Всички религиозни учения в една или друга форма твърдят не само това, че Земята, небесните тела и цялата Вселена са били някога създадени от бог, но и това, че по неговата воля те могат във всеки момент да загинат — само трябва бог да «даде на хората според греховете им». В митове и епоси на древните народи може да се намери «описание», както за първите дни «от сътворението на света», така и последните дни от всичко съществуващо. В одной из скандинавских легенд рисуется такая картина «кончины мира»: небеса разверзлись, Солнце почернело, Луна покраснела, звёзды срываются с вышины, горы и острова исчезают под водой. Дело «конца света» довершает мировой пожар, опустошающий землю и небо.

Примерно така се изобразява «светопреставлението» в християнското «Евангелие от Йоан». Добре се вижда, че в течение на хилядолетна история на класовите общества експлоататори и реакционери залъгвали народните маси с много близки едни с други приказки за близкия край на света— за да удържат трудещите се в повинност, да да ослабят тяхната воля за борба с ненавистното робство и експлоатация. Защото ако скоро настъпи «края на света», то защо да търсиш по-добър живот тук и днес, защо да се бориш за социална справедливост и щастие на идващите поколения. Всe eдно скоро за всичко живо ще настъпи края.

Разбира се, представите за света, лежащи в основата на древните апокалиптични легенди са крайно наивни. Toва не е удивително, защото те са възникнали в онези далечни времена, когато хората не са владеели науката, не са могли още правилно да познават света и затова са създавали за себе си най-нелепи представи за окръжаващите ги предмети и природни явления.

В тези далечни времена в представите на хората света е бил несравненно по-тесен и ограничен. Хората наивно вярвали, че слънцето и луната са малки светещи крушки или лампи, движещи се около Земята, осветявайки нейната повърхност, че небето е нещо като калпак над плоската Земя, а звездите — златни гвоздейчета, забити в този прозрачен купол.

Но вс пак— зщо в древността е възникнала представата за това, че някога ще настъпи края на света?

За да разберем това е нужно да спомним за такива природни явления, като земетресения, урагани, изригвания на вулкани, наводнения и т.н. Те ставали относително рядко, започвали внезапно и поразявали въображението на хората със своя размах и мощ. Не мудрено, что под влиянием таких колоссальных и необыкновенных явлений природы у древних людей, не знавших их естественных причин и законов развития, сложилось впечатление о том, что когда-нибудь землетрясение, ураган или извергающийся вулкан станут настолько сильными, что разрушат весь мир вокруг себя, и тогда «светопреставление» будет неизбежным.

Картината на «ужаса в последния ден» допълвали и усилвали слънчевите и лунни затъмения. Тези напълно безопасни и естественни природни събития особенно често и силно «експлоатирали» жреците, поповете и други фалшификатори — като «знаци на гнева божии» и приближаването на «края на всичко съществуващо». Нагледността на тези небесни явления, умножено на истеричните заклинания на поповете, довеждала до ужас невежите маси, позволявайки на експлоататорите по-лесно да манипулират съзнанието на хората, деморализирайки тяхното очакване на «края», заставяйки ги да жертват и последното за «исзкупление греховете пред края», а главното — безропотно да се трудиш за стопанина, «за да смегчиш гнева на небесата».

Така или иначе, но всички ужаси, описани в легендите за края на света, пораждат с грозни и непонятни явления за природата. Потрябвало много векове развитие на обществото, за да се разбере закономерността на техните явления и да се отправят митовете за края на света там, където им е мястото — на бунището.

Но буржоазният експлоататорски строй малко по-малко извадил старите легенди от нафталина. Пред своя исторически край капитализма често включва в своя арсенал идеологически отровни приказки за «последните времена» — и всички те са с една цел, както и преди хиляда години: да заблуди трудещите се, да убие в тях любовта към живота и революционния дух, да закрепи в тях невежество и робски светоглед.

Как истинската наука подхожда към въпроса за съдбата на нашия свят — тази част от вселената, в която ние живеем и за която имаме известни знания? Нашата планета не винаги е била такава, както днес, тя се е изменяла и ще продължи да се изменя, защото изменението и развитието на Земята не е прекъзвала нито за час, и това винаги ще продължава— както скритно, така и явно, във форма на видими и възприемани природни явления. Но дело в том, что изменения нашей планеты могут происходить не только «нормальным» путём, вследствие внутренних, необходимых закономерностей, но и под влиянием случайных внешних причин, непредвиденных космических явлений или катастроф. Конечно, внешние причины изменений являются вспомогательными, а их случайность —очень условной, так как во всей совокупности космических явлений через всякого рода случайности, влияющие на судьбу Земли, проявляется общая закономерность развития всего известного нам материального мира.

В известната (описана) история на човечеството стихийните природни явления, такива като вулканични изригвания, земетресения, урагани и т.н., били в мащабите на Земята, като явления местни, частични, епизодични. Стихийно бедствие, което е било гибелно и «край на света» за жители на каква да е местност или град, се оказват съвършенно нищожни, незабележими за жителите на други страни, райони или градове. Поэтому, если уж мы говорим о судьбе всей планеты, то можно говорить лишь о возможных катастрофах космического происхождения и космического масштаба, последствия которых действительно затронут всё население Земли.

Но какви небесни събития са могли така радикално да нарушат нашия живот? Съгласно древните легенди «края на света» трябва да настъпи неочаквано и веднага: Слънцето ще угасне, звездите ще паднат, ще се взривят и изпепелят Земята и т.н. Но ние знаем, че звездите са огромни небесни тела, които никак не могат да «паднат» на нашата мъничка планета. То, что ранее называли «падающими» звёздами, — это лишь небольшие осколки комет, мелкие камни и слитки металлов, сгорающие в земной атмосфере. Что касается Солнца, то, хотя оно и не будет светить вечно, погаснуть «вдруг» оно также не может, так как развитие этой звезды происходит крайне медленно. Солнечного вещества, которое участвует в термоядерных реакциях внутри звезды, хватит надолго: в течение сотен миллионов, если не миллиардов, лет человечеству не нужно будет опасаться нехватки солнечной энергии.

Но не се ли получава така, че Слънцето ще угасне, както ядрен реактор, внезапно избухва и ще се взриви, както е било с някои звезди, които изразходили почти цялото гориво и ще завърши своето «нормално» съществуване? Днес са известни над 500 такива звезди. Эти звёзды — слабосветящиеся и малозаметные, но они обладают свойством вдруг вспыхивать: за несколько дней они увеличивают яркость своего свечения в десятки тысяч раз. Это увеличение яркости вызвано, главным образом, быстрым увеличением (в 100 и более раз) размеров звезды. Под влиянием внутренних термоядерных процессов в ядре такой звезды происходит взрыв колоссальной силы, и звезда как бы надувается, словно плазменный «мыльный» пузырь. Когда такая звезда достигает максимального блеска и размера, её диаметр может в несколько раз превысить диаметр земной орбиты. В момент наибольшего расширения и яркости от поверхности вспыхнувшей звезды отрывается тонкая газовая оболочка, которая, всё более и более расширяясь, постепенно рассеивается в мировом пространстве. Сама же звезда после этого начинает сжиматься: уменьшаясь в размерах и ослабляя излучение, она за несколько лет может превратиться в сверхплотное небесное тело — в «белого карлика».

