Срещу надигащият глава пролетариат, фашистската диктатура по това време употребява всички налични му на разпоряжение средства за идеологическо въздействие над масите — за оправдаване и консолидация на господството на капитала. Това означава, преди всичко, че съвременния фашизъм е многолик и може да отрови и уроди масовото съзнание на работници под всякаква форма и във всякаква«риза».
Нашите другари и всички съзнателни работници трябва да знаят, че проводницина фашистска идеология (или нейни отделни елементи) могат да бъдат (и все по-често биват) именно «левите» пропагандисти, които учат «основи на марксизма-ленинизма», а всъщност провеждат сред масите и закрепват там интересите на буржоазията и оправдават скрития или открит фашистски терор.
Самият държавен терор на империалистическата буржоазия не е нужно да се разбере опростено-вулгарно, само като улични нападения, разгул на гестапо и концлагери. Насилието над работници и други трудещи се върви явно и тайно, открито и скритно по всички направления и във всички сфери от обществения живот — в икономика, политика, идеология, култура и т.н. Сама по себе си това насилие и издевателство на фашистската буржоазия върви и над науката, по-точно, над нейните остатъци. В недрата на фашистската политика върви усилен и ускорен процес на приспособление на науката към теоретическо обосноваване «на вечност и незаменимост» на агонизирящия капитализъм.
От друга страна, ако отхвърлим словесната обвивка на буржоазните учени или «учените марксисти» от типа Попов или Сьомин, то в излиза, че всички те нагло и безочливо лъжат, за да оправдаят фашистското насилие. Те фактически заявяват за това, че на тях не им е нужна обективна обществена наука (както, впрочем и естествената), а единствен критерии за оценка на «истинската наука» у тези господа встъпва нейната полезност за финансовия капитал и неговата държава.
Нордически характер и унтерменши
А такава сходна картина в историята вече е била. За такава «полезност» на всяка наука в нацистска Германия нееднократно е заявявал министъра на пропагандата Гьобелс. Мислите на райхсминистъра допълнявал и развивал главния хитлеровски педагог Ханс Шем, комисар на баварското министерство на културата и образованието, групенфюрер СА, а след това началник на Главното управление по образование в Имперското управление на НСДАП. Така, говорейки за марксизма, немските комунисти и руски болшевики, този «педагог» заявява: «Много пъти успяваха престъпниците да се доберат да успех у нас със своята, т. н. “обективна” наука. Ние заявяваме, че ние сме необективни, защото ние сме немци, немски народ. За нас лъжливо се явява всичко, което не е полезно за немския народ. За нас всичко се явява престъпление, което вреди на немския народ (разбирай — германския монополистически капитал, Крупови, Стинеси, Боки, Зауери. — М.И.), макар, че хиляди дойдоха и заявиха, че това, с обективна гледна точка правилно».
Ако приеме, че по инициатива на Шем в 1935 г. Хитлер издал декрет за образуване на «Имперски съюз на учителите», без членство в който педагогическа работа в училищата на Третия райх е била забранена, то може да си представите, с какъв реакционен боклук фашистите пълнили главите на немските деца, а чрез тях и на родителите им. Училището в ръцете на гьобелси и шеми станало едно от главните инструменти за бързото превръщане на революционния и културен германски пролетариат в озверяло и изрядно оглупяло стадо от насилници и убийци. Этот факт сегодня мы не должны забывать, так как подобный процесс уже несколько лет идёт во всех республиках бывшего СССР.
В Германия от 30-те г. една от тези «полезни за народа» теория била обявена расовата теория. За тази «теория», оправдаваща фашистската империалистическа политика е казано много, а в рамките на тази статия само бегло ще засегнем още един път, защото отгласъци, по-точно, нови форми, ние виждаме днес и в РФ, и в Украйна, и в Беларус и т.н.
Тогава преди 90 години заявленията и фашистските измислици на Гьобелс, Розенберг, Шем и др. послужили за «методическа база» за реакционната група «учени» в нацистска Германия. В отчаяна борба против марксистското учение за класите и класовата борба тези фашистски «учени» развивали и пропагандирали реакционната теория за биологическото неравенство на отделните групи и слоеве от населението, противопоставяйки на понятието класа понятието човешка раса.
Расата, съгласно тези «учени», е основа на всички неизменни съвкупности, вечно съществуващи особенности на личностите, обусловени от «кръвта», т.е. самата расова принадлежност на хората (маслото е маслено. — М.И.). Същността от тези «вечни свойства на кръвта» и причините за техните своеобразия нацистите обявявали за ирационални, т.е. лежащи зад пределите на човешкия опит и разум. Така например, докторът по расово-фашистски науки професора по биология и шурмбанфюрер СС Х. Гюнтер писал: «Установено е че властта на кръвта почти е недостъпна за анализиращите опити на разсъдъка, че кръв, раса, народност са прирожденна същност, които сами определят деятелността на разума и научното познание… Установено е че наследената кръв се явява най-интимна, определяща цялата съдба на човешкия фактор…»[1].
Ето така: не общественното материално производство, не класовата борба определят историческия ход, а кръвта и принадлежността към една или друга раса или национална група. Тук е редно да си спомни една от съставляващите на руската черносотенна «троица» — народност («православие, самодържавие, народност»), зад която се прикривал царизма и готвил и водил завоевателни войни и на изток и на запад и която днес буржоазията и поповете мътят главите на трудещите, внушавайки им, от една страна, необходимост от «класов мир» и идеята за «единен руски народ», а от друга — подготовка за «отечественна война» за нови пазари и печалби на «своите» «добрите» капиталисти.
В пълно съответствие с тази позиция, която кратко сформулирал Гюнтер, хитлеровците от науките, избрали своите специални психология, социология и педагогика, спешно ги приспосбявали към новите политически изисквания на целия свой научен багаж, създавайки «учението за своеобразието на човешките типове». В 1934 г. на германската психологическа нива изгряла нова «звезда» — Ерих Йенш. Този психиатър много бързо усвоил директивите на министерството на пропагандата на райха относно по-нататъшния «прогрес» на психиатрията. Той започнал да адаптира типологията на човешката личност според нуждите на крупната германска буржоазия. Иенш прямо заявлял, что психология с её исследованиями должна помочь обосновать фашистский «порядок», навязанный германскому народу, и что нацистское движение, реорганизовав общественную жизнь, должно полностью реорганизовать и науку. Так, Иенш сделал «открытие», что существуют два основных человеческих типа, главным признаком которых является своеобразие их физиологических конституций. Это типы «базедовидный» и «тетановидный», а различие между ними выражается в так называемом «последовательном образе».
Що за зверове са това? Йенш отговаря: у първия тип хора има тясно органично единство на всички психически функции (интегриран тип), а у втория — липса на единство на всички психически функции на личностите (дезинтегриран тип). Първият тип — това е носител на нордическия характер и основа на нацията, вторият тип — това е недочовек, унтерменш.
Между тези два полюса Йенш разполага всякакъв род междинни типове, един от който по характер се приближава до нордическия тип (като Холтоф от филма «17 мига от пролетта»), а втората — към унтерменш или маймуните.
Особен тип личности Йенш считал някакъв тип «С», у който всички психически функции са подчинени на фантази, като «ядро на интеграция». Този тип уж се отличава от неустойчивост пред външни влияния, и неговия психичен живот има непоследователен характер. К этому типу Иенш относил евреев, актёров, некоторых учёных, художников, писателей, особенно тех, кто был не по вкусу нацистам.
