическо и особенно всяко революционно, действие; те искат да достигнат своите цели по мирен път и се опитват посредством малки и разбира се, неудаващи им се опити със, силата на пример да положат пътя на новото общественно евангелие (утопия. — Прим.)».

Положителни моменти: критика на основите на съществуващото общество, догадки за бъдещото общество: «унищожение на противоположностите между град и село, унищожение на семейството, лична изгода, наемен труд, провъзгласяване на общественна хармония, превръщане на държавата в обикновено управление на производството».

С развитието на борбата на класите «този фантастичен стремеж да се издигнеш над нея… да се лишиш от всякакъв практически смисъл и… теоретично оправдание». «Затова, ако основателите на тези системи в много отношения са революционни, то техните ученици винаги образуват реакционни секти», игнориращи «по-нататъшното историческо развитие на пролетариата». Затова «с ожесточение встъпват против всякакво политическо движение работниците, предизвикващи, по тяхно мнени, само сляпо неверие в новото евангелие».

IV. ОТНОШЕНИЕ НА КОМУНИСТИТЕ КЪМ РАЗЛИЧНИТЕ ОПОЗИЦИОННИ ПАРТИИ

«Комунистите се борят в името на близките цели и интереси на работническата класа, но в същото време в движението на днешния ден те отстояват и бъдещото движение».

«Комунистите навсякъде поддържат всяко революционно движение, насочено против съществуващия обществен и политически строй», не преставайки да «изработват у работниците съзнание на враждебна противоположност между буржоазия и пролетариат», за да може «днес след свалянето на реакционните класи… да запоне борба против самата буржуазия». Необходимо е да се «използват общественните и политически условия, които да доведат със себе си господството на буржоазията, като оръжие против нея самата». (Блестящо осъществено по време на Октомврийската революция в Русия! — Прим.)

«В Германия, поради факта, че буржоазията встъпва революционно, комунистическата партия се бори заедно с нея против абсолютната монархия, феодалното земеделие собственост и реакционна еснафщина». Германия «се намира в навечерието на буржоазна революция», и «ще извърши тя този преврат при по-прогресивни условия… с по-развит пролетариат, в сравнение с Англия през XVII и Франциия през XVIII век. Немската буржоазна революция, следователно може да бъде само непосредствен пролог за пролетарската революция».

Комунистите «във всички… движения… издигат на първо място въпроса за собствеността, като основен въпрос на движение».

Комунистите «открито заявяват, че техните цели могат да бъдат достигнати само по пътя на насилственно преобръщане на целия съществуващ обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред Комунистическата Революция. Пролетариите нищо в нея не губят освен своите вериги. Но ще спечелят целия свят».

«ПРОЛЕТАРИИ OT ВСИЧКИ СТРАНИ, СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!»




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 795013
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31