Ясно е че ако нашето Слънце избухне, като «свръхнова» звезда, то това ще е катастрофа не само за човечеството и не само за земното кълбо, но и за болшинството планети в Слънчевата система. При такова развитие на събитията нашата планета след 2–3 дена ще се окаже вътре в Слънцето и бързо ще загине в неговата разкалена маса.

Но внезапни избухвания, подувания и превръщане в «бели джуджета» не заплашват болшинството известни ни звезди. Така например в Галактиката се съдържат около 150 милиарда звезди, от които примерно милион са такива, които са «склонни» към избухване. Но «склонны» — не значит, что действительно вспыхнут. Дело в том, что свойством периодически вспыхивать обладают лишь звёзды особого типа, совершенно не похожие на большинство звёзд. Это ещё в конце 40-х гг. XX века доказали советские учёные П. Паренаго и Б. Куракин.

Но от теориите на периодичните избухвания на отделни звезди буржоазните физици и астрономи правят приятен за ушите «общ» извод за «края на света»: макар, съдейки по данни от геологията, Слънцето не е избухвало, в крайна степен от 2–3 милиарда години. Значи, крещят те, точно сега ние ще изгорим в огъна: Слънцето аха аха и ще избухне, ще увеличи размерите си, ще се превърне в нова звезда и цялата слънчева система ще загине при взрива на светилото.

Картината е много страшна. Да, в 1946 г. вторично избухнала нова звезда в съзвездието Северна Корона, което е и било предсказано от учените от Ленинградския астрономически институт Щернберг. Примерно в 2026 г. эта звезда вспыхнет ещё раз. Возле неё действительно опасно жить, там не может быть планетарной системы. Что же касается Солнца, то оно не относится числу таких звёзд, и поэтому оно будет светить нормально. Другое дело, что внутреннюю природу Солнца нельзя считать неизменной и полностью стабильной, но все изменения внутри нашей звезды не приводили и ещё долго не приведут к катастрофическим последствиям. Солнце — «спокойная», уравновешенная звезда, которая напоминает хорошо управляемый реактор: в непрерывной термоядерной реакции Слънцето е маса от избухвания и спокойствие, но всички те не излизат от допустими граници и в огромната си съвокупност се уравновесяват една с друга. Тази звезда вече е «отработила» милиарди години и съдейки по запасите от водород, тя ще работи на нас още много милиарди години.

Но няма ли да се случи някаква катастрофа с нашето светило в следствие на сблъсък с друга звезда? Действително, астрономите отдавна са забелязали, че звездите се намират в състояние на непрекъснато движение. Это движение не такое правильное, как движение планет по орбитам: звёзды движутся по всем направлениям мирового пространства. Это обстоятельство наводило на мысль о том, что движение звёзд должно неизбежно привести к их столкновениям и, следовательно, к огромным катастрофам мирового масштаба.

Но разстоянията между звездите е невъобразимо велики: ако си представим звездите с размери на ябълки, то две близки звезди ще се окажат една от друга на разстояние, както от Москва до Петропавловск-на-Камчатка.

При такива разстояния сближаването на звездите, а още повече тяхното стълкновение трябва да бъде явление извънредно рядко и маловероятно. Средно всяка звезда се сближава с друга звезда на разстояние, по-малко от разстоянието от Земята до Слънцето, и то веднъж на няколко хиляди милиарда години, или в такъв промеждутък от време, който в хиляди пъти е по- олям от възрастта на Земята.

Така може да се счита, че стълкновението на звездите е извънредно рядко събитие. Почти всички звезди преминават своя жизнен път, не изпитвайки нито едно сблъскване с други небесни тела. От друга страна, ако Слънцето се устремило на среща с каква да е друга звезда, то астрономите ще узнаят за това преждевременно. Защото ако Слънчевата система е заплашена от ново гигантско и разкалено тяло, то нейното приближаване ще бъде забелязано хиляди години по-рано: ние ще видим малка звездичка, която постепенно ще става все по-ярка и ярка. А ако към нас се приближаваше тъмно, изгаснало, невидимо тяло, то неговото приближаване щеше да се забележи по изменение силата на привличане, защото всяко масивно небесно тяло при приближаване към Слънцето ще измени неговата гравитация все повече и все повече ще се нарушава целия «порядък на движение» в Слънчевата система, т.е. ще се изменят орбитите на планетите, ще се отклоняват метеорити, ще излизат от курс спътници, ще се сменя на планетите климата, ще се удължи времето на годината и денонощието и т.н.

А може би, самата наша планета някога «ще се разкъса» и ще излезе от своята орбита, ще се сблъска със Слънцето или с друга планета? Но падaнетo нa Земята на повеъхността на Слънцето ще стане възможно само в този случай, когато скоростта на движение на Земята по своята орбите силно се забави. Это возможно лишь при «вмешательстве» огромной космической силы, которая своим воздействием затормозила бы бег планеты вокруг Солнца. Однако такой силы нет, и можно считать доказанным, что в течение многих миллионов лет Земле не угрожает сход с орбиты или замедление скорости движения.

Що се отнася до сблъсъка на Земята с други планети от Слънчевата система, то всички планети от системата са също далеч една от друга. Към това е установено, че техните орбити с редки изключения нигъде не се пресичат, а земната орбита няма и до днес пресичане с орбитите на своите съседи. Но при всём этом не стоит забывать об астероидах: эти небесные тела, как правило, движутся между орбитами Марса и Юпитера. Пути некоторых астероидов — это очень сильно вытянутые эллипсы, поэтому расстояние от астероидов до Солнца постоянно меняется, и они могут близко подходить к Земле, но всё же орбиты этих тел не пересекаются с орбитами Земли, Марса и Венеры.

Да, безусловно Слънчевата система не е нещо застинало. Пътят и характера на движение на нашата планета и другите планети с времето се мени. Судя по всему, планеты постепенно и очень медленно удаляются от Солнца, так как его масса, а стало быть, и сила гравитации, уменьшается из-за того, что наша звезда постоянно рассеивает в пространстве часть своего вещества (светит и греет). Возможно также, что в далёком будущем орбита Земли станет больше похожа на круг, а не на эллипс, как сейчас, что вызовет некоторые изменения в скорости движения планеты, в её климате, в магнитном поле и т.д.

Също така е малковероятно и това, че Луната някога щя падне на Земята: за да стане това, то трябва да се измени цялата небесна механика на цялата Слънчева система. Но предпоставки за такова радикално изменение на законите на космическото движение засега няма.

А как стоят нещата кометите? Сблъсък на Земята с комета е възможен, макар че това е извънредно рядко явление. Когда комета с длинным «хвостом» пролетала вблизи нашей планеты, это явление сильно действовало на воображение суеверных людей. Да, «опашатите» комети, които са единственно значителни по своите размери небесни тела, пресичат орбитите на планетите. Но такова пресичане и приближаване на комети към Земята голяма опасност не носят, защото те имат незначителна маса и се състоят основно от неплътни вещества — газ, прах и метеорити. За последние 170 лет Земля дважды прошла через «хвосты» комет, однако никаких вредных последствий такого прохода отмечено не было. Газы, составляющие «хвост», были зафиксированы спутниками в очень малой концентрации и на самом краю земной атмосферы. Что касается «головы» кометы, которая состоит не только из газов, но и из метеорной пыли, то если бы Земля и прошла через такую «голову», то единственным результатом был бы обильный «дождь» из падающих «звёзд». Куски метеоритов, влетая с огромной скоростью в атмосферу Земли, от трения воспламеняются и сгорают, оставляя яркие следы на небе. Так плотная воздушная атмосфера, как толстая броня, защищает нас от метеорной пыли комет.