През пролетта на 1935 г. на 14 конгрес на немските психолози Йенш дава по-разгърната характеристика на този тип «С». Този тип, казва в бъдеще е склонен към разтваряне, разпадане на своята структура, явява се «противотип на немското движение». Първородният грях на този тип «С», по Йенш се състои в това, че неговите носители са склонни към «образуване на общественност», но не и към образуване на «германска органична общност». Душевните средни слоеве (инстинкти, чувства, на които е основано образуването на «национална общност») у този тип е особенно склонно към «разтвяряне».
Не е трудно да разберем за какво пее нацистския психиатър. Той заявява, че представителите на немския народ, които се стремят към обединение и организация на пролетарските маси с цел класова борба с буржоазията се явяват «врагове на немската нация». Иначе говоря, в тип полулюдей–полуживотных Иенш заносил значительную часть германского рабочего класса, особенно его авангард — коммунистов.
Тъй като, продължава Йенш, типът «С» е склонен към разтваряне (или отново към обществен живот, обединение, организация в партия. — М.И.), затова в най-изразен вид този тип се среща при «полярното смесване на расите» и в «асфалт-атмосферата на градовете»[2]. Или Йенш възпява кулацко-баварското село с неговия идиотизъм, експлоатация на бедните селянин и слуги и обявява многонационалния немски пролетариат за «неарийска тълпа, които, за разлика от селяните, нямат немски идеи». И тут он был прав, так как «немецкая идея», т.е. классовые интересы крупнейшей буржуазии Германии действительно были чужды и враждебны рабочим.
По надолу типа «С», според Йенш се намира само в «дезинтегриран тип». Това са пак комунистите. Они, согласно нацистской психологической «теории», отличаются совершенной расщеплённостью внутренней психической жизни (т.е. борются и думают не о своей шкуре, а о свободе и счастье пролетариата и всех угнетённых тружеников. — М.И.), разрозненностью функций и затверделыми, окостеневшими моментами связи со средой (это Иенш «разносит» марксизм, который он считал «набором застывших догм, неприемлемых для новой Германии». — М.И.). Коммунист, по Иеншу, полностью лишён жизненности и единства внутри себя самого. Как говорится, хоть стой, хоть падай.
При това за утвърждаването на цялата тази «типология» Йенш не приводил никакви експериментални данни или поне непротиворечиви теоретически доказателства. Фашистската наука «не изисква обективни доказательств», заявява той, защото е напълно достатъчен «безгрешния глас на немската кръв», т.е. класовите интереси на крупния капитал на Германия.
Ясно е че с отчитането на този «глас», Йенш строи цялата своя «типологна концепция» на това фундаментално утвърждение, че психологията на хората се определя не от техните класови икономически положения и не от стопанския начин на живот на обществото, а само от особеностите на тяхната кръв. Отхвърляки класовия характер на наука, идеология и психология в частност Йенш пропагандира тази мисъл, че различните психологически типове изразяват различията на неравни и враждуващи по между си човешки раси. Так, в ходе завершающей подготовки вермахта к нападению на Францию Иенш объявляет, что тип «С» — безудержные фантазёры и романтики — это французы, бельгийские и голландские евреи. Их Иенш считал лишёнными внутренней устойчивости, называл рабами своих капризов и внешних обстоятельств. И поскольку «интегрированным типом» он считал только «элиту» немецкого народа, постольку французы, по Иеншу, крайне нуждались в строгом руководстве со стороны «интегрированной нации».
При всичко това, говорил Йенш, националните типове не се търпят едни с други и между висшите и низши раси върви непрестанна борба, в която германската нация се стреми към победа и разрушаване на «С-културата», създадена от французи и евреи.
Развивайки своята «теория» за «дезинтегрирания тип» хора, Йенш не се ограничавал с причислените към този тип немски комунисти или евреи. Той заявявал, че «дезинтегрирани» могат да бъдат и цели народи, които са склонни към «социализация на собствеността и целия социален живот». Такое клеймо приберегалось Иеншем для того момента, когда высшее нацистское руководство укажет, на кого собирается нападать в ближайшее время. Отнесение тех или иных народов к низшему типу должно, по Иеншу, «определиться в момент кровавой развязки войны».
В 1938 г. той отново заявил, че още не е завършил всички свои «научни» изследвания на предмет «непълноценост на расите», и атова смята да изясни, къде още има «господстващи в отделните народи основни структури, явяващи се в течение на столетие огнище на безпокойство и заплаха за мира в Европя». Главно «огнище на безпокойство» за Йенш и неговите стопани, разбира се бил сталинския СССР в който, съгласно неговата «теория», концентрацията на «дезинтегрирани» личности, т.е. «болшевишки полухора», бил най-висок.
«Теорията» на Йенш за расовия тип била добре приспособена към задачите на германския империализъм по отношение на европейските съседи. Но и тук Йенш, действал избирателно. Так, в 1938–1939 гг., когда гитлеровское руководство кокетничало с французской буржуазией, Иенш на время умолкает насчёт того, что французский народ есть «сборище клоунов». В период заигрывания гитлеровцев с Англией, а особенно после того, как было принято решение отказаться от высадки вермахта на Британские острова, Иенш и его ученики издают целый ворох статей, в которых причисляют англичан к «интегрированному типу». Они подчёркивают близость английских и северогерманских «народных особенностей», говорят о «совпадении английской крови с немецкой» и т.д.
Утвържавайки «психическото сходство» межди немци и англичани, Йенш давал «психиатрично обоснование» за съюз между Германия и Англия против СССР, а именно: тъй като Германия смята «да земе земи на изток», а англичаните са родственници по психотип трябва да се въздържат от удари по Германия на запад.
Но като цяло «интегралната типология» на Йенш безкрайно се сменя и коригира — в зависимост от текущата фашистска политика на Германия, в зависимост от отношението на реакционните и либерални сили на буржоазията в правителствата на капиталистическите страни и отчитайки конкретните стъпки на хитлеровата агресия в Европа. В съответствие с всичко това Йенш обявявал ту по-високи, ту по-ниски «психически структури» на италианци, испанци, англичи, чехи и т.н. При этом он сохраняет все эти народы в рамках «интегрированного типа», перемещая их от верхней границы к нижней, а вот, например, поляков и русских он сразу же выносит за пределы «интеграции», размещая их ниже французов, которые до середины 1940 г. всё же «остаются» в пределах «интегрированных наций».
Този усърден лакей на фашизма здраво се потрудил над това да развие и утвърди в областта на психологията основния тезис на фашистската общественна «наука» — тезисът за кръвното, органично единство между арийско-германската раса (няма класи, няма борба между тях, а има мир в промишлеността и единна кръв, която «покрива всички противоречия и обединява всички». — М.И.) и за това, че тази раса стои много по-високо от другите непълноценни раси.
Но, независимо от усиленото и тотално расово подвеждане, «единния немски народ» у хитлеристите не се опакова в рамките на «социална еднородност». В страната, независимо от арестите, екзекуции и гъстата мрежа от концлагери, било постоянно «вътренародно напрежение» — така хитлеристите от социологията и психологията наричали дейността на брожение и протести в работническата класа на Германия. Это «напряжение» постоянно беспокоило высших руководителей рейха, оно же обусловило (несмотря на сотни заявлений Геббельса о единой крови и «органическом целом нации») необходимость в «теоретическом» обосновании существования враждебных «психических структур», которые, по мнению фашистов, культивируются «чуждыми влияниями дезинтегрированных рас», а особенно влиянием «пагубного марксизма» внутри самой Германии. Таким образом, расовые лозунги и проповедь психической исключительности немцев использовались фашистами в политике террора против рабочего класса и его организаций.
За «градоначалническото» вещество
Ако първите «основи на» фашистската обществена «наука» били тезисите за непълноценост на човешките раси, пропаганда на «органично единство», общности вътре в една «избрана» нация, раздуване на зверски шовинизъм по отношение към всичко чуждо не немско, като низше и непълноценно, то другото не по-малко реакционно фашистско положение било твърдението за това, че «интегрираните» расови качества по най-добър начин са изразени у висшите класови общества.
Така водещия расовед на 3 райх «професор» О. Ленц открито писал по този повод: «Висшите класи (Ленц даже не побрезувал термина «класи». — М.И.) се отличават от низшие, примитивни класи. За низшите класи е характерно отсъствие на воля и ясно умение да разбират бъдещето. Тези особености не могат да се изменят под влияние на възпитание: тези хора винаги отново ще стават предмет на експлоатация»[3].
Тази лъжлива буржоазна «теория» за вечни роби и вечни господа показвала и показва на работниците че са безволеви и глупави, «по природа» не способни към самостоятелно управление на производство и държава. Фашистските «теоретици» напълно отричали и отричат общественото развитие: цялото общество у тях е застинал монолит, в който едни, т.е. господа винаги и при всички обстоятелства са умни и способни към управление на това общество, а вторите — пролетариата е поголовно «дезинтегриран» от глупаци, на които никак не влияят обективните условия на техния материален живот. Отсюда — эксплуататорский вывод о том, что все классы должны знать свои места: наверху общества должны вечно находиться «эффективные собственники», а внизу, соответственно, вечные рабы — рабочие.
Проверка на немски деца на расова «чистота», Германия, 30-те г.
На 14 конгрес на нацистските психолози и психиатри Йенш встъпил с програмна реч. Излагайки своята «типология», той разгърнал борба за «национално единство» и против «безпокойните и вредни С-структури». Основна форма на национално немско единство, според Йенш се явява не производственно-обществената дейност на хората, а «органичната», т.е. «инстинктивно-биологическа» общност на народа.
Но към такова «биологично» единство не е склонен безпокойния тип С, т.е. работническата класа и някои други трудещи се в Германия, но затова към такова единство са склонни «висшите интегрирани типове», т.е. буржоазията и висшите слоеве на фашистския държавен апарат.
От това Йенш заключава, че «цялото немско национално движение» се стреми към замяна на културата «С» с «интегрирана» култура. Що се касае до най-активните носители на културата «С», то, според мнението на Йенш, всички те подлежат на задължителни «лечебно-културни мероприятия», т.е. стерилизация и затваряне в психиатрии. Тези мероприятия трябвало «да изключат болезнените С-структури в немския народ» и да създадат «здрав държавен живот» на база «интегрирани слоеве».
Мислите си че разшифровка на тези заявления не е нужна.
Разбира се, комунистите и авангардните представители на трудещите се маси, които се намирали във фашистските затвори и концлагери, били отрано отнесени от хитлеровите психолози към нисшите части тип «С», която подлежала на «утилизация». Така самата фашистска психологическа «наука» и цялата «типология» на Йенш показали, че се явяват оръдие на нацистската диктатура, насочена против пролетариата и всички авангардни, прогресивни сили на обществото.
С делото по «унищожаване на класите» в Немското психиатрическо общество се занимавали цяла плеяда ученици и последователи на Йенш. Сред тях особено се откроил психолога А. Буземан, «специалист по марксизъм и социални слоеве». В одном из ведущих журналов[4] по педагогике и психологии этот «интегрированный» доктор писал: «Национал-социалистское движение хочет в высшем единстве народа уничтожить классовые противоречия, возникшие на почве разделения труда, профессионального расчленения и расслоения по благосостоянию, и превратить внутреннее напряжение в полезную энергию».
На дело призивите на Буземан «да се унищожат класовите противоречия» означавал съвсем не революция на работническата класа и не строителство на социализъм в Германия, а потискане на всякакви прояви на класова борба на пролетариата против капитализма и фашизма, стремеж да се превърнат немските работници в безропотни и безсловесни животни, във «вечен» обект на експлоатация от капитала. При това «марксиста» Буземан измамно манипулируа с диалектическите категории: той разсъждава за «благото на цялото», на което трябва да се подчиняват частите. При това благо на цялото той открито нарича интересите на «заключена и интегрирана част от обществото», т.е. буржоазията, а под интересите на частите той разбира класовите интереси «на неспособни и неорганизирани» работници и трудещите, т.е. интересите на 90% от немското население.
«Отделни лица, групи, съсловия и класи — пише по-нататък Буземан — трябва отново да станат членове на цялото национално. При това исторически необходимото изискване трябва да отстъпи пред индивидуалистическата етика, която трябва да осигури на всяко отделно дете възможност на свободно развитие на неговите особенни способности. Не съвършенство на отделния, а изгода на цялото — е главната задача на общественото възпитание».
Както виждаме, фашистския психолог Буземан също проповядва класов мир и поставя въпроса за отношението на частите и цялото с главата надолу. Той заявява за необходимостта да се потиска личността и нейните материални и културни искания, за да се съхрани «изгодата за цялото», т.е. за империалистическата буржоазия и нейния реакционен държавен режим. Буземан замазывает вопиющее противоречие, которое существует в капиталистическом обществе между «благом нации», т.е. между классовыми интересами буржуазии, и свободным развитием каждой человеческой личности.
Фашистки макаренковци
При това, тук е интересно, че Буземан, като «професор по марксизъм», цитира класиците и ги превръща отвътре навън, така, както е изгодно за фашистската буржоазия. Например, указаното противоречие между «благото на цялото» и свободното развитие на способностите на всеки човек се явяват едни от главните злини на капитализма, неустраними от никакви реформи. Буземан это, видимо, понимает, поэтому он берёт выдержку из «Манифеста коммунистической партии», где речь идёт о том, что при социализме и коммунизме «…место старого буржуазного общества с его классами и классовыми противоположностями занимает ассоциация, в которой свободное развитие каждого является условием свободного развития всех», и передёргивает его так, что свободное и всестороннее развитие личности — дело хорошее, но оно предусмотрено только для представителей высших, «интегрированных» слоёв общества, для «ответственных и умных людей» из имущего класса. И именно внутри этого класса таковое развитие каждого его члена является условием свободного и полноценного развития всего этого класса.
Споевд Буземан, по друг начин не може и да бъде: защото само тази класа, която има «значителна собственост и имущество» се явява отговорна за съдбата на страната, защото тази класа повече от всички останали се нуждае от високо ниво на културни блага. Типът «С», т.е. пролетариата, в сила на своята примитивна психическа организация и «ниски вродени потребности от култура» не може да претендира на пълноценно развитие на личността. Отсюда Буземан, как и Иенш, заключает, что рабочие не могут быть способны «выражать государственные интересы» и не должны стремиться к этому, а что касается школьного воспитания детей трудящихся, то оно должно содержать «курс патриотических наук о Германии», а также те знания и навыки, которые необходимы для дальнейшего труда. Всякое углублённое и более широкое изучение естественных наук и мировой истории в школе для рабочих детей должно быть сведено к минимуму или же исключено вовсе.