Но в центъра на кометната «глава» има малко ядро — най-ярката и плътна част от веществото на кометата. Тези ядра се състоят от метеорити и могат да имат размери от няколко километра в диаметър. Возникает вопрос: а не угрожает ли Земле гибель от встречи с ядром большой кометы, т.е. с гигантским метеоритом?

Случаи на падане на Земята на метеоритни камъни има, но нищо катастрофално няма нито със земната кора, нито с органичния живот наю планетата. Сблъсък с голям метеорит, за което вече много години крещи буржоазната наука и която уж ще предизвика гибел на голяма част от биосферата и тотално заледяване, за доказано не считаме, защото това е мнение именно на буржоазната наука, а не на комунистически диалектико-материалистически анализ. Теорията с метеоритната катастрофа много добре «пасва» както в общата «теория» на попския апокалипсис (за деморализация и класово «усмиряване» на работниеските маси), така и в безпомощната и празна буржоазна «теория» за развитието на живота на Земята (за оглупяване и затъпяване на трудещите се). Не будучи в состоянии правильно объяснить ни изменение климата, ни происхождение тех или иных ландшафтов, ни эволюцию форм живой материи, буржуазные теоретики уцепились за лёгкую и всеобъясняющую «теорию» большого метеорита, упавшего на Землю и «радикально изменившего её лицо». В будущем, после революции, новая социалистическая наука правильно разберётся в этом вопросе и даст своё заключение о «метеоритной катастрофе», которой империалисты уж 30 лет морочат голову и пугают всё человечество.

Тук трябва да добавим, че съветските астрономи и астрофизици още в средата на 50-те г. на XX век достигнаха до извода за това, че метеоритите са остатъци от комети — и че това са единственните небесни тела, които действително могат да се сблъскат с нашата планета. Но внимателно изучаване на метеоритите във видимата част на Вселената показало, че даже падането на относително голям къс комета не може да доведе до «края на света» или до гибел на живота на Земята, или до някаква сериозна катастрофа с местен мащаб. Для того, чтобы действительно наступили разрушительные последствия для планеты, должны совпасть по месту и по времени множество факторов, в частности, должно одновременно случиться ослабление магнитного поля Земли, разрежение её атмосферы, отклонение от орбиты, замедление вращения вокруг своей оси, удаление Земли от Солнца и всех соседних планет, обладающих большим притяжением. Наконец, само ядро кометы должно быть чрезвычайно крупным, а траектория её движения должна быть направлена так, чтобы со всеми отклонениями полёта ядро вошло в атмосферу почти под прямым углом к поверхности Земли.

Както виждаме, съвкупността от условия е много голяма, и пълно и едновременно изпълнение е събитие с нищожна вероятност. Напълно е възможно в периода на формиране на младата Земя тя интензивно «да е обстрелвана» от метеорити — поради причини, като разредена атмосфера, слабо и неустойчиво магнитно поле, неустановени орбити и редица други причини. Но нельзя механически «притягивать за уши» те события, которые были вполне возможны 4–5 миллиардов лет назад, к тому времени, когда Земля уже была, в общем, сформирована и имела все условия для бурного развития жизни (плотную атмосферу, магнетизм, устойчивость положения в Солнечной системе, нужный наклон оси, стабильность движения вокруг Солнца и вокруг своей оси и т.д.).

Понякога младите другари задават и такъв чудовищен (без кавички, защото е мъчно да ги чуваш) въпрос: не може ли да налети на Земята някакъв «къс» разкалено вещество, откъснало се от Слънцето, например т. н. протуберанец? Нашите другари, задавайки такъв въпрос, правят аналог със земните вулканични изригвания, при които на голяма височина се изхвърля огромна маса вещества. Но это вещество под влиянием земного притяжения рано или поздно вновь оказывается на поверхности Земли и вновь включается в круговорот земной материи.

Що се отнася до протуберанците, то това са колосални фонтани с разкалени газове, които се изхвърлят от повърхността на Слънцето със скорост около 300 километра в секунда. Нерядко такива плазми изхвърляния достигат до невероятни размери. Так, в 1946 и в 2002 гг. наблюдались протуберанцы, которые достигали высоты в один миллион 700 тысяч километров над поверхностью Солнца. Это примерно в 4 раза превышает расстояние от Земли до Луны и больше величины солнечного диаметра. Но мощното притежение на Слънцето обикновенно заставлява тези грандиозни факли да падат обратно на повърхността на звездите и само най-леките части от протуберансите задълго остават в слънчевата «корона»— своеобразната атмосфера на нашата звезда.

Но понякога скоростта на движение на протуберансите преминават 600 километра в секунда и тогава изхвърленото вещество може да излети в космическото пространство. Но тук следва да се има в предвид и това че разкалените газове, от които се състоят протуберансите са извънредно разредени. Затова даже ако плазмата излезе от Слънцето тя много бързо ще се разсее в космоса, много преди да достигне до Земята. Только ничтожная часть солнечной материи достигает атмосферы Земли, не причиняя, однако, нам никакого вреда (если не считать тот вред, который наносится нашему сознанию трескучей буржуазной пропагандой, которая каждый раз начинает вопить о том, что «на Землю движется огненный шквал», несущий конец света и т.п.).

Тук е нужно да кажем, че е нелепо да се твърди и крещи, че от Слънцето може да се откъсне къс и да падне на Земята. Милиарди години могат да минат без всякакви случайни, непредвидени космически катастрофи и живота на нашата планета да протича нормално и спокойно. Гораздо вероятнее то, что если трудящее человечество не уничтожит капитализм, то капитализм, в своей бесконечной жажде наживы и имея на руках оружие колоссальной разрушительной силы, будет уничтожать всё живое на нашей планете. Но социальная революция — это всё же дело истории, а не небесной механики и не физики звёзд.

Но от това, че случайна гибел на Земята от сблъсък с друго небесно тяло практически е изключено, съвсем не следва, че нашата планета е вечна. Както и всяко материално тяло, тя се движи, постоянно се изменя и преминава в своето развитие основни етапи. Когда-нибудь на ней возникнут природные условия, неблагоприятные для человечества. Но такие условия возникнут очень нескоро — через много сотен миллионов поколений, т.е. через миллиарды лет.

Oт друга страна, след победата над капитализма в развитието на производството човешките знания се развиват много бързо. Победата над природните сили следват една след друга, техника и наука свалят от с себе си веригите и капиталистическите уловки, отново тръгват напред с невиждани темпове. Поэтому сегодня и предвидеть нельзя, до чего дойдёт, насколько полной будет власть свободного человека коммунистического общества над природой. В сущности говоря, человеческий род ещё очень молод: если органическая жизнь существует на Земле около миллиарда лет, то люди разумные — едва ли миллион лет, причём вся история культуры насчитывает всего лишь несколько тысячелетий. Но при этом надо учитывать,что настоящая история человечества, начавшись в 1917 г. в Советской России, была оборвана внутренней контрреволюцией и мировым капиталом через 70 лет, а это значит, что на сегодня и впредь — до победы социализма, история сознательных, свободных и культурных людей пока что топчется на месте. Но когда она вновь возьмёт разбег, то совершенно нельзя будет представить, какие успехи мы совершим в деле подчинения и преобразования природы, например, через 500 или тысячу лет.

За човека, способено правилно да познае природата, обществото и самия себе си, способен да създава производство и наука, няма никакви предели или прегради. Затова не подлежи на съмнение, че освобождаването на човечеството на основа изучаване законите на природата ще стане такова могъщо, че то ще може в течение на много милиарди години спокойно и щастливо да живее на Земята, не мислейки за нейната възможна гибел, или даже да предпазва своята планета от гибел. Ако техническите средства на социалистическото производство в СССР позволили в 40–50-те г. на XX век (след тежка война с капиталистите от целия свят) да се пристъпи към грандиозна промяна на природата в Съветския Съюз, то навярно след хиляди години световното комунистическо общество и производство ще намери способи да отвежда комети и метеорити, да регулира планетарните процеси, да създава изкусственни слънца, да влияе на траекторията на небесните тела. Ничего невозможного для настоящей марксистско-ленинской науки во всём этом нет, дело лишь за тем, чтобы скорее избавиться от ядовитого капиталистического нароста на обществе.

2

Тъй като ние по-горе говорихме за астрономическите въпроси, защото трябва да кажем, че за съветската сталинска астрономическа наука небето е било огромна лаборатория. В космоса нашите учени-материалисти наблюдавали вещества, които в десетки хиляди пъти са по-плътни от платината или гранита, или обратно, —разредени, от най-ниския лабораторен вакуум. В разные годы новейшие советские приборы позволяли измерять чудовищные температуры термоядерных реакций в недрах звёзд и холод космического пространства. И везде астрономы видели изменчивую, но никогда не исчезающую, многообразную, но единую в своих общих законах материю.

Какво вижда в небето буржоазната астрономическа наука? Тя вижда в своите телескопи и своите спътници тези звезди и мъглявини, тази материя, но търси тя в небето съвсем друго.

Буржоазната астрономия, в частност и науката въобще, зависят от подавките на държавата и отделни обединения от финансовия капитал.Така например, банка Морган, натрупала трилиони с кръвта на стотици милиони работници по света, време от време «дарява» на една или друга обсерватория ново оборудване, телескопи, компютри, подмамва с «гранти» учени и т.н. О факте «дарения» несколько дней кричат все карманные СМИ Моргана, а на телескопе или на всей обсерватории вывешивается табличка, говорящая о том, что этим сооружениям присвоено имя «дарителя», и средства научного производства начинают служить своеобразной рекламой банку или корпорации Морганов.

Но изследванията в обсерваториите, толкова щедро «дарени» от моргани, моат да вървят само по направление, което е желателно за «дарителя», затова «навеки обвързаната» обсерватория или лаборатория няма да допусне до своите телескопи и прибори прогресивните учени. Към телескопите, купени от капиталистите, могат да седнат само учени също купени от тях. И эти астрономы «ищут и находят» на небе только то, что от них требуют хозяева.

Примерно към средата на XXвек и до нашите дни в «научните» буржоазни издания и телевизюонни предавания (на каналите «Дискавари», «Наука–2.0» и др.) периодчно се появяват сюжети за това, че уж в центъра на нашата Галактика, в нейното ядро, материята сама по себе си се ражда от нищото. Никога преди никой не е наблюдавал, че материята възниква от нищото. Она не возникает на Земле, не возникает на Солнце, не возникает и на самых далёких и больших звёздах. Почему же материя должна возникать в центре нашей Галактики?

Оказало се че авторите на поредната поповска «теория» за появата на материята от нищото разчитали на това, че центъра на Галактиката закрита от трмна непрозрачна мъглявина и да се провери, какво там става е трудно. Но буржоазните лизачи забравиха, че още в 1952 г. съветските учени Никонов, Калиняк и Красовски са заснели ядрото на Галактиката с инфрачервени лъчи и откриха, че там има обикновенни звезди с различни разнери, както и навсякъде в космоса. Никакого «генератора материи» там не было.

Да, на звездното небе може да се намери много неясно и още неразгадано, недостъпно за най-съвременния телескоп. Например, ние не можем да видим недрата на Слънцето и звездите — те са скрити от нас от разкалената повърхност на тези светила. Но за материалистическата науки това не означава, че тези недра са непознаваеми. Те са познаваеми. А вот буржуазная наука, рассуждая о недрах звёзд, как раз и пользуется тем, что непосредственно пощупать их нельзя, а значит, можно выдумывать, всё, что угодно, — поди, простой рабочий, проверь.

Eто и получава се така, че прехваления физик Нилс Бор, идвайки в САЩ, заявява, че в недрата на звездите енергията се ражда от нищо. От Бор не изостава и американския физик Е. Телър. По его мнению, внутри Солнца не действуют законы физики. Материята там уж не се съхранява, енергията се ражда от само себе си, а, освен това, както утвърждава Телър, вътре в тези звезди времето като че ли върви  назад: отначало биват следствия, а след това — техните причини.

Така правят своите «велики открития» реакционните буржоазни астрономи и физици. Те заявяват, че с движението на дълбоко в атомното ядро те «все по ясно виждат бога», който им се мярка, както и в центъра на Галактиката и в недрата на звездите. Измисляйки «частичката на бога», т.е. сблъсквайки се с материалните частици или явления, природата на която не е в състояние да се обясни, тези учени се стараят да опровергаят материализма, да убедят трудещите се че материята не е вечна, че тя възниква от някъде и някъде се губи. Убедителни доказателства за поява или унищожаване на материята у тях няма, има само домисли и ярки компютърни филми, в които всяка фантазия се изобразява и преподнася все едно е научна истина. Этим учёным очень хочется «уничтожить» материю, и поэтому они направо и налево уверяют, что доказательства «начала и конца материи» есть, но, мол, эти доказательства находятся в недоступных местах — в недрах звёзд, в «чёрных дырах», в невидимом ядре Галактики и т.д. Они старательно шарят по небосводу, разгоняют элементарные частицы в Церне, выискивая непонятное и неизвестное. И когда находят, восклицают с восторгом: вот оно — место (или частица), где творятся чудеса, где материя исчезает или нарождается, а время идёт назад — в прошлое. Так сильно им хочется развернуть вспять историю — чтобы капитализм бесконечно господствовал и процветал, а марксизма, большевизма и сталинского СССР и вовсе никогда бы не было.

А eтo още един пример за научна реакция. Физиците дълго време не можели да решат загадката с космическите лъчи. Эти мощные всепроникающие лучи приходят из мировых глубин со всех сторон равномерно. На них не влияет ни время года, ни погода на Земле, они малочувствительны к магнитному полю планеты. Энергия космических частиц очень велика — гораздо больше, чем у всех известных частиц, и поэтому главными вопросами было то, откуда эта энергия берётся и почему так долго сохраняется импульс космической частицы.

На тези въпроси се опитап да отговори известния американски физик Р. Миликен. Той заявил, че космическите лъчи се явяват тайнствени «космически часовници». Кто же заводит эти «часы»? В отличие от И. Ньютона, который честно заблуждался, выдвигая свою теорию о боге–«часовщике»,Милликен струсил и не объяснял прямо, кто «часовщик», однако его коллеги и единомышленники откровенно объявили, что космические лучи — это сигналы, которые бог посылает на Землю, чтобы напомнить людям о своём присутствии.