Иначе казано, Буземан и неговите колеги, всъщност се опитали «психологически» да оправдаят невъзможността пълноценно и свободно да се развиват трудещите се при капитализма. Буземан искал от работниците да се откажат от културен стремеж (а това означава, преди всичко — и от материален) и призовавал да са доволни от това угнетено и принизено състояние, в което ги държи фашизма. Що се отнася до конкретния въпрос за училищното обучение на пролетарските деца, то Буземан го поставил ето така: трябва или не трябва да развиваме и насърчаваме надарени деца от низшите слоеве от обществото? Не създава ли такова насърчаване заплаха за «отговорната класа»?
Буземан защитавал ту педагогическата позиция, която утвърждавала доминиращата роля на обществената среда в развитието и възпитанието на децата. К 1935 г. той се обръща на 180 градуса и започва да твърди, че решаващата роля тук играят наследственните, биологически данни, които имат конкретна раса или народност. Изхождайки от това, Буземан издигнал «двойна хипотеза», същността на която е следната:
а) децата на работниците не са способни към културно развитие;
б) когато явните таланти и способности на пролетарските деца пробият път през препятствията на капитализма, тогава настъпва «заплаха за дезинтеграция на обществото». Иначе казано, Буземан пряко утвърждавал, че прехода на децата на пролетариата във «висшите слоеве на обществото», т.е. в интелигенция, офицерство, чиновничество и т.н., се явява пагубно и опасно за Германия.
Класовият смисъл на тези «хипотези» е понятен: на фашистите е нужно да се лишат работниците от възможност за културно развитие, да се лишат от възможност да получат правилно класово съзнание и напълно да ги премахнат от каквато и да било държавна служба или управление на стопанството.
За това е нужно да се държат работниците и техните деца в тъмнота и невежество. Ръстът на култура в работническата класа е свързан с ръст на неговото революционно съзнание, защото научния поглед на нещата и се явява естествена природа способстваща в известна степен на политическо «отрезвяване» на работниците, заставяйки ги да търсят правилни отговори на исторически, общественни въпроси. А правилните отговори на тези въпроси може да даде само марксизма-ленинизма, с който фашистите водели и водят най-отчаяна борба.
Практическите изводи от «хипотезите» на Буземан било предложение да се отменят всички безплатни места в училищата и институтите, които до тогава се предназначавали за надарени пролетарски деца, а така също да се премахнат от предвижване на такива деца по стълбицата на учебните заведения.
Като изключение, Буземан предлагал да се учат и развиват надарени деца от низшите класи— но само тези с «конституционални» типове, които умеят «да плуват по течението» и «примитивно да се утвърдят в живота», т.е. тези деца, които хитлеристите гарантирано могли да превърнат в свои послушни и верни слуги. Останалите пролетарски деца, макар и три пъти по-талантливи, се отнасяли според Буземан към «сложни шизотипни натури», т.е. към такива деца, които могат да имат своя особенна гледна точка на фашистските порядки.
Тази «хипотеза» на Буземан добре разкривала фашистската лъжа за «единия народ», за «попечението на всички немски деца», за които фашизма уж откривал всички хоризонти на живота и развитието.
Освен «теоретично» обоснование на експлоатацията на трудещите се като представители на низшите, смесени и подложени на влияние на «чужди на немския дух психически структури», фашистите широко използвали всякакви расови «теории», в частност, антисемитизма. По твърденията на хитлеровите «специалисти-расовици» евреите и техните деца се явявали «вечно огнище на болшевизма в Европа». Евреите не заслужавали името народ, а били, съгласно фашистските «теории», нископробен расов паразит, взел в себе си «всички елементи, разрушаващи европейската култура».
От това следвало, чв марксизма и болшевизма се трактували от тези «професори», като еврейски измислици, генетически враждебни на арийците, чистокръвните северогерманци. При това, когато ставало въпрос за такава «враждебност», то фашистските идеолози мигновенно «забравяли» за това, че тяхната работническа класа в Германия са я обявили «за низша психическа категория, не съответстваща на нордическия тиу»: когато вървели нападките на болшевизма, немските работници обратно «ги включвали» в състава на нордическата раса и им внушавали, че като представители на висшата раса те не трябва да изучават или да следват «марксическите измислици на еврейските недочеловеци».
При това фашистските «професори» считали, че идеите на болшевизма се поглъщат от еврейските деца, заедно с майчиното мляко. От тук е и предложението за изключване на всички учащи се евреи от училища и университети. Они, мол, портят всё немецкое воспитание и науку, а степень одарённости этих детей в науках говорит лишь о том, насколько они, эти дети, в будущем будут опасны для немецкого народа.
Интересно е как фашизма се е извивал и маскирал, прикривайки се с парчета, извадени от контекста на материалистическата философия. В една от своите брошури хитлеровия професор-расовед Штарх заявява за това, че науката има ярък расов отпечатък. «Концепцията на мира — писал той — е различна у немци и евреи. Немците виждат нещата такива, каквито са в действителност… А евреите, преди всичко, последователите на Маркс са морално и умствено ограничени и се отдават на нереална теоретизация. Те заглушиха истинската немска наука».
Смисълът на това да се предаде проблема от болната глава на здравата е също понятен: революционната теория на работническата класа — наука и изкуство за унищожаване на последния експлоататорски строй на земята фашистите обявяват за «нереално теоретизиране». Капитализмът е вечен, заявява този професор и не може да има на света друг строй, освен него. А Маркс и Ленин, говорят те на работниците — това са само празни и безотговорни фантазьори, отклоняващи ви от правилния път на труда и службата към отечеството. (Колко много в руската буржоазна пропаганда от хитлеровата идеология, нали? – прим. ред. РП)
Връщайки се към фашистската педагогика, ще отбележим, че в № 1 на профилното немско списание «Zeitschrift fur padagogische Psychologie» за 1935 г. било публикуоано «изследване» на някакъв учител Биховски, който засягал оценки за интелектуалното ниво на арийските и еврейски деца. В своето «изследване» Биховски, въпреки хилядите факти, изобразявал еврейските деца, като поголовно бездарни и главното- разлагащо влияещи на децата на арийците. По его словам, от длительного общения с евреями немецкие дети не только начинали хуже учиться, но и приносили домой всякие крамольные идеи насчёт общественного устройства. Тут Быховский фактически объявлял немецких детей слепыми идиотами, которых никак не касались плохие условия материальной жизни и тотальный фашистский террор, в условиях которого жили они и их родители. Нужда, недоедание и постоянный страх действовали на арийских детей гораздо сильнее, чем все возможные «влияния» евреев, но признать это для фашистских «педагогов» было совершенно невозможно.
Затова Биховски встъпил за провеждане на полицейски мерки по изгнание на децата на евреите от всички учебни заведения в Германия. Но разпалването на погромни настроения и усилване на терора против евреите, имащи за цел борба с революционни настроения на трудещите се маси, въобще не пречело на «теоретиците» на фашизма да поддържат и защитават идеологията на крупната еврейска буржоазия. При том, что банковский капитал был официально объявлен, в отличие от промышленного, «плохим, не германским» (на словах), идеи сионизма вызывали в нацистских «научных» кругах одобрение и сочувствие, лишний раз подтверждая классовую солидарность эксплуататоров.