Такъв род «открития» горещо поддържа Ватикана. Още: авангардната наука опровергала тъмнината на религиозните приказки и небивалици, че Слънцето се върти около Земята, а звездите са забити за небосвода. И попы лавируют. Они — за науку, но с тем условием, чтобы, проникая в тайны природы, учёные не забывали «показывать на языке чисел, формул и экспериментов бесконечную гармонию всемогущего божества».

И многo буржoазни учени отиват към църквата, в частности тези, които са открили в космическите лъчи «часовниците на Вселената» и «божественни сигнали». Но трябва да кажем, че природата на космическите лъчи са разгадали съветските учени още в края на 40-те години на XX век. Лучи эти состоят из давно известных физике частиц, которые приобретают огромную скорость и ускорение в сильных магнитных полях межзвёздного пространства.

А ето още един момент, неудобен за старите и нови попове. В «старият завет»- този първи анекдот на библията се разказва, че бог сътворил света в течение на 6 дни. Отначало било мрак и хаос, и бог дълго не могъл да се оправи в цялата тази обърквация. Тогава той решил да създаде светлината. При светлина да се работ станало значително по-лесно и бог много бързо изградил небето, Земята сушата и океаните, а след това Слънцето и звездите.

И тук възниква естествения въпрос: ако Слънцето е било създадено едва на четвъртия ден от «творението», а светът — в първия ден, то какво е светило до появата на Слънцето? Това е явна нелепост имаща своя любопитна история. Наши далёкие предки, в том числе и авторы библейских сказок, не всегда связывали Солнце и дневной свет как причину и следствие. Они полагали, что голубое небо само по себе, а Солнце — само по себе. Отголоски таких «сепаратистских» взглядов на природу света можно встретить у древних греков. Так, по мнению философа Филолая Солнце — это нечто вроде зеркала, отбрасывающего свет небесного огня на Землю. По-късно Аристотел, а след него и Птолемей също поставяли над въздушната обвивка някаква «огнена» обвивка (синьо небе), а над нея — Луна, планети и Слънце.

Кратко казано, абсурдът в библейските приказки за появата на света от нищото е очевиден. Но по този въпрос на помощ на църквата много бързо дошли редица буржоазни физици начело с английския астроном Джинс. Те разсъждавали и до днес разсъждават така. Внутриатомная энергия может выделяться в форме излучения. Една от разновидностите на излъчването е видимия свят. Затова думите от «стария завет» следва да се тълкуват така: бог създал света, т.е. излъчването, източникът на който е материя, атоми и молекули. А это означает, что в первый день «творения» и был создан весь материальный мир, все атомы и все молекулы. Джинс, как старый шулер, предлагает слово «свет» понимать в том смысле, что это и есть вся материя вообще. И потом, создавать всю материю, по Джинсу, понадобилось только затем, чтобы осветить хаос. Но тогда что такое хаос, и каково его отношение к материи? На этот вопрос джинсы до сих пор ясного ответа не дали, поскольку ответ, по их мнению, ещё кроется где-то на дальней окраине Вселенной, в очередной «чёрной дыре» или «кротовой норе». Или в очередной «частице бога».

Джинси, миликени, телери и техните наследници, се чудят как да «обяснят» на света за произхода на Слънчевата система. Те не знаят отговора и разпространяват предварително лъжливи гледни точки, заявявайки, че на тях им е известна само една планетарна система – нашата, и затова тя не може да се сравни по никакъв начин с другите, че Слънчевата система не се явява закономерна, а някаква рядка случайност. Мы уже видели, как охотно буржуазная наука хватается за временные трудности познания. Для учёных лакеев такие трудности не только удобны в смысле маскировки своей научной никчемности, но и необходимы, так как являются самым удобным полем для создания вымыслов и легенд, т.е. для выполнения заказов капитала на одурачивание масс простонародья.

По теорията на Джинс и неговите последователи нашата планетарна система се е зародила така. Някога близо до Слънцето преминала звезда. На Солнце возник огромный прилив, вызванный силой гравитации этой звезды. Из этого прилива образовалась струя, которая потянулась за уходящей звездой. Позже эта струя остыла, сгустилась и распалась на отдельные куски, из которых и образовались планеты.

Теорията е елегантна, нямаме думи. Но в пространството звездите са разпръснати много рядко. Если сжать Солнце до размеров арбуза и поместить его в Киеве, то соседний арбуз окажется в районе Магадана. Скорость движения звёзд по сравнению с их размерами невелика. Так, Солнце тратит полтора часа на то, чтобы переместиться в космосе на длину своего диаметра. Много ли шансов на то, что два таких «арбуза» пройдут в предельной близости друг от друга? Таких шансов ничтожно мало.

Така у Джинс и неговите последователи, проповядващи на канала «Дискавари» се получило така, че нашата слънчева система е действително уникално, рядко и изключително явление във Вселената. А ако е така, то и обяснението за произхода на Земята и Слънцето може да бъде само едно — невидима и разумна «космическа сила», създала всички планети и звезди за тяхното осветяване и нагряване.

За да се разбере, доколко реакционна се явява «джинсовата» теория, трябва още един път да се върнем, към историята. Още в края на XVI век Дж. Бруно встъпил с идея за множественни светове при единството от закони при възникването и развитието. Гениалният учен говорил, че звездите са също слънца, че около тях непременно трябва да има планети, а на тези безчисленни планети трябва задължително да има живот, в това число и разумен високоорганизиран живот.

Когато Бруно започнал публично да излага своите мисли, католическата църква силно се обезпокоила. Как так? — та ако има множество светове, то излиза, че у всяка планета с разумен живот то тярбва да има и свой собствен бог. Или того хуже: общий бог занят делами всех планет мирового пространства, и поэтому не может уделять достаточно внимания Земле. Но в этом случае летит к чертям весь библейский фундамент — «ветхий завет», согласно которому бог создал разумную жизнь только и исключительно здесь, на Земле.

В резултат на това светите отци встъпили с Бруно в «научен» спор и привели най- убедителни доводи в своя полза: учения го арестували, дълго измъчвали, а след това жив го изгорили на кладата.

Но истината не може да се изгори на кладата. Науката подтвърдила мислите на Бруно, били открити множество звезди със свои собственни планетни системи. Вот именно тогда на выручку попам и бросился Джинс. Правда, он прямо не отрицал, что многие звёзды — это аналоги нашего Солнца, но он утверждал, что все эти солнца бесполезные, что возле них нет планет, что вообще планеты — это редкость, а уж сложных биологических форм, жизни почти нигде не встретишь, и разумные существа обитают только на Земле. По Джинсу  и его последователям, наша Земля — избранное место в пустой и мёртвой Вселенной, которое выбрал бог, чтобы поселить здесь людей.

Всичко това е било вече понятно към началото на XX век. Но продължава да се насажда и днес в началото на XXI век. При этом «теория» Джинса была разрушена советскими физиками ещё в 50-е годы. Группа учёных под руководством О.Ю. Шмидта, позже — А. Парийского, доказала, что если бы наша Солнечная система возникла так, как это утверждал Джинс, то она была бы совсем не такой, какова она в действительности. Точными измерениями было установлено, что возле многих звёзд есть планеты, причём и довольно крупные, больше чем Юпитер, и помельче, размером с Землю. Оказалось, что планетные системы — очень частое и закономерное явление в звёздном мире. Они имеются повсеместно.