«Зоопарк»
Биологическото тълкуване на законите на общественото развитие и основите на човешката личност имали място в буржоазната наука много преди фашистския преврат. Но именно фашизацията на науката в завършения период на развитие на империализма внесла в тази биологизация на историята на своя специфика.
При подготовката на решителното настъпление на работническата класа и при подготовката на новата империалистическа война фашистските «специалисти» по психология взели и вземат на себе си задачата «да открият дълбоките корени» на контрареволюционния терор и външната агресия в свойствата на самата човешка натура. Изпълнявайки заповедта «на своята» или международна олигархия, тези «психолози» разпалвали и разпалват шовинистическа ненавист към народите на другите страни, внедрявали и внедряват в съзнанието на «своите» трудещи се духа на зверска готовност да впият зъби във всеки, който фашистската държава обяви «за враг на нацията» или «враг на отечеството».
На германския империализъм преди 90 години, както и днес на всеки «национален» империализъм, са ненужни разсъждаващи, мислещи и съзнателни работнически маси (това, както ние знаем е привилегия «на силните, героически и интегрирани личности»). На империализма е нужно тъпо, дресирано,удържимо в шовинизъм стадо, иначе казано, озверяло и оглупяло от пропаганда пушечно месо.
От тук е и прогресивната зоологизация на цялото разбиране на личността. При това много фашистски психолози, общо взето са признавали решаващото значение на материалното в сферата на обществения живот. Это так, но они, по существу, полностью снимали вопрос о развитии личности, о развитии человека общественного, производственного. Она заявляли и заявляют по сей день, что всё наперёд обусловлено особенностями крови как носительницы расовых свойств. По их мнению, наследственность роковым образом определяет всю судьбу человека — как в отношении его хозяйственного, экономического положения, так и в отношении политических взглядов. Это очень удобная и старая эксплуататорская теория, суть которой можно выразить коротко: если человек родился в рабочей семье, ему не стоит принимать никаких попыток к тому, чтобы вырваться из рабства и несправедливости. Защото «на рода е написано» да бъдеш роб, значи, такава е неизправимата съдба, с която не трябва да се бориш, а може само да се смирят. Ясно е че под «съдба» трябва да се разбира капитализма и неговия носител- буржоазията, която «съдбата» е дала всички материални и културни блага за насладата от живота.
В своя «научен» труд «Наследствеността, като съдба» хитлеристкия професор-характеролог Пфалер продължил реакционната линия на Йенш. Пфалер усилено втълпявал на читателите тази мисъл, че «наследената блага кръв» има огромно значение в развитието на личността. В качестве прирождённых и неизменных качеств человека у Пфаллера выступают особенности конкретного характера, например, склонность к сосредоточенности, выдержка, степень эмоциональности и т.д. Характерът и нивото на тези свойства на личността, според Пфалер, уж са дадени «един път завинаги» и остават неизменни в течение на целия живот на човека, независимо от обществените отношения, в рамките на които живее и се развива човек. «Между наследствения характер с твърда основа — писал този мракобес на психологията — и северогерманската душа съществуват най-тесни отношения».
Пфалер и неговите продължители не са чували за милиардите факти от действителната история, в която не съзнанието определя битието, а материалното битие определя съзнателната дейност на хората. Пфалерите категорично отричали, че психологическите качества и подбуди на хората зависят, преди всичко и най-вече от тяхното икономическо, класово положение в обществото. Измамно представяйки и извращавайки марксическото положение за това, че и съзнанието обратно въздейства на материалното битие на човека, Пфалер от една страна, поставя съзнанието над битието (залитайки към дремещия идеализъм, той говори на работниците: ето какво е казал вашия Маркс), а от друга — всячески заобикаля въпроса за това, защо икономическите, политическите и идеологически «подбуди» на пролетариата са противоположни и непримирими с «побудите» на буржоазията.
Още по-решително «идеите на политическата наследственост» изразил в свой доклад на 14 психологически конгрес колегата на Пфалер професор Освалд Кро. Него вече не го устрoйват «грaховите» закони на генетика-идеалист Мендел, защото «тези закони макар и правилни, но говорят за элементаризъм на наследствеността», а за Кро е нужно да докаже наследствеността не с физически, а именно с духовни свойства на личността, такива като любов към фюрера, към фатерланд, към войната и т.н. Затова, говорил Кро, този «грахов» елементаризъм на Мендел трябва да отстъпи място «на по-цялостно и дълбоко разглеждане на зачатъчния фонд на индивидуалната личност. Нито една обществена задача не може да бъде мислима, като недостъпно влияние на всички структури на генетически-наследствения фонд. Всяка политическа задача още в половата клетка се явява част от целия висш германски порядък».
Така Кро «снема» всички въпроси от движещите сили на развитие на обществото и личността, той «снема» и въпроса за развитието има като такова. Целият живот на човека, според Кро, напред е обусловена от неговата биологическа наследственост. Всички закони на развитие на личността се зачеркват от кръга на научните проблеми. Прогресивната материалистическа педагогика и всички натрупани нейни факти за формиране и възпитание на детето се обявявали за «либерални» и вредни за немския народ. Детето, съгласно «теорията» на Пфалер и Кро, се превръща в «истински ариец» само в този случай, ако има генетически чиста нордическа кръв.
Но ако в своите теории фашистските психолози и педагози заявявали, че всички социални черти на личността предварително са обусловени от наследствеността и «кръвта», то на практика фашистите вземали децата в много жесток оборот на нацистско възпитание. Децата буквално ги притискали в менгемето на казармения режим, душейки в тях всичко живо и разумно. Такое воспитание, непрерывная пропаганда и муштра детей и молодёжи уже сама по себе опровергала фашистский бред о расовой наследственности социально-политических качеств человека и блестяще подтверждала правоту марксистского учения об определяющей роли производственных отношений, классового положения и политики в формировании личности.
Според мнението на Кро и други хитлерови «педагози» отношението на детето и средата са «извънелектуални» и несоциални. Те са «органични», както е «органичен и целия живот, цялата природа». Чтобы понять суть этой фашистской демагогии об «органических отношениях» личности и среды, нужно рассмотреть, как понималась фашистами сама личность человека и что скрыто, по их мнению, в её «глубинных, природных слоях».
«Великото движение на национал-социализма — писал Йенш — извира, несъмнено, не от интелекта, а от по-дълбоките слоеве и в дадения случай — от верните инстинкти на здравето, не заблудилия се живот». На него му приглася колегата Хилебрандт, който трактува въпроса за активност, действията на човека и неговите движещи сили по следния начин: «Национал-социалистското движение за разлика от либерализма или марксизма изхожда не от интелекта, а от влеченията, като основа на народността… Неправилно е да се счита, че отличието на човека от животното се състои в това, че у животното господства инстинкта, а у човека — интеллекта… Всъщност човешките инстинкти съвпадат с животинските и именно те ни се разкриват, като източници на сила на човешките същества. Влеченията могат да бъдат разгледани, като вродение сили на инстинкти».
Инстинкти и влечения, които Хилебрандт разбирал в най-примитивен и вулгарен смисъл, според него и обуславят цялата жизнена активност и действеност на човека. Ето това са тези «дълбоки слоеве на личността», за които говорил Йенш и другите фашистски психолози и педагози. Инстинкты и влечения — это тот фундамент, который человек якобы получает в виде национального и генетически-наследственного фонда и который определяет всю его дальнейшую жизнь и деятельность. Признание этих слоёв личности важнейшими и решающими, при полном игнорировании общественных отношений и их влияния на интеллект, давало гитлеровским «психологам» возможность оправдывать любые преступления нацизма, любой террор против трудящихся, любую внешнюю агрессию. Всё это оправдывалось «естественной психологической природой человека».
«Органична педагогика»
Биологизацията от нацистите на обществените отношения и човешката личност била тясно свързана с фашистското разбиране на задачите на възпитаниена децата и служила за основа на т. н. «органична педагогика».
В какво се изразява същността на тази «педагогика»? Главният психиатър на 3 райх вече познатия ни О. Кро официално заявявал, че всяка предишна буржоазно-демократична система на образование в Германия страдала от «интелектуално-психологическа хипертрофия». «Новата школа», по мнението на Кро, настоятелно изисквала отмяна на цялата сложна и многовековна наука за възпитание и обучение на децата, защото знания, култура и интелект, всички тези ценности от гледна точка на фашистската политика се явяват отрицателни ценности. А «органичната педагогика на новата школа» се заключавала най-вече детето «органично да се слива с живота на нацията и нейните ценности». И поскольку все воздействия на ребёнка в рамках этой «педагогики» идут не через интеллект ребёнка, то основным моментом воспитания становится восприятие «национальных ценностей через инстинктивное подражание лучшим людям и лучшим символам нации». Это означало, что вместо науки и необходимых книг школы должны были постепенно заполняться национальными, политическими и религиозными символами фашистской буржуазии.
Хитлеристки плакат от 30-те г.
Многочислените единомишленици на Кро искали критични и изскващи решителни преразглеждания на състоянието на класическото образование в Германия в края на 20-те — началото на 30-те г. Но тези господа не ги тревожило падащото ниво на естественнонаучни и исторически знания у децата. Так, в одном из журналов[5] «педагог» Г. Вайншток выступает с разгромной статьёй, в которой объявляет, что народное образование — это псевдопотребность. «Наше время, — пишет этот «учитель», — проникнуто недоверием к образованию, этому высокому, но и очень опасному наследству немецкого духа». Поэтому, заключает, Вайншток, для рабочих детей нужно оставить только начальные три класса с грамотой и арифметикой, а всё дальнейшее обучение следует свести к «урокам напильника и молотка», которые должны проводиться на заводе или фабрике. Так, по мнению Вайнштока, можно будет «с детства приучить немцев к труду» и заодно «выбить из голов еврейский дух большевизма».
Още по-откровено се изразявал и действал министъра на образованието в правителството на Прусия Й. Гартнак. Той не един път официално заявявал, че «безумието на образованието е смърт за народа» и че Германия ще загине, ако « и по-нататък обучава своята измет».
С други думи — фашистска работа. В края на 1935 началото на 1936 г. хитлеристите направили «училищна реформа», по която за трудещите се бил въведен цял ред ограничения за получаване на образование. От този момент почти цялата висша школа на Германия използвала изключително за подготовка на «духовни аристократи», т.е. подправени фашистски «вождове», млади есесовци и деца на буржоазията. Широким массам рабочего класса авторы этой «реформы» объявили о том, что в «новой Германии высшее образование нужно считать варварством, уродующим сознание честных немцев». По этой же «реформе» было закрыто около 130 средних школ, несколько училищ и два института, в том числе один педагогический. Отдельным пунктом программы «реформы» значилось уничтожение «вредной и опасной школьной литературы». Этот пункт был перевыполнен нацистами: только в 1936–1937 гг. на кострах было сожжено более 1 миллиона 200 000 книг из школьных, училищных и университетских библиотек, в том числе сотни тысяч томов произведений классиков мировой литературы.
Останали след «реформата» средните училища били всъщност превърнати в казарми с фашистски режим. В такива училища придобиването на знания било дадено на заден план или въобще сведено до минимуму. Овладение естественнонаучными знаниями (что уж говорить об общественных науках) было объявлено «односторонним интеллектуализмом, вредным для немецкого народа и чуждым арийскому духу».
Това положение в средното училище във фашистска Германия добре показва както варварската идеология на нацизма, така и вътрешния разпад и гниене на породилия я обществен строй.
През март 1935 г. министерството на народното образование в Германия издало обширна заповед. В нея райхсминистъра Руст определял в частност задачите с т. н. «повишено училище» — горните класове в обикновените средни училища, средните професионални училища и технически училищя. Согласно этому приказу главной целью такой школы является «телесное, характерологическое и духовное воспитание той части юношества, которая обладает хорошими задатками»[6]. Далее в приказе был опубликован длинный список признаков тех детей, которые «не обладают хорошими задатками», и поэтому должны быть в течение года исключены из повышенной школы. На изключение подлежали «наследственно обременени», т.е. деца на неарийски родители, деца склонни към умствен труд, но не показващи добри резултати в спорта, имащи «неуспехи при телесни упражнения». На изхвърляне от училище попадали тези юноши и момичета, у които по думите на Руст, «се наблюдава отсъствие на необходима воля, закалка, нордически характер», а главното — «готовност към включване в борба за нацията». На особый учёт в школе ставились те дети, которые «нарушали национал-социалистское приличие и нравы, дисциплину и порядок», т.е. все те, кто так или иначе пытался защищать свою свободу, честь и личное достоинство от фашистских унижений и издевательств.
Списъкът с «признаци за непълноценост» в заповедта на Руст бил много обширен. Това позволявало на училищните нацисти да изключват всеки, който по тяхно мнение е бил «неспособен във включване» във фашистския «учебен» режим. Из буквы и духа этого приказа следовало, что для гитлеровцев не важны знания и успехи в их приобретении: Руст прямо заявлял, что решающим критерием оценки школьного образования являются не знания, а «германская духовная зрелость». А «духовно зрелыми» считались только те, кто разделял и поддерживал реакционные фашистские идеи и порядки.
Заповедите на Руст още «снемали» проблема от училищното възпитание и обучение. Нито развитието на детския интелект, нито знанията, нищо общата култура, нито науката на хитлеристите били не нужни. Геббельс, Руст и им подобные часто говорили о том, что для широких масс всё это очень вредно, так как затрудняет «приобщение к доброму духу Германии», т.е. затрудняет угнетение и эксплуатацию рабочего класса и остальных трудящихся финансовым капиталом. Взамен и в противовес науке, образованию и культурному развитию детей гитлеровцы выводили на первый план проблему воспитания у подрастающего поколения «нордического», т.е. звериного характера, соответствующего «немецкому духу».
Осъществявайки и защитавайки интересите на крупния капитал, фашизмът с всички сили се стремил да отучи германската работническа класа от привичките да мислят, анализират, изучават историята, да се стараят да разбират това, което става в действителност. От тук и постоянните походи и атаки на образованието и културата, от тук и борбата на фашистите за оглупяване и притъпяване на класовото съзнание на пролетарските маси. Этой борьбе соответствовала и другая задача фашизма — создание такого «национального» характера, в рамках которого основной доблестью человека являлась бы безрассудная «готовность к жертве» за национал-социализм, т.е. готовность трудящихся воевать и умирать за интересы немецкого финансового капитала.