Животът трябва да се среща навсякъде, където има за това подходящи условия, при това съвсем не е задължително, такива условия да са точно копие на земните. Обратното- разнообразието и своеобразието от благоприятни условия трябва да предполагат и разнообразие от форми на живот във Вселената: общите закони за зараждане и развитие на живот са единни за всички светове, но конкретните форми на съществуване на белтъковите тела могат и трябва да се отличават — в зависимост от местните условия.

За Джинсите и поповете такава постановка на въпроса не се нрави, защото тук се разбива главния библейски анекдот за «сътворението на човека» от бог и за това, че разумните същества във Вселената са двама — това е самия бог и «създадения» от него човек. И докато Джинсите им се наложи под напора на очевидните улики да признаят лъжливостта на своите теории, днес империализма отново изкарва тази стара и разбита «теория» и я размахва «доказвайки» с помоща на псевдо учени, че живота съществува само на Земята и че той е създаден от бог. При этом буржуазная наука всеми силами старается спасти и авторитет церкви — самой старой торговки духовной отравой.

И всe пак, къде буржоазната наука «поставя» бога? Почти във всички религии боговете са на небето. Древнему человеку небо казалось чем-то сверхъестественным: смена дня и ночи, движение светил, ветер, молнии, гром, дождь — все эти непонятные и грозные явления природы пугали наших предков. Попoвете раздуват суеверни страхове на обикновените хора, указвайки на това, че там, на небето има могъщи богове, които управляват светлината и тъмнината, а с гръм, мълния, буря показват на човека своята вола. Небето е високо и недостъпно, затова хората са нямали никаква възможност да се убедят, че никакви богове там няма.

Но днес атмосферата на Земята и близкия космос са изследвани достатъчно добре. На Съветските ученици беше добре известно, какво е това дъжд и гръмотевица, от какво е предизвикано смяната на деня и ноща, както и смяната на годишните времена. Това засега още е известно и на много днешни възрастни— докато буржоазната пропаганда не им промие мозъците. Летают самолёты и ракеты, ведётся изучение небесных тел, и всё это показывает, что голубое небо, где пытаются «спрятать» бога, — это только слои земной атмосферы, подсвеченные солнечными лучами. Места для бога в этом небе не находится. Что же делать буржуазии и попам?

Те се опитали да търсят божеството в ядрото на Галактиката — но от там проникнатите инфрачервени лъчи, показали обикновена космическа картина. Искали да открият бога в недрата на звездите — но материалистическата физика се е добрала и до там. А богу нужно было дать такое надёжное убежище, где бы ему ничего не угрожало. И вот одна за другой выходят «научные» книги, а вслед за ними и телепередачи, которые дружно повествуют о том, что Вселенная якобы имеет конец. Да, говорят буржоазните астрономи и физици, че около Земята действително има някаква материя — звезди, планети, астероиди, но там някъде далеч, зад «хоризонта на събитията» има предел, невидима стенка, в която се сблъскват телескопи, спътници и апарати. Там и се намира «прага», през който човек никога няма да престъпи. За этим порогом и живёт бог.

Какво е способствало появата на тази «теория на стената»? Физикът Айнщайн, изхождайки от т. н. обща теория на относителността установил, че светлината преминаваща през звездите, изкривява своята траектория. Эта теория, которая, в общем, была подтверждена опытом, лишний раз доказывала единство и бесконечность Вселенной: звёзды притягивают материальные тела и поля, планеты притягивают к себе более мелкие спутники и изменяют их дальнейшее движение. Oсвен това, изкривяването на светлината около звездите подтвърдило, че на единния закон на привличане се подчинява и светлинното излъчване.

Но не единството на материалния свят вълнувало буржоазните учени — тези, които защитавали бога от истинската наука. Ревностните последователи на Айнщайн седнали зад компютрите и произвели несложни разчети. Средних размеров звезда, вычислили они, искривляет лучи на такой-то небольшой угол, а среднее расстояние между звёздами — столько-то градусов. Это означает, что встретив на своём пути достаточное количество звёзд, луч света рано или поздно опишет окружность. А раз все лучи света бегают по замкнутому кругу, то и вся Вселенная — это не бесконечное пространство, а нечто вроде листа бумаги, свёрнутого в цилиндр, или нечто вроде огромного мыльного пузыря, на внутренних станках которого расположены звёзды, планетные системы, туманности и уникальная планета Земля с разумной жизнью на ней. А за этими стенками цилиндра или пузыря как раз и обитает всемогущий и непостижимый господь бог.

Всъщност, Джинс е един от първите,който се заел с «изчисляването» на радиуса на този балон. Но две години след публиковането на неговите «разчети», станало ясно от новите фокусиращи телескопи с големи огледала, които «видели» по-надалеч от този радиус, който бил «изчислед» от Джинс. Команда Джинса тут же вносит поправки в свои расчёты и получает новое значение «радиуса мира». Но через год, т.е. в 1949 г., почти одновременно в двух обсерваториях, расположенных в горах советского Таджикистана и в Перу, астрономы заглянули дальше того нового «радиуса», который был вычислен командой Джинса. В 1950 г. в США на деньги Мэллонов был построен ещё один новый телескоп с зеркалом пятиметрового диаметра, и на него буржуазная астрономия возлагала большие надежды наконец-то увидеть бога и «край света». Но в течение семилет непрерывных наблюдений в этот телескоп так и не удалось рассмотреть ни первого, ни второго.

Опитите да се «види дома божии» не спира и днес. Така например в 2012 г. с пари от американското правителство във високопланинския район в Перу била построена още една обсерватория, която била обзаведена с нов телескоп с огледало с диаметър 8 метра. Чиновники техасского университета, на баланс которого взята новая обсерватория, прямо заявляли на её открытии о том, что перед учёными поставлена задача «найти пределы Вселенной» и «восстановить авторитет высшего разума», т.е. «найти» в космосе бога. Думается, что в связи с новым телескопом радиус цилиндра или вселенского «пузыря» надо будет ещё раз пересчитать, отодвинув «божий порог» ещё дальше от Земли.

И такa «границaтa» на света да се намери така и не се отдава, макар че за търсенето се хвърлят всички достъпни технически средства, от редовите оптически телескопи до космическите телескопи с далечно действие. На буржоазните лакеи задължително е нужно да се намери тази граница, за да се «докаже», че по една нейна страна се намира материята и човека, а по другата — бог. Но что делать, если раз за разом «конец мира» найти не удаётся?

В този случай лъжеучените отиват на другия край. Те започват да търсят «началото на всичко», ако не в пространството, то във времето, дори и в най-отдалеченото минало — само и само да намерят и най-малкото, което да доказва бога.

В този смисъл фалшификаторите на науката излагат теорията на «червеното смесване» на спектъра. За нея мракобесите на науката са се хвнали още в средата на 50-те г., и я използват и днес.

Същността на теорията на «червеното смесване» е в това, че според изучаване спектъра на една или друга звезда може да се определи, накъ се движи. Ако звездата се отдалечава от Земята, то тъмните линии на нейния спектър се преместват към червения край, а ако звездата се приближава към Земята, то тъмните линии отиват към виолетовата част от спектъра.

В средата на 20-те г. на XX век астрономите, наблюдавайки няколко звездни системи, забелязали, че тъмните линии в техния спектър са изместени към червения край. Спектърът на другите галактики, обратно- движели се към виолетовия край, показвайки, че се приближават към Слънчевата система. Тогава те определили и примерната скорост, с която далечните галактики «се разбягват» едня спрямо друга. Тази скорост била определена на 35–40 хил. километра в секунда.