Идеал за фашистското възпитание на «новия човек» и въплъщение на «националния характер» станал войника. От всички катедри на децата и младежите се внушавало, че именно войника се явява «истинския немец и човек», който проявява в борбата всички «високи качества». Об этих «качествах» в своих статьях и лекциях часто рассуждал профессор педагогики и «поэт крови» Циглер. Вот что этот «поэт мясорубки» внушал своим студентам: «Когда начинается бой… чувство ужаса сменяется влечением к нападению, наступлению… которое вызывается как бы из самых глубин человека… Това поглъща боеца в червена вълна, появява се опиянение, жажда за кръв, жажда да се разгърнеш в борбата напълно… В битка животното встъпва, като тайнственно чудовище, идващо дълбоко от душата му. Это свирепое и дикое животное, конечно, сгладилось в своих ярких красках, отшлифовалось и поблекло в течение тысячелетий так называемой «культуры», в течение которых трусливое общество взнуздало влечения и страсти.
И все пак животното лежи в основата на битието на човека. Ако кривата вълна на живота достигне до червената линия на примитива — маската пада и тогава се вижда истинската същност на човека — в пълно необуздано разгърнато влечение. И только в войне истинный человек вознаграждает себя в пьяной оргии за всё упущенное. Здесь его влечения становятся опять единственным, святым и последним разумом»[7].
Ясно е какво е това прослава на войната, зверски чувства и всички диви разсъждения за доминиращата роля на животинския инстинкт и влечение — всичко това идеологически оправдавало и обслужвало империалистическата политика на германския капитал, готвело младежите към превръщане в «съзнателни зверове» способни на всякакви военни престъпления «за славата на Германия и фюрера».
Висшето нацистско ръководство постоянно изисквало от министерството на образованието всички тези зоологически качества и зверски чувства да се възпитават във всяко немско дете. Но най-високо «напомпване» в този смисъл се провеждало в детските секции на «приятелите на СС». Когда к 1939–1940 гг. на службу в общие и специальные СС пришли молодые люди – воспитанники таких «секций», «качество» этих специальных войск резко выросло: фанатизм и кровожадность эсэсовцев во время польской и французской кампаний вермахта превзошли самые смелые ожидания Гитлера и Гиммлера. По опыту этих кампаний было принято окончательное решение по поводу айнзатцгрупп, которые должны были «зачищать» захваченные территории от местного населения и вести массовый террор, не останавливаясь перед убийствами женщин, детей и стариков.
Най-подходящи условия за възпитание на «млади зверове» хитлеровите педагози считали казармата. Тези казарми за деца се създавали под името «Маршируващи колони». Эти «колонны» были одной из многочисленных организационных форм гитлерюгенда, которые комплектовались не столько из добровольцев, сколько путём насильного загона под угрозой исключения из школы и репрессий против родителей. Насилствеността при формирането на «колоните» се обяснявало с това, че независимо от терористичната «училищна реформа», водеща до примитивизъм на учебната програма и насищане на училището със шовинистичен и военен дух, у хитлеристите не била пълна увереност в това, че цялата работа на учлището и учителството ще даде желани резултати, т.е. «продукт» във вид на немислещи фанатици-убийци.
Най-пълно «философско» обоснование на «маршируващите колони» дал нацистския обер-педагог А. Кнауер. В една от своите статии той нарича тези «колони» «свръхиндивидуално обдинение, пронизано от духа на войнишкия лагер». В самом деле, основным занятием в «колоннах» была шагистика, бездумный марш, помноженный на слепое подчинение фашистскому начальству. Основным условием вступления ребёнка в «колонну» Кнауэр считал его «маршеспособность»: «Колонна только тогда обеспечена, когда каждый член её без всяких рассуждений включит в себя ритм движения целого как формообразующий принцип, как душевно-духовные условия». «Каждый марширующий ребёнок, — продолжает этот обер-педагог, — должен перестать переживать своё «я» и, потеряв всякое индивидуальное своеобразие через способность исполнять приказ, сменить переживаемое «я» переживанием «мы» и включиться, таким образом, в массовую душу колонны… Марш должен быть основным методом воспитания, потому что за пределами марша или даже во время отдыха группа находится в меньшем единстве, чем марширующая группа. А в марше звонкий звук шагов колонны, получающийся от одновременного стука сапог, маршевая песня, общее обмундирование и т.д. — всё это образующие единство факторы».
Ясно, към какво са се стремили фашистите, провеждайки тази «маршева» педагогика. В замяна на ученето и придобиването на знания, вместо всестранно развитие на личността децата извършвали безкрайни маневри до пълно изтощение, лишавайки ги от време на размишляване и внедряване в тяхното съзнание на необходимост от безуговорно и пълно подчинение на заповедите «отгоре». Фашистските фелдфебели в образованието се стараели да превърнат личността в тъпо, бездушно, но добре дресирано същество.
Нацистскиете «вождове» на колоните трябвало постоянно да следят за теб, за да не може никой от неговите членове да направят «лъжлива стъпка», например да зададат въпрос за това, защо той или тя или техните родители — работници живеят в постоянна нужда и страх. Или защо вместо математика, физика или биология той или или тя трябва от сутрин до вечер да маршируват и с часове да пеят военни песни и да крещят лозунги. Маршевая колонна, по Кнауэру, должна быть максимально «механизирована и автоматизирована» — в том смысле, что дети не должны рассуждать, зачем, для чего они делают то или другое.
На почвата на тази «механизация» се изработвал своеобразен морал, който се заключавал в «умението да се подчиняваш даже тогава, когато си прав, а другите виновни». Иначе казано, от детцата се изисквало да са готови да изпълняват всичко, което каже началника, даже ако неговата заповед явно е престъпна и противоречи на всички убеждения и човешки чувства на децата.
Още един метод на нацистската «органична педагогика» било «трудово селско възпитание на децата». Фашистите масово отправяли ученици и студенти в лапите на бауерите — селска буржоазия за безплатен труд, нещо като германски вариант на класата на кулаците. Бауэры были самой широкой социальной базой нацистского государства, оплотом реакции, который эксплуатировал массы среднего, бедного и беднейшего немецкого крестьянства.
Отправяйки децата на селски труд за кулаците, фашистското ръководство преследвало две цели. Първо- икономическият труд на децата за шепа храна и нощувка на сеновала или в конюшната позволявали на бауерите да доведат тяхната експлоатация до най- висок предел. При этом у самого кулака практически отпадала забота о надзоре за маленькими работниками и необходимость содержать надсмотрщиков: эти функции принимали на себя партия и государство в лице всякого рода «вождей», «группенфюреров», «партайгеноссе», «бетрибсштурмбаннфюрерин» и т.д.
Второ- работата на децата в селото на кулака ги слагала дълго време в тази среда, която Маркс наричал «идиотизма на селския живот». Именно в тази среда, според мнението на водещите хитлерови «педагози», най-добре «изправяла интелектуалните болести на нацията», такива като демократизъм, стремеж към свобода, знания и култура, ръст и развитие на класовото пролетарско съзнание сред масите на юноши и момичета.
Така, според мнението на «професора по педагогика» М. Вайкерт, селския труд и бит, работата на бауера (която се явява «жива основа на германския дух»), като нищо друго е свързано с «органичните потребности и с органичния живот на децата». Вайкерт и другите демагогично превъзнасяли «прелестта на селския труд» във фашистското село, те всъщност създавали «култ към земята и хлебния колос», в който ако отхвърлим обвивката, ще прочетем тази империалистическа идея за «недостатък на жизнено пространство за немския народ» и призив да се отиде на завоюване с «германски меч на нови земи за германския плуг», т.е. чужди пазари и богатства за «своя» финансов капитал.