И така, звездните системи се разминават —такава била теорията. Но възникнали въпроси: до колко и защо? Одно из «решений» этой загадки природы было дано в расчётах доктора Леметра, бельгийского астронома и по совместительству попа. Ход рассуждений Леметра был таков: далёкие галактики убегают с большой скоростью. Разстоянието до тях е също огромно. Ако те през цялото време са се отдалечавалиедни от други и от нашата галактика с такава скорост, то излиза, че преди около 10 милиарда години те са били около Слънчевата система, а още по-рано — въобще са били един малък масив. И Леметр делает вывод: 10–11 миллиардов лет назад все звёзды, планеты, кометы и туманности находились в одной предельно сжатой точке, т.е. в одном атоме. Этот атом Леметр называет «атом-отец» или «бог-атом». Именно этот «бог-атом» однажды сильно взорвался, и звёздные системы полетели от него, как брызги, в разные стороны. Так было положено начало лженаучной теории «большого взрыва», с которой буржуазная наука носится вот уже 70 лет.

Но на къде летят всички звездни системи? Леметр отговарял: на никъде, защото Вселената непрекъснато се разширява от момента на взрива.

На какво се основавали приказките на Леметр за «сътворението на света»? Само на едно — на мошеническия «разчет» и на разчета на това, че работническата класа няма да проверява този «научен разчет». Представьте себе ситуацию, что вы выглянули в окно и увидели, что по улице идёт группа детей. Вы не узнали, откуда, куда, зачем и как давно идёт эта группа, но вы схватили блокнот, карандаш и начали считать: дети идут с юга не север, их скорость примерно 4 км/час. В сутки они пройдут без остановки 96 км, за месяц, тоже без остановки, около 3 тысяч км и т.д. И на основании этого расчёта вы делаете «дедуктивный» вывод: группы детей ходят вокруг земного шара через северный и южный полюса и примерно за год делают полный оборот.

Този «разчет» е  абсурд, но именно по този принциу Леметр построил цялата своя «теория».

Днес ние можем само да предполагаме, че звездните системи се разминават. Кога е започнало това разминаване, достоверно не е известно и до днес, макар че наблюдаването на спектралното изместване астрономите наблюдават от 20-те г. XX век. Но работата е в това, че докато линиите на спектъра на галактиките и се измества в червената зона, добросъвестните учени ги смущава това обстоятелство, че може да лъже самия «спидометър»: смесването на линиите в червеното може да означава нищо друго освен да се разпръснат галактиките, или да не се разпръсват. Защото, ако се допусне, че светлинните лъчи, стотици милиони години вървящи към Земята от далечните галактики, за това време значително губят своята енергия, то тъмните линии също ще се изместят в тази част от спектъра, където честотата и енергия на вълните е минимална, т.е. в червената част.

Ясно e че причините за червеното преместване още никой не го е обяснил, но буржоазната астрономия вече много години крещи за това, че накрая «е намерено началото на всчичко», «нулевия пункт» в историята на Вселената, от където започнали да се разлитат галактикиите. Лъжеучените много искат да «докажат», че светът е бил сътворен, макар и не преди 6–7 хил. години, както е написано в библията, но все пак е «сътворен», че е имало начало, а в това начало е стоял бог, макар и във вид на абсурдния бог-атом или във вид на някаква «начална точка», дала големия взрив, който и «породил» материята.

Но ако се доведе «научната» логика на буржоазните физици и попове до край, то ще се изясни, че цялата тази банда предполага, че света е «създаден от бог-атом», ако някога се отегчи, то като стара детска играчка и тогава всичко съществуващо ще бъде разрушено. Ще настане края на света, за който църковниците са говорили и говорят във всички времена и във всички страни (поповете съскали за това и в СССР, като под полове се криели лоялни към съветската власт). Угрожая концом света, попы призывали верующих усердно молиться, «оставить все мирские распри», щедро одаривать церковь и ждать «суда божия».

Очакването на «края на света» има богата история. Очаквали го през първи век, втори, трети и т.н. Краят на света бил «твърдо обещан» от поповете в 1000 г. от н. е. Крупните феодали от този период, крале и херцоги писали в своите едикти и укази, че «…тъй като се приближава края на света селяните усърдно отработват и отдават на господата своето, което от бог е завещано». Но 1000 година минала благополучно, и тогава «края на света» пренесли на 1198 г., по-нататък на 1335 и 1524 година. В 1524 г. в ожидании «великого потопа» некий полусумасшедший дворянин из Тулузы построил ковчег, чтобы «спасти жизнь на земле». Однако и по сей день потопа в районе Тулузы отмечено не было, а ковчег незадачливого дворянина через год растащили на дрова.

Краят на света очаквали в 1584 г., в 1812, в 1819, аслед това в 1832. В 1839 г. в много европейски църкви и светски салони било обявено, че на 6 януари 1840 г. края на света «ще настъпи, както е било написано». Через 8 лет грянула революция, и во Франции и Германии стало не до конца света, хотя многие католические попы и объявляли буржуазно-демократические революции «началом конца света». Поредният «край» бил назначен на 1900 година, а след това на 1914, по-късно на 1929, 1950, 1980, 1988, накрая на 2000. Светът живее, краят не е настъпил, но мракобесите около Прокопенко от канала на Рен-ТВ и неговите стопани едва ли не ежемесечно плашат нашите заблудители или с метеорит-убиец, или крещят, че «Земята аха и ще се сблъска с нещо». Буржуазные учёные, рука об руку с попами, гадалками, астрологами, предсказывают «конец света», прикрываясь «данными науки» и «объективными исследованиями», что делает их ложь не только опасной, но и подлой, так как многие трудящиеся верят в авторитет науки, находятся под обаянием слова «наука» и до сих пор не понимают её классового характера: они не отличают социалистической истинной науки от лженаучных теорий, спомощью которых буржуазия одурачивает нас и манипулирует массовым сознанием в свою пользу.

В средата на века на суеверните хора привели ужаса на опашатите комети, за които ние говорихме по-горе. С появата и се свързвали чума, глад и войни. Църковниците говорели на селяните и занаятчиите, че такива комети са гняв божий и че само с молитви, послушание и дарове може да се спасим от него.

Но ето астрономията изяснила, че кометите са обикновенни небесни тела. Ако комета приближи Слънцето тя ще се запали, и от нейното твърдо ядро ще се отделят светещи газове, от които и се състои кометната опашка. Но такова материалистическо обяснение на природата на кометите буржоазията и помешчиците не ги устройва и тогава с помоща на учените прислужници на църквата кометостраха приема нов облик. Тъй като кометата се приближава към Земята, говорили буржоазните учени, то нашата планета задължително ще се сблъска с нея и ще загине. Но даже ако не се  сблъска, то все пак, всичко живо на нея ще бъде отравено от отровния газ на кометната опашка.

Но в 1910 г. Земята за пореден път преминала покрай опашката на Халеевата комета, при това никой не се отровил от кометния газ, никой не замръзнал от космическа студ, и голяма част от хората даже не забелязали това природно събитие.

Въобще говорейки, темата за гибелта на човечеството отдавна привлича към себе си буржоазните учёни. Може да си помислим, какво не им е наред че така усърдно да търсят «края на света». Поповете крещят за близката гибел на човечеството «заради греховете», а учените пишат формули, но от тези формули възниква само експлоататорската класова песничка: молете се, оставете борбата със стопаните, не се опитвайте да направите света по-добър, жертвайте за църквата и търпеливо очаквайте своята съдба. Все едно света скоро ще загине, всичко ще се разруши и сломи, така че трябва ли работниците да се обединяват и радикално преразпределя обществото, което и така е обречено на смърт?

Именно такава е идейната подложка на всички астрономически «теории» за гибелта на Земята: не проблемите на космоса ги вълнуват днес буржоазните астрофизици, а съхранението и защитата на капитализма от революции.

За придаване на своята «теория» по-голяма убедителност съвременните наследници на Джинс «погребват» Вселената с все по-фин и изящен път. Ползвайки се това, че за последните 30 години в целия свят масовото естественнонаучно образование (за политическото въобще няма да говорим) е паднало до диво, църковно-приходно ниво, буржоазните физици на нов тон повтарят старото «фундаментално откритие» на Джинс. Он «открыл», что превращение массы в излучение встречается повсюду, а обратное превращение нигде не встречается. Материя, по Джинсу, никак не может возникнуть из излучения, и поэтому «машина Вселенной постоянно ломается, трескается и рушится, и восстановление её невозможно».

Из това джинсово «откритие» съвременните физици правят извод за пълното изразходване на цялото звездно вещество във Вселената, за «изгаряне» на материята, след което «неизбежно ще  настъпи нейното (на материя) изчезване. Ясно е че с «изчезването» на  материята изчезва и живота на Земята, т.е. настъпва дългоочаквания «край на времето». Бог, согласно «джинсовым теориям», наконец-то явится из-за горизонта событий и сведёт счёты с человечеством.

На какво основание буржоазната физика  прави извод за «изгарянето» на материята? На това мошеническо основание, че уж в природата не съществуват процеси на превръщане на излъчването във  вещество. Но още преди 80 години Ф. Жолио-Кюри открил такъв процес. Он выяснил, что порция радиоактивного излучения может превращаться в две элементарные частицы — в электрон и позитрон. Это означало, что вещество звёзд, которое превращается в излучение, в особых условиях космоса (при сверхвысоких температурах, давлениях и сильных магнитных полях) возрождается без всякой помощи бога: частицы превращаются в мощное излучение, а мощное излучение — обратно в частицы.

Материята още един показала, колко е безкрайно разнообразна, богата в своите прояви, изменчива и противоречива. Тя съществува вечно, никъде не изчезва и вечно се движи в своите простори. Но старые и новые джинсы, леметры, милны и прочие с этим не согласны, так как капитал поставил им не задачи научного познания природы, а охранно-эксплуататорские задачи. И поэтому вместо учёных мы видим хор плакальщиков: они чувствуют скорую гибель капитализма, и им кажется, что это и есть «конец света». Вместо настоящих учёных мы наблюдаем сегодня реставраторов, которые пытаются склеить разбитую религию, пытаются спасти её с помощью путаной ландаурской математики. Эти «учёные», если отбросить словесный маскировочный мусор, хором заявляют одно и то же — то, что Вселенная враждебна жизни, что она сплошь и целиком состоит из мёртвых камней и раскалённых звёзд. Жизнь, мол, — это исключительное и случайное явление, «нечто вроде плесени на старческой коре одинокой умирающей планеты».

А ако е так, то и да се пази и развива живота не трябва. Умират от глад и войни милиони хора — и кучетата с тях. Вырождаются от нищеты и бескультурья целые народы— и ладно. Ничего этого не надо менять, рассуждают джинсы, так как виною всему не капитализм, а «обречённость Вселенной на гибель», «тепловая смерть», «чёрная дыра» и воля бога, сидящего в центре Галактики. Мы, люди, ничего такого изменить и предотвратить не в силах, поэтому надо сидеть смирно и ждать конца.

Така проповядват «края на историята» джинси, ландаури, фукуями, теллери и всички прочие «учени» слуги на империализма. Ясно е че работническата класа с тях не са съгласни. Земя, Слънце, звезди, галактики ще служат на човечеството още милиарди години— именно ще служат,  защото комунизма ще въвлече в своето производство тези вещества, тела, сили и пространства, за които днес е трудно и да си помислим. Чудовищната енергия на Вселената, като опитомен демон ще служи за благото на освобождаване на човечеството, давайки му с излишък всичко необходимо за щастлив живот на всички, които се трудят.

И колкото по-бързо се върнем към научната промяна в природата, към нейното полезно изменение, толкова по-добре ще изградим нашия живот в близката историческа перспектива. И тук делото на работническата класа и останалите трудещи се е да разбием буржоазните окови и да изхвърлим oт производството и науката всички империалистически отношения, които спират развитието на производителните сили, периодично унищожават част от оръдията и продуктите на труда,удържат нашите ръце и нашия разум, пречат да вървим напред, към превръщане на Земята в цветуща градина, удобна за живот на всички хора.

И у нас няма обективни физиологически ограничения за такъв пробив. Когато труда стане първа потребност в живота, съзнателния човек, развивайки своето любимо дело и стараейки се да отдаде на обществото повече отколкото потребява сам, то ще получва много повече от обществото и задължително научно и професионално ще се  усъвършенства — за да може още повече блага да носи на обществото, а значи и на самия себе си. Этот процесс улучшения материальной и культурной жизни не знает границ: всякая взятая трудовая и научная высота через короткое время потребует от человека взятия новых высот в производстве и науке.

Развитието на комунистическите производителни сили и свободния творчески труд за благото на всички предполага постоянно повишаване на съзнателност и усъвършенстване ума на човека, неговите знания и навици. И неизбежно ще настане този момент, когато  производството ще поиска не всеобщо инженерно ниво на подготовка (то ще е недостатъчно), а всеобщо научно-академично ниво,  защото поредните задачи по преразпределяне и усвояване на материята, която ще застане пред нашите работници, ще могат да бъдат решени само с такава главна производителна сила, която в своята маса ще бъде от истински учени, физици, химици, биолози, а най-главното — от материалисти-диалектици. Незначительные различия в формах такого труда, вызванные различием сфер приложения этого труда, сути дела не меняют: хоть новое коммунистическое сельское хозяйство, хоть освоение и производство мощных термоядерных источников тепла и света, — всё будущее производство потребует от всех его участников самых глубоких и обширных научных знаний. Без таких знаний и умений нельзя заставить колоссальные силы природы верно и надёжно служить человеку, без таких знаний невозможно и настоящее освоение Вселенной.

Ясно е че нещастната и немощна буржоазна наука, прислужница на капитала, не е по силите да познае и усвои звездната енергия, но и да реши стари и относително прости задачи по плодородие на почвите, използване на нови видове земна енергия, преработка на вещества и т.н. Тя и не може да ги реши, защото такива задачи не поставят потребност за капиталистическото производство, което отдавна вече волно или неволно е насочено на това, да не осигури, а съкрати и унищожи живота на нашата планета. Надо думать, что трудящемуся большинству человечества такая перспектива, навязанная кучкой богатых упырей, не нужна. От тук и извода: социалистическата революция е не само изменение на способа на производство и общественния строй, но и единствен път за спасяване от империалистическия «край на света», единствен път за утвърждаване на целия живот на Земята.

М. Иванов