Вайкерт по този повод съчинява цяла кулацка ода[8]. Селянинът според него е «стопанин и съпруг на земята и неговото дело трябва да доведе майката-земя до смисъл на неговия живот чрез мъжско действие». Впрочем, все эти оды не мешали гитлеровскому правительству массово сгонять средних и бедных «хозяев и супругов» с их земли, вынуждая идти на военные заводы или рудники.
Според мнението на Вяйкерт особенна педагогическа ценност на селското възпитание се състои в това, че в селото «преобладава органична общност над опасната общественост». Иначе казано, частното кулацко стопанство и цялата махрова дребнобуржоазна атмосфера, в която попадали малките земеделци, способстволо за това, че децата тъпеели, заразявали се с отвратителни еснавски и дребнособственически настроения, придобивали черти на безпрекословно и сляпо изпълнителе на буржоазно-фашистската воля. Всё это как нельзя лучше соответствовало задачам нацистской педагогики.
Друга страна от фашистското «органично възпитание» било отбиране и подготовка на слоя «вождове». Ако по отношение към децата на работниците и другите угнетени трудещи се «органичната педагогика» имала задача да формиране на покорни слуги на капитала и подготовка на пушечно месо за текущите и бъдещи войни, то подхода към възпитанието на «вождовете» бил друг. Отбор «элиты» вёлся, в основном, среди сыновей капиталистов, которые были классово едины с высшим фашистским руководством. К 1939 г. вся Германия снизу доверху была поставлена под контроль и управление больших и маленьких «вождей», начиная от детского сада и заканчивая правительством. Но для такой практики фашистам нужна была и своя педагогическая «теория». Этой «теорией» стало «воспитание носителей идеи».
Съгласно такава «теория» живота в групата на избраните подрастващи трябва да бъде организирана «чрез идеята на национал-социализма», при това всеки лидер-подрастващ се явява «особен и персонален носител на тези идеи», т.е. фашиста-фанатик. Но способността да бъдеш «носител на идеите» е дадена само на избрани, а именно на тези деца, които са излезли от «чисти по кръв и дух семейства, имащи интегрирана вътрешна организация». Как мы помним, этим двум условиям «избранности», по фашистской классификации, соответствовали представители класса буржуазии и государственной верхушки. Что касается именно образования, получения знаний представителями «элиты», то здесь яснее всех выразился «педагог» Г. Вайншток. Он, полностью следуя реакционным положениям Ницше, убеждал всех, что «аристократы духа и сверхчеловеки» нуждаются в самом высоком образовании. У этих избранных «не только воспитание, но и образование должно быть иным, чем у масс»[9].
Особеност нa такава система на подготовка на «елита» била също в това, че и в нея идеал оставал войника, но войника «висш порядък». Вождът, според Циглер, трябвало да отговаря на изискванията на идеалния войник. Это уже не рядовая «серая скотинка», а жестокий вахмистр, который должен муштровать других солдат, вколачивать в их головы идеи фашизма, «военной чести», «верности отечеству» и пр. хлам, действуя словом, палкой и пулями. Именно такое государство, в котором «вахмистры», расставленные капиталом на все посты, силой обеспечивали полное господство монополий и банков, и было той формой диктатуры германской буржуазии, в которой она ещё как-то могла управлять.
Като резултат
Тази жестока, но несигурна власт на финансовия капитал била сметена през 1945 г. Но днес пред нас е отново фашизъм, завладяващ всички сфери от обществения живот и скриващ се под стотици маски. Было бы ошибкой проводить полные параллели между конкретными формами террористической диктатуры в гитлеровской Германии и в современной России или Украине, но при этом нельзя отрицать и то, что некоторые приёмы и методы, которые применялись нацистами 90 лет назад, вполне живучи и применяются нынешними «вождями» и их хозяевами — олигархами.
«Реформите», т.е. деградацията на руското училище и цялата система на образование, макар и провеждайки се от съвременните държавни фашисти в други форми, са същите, както нацистските, но класовото съдържание и целите на тези «реформи» са същите, както и в довоенна Германия: училището е инструмент на буржоазната държава, заточение против трудещите се, това е един от фронтовете на класовата борба на буржоазията против пролетариата, на която то с всички сили оглупява работническата класа, налага му своята идеология, изкарва го от правилния път за освобождение от робството, изкривява трезвия материалистически поглед на света, подменяйки ги с илюзии и поповщина и издигайки своите класови интереси за «общонародна».
Затова краткия очерк на положение в психологическата наука и педагогика в хитлерова Германия трябва да помогне на нашите другари и всички прогресивни работници най-добре да разберат нещата в съвременното руско или украинско училище . И важен момент тук, както си мислим се явява това, че нашите работници както може по-бързо да престанат да считат днешното училище за «извънкласов» обществен институт и напълно да си отдадат за себе си отчет за това, че главните задачи на буржоазното училище са същите както и преди много години у хитлеристите: охрана на частната собственост и буржоазния строй, борба с пролетарската революция, подготовка на пушечно месо за разбойнически войни.
Но да се отдаде отчет — това е само част от делата. Тъй като работническата класа в рамките на буржоазния строй не може да унищожи фашистската училищна система и не може радикално да прекъсне подготовката на бъдещите манкуртовци, напълно вземайки обучението и възпитанието на своите деца на себе си, защото въпроса за борбата с фашизма по линия на училището неизбежно ще доведе пролетариата до по-общ въпрос за унищожаване на фашистската държава и за вземане на цялата политическа власт в свои ръце, т.е. към въпроса за революция.
Това съвсем не означава, че работниците и другите трудещи се, чиито деца се учат в буржоазното учлище, ще трябва да «чакат революцията» и да не се занимават с домашно обучение и възпитание на своите деца. Това е много нужно и важно, защото както в случай на правилен болшевишки подход към това дело ние ще получим много повече истински революционери — продължаващи делото на Ленин и Сталин. Это значит, что с фашистским и церковно-приходским уродством буржуазной школы мы обязаны бороться на всех уровнях, и сверху, в рамках политической борьбы, и снизу, в рамках конкретной рабочей семьи, при приготовлении уроков, разъяснении материала и т.д. Но для этого нужно самим родителям настойчиво овладевать большевизмом и применять свои революционные знания на деле. Таково требование момента, таковы реальные практические шаги к социалистической революции, которые сегодня обязан сделать каждый сознательный рабочий и каждый передовой трудящийся.
Подготовил М. Иванов
[1] «Zeitschrift fur padagogische Psychologie», № 9/10, 1933 г., стр. 47–50.
[2] «Zeitschrift fur padagogische Psychologie», № 12, 1933 г., стр. 8.
[3] «Die Erziehung», № 3, 1935 г., стр. 115.
[4] «Zeitschrift fur padagogische Psychologie», № 7/8, 1933 г., стр. 15-18.
[5] «Die Erziehung», № 10–11, 1935 г., стр. 8.
[6] «Zeitschrift fur padagogische Psyhologie», № 4, 1935 г., стр. 4-5.
[7] «Die Erziehung», № 10/11, 1935 г., стр. 17.
[8] «Zeitschrift fur padagogische Psyhologie», № 4, 1935 г., стр. 21.
[9] «Die Erziehung» № 10/11, 1935 г., стр. 72